Jump to content

voileta

Потребители
  • Мнения

    785
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Мнения публикувано от voileta

  1. Изключително благодарна съм за темата. Отдавна обмислях спретването на такава за тези минисериики, но не ме бива с правенето на теми, където трябва да изброявам каста и да давам повече от един линк за гледане. Освен това се чудех, дали трябва да задавам някакво възрастово ограничение заради тематиката. Красиво заснето и вмъкнати толкова много детайли за краткото време на развитие. Сериалът дава един по-различен поглед от това, което по принцип ни се представя-корейци, които се усмихват срамежливо и ти говорят с анимирано гласче. Тук залагат на директност и чувствена сетивност. Отношенията са като за възрастни и полигамията не е нещо непознато. Но излиза въпросът, дали ако си дадеш прекалено много свобода, няма да се удавиш в нея? И показаха няколко гледни точки. Хареса ми, че разглеждаха нещата от позицията на и четиримата. Интересно беше колко реалистичен се оказа финалът. Ако на мен ми се беше случило нещо подобно, бих взела същото решение като главната героиня. Но преди това нямаше да позволя събитията да се развият така както се развиха при нея. Препоръчвам това заглавие на хората, на които са им омръзнали розовите панделки ;)

    Още веднъж благодаря за темата :kissx:

    • Харесвам 2
    • Upvote 3
  2. Седя си, гледам 23.59 минута на 13-ти еп екрана вдясно и се чудя, защо мъж би се облякъл така лятно посред зима? Всички със зимните палта и ръкавици, па този симпатяга на заден план с къси панталонки. Изби рибата и окраде екранното време на главния актьор. После зацепих, че вероятно това отгоре е сакото му и надолу носи телесен цвят панталон. Явно прекалено се вживявам напоследък :lol2:

    Остават само два епизода. Ще ми липсва този сериал :blush:

     

     

    • Хаха 1
  3. На 17.01.2021 г. at 11:20, vivivan написа:

    Когато за първи път видиш   "в действие" разликата в ръста на главната дойка - чак сложих на пауза и се замислих този да не е стъпил на нещо :lol2: Според интернет имат само 25 сантима разлика.... ама повече ми се види да е :D

    893171.png

     

     

    От видяното на кадъра гарантирам, че са 35. Дори си мисля, че са и малко повече :wub:

     

    Химията на тези двамата не е шега. И двамата се справят превъзходно, но начинът, по който той задава динамиката е красив за гледане, а цялостно е магнетично. Голямо браво, за който ги е подбирал като каст :blush:

    • Харесвам 1
    • Upvote 1
  4. Това не знам от къде е и дали не го има някъде назад из темата, но съм го засичала някъде у някакъв форум преди време. Иначе вече шеста година седи у компа ми за в случай, че имам нужда от повдигане на духа. Който и да го е писал, който и да го е постнал-от сърце му благодаря. Ако домашните вкъщи ми скъсяват живота, то четенето на това го удължава. Хиляди благодарности!
     
     
    Отзиви за мъжки гел за депилация:
     
