Ragnos

Ще си позволя да ти отговоря отзад-напред. Превел съм цялата филмография на Шинкай без последните му два филма. Конкретно 5 сантиметра в секунда съм го гледал толкова пъти, че мога да ти вадя директни цитати по памет и да подредя структурно всяка една сцена и кадър в хронологичен ред, ако ги разхвърляш пред мен. Колкото и да го харесвам този филм (то дори не точно филм - по-скоро е нещо като минисериал), не можеш да ме убедиш, че е по-изпипан от Сузуме, дори на първо гледане. А Сузумето тепърва ще го гледам повторно и дори се замислям за превод, така че само Бог знае колко детайли съм пропуснал и предстои да открия. Що се отнася до Градината на словата, това ще да е сигурно най-слабото заглавие на Шинкай в моя тефтер. Абсолютно безличен и безвкусен опит за сериозен филм, облечен във визуален кич. Плоска история за едностранна любов между ученик със странно хоби и учителка със странно заболяване. Това беше най-досадния ми филм на Шинкай за гледане и още по-досаден за превод, който макар да е напълно завършен, така и не публикувах, защото редакторът ми дори не пожела да си причини повторно гледане. Което ми напомня да взема да го кача, че ще взема да го затрия без да искам някой ден и язък ми за мъките. Относно сериозните теми за по-възрастна аудитория, ти твърдеше, че Шинкай не е правил такъв филм от години и че напоследък прави все за тийнове. Аз твърдя, че той винаги е правил филми за тийнове и това че 2 заглавия по стечение на обстоятелствата вкарват по един възрастен персонаж във фабулата, не значи, че са предназначени за възрастна аудитория. Това заглавие за мен е преди всичко насочено към зрялата публика. Между другото, жена ми, с която гледахме филма заедно, не е изобщо фен на Шинкай, но си порева стабилно, а нейни колеги мъже също признават, че и те са се разчувствали на моменти. Филми, насочени към тийн аудиторията, рядко постигат такъв ефект върху възрастни мъже над 35 г. Твърдението, че основният мотив на филма е фентъзито, го разбирам, но това е повърхностно наблюдение. Може би трябва ти да го изгледаш пак, защото казват, че Дяволът е в детайлите, а Макото е истински виртуоз и винаги е бил, когато опрем до малкия детайл.

Не искам да ти променям мнението, то си е твое. Но да кажеш, че от години не е правил филм за по-зряла аудитория, при положение, че всичките му филми са центрирани около главни герои в училищна възраст, просто звучи малко смешно. Даже сегашния филм е много по-насочен към по-зрялата аудитория отколкото предишните му творби (може би с единственото изключение на 5 см в секунда), защото засяга съвсем човешка и сериозна тема. Или може би си проспал една от финалните сцени където детето среща по-възрастното си аз, за да му вдъхне кураж и увереност да продължи напред въпреки несигурното и страшно бъдеще. Или лелята, която си изля мъката за жертвите, които е направила, за да отгледа Судзуме като собствена дъщеря. Ами Серидзава и Сота, които кроят планове да станат учители и се явяват на тежки конкурси? Разбираш ли накъде бия? Това са все неща, за които повечето тийнейджъри не дават 5 пари. Иначе дали говорят за този филм или не, ми е все едно. За Твоето име имаше много хайп, който според мен (а и според самия Шинкай) беше незаслужен. Така че не бих се изненадал, ако този филм не получи заслуженото внимание. И Ван Гог не са го оценили приживе. За един артист (а и за аудиторията му) шушу-мушуто трябва да е последното нещо, което би следвало да им криви капата. Мен филмът ме докосна, теб - не, и това е ок. Всеки усеща изкуството по различен начин, съответно го интерпретира както намери за добре.

15 години. Леле, кога си минаха… Браво на организаторите!

