zdrav4eto76

От коментарите на повечето коментиращи, изобщо не става ясно всъщност колко е интересен сериалът...поне в моите очи е едно бижу. Дотолкова ми беше интересен, че ме накара да напиша коментар след ...не помня колко много години мълчание. Само 8 серии, но сюжетът се развива доста динамично и интригуващо и определено с голямо нетърпение очаквам продължението. Че е брутален на моменти, определено, но насилието е показано премерено, точно толкова, колкото да ни стане ясно кои са причините, довели до решението за отмъщение, а не за да ни разчувстват излишно. Сонг Хе Гьо...не знам защо толкова много е не харесвана от коментиращите, но играе този образ страхотно. Отмъщението, така както ни е разказано в тази история....хладнокръвно, мълчаливо, търпеливо, интелигентно, но в същото време честно и открито, и , о, какво щастие!!! - без истерии, ревове и излишна драма. За първи път имам желание веднага след като съм изгледала дадения сериал, да искам да си го пусна за втори път.

Много забавен и много истински в емоциите си филм, но в същото време навява една такава носталгия, която предизвиква краткотрайни сълзи в неочаквани моменти, но без усещането за тъга, която да те стиска за гърлото. Страхотното превъплащение на 20-годишната Шим Ън Кьонг като шумната, всезнаеща 70-годишна старица, ме възхити и мога само да кажа едно "Уаууууу!". На пръв поглед нищо особено като сюжет, нищо различно като внушение, но въпреки това трогателен и изпълнен с безкрайно забавни и комични моменти. Човек може да изглежда стар, в немощно и деформирано тяло, но душата да лети и да мечтае по-силно и по-истински от духът на един млад човек. Точно заради това, финалът ме остави широко усмихната и съм сигурна, че желанието на сценаристите е било да предизвикат у зрителя осъзнатото желание да живеят истински - днес и сега! Без малко да пропусна прекрасната музика, особено "дъждовната" песен.

Много ми е на сърце този актьор, та се надявам да почнат да му дават повече главни роли след казармата. Ето една реклама на Самсунг.

А, що така ще се ограничаваш до тазгодишни само? Има и такива като мен, които ще се радват и на коментари за по-старите сериали.

Тц, тц, ми рейтингите са си тяхна работа, а лично аз не съм изненадана, защото опитът е показал, че този тип сериали не се котират добре в Корея. А защо е така, няма как да зная със сигурност, но си правя своите догадки. Пък на теб ако не ти се гледа - ми недей. Но след определен брой изгледани сериали, на мен ми омръзва да ме заливат с еднотипни фрази, сцени, герои, сюжети и финали, та всичко по-различно, а и малко по-реалистично, ми вдига летвата и очакванията, а така и ме стимулира да препоръчам. Времето ще покаже дали или, но за сега съм в кюпа на феновете.

О, даааа...Нима не е ирония да говорим за рейтинги като се има предвид сюжета?! Но по-скоро бих се изненадала, ако беше обратното и имаше висока гледаемост. Честно казано в първи епизод като взе наш Антъни да изрежда цифри, колкото цифрите ставах по-големи, толкова аз като зрител се смалявах и чувството, че съм много добре манипулирана - нарастваше. Драмата, както и "Светът в който живеем", дават един, мисля, сравнително реален поглед върху драма прозводството и ни показва гнилата страна. Ким Мьонг Мин е страхотен в ролята на злия, безскрупулен Антъни, който непрекъснато е на ръба, но никога не пада по гръб. Унижение? Какво е това, ако е в името на достигане на най-високия рейтинг! Толкова обсебен, че нищо друго в живота му сякаш не е важно, но образът му на зъл гений ме кефи и дано не го направят мек и добричък, че...Сценаристката ме радва с тая й наивитетност, а и всички други за сега си пасват идеално на мястото. Определено до тук сериалът има претенциите да е сред най-добрите за тази година, но да видим дали няма да попадне в клопката на клишето и да препотрети познати истории...в името на рейтинга, разбира се.

Историята с Джони малко я поомотаха и наистина стана по-мелодраматично, но пък приемам, че още в утробата момчето е "натоварено" с негативни емоции, а и след това майката, бащата...да не преразказвам историята, но за крехки и лесно раними хора, това което направи не е съвсем невъзможно, по-скоро сякаш не беше в тон с останалия сюжет. Мен също малко ме разочарова, но пък какво друго да измислят, без да направят Кей такава каквато не е? Иконом Ом също не ми изглеждаше възможен вариант. По-скоро можеха да вкарат нова интрига, което и беше предположението ми. Ако пък бяха му дали още екранно време, тогава щях сериозно да се подразня. Така че на фона на тези миниатюрни недостатъци, сериалът е един от малкото, който определено си заслужава гледането.

