zdrav4eto76

От коментарите на повечето коментиращи, изобщо не става ясно всъщност колко е интересен сериалът...поне в моите очи е едно бижу. Дотолкова ми беше интересен, че ме накара да напиша коментар след ...не помня колко много години мълчание. Само 8 серии, но сюжетът се развива доста динамично и интригуващо и определено с голямо нетърпение очаквам продължението. Че е брутален на моменти, определено, но насилието е показано премерено, точно толкова, колкото да ни стане ясно кои са причините, довели до решението за отмъщение, а не за да ни разчувстват излишно. Сонг Хе Гьо...не знам защо толкова много е не харесвана от коментиращите, но играе този образ страхотно. Отмъщението, така както ни е разказано в тази история....хладнокръвно, мълчаливо, търпеливо, интелигентно, но в същото време честно и открито, и , о, какво щастие!!! - без истерии, ревове и излишна драма. За първи път имам желание веднага след като съм изгледала дадения сериал, да искам да си го пусна за втори път.

Много забавен и много истински в емоциите си филм, но в същото време навява една такава носталгия, която предизвиква краткотрайни сълзи в неочаквани моменти, но без усещането за тъга, която да те стиска за гърлото. Страхотното превъплащение на 20-годишната Шим Ън Кьонг като шумната, всезнаеща 70-годишна старица, ме възхити и мога само да кажа едно "Уаууууу!". На пръв поглед нищо особено като сюжет, нищо различно като внушение, но въпреки това трогателен и изпълнен с безкрайно забавни и комични моменти. Човек може да изглежда стар, в немощно и деформирано тяло, но душата да лети и да мечтае по-силно и по-истински от духът на един млад човек. Точно заради това, финалът ме остави широко усмихната и съм сигурна, че желанието на сценаристите е било да предизвикат у зрителя осъзнатото желание да живеят истински - днес и сега! Без малко да пропусна прекрасната музика, особено "дъждовната" песен.

Много ми е на сърце този актьор, та се надявам да почнат да му дават повече главни роли след казармата. Ето една реклама на Самсунг.

А, що така ще се ограничаваш до тазгодишни само? Има и такива като мен, които ще се радват и на коментари за по-старите сериали.

Тц, тц, ми рейтингите са си тяхна работа, а лично аз не съм изненадана, защото опитът е показал, че този тип сериали не се котират добре в Корея. А защо е така, няма как да зная със сигурност, но си правя своите догадки. Пък на теб ако не ти се гледа - ми недей. Но след определен брой изгледани сериали, на мен ми омръзва да ме заливат с еднотипни фрази, сцени, герои, сюжети и финали, та всичко по-различно, а и малко по-реалистично, ми вдига летвата и очакванията, а така и ме стимулира да препоръчам. Времето ще покаже дали или, но за сега съм в кюпа на феновете.

О, даааа...Нима не е ирония да говорим за рейтинги като се има предвид сюжета?! Но по-скоро бих се изненадала, ако беше обратното и имаше висока гледаемост. Честно казано в първи епизод като взе наш Антъни да изрежда цифри, колкото цифрите ставах по-големи, толкова аз като зрител се смалявах и чувството, че съм много добре манипулирана - нарастваше. Драмата, както и "Светът в който живеем", дават един, мисля, сравнително реален поглед върху драма прозводството и ни показва гнилата страна. Ким Мьонг Мин е страхотен в ролята на злия, безскрупулен Антъни, който непрекъснато е на ръба, но никога не пада по гръб. Унижение? Какво е това, ако е в името на достигане на най-високия рейтинг! Толкова обсебен, че нищо друго в живота му сякаш не е важно, но образът му на зъл гений ме кефи и дано не го направят мек и добричък, че...Сценаристката ме радва с тая й наивитетност, а и всички други за сега си пасват идеално на мястото. Определено до тук сериалът има претенциите да е сред най-добрите за тази година, но да видим дали няма да попадне в клопката на клишето и да препотрети познати истории...в името на рейтинга, разбира се.

Историята с Джони малко я поомотаха и наистина стана по-мелодраматично, но пък приемам, че още в утробата момчето е "натоварено" с негативни емоции, а и след това майката, бащата...да не преразказвам историята, но за крехки и лесно раними хора, това което направи не е съвсем невъзможно, по-скоро сякаш не беше в тон с останалия сюжет. Мен също малко ме разочарова, но пък какво друго да измислят, без да направят Кей такава каквато не е? Иконом Ом също не ми изглеждаше възможен вариант. По-скоро можеха да вкарат нова интрига, което и беше предположението ми. Ако пък бяха му дали още екранно време, тогава щях сериозно да се подразня. Така че на фона на тези миниатюрни недостатъци, сериалът е един от малкото, който определено си заслужава гледането.

И аз останах много приятно изненадана от сериала. Почти през цялото време се мъчех да отгатвам следващите действия на героите, но в повечето случаи съвсем неуспешно, което направи гледането още по-вълнуващо. В началото и на мен не ми хареса финалът. Но поразмислих и всъщност смятам, че е добро решение на сценариста, за да не приключи сериалът с блудкав и предсказуем завършек на иначе добре заплетената история. А и съм съгласна с Мацкова, че никой не си взе поука, та някак щеше да е странно "финалето" да не приключи както Председателката искаше. Много добра роля на Джи Сонг. Изигра си чудесно ролята. Но за мен фаворит си е Кей. Смятам, че актрисата се справи перфектно с образа на кротката, унижена, съсипана и обезверена Кей, в която обаче бушуваха доста по-различни емоции. И все пак, макар да нямаше почва за истинска любов в Империята, всъщност такава имаше, но почти всеки беше готов да пренебрегне собствените си чувства в името на властта и успеха.

Amazonka, отиваш в Корея и спокойно ще го гледаш на голям екран. Все пак излезе преди броени дни. Обаче с този "голям" интерес там към филма, хм, не знам дали няма да почакаш повечко. Дано да греша...Да не си съвсем валат, ето малко кадри и песен от филма.

Reply 1997 бе "излапан" набързо, с финално позитивно чувство и много, много хубави и запомнящи се сцени. И въпреки, че ми бе изрекламиран като детски, определено си имаше своите сериозни и житейски истини. Гледа се леко, без да предизвиква и грам досада, макар лееекинко да попрекалиха в последната серия, но всъщност е най-доброто, което съм гледала от доста време. Някак беше толкова позитивен, но и реален, без да има претенции да е нещо велико, а в действителност стигна до сърцето ми с многото различни емоции на всеки един от героите, а не както сме свикнали да ни заливат с информация основно за любовния 4-5-6 ъгълник. Може да се каже, че липсваха стандартните клишета, които до втръсване гледаме във всеки следващ корейски сериал. Нямаше герой, който дори и за миг да ме раздразни. Ставам фенка на Чонг Ън Джи и се надявам да продължи с възходяща актьорска кариера, просто защото е родена за сцената. Изключително много се забавлявах през цялото време с пусанския диалект и с...блеенето. Майката и бащата на Ши Уон ми станаха другия любим пресонаж, макар с всичките им караници, но истински влюбени. Накрая и дъщеря им с любимия си имаха толкова подобно държане един към друг. И майка й ме "съсипваше" с колосално огромното количество храна, което приготвяше непрекъснато. Кефих се много и на "дървената" игра на любимеца ми Ън Джи Уон. Изобщо доста звезди на кпоп-а присъстват. Инфинитчето се справи също забележително добре с ролята си на различен. Со Ин Гук няма защо да го коментирам, само ще кажа, че тези младежи (имам предвид и Ю Сънг Хо в Operation proposal) напоследък слагат в джоба си големите си батковци с играта си, а освен това ни радват и с истински целувки. Край на тези рибешки недоразумения!!! Гале, това е сериал в десятката. Благодаря ти, че се погрижи да достигне до повече зрители.

И този го отметнах, макар и започнат преди...не помня кога. Първо, не е безумно лош. И като ще си говорим за БОФ, Хана Йори Данго определено е ненадминат сериал по скалата на моя тъпомер, така че на този японската версия ми е непозната и смятам такава да си остане. На корейската големият плюс се оказаха финалните епизоди, когато най-после спрях да се мъча с повторяемостта във всяка серия. Канг Пек Хо, горкият, се мъчи в това пусто минало и аз се мъчех с него, да не зарежа сериала. Макар че има човек над какво да се замисли за живота си, гледайки нерешителния Пек Хо. Определено в един момент започнах да разсъждавам върху собствените си страхове и нерешителност, така че ще да е имало полза от гледането. Ако можеше и на мен да ми пратят един такъв ангел-хранител...Иначе мнооого добре играе това момче - Ю Сънг Хо. И да вземат и батковците да започнат да се целуват като него в сериалите, щото аман от целувки тип умрели риби. Харесаха ми много сцените с приятелите на Пек Хо и И Сол от училище, и как всеки се променяше в бъдещето, спрямо определено решение взето в настоящето. Да, определено не е перла сериалчето, но...става.

Имам възможност и пиша, ама обезателно... На срещата ще дойдат Катя, Дидка, Мели, Дани, Плами, Милена и аз. Рапорт даден!

Като изключим последните 20-30 минутки, филмът се оказа неочаквано добър трилър. Нямаше как да се мине без стандартния завършек при такъв сюжет, макар че щеше много повече да ми допадне, ако сценарият се беше завъртял на 90 градуса и вместо Определено ми развалиха кефа с този финал, при толкова добре разказана история на иначе клиширания сюжет. Въпреки това си е филм, който бих препоръчала, защото минутките минават неусетно и държи малко или много в напрежение.

Нямам особено големи очаквания за филма "Звезда" с Хуанхи, но дано да бъда опровергана. Ето и музикалното видео. http://www.youtube.com/watch?v=1w2Go7wmido&feature=player_embedded#! Кредит : http://www.topstarnews.net

Прекрасен сериал. Много харесвам такива сюжети, които са близки до реалния живот, макар такива силни, дългогодишни приятелства да не са нещо често срещано. Няма да преповтарям кой, какво и защо, само ще спомена, че много дразнещо за мен беше връзката на Нан Хи с бейзболистчето. В момента, в който изчезна от полезрението и изкуствената драма и чувства, в които така и не ме убедиха, приключиха - всичко си застана по местата. Силно се помъчих да преглътна и "великата" китаристка, на която да не бяха давали никакво екранно време, в което да свири на живо. И последната серия леееко са я поразводнили, но пък ми хареса това с писмата им с мечти, написани преди 10 години. Въпреки критиките ми, накрая останах с прекрасно чувство и подхранена надежда, че неочаквани шансове винаги има в живота.