Jump to content

voileta

Потребители
  • Мнения

    785
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Всичко публикувано от voileta

  1. ^Благодарности за заглавията, мила ^^ И аз като теб гледах филми, които имаха ограничения за възраст, но аз не спазвах. Радвах се, че имах свободата да избирам. В резултат на което обаче, се бях травмирала доста сериозно от една брутална сцена на изнасилване. Това е и причината, когато качвам някъде филм да предупреждавам по всевъзможни начини какво да очаква зрителят и за каква аудитория е неподходящо видеото, ако има нещо специфично в него Добавям и заглавието 'Седем часа разлика', което се оказа, че също било по реални събития. Животът понякога пише невероятни сценарии О_о
  2. voileta

    Brave 10 (2012)

    Tоку-що изгледах 12 еп и доколкото разбрах го дават за последен. Свърши буквално на никъде! Имам предвид, че завърши с нещо си, дъра-бъра, ама като го погледнеш изобщо не е достатъчно. Дори за това време не успяха да развият героите, което мен лично мн ме разочарова. На половината един вид само им споменаха имената и си останаха до там Имам си любимци естествено. За къде без главния темерут/имената мн ми бягат, така че.../ и досадната белокоса жрица, която ме радва само когато е досадна на главния, през ост време, когато вика: 'Сайзо-о', като обезумяла, пленена за хиляден път през тези 12 епа, ми иде да я анимирам за врата хубаво. Харесва ми и онова срамежливото, облеченото в зелено, дето главният му вика 'маймуна' и онова червенокосото, дето още не съм го разкодирала от кой пол е точно. А за отношенията между господаря и слугата само аз си знам какви мисли ми минават през главата, лол. Хуморът ми се стори на ниво. Имаха си попадения и трябва да им го призная. Само за това няма да им простя на аниматорите: Как може, само 12 епa, нцъ?!
  3. ^Tова с мартеничката много ме израдва. Наблюдавам една тенденция от скоро. Българи превземат азиатските сериали ^^ Епизод 2 завърши на 10-та и ме остави с нокти забити в бюрото. Изобщо не ми се искаше да свършва. Сега тъкмо започва мазалото
  4. Ето от тук започна всичко. Първата ми азиатска драма. Ама как я нацелих, типично чалната, за да пасне с моя вкус, лол. И както краставите магарета се надушват, така и аз си я извадих за ушите, измежду най-различни клипове, за да видя какво правят тези азиатци. И се почна едно хилене. И след всичко казано, не си мислете, че не обожавам този филм. Ако не беше така, нямаше да продължа с драмите.
  5. Aз съм от по-новите фенчета, но смело се хвърлям в боя. В момента се опитвам да наваксам с темичката и поглъщам всичко като невидяла. Благодаря, че попълнихте празните полета в историята, които не ми даваха мира. Във всичко което прочетох имаше една топлина, която просто струеше на талази. Вчера гледах клипче от темата тук, където четеше писмо написано до феновете му. Не го разбрах много, защото английският не ми е силна страна, но емоцията която лъхаше от него към публиката и обратно беше неземна. О, да, ху-ху Само като се сетя за фенщина и стотици крещящи гърли и ми настръхва гърба. Има голяма разлика между това да харесваш някого и да му се възхищаваш, да го цениш като човек и да го приемаш като парче месо, в чиито медиен лик, често изкривен, си се пристрастил до нездравословно ниво. А като гледам съобщенията му, не спирам да се усмихвам като, че ли тази сутрин съм объркала витамините с нещо друго. Емоция на макс, с това мога да свържа Lee Jun Ki ^^
  6. Doroppu / Drop (2009) Автобиографичен
  7. ^Знаех си, че няма как да сте пропуснали подобна новина. Дори все още да има много неизвестни, това съобщение успя да разтупти сърцето ми. Това момче е 1-вият азиатец, когото започнах да разпознавам, а аз съм ужасен физиономист. Гледах го в 'Моето момиче', и ми влезе под кожата тотално. Това ми бе едва третата азиатска драма. После попаднах на 'Кралят и клоунът', където направи невероятен обрат от донжуан, в роля която ще помня до края на живота си, с тази чувственост и емоция които ме заляха, а после гледах 'Инджилме'. Невероятен спектър от роли. Не съм от феновете които гледат всичко с даден актьор само защото им е любимец. Не съм много запозната и с певческата му кариера, но характерът, жестовете му и отношението му към феновете, същността му, това го обожавам. Толкова е топъл. Отдавна ме гложди един въпрос. Той общува с всичките си фенове, но любопитно ми е от кога или по-точно на какво се дължи близостта му с нашата мила родина? Когато прочетох съобщението и видях между тези големи държави нашата мила малка родина, направо ми се сгря сърцето. За пореден път се убеждавам, че бг феновете сме спечелили не със своята многобройност, а със своята постоянна и неугасваща обич. Когато нещата са искрени и от двете страни, просто си личи, а тук смея да кажа е точно така.
  8. May 18 / Splendid Holiday (2007) Драма, Военен
  9. Ами с толкова много диоптри, може и да не успяват, лол. Факт е обаче, че аз като фен на сериалите от близо 2 години, още на 6-ия месец започнах да забелязвам манията на японци и корейци да си римейкват сериалите на всеки 2 години. Сменяме заглавието, разменяме страните и готово, имаме нов хит. От една страна е добре, защото новите фенове е по-вероятно да се загледат в по-новите продукции, но от друга, ми е странно да седна, за да гледам нещо, което довчера ми е било на компа. Не говоря лично против това заглавие, защото както повечето потребители са споменали, тематиката ми е слабост. Като започна от американския Тутци, Мисис Даутфайър/може и да греша в правописа/ и още няколко училищни заглавия и завърша с почти вс азиатски сериали, които са с бг превод и варират в комбинациите момче в момиче и момиче в момче, определено ме разсмиват до припадък и може би това е причината толкова да ги харесвам. Това обаче не променя мнението ми за римейковете. Това е все едно някой да тръгне да ми прави римейк на 'Отнесени от вихъра'. Съжалявам, че използвам американско заглавие, просто не се сещам за класика от азиатското кино, която да използвам. И все пак рядко, но правя изключения с любими заглавия. Например се случва да съм гледала анимето и да гледам и драмата заснета по него, най-често за да открия разликите между двете, лол. Това за опазването на тайната в азиатските драми винаги ми е било необясним феномен. Защо, за Бога винаги, ама винаги до втората, максимум третата серия, някой вече е разбрал 'голямата тайна'? Не може ли да си ост за развръзка и в края на сериала да видим шокираната физиономия на всички присъстващи, преминаваща в укор и нацупено-обидени физиономии? Това е утопия за мен, хе хе. Относно сериалчето, чакам си го и се надявам истински да ме забавлява и разтоварва. Едва ли ще има някой който да не го сравнява с предшественика му "You are beautiful", но все още нищо не се знае. Изненадите тепърва предстоят
  10. ^Подкрепям горното мнение. По-добре превантивно на лекар, отколкото после да съжаляваш за станалото. Котките са животни които мн носят на болка и не изразяват болежките си. Ако имаш куче и му има нещо, веднага забелязваш това: по очите, липсата на движение, унинието, докато при котката го няма това, тя е жизнена до последно. Котките винаги са били в моя живот, както и какви ли не др животни, но котките са ми любими именно защото можеш да ги гушкаш, да имате невероятна връзка с тях, но вс тр да се заслужи. Своенравни са, затова тр да се намери подход към тях, но вс става неусетно и накрая стопанин и любимец се допълват перфектно. Преди няколко години имах рижав котарак на име Рони. На галено му виках Рондьо. Та беше напет котарак, гальовен и ставаше тотално луд когато му покажеш конец за игра. Не знам дали някой е имал подобна ситуация, но така се случи, че веднъж се прибра с рана на опашката вследствие, на която тя падна, оставяйки му само едно прешленче в основата. Тогава беше около 6 годишен. Оттогава стана мн плашлив. Пост се оглеждаше. Сякаш с липсата на опашката му си бе отишла и смелостта му. Нравът му също се промени. И сега прод да се питам, дали това бе от преживяното. Например, ако е бил прострелян от въздушна пушка или се е дължало на липсата на опашката?
  11. Филм, който дават в момента: Историята на Елизабет Смарт
  12. Четвъртък каналът Кино Нова отново ще излъчва филм по действителен случай. Става дума за заглавието ''Полет 93''.
  13. Добре, че отново могат да се теглят филми, че колкото заглавия имам да гледам, щеше да е гол загуба да не успея. Отново благодарности за препоръките Поводът по който пиша е, че довечера от 21.00 часа започва излъчването именно на 'Маслото на Лоренцо' по канала Кино Нова. Който желае може да го гледа. Освен това попаднах и на още няколко заглавия по действителен случай. "Дароу" - социална драма по действителен случай Сватбен обет Джей Еф Кей „Лари Краун“ 2011
  14. Когато прочетох 'търновски' изпаднах в лек потрес, после се сетих, че все пак си от Лясковец. Бях забравила, че си почти земляк Ами, при пол че във Великотърновския се изучава японистика, ще е истинско престъпление да няма подобни книги. Все пак е и голям град. Аз разпитах както обещах и ето какъв беше отговорът: Заглавието е - ,, Да научим сами японски език'' с автор - Братислав Иванов ... Издателството е – Изток, запад. В началото е като теми и упражнения ... нещо като отделни развити уроци, а накрая е обяснена граматиката. Разработен е в съответствие с програмата на студенти-първокурсници от специалността японистика на Софийския университет. *** Cheryll, както ти каза, защо да се мъчим като и жестовете са дост красноречиви. На мен опред гръцкият ми е като китайско писмо. Всяка дума ми изглежда еднаква с предишната. И след млн год не бих успяла да го науча, хъх.
  15. Ако толкова не харесва някой името си, както и ти спомена винаги може да се мине на вариант прякор/между приятели/ или на обръщение от рода на мило, зайче/за двойки/. На мен ми харесва да ми казват Вили Песента е на група 'Тоника'. В младежките си години/сякаш сега съм на 100/ доста съм си я припявала, когато я засичах по тв-то :Д На мен ми се стори мн странно, че съм объркала ника ти онзи ден в другия форум, а то се оказа, че е защото тук е малко по-различен. После си едитнах поста В днешно време младите хора се ориентират към английския, но по наше руският все още беше на мода и широкоизползван. Аз също не съм учила английски. Немски и руски бяха езиците ми в училище. Английският ми е от филми със субтитри които съм слушала като по-малка. Естествено, познанията ми не са блестящи, но успявам да преведа по някой филм или някой еп на аниме. Така, заедно с моите познания и с помощ от чичко гугъл ги усъвършенствам. Нещо като хоби ми е. И все пак, ако ме попиташ, аз изобщо не говоря английски. Мога да те разбера, но не и да ти отговоря :Д Браво на теб, същински полиглот! Явно наистина ти се отдава. Прод в същия дух. Този самоучител по японски, прод да го търсиш. Има го. Трябва да попитам на кое издателство беше и ще ти кажа, не че това би помогнало като го няма в книжарницата, но все е нещо
  16. Толкова подробен пост, благодаря за старанието и заглавията ^^ Относно грешката ми да питам за филм, чието заглавие съм постнала, ами, какво да кажа? До сега не ми се е налагало да си правя списък с филмите които съм гледала. Гледала съм подобни филми, но те случайно са попадали пред погледа ми, без да ги търся умишлено и то преди доста години, затова съм и забравила заглавията. Относно поста ми с многото линкове, не съм гледала повечето от въпросните заглавия, за това и не знаех, че 'Маслото на Лоренцо' се припокрива с гледания от мен преди доста време филм. Просто намерих заглавията с линковете в интернет и реших да ги споделя и да направя тема, за да си ги дискутираме Сега смятам да ги изгледам всичките, заедно с предложените от вас и да споделя мнението си за тях, както съм направила в последния си пост
  17. Другият форум не се казва точно така, но не смея да казвам името, за да не ме обвинят в скрита реклама, но той е отбелязан в приятелите на този форум Да пиша за анимета и на мен не ми се вижда смислено, за това пък пиша разкази/те също са лишени от смисъл, но поне ми е забавно да се опитвам да извадя с пинцетата някоя мисъл от главата си, хе хе/ Razzormaw, за мнозина сега може да изглежда, че правя от мухата слон и от нещо нищожно правя километричен проблем, но за мен това е важно. Името е част от личността ми, от начина по който се възприемам. Според теб щом са ни приятели и не ни мислят злото, няма знач как се обръщат към нас, защото няма да влагат подтекста който аз съм имала предвид, но пропускаш факта, че аз го влагам. Следователно всеки път щом чуя обръщението на мен ще ми става неприятно. Ако те са ни добри приятели, тогава какво би пречило да се съобразят и с нашето желание, за да може и на нас да ни е комфортно, когато си общуваме с тях. Замислял ли си се защо има служба в която хората могат да си сменят имената? Защото някои хора мразят, ненавиждат имената си. Същото е и с обръщенията към нас. Дори и да е от приятел, ако въпросното обръщение не ти допада, защо да продължаваш да го търпиш. Именно приятелите са хората които най биха ни разбрали и биха уважили молбата ни А майка ми е Марианка, кръстена също умалително, както и баща ми. Обичаме близките си хора, независимо как се казват. Въпросът е когато общуваме с тях и на тях, и на нас да ни е приятно Ето, дори и за теб има имена които ти звучат странно: , но това са реално съществуващи хора, някои от които дори се гордеят с имената си. Всичко е въпрос на възприятия Относно уникалността в имената, преди време бях чела бг класация за най-откачени имена и ако братята роми имат интересно мислене за първи имена, то ние българите вече сме стигнали и до фамилиите, и при това те се предават вече поколения наред :Д