    След като ми казаха, че яйцата ми на външен вид напомнят стар растафар, реших да направя решителна крачка и да си купя този гел, понеже предишните опити за бръснене не се увенчаха с успех, освен това едва не си счупих гръбнака в опити да достигна особено трудно достъпните места. Падам си малко романтик, затова реших да направя това за рождения ден на жената - нещо като втори подарък. Поръчах си гела предварително. Тъй като работя в Северно море, се мислех за корав пич и мислех, че предишните отзиви са писани от жалки офисни плъхове... О, събратя мои по нещастие, колко грешах само! Изчаках, докато половинката ми легна да спи и, намеквайки за приятна изненада, отидох в тоалетната. Отначало всичко вървеше нормално. Нанесох гела на съответните места и зачаках. И много бързо дочаках. Отначало почувствах топлина, която след няколко секунди се смени от непоносимо парене и чувство, което мога да сравня единствено с усещането, когато се опитват рязко да ти обуят гащи от бодлива тел, като в същото време се опитват да те подхвърлят нагоре към тавана. До тази вечер не бях особено религиозен, но във въпросния момент бях готов да повярвам във всеки един бог, само и само да ме бе избавил от адското парене около г*за и от пълното унищожение на кренвирша и яйцата. Стараейки се да не си прехапя долната устна, се опитах да отмия гела в мивката, но единственото, което успях, бе да пъхна снопче косми в дупката. През завесата от течащи сълзи някак си се измъкнах от тоалетната и се насочих към кухнята. Когато стигнах там, вече не можех да ходя, така че последните метри до хладилника изминах пълзешком. Изкарах тавичката на фризера и открих там ваничка със сладолед, махнах капачето и я тикнах под себе си. Облекчението бе фантастично, но не за дълго, понеже сладоледът се разтопи и адското парене се завърна с нови сили. А и ваничката бе твърде малка, така че не успях да бъда от полза на дупката на з*дника си. Започнах да ровя из фризера, надявайки се да намеря нещо - сълзите вече бяха толкова обилни, че почти нищо не виждах. Напипах пакет, в който, както после се оказа, имаше замразени бобени кълнове, и го разкъсах колкото се може по-тихо. Грабнах няколко кълна и безуспешно се опитах да си ги набутам между бузките. Не помогна - а и на всичкото отгоре гелът проникна в правото черво и сега там все едно работеше реактивен двигател. Надявам се, че никога през живота си за втори път няма да си мечтая в кухнята внезапно да се бе оказал снежен човек - гей. Разбирате ли колко ниско бях готов да падна, само и само за да отмине болката? Единственото решение, което хрумна на изтерзания от болката ми мозък, бе внимателно да пъхна едно кълнче там, където досега не бе раснало ни едно растение. За съжаление жена ми дочула странните звуци от кухнята и решила да провери какво става. Когато влезе в кухнята, завари потресаваща гледка: аз лежа на пода, вирнал з*дник, от който капе ягодов сладолед, и си тикам фасул в г*за с думите "О-о-о, какъв кеф...". Това несъмнено я шокира и тя закрещя. Не я бях чул да влиза и това така ми изкара акъла, че червото ми се сви в спазъм и кълнчето с немалка скорост излетя към жена ми. Мда, ясно, че бобен кълн, с който пърдят в твоя посока в 12 часа през нощта, не е изненадата, на която тя бе разчитала... а и на следващия ден трябваше дълго да обясняваме на децата къде изчезна сладоледа... в общи линии, благодарение на гела може да се лишиш не само от космите на тялото си, но и от достойнството и самоуважението си.
    • Хаха 4
    • Upvote 2
  5. Изгледан и нареден в много, много любимите. Знаех, че ще ми хареса, но не предполагах, че толкова ще ме докосне. Изграден е с много мисъл и обич. Едновременно с това се гледа леко, без да е лишен и от тъмните краски. Ау, ушите на моното бяха толкова червени. Толкова го беше срам, милият/и героят, и актьорът, който изпълнява ролята имам предвид/. Голям симпатяга. Перфекно се превъплъти в ролята си да покаже страх, несигурност, саморазрушение, любопитство, грижа, саможертва. А 'probe' /не знам как е на български това/ имаше интересната позиция да го убеждава, води, следва, развеселява, окуражава, да дърдори очарователно дълго за цветове и бъде отдаден изцяло. Интересът му да разбере моно и да му се посвети беше толкова мил. Лъхаше такава завършеност и от двамата. Просто им трябваше доза увереност. Диалозите тук са много ценни и наистина успяват да разкрият дълбочината на връзката. Ролите на закрилник постоянно се разменяха, за да покажат, че и двамата обичат силно и докрай. За малкото времетраене всичко е разгърнато прекрасно. Силно съм възхитена как е изграден този проект. Докосна и сърцето, и ума ми :wub:

    • Харесвам 3
  6. Той сенки може да си налюпи доста, но се зачудих, какво би станало, ако тази армия, която му предоставят сега като воини не са подставени и в един момент не се обърнат срещу него. Защото твърде много му станаха войниците. Той не подменя старите, но и не спира да трупа нови и то с бързи темпове. И моето съзнание почва да търси уловка. Също би ми било интересно какво би представлявала битка между двама монарси некромансъри. Убедена съм, че има тактика да вземеш волята на противниковата армия или някакъв вид унищожение. Като заговорихме за порталите. Преди се спазваше установен ред как, къде, колко порти ще се отворят. Сега настана пълен хаос. Кое предизвика тази промяна? Държанието на Създателя също ме озадачи. Той се показа първи от Големите. Обикновено Създателя играе последен на сцената. Сякаш нещо го беше принудило да се покаже сега. Да даде някакви насоки, които на този етап останаха мъгляви. Да подготви главния за нещо? Сега сякаш вече или няма никой който да контролира порталите или този, който има власт над тях си прави каквото ще. Възможно е и да го прави, за да види кои са силните на деня. Историята взе да става мащабна. За толкова голям сюжет авторът успява да поддържа всичките си герои наравно, без това да е за сметка на динамиката на развитие. Респект!

    • Харесвам 2
  7. Уау, какво стана току-що? Почувствах се сякаш са издърпали килимчето изпод краката ми. За първи път виждам автор така да претупва битка, но не защото не му се занимава или не знае как да я развие, а защото цели нещо по-голямо. Сега ме остави с чуденето какво. Много показно заяви колко точно е силен главният. Щях да съм по-удовлетворена, ако имаше поне 2-3 чапа разучаване преди да разгадае как да победи титана. Сега някак не ми легна достатъчно емоционално на сърцето. Не ми донесе нужната екзалтация. Но пък ме кара още повече да се възхищавам на автора, защото не използва традиционни методи. Главният лети високо-високо. Направо ме е страх колко бързо някой от Големите може да го приземи. Нашият вероятно е още едва в началото на стълбичката. Може в показаното до сега да казват, че е без лимит в силата, но това далеч не значи, че тези които още не са ни се разкрили не са далеч по-напред в материала от него. Очаквам с нетърпение :wub:

     

    *До чап 136*

    • Харесвам 2
  8. БЛИЗОСТ /18.01.21/

     

     

    - Защо толкова грубиянски - Саша изглеждаше като попарена. Игор я беше пернал без да иска през лицето. Той не носеше унищожителна агресия в себе си, но беше като голямо 110-килограмово бебе, което не можеше да разпредели движенията си в пространството. - Сядай там!
    - Съжалявам, не беше нарочно - искрено се разкайваше.
    - Колко още пъти мислиш, че ще успееш да ме цапардосаш ненарочно преди наистина да ме убиеш? Аз съм възрастна, жизнена жена. Когато съм около теб се налага да ставам по-ниска от тревата и да внимавам за всяко потрепване, защото всеки миг може да решиш да се протегнеш нанякъде. Сядай там докато още съм добричка - изсъска тя.
    Игор послушно се пльосна на дивана, но му трябваха къмто две минути, за да реши как да разпростре краката си, защото те бяха твърде огромни за нормалната мебел.
    Саша се настани до него. Подаде му памучен тампон и медицински спирт, и каза:
    - Третирай мястото и се постарай да не ми извадиш някое око междувременно.
    Игор опитваше, но всеки път щом приближеше лицето й, ръката му неконтролируемо започваше да трепери. Опита да придържа единия си крайник с другия. В резултат се изнерви още повече. По челото му избиха капки пот, а дишането му стана насечено.
    - Добре, явно това е твърде сложно. Ето - подаде му крема - намажи ръцете ми тогава. Не толкова силно. Разтриваш ме сякаш си теляк. Костите ми пукат, глупако. Утре ще съм синя - Игор се отдръпна като ужилен. Днешният експеримент го накара да осъзнае колко внимателно беше пристъпяла Саша в пространството му тези месеци. Дори не беше толкова страхът в психологичен план спрямо преживяното от нея в миналото, колкото това той да не я нарани в невниманието си чисто механично. Тя не се беше отказала. Приемаше го с недостатъка му и го насърчаваше. Всеки ден го учеше на нещо. Дори и сега. Погледна я. Тя все още обясняваше. Изглеждаше толкова дребничка потънала наполовина в дивана. Обрамчено от кремавата туника завършваща с къдри едното й коляно беше в близост до брадичката й. Другият крак беше прибран под тялото й. Излъчваше уют и комфорт в тази поза. Косата беше небрежно вързана и отделни къдри падаха покрай ушите й. Очите й все още мятаха гневни искрици, но в нея имаше толкова много живот. Беше бясна, защото й пукаше.
    - Красива си - тихо я прекъсна Игор.
    - Какво?
    - Красива си - повтори той.
    - Най-сетне си забелязал? А ще забележиш ли от сега насетне, че съм и живо същество? Не съм бездушна вещ. Ще внимаваш ли да не ме отнесеш с огромния си за*ник, когато се навеждаш? Да не ме настъпваш докато си връзваш обувките? Да не размяташ ръцете ми, сякаш не е възможно да ги счупиш? И като ти подавам бутилката с вода да не я вземаш така сякаш животът ти зависи от нея?
     
    Освен за Игор ежедневието беше изпитание и за Саша. Да живее с някого означаваше да се съобразява. Бяха й препоръчали да си вземе домашен любимец, но тя не харесваше този подход. Животните зависеха от хората и това я обременяваше. Едва успяваше да се грижи за себе си. Слава Богу 110-килограмовото намираше храната си само и поддържаше добра лична хигиена. И ако съумееше да не бъде премазана от него, успяваха да проведат и по някой смислен разговор. Освен това с времето тя се научи, че неговото присъствие й действа не винаги единствено като дразнител. Мисълта да има някой, който може да й се наложи, да играе в опозиция и все пак да не го мрази накрая, беше приятна. Откритието я жегна. Да проумееш ползите е едно, да приемеш от кого идват те съвсем различно.
    - Физическият контакт привързва хората. Всичко започва с наблюдение. Обикновено привличането се свързва с външния вид на човека или с черти от характера му; с начина по който танцува например. Но това са повърхностни детайли. Физическият контакт е този, който прави връзката дълбока. А по-нататък усещането, че познаваш мисленето на другия и какво го ръководи. Че можеш да предугадиш какво да му дадеш или отнемеш, и знаеш как той би реагирал. Правете този тип тренировки заедно. Изграждайте доверие по между си - я беше посъветвал Т.
    - Сега разбирам.
    - Какво разбираш - недоумяваше Игор.
    - Ще взема легена, за да ти измия краката.
    - Моля?
    - В някои азиатски култури миенето на крака... - обясняваше тя докато търсеше в банята.
    - Не ме интересуват азиатските култури - заяви Игор гледайки легенчето с вода. - Докоснеш ли крака ми, ще те изритам толкова силно, че няма да остане зъб в устата ти. - Саша го гледаше с поглед на крава. - Имам ужасен гъдел, жено!

     

     

    *Това са сред последните ми герои. Измислени са преди няколко месеца. Имам много откъси с тях, но проектът съдържа елементи, които ...к-хъм, няма как да цензурирам достатъчно :ph34r:

     

     

  9. Ето заради такива хора като вас форумът тук е толкова уютно и приятно място за мен години наред. Благодаря ви за топлите думи и щедрите сърца, които имате. Нека пожеланията ви се връщат :kissx:


    eowina, не ме бомбардирай така от нищото. С моя късмет, вероятно след концерта дори няма да помня коя съм :P

    /сега ще ти добавя към 4444 плюсчета още едничко :wub:/

    • Харесвам 4
    • Хаха 1
  10.  
    Аз пеперудата /03.07.2020/
     
     
    Нали знаете онези малки пеперуди, които влизат на стълбището и после не могат да излязат от там. Всеки път, когато видя такава, я хващам в шепи и я пускам навън. Става ми мъчно, защото не успявам да спася всички. За много от тях не успявам навреме. Някои ми се изплъзват от незнание, че искам да им помогна. Други просто не искат да бъдат уловени. Оня ден видях една на прозорчето на входната врата. Поисках да я снимам, защото беше красива. Светлината отвън придаваше много нежен ефект. Пеперудата бленуваше да излезе отново в света навън. Независимо, че там имаше хищници готови да я изядат, бури готови да я разкъсат. Крилцата й бяха отворени, крачката й допираха прозореца. Вероятно щях да я снимам, но този телефон не снима добре, затова и не го нося в себе си. Нямаше как да я повдигна, затова я докоснах леко, за да се премести. Тя не помръдна. Бързо осъзнах, че това беше изящната поза на нейната вечност. Красива си, помислих си. Запазила си цялата своя грациозност дори и сега. С широко разперени крила, втренчена в отразяващото светлина стъкло. Толкова близко до външния свят, но и толкова далечно. До вратата, която щеше да те отведе навън и до изхода, който така и не си намерила. Красива си. Взех я и я оставих в градината. Вероятно мислите й са застинали как се скита в полята. Колко живеят пеперудите? Не знам, няколко седмици вероятно. Но ги живеят без съжаления. Виждала съм такива попаднали във водата с опадал прашец. Виждала съм такива с окъсани, пречупени крилца. Да, знам, че те няма да живеят още много, но не спират нито за миг устремени все напред. Научих много от тази пеперуда. И от всички преди нея. И ще науча много от тези след нея също. По навик ми се ще да завърша с някакъв силен финал, но всъщност този път няма да го направя. Понякога тихият финал крещи по-силно.
     
     
    И понеже обичам да правя снимки на всичко заобикалящо ме, ще приложа и снимката на тази красавица към разказа. Досега не бях виждала толкова пухкава пеперуда. Тя, Слава Богу, беше жива и после беше пусната навън:
     

    64829145_10214036327374636_6281139046173376512_o.jpg

    • Харесвам 1
  11. Това в началото не беше моето нещо. Сега си го чакам наравно с другите два сериала, които следя. Гледам си го на корейски и после си дочаквам англе суба. Има двама герои дето 'ич не ги различавам кой кой е. С тези униформи, всички ми изглеждат еднакви, а аз не помня лица много-много. Хуморът с всеки изминал епизод става все по-разкошен. И мисля, че шеф-готвачът е на път да се превърне в любимия ми образ. А гората в любимо място на действие. Всички министри и сие ги превъртам. Толкова ми се сливат, че чак почвам да виждам размазано. Все са червени. Объркват възприятията ми. А взаимодействието на двамата главни е 'ммм-да'. Ето така се изнася сериал до където трябва :wub:

    • Харесвам 2
    • Хаха 1
    • Upvote 1
  12. Авторът може да реши да направи свой прочит върху характера на Ришельо, но според мен в този случай, който ти описваш той просто избра да не показва все още ноктите си. Това не значи, че няма да ги използва по-натам. Няма смисъл да издава какво мисли и иска до самия край. Може да разиграва принца докато междувременно се прави, че покорно му служи. Живял и е оцелял доста повече от принца в тази неблагоприятна среда, където не знаеш кой приятел кой враг и чие гърло ще срещне острието. Казаха, че е антисоциален и не се смесва с останалите. Не ходи на светски събития, но в същото време е човек с много връзки. И другото, което намирам за доста странно и необичайно е, че артът с който го представят е някак сенсуален. Не е съсухреният старец дето очаквах, а някакъв интересен готик прочит с черното под очите и изражение сякаш вечно има запек. Не се опитвам да се шегувам. Наистина го мисля и съм сериозна. Някак ми е интересно как го рисуват и едновременно с това съм изненадана, че толкова ми допада как са го визуализирали. Харесвам злодеите като персонажи, защото са по-непредвидими. Този автор е същинско попадение. С всичките герои постига това. Допълва характерите им чрез визията и позите на телата. Всеки един от тях е отличително представен. При положение, че героят дори не се появява често, е изумително, че успява да постигне това за толкова кратко време.

    Не ми се ще да вярвам, че

    Off Topic

    принцът ще е тиранин за в бъдеще. Надявам се, че ще се освести и ще намери много приятели и поддръжници. Но предполагам героите, които предстои да се появят няма да са от добрите. Вярно е-кралят остава в сянка, сякаш е безгласна буква. Доста изненадващо развитие на фона на това, че сам е избрал покойната си съпруга, която не е пасвала на стандартите и се е преборил, вместо да успеят да му наложат уреден брак.

    Предполагам и него ще развият с времето. Реалистично и логично седят като цяло и обстановката, и нравите :)

     

    Това единственият проект на този автор ли е? Не откривам друго, но аз съм зле с търсачката :rolleyes:

  13. А не очакваш ли отнякъде да се появят и 'Тримата мускетари' :P Покрай Ришельо и дворцовата обстановка наистина започвам да очаквам появата на още герои от Дюма баща. Не мога да избягам от това усещане и това е :blink:

    Доколкото разбрах Йохан е бил съветник на покойната кралица, а бащата на Нора е съветник на настоящата кралица. Но може и да не съм доразбрала/откъде можех да знам тогава, че всеки факт в тази история, по-късно ще играе съществена роля :wub:/. Определено много умен човек, който е имал планове за

    Off Topic

    бъдещето. Нищо, което е сторил не е било случайно. Джереми също го каза. Като се замисли човек, защо Йохан 'купува' 16-годишната Шули за своя невеста и я обучава да ръководи семейството вместо да обучи самият Джереми за същото? Да, знам, че той е малолетен, за да е глава на семейството, но бащата можеше да избере опекун близък до семейството, за да се грижи за децата. А той един вид избира жена с доста по-нисш ранг и неподходящо образована, на която да повери най-милото си? Какво е видял, което ние не виждаме? И защо докато обучаваше нея, не обучи и Джереми на същото? Все пак той е бъдещата глава на семейството и е само две години по-малък от Шули. С какво е сметнал, че Джереми е твърде различен или защо е сметнал, че му е рано? Така или иначе пак ще се наложи да гради характер и да е запознат с материята, за да може по-късно да ръководи фамилията.

    Чудя се.

     

    Принцът определено манипулатор, но много успешно успява да остане невинен като сълзичка. На мястото на Дора щях да имам чучело в двора с лика на братовчед си :ph34r: За съжаление Ришельо е много приближен до принца и негов съветник. Малкият манипулатор не е никак подготвен да се справи с големия, който би го изял за закуска. Ришельо води битките си тихомълком. Още ми настръхва козината как изпрати подчинения си да измъкне информация от рицаря пазещ семейството на Шули. Почувствах се толкова предадена наместо рицаря. Стана ми гадно.

    • Харесвам 1
  14. Взаимовръзките в това заглавие обхващат всички герои. Ако звънне 'А', накрая сигналът ще стигне до 'Я'. Всеки е свързан с останалите. Сложни са, но са разказани и оплетени интригуващо. Както сега интересът е голям около Шули, така ни показват, че е било и с покойната кралица. Ако главната не приличаше толкова на

    Off Topic

    майка си, бих заподозряла, че Шули е дъщеря на кралицата. Или че родът на Шули по някакъв начин е свързан с кралското семейство. Не ми се ще да повярвам, че е просто случайно показана ни прилика. Твърде блудкаво би ми дошло, ако се окаже задънена улица и празен ход. Йохан/Всички корейски автори ли ползват това име, когато кръщават по-главен герой? Начетох се на Йохановци напоследък :28558:/, когато гледаше портрета на кралицата не мисля, че беше обвързан с някакъв романтичен интерес. Мисля си за възхищение или вероятно довереник. Може би и затова се е грижил за Шули по-скоро като за свое дете и довереница. Вече разбрахме, че бракът е бил фиктивен. Кофти фактор е, че в миналото като си вдовица все едно не си човек. На теб гледат като на обект, който няма право на воля и чувства. Най-интересно ми е да наблюдавам принца, защото много успешно се движи по ръба на доброто и антитезата му. Той иска да бъде обичан от Шули, но тя прилича толкова на майка му. Защо потърси романтичната страна във връзката им? Не мисля, че се заблуждава. Смятам, че е привлечен от нея, без да е някакъв перверзник, т.е. че не вижда майка си и Шули като един и същи човек или заместник. Просто иска някой искрено да го обича. Но и иска всички да обичат него. Изпитва ревност, ако вниманието не е основно върху него. Видяхме това в случката с Дора. Как отне вниманието на родителите му. И как прави това с настоящата кралица. Комплексен образ и добре балансиран. Надявам се скоро да осъзнае заблудата си и да я приеме като своя сестра. Дора също има голямо израстване и развитие. Харесва ми, че с всекиго се държи различно. Спрямо отношението на околните, той е като огледало.

    Интересно е да се види колко силен е в мислите си и дори в позата на тялото, и колко слаб и раним е, когато стане въпрос за отношенията в семейството му. Харесвам го много.

     

    Ришельо също искам да проследя развитието му като характер. Сцената със самобичуването не я очаквах и едновременно с това много му пасваше. Начинът му на мислене е много особен. Всъщност почти не знаеш как мисли и точно това привлича. Засега по-скоро се появява покрай комедийните моменти, но вероятно ще твори в доста по-тъмни краски по-натам. Надявам се да не ни занимават много с делата на Църквата или някой Кръстоносен поход. Не съм настроена за подобни тематики.

    • Харесвам 1
  15. Това е добро. Мноого добро. Имам някаква поносимост на четене, след която преценявам, дали ми харесва въпросното заглавие или не. Вероятно много пъти така съм пропускала добри заглавия, защото съм спряла да ги чета прекалено рано. Опитвам се да кажа, че в началото не си казвах: 'уау'. Трябваха ми няколко чапа, за да се ориентирам в обстановката, нравите на тогавашното време и кой кой е в историята. Но за 20 чапа вече бях влюбена в историята. Начинът, по който развиват героите далеч не е едностранчив. Никой от тях не е оставен едноизмерен. Пластовете се трупат един връз друг придавайки наситен цвят.

     

    Много мило семейство. Не очаквах, че големият син веднага ще

    Off Topic

    се промени и това малко ми дойде прибързано, но бях очарована колко зряло се държеше. Постоянно го усещах като глава на семейството заедно с нея на погребението. Харесва ми, че имат само две години разлика. Вижда се колко тя е трябвало да порасне под формата на съпруга и мащеха за крехките си години и как той оставайки без баща също е трябвало ненавременно да порасне, за да поеме част от товара и грижата. Но вместо първия път това да ги обедини в пътя им, то ги е разединило. Тук няма мъжки персонаж, който да не блести ярко като присъствие, независимо от годините или ранга си. Нито един от тях не те оставя безразличен. А главната героиня е като слънчице и майка-орлица-уважение на макс и референция към всички майки. Допада ми, че всяко от децата е с различна динамика. Принцът малко не можах да го възприема, въпреки че се държа приятно на пръв поглед. Хареса ми да разбера кое го ръководи, как постига целите си, и че мисли, че щом иска нещо възвишено, то средствата за постигане са без значение. Авторът много фино успя да обрисува млад манипулатор, който вреди на другите, без да го изкара зъл и подмолен. Не успях да го намразя, въпреки че знам, че много хора са си изпатили заради него.

    Прекрасно изграждане на автора на този герой, но и на останалите. Представя ги много зряло и логически издържано. Допада ми психологията на действията на героите. Всеки представен между дълга към света и семейството си. За да можеш да се погрижиш за сигурността и покрива на семейството си, се налага да ги неглежираш и да си строг-парадокс. Визирам бащата, който не можеше да си позволи да прекарва много време с тях. Ъъъ, кардинал Ришельо, Али паша? Избрани са реално съществували личности. Интересно как нечия симпатия/на принца/ може да доведе до нечие премахване и дори евентуална смърт/на главната героиня/ без тя дори да подозира какво става. Странно нещо е животът. Следя с интерес!


    *До чап 56*

    • Харесвам 1
  16. merisaвсичко си изгледала от филма, не бой се. Няма 'сцена на пода'. Написала съм, че моето чене беше на пода :P:lol2::blush: Да знаеш, че така тагнат никнеймът ми не ми излиза в известията. Копи пейст и излиза като твоя в моето мнение сега. По-скоро на късмет видях поста ти :)

     

    • Харесвам 1
    • Хаха 1
  17.  
    Раят на Земята /12.2017 год./
     
     
    - Защо не разбираш, че искам теб? Колко още смяташ да бягаш? Не е проблем, че не приличаш на останалите. Напротив-тъкмо това ми харесва. Другите момичета от класа мислят само за гримове, пиячка и как да сплетничат една срещу друга.
     
    Грегъри беше върлинест и слаб, но с озарено лице. Ръцете му приличаха на лопати. Беше малко несръчен в ежедневието. Като част от волейболния отбор все беше заобиколен от група шумни момчета на тренировките и тълпа обожателки през останалото време. Беше първата любов на Меган. Тя с настървен интерес започна да наблюдава как в пети клас на Грегъри взеха да му никнат по-тъмни косъмчета по ръцете и това се превърна в любимото й занимание. Всеки учебен ден съблюдаваше за промяна. Беше влюбена в ръцете му. В начина, по който той сплиташе пръсти, във формата на ноктите му, в ръкомаханията, с които изразяваше себе си. Кога е притеснен, кога развълнуван, следеше най-вече така. Искаше да докосне ръцете му, да разбере какви са на допир. Да докосне възглавничките им и да се осмели най-после да допусне, че това, което желае не беше нещо погрешно.
     
    Когато на лицето на Грегъри избуяха смешни мустачета, а веждите му станаха по-гъсти и буйни, тя съсредоточи погледа си на лицето му и се влюби още по-безнадеждно. Беше първият в класа им, чийто глас започна да трепти гъргорещо, а след лятната ваканция беше пораснал с глава над Меган. Когато се разминаваха по коридорите тя виждаше само до нивото на гърдите му и се опияняваше, когато хванеше ритъма му на дишане. Така неусетно изминаха три години.
     
    Сега атмосферата беше странна. Меган хапеше долната си устна и усещаше остатъчния вкус на чипс с лютив нюанс. Сърцето на Грегъри се мяташе в пазвата му като дива котка. Не се знаеше какво ще е следващото му действие. Той се беше пускал по импулс, без да може да предположи до къде ще го доведе това. Беше я целунал в женската съблекалня и същата тази целувка и съблекалня, щяха да предопределят живота и смъртта на Меган по-късно този следобед.
     
    ***
     
    Само в Рая ли тези хора можеха да дирят щастие?
     

    *Разказът е свързан с темата за ИС* - Интерсек*уалност.
  18. Тогава се извинявам за думите си. Здравето е най-важно. Надявам се сега всичко да е наред и всички да са здрави. Благодаря, че попълни липсата ми на информация :)

    'Оки доки'-то на Мино и Зико от 'Show me the money' ми се заби в главата за тези две седмици и го изнасях на сцена всеки път докато миех чиниите. Само дето не изливах нищо от тях върху главата си. Твърде секси щеше да е за домашните вкъщи. Между другото, тигровите се появяват отново по някое време и ги забелязах далеч преди да ги изкарат на преден план. Имам набито око за подобни неща :ilovethis: 

    • Хаха 1
  19. Аргг, издивях докато дочакам двете седмици за нов епизод. Как можаха да не пуснат нищо заради празниците единствено на това, сред всичко останало, което следя? Не ми трябват субове, само да видя какво става. Набарах спойлери и се очертава отново супер комедиен епизод, че и

    Off Topic

    харем

    май заформиха, хъ-хъ :28558:

     

    Учителят и 

    Off Topic

    голямата сестра

    са мега сладки и ме нахилват като репичка :ilovethis:

  20. Проверявах с търсачката, дали го има постнат във форума, но не го открих. Ако все пак го има, моля да ме извините. Тъкмо го изгледах и много ми допадна. Изненадах се на свежо сполучливата актьорска игра, както и на използваните песни, но най-много мандибулата ми срещна пода на голата сцена. Признавам си, не я очаквах нецензурирана :28558: Затова и няма да дам директен линк към филма, а тийзър със спойлери. Филмът се казва 'Lost ring' или CHIẾC NHẪN ĐI LẠC | O2 PRODUCTION [PHIM ĐAM MỸ LÃNG MẠN] и го има в ют*б .

     


    Чакам излизането на целия 'Manner of death', за да го изгледам на един път :)

     

    • Харесвам 2
    • Upvote 1
  21. Сестрата повтаря съдбата на майката. Скъп за нея човек се излага на опасност, за да спаси другите с вероятно фалшиви обещания, че ще се върне. Кого наричаме герой в реалния живот? Изключението, а не константата. Човек рискувал един път живота си, за да спаси някого. Какъв е шансът от загуба на живота му или провал? Много висок. Де факто понякога е чист късмет, че и той самият е оцелял. Т.е. рискът определя това, дали ще си герой или не. Кого наричаме герой в комиксите-този който постоянно е в ход да спасява и помага на другите. Но героите рано или късно падат в боя, защото ако не подбираш правилно битките си шансът, уменията или противникът ти ще те прецакат в един момент. Мисълта ми е, че главният трябва да подбира битките си и да допусне, че сам не можеш да се справиш с всичко, колкото и да си добър. Хареса ми решението му да не споделя за трите дози лекарство. Ако не можеш да спасиш всички, не прави спекулации с лекуването. Освен това се чудех, дали и сестра му няма сънната болест, но засега май по-скоро се клони към депресия и посттравматичен стрес. Чела съм и друг проект на този автор и емоциите, които ми предава сега са различни. Тук заложената психология направо си играе със сърцето ми. Определено знае какво прави. Та да се върна на героите. В реала истинските герои не са само тези, които веднъж в живота си са направили нещо изключително, а онези, които правят по нещо за другите всеки ден: дарителите на кръв спасяват животи всеки ден например, но никой не говори за тях като за нещо велико. Защо? Защото те не са интересни. Около тях няма шум, те не са по-различни от средностатистическия човек. Няма нищо лъскаво в тях. Никой не взема присърце, че са отделили време, мисъл и грижа да дарят буквално част от себе си на някого другиго. Всеки е важен, защото брънка по брънка прави цялото. Но повечето хора виждат само лицето най-отпред, не и поддържащата сила/мускулите и ума. Без пожарникарите, медиците, учените и чистачите по улицата, светът нямаше да е такъв, какъвто го познаваме. Всеки е важен. А мисълта за това кой е герой доста ми се измени с времето :)

    Благодаря ти, че разбули неяснотите ми в тази част,
    debil4e. Сега отивам да прочета новия чап :wub:

    • Харесвам 2
  22. Струва ли ми се или актьорите от корейските БЛ напоследък са все от някой от идол форматите? Не помня добре лица, но носят тази аура и сякаш съм ги виждала из някой трейлър на тези формати. През 80 процента от случаите харесвам как играят в заглавията. Малко е като тип комикс-защото е по роман, ясно. Приказно. Хареса ми за двата изгледани епизода. Това се казва да правиш любов с поглед. Ако героите не бяха ученици и епизодите не бяха по 15 минути, щях да се размечтая в голям размах. Пичът с маската играе много успешно на 'дръпни-пусни'. Един поглед към тази тъмна властна аура и си до там. Вече обожавам двамата главни и взаимодействието им. Толкова красота блика от всички, от заснемането и музиката. И ми носи някак спокойствие да гледам. Самият начин на заснемане е плавен и балансиран. Харесва ми, че има и страничен сюжет и не е ограничено всичко само до сцените на тях двамата. Искам да знам какво е станало с

    Off Topic

    майката

    , а двамата съученици също са готини попълнения. Надявам се да не ни занимават с отвличания по-натам, бррр. Ако задържи така, ще догледам с удоволствие :wub:

    • Харесвам 3
  23. Продължавам да гледам с пълна пара директно на корейски. Просто нямам търпение за новите епизоди. Всъщност се оказа, че темата за физическата красота е просто частичка от върха на айсберга. Надолу ще копаят здраво из ледника. Това, което наистина ценя в този сериал са реалните проблеми, които засягат: самоубийството-

    Off Topic

    пичът се самоуби заради избухнал скандал с така наречен 'спонсор'. Повечето фенове сме чували за идолите и спонсорите, нали? Спонсорите са втората страна на уравнението, но понякога спонсорите и нещата, с които се занимават са доста сенчести. Това поднесено ми от актьорски състав, който дет' се вика работи и се развива в сърцето на тематиката, която засяга сюжетът, ми го прави реалистично и още как. Самата идея, че реален идол и звезди от шоубизнеса са се съгласили да разиграят този сценарии и да го покажат на света, за мен говори много. От мен имат само

    едно голямо УАУ и респект. Ще направя база за сравнение с нещо: наскоро гледах интервю със Сули като актриса/уверено твърдя, че тя е можела да играе/. И да ви кажа от интервюиращия я се усещаше толкова много пренебрежение, а самата идея, че двамата мъже от актьорския състав не направиха нищо, за да я защитят и да заявят, че тя е равна с тях, ме отврати до мозъка на костите ми. Идеята, че жените идоли са сексуализирани навсякъде до парче месо и едновременно с това с тях се държат като с животни тотално не ми е ок. Та оттук да зачекна че Ча Ън У играел сходни роли-осезаемо е, че са еднакво центрирани. Според мен ги подбира много добре. И 'My ID is Gangnam beauty', и този бъкат от реализъм, а той не се бои да участва в социално ангажирани проекти показващи грозната истина. Конкретно за този сериал, ролята просто беше предназначена за него. Феновете решиха и си го припознаха. Та Ча Ън У и още 200 такива роли да изиграе, бих го гледала и подкрепяла, защото ме радва да видя социално ангажиран млад човек, който не третира актрисата до себе си като фикус в стаята. Да изброявам ли останалите наболели теми, които сериалът засяга: чувстващият се виновен след

    Off Topic

    самоубийството; приятелят, който го обвинява; травмите в живота след тормоза в училище; ОКР причинено от стрес заради поредния ненормален баща.

    А сме само на 6-ти епизод. Не виждам нищо безсмислено и неинтересно. Всъщност заглавието е много добре подбрано. Едни хора ще видят само до нивото на физическата красота, други много по-надълбоко.

    И към хората, които ще решат да ми скочат-за 10-те години откакто съм в този форум, съм проследила мненията на повечето от вас и никога не ми е било за цел да ви дразня. Чета ви с интерес и уважение. Прекалено ме мързи да водя спорове, затова и не коментирам, за да предизвиквам когото и да било. Вие си имате ваше мнение, аз-мое и те така. Не се припознавайте в думите ми, така както се случи в една друга тема. Чета коментарите за този сериал и на английски. Мненията и там, както и тук са в двете крайности. Хората са различни, а светът е шарен и се върти, върти :)

     


    Пожелавам на всички съфорумци весело посрещане на Новата година. Благодаря, че в изминалото десетилетие направихте дните ми по-интересни, по-цветни и по-азиатски :thanks:

     

    • Харесвам 11
    • Upvote 2
  24. Сериалчето е добре направено. Епизодите са по 19 минути и няма разкъсвания при заснемането, няма дупки в сюжета, а режисурата е хубаво поднесена. По нищо не отстъпва на пълна серия от час като обем сюжет. Всеки епизод има завършеност и на всеки епизод-два се разказва историята на различен герой. Не знам името на главния актьор, не съм се поинтересувала все още, но има много отличително лице, чаровен е и като го видя да играе някъде, ме привлича като зрител. Изгледах доста от тези кратки сериалчета и мога да кажа, че до сега попадах на сносно направени такива. Ако този задържи същото ниво, ще си го догледам с кеф.

    • Харесвам 1
    • Upvote 1
×
×
  • Създай нов...