Jump to content

voileta

Потребители
  • Мнения

    785
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Всичко публикувано от voileta

  1. voileta

    Solo Leveling (2018)

    Какво се опитва да каже авторът с това за Русокоска? *До чап 128*
  2. Накратко: Бих сравнила БТС и Грами с Леонардо ди Каприо и наградата Оскар. А Леонардо получи Оскар. Въпросът е, ще се наложи ли да се чака 20 години за наградата или организаторите най-сетне ще се примирят с факта, че Южна Корея все по-настоятелно ще навлиза на пазара и вече е сила? Защото не са само БТС, които се трудят в тази насока и не става въпрос само за нас като фен база, че искаме да ги видим с тази награда. Намесени са и политика, и сие, но никога политиката не ми е била силна страна. Не искам да гадая. Каквото има да стане, ще стане. Аз съм просто АРМИ, което се надява за Грами Надълго: Дали са заслужили Грами? Отдавна, и не защото не мога да съм безпристрастна, а заради импакта, който направиха свързвайки милиони хора по света в едно. Дали искат наградата-искат я. Харесва ми, че Юнги винаги казва какво иска в прав текст и досега винаги е познавал. Явно човекът не иска невъзможни неща. Около Ар Ем винаги хвърчат неща, когато стане дума за награди. Хвърчат столове, маси, телефона му-в случая, хе-хе. Харесва ми, че БТС не се стремят да са удобни и на всяка цена да постигнат това-иначе щяхме да имаме албум изцяло на английски. Не ме разбирайте погрешно-нямам нищо против на какъв език музиката ще достигне до мен. И без това, за да разбера текста използвам английски суб. За мен е важно посланието, но и емоцията. Суровата емоция, когато пеят на майчиния си език, който аз не разбирам и посланието, което разбирам едва, когато видя английския суб. Затова предпочитам колкото се може повече да запазят това, с което са тръгнали. Духът, с който са ме спечелили от началото. Защото именно той ме накара да търся толкова много детайли за корейската култура. Не е само езикът. Постоянно слушам как професионалисти обясняват, че БТС използват традиционен корейски ритъм например в някое парче и в следващия момент чувам част от звученето на Бах и е намесен полъх от философията на Ницше. Как успяват да навържат всичко това-мистерия за мен. Не съм запозната как работи механизмът Грами. Ако беше само относно продажби на албум или класиране в класациите, миналата година Грами вече трябваше да е в сградата на 'Биг хит', а те ги допуснаха само като гости на наградите. Тази година също не са номинирани в правилните категории. Само една е. Казваше се, че е защото пеели на корейски в албума. Но се правеха изключения за други изпълнители миналата година и се ощетяваха още други по същия начин. Това е от мен. Впрягам воля и сили към реализирането в Грами. Все пак спортният хъс в мен се надява!
  3. Гледах първо него. Това е типът хумор, който обожавам. Поназнайвам действащите лица с изключение на единия, но имена не знам. Дамата съм я гледала мисля в 'Син сити' и е сестра на Стийв. Пичът с очилата е стендъп комик. Има доста пиперливо чувство за хумор, но е много забавен. А главното действащо лице със сигурност съм го гледала като актьор някъде, но не знам къде точно. Не посмях да постна оригиналния клип. Имам фобия, че ще наруша някое неписано правило за цензурата и ще ме баннат от форума някой хубав ден Дори не смея да поствам някои от по-старите песни изпълнени от някои от момчетата от БТС. Глос/рап името на Юнги от преди дебюта/ и Рънч Ранда/Ар Ем от преди дебюта/ са си оригинални ъндърграунд рапъри. Уличният език е бил част от нещата там където са развивали уменията си до тогава. И докато Аугуст Ди продължава да смазва всичко по пътя си с огън в думите си, Ар Ем като лидер на БТС отстъпи малко назад и зае една по-неутрална позиция. Ар Ем хич не е кротичък и може да реже не по-малко от Аугуст Ди. Не целя да сравнявам двамата по между им. Смятам, че всичките седем могат това. Много добре възпитани са, но това не бива да се бърка със слабохарактерност. Просто компанията посъветва Ар Ем да се сдържа и пази определено поведение като лидер на групата. Но много ме радва как решава да храни хейтърите като тръгнат по участия в Америка. Харесвам и тази им страна. Дори смея да кажа, че ми е по-приятно да откривам тази им сурова страна. Джей-Хоуп също има железен характер, но той развива по друг начин творчеството си. Харесва ми, че 'Биг хит' има правила, но им дава и свобода. От всички най ми убягва Ви. Абсолютна енигма си остава за мен. През живота си не съм срещала човек като него и точно затова ми е много любопитен. Отплеснах се. БТС не биха успели толкова, ако не знаеха как и не можеха да се справят с хейта и напрежението. А това говори за много силни характери и постоянство. Ненапразно не мога да си избера любимец сред тях. Всеки ме радва с различна сила на духа и ми носи различни положителни вибрации. Не знам, дали размишленията ми ще са интересни на някого. Обожавам да водя дискусии, но имам чувството, че ще отегча всички ви до смърт с безкрайното си дрънкане. Благодаря ти, eowina, че ме споменаваш в темичката. За мен е истинско удоволствие като видя известието *Транскрибирането ми от английски вероятно е пълна манджа с грозде.