  18. O, ако знаеш аз колко нямам против, хе хе! Винаги ми е било по-забавно в нет пространството да използвам никовете, да им правя съкращения, или да казвам на въпросния човек само първата буква от името му. Това са закачки от моя страна, за съжаление не винаги приети добре, за това предпочетох да те попитам. Иначе като човек който също е щял да се казва Мария/Родена съм на 15 август и съм си дошла с името. Майка ми и до сега съжалява, че ми е объркала късмета/ съм много чувствителна към всякакви обръщения, съкращения и производни на въпросното име. Като за начало галеното 'Миме', ми звучи все едно на село викат някоя козичка. 'Мимо', ми звучи грубо и просташко. 'Мими', твърде глезено, а Марче все едно съм в 60-те год на миналия век в някое ТКЗС. Та все пак името ти е Мария, едно много красиво име. И, ако трябваше да използвам някоя от горните алтернативи за галено име, по-скоро бих се допитала до теб, за да намерим заедно друга, която и на двете да ни е приятна. А и би ми допаднало много, че само аз бих се обръщала към теб по този начин. Споменах ли, че съм сантиментална? По ирония на съдбата съм заобиколена от две Мимета. Макар те двете да не са Мария, на галено им викат Миме. Едната е майка ми, другата е съпругата на брат ми. И там разрешението е лесно. Към едната използвам гальовното 'мамо', придружено със сладка муцунка, а в др случай използвам алтернатива на името в която само аз се обръщам така към нея ^^ Относно имената Марийка, Иванчо, Марианка и т.н. не се учудвам, че са ти викали така. Преди време е било нормално да кръщават децата с гальовни, умалителни имена. Та, в този ред на мисли, хората които са ти викали 'Марийка' са били възрастни или хора на години, нали? Ох, колко спомени с прохождането и компютърните зали се пробуждат и у мен. Ние ходехме целия квартал да играем Need fod Speed . Хубаво е когато никнеймът ти значи нещо за теб. Както споменах обичам сантиментите Толкова съм свикнала с ника си, че сиг на името си няма да се обърна, ха ха. На мен никът ми също мн ми харесва, но няма проблем и, ако ми казваш Вили. Единствено 'Виолето', ми докарва тръпки по гърба и първата ми мисъл е, че някой ще ме поучава, иска да се кара с мен или ме обвинява за нещо. Май с теб ни стана специалитет да обсъждаме коренно различни теми от тази която е в заглавието, хе хе. Но е много забавно Утре мисля да те навестя и в другия форум и да се разпиша и там ^^
  19. Малко по малко започвам да си припомням заглавия на филми които съм гледала преди време. Мисля от сега нататък към всеки филм който изгледам да пиша и нещо от общите си впечатления. Надявам се, така да бъда полезна на тези от вас които се чудят дали да гледат или не, а с тези които са го гледали ще можем и да си дискутираме. Благодаря на всички които се включиха и ще се включват занапред в темата! Това е една нова темичка за филм който видях преди малко: The Flowers of War (2011) (Zhang Yimou / Джан Имоу) Драма, исторически, военен Филмът който наскоро гледах е английският Calendar girls / Календарни момичета (2003). Английското кино не е за всеки вкус. Там властва една меланхолия, странно чувство за хумор и се получава малко 'изгубени при превода'. Самият филм набляга над доста неща за които може да се замисли човек. Например, че неочакваната слава води до неприятни последици. Че това за което си мечтал не винаги се препокрива с очакванията ти. Че славата заслепява и можеш да загубиш себе си, семейството и приятелите си, ако й се поддадеш. А самата идея на дамите да подходят по този начин мн ми легна на сърцето. Обичам смели и истински хора.
  20. Като помисли човек, точно така е. В дългите анимета няма за къде да се бърза, но и прекаленото разтягане на локуми също ме дразни. Наскоро щях да се лиша от първата си любов 'Наруто'. То бива, бива туткане, ама с тези филъри бях на път да се откажа, а аз съм от персоните дето мн трудно пускат като захапят. Може би грешката ми е, че го чакам всяка седмица, вместо да оставя еповете да се натрупат. Ако тр да избирам между кратки и дълги анимета предпочитам кратките, с тенденция за няколко сезона при успех на първия. 'Наруто' още се чудя дали няма да го гледам с внуците си :Д Надявам се скоро и аз да мога да се нарека фен на Fairy tail Ние пренесохме аниме раздела тук, но пък поне е оживено и забавно Cheryll, aртът определено много ми въздейства и наистина може да ме откаже да гледам дадено нещо, освен, ако предварително не са ме нахъсали с историята :Д. Благодаря за насоките, мила! Наистина е по-добре да не започвам с нещо което няма превод. Мисля да те послушам Относно любимия ти персонаж, знам. Разбрах отдавна коя двойка ти е слабост от въпросното аниме, още от темата ти за аниме двойките, хе хе. И накрая още нещо. Имаш ли нещо против, че се обръщам към теб с ника ти, а не на име?
