Jump to content

voileta

Потребители
  • Мнения

    785
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Всичко публикувано от voileta

  1. Любима реплика: - Съдействай - Джи Уон Най-интересно ми беше как бяха решили да развият нейния образ. Много добро решение да направят връзка между страха й от обвързване и случилото се в миналото. Не очаквах, че ще й се наложи да премине коренно от един жанр в друг, но й се получи блестящо. Адмирации за актрисата и героинята, която изгради. Тя беше секси, сладка и тотална шматка. Пълен пакет. И за къде без Сънг Мин - мисля че започнах да го разбирам едва в последния епизод. Той отдавна е разбрал чувствата си, но Но няма да му бъде лесно с тази наша пакостлива госпожица. Тя е същество дето ми е забавно да го гледам отстрани, но не го искам в къщата си. Това е положението. Две в една къща ще си дойдем в повече Любима линия ми бяха нуната заедно с ''Асгард''. Защото ми бяха несъвместими на пръв поглед, но с течение на времето открих че изненадващо добре им се получава. Именно затова ми станаха любими за наблюдение. Нуната се промени много и израсна, момчетата-също. Не очаквах такава топлина да ме залее от взаимодействията им. Всички виждаме бляскавата страна на идолите. Постоянно са ни пред очите, но всъщност досега не се бях замисляла, че понякога всичко което получават от хората са само студените отражения на светкавицата от телефоните им. Те не се интересуват, дали днес си ял, имал ли си тежък ден, успешен ли си или не. За тях ти си просто някой лъскав, когото да щракнат и да качат на стената си, а после да те забравят. Хареса ми, че тази изтъркана тема, която ни бива показвана всеки ден най-сетне получи екранното си време да бъде разказана с човещина отвъд лъскавата страна и престижа. Винаги ми се е искало да познавам човека зад изградения сценичен образ, защото той е цялото, същността, началото на всичко. Идолът е само това, което излиза за час-два на сцената. Мъжете актьори сякаш ги бяха избирали с конкурс да са високи поне три метра и изведнъж имаме Kim Min Suk. Е, как да не го обожава човек този слънчев тапишон. По време на два епизода забелязах, че звучи AKMU и ''Dinosaur'', която е сред най-любимите ми песни и ми ставаше толкова приятно. Мнението ми е същото като за първия сезон. Има моменти, в които седя на нокти, защото нищо не се случва и съм вдигнала перките готова да отупам сценариста и в следващия момент я рева, я се хиля като зелка или пък ченето ми е увиснало в почуда. И отново няма нито един празен откъм роля. Всички актьори са прекрасни. Харесва ми, че тук имаше едни 15 героя и се проследяваше какво се случва с всеки. Доста разнообразни двойки и типажи бяха подбрани, и беше много свежо. Нито един не беше случаен или без екранно време. Рядкосрещано за само 12 епизода. Обожавах опенинга и ендинга на всеки еп, нишките хумор последвани от тишина. Очаквам трети сезон. Странно е да пуснат 2016-та първия, на следващата година втория и после три години нищо. Искам да съм оптимист. Да си налягат парцалите и да се задействат, че веждите ми започнаха да побеляват от нетърпение вече
  2. Допадна ми колко красиво е заснето. Каква хармония се усеща между музика, история и гледки. Двамата сладури ми сгряха сърцето и затова реших да споделя
  3. Понеже от няколко часа гледам реакции в тубата относно Agust D 2, да отбележа няколко неща, които ми направиха впечатленение. 100 процