Jump to content

voileta

Потребители
  • Posts

    765
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

Everything posted by voileta

  1. Продължавам да гледам с пълна пара директно на корейски. Просто нямам търпение за новите епизоди. Всъщност се оказа, че темата за физическата красота е просто частичка от върха на айсберга. Надолу ще копаят здраво из ледника. Това, което наистина ценя в този сериал са реалните проблеми, които засягат: самоубийството- едно голямо УАУ и респект. Ще направя база за сравнение с нещо: наскоро гледах интервю със Сули като актриса/уверено твърдя, че тя е можела да играе/. И да ви кажа от интервюиращия я се усещаше толкова много пренебрежение, а самата идея, че двамата мъже от актьорския състав не направиха нищо, за да я защитят и да заявят, че тя е равна с тях, ме отврати до мозъка на костите ми. Идеята, че жените идоли са сексуализирани навсякъде до парче месо и едновременно с това с тях се държат като с животни тотално не ми е ок. Та оттук да зачекна че Ча Ън У играел сходни роли-осезаемо е, че са еднакво центрирани. Според мен ги подбира много добре. И 'My ID is Gangnam beauty', и този бъкат от реализъм, а той не се бои да участва в социално ангажирани проекти показващи грозната истина. Конкретно за този сериал, ролята просто беше предназначена за него. Феновете решиха и си го припознаха. Та Ча Ън У и още 200 такива роли да изиграе, бих го гледала и подкрепяла, защото ме радва да видя социално ангажиран млад човек, който не третира актрисата до себе си като фикус в стаята. Да изброявам ли останалите наболели теми, които сериалът засяга: чувстващият се виновен след А сме само на 6-ти епизод. Не виждам нищо безсмислено и неинтересно. Всъщност заглавието е много добре подбрано. Едни хора ще видят само до нивото на физическата красота, други много по-надълбоко. И към хората, които ще решат да ми скочат-за 10-те години откакто съм в този форум, съм проследила мненията на повечето от вас и никога не ми е било за цел да ви дразня. Чета ви с интерес и уважение. Прекалено ме мързи да водя спорове, затова и не коментирам, за да предизвиквам когото и да било. Вие си имате ваше мнение, аз-мое и те така. Не се припознавайте в думите ми, така както се случи в една друга тема. Чета коментарите за този сериал и на английски. Мненията и там, както и тук са в двете крайности. Хората са различни, а светът е шарен и се върти, върти Пожелавам на всички съфорумци весело посрещане на Новата година. Благодаря, че в изминалото десетилетие направихте дните ми по-интересни, по-цветни и по-азиатски
  2. Сериалчето е добре направено. Епизодите са по 19 минути и няма разкъсвания при заснемането, няма дупки в сюжета, а режисурата е хубаво поднесена. По нищо не отстъпва на пълна серия от час като обем сюжет. Всеки епизод има завършеност и на всеки епизод-два се разказва историята на различен герой. Не знам името на главния актьор, не съм се поинтересувала все още, но има много отличително лице, чаровен е и като го видя да играе някъде, ме привлича като зрител. Изгледах доста от тези кратки сериалчета и мога да кажа, че до сега попадах на сносно направени такива. Ако този задържи същото ниво, ще си го догледам с кеф.
  3. Самота /2015 год./ Отдавна не бе изпитвал това в себе си. Бе го притъпил и мислеше, че го е преодолял, ала се лъжеше. То се събуждаше в него по-живо от всякога, с изтичането на всяка следваща секунда. Изпълваше го, сякаш тялото му бе пашкул, но от него нямаше да излезе пеперуда. Нещото се надигаше мощно и не оставяше нищо по пътя си. Като ураган то изкореняваше всяка зараждаща се мисъл, емоция или наченка на действие. Върлува в душата му, докато там не остана нищо. Беше празна обвивка, която всеки миг щеше да стане на пепел. Брадата му беше на повече от седмица. Не помнеше от кога не беше ял, от кога не се беше къпал. Излизаше само за цигари, а вечер когато станеше нетърпимо противно, се давеше в алкохол. Очите му бяха хлътнали в орбитите си и бяха загубили обичайните си искрици, а по-светлите почти оранжеви точици в тях бяха потъмнели предавайки отчаянието му. Устните му бяха напукани, зъбите пожълтели. Можеше само да гледа втренчено белотата на стаята, докато очите му пресъхнат и започнат да парят, но в действителност не виждаше нищо. Едната му ръка държеше нейната и така открояваше контраста между тях. Нейната беше толкова малка с деликатни дълги пръсти и мека бяла хладна длан, а неговата със загрубели пръсти, неправилни плочки на прораснали нокти, с голяма длан и гореща кръв пулсираща в нея, криеща огромна сила. Но сега той я държеше нежно, докато с другата продължаваше да стиска фигурките, които дни по-рано бе взел от стаята си и донесъл отново тук. Напоени с потта и сълзите му, той маниакално ги мачкаше измежду пръстите си с обсебваща настойчивост, а погледът му блуждаеше някъде в пространството над леглото. Задръжки, самоконтрол, срам отстъпваха пред всепоглъщащата лудост, която го бе изпълвала последните няколко дни. Самотата в него отново започваше да оголва зъби. Отново нямаше какво да го държи на повърхността и той се давеше в самосъжаление. Бесовете се надигаха и завладяваха изтерзаната му душа, погубвайки всякаква логика и морал. Изправи се залитайки и се заклатушка като зомби от нискобюджетен филм. Излезе бавно, а вратата зад него хлопна глухо в зловещата тишина на нощта. *** - Ако ти хапеш, аз пускам кръв. Ако мен ще ме боли, теб ще те боли повече. Ако ще се мре, ще мрем и двамата, но ти ще си първи - усмихна се едва и хвърли картите на масата. Така обичаше. Всичко да е черно на бяло. Бяха събудили състезателната му натура. Разбудили духовете на старата му същност. Никога не нападаше първи, но атакуваха ли го-прегризваше гърлата им, без да каже нищо. Това вършеше по-добра работа от всякакви думи. Мълвата се разнасяше мълниеносно. Показваше безапелационно на глутницата, че той е алфа. Или всичко, или нищо. Нека безразличието в очите му не те заблуждава. По скритите му зъби има кръв. *Двата откъса са от различни проекти, но мисля че си пасват добре заедно.
  4. Туунът се завърна от хиатуса и има голямо раздвижване. Джисънг се срещна отново с Минхюк, както и най-накрая с Джинсу. Явно подозренията ми, че Джисънг може да е омега са неверни, защото той не реагира като омегите. Но пък, ако е бета, нямаше да усеща миризмата на алфа и омега. Остава да е алфа тогава. Има нос като на околийски котарак, но все му трябва време да осъзнае какво точно е надушил *До чап 76*
  5. Много приятно леко взаимодействие между главните герои. Тези носове техните-за нищо ги нямаха Все повече се убеждавам, че режисьорът наравно с актьорите има дял как ще бъде възприет проектът. Тук режисьорът леко е за скастряне. Той казва кое и как изисква от каста. Най-важното е, че втората крачка към корейските БЛ поредици е направена
  6. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ - Какво те спира да бъдеш себе си? - Наказателния кодекс. *** - Скъпи, събуй ми бикините! И никога не ги обувай пак! *** F 63.9 - под този номер любовта е записана в регистъра на заболяванията на Световната здравна организация.
  7. Много добри бойни сцени, добра режисура. Главната актриса някак не ми е позната/седа видях, че е певица/, но е свежо лице и обожавам ролята й. Дай й шанс, dido100, добре се справя. По принцип не си падам по фантастика и духове, но това ми харесва. Рядко успяват да направят неща тип комикс да изглеждат добре в реала. Тук успяват. Предават му точно онзи размах, който трябва, за да повярваш на историята. Действието е динамично, а историите на героите завладяващи. Ако задържи така, ще догледам и наредя в графата с любими. Имам добро предчувствие А аз се чудех защо на постера са само
  8. Прекрасни две серийки. След като в първата ми се прищя да завържа ушите на насилниците на фльонга, оттам насетне комедията е неспирна. Обожавам рок-мелодиите, които се носят около главната. Слава Богу, сериалчето почти няма общо с първоизточника си, освен концепцията за 'грозното патенце'. Или по-скоро главната трябва да разбере, че е въпрос на нагласа и самочувствие, а не на някакви си наложени стандарти, които не припознаваш като свои. Май са разменени и главните мъжки персонажи като внимание. Ако задържи така, с удоволствие ще си го изгледам
  9. Много добро изпълнение на главния актьор играещ младото превъплъщение. Тук имаше голям каст и бих казала бяха включени поне 4 генерации актьори. Всички деца и младежи дават силна заявка за можене. Музиката много ми допадна. И каква ти комедия като жанр, изплаках си очичките докъм средата. Чак после се похилих оттук-оттам. Гледала съм американския оригинал, но със сигурност, когато е под формата на сериал, ти бърка повече в душата. Защото имат времето да добавят и развият повече в дълбочина. Не очаквах, че ще им се получи така добре химията в романтичен план, но се раздадоха както си трябва. Има си поуките, има си от всичко където трябва. Препоръчвам
  10. Краят на пети епизод от корейска драма, с която се зарибявам: И пичът си събу чорапите и отиде да приготви кафе на гостенката си със същите тия неизмити ръце от чорапите. Аз бях дотук с гледането на тоя сериаааал
  11. ТИ СИ... /14.12.2020/ Седяхме в кафенето както правехме всяка седмица в последните 20 години. Говорехме за дребни неща, но разговорът ни вървеше леко. Това бяха старите приятели. Това ни правеше близки. Злободневните неща. Че знаехме кой как си пие чая, че знаехме кой кога има час при зъболекаря, че знаехме кой как мисли и бяхме превърнали различията си в сила, а не в слабост. - Днес срещнах човек, когото отдавна желаех да срещна - започнах аз и оставих димящата чаша на масата. Гледахме се както се гледахме всеки път, но нагласата в мен беше различна. - И сега съм много щастлива - успях да остана спокойна и омиротворена. Мъдра и улегнала и това много ме радваше. Изказвах се премерено, но макар и да говорех сериозно, устните ми се разтягаха сякаш за усмивка и добавяха мимически бръчки около очите ми. - Исках да пожелая на този човек да бъде здрав и щастлив лично-очи в очи. - Така ли? - с обичайната си изненадана неориентираност реагира Матей. - Да - продължих замислено. - Този човек беше до мен в най-тъмните ми моменти и не се оплака нито един път, че мястото му не е на първия ред, не е под светлините на прожектора. Този човек всеки път донасяше букет и ръчнонаписана картичка на поредното ми участие или пресконференция. Матей трепна заинтригуван. - Виж ти. Явно си имаш дългогодишен фен. Защо не зная за него? Следя изкъсо фен клуба ти - той се почеса по брадичката озадачено и изцъка с език. - Този човек винаги е там, когато и да погледна. Но започнах да се притеснявам, че... - очите ми се насълзиха и само след секунда ръката на Матей вече беше с кърпичка на бузата ми, за да попие сълзата. - Какво става? Досажда ли ти? Ако те тормози, ще си взема неплатен отпуск и ще те придружавам. - Не. Този човек никога не се натрапва. Не търси помощ когато има проблеми. Решава ги сам, дори и да му отнеме години - поех кърпичката и пръстите ни леко се докоснаха, преди той да се оттегли. При всеки наш поглед в течение на разговора очите му се променяха спрямо нюанса, за който говорехме. Но имаше нещо, което никога не се изменяше. Той вземаше страничните детайли и ги отсяваше, така че накрая оставаха единствено тези засягащи мен. За останалото беше глух и сляп. Нито един път за тези 20 години той не досади с присъствието си. Не каза 'аз' и 'искам'. Успехите ми не го засенчваха. Провалите ми не го разочароваха. Нямаше ревност или съревнование. Той имаше своя собствена аура и път. Но някак съумяваше да върви с мен, без това да му коства усилие. Славата ми не му тежеше. Това, че постоянно пътувах, че бях уморена, депресиите и рязката промяна в настроенията. Това че можех да се обадя в три посред нощ и той щеше да дойде до хотела без видима следа, че досега е спал, прилежно облечен и спокоен като океанско дъно. Ще ми даде чаша мляко, за да заспя и ще остане до сутринта. А неговият живот? Да, познавам го. Знам къде работи, каква сделка е сключил, какво ще си поръча да пие, когато отиде в бар. Знам всяка дреха в гардероба му, познавам парфюма му. Знам с кого се е срещал днес, познавам семейството му. Знам, че го е страх от пеперуди. Това са 20 години приятелство. Нима той няма личен живот? Приятели? Има, разбира се. И е еднакво добър към всички, до момента в който аз не се обадя. А може би той е много добър лъжец и сладкодумно ми разказва това, което искам да чуя в продължение на 20 години. Може би работи в сфера различна от моята, за да няма постоянен досег с мен. Може би се срещаме само веднъж в седмицата, защото повече или по-малко от това би го подлудило. Може би, когато е свободен седи сам в хола и мисли с какво да ме зарадва, когато се видим. Може би отлага да види родителите си, защото трябва да ме вземе от летището. Може би ме обича чистосърдечно, а може би психическото разстройство от младостта му се е завърнало и отново е обсебен да има цел заради, която да живее. Трудно ми е да преценя, защото той не прави крачки в никоя посока. Не ме притиска с присъствието си и добре прикрива себе си зад висока стена от благонадежност. Мислиш си, че познаваш някого, но познаваш само детайлите и действието на извършване. Какво ръководи човека, може никога да не ти стане ясно. - Готова ли си да тръгваме? - подаде ми ръка, за да се изправя. Очите му бяха топли, но лицето му никога не се изменяше. Спокоен и мъжествен лик, гладко избръснат и непотрепващ. - Изключително се дразня на тази твоя застинала муцуна. Някога се усмихваше, стари глупако. - Някога бях наивно момче. - Какво е различното сега? - Научих се да не променям другите, а себе си. Ако те искат да ме видят ще вървят не пред мен, не зад мен, а до мен, за да съумеят да прозрат зад застиналата ми муцуна, Силвия. Ще искат ли да видят какво има отвъд, как мислиш? - Не даде време за реакция. - Хайде, чакат те - пое нежно ръката ми и едва забележимо докосна жилетката на талията. Подаде ми дамската чанта и като базупречния кавалер, който беше ме придружи до колата с шофьор. Помаха и остана да види потеглянето на автомобила. - Вече ми липсваш.
  12. ОЩЕ ЕДИН ДЕН /7 АВГУСТ 2019 Г./ Прожекцията свърши преди малко. Все още не мога да осмисля точно чувствата си. Какво гледах преди малко? Любовна история. И то от най-красивите. За шанса да обичаш всичките седем. Да обичаш света. Да обичаш себе си. Дори, когато е тежко и трудно. Дори, когато те боли. За радостта да откриваш щастието в дребните неща. Да се чувстваш пълноценен, когато правиш другиго щастлив. Когато успееш да накараш този, когото обичаш отново да се усмихне и сълзите от очите му пресъхнат. И осъзнаваш, че животът ти е пълен с тези, които обичаш. Виждаш ги всеки ден и все пак те ти липсват. Постоянно. И имаш още и още нужда от тях. Защото не можеш да се наситиш. И осъзнаваш, че правиш всичко възможно да усетят, че ги обичаш. Въпреки това, никога не ти се струва достатъчно. И опитваш отново и отново, и всеки нов устрем те прави по-щастлив. ‘’Днес ви обичам повече от вчера, но по-малко от утре’’. Дълго време не изпитвах нищо. Карах на предишни спомени, какво е да си щастлив или тъжен. За малко бях спряла и просто наблюдавах околното. Сега вече знам, че никога няма да върна предишните усещания. Това е бил моят начин да се защитя от болката. Но на тяхно място се появи благодарност и съчувствие. И знам, че всяка трудност ми е била урок. Сега е време да направя следващата крачка. И после още една. И още една. А после ще почна да тичам. И един ден отново ще мога да летя. Днес имаше сълзи на прожекцията от някои А.Р.М.И.. Имаше и две дами, които първоначално помислих, че придружават дъщеря си и внучката си, но накрая ми се стори, че и те самите са А.Р.М.И.. Беше мило и затрогващо. Едновременно като човек си и щастлив за момчетата, че изживяват мечтата си, и тъжен, когато виждаш, колко са изморени, колко травми получават и колко болка се налага да изтърпят. Да, беплатен обяд няма, но на всеки от нас, който гледа от екрана му се иска да помогне. Момчета, кажете как и ние ще го направим. Усмихвах се. През цялото време се стараехте да сте духовити, но всъщност усещах меланхолията много силно. Усещах как се чувствахте в тези градове, защото знам, как бих се чувствала аз. Показахте ни още истини за себе си и едновременно с това скрихте много други зад усмивката си. Ще продължа да ви обичам, докато стоите под светлините на прожекторите, ако това ще ви дава сили да устоите. Но и когато решите, че е достатъчно, ще съм с вас в това ви решение. Ако болката стане прекалено голяма. Ако светлината започне да е прекалено ярка или един ден продължите напред живота си, пак ще ви подкрепям. Бъдете здрави. С много обич и уважение-просто един човек, който ви се възхищава. Посвещава се на БТС. Винаги ще съм благодарна, че бяхте до мен, когато беше трудно *Разказът е писан, кaто се прибрах след прожекцията на БТС филма: 'BRING THE SOUL: THE MOVIE'.
  13. Аз също се изненадах на малкия брой мнения. Дано сега темата се пораздвижи. Сериалът е добре направен. Нещо доста рядко срещано напоследък на фона на многото нови сериали за сметка на качеството им. Гледам субът е на твое име. Още веднъж благодаря, за което
  14. Любим герой ми беше племенникът. Голям симпатяга. Пиленцето беше доста нетрадиционен любимец и много се изненадах как са избрали точно такова същество. Първо, че не може да гледаш само едно. Ще пищи като ненормално, ако го оставиш само. Второ цвъка навсякъде и има нужда от кварцова лампа, защото ще му е студено. На по-късен етап хвърчат пера и куришки, а като възрастен петел да ти кукурига в стаята в три посред нощ не знам как ще бъде възприето Та, надявам се да не са решили много корейци да си вземат пиленце за домашен любимец след този сериал. Ако някой ги отглежда наистина за домашни любимци така, ще се изненадам да си попълня инфото Кученцето и то направи голяма роля. Това са ми трите любими героя, хе-хе. Историята топла и уютна. Сериалът симпатичен. Хареса ми как героите сякаш се бяха чакали, за да израснат заедно. Малко не разбрах актьорския подход, при който чрез студенина показваш грижа, но това е бял кахър на фона на останалото
  15. Прекрасен сериал и страхотна комедия до 8-ми епизод, където ми разказаха играта с драма. Много добра актьорска игра. Няма слаба роля, но режисьорът също добре си е свършил работата. Има и добри бойни сцени, като едната по-чувствителните зрители съветвам да я пропуснат. Изобщо не очаквах така силно да ме удари проектът на фона на това, че нищо не ми се гледа и само намирам кусури, за да не доизгледам нещо. Главните актьори имат прекрасна синергия по между си. Актьорът играе та дрънка и много добре взаимодейства с всички. А тази актриса ми е особено любима. Заплаче ли и цяла вселенска същност започва да върлува в очите й. Тя реве, аз рева. Няма празно. Само че тя изглежда красиво на екрана, а аз полусляпа и със запушен нос си диря кърпичките в тъмното. Харесвам всички герои от-до и препоръчвам. Комедия, драма и трилър много успешно се редуват тук. Полицейските случаи също са интересни. Нареждам си го в графа любими Благодаря за бг субтитрите. Наистина е приятно да гледаш с бг букви онлайн и всички епове да ги има налични. Беше прекрасно
  16. Прекара пръсти по прашните гръбчета на книгите. Всяка от тях събрала душата на автора си. Претворила времето, света, нравите. Разказваща едно и също за властта, свободата, предразсъдъците. И въпреки всичко всяка история уникална и различна, както никоя друга. Всяка буква наредена до другата като войник, а всъщност носител на мир. Всеки знак поставящ начало или край, а всъщност един неспиращ копнеж за вечност.
  17. Една песен от 2011-та година от преддебюта на момчетата. Подобни колаборации с други изпълнители по времето, когато БТС са били трейнита, много сгряват душата ми. И да споделя още нещичко, което ми допадна как се е получило:
  18. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Гледам поредната реклама на котешка/кучешка храна: първокласно месо/съставки; предпазва от множество заболявания; безглутенова, за да е противоалергенна; за лъскав косъм и здрави зъби; с невероятен вкус, казват. Странно, като си купувам храна от магазина, никъде не пише, че тя е толкова полезна за мен. Започвам все повече да се заглеждам в храната за домашни любимци, а нямам домашен любимец.
  19. "Shopping king Louie" не ми говори нищо. Нещата, които гледам са твърде малко и според настроението ми към момента. Ще загледам за разтуха настоящото заглавие. То е ясно, че сюжетът не е невиждан, но това не значи, че не могат да се справят. Ако разгърнат адекватно същността на заглавието, ще им се получи прекрасно. Защото там тематиката може да бъде и дълбока. Затова имам едно наум, че може да им се получи повече от добре и да си има поуките и сие. Всичко зависи, дали ще решат да минат повече с хумор или ще има и подплатена сериозна част. Каквото и да стане, ще ми бъде интересно да продължа да коментирам
  20. Изобщо не можах да харесам уебтууна и все още се чудя на популярността, която си има. Аз виждах само реклама на маркови дрехи, аксесоари и козметика, а сюжетът силно ми убягваше или се точеше мега тегаво, ако изобщо решеше да се появи. Хич не бях очарована. Не съм чела всичко по-нататък, но поне началото такова беше. Обаче щом разбрах, че му готвят екранизация, се зарекох, че ще хвърля едно око. Няма как да направиш сериал от 16 епа, в който да няма капка сюжет поне. Колко пък дрехи ще да успееш да изрекламираш без да не доскучее? Сега гледайки този трейлър, имам положителни очаквания за нещо леко за гледане. Харесвам промените, които са нанесли между тууна и сериала. Определено действието изглежда по-раздвижено, хуморът не е лош, взаимодействието е по-голямо. Дано позная и излезе приятно сериалче за гледане
  21. ВИДЕО ТУК BTS Black Swan + ON + Life Goes On + Dynamite @ 2020 MMA (Melon Music Awards) Аз съм без думи. Зашеметена и омагьосана. Винаги съм искала да видя подобно изпълнение от момчетата на 'Black Swan'. Бях забравила да дишам докато гледах. Спираща дъха красота на сцената. В главата ми е пълна каша. Да се танцува модерен балет с тези обемни дрехи във вода и все пак да успееш да запазиш тази ефирност, уоу. Поддръжката на Куки и Джимин /pas de deux présage/, каква прелест. Припирам се прекалено много, за да мога да си събера мислите о.о Оставеното местенце за Юнги, и че Ви вървеше малко по-назад. Тези погледи. Това е нечовешко. Човек бива жив изяден докато гледа. Погълнат, абсорбиран и не знам какво още. Не знам къде се намирам. Цветовете в 'Dynamite', този позитивизъм и ретро диско ремиксът накрая. Това им участие ще остане един от безспорните ми фаворити. Размазала съм се
  22. С дъх на канела /12.01.2020/ 2-ра част ********* Всяко начало беше трудно. Всеки нов ден. Да намери смисъла да стане от леглото беше невъзможно почти. Правеше го по-скоро по навик. Сега обаче, тъкмо когато започна да му намира цаката, някой се опитваше да му издърпа килимчето изпод краката. Жената се дереше така, сякаш имаше кол забит там дето слънце не огрява, а Джем тичаше и той не знаеше защо натам вместо в обратната посока. Когато пристигна на мястото, видя надписа с големи букви ''ку*ва'' на вратата. Пффф, за такава дреболия струваше ли си да му изкарва ангелите? Буквите бяха огромни и червени, но изписани с боя, а не с кръв. Това го подсети, че имаше да разчиства двама мъртъвци от главата си и куп камери от сградата, които вече не му трябваха. Плюс да открие кой му беше изпратил листчето с цифрите. И това, ако не се наричаше цел за ранно ставане сутрин, пък на! Но Джем не беше по бързите неща. Той винаги правеше едва минимума и досега беше оцелял. Като за начало беше пуснал връзките си в полицията. Знаеше как се движи разследването. Когато загря и що за стока е бил пратеният електротехник започна да има гадното чувство, че някой се опитва да си хване дивеч, а Джем далеч не бе в настроение да е месото на масата. Тридесет години живя в мир, сега ли намериха да му разбутват старите кокали? Свинчо е бил информатор, а Джем в миналото беше поработил и за правителството. Първата жертва беше убита с антракс. Знаеше, че и трите са приписани на един човек. Това, че Джем се бе оказал наоколо в този случай беше съвпадение, но в случая със Свинчо му намирисваше и то далеч повече от просто опърлена свинска кожа. Беше пуснал хрътки и подозираше, че съвсем скоро жител на тази сграда щеше да бъде сгрян от ръката на бесния Джем. Подмина врещящата в истерия квачка оплакваща, че някой беше написал истината за нея и се прибра. Мир, спокойствие, тишина. Трите му любими думи. Две минути по-късно се зададе бедствието на живота му. Виктор беше доведен от служител на Закрила на детето, които вече не смятаха, че е опасно дете да бъде оставено в тази сграда. Той се втурна и буквално се вряза в Джем секвайки дъха му. - Липсваше ми, стар... - усети се навреме, че ако продължи да използва обръщението ''Чичо Джем'', ще оцелее, за да разказва. - Липсваше ми. Забравил си, че е Коледа, нали? - Ах, вие младите сте толкова безгрижни - погали го по главата. - Занимавах се с досадни неща и ми изскочи от акъла. Хайде, знам, че нямаш търпение. Отвори си подаръците. Пет минути по-късно все още наблюдаваше прехапалия език Виктор, който се мъчеше да отчопли тиксото без да нарани подаръчната хартия. Джем обмисляше да си направи ритуално харакири и да го заснеме правейки си собствен ют*б канал. Гледаше го с всичкото търпение на света, но знаеше, че няма да издържи дълго. Мигът, в който щеше да се нахвърли върху беззащитния Виктор, да му грабне подаръка и да разкъса проклетата кутия наближаваше неумолимо. Виктор забелязал втренчения поглед на Джем вземащ ненормални размери изгука: - Виж и своя подарък - подаде му папируса. Джем очакваше да е картина, но всъщност беше списък с талони. Виктор предлагаше да помага на Джем с различни досадни задачи, с които старецът не обичаше да се занимава. Милият Виктор, ако Джем го оставеше да се занимае с нещо, щеше да се наложи да го убие две минути по-късно, защото ще го е издразнил до смърт с туткането си. Погледна момчето и очите му се навлажниха. Успя да се усмихне през зъби. - Нека ти помогна - предложи Джем най-накрая вземайки подаръка от Виктор. Дори успя да стори това без да му откъсне някой крайник своевременно. Постави чифта до нозете му. Момчето се наведе и ги докосна. - Винаги съм искал обувки. - Виктор не каза цвета, не каза марката или модела. Той каза обувки. Да има свои собствени обувки. Не скъсаните на брат си, не обувките дадени му от дарение, а негови си обувки. И, да, те бяха маркови и спортни, и Джем искрено се надяваше, че Виктор няма да се пребие с тях. Дано поне краката му не бяха толкова спънати, колкото някои други измерения от него. Подаръците