Шоши-сан

Аз съм вече на 6-и епизод. Нападай смело. Постера, мда , не е от най-сполучливите. Но съвсем приятно сериалче. А аз даже май във всеки епизод пирам картината поне по един път за да се посмея на спокойстие със ситуациите/думите на герои. Забава е определено. Малко нещата се сучват "колко е малък света" с толкоз случайни срещи на индиректно замесени герои но пък дава пример за конструктивни и цивилизовани отношения а не ....."махалата". Има привкус ала Omamda Towako. Така че може да го "нападаш" смело. Шестващото резюме също не е написано удачно. Определено.

Качен е и онлайн с английски превод вече свободен достъп. Неусетно изгледани първите 5 серии. Повече от доволна съм. До тук нямам грам забележка. Освен всичко останало много прият ен за мен хумор.

Мне, трудно ми се отдадоха последните 2 серии. И двете ги гледах на няколко части, просто ми се губеше интереса. Тоз сценарист за пореден път в този жанр изпусна парата преди края. Образно казано. Така ги заплита кримитата уж мистерия и накрая една никакво развръзка и пълно разочарование. Язък за каста е най-крайткия ми коментар. Толкоз.

Симпатичен филм. Определено. На няколко пъти докато го гледах си мислех "Хе, хе , да не би да гледам френски филм?!". Начина по който бе дадена тематиката е причината за това. Финално ме с включването на самото заглавие на филма. Гледа се до края, там всичко се изяснява и е показана една съвременна и здравословна оценка на всички стъпки и простъпки на героите. Напълно съм доволна, нямам забележки. От същия режисьор - Tetsu Maeda е шедьовъра A Banana? At This Time of Night? (2018)

Изгледан след Mellow. Режисьорския почерк разпознаваем и с основната тема и с подхода. Малко по-конкретен е този филм, в сравнение с Mellow. Пак приятен, симпатичен и добър. Доволна. Нямам забележки.

Приятен филм. Основна тема - Любовта. Поднесена приятно, елегантно, ведро и бих казала лежерно. Подбуди ми интерес да погледна какво друго е снимал този режисьор.

8-и изгледан. За моя крими вкус стана прекалено оплетено. За мен сценариста прекали. Останаха 2 серии.

Охх, объркала съм имената. 3а Maida Nono иде реч нали. Кое е това "Истински майки"?

7 серии до тук видяни. Върви добре тоз сериал, даже ми стана по-интересен от колкото в началото.

7-и епизод изгледан. Какъв проклет режисьор , пак епизода свърши на най-интересното място. Сега чакай....

Браво че са оценили Makita Aju . Абсолютно попадение за тази роля.

6 изгледани серии. Сценариста познат в този жанр. Важното е да "не се оплете в собствените си плетки", щото му се е случвало на моя екран. Иначе до тук добре. Всеки епизод завършва с Не е комедия, хич , но вече ме напушва смях какъв бизнес сътвориха дружно Харуто и отвличащия, който и да е той. До тук жанра е крими-психологическа драма.

5 изгледани серии. Гледаемо, не някакъв шедьовър но се гледа. Това е май единственото ми японско текущо. Така е то с преводите от яп. на англ. и онлайната им наличност.

Чудесен филм. Голям фен станах на сем. Асада . Гооолеми симпатяги . Гооолеми скици . Финала тотално ме "довърши". Виждам направо продължение на филма с потомците Асада . Препоръчвам да се видят в интернет и снимки от истинските Асада. Чудесна психологическа драма, имаше си всичко, всяка снимка със съответни емоции. Бих го обособила на 3 части, но те не са строго отделени. Разказа вървеше гладко. Тези снимки със семейството с дъгата- в началото и към края на филма ми припомниха силно как свалям шапка и съм без думи когато видя на живо или чуя за такива семейства. Снимките а сем. Асада и техните взаимоотношения. Снимките които Масаши взе да прави на други семейства. Снимките които взе да прави след творческата си пауза 2011. Финалната снимка. Всички те с уроци от и за живота. Всичките Истински. 6++ има филма от мен. Нямам грам забележка. Дори, както писах вече, виждам продължение

Хареса ми. Размисли ме на няколко пъти сюжета. Това което ми се стори странно-нелогично го отнесах на "японски нюанси". Можеше още да поровят в човешката душа. С толкова/това което показаха в този филм бе добре. От режисьора Yukihiko Tsutsumi съм гледала и други психологически драми. Shinichi Tsutsumi и Yuriko Ishida съвсем до скоро пак ги гледах в ролите на семеен дует в Tsuma, Shougakusei ni naru. Тук различни. Относно реакциите на околните хора дето чули не дочули но ... вече с мнение. На това му казвам първичност. И съвсем не ми понася това. Признак на емоционална простотия/ махленщина. За съжаление пълно с такива/такава повсеместност. Радетел съм на първо помисли а после приказвай/действай. По реакцията на тримата члена на Ишикава - майка, татко и сестра може цял отделен филм да се напише. Тъй като и тримата почнаха от три различни начални точки.