Абсолютно не съм съгласен с това мнение. ^ Гледах го на кино в събота и останах очарован. Това е може би най-добре режисирания и сценарийно издържан филм на Шинкай в цялата му кариера. Знаете, че следя творчеството му вече 15 години и съм изгледал всеки от филмите му минимум по 5 пъти. Няма да си кривя душата, Шинкай трудно би взел приз за сценарий и режисура. Повечето му творби са експериментални, макар и сериозно изпипани откъм дребни детайли. Това е човек, който се учи в движение, и ако гледате филмите му в хронологичен ред може ясно да видите израстването му като артист. Първите му творби ("Тя и нейната котка", "Гласове от далечна звезда") са твърде кратки, с посредствена анимация (първата е изцяло черно-бяла) и залагат основно на емоционалния си заряд. "На обещаното място, отвъд облаците" реално е първият му пълнометражен, който няма почти никаква филмографска стойност, тъй като е сценариен бълвоч от всевъзможни идеи. Следващият му филм "Пет сантиметра в секунда" се превръща в абсолютен блокбъстър, който става възможен благодарение на 8 години прекарани в експерименти на принципа "проба-грешка". Филмът е толкова иконичен и разпознаваем от аудиторията, че елементи от него присъстват в абсолютно всяко следващо заплавие (изгревът от втората част "Космонавт" е отварящата сцена в сегашния филм). Но експериментите след това не спират. Макар творбите на Шинкай да си приличат невероятно много (стилът му трудно може да се сбърка), във всеки следващ филм се старае да вкарва по нещо ново, въпреки че невинаги то работи. "Ловци на изгубени гласове" е първият опит да пребори фентъзи жанра, който до този момент не му се отдава особено. На ниво анимация, музика, атмосфера - отново висш пилотаж, на ниво сценарий и режисура - все така слаба ракия. Новото тук е, че променя стила си на анимация и незапознатия зрител може погрешно да предположи, че гледа филм на Студио Гибли. Но на този етап Макото далеч не е на нивото на Хаяо Миядзаки и той самият го признава. "Градината на словата" е пореден опит да се върне към корените си, но също търпи провал (публиката вече го свързва с други неща), а и лентата е чисто и просто анимационен кич без никакъв емоционален заряд. Оттам насетне Гибли елементите стават задължително присъствие в следващите му филми, като "Твоето име" бележи абсолютния връх в кариерата му дотогава, като успява да детронира "Отнесени от духове" като най-гледания филм в Япония (рекорд държан близо 20 години). Заглавието дори получава номинация за Оскар за най-добър чуждестранен филм, макар да не успява да се пребори за приза. И от цялото това изложение вече трябва да се забелязва някаква последователност - почти всеки втори филм на Макото е хит, защото предишният е [експериментален] провал. Затова и никой от вас вероятно не помни какво изобщо се случи в "Weathering with you". И ето ни днес, 12 години след трагичните събития от унищожителното земетресение в Тохоку и аварията в АЕЦ Фушушима. Гледаме "Судзуме" - едно заглавие, което на пръв поглед е поредната тийн история за първата любов, с щипка комедия и някакъв фентъзи елемент. За нетренираното око филмът може да си остане само това и бързо да бъде забравен. Само че за първи път тийн романсът не е основният мотив във филм на Шинкай; този път той има само поддържаща роля. Историята се върти изцяло около жертвите от земетресението и по-специално Судзуме, която е събирателен образ на всички деца, изгубили родителите си в стихията. И точно тук смятам, че Макото е напипал мекото на хляба в сценарийно отношение, защото това става ясно едва към края на филма, макар че имаме дребни подсказки от самото начало. Още преди години, когато продукцията още беше в начален етап, Макото беше споменал в интервю, че иска да направи по-сериозно заглавие, което да покаже на масовата публика на Запад с какво трябва да се справя средностатистическия японец на ежедневна база, когато става въпрос за опасността от земетресение. Почти всички японци имат роднина, който да е пострадал или загинал в земетресение и това е доста лична и болезнена тема за тях, но за средностатистическия гайджин, земетресението е нещо дето я им се случи докато са живи, я не. Определено филмът ме накара да им съчувствам по нов и различен начин. Спомних си какъв шаш и паника беше в София и региона преди години, когато ни удари земетръса с 6 по Рихтер. Някои хора имаха посттравматичен стрес месеци след това. Не мога дори да си представя какво е степен 9 с цунами и ядрена авария. Ще излъжа, ако кажа, че не се просълзих леко накрая. Нещо, което не ми се беше случвало с негов филм от 2007 година насам. Ако целта е била да отвори очите на разглезените западняци като мен, определено я постигна. Ако трябва да го гледам като филм и нищо повече - сценарийно и режисурно пипнат, анимацията е перфектна, музиката е феноменална. Имаше и няколко много добри комедийни попадения. Но като емоционално въздействие - успя да ме трогне повече от всеки друг негов филм, дори "5 сантиметра в секунда". Това че успях да гледам негов филм за първи път на кино е допълнителен бонус. Английският дублаж малко ми развали кефа, но в някакъв момент спря да ме дразни. Напуснах киносалона доста доволен, така че ви съветвам да го видите и вие на голям екран. Заслужава си, особено ако сте фенове. За мен това е най-добрата му лента към днешна дата и Макото вече директно може да претендира за титлата "наследник на Миядзаки" след 25 години неуморен труд.