  4. БТС от преди две години пеещи изцяло на английски в размазваща съзнанието ми мелодия. Идея нямах, че Waste It On Me - Steve Aoki & BTS съществува. Да чуя вокалите на Ар Ем с този негов дълбок глас... бръ. И припевът също не мога да си го избия от главата. Всеки месец откривам поне по едно такова нещо като кавър, който са направили, някоя колаборация, японски видеоклип или песен от микстейп, която не съм чувала и това много ми харесва. Не го приемам като свой пропуск, а напротив като награда за постоянството си, която си вземам по малко и заслужено. Днес си попълних още едно парченце от пъзела:
  5. Юнги днес беше live и ми направи деня да видя усмивката му и свежото му присъствие. Каза, че следоперативната болка е поотминала. Имаше нещо като торбичка, която служи, за да не мърда рамото и ръката беше обездвижена с държач. В дланта си имаше топчица за стискане за поддържане тонуса на пръстите. След като видях това, вече съм спокойна, че е само въпрос на време да видим всичките седем отново заедно. Сега се надявам да си вземе нужното за релакс
  6. Предполагам повечето хора познават човек, който никога не се харесва на снимки и не дава на приятелите си да ги постват. Това, което ми харесва в БТС открай време е, че на тях не само не им пречи как ще изглежда снимката, но и дори умишлено търсят този ефект понякога. Умее ли човек да може да се шегува сам със себе си, това говори много добре за същността му. Виждали сме и много блясък и професионализъм от тях, както и обикновените тениски, рошавите коси и сънените очи. Способността да можеш да се покажеш така без страх, свян или филтър показва, че или човекът ти вярва/чувства се комфортно около теб, или че е достатъчно уверен в себе си. Възможно е да са и двете. Та, те винаги са били открити с нас до тази степен, но и не са разкривали още много други неща, което е напълно приемливо и нормално. Всеки човек го прави. Но вероятно понеже последните няколко албума ги наблюдавам много отблизо забелязвам, че както и ти каза, това оголване вече не е само в интервютата или срещите с АРМИ, не е само в Бангтан бомбите, а вече навлиза и много осезателно във всяко следващо МВ, което представят. Другото, което ми харесва е, че невинаги дават обяснение, какво са искали да кажат. Оставят всеки да прецени сам за себе си. Често слушам стари техни песни, защото вече мога да разбирам текстовете и това ме привързва към тях като хора още повече. А после осъзнавам, че текстът е едва частица от всичкото огромно цяло. Прашинка. Не мисля че някога бих била способна организационно и мисловно да се подготвя да отида на концерт. Знам, че ще ми хареса, но се опитвам да не мечтая толкова надалеко. Но често си представям как ги срещам случайно докато снимат 'Бон воаяж' примерно и преди дори в представата си да успея да помахам за 'здрасти', вече съм се разплакала. Защото е все едно да срещна някого от семейството си, когото искам да докосна само за секунда, за да му предам цялата положителна енергия, която толкова дълго съм носила за него. Всеки път представата за това ме разплаква. Сякаш е рефлекс. И после си казвам: Никога не казвай никога. Не знаеш кое и как ще се случи в този живот. Един ден ще се върнеш там, където искаш eowina, защото има ли желание, има и начин
  7. Доколкото разбрах клипът на 'Life goes on' е сниман в дорма на момчетата и в къщата от видеото 'Eight' с Аю и Шуга. Изтръпнах, когато дадоха стадиона и после Ви нямащ търпение отново да стъпи на тази сцена. Не мога да коментирам все още текста, видеото или звученето, но началните акорди са ми фаворит. Чакам всичко да попие в мен напълно, за да го осмисля. Засега сме само аз и песента-сакрално. Имам топло усещане, което се разлива все повече с всяко следващо слушане. Все още не съм готова да чуя целия албум. Не съм приключила още с тази песен
  8. Това сериалче се оказа голям симпатяга. Действието се развива изключително експедитивно. На втори-трети епизод вече бяха се изпозалюбили главните и изпоразплели голяма част от заложения сюжет. После заложиха нов още няколко пъти. Имаше и смяна на самоличности. Успяха да вплетат доста хрумки и детайли, без да изглежда претрупано. Много приятна манджа с грозденце. Толкова добре им се получи, че изгледах всички епизоди на два пъти. Определено релаксирах с това сериалче и се усмихвах постоянно. Имаше много приятна комедийна нотка, но и сериозна част с поуки, които обаче бяха представени така, че да не дотежават. Двойките имаха слънчево взаимодействие. Изключително ми допадна езикът на тялото в сцените на главната двойка. Както и как играеше главният актьор. Изигра какво ли не с лицето си. Героите почти нацяло са попадения. Само госпожица Белег не можах да преглътна. Все още не съм достигнала това ниво на непукизъм. Пети епизод ми е много любим, когато главната дръпна завесата и видя за какво служат парите на шефа. Имам и още един епизод към края, в който актьорът изпълняващ доктора имаше толкова реално червени уши от притеснение, че чак главата му трепереше от смущение при заснемането на сцената. Актьорите са хора като всички други. И те имат сценична треска. И последно, целувките тук хич не са за пренебрегване. И са много
  9. ЛЪЖАТА /18.11.2020/ - Не е хубаво да се лъже - поде с тънкото си гласче малкият дечко, така както го бяха учили родителите му. Изпъна уверено вратле и стисна още по-силно дланта на дядо си. Възрастният мъж се поспря измежду ярко светещите павилиони и за миг сякаш и той отново беше дете. Вгледа се в самотното блещукащо табло. - Понякога лъжите помагат. Когато бях малък обожавах да ходя на панаир. Видях игра, която обичах да играя. Резултатът бе 190 точки на баскетболен кош за определено време. Много дни не можех да бия този рекорд, но това само ме амбицираше повече. Минаха седмици-рекордът си стоеше. Постигах 160 в най-добрите си моменти. Но забелязах, че повечето добри играчи стигаха едва 140. Един ден твърдо решен да мина своите 160 в достигане на 190, отидох късно вечерта. Беше толкова студено, че мразът щипеше бузите ми и караше очите ми да смъдят. Дъхът ми излизаше на облаци пара, а пръстите ми се вкочаняваха въпреки ръкавиците. Заварих там момче от поддръжката на увеселителния парк, което просто прескочи загражденията и усърдно изманипулира резултата. Кротна се едва след като го направи 225. Първоначално много се ядосах на измамата. Но после се замислих, че ако не беше този човек, аз никога нямаше да се напъна и да постигна своите 160. Доста точки над онези хора с таланта и късмета. И то точки постигнати с труд и упорство. Нямаше да имам и цел, и посока. Щях да прекарам ваканцията си скучаейки в къщата на баба, а не вълнувайки се всяка нощ, дали утре няма да успея с рекорда. Ако светът беше идеален и нямаше конкуренция и нечестност, вероятно щях да умра, защото просто ме мързи да се нахраня. Винаги ще има някой по-добър от теб. Някой, който ти диша във врата или който играе нечестно. За да се задържиш на върха трябва да си гъвкав и комбинативен, и да гледаш доста извън основната картина. Не се отказвай, когато стане трудно и не се отказвай, когато другите ти кажат, че не можеш. Ти сам най-добре познаваш себе си. Така аз постигнах своите 190 точки. Благодарение на тази игра там се научих и как да ръководя бизнеса си по-късно. Превърнах наученото в своя философия. А за 225-те точки издадох момчето. Непосилно е да се направят тези точки за това определено време. Не обичам да губя и определено мразя да играят срещу мен нечестно. Дядото се усмихна, подаде жетон на внука си и го прати да играе.
  10. Вярно ли е, че ще имаме Куки като режисьор за предстоящото видео 'Life goes on'? Подочувам разни нещица, но не намирам нищо по-подробно. Някъде виждам, че Куки е заснел само част от сцените, другаде виждам пише режисьор, а не асистент-режисьор примерно. Едно е сигурно-Куки се развива стремглаво на още едно поприще ЕДИТ: В описанието на тийзъра го пише черно на бяло: Credits: Director: Jeon Jung Kook Assistant Director: Yong Seok Choi, Jihye Yoon (Lumpens)
  11. voileta

    Love Shuttle (2019) 18+

    Хартиеният носител има притегателна сила. Самото съприкосновение с хартията и това, че имаш материя пред себе си, дава едно особено възприятие и сантимент. Аз съм по-скоро ценител ентусиаст, отколкото запален фен. Веднъж на 100 години ще си взема нещо, когато наистина ме е израдвало и докоснало. Преди няколко години си поръчах 1-ви чап на БЛ манга, чието аниме много харесах. Там сцената с целувката ми е на сърце. Взех си я директно на японски, а аз японски и досега не знам . За първи път виждах нещо толкова красиво и с вложена толкова мисъл в създаването на самата книга. Не съдържанието й, а как е оформена. Видя ми се като миниатюрно луксозно издание с двойни корици в бонбонено розово, което не знаех че се чете отзад-напред, но аз по навик така или иначе разглеждам списанията отзад-напред, та без да искам съм уцелила последователността. Случайни неща няма. Манги на български има, но не са много. Преди време подарих чап на 'Death Note' и си беше на български. Чети си колкото ти се чете bond, и не се притеснявай да коментираш. Тук хора не ядем, но дискусии не отказваме
  12. voileta

    Love Shuttle (2019) 18+

    Какво е това с новелите? Някои от тууните имат онлайн новели като първоизточник ли? Или книжен носител? Ако има такова животно на книжния пазар, искам го
  13. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Чехов е починал на 44 години. Пушкин на 37. Маяковски се е самоубил на 36, а Есенин на 30 години. А ти! - А аз оставам с впечатлението, че не е добре за здравето и живота да си писател.
