Razzormaw

Всички почти минаха през някаква трансформация за да станат един вид по-добри хора. Къщата беше мечта на таткото, просто му трябваше малко повече смелост за да тръгне по този път. Майката и конфликта й с дядката също беше разгледано и решено точно, когато таткото се реши да направи това, което иска. Юя беше по полезен по скоро за баткото отколкото за Мокоми, въпреки че й в нейният случай беше сериозна промяна. Тъжно е едно такова добро момиче да няма нито един приятел просто защото няма достатъчно увереност в себе си, тази нейна дарба както видяхме в детската градина, където въпреки че каза истината накрая пак излезе виновна може да се разгледа и като голямо бреме за една такава чиста личност каквато беше тя. Като си тръгна от фабриката най добре се видя, че просто е трябвало да заговори колегите си. Но така или иначе Мокоми израстна като личност и Томи го отнесе за съжаление....

Почти си на края вече, гледай и ще видиш, наближаваш и голямата драма с Томи. Брат й просто е поредният пример за това колко е вредно човек да задържа в себе си негативни емоции и това беше показано по чудесен начин с възприятието й когато Мокоми докосна телефонът му. Точно този начин по който вижда светът около себе си е най-интересното в този сериал.

Ами добре няма да го казвам. Но не мисля и да го правя, тази Unnatural просто не е мой тип сетъп, аутопсиите и като цяло свързани с медицина сериали или филми избягвам. Тук прегледах 1ви епизод, не е зле, но не е и добре. Има неща, които изглеждат нелогични и да не кажа нелепи. Сатоми се превъплъщава чудесно в героинята си, но от нея какво друго може да се очаква? Оказа се дори, че говори с морските обитатели без значение дали е змиорка, октопод, костенурка или разпенил се на крайбрежната ивица рак. Животинките са добре наясно с нашето общество, имат почти свръхестествени GPS функции, които локализират давещи се наблизо пишман-водолази, а самата Мио-чан дори не й се налага да се гмурка, симпатичната океаноложка просто протяга ръка, вади закъсалият човечец и му лепва целувка. То ако е така ако някога успея да додрапам да се пека на японски плаж, ще се опитам се давя по 10-15 пъти на ден. Като махнем това все пак това сериалче има някакъв потенциал, но ще се види дали ще го разгърнат, но не очаквам нещо кой знае какво дори и при наличието на Сатоми. Между другото този Кейсуке има някаква проява като тези твойте камен райдъри, но нямаше повече инфо някакво Kamen Raider Heisei Generations Forever, така се води.

Мда и аз го видях това и сигурно ще го проверя най-вече защото не съм гледал продукция със Сатоми от много време. Звучи малко клиширано, но дори и така японските драми винаги могат да те изненадат с нещо приятно. Като изключим Сатоми и Го каста поне на мен ми е непознат. Така или иначе това е единственото заглавие от сегашните текущи, което бих гледал, другите са ми прекалено съмнителни.

А ти го подкара това, браво! Шошито хубаво го надуши, честно казано сигурно щях да го подмина без да прочета резюмето ако не беше коментирано изобщо. Доста приятна и идейна slice-of-life драма както ще видиш. Дори Томи не е просто някаква екстравагантен декор ами есенциална част от сюжета и дава съществен принос към основната идея в последните епизоди. Мисля си дори, че е можело доста по добре да го разгърнат, но дори и така остава чувство за удовлетворение и завършеност като го изгледа човек.

Е то не е тенденция, със сигурност такива да ги наречем по-пикантни неща се срещат на 2-3 пъти имайки предвид и 2-та сезона. Почти всичко тук циркулира към въпросните хазартни игри, другото е с цел засилване на съспенса и като цяло ефекта от сблъсъците м/у играчите. Виждал съм далеч по стряскащи неща в някои от японските самурайски екшъни и техните хоръри, там вече е психарията. Тук нещата са почти безобидни на фона на тези по тежки филми. Може да го видя това със сладкарката, със Сатоми веднъж облизвах пръсти покрай нейната кулинарна дорама, Минами покрай торти и пасти, сигурно ще е интересна гледка.

Хмм никой не го е отразил това а? Тъжна констатация, но добре че съм аз да има своеобразен лъч светлина към незаслужено пренебрегваните неща! Това сериалче го бях гледал миналата година след като попаднах на анимето и като разбрах, че има и игрална версия хич не се и двоумих, въпреки че доста съм се парил покрай такива екранизации. Сега се присетих за него понеже като правих последната си тема тук ми се мярна Хамабе Минами, актриса, която мисля че ако си изиграе картите правилно може да се наложи като едно от утвърдените имена в индустрията. Какегуруй не е за всеки де - самата история е с формулата добре позната на повечето почитатели на японските продукции тук от Liar Game, група от хора впримчени в игри с големи залози и риск от задлъжняване. Само че тук акцента е по скоро върху игрите отколкото върху взаимоотношенията между героите и дълбокомислени сюжетни послания. Самите герои са група меко казано лунатици, като Джабами Юмеко, героинята на Минами е най-патологичният случай от всички. Ако незапознат се хване да гледа този сериал би се хванал за главата и може би би му се сторило, че актьорите прекалено театралничат. Да така е, но това е необходимост, тъй като поведението на тези герои е пресъздадено почти 1:1 спрямо огригинала, а това хич не е лесна задача и поне за мен се справят чудесно. Игрите са добре направени с дребни забележки към някои детайли, но във всяка една от тях ми беше интересно да видя развитието и съответно заършека с престижа, трика, който използваха играчите. Хуморът е типично японски, характерен по скоро за анимета, но аз съм свикнал на такива неща и затова ми беше особено приятно докато гледах тази екранизация. Дори епизодът в който Джабами и Мари се обединяват за играта на карти срещу неособено приятният си съученик ми беше особено забавен. Но тук е момента да отбележа, че не всичко е майтапи и закачки дори Какегуруй е със специфична тъмна страна и не е подходящ за аудитория под определена възраст. Някои от героите за засилване на ефекта изпитват сексуална наслада от залаганията, а когато една от участничките губи и е принудена да плати като си извади окото, сцената е меко казано стряскаща. Иначе хората са се постарали и с ефектите, озвучаването и с декорите - готическа атмосфера, засилваща внушението за мистерия във въпросното училище. В хода на действието има и интересни обрати, не само в игрите ами и в цялостната история, но пак казвам ако търсите нещо философско или особено дълбокомислено това не е точното заглавие. Динамиката на действието, актьорската игра и хуморът са най-големите достойнства на тази поредица. Сега ще излиза и втората част на филма, който излезе през 2019-та и то точно в края на Април, но това означава, че може би ще го гледаме другата година. Поне аз ще го гледам де..

The Promised Neverland Yakusoku no Neverland 約束のネバーランド Държава: Япония Година: 18.12.2020 Директор: Yuichiro Hirakawa Сценарий: Kaiu Shirai, Posuka Demizu(манга), Noriko Goto Времетраене: 118 мин. Кинематограф: Keisuke Imamura Дистрибутор: Toho Субтитри: Английски Каст Minami Hamabe - Ema Kairi Jyo - Rei Rihito Itagaki - Norman Keiko Kitagawa - Isabela Naomi Watanabe - Kurone Плот: Ема (Минами Хамабе) живее в сиропиталище с други сираци, включително Норман (Рихито Итагаки) и Рей (Kairi Jyo). Тя си прекарва добре дните там под опеката на Исабела (Кейко Китагава), която се грижи за сираците като истинска майка, но така става, че Ема и Норман се натъкват на тъмна тайна свързана със сиропиталището. Така те решават да избягат от там, търсейки път за навън като Рей се присъединява към тях. Бележка : Реших да го добавя понеже е май единственото заглавие от новите филми, което чакам с поне някакъв интерес. Не преведох резюмето в оригинал понеже спойлва прекалено много от сюжета, а едно от най-интересните и стряскащи неща тук е откритието, което Норман и Ема правят в самото начало. Също така си позволих да пиша името на единият от героите така както трябва да е - Норман, а не Номан както са го цвъкнали в този иначе приличен сайт откъдето черпя инфо. Спомям си че с debil4e следихме мангата още преди доста време и коментирахме събитията там понеже идеята е наистина с потенциал и интересна. В последствие изкараха и анимета, а сега явно и този филм е последствие от добрият имидж на тази поредица. Свали Онлайн с английски субтитри Онлайн с руски субтитри

Tensei Shitara Slime Datta Ken That Time I Got Reincarnated as a Slime Държава: Япония Година: 02.10.2018 AniDB Студио: 8bit Плот: Самотният 37 годиншен Миками Сатору е нещастен с монотонният си и отегчителен живот, но след като умира от ръцете на обирджия, насред улицата той се събужда в фантастичен свят като...слузесто чудовище. Докато се приспособява към новият си облик, срещайки други чудовища постепенно задейства последователност от събития, които ще променят света завинаги! ЛМ: Споменах преди, че ще го добавя, но се забавих тъй като имах малко трудности с новият облик на форума, пък и тука не е като да се реди опашка от почитатели на анимета. Все пак това е едно от най добрите заглавия в последно време и генерира огромна фен маса понеже самата история е доста добре направена и комплексността на този фентъзи свят е наистина впечатляваща. Става въпрос не само за развитието на главният герой ами цяла една държава от чудовища, които той управлява има дори неща като политически интриги, военна стратегия и дори икономика и производство. Динамично действие и свеж хумор са само част от достойнствата на тази поредица. Като недостатък мога да посоча това, че както при всички други такива широкообхватни анимета прекомерното насищане с герои означава, че трудно биват развити в процеса, но въпреки това останалите плюсове компенсират пък и главният герой си претърпява трансформациите. В момента са излезли 2 сезона, късно тази година ще почне и третият, а аз даже се зачетох и в онгоинг мангата понеже ми стана интересно как се развиват нещата и не ми се чакаше.

Ми раздвоен му е езика, няма крайници за да е гущер значи змия трябва да е. Иначе да имаше някаква символика покрай това животинче и начина по който приключи то кратката си, но ярка кариера в тв драмите. Имаше дори едно забавно клипче, което гледах с него и Фука, не като част от сериала ами странично обаче не мога да го кача за да го видите. Трябва ми малко време за да навикна към новият форум, преди беше доста по лесно да се добавят снимки и клипове, сега си е живо мъчение и самият интерфейс за форматиране на постовете и темите е някак си user unfriendly. Дядото действително беше култов, то само като го видиш с тоя безброен арсенал от кърпи за глава и цайсите нагоре да те напуши смях. Но човека се включи много добре по отношение на диалога с останалите и на моменти им даде ценна подкрепа като част от семейството. -

Ами да то се гледа още по лесно като са кратки епизодите пък и самата история ме грабна. Аз обичам такива нестандартни герои понеже винаги разчупват познатите стереотипи и виждаш нещо ново. По горе забравих да спомена дядото, точно както казва Шоши човека е истински катализатор на събития и допринесе доста за случващото се тук.

Ооо това тук е много добро, почвай го не го мисли! Точно по вкуса ми сюжет с много фантазия и мисъл, даже не знам защо толкова кратък формат на епизодите?! Други сериали много по зле откъм идейност разтягат локуми близо час на серия, а тук мижави 25 минути, даже да не са и по малко...Мокомито и Томи(плюшена змия е) заслужават повече, много повече! Дарбата на героинята е представена по чудесен начин, карайки ни да се замислим върху заобикалящата ни среда по съвсем различен начин. Често хората приемаме неодушевените предмети за даденост и ги захвърляме или занемаряваме. Те няма душа, нямат чувства и реч за да се оплачат, но какво би станало ако имаха? Примерно забравена мръсна чиния в мивката, прашасала ваза на секцията, неизгладена дреха, скъсан чорап и прочие и прочие онеправдани и низвергнати елементи от покъщнината биха ридали с горчиви сълзи ако можеха така както плачеше мръсният прозорец в фабриката на Мокоми и то с пълно право! Ето това е магията на японските продукции, нещо толкова наглед нелепо като момиче, което разбира неодушевените предмети и си приказва с плюшена играчка, всъщност те кара да се замислиш и да се коригираш към по-добро като личност. Ето с такива послания се изгражда едно интелигентно и съвестно общество. Светът на това момиче е изключително колоритен като тя сякаш попадна точно на място отивайки в магазина за цветя, начинът по който ги аранжираше беше точно отражение на душевността на такава чиста личност. Изобщо много положителна и цветна продукция въпреки, че не само Мокоми ами останалите минаха през разни перипетии, най-вече брата и майката. Дори и Томи имаше премеждия, може би щеше да е още по интересно ако го бяха озвучили и него, щеше да е доста забавно да се чуе диалог с плюшена играчка, но тук по скоро идеята е че Мокоми усеща есенцията, аурата на неодушевените предмети и може би и затова не са избрали този вариант. Не знам как се е представила като вещицата Кики, но тази Кошиба Фука прави чудесно превъплъщение тук, наистина браво!

Лесно е когато всичко е наготово излязло, не трябва да чакаш епизоди и преводи и разбира се имаш достатъчно свободно време като си отпуска. Но пак едва ли ще ви настигна, аз трудно си избирам заглавия, дори това ако не го беше споменала бих го подминал дори и само заради постера и резюмето. Както по горе казах нямам особено доверие, когато стане въпрос за акцент на прекалено много главни герои. Иначе и на мен нещо не ми допадна защо така избраха да изкарат момчето проблемно, струва ми се прекалено и дори излишно, добре че не навлязоха в детайли понеже такива неща са ми отвратителни. Може да звуча тесногръдо и консервативно, но препочитам да ми лепнат такива неща като етикет отколкото да се правя на либерален и свободомислещ. Йо е чудесна актриса да, интересното е че има солидна кариера, а не съм гледал почти нищо с нея освен Ороуборос, но там Юри Уено беше в фокус и имам съвсем бледи спомени за нейното участие.

Хубава история с положителни послания към нас зрителите. Нямаше този силен емоционален заряд характерен за японските продукции, дори някои неща клоняха към комедия отколкото към драма, но все пак мисля успешно си прокарва посланието. Финалната сцена с лека препратка към представящите трите героини кадри в първи епизод е и чудесен завършек на една такава история. Не съм съгласен обаче с Шоши, че и трите са логични персонажи, дори на доста места направиха неща, които съвсем не бяха такива. Важното е че доживях израстването на Мари-чан нищо че чак в 8ми епизод. Но в крайна сметка в човешките взаимоотношения, суровата логика никога е фактор пък и научно погледнато хората използваме само 10% от капацитета на мозъка си, но това е друга тема. Троен каст откъдето и да го погледнеш - 3 майки, 3 пишман татковци, 3 икемена(ползвам термина за да ги диференцирам) и 3 деца, последните бяха повече реално, но основните имащи влияние върху сюжета бяха трите момчета. Всичките бяха навързани с невидимите нишки на съдбата или по скоро нишките на сценария, но по мисля успешен начин без да се усеща като прекалено. Сцените с икемените в бара дори и съвсем кратки ми бяха забавни тъй като хорицата не се познаваха ама на по чашка, без да знаят кой кой е си изливаха мъката и се поучаваха взаимно. Децата са приятен каст да, но няма как да са на фокус те при положение, че идеята на самата дорама е взаимоотношенията на възрастните. Може би рапърчето мога да го откроя тъй като той беше най-солиден спрямо подкрепата към майка си, въпреки че съвсем не почна добре и дори в първи епизод го помислих за някакво лекенце, но после се оказа, че съвсем не е така. Е не разбрах колко толкова страшно може да е едно манджу(), но в крайна сметка рапа винаги ми е бил недолюбван и неразбран стил. Друг който подцених е Марутаро, този ракуго мушмурок -вярно че не се вписва като икемен, но затова пък беше най-солидният от тримата като поведение и подкрепа спрямо партньорката си. Иначе от трите дами бих отделил героинята на Йо Йошида и като визия и като сюжетна линия ми беше най-интересна. Е сега остава се насоча към оная дето си говори с плюшени играчки, така и така съм се върнал към дорамите....

Абе отхвърлих 2 епизода, действително е интересна драма, но нещо ме гложди още отсега и това е една от героините - Мари-чан. Значи идеята е добра и е реалистично направена - акцент върху проблемите в съвременните бракове и как връзката с неподходящ човек е един вид бомба със закъснител, която ако не гръмне почти веднага както в случая на Ан то дори след години манджата ти ще загори и ще трябва да хвърляш тигана(или да налагаш по главата с него доскорошният си любим човек). За разлика от други драми, където имаме 1 основна сюжетна линия, а останалите герои са просто (не)приятен пълнеж, тук те са три, преплитащи се в хода на сюжета. Аз лично предпочитам първият вариант точно заради това, че ако не ми хареса главната двойка и събитията свързани с тях знам дали да го дропна или не без да ми се натрапват недоразумения, а Мари-чан, връщайки се на нея е точно такова поне от досега изгледаното! Значи първо трябва да си наистина мекотело за да ровиш в телефона на мъжа си, да го хванеш по долни гащи така да се каже и да се оставиш най-нагло да те лъжат в очите. Второ конкурентката ти идва на крак и вместо да си отстоиш позицията и да си защитиш достойнството - мигаш на парцали и предприемаш точно същото НИЩО като в предният случай. Трето - приятелката ти идва заедно с нейният човек ти правят огромна услуга, спасявайки те от собствената ти немарливост, ти обаче се правиш на обидена(на какво отгоре?) и се фръцваш, без да си извлечеш и грам поука. ОК нали такъв й е характера, има такива безгръбначни хора, но някак си тая едва я издържам, дано по нататък да се оправи. Ан спомена в началото термина икемен - добре изглеждаш, готин мъж или по нашенски: пич. Такива само че с вариации трябва да са тримата главни и 2-ма от тях мисля го докарват като поведение и визия, обаче на "мойта" Мари-чан човека е нещо като ракуго-карикатурна извадка на върпосните икемени. Нищо де, поне е забавен, но взаимодействието м/у тези два героя нещо ми куца...Ще видим как ще е накрая, самият сюжет има накъде да се развива и е с потенциал, досега такъв акцент върху неудачни бракове не бях виждал.