Имаме почетно споменаване във в. Сега

Коя е таз книга? Може ли линкче?

Та те двамата имат повече химия помежду си отколкото с главната. Остана ни само един епизод от излезлите, но си го пазим до другата седмица.

Ей, този сериал ме върна в 2007 г., когато "Четирите бога на краля" беше най-скъпата корейска ТВ продукция с най-невижданите ефекти. Днес въпросните ефекти сигурно ще ви се сторят като кът сцена от Файнъл Фентъзи XIV. За последните 15 години бая път са извървели корейците във визуално отношение, но на ниво сценарий и диалог продължават да разчитат на едни и същи тропове, дето са ми набори. Традиционалисти и тва си е. Та ако преглътнем прическите ала Лейди Гага и как нелепо ретушират лицата на всички, за да изглеждат като извънземни, сериалът не е нито най-доброто, нито най-невижданото постижение на корейската кинематография, но е достатъчно шарено и разпускащо за съботно-неделна вечер. П.П. Принцът престолонаследник е топ персонаж, FTW. Някой друг да му е фен?

Честно казано, и на мен ми е една от любимите, да не кажа любимата от миналата година. Радвам се, че не само на мен.

Това не е истинския трейлър, а фен концепция. Въпреки това си личи, че е правена с голяма любов към анимето. Ако можеше повечето високобюджетни филми да са така отдадени към първоизточника, щеше да е прекрасно, но като гледам как се подиграват със заглавия като Halo, LOTR, WoT, нямам особени надежди... Само си представете това, само че с добри ефекти, костюми и грим...

Я, някой е писал в темата, освен мен?! Радост за очите ми. По въпроса за принтера - ако имаш излишни пари, вземи си, не вярвам да съжаляваш. Ще ми се и аз да го направя, просто в момента принтерът си го представям някъде в близките 10-15 години. Но няма по-голям кеф от това да си видиш снимките на хартия. Усещането е коренно различно в сравнение с монитора. А и си е цяла наука да го направиш както трябва. Аз лично ползвам услугите на PrintHub за моите печати и въпреки че собственикът е ветеран с години опит във фотопечата, и той понякога се чуди как да подходи към дадена снимка. След като си изпатих така веднъж, вече винаги правя тестов печат на малък формат и в случай, че не е това, което съм очаквал, се връщам обратно на компа и почвам да ръчкам настройките, докато не я докарам. Най-голямата драма е, че дори мониторът ти да е калибриран, хартията няма подсветка. Никога не знаеш дали печатът ще е достатъчно светъл. Та мисълта ми беше, че фотографията и без друго е скъпо хоби, с принтера става още по-скъпо. Хубавата хартия и тонери могат да те разорят също толкова бързо, колкото и качествените стъкла. Това са моите 2 стинки по този въпрос. По другите - лично аз не съм фен на водните знаци, но за всеки влак си има пътници. А що се отнася до това къде да си споделяш снимките, тук е едно такова място.