  14. voileta

    Solo Leveling (2018)

    Левълинга съм го захапала здраво. Срам ме е да си призная, но точа личи по главния. Много му стискам палци да му намерят достойна женка далеч от шаблона. Или поне искам някоя нахакана кака да се появи за разнообразие. Даже предпочитам да не е с цел любовен интерес. Кефи ме авторът как си играе на 'ела си, иди си' с романса, ха-ха. Като ми изпляскаха моделката и щях да падна. Русокоска също не ме радва особено като характер. Безлична ми е. Дано ме опровергае по-натам. Кефи ме как нашият се усеща, че битките и любовта не вървят ръка за ръка и засега успешно се прави, че не разбира за какво му пеят Любовта размеква и разсейва човек. Намесят ли се емоции, ставаш уязвим. Вече достатъчно се разкикерчва между това да разкрие какво е той самият и това да опази семейството си. Много интересно разказва авторът, и както и вие пишете - няма пълнеж Мравчо продължава да ми е фаворит. Кърти! Така съм се смяла с него, ле-ле
  15. Откакто се абонирах за авторката, следя всичко, което качва. Клиповете или ме умиляват, или ме разсмиват. Много добре улавя характеристиките им. Ето този много ме усмихна: Сега като гледах отново това клипче, което ти си качила, eowina, и стигнах до изпълнението на Юнги пак се присетих, че вторият ден на онлайн концерта имаше проблеми с рамото. Да не говорим как го праснаха по главата, милият, по време на соловата песен. И все си мисля, че след това изпълнение се е решил на операцията. Той има навик да стиска зъби до последно. А като четох, че в поста на Биг Хит казваха, че операцията е и за да може да изпълнява военната си служба по-натам, съвсем ми потънаха гемиите при представата за 2-годишна служба. Всички ще си отслужат и това е съвсем в реда на нещата. Не мога да го обясня съвсем, но мен като ме боли, не го вземам толкова навътре, колкото друг като го боли. И когато е някой, който е с теб постоянно в ежедневието ти, ти наистина в един момент започваш да го усещаш като семейство. И ти е гадно, когато на този човек не му върви. Не съм от хората, които лесно се привързват, но някак успявам да прекарам поне по 3 часа на ден в дейности свързани с БТС. Те са някой, който е винаги насреща, каквото и да правя. Мога да ги свържа с всичко в живота си. Ако свързваш някой древен философ с всичко в живота си, не е проблем за останалите хора, но ако го свързваш с БТС, им се струва странно о.о. Не са ми мания, не са ми нездравословни. Напротив, обогатяват ме като човек и допълват целите и идеалите ми. И ако преди съм носила тази красота на мислите сама, сега я споделям с тях и с още милиони АРМИ. И това ме прави щастлива. Пожелавам на Юнги бързо възстановяване
  16. voileta

    Love Shuttle (2019) 18+

    Така, туунът се завърна след хиатуса и в този чап дадоха доста нещица. Ситуацията не се разви по шаблон, което ме радва, но и някак не ми дадоха достатъчно сметана и черешка задето чаках търпеливо повече от месец за развитие. Обожавам детайлите, с които борави авторката, в това спор няма. Малко ми е странен новият стил на рисуване и ми трябва време да свикна. Харесвах, когато чертите им не бяха толкова воднисти и цветовете бяха по-наситени. Сега някак ми липсва тази изразителност в арта и оцветяването. Емоциите, които обаче биват изразявани и начинът по който ги поднасят, са мед за душата. Сега например ми хареса как показаха изранените кокалчета на Те Хан и врата на алфата на Ън Со. Последният се завърна най-сетне. Едва го познах с този рисунък. Изглежда така, сякаш е пораснал. И май ще се окаже СМ* лимонка, хи-хи. Знаех си, че има нещо за разкриване в този герой. Взех да подскачам като го видях, но не очаквах, че ще покажат и алфата му. И ако правилно съм разчела арта алфата имаше следи от нашийник по себе си. Или просто въображението ми много се вихри напоследък /засрамва се и отива в ъгъла/ *До чап 56*
  17. Тази тема я търсих и с търсачката на форума, и с търсачката на браузъра и така и не ми излизаше. Радвам се, че се сетих да погледна в каталога. Отдавна не се бях смяла толкова много. Осъзнавам, че има сюжети, които ако човек не е достигнал едни години или не знам - житейски опит, няма да му харесат и да ги разбере. Този сериал преди 10 години нищичко нямаше да ми говори. Нямаше да уловя нюансите, за които само загатнаха. В един момент имаше зацикляне на сюжета, но това не променя факта каква прекрасна комедия бяха спретнали. Дори не помня кой беше последният корейски сериал, който изгледах и задържа комедията за толкова дълго в епизодите си. Героите ми бяха от любим нагоре. Фаворити 'доктор Ким', шефът на агенцията, големият брат на главната и голямата сестра на главния. Определено бяха сложили много герои и истории, но те не си пречеха. Някои истории не ги застъпиха до последно, и затова не ставаше прекалено преекспонирано и кичозно. Много хубав баланс в заснемането на сюжета откъм странични истории. Двамата главни се въртяха в кръг по едно време, но пък ми бяха големи сладурчета. Такива физиономии на всички, такива звукови ефекти и реплики. Смях, докато те заболи ченето да седиш все нахилен Има дълбоки поуки, но са заснети и показани мимоходом. Сериалът се гледа леко. На мен не ми дотежа драматичната част, която бяха заложили. Тоалетният хумор пък го обожавам. Музиката, която тролски се чува постоянно отнякъде беше много особено нарязана, ха-ха. Епизодите са 32, но всеки епизод е по 30-тина минути, така че си е стандартен сериал от 16 епа по един час. Разбрах, че единият от актьорите е починал - Cha In-Ha as Joo Won-Suk. Дано душата му е намерила покой! Чрез комедията показаха и истината, и крайностите, до които може да те доведе животът. И отново, когато имаш точните хора около себе си - можеш да се справиш с всичко.
  18. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Бавно влизам в теб... В теб е толкова тясно и горещо, че едва мърдам... Ето, вече се люшкам в такт с твоите движения... О, да! Обичам те, автобус 280! * Българският мъж е дългокрак и с къси ръце. Поне така мислят повечето гаражни шивачки на анцузи. * Когато си мъртъв, не е трудно за теб. Трудно е само за останалите. Същото е и когато си тъп.
  19. С удоволствие бих дочакала момента, в който БТС ще станат група инструменталисти и ще изпълнят нещо в хеви метъл стил. Части от мелодиите в песните им варират от класическа музика, през рок и кънтри дори. Не съм достатъчно музикално запозната, за да коментирам в повече подробности, но знам, че за тях невъзможни неща няма. Отдавна се чудех, дали някой ден няма да видя и БТС да реагират на кавъри на свои песни и днес останах много приятно изненадана. Бях чувала два от кавърите и преди:
  20. Леле, какви мигли има Han Jung Woo. Красота! Много добре показаха, че всички сме хора. Няма значение какъв пост заемаш предателства и натиск винаги ще има. Известните са хора като всички други, просто по-тихомълком водят личните си дела. Не мисля, че на някого си му е по-трудно само щото е известен. В живота на всеки човек се случват същите неща, с тази разлика, че мен не ме следят група папараци примерно, а бабите от село, за да раздухат наляво и надясно какви ги върша или да си измислят някой слух. Резултатът е еднакъв. При всички положения това може да срине нечий живот, независимо известен ли си или не. Също така много зависи как ще посрещнеш дадената ситуация и дали ще позволиш хорското мнение да те определя като човек и личност. Хареса ми, че макар едно и също навсякъде, при размяната двете видяха нова гледна точка. Извадиха си поуки. Затова човек трябва да опитва различни неща. Това му дава разнообразни перспективи за справяне в живота. Не е по-лесно на другото място, но с правилните хора около себе си, ще се справиш
  21. Ретрограден Марс и лоша Карма /23.10.20/ 5-та част ''Е, мистър, какво научи от мен? - можеше да си представи как тя се е усмихвала докато е писала тези редове. Същинска садистична натура. - Защото аз нищо - тук вече беше убеден, че се е смяла с глас. - Шегувам се. Научих достатъчно, за да не изкарам следващата седмица с теб. Моля да ме извиниш за непрофесионалното ми поведение. Най-накрая момичето живеещо в мен взе превес и наложи волята си. Каквато и гад да беше, харесвах сблъсъците на различни гледни точки. Надявам се по-често да срещаш хора като мен, които да те вадят от зоната ти на комфорт. Лично за мен ти се оказа свежо начинание. Открих, че славата налага някакъв модел на поведение. Доброто или лошото момче/момиче. Не искам да играя. Затова подадох молба да бъда освободена от задълженията си. Сигурно ти е досадно да четеш, затова няма да те занимавам повече. Надявам се, ще се държиш добре през оставащата седмица в компанията на моя заместник. Желая ти още успехи и най-вече лично щастие. Човек никога не среща неправилни хора в живота си. Среща предизвикателства за силата на духа си и само от него зависи как ще завърши всичко.'' - Беше прикачила снимка от последната си екскурзия от морето. Онази вечер на рождения си ден я беше видял да гледа този изглед на телефона си. Тя го беше попитала: - Какво виждаш на тази снимка? - Скука, отегчение, празнота... - Мир, спокойствие, вечност... Въпрос на възприятие, съзнание, гледна точка. Тогава му показа още морски изгреви и продължи да обяснява: - Всички тези кадри изглеждат еднакви, нали? Но не са. Отразяват следващ миг от безкрая. Морето никога не се променя. Променя се дъното, вятърът, температурата, но не и морето. Духът му е все същия. Защо не сме като морето? Защо правим неща, които не ни харесват, вместо просто да бъдем? Никога не казват: 'морето беше зло днес или добричко вчера', но хората съдим. Още по-лошото е, че си съдим спрямо своята егоистична гледна точка. Защото те са лоши само тогава, когато не постъпват спрямо нашите очаквания - понижи тон тя. *** *** *** *На сбирката за подкрепа* Жената се изправи. Едното й око все още лилавееше от кръвонасядания и беше подуто. До нея застана висока стройна персона, за да й даде сигурност и кураж. - Харесвам тъмнината - започна тя. - Обгърната от нея мога спокойно да плача, да се валям в собствените си секрети, да крещя, да се моля, да псувам, да се самосъжалявам, да се унижавам, да мрънкам, да се проклинам, да се гневя. Да дам много, много крачки назад, да съм сама, да тъжа. Имам нужда от тази тъмнина. От тази самота. От време за себе си, защото после трябва да изляза от килера. Да завия момичетата за лека нощ, да сервирам вечерята на мъжа си. На сутринта трябва да прикрия синините, подутите си очи и да отида на работа... - жената разказваше с безстрастие в гласа. Тъмнината беше единственото място, където намираше комфорт. Сега разказвайки тя все още не осъзнаваше, че е отворила една врата и скоро ще прозре, че стискането на зъби до кръв не е комфорт, а просто безкрайно суфокиране. *** Баща разказваше как дъщеря му е била тормозена в училище: - Какво значение има, дали тя е томбой или не? Дали някой е розов или лилав? Пречи ти да спиш нощем ли? Или си губиш апетита? Бърка ти на неудобни места ли? Уважавай, за да те уважават! Ако някой усеща тормоз върху себе си, говорете за това с хората около вас. Ако не знаете как да се справите, хората около вас могат да подходят изненадващо адекватно в ситуацията. Не мислете, че ако изтърпите още един ден, утре ще е различно. Понякога травмите се проявяват години след това. И най-важното, бъдете добри първо към себе си, тогава от самосебе си, ще бъдете такива и към другите. Слънцето свети еднакво за всички. - Той седна задъхано обратно на стола си, но пламенната му реч обходи всяко кътче в залата и влезе в мислите на всеки един. *** Младо момиче разболяло се от