  21. Oпределено знаеш как да ме накараш да проявя интерес. С ечи-то ме спечели тотално :Д А от снимковия материал с котките се сетих, че преди време съм гледала епизод или два, но тогава не ме грабна. Аз съм малко от зрителите които, ако не видят още в 1-вите епизоди нещо което да ги грабне(смях, романтика, изчервяващи се герой, екшън или мега дълбоката и смислена история), просто не доглеждам. От друга страна Блийч го почвах три пъти, за да стигна до 14 епизод, за да вземе да ми хареса. И му дадох толкова шансове, заради препоръки на приятели, така че има шанс да ми хареса. --------------------------------- Ceryll, искам да попитам за One Piece, понеже знам, че ти е любимо. Единственото аниме което от този ти фик не съм гледала. Опитах се, но Бога ми не мога да се въодушевя и все си мисля, че проблемът трябва да е в мен, защото анимето има толкова фенове и епизоди, че няма начин да не е хубаво. Та бих се радвала на една агитация, в която да ми опишеш с две-три изречения какво точно ти харесва в анимето или какво е то като жанр. Аз го определям като приключенско и стигам само до там О_о Ти се справяш еднакво добре и с двата жанра и успяваш да ги разграничиш. Историите, сюжетът и героите ти са развити бих казала почти до съвършенство. Напрежението, начинът по който пишеш държи читателя в едно трескаво очакване. Мисля си, че жанровете за теб не са ограничение изобщо. Би могла да пишеш във всеки от тях. Надявам се с времето и да се убедя в това
  22. На Razzormaw явно много му харесва въпросното аниме и с удоволствие би прочел нещо написано от теб по него. Май и за това те подтиква да го гледаш, хе хе. Само не разбрах защо Razzormaw ме молиш аз да препоръчвам анимето? Аз не съм го гледала изобщо и не знам нищо за него, но пък мога да хвърля едно око, сега като го споменаваш. Разговорът който се заформя, обаче, определено ми е интересен и ще следя как се развиват нещата
  23. Nankyoku Tairiku (2011) Искам да се извиня на модератора, че съм му създала грижи с мненията си! Вече ми показаха как да поствам линковете правилно и няма да греша
  24. За това са приятелите Знаеш ли аз колко неща изгледах благодарение на теб, а и колко научавам от нещата които пишеш, така че сме квит Напоследък все нямам време. Старая се да те следя изкъсо, но явно и това вече трудно ми се отдава, за което мога само да съжалявам. С голямо удоволствие сядам да те чета и не спирам да ти се радвам на хъса с който пишеш. Никога няма да си сама. Само кажи къде ти трябвам и съм там Толкова радост си ми донесла, че не знам как мога да се отплатя. Само като видя устрема ти и се зареждам с енергия. Само така! Давай, смело напред ^^
  25. Не съм се и надявала на такова раздвижване в темата за толкова кратко време. Трогната съм! Да, биографични филми също се броят И историческите, но с последните нещата са доста сложни и необятни и все пак, ако имате желание, заповядайте Днес нямах време да добавя американските заглавия за които знам, затова ще попълня списъка с част от тях: Има една поредица книги написани по действителен случай и доста от тях дори са филмирани. Ако не се лъжа една от тях се казваше: 'Не без дъщеря ми' Имам да попълвам още, но в момента ме интересуват още няколко заглавия които ми убягват. Ще разкажа каквото знам от сюжета на един от филмите, ако някой от вас се присети за заглавието, ще съм му благодарна Във филма се разказваше за семейство чието дете се разболява от болест която учените не знаят как да лекуват. Момчето постепенно загубва всякакъв контрол над тялото и нуждите си и се превръща буквално в жив труп. Родителите обаче не губят надежда и прод да правят опити да го излекуват сами. Години по-късно дори и успяват и създават лек за въпросното заболяване. Една невероятна история която помня и до днес, но не и заглавието :)/Оказа се, че филмът се казва 'Маслото на Лоренцо'. Благодарности на Denibo!/
×
×
  • Създай нов...