Привет от моя милост и за много години! Последният ми пост е отпреди 8 месеца, но това не значи, че съм спрял да снимам. Даже смея да се похваля, че 2021 беше може би най-продуктивната ми година от фотографска гледна точка. Броейки папките на компютъра, излиза че съм снимал на около 20 различни места в България, а някои даже ги повторих (и потретих). За съжаление след проваления миналогодишен календар, не се реших да се пробвам за 2022, но едва ли има много разочаровани. Може би ще събера достатъчно кураж за 2023. Вместо това събрах на едно място любимите ми снимки* от годината и ги качих в сайта. Който проявява интерес, може да ги разгледа тук: https://www.goldgraphy.org/Galleries/Best-of-2021/ *Дискламър: това са любимите ми снимки, които съм сколасъл да обработя. Вероятно с течение на времето ще успея да извадя и още няколко, които знам, че имат потенциал, но по една или друга причина още не им е дошлъл редът. Не знам доколко си личи, но през тази година промених значително работния процес по снимките. Вече се стремя към по-естествен вид на крайния продукт, което ще рече, че съм се опитал да обработвам по-деликатно и да не прекалявам с манипулацията на цветовете, контраста и сенките. Мисля, че тазгодишните ми снимки се допближават доста повече до реалността, която се опитвам да пресъздам. Естествено, позволявал съм си и волности понякога, но гледайки по-старите ми неща от последните години, разликата е огромна. Промяната до голяма част дължа на факта, че реших да започна да обработвам снимките с таблет и молив, вместо на компютъра. Оказа се не само по-лесно, но и времеспестяващо. Ако преди съм отделял часове на една снимка, сега ми стигат между 20 и 40 минути да постигна задоволителен резултат. Също така се отказах да правя допълнителни манипулации с Фотошоп и се концентрирах само върху Лайтруум. Излиза, че в 90% от случаите, допълни редакции не се налагат. Промених и подхода си на терен, обаче ако взема да обяснявам и това, ще изпадна в излишни технически детайли, а едва ли някой го интересуват. Надявам се снимките да ви харесат и желая на всички снимащи една изпълнена с вднъхновения и пътешествия 2022 г! Ще се радвам да видя и вие какво сте творили през изминалата година и ако мога да открадна идеи за интересни/различни места за снимки.

tl;dr: екшън - 10, сюжет - 0. Срамота за красиво заснетия филм. Срамота и за пропиления актьорски потенциал. Личи си, че са хвърлени доста пари - за хореография, за костюми, за камера, за CGI. Само за сценарий явно не е останало. Прави впечатление продължаващото залитане към холивудските практики в това отношение. Едно време корейското кино имаше свой особен почерк, който го правеше уникално. От този почерк вече почти не е останало, дори в широко промотираните фестивални заглавия.

Eто нещо лятно, което май не съм показвал тук. Първата от Спорадите, Гърция. Втората от яз. Голям Беглик.

Всеки контакт ми е добре дошъл. Мен малко ме е срам как се получи календарът този път, защото се оказа, че печатницата прави дигитален, а не фото печат. Като ги попитах каква е разликата, ми отговориха, че дигиталният печат използва 3 основни цвята, а фотопечатът - 12. Така разбрах защо 70% от палитрата и цветния контраст са изчезнали безследно и снимките тъмнеят и бледнеят. Не знам какъв печат съм ползвал през 2019 г., но снимките бяха значително по-шарени. Ще се постарая тази издънка да не се случва тази година и да вдигна качеството при календарите за 2022 г. Вече имам 3 обещаващи снимки, с които да запълня първите 3 месеца. За останалите ще видим.