анорексия, след като постоянно са й били отправяни забележки относно килограмите й. Най-сетне след години на съмнения тя се беше научила да обича тялото си и да приема себе си. Осъдителните погледи и изречения обаче продължаваха: - Днес шокирах сума ти и народ с облеклото си отново/за кой ли път вече/. Но спя доволна от себе си. Относно лелките и чичковците дето сме на една възраст, но те имат 'морал'. Айде да не си обясняваме кой как трябва да бъде облечен. Днес бях облечена отгоре изцяло и надолу показваща крака. Често експериментирам. Казва се 'облекло' точно щото си облечен, а не съблечен. Всички стратегически места са добре покрити, честна скаутска. Като река да се събличам без мярка, ще ви се обадя да ме обсъдите като толкова желаете. И още нещо, когато наричате някого 'еди-как си', бъдете готови той да ви отвърне по същия начин. Обожавам физиономиите ви тип 'цапнат/а с мокър парцал'. Не е приятно да ви кажат, че изглеждате като н*сран/а, нали? Ми, и аз си мисля много неща, ма са ме възпитали да не ги казвам на глас. Поне до момента, в който не започнат първи. Мислете си каквото искате, и го запазете за себе си. Освен ако нямате да делите нещо с мен. Или ако не желаете и аз да ви кажа точно колко 'харесвам' вашия стил. Господ ми е дал горе-долу мозък, остър език и огромното желание да поставям хората на мястото им, ако не си го знаят. Това е моето тяло и аз решавам. Адам и Ева със смокиновото листенце отпред сигурно не ви оставят да спите нощем, а? Посвещавам това на всички моралисти, според които човешкото тяло е нещо гнусно и грозно, от което трябва да се срамуваме и да го крием под десет ката дрехи завинаги. - Пламъкът в очите й се беше разпрострял и по бузите й, карайки ги да розовеят. *** Изправи се, носеше джинси и тениска на 'Дийп Пърпъл'. - Някога замисляли ли сте се, че не светът е гневен, тъжен, стресиран, а ние самите? Бях се загледала в снимките на морето, които направих тази година и ми дойде наум, че морето би могло да отразява точно мен самата. Първият ден имаше силен вятър, бурничко море, вълни и с всеки следващ ден морето се избистряше и ставаше все по-приветливо и гладко като огледало. Винаги мисля за хиляди неща, които да сглобя в едно цяло и това ме кара прекалено да се вглъбявам, когато мълча. Обратният вариант е да дърдоря и ръся глупости. Среда-няма. Та, в този ми ред на мисли. Вчера се видях с Д. Тя е човек, от когото струи добро настроение и цвят, но също ми дава едно спокойствие. Примесено със спокойствието, което си имах, светът ми изглеждаше приветлив, дружелюбен, уютен до степен да ми се доспи. Гардът ми беше долу. Т.е. не светът се беше променил, а аз. После си припомних как всеки път, за да достигна до този свят това ми коства безсънна нощ и поредната паник-атака. Сякаш, ако изляза, ще ме изяде някой. Все се чудя, защо и откъде този страх. По-вероятно е аз да изям някого за закуска, особено ако ме занимава с глупости на ранина, лол. Все пак след много увещания и потене, успявам да се убедя да изляза. И все пак навън ми харесва. Позитивите са повече от негативите. И така до следващото излизане, и следващата паник-атака. Не обичам да се показвам навън. Има три случая, в които това ми харесва. Когато изляза сред природата, когато срещна някоя животинка/независимо слон или мравка/ и когато ми се усмихнат искрено. Странно, всичко това е безплатно. Това прави ли ме евтина? *** Всички те живееха в общество - много хора събрани в едно цяло. И всичкото това цяло се опитваше да смаже индивида. Защо? Какво печелеше обществото, когато се опитваше да напъха всички в еднакъв калъп? Послушание, роболепие, липса на воля и глас, липса на креативност и прогрес? *** - Аз съм ваш почитател - каза мъжът простичко щом приближи. В ръка държеше чаша портокалов сок, а по краищата на устните му се забелязваше, че не е останал безразличен към малиновия пай на мисис Джоунсън. Дамата с тениската го изгледа от главата до петите и не остана никак очарована от чутото. - Мистър, не уважавам много, много хората, които си имат кумири. Някой наскоро ми каза, че е по-добре да разчитаме на себе си и собствените си сили. - Да, но двама работят по-добре от един, нали, мис? Бих се радвал да подкрепя сбирките и да участвам в разрастването на проекта. - Не ми трябват само парите ти, мистър, а времето, отдадеността, сърцето ти. Върна ли си го обратно? Защото без него тук ти нямаш място. - Очите й го изучаваха. Дали забелязваше промяната за тези 6 месеца, в които не се бяха виждали? - В творчески отпуск съм. Ще приемеш ли една объркана душа да се поскита малко под зоркия ти поглед? - Разбира се - усмивката й отново топеше ледници. *** Войни, битки, противоречия, спорове, скандали, повишаване на тон, размахване на пръст. За всичко това трябва време, за да се види, че всъщност проблемът не е чак толкова голям и неразрешим. Когато двама души имат проблем, е важно да се знае, че те двамата трябва да са заедно срещу проблема, а не един срещу друг относно проблема. ФИНАЛ *Не мога да преценя как изглежда отстрани. Предполагам объркано и разпокъсано. Не знам как е при повечето пишещи, при мен е пълен хаос. Много идеи искат да бъдат заченати в един и същи миг, и става какафония. Но предпочетох все пак да дам някакъв завършек на тези двамата. Оставих ги да следват и търсят мечтите си. И те така
  22. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Не можех просто да стоя и да гледам как си отива... Затова започнах лекинко да си танцувам.