му включваха ръкавици, шал, пуловер и всякакви подаръци каквито дядовците подаряват на внуците си. Обикновено децата не харесваха практични подаръци, но Виктор беше различен. Всичко това беше негово, но той някак нямаше в себе си заложена думата ''мое''. Не можеше да разбере как действа принципа на притежанието. Ако сега някой поискаше ризата от гърба му, той щеше да я даде и нямаше да се сърди, ако не му я върнеха после. Нищо че навън беше минус осем градуса. Понякога Джем се възхищаваше на това момче. Друг път се чудеше как то бе способно да оцелее толкова време във враждебната среда, в която бе родено и израснало. - Чичо Джем, вече имам пълна екипировка за каране на ски. Кога ще ме заведеш? - Джем въздъхна. Децата никога не забравяха дадените обещания, нали? И досадно напомняха по хиляда пъти на ден. - Не мисля че ските биха ти подхождали - промърмори Джем виждайки как Виктор връзва различни вързанки от лявата и дясната си обувка в едно. - Господи, дай ми търпение, моля те! - допълни под нос. - А кънки на лед? Хайде, де! - Виктор реши да упорства и едновременно с това се изправи в нетърпението си. Пируетът, който завихри обезглави звездата на върха на елхата, стресна дремещата Елеуха, която измяца и се скри под дивана, а Джем получи тупаник в челюстта, преди Виктор най-накрая да се изплющи на земята. - Кънки на лед, казваш - замислено проточи старецът разтриващ челюстта си. ***
  23. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ - Скъпа, вече не ме ли обичаш както преди? - Преди кое? Преди да опънеш всичките ми приятелки и колежки ли? - Ами да не беше ме водила на оная сватба... - Беше НАШАТА сватба!!!
  24. Заглавие: Devil wants to hug/魔尊要抱抱 Година: 2019 Статус: Ongoing Държава: Китай Автор: Yu Chi Жанр: shounen-ai, comedy, historical Тип: Web comic Резюме: Кралят демон е безкрайно отегчен в съществуването си. Преди 200 години той е загубил любимия си Бог на природата. Отивайки в света на хората в битка той среща някого, който много му заприличва на неговия любим, когото трагично е загубил. Естествено превъплъщението на Бога, което сега се подвизава като човек-мечоносец изобщо не мисли и да се припознава като старата тръпка на демона крал. Но пък кой ли ще му остави и избор. Лично мнение: Всички герои са интересни с изключение на лошотиите. Те са дразнещи и до там. Тези от страната на Боговете изглеждат сурови, докато тези от страна на демоните сладурски, особено в животинските си форми. Очарована съм от това заглавие. То е от бавнодвижещите се. Няма пошлост, а артът е невероятно красив. Прииска ми се да нарисувам героите. Чаповете са дълги, а диалозите не доскучават. Има многопластови детайли и не видях ни една дупка в сюжета. Английският превод е много богат и изпипан. Ревах близо 10 пъти докато четях. Любима реплика ми е, когато демонът каза на любимия, че той просто отново изживява първата си любов, и че не е нужно да ревнува от себе си. Не мога да пиша интересни резюмета, но проектът си струва. Има и много приятен хумор. До чап 56. ЛИНК ЗА ЧЕТЕНЕ: ТУК, ТУК или ТУК
  25. ^Много приятно изненада съм от сюжета и колко добре е заснето. Като техническо заснемане целувката също изглеждаше красиво. Отдръпна го от себе си почти веднаха, но много овладяно. Много красиви гледки, харесвам работата на режисьора, музиката, съспенса и атмосферата. Ако задържи така, ще изгледам цялото с кеф. Благодаря за препоръката. Обожавам как казват думата 'не'-няу, но звучи като мяу и аз падам да се хиля. Определено не очаквах така да разтурят триъгълника о.о
×
×
  • Create New...