И аз останах много приятно изненадана от сериала. Почти през цялото време се мъчех да отгатвам следващите действия на героите, но в повечето случаи съвсем неуспешно, което направи гледането още по-вълнуващо. В началото и на мен не ми хареса финалът. Но поразмислих и всъщност смятам, че е добро решение на сценариста, за да не приключи сериалът с блудкав и предсказуем завършек на иначе добре заплетената история. А и съм съгласна с Мацкова, че никой не си взе поука, та някак щеше да е странно "финалето" да не приключи както Председателката искаше. Много добра роля на Джи Сонг. Изигра си чудесно ролята. Но за мен фаворит си е Кей. Смятам, че актрисата се справи перфектно с образа на кротката, унижена, съсипана и обезверена Кей, в която обаче бушуваха доста по-различни емоции. И все пак, макар да нямаше почва за истинска любов в Империята, всъщност такава имаше, но почти всеки беше готов да пренебрегне собствените си чувства в името на властта и успеха.

Amazonka, отиваш в Корея и спокойно ще го гледаш на голям екран. Все пак излезе преди броени дни. Обаче с този "голям" интерес там към филма, хм, не знам дали няма да почакаш повечко. Дано да греша...Да не си съвсем валат, ето малко кадри и песен от филма.

Reply 1997 бе "излапан" набързо, с финално позитивно чувство и много, много хубави и запомнящи се сцени. И въпреки, че ми бе изрекламиран като детски, определено си имаше своите сериозни и житейски истини. Гледа се леко, без да предизвиква и грам досада, макар лееекинко да попрекалиха в последната серия, но всъщност е най-доброто, което съм гледала от доста време. Някак беше толкова позитивен, но и реален, без да има претенции да е нещо велико, а в действителност стигна до сърцето ми с многото различни емоции на всеки един от героите, а не както сме свикнали да ни заливат с информация основно за любовния 4-5-6 ъгълник. Може да се каже, че липсваха стандартните клишета, които до втръсване гледаме във всеки следващ корейски сериал. Нямаше герой, който дори и за миг да ме раздразни. Ставам фенка на Чонг Ън Джи и се надявам да продължи с възходяща актьорска кариера, просто защото е родена за сцената. Изключително много се забавлявах през цялото време с пусанския диалект и с...блеенето. Майката и бащата на Ши Уон ми станаха другия любим пресонаж, макар с всичките им караници, но истински влюбени. Накрая и дъщеря им с любимия си имаха толкова подобно държане един към друг. И майка й ме "съсипваше" с колосално огромното количество храна, което приготвяше непрекъснато. Кефих се много и на "дървената" игра на любимеца ми Ън Джи Уон. Изобщо доста звезди на кпоп-а присъстват. Инфинитчето се справи също забележително добре с ролята си на различен. Со Ин Гук няма защо да го коментирам, само ще кажа, че тези младежи (имам предвид и Ю Сънг Хо в Operation proposal) напоследък слагат в джоба си големите си батковци с играта си, а освен това ни радват и с истински целувки. Край на тези рибешки недоразумения!!! Гале, това е сериал в десятката. Благодаря ти, че се погрижи да достигне до повече зрители.

И този го отметнах, макар и започнат преди...не помня кога. Първо, не е безумно лош. И като ще си говорим за БОФ, Хана Йори Данго определено е ненадминат сериал по скалата на моя тъпомер, така че на този японската версия ми е непозната и смятам такава да си остане. На корейската големият плюс се оказаха финалните епизоди, когато най-после спрях да се мъча с повторяемостта във всяка серия. Канг Пек Хо, горкият, се мъчи в това пусто минало и аз се мъчех с него, да не зарежа сериала. Макар че има човек над какво да се замисли за живота си, гледайки нерешителния Пек Хо. Определено в един момент започнах да разсъждавам върху собствените си страхове и нерешителност, така че ще да е имало полза от гледането. Ако можеше и на мен да ми пратят един такъв ангел-хранител...Иначе мнооого добре играе това момче - Ю Сънг Хо. И да вземат и батковците да започнат да се целуват като него в сериалите, щото аман от целувки тип умрели риби. Харесаха ми много сцените с приятелите на Пек Хо и И Сол от училище, и как всеки се променяше в бъдещето, спрямо определено решение взето в настоящето. Да, определено не е перла сериалчето, но...става.

Имам възможност и пиша, ама обезателно... На срещата ще дойдат Катя, Дидка, Мели, Дани, Плами, Милена и аз. Рапорт даден!

Като изключим последните 20-30 минутки, филмът се оказа неочаквано добър трилър. Нямаше как да се мине без стандартния завършек при такъв сюжет, макар че щеше много повече да ми допадне, ако сценарият се беше завъртял на 90 градуса и вместо Определено ми развалиха кефа с този финал, при толкова добре разказана история на иначе клиширания сюжет. Въпреки това си е филм, който бих препоръчала, защото минутките минават неусетно и държи малко или много в напрежение.

Нямам особено големи очаквания за филма "Звезда" с Хуанхи, но дано да бъда опровергана. Ето и музикалното видео. http://www.youtube.com/watch?v=1w2Go7wmido&feature=player_embedded#! Кредит : http://www.topstarnews.net

Прекрасен сериал. Много харесвам такива сюжети, които са близки до реалния живот, макар такива силни, дългогодишни приятелства да не са нещо често срещано. Няма да преповтарям кой, какво и защо, само ще спомена, че много дразнещо за мен беше връзката на Нан Хи с бейзболистчето. В момента, в който изчезна от полезрението и изкуствената драма и чувства, в които така и не ме убедиха, приключиха - всичко си застана по местата. Силно се помъчих да преглътна и "великата" китаристка, на която да не бяха давали никакво екранно време, в което да свири на живо. И последната серия леееко са я поразводнили, но пък ми хареса това с писмата им с мечти, написани преди 10 години. Въпреки критиките ми, накрая останах с прекрасно чувство и подхранена надежда, че неочаквани шансове винаги има в живота.

Со Ин Гук и на мен ми е любимец, но точно от Шупъста Кей си го заплюх и му следя кариерата. И традицията да утвърждават младите музикални звездички, тикайки ги в някой и друг сериал, явно е успешна, след като дори Сабрина му е фенка!!! Така че благодарности за темата, Малко Ангелче.

Много забавен трилър. Изгледах си го на един дъх и дори успяха да ме изненадат два пъти. Почти не се наблегна на драмата, което си беше голям плюс. Комедийните моменти - задоволително количество, заради които няма да недоволствам и за финала, както и за малките пропуски в сюжета. Благодарности на преводача и редактора.

Мисля, че няма да вляза във фенската група на филма. Актьорската игра - на ниво, включително в главната роля любимец. Сюжетът си е реалистичен достатъчно, че чак отгоре ми дойде това за космите. Имаше няколко запомнящи се и доста хубави реплики, както и няколко смешни моменти. Дали ми липсваше лустрото(?!) или защото така и не усетих фойерверки в душата си, но този филм отива в графа - Не ми хареса. Извинявай, Злати!

Честно да си призная, по ми е кеф да ви чета коментарите, отколкото да седна и да изгледам последните четири серии. За мен сериалът беше добър първите 7-8 серии, след това ставаше все по-избозен и по-досаден. Жалко, защото имаше някакъв потенциал за сериал, който да се гледа и втори път, обаче, уви, сценаристите не издържаха и за пореден път "омацаха" положението.

И да не забравите, че сте ми обещали да се съберем отново като се върна есента. Иначе... Желая приятно изкарване на тези, които ще присъстват и ще чакам за снимков материал...поне.

Голямо чакане му чаках на този филм и този път останах доволна от резултата. Изключително много ми хареса филмът. Има повече от доста кървави сцени, много битки, куршуми бол, но в основата си е разказ за японец и кореец - господар и слуга - съперници в маратона, Историята започва още по времето, когато Корея е колонизирана от Япония, и въпреки че през повечето време има битки, не възприех филма толкова като военен. Чанг Донг Гон и Джо Одагири бяха страхотни в тези си роли, но определено повече ме впечатли японеца, защото неговия образ претърпя много повече трансформации и имаше по-силно присъствие. Ким Ин Куон е другият актьор, който ми обра овациите, Отначало с образ, който често играе - на добродушен веселяк, но...войната променя хората, понякога до неузнаваемост. Много ми хареса, макар и кратка, но запомняща се роля на китайката Fan Bingbing и си мислех, че ще задълбаят повече в романтичната сфера, но докрая си остана история най-вече за двамата.

Отдавна не бях се забавлявала така. Много свежа история, забъркана по типично корейски тертип и с финал по американски, но без да оставя засилено блудкав вкус за накрая. На Ким Ре Уон му пасна страшно добре ролята на необучено куче, но с данни за водач. Допадна ми и идеята на сценариста за справяне с престъпността по краен, но радикален начин. Благодарности за буквите.

Така както излиза моята сметка, до тук сме 9, с опции за добавяне на още 3. Значи ще се съберем горе на кръглата маса. Освен, ако още някой не се престраши или другите, които изненадващо ги хвана липсата. Да не споменавам кои. Знаете се. Здрасти, mujito. Добре дошла в отбора. Ще ти пиша на лични за координати.

Нова среща, тази събота в 16 часа на часовника. А от там, най-вероятно, право към китайския на Фотинов.

Искам да благодаря на гостите, които дойдоха в Бургас, както и на останалите присъстващи на срещата в неделя. Прекарахме си страхотно. Единствено съжалявам, че часовете се изнизаха абсолютно неусетно. И кратък снимков обзор. Посещение и на морето, за част от гостите. Настроението беше на макс. Надявам се, че следващата среща със съфорумци от други градове, ще е възможно най-скоро. Благодарим на Танчето за подаръците от Корея, а някои останаха особено доволни заради албума на любимия корейски изпълнител.