  23. Отново попаднах на трейлър съвсем случайно онлайн. Радвам се, че има темичка, където да драсна. Тъкмо доглеждам 10-ти епизод. С ръка на сърцето признавам, че наистина са се постарали за чертите й. Подсилили са веждите, сложили са тъмен гримьорски туш в косата и са изчистили вида, за да й придадат строгост. Мога да кажа, че от всичко изгледано като кросдресинг на жена в мъж, тази актриса най ми допада. За тялото няма какво да направят. Дребничка е спрямо мъжете, но по дух страхотно го докарва. Всички актьори играят с такава удивителна лекота и толкова естествено. Също много добре им се получават бойните сцени. И толкова не се бях смяла отдавна. Ще си догледам сериалчето с удоволствие
  24. Ретрограден Марс и лоша Карма /03.10.20/ 4-та част Двете лица на Марс Ес Чен всъщност бяха двете страни на една монета. Просто неговият публичен образ, който изглеждаше открит и приветлив не се припокриваше с човека Чен, който ревниво пазеше личното си пространство. И когато Карма навлезеше и се опитваше да отчопли част от емоциите му отвъд публичното, той ставаше много осторожен. * - Музиката е нещото, чрез което ти достигна до мен, но това, с което ме спечели на своя страна, не е нещо голямо. Не е, че си велик творец или си млад, красив, богат. Дребни неща са. Неща по измежду другото. Харесвам начина, по който нервничиш барабанейки с пръсти. Това те прави човек като всички други. Харесвам как се усмихна вчера, когато видя малкото момиченце играещо си в пясъка. Можех да си представя израза в очите ти дори и изпод тъмните стъкла на очилата ти. Или как се наведе, за да оправиш купичката с вода на кученцето в приюта. Не го правиш, защото всички те гледат и снимат, а въпреки че го правят. Не беше поза. Беше личен момент. Вероятно в детството си си имал куче и то е умряло нелепо. В тези моменти сигурно дори забравяш, че има други хора там - умееше да казва страшната истина покосявайки те с лекота. - Харесвам леко издадените ти неправилно предни зъби, за които почти не се забелязва, че имат дефект. Това, че не си ги оправил, въпреки че тази неперфектност те дразни, говори че обичаш да се налагаш над себе си. Използваш себеирония, а не ирония. Обръщаш нападките и критиката към себе си, а не към онези, от които идват. И враговете ти започват да изглеждат жалки. А ти недосегаем. Изтъкан си от противоречия и това ми харесва - отново говореше замечтано и отнесено, както първата вечер, в която си позволи да е почитател. Но този път анализираше с точността на острие. - Какво си ти? Побъркана психарка или дървен философ? Престани да се правиш, че от всичко разбираш. Наета си за периода от две седмици. Едва четвъртият ден е и вече стабилно ми лазиш по нервите. - Защо се дразниш? Това е просто моята гледна точка. Ако не е вярна, значи само си бръщолевя. А ако е вярна, какво? Да не би да издавам държавна тайна, я? Ти си този, който дойде, за да се заяжда с мен. Дори не съм те поглеждала откакто съм тук. Донесох ти кроасана и сервирах кафето точно както пожела - с обезмаслена сметана. Ходих да го взема от на майн*та си и чаках два часа на опашка. А сега си седях кротко отстрани и разговарях с екипа. Дойде като градоносен облак, за да крещиш като обезумял. Да нямаш хормонални проблеми? Напоследък и най-малкото те изкарва извън релси. Вбесиха го две неща. Първо начинът, по който Карма успяваше да си извади извод от всяко негово вдишване и потрепване. И второ, как неговото настроение не резонираше на спокойната й щастлива природа. Тази жена беше непукист до дъното на костите си. Начинът, по който се усмихваше и разговаряше с хората, беше дразнещ. Не беше възможно да е добра и приветлива към всички. Нямаше такива хора. Те бяха фалшиви. Не беше възможно да третираш всички еднакво. Винаги щеше да имаш фаворит. Но тя намираше ценното във всекиго и вадеше точно него, когато общуваше с конкретния човек. Добрата й амплитуда беше еднаква към всеки, но начинът по който гледаше и общуваше беше уникален за всекиго по отделно. *** Атакуваш ли я - беше готова да разкъсва и нямаше забранени средства. Види ли несправедливост - брани. Добър ли си към нея - виждаш ранима и любвеобилна нейна страна. Но тя далеч не беше перфектна. Имаше много качества извън пакета, но не беше добър приятел. Не позволяваше хората да се сближават с нея. Тя се сближаваше с хората. С онези, които й трябваха, за да успее. В нея живееха момичето, което обича да помага и кариеристката, която би излъскала зъбите на коня до блясък, преди да го продаде на месарницата. Не се вписваше в общата представа, която хората имаха за добър човек. Подбираше битките си. Но колкото и да знаеше и можеше, имаше моменти, в които се събуждаше и всичката вяра и надъхване, които даваше на другите, не съумяваше да ги даде на себе си, когато най-имаше нужда от тях. И тези неща в един момент я затрупваха и правеха слаба. Дори и най-малкият полъх й се струваше като стръвнишко нападение към страдащата й от комплекс за малоценност персона. Тогава наистина имаше нужда от друго същество до себе си. Беше любимата й котка. Уви, никога не беше човек. Хората не обичаха да заемат тази позиция. Тези моменти бяха редки, но се случваха. Не харесваше рождения си ден, защото ден преди него беше загубила баща си, а ден след него майка си. Заредяха ли се тези дни в годината, ставаше тежко и задушно. Надяваше се да не говори с никого. Да пусне някоя вяла усмивка и мълчаливо да изчака времето да изтече. - Днес нямам сълзи за теб, мистър. Оправяй се сам. Нито ще те дразня, нито ще ти се бъркам в живота. Ако те видя да си бъркаш с пръст в носа, просто ще сложа кърпичка пред лицето ти и ще продължим фотосесията. Ако залееш роклята ми с вино, ще й добавя горчица и синьо сирене и ще кажа, че е моден тренд. Какво? Малкият ти домашен любимец днес е уморен. Не му се играе с теб. - Очите й наистина издаваха умора и тъга. И беше странно, колко дълбоко до него достигнаха те. Безпогрешно разчете точно типа, от който бяха породени, дори и без да знае миналото й. Пусна ръкава на дрехата й, без да каже нищо повече. Днес в унисон снимаха дъждовна минорна сцена. С настроението си тя сякаш му помогна да се подготви за работния процес. Вече не беше ядосан или раздразнен, а смутен и... пълен с очаквания? *** Карма седеше на компактно сгъваемо столче и въртеше малкия шоколадов мъфин в ръцете си. Беше духнала свещичката и си беше пожелала желанието за 32-рия си рожден ден. Отхапа парченце от пухкавата сладост и разви хартийката, за да прочете късметчето изписано там. Марс дойде, защото работният ден беше свършил. Обикновено обща кола ги вземаше и откарваше до компанията, за да обсъдят предстоящия график. Нямаше я обичайната поза на войнственост. Имаше нещо меко в чертите му. При други обстоятелства би застанала нащрек, но днес просто нямаше енергията да се занимава с това. Отчупи парче и му го подаде. ''Малцина виждат как плаче нощем онзи, който денем преминава през живота смеейки се''.
  25. Ретрограден Марс и лоша Карма /23.09.20/ 3-та част Такава беше тя, скачаше от тема в тема. Бързаше. Припираше се, защото, ако се забавеше повечко изгубваше се в себе си. Беше разпиляна в методите, но не отклоняваше поглед от целта. За да съумее да го провокира, не биваше да бъде предвидима. - Какъв е сюжетът на нашия филм, мистър? Главният герой ще е гаден с героинята докато тя си стъпи на краката. Ще я надъха, ще й даде сурова любов, ще й даде ценни съвети по трудния начин. Много благодаря. Харесвам хората за*ници/по-нататък думата ще бъде заместена със з*/. Обичам да бъркат с пръст в раната ми като мотивация - беше искрена. - Плаши ли те, че ще успея да ти вляза под кожата - скъси разстоянието. - Защото натам съм се запътила - пое си дъх като приключенец, канещ се да изкачва връх, където мнозина са оставили костите си още в подножието. - Гаднярите всъщност са готини хора, като им разбереш логиката. Обикновено са криворазбрани и затова се бранят от чужди погледи. Да, аз харесвам з*. Обичам да ви намирам цаката. Накрая или ще ми пука за вас, или ще се нараним взаимно. Но и двамата ще научим по нещо. Междувременно няма да ми бъде скучно нито за миг. Аз съм като вирус във файловете ти. Влязла съм незабелязано, маскирана като нещо красиво, но ако не ми обърнеш внимание, тепърва ще ти нанасям вреди. Така че виж ме, обърни ми внимание, защото иначе... - усмивката й топеше ледници. *** От начина, по който смесваше учтивата форма 'Вие' и неформална 'ти' си личеше вътрешната борба. Двете личности - едната непринудена, а другата опитваща се да следва етикета, не можеха да се доразберат. Сега професионалният етикет си беше взел почивка и Карма се вихреше смело. Учтивата форма се явяваше само в моменти, в които да подразни самозабравилия се Марс, вирнал нос до небето. *** - Не, не ме целувай. Не знам, къде е била тази твоя уста преди - дланта на ръката й възпря напористите устни. Марс можеше да усети мекотата на кожата й и ароматът на бяла праскова, който тя бе използвала. - И двамата знаем, че аз не те привличам. Виждаш ме като досадно малко кученце, което много джафка. Но понеже не можеш да ме избърши отпечатъка от червило. Не искаме малките фенки да бъдат с разбито сърце тази вечер, нали? - Чувстваше се добре. За първи път от много време насам. Отдавна не беше играла на 'дръпни-пусни'. Сега припомняйки си правилата, в нея се пробуждаше притаено вълнение на нещо започнато, но недоизживяно. Той беше преглътнал. Не беше дал никаква друга реакция, но беше преглътнал. Значи все пак... *Вероятно ще има още един или два откъса с тези герои.
×
×
  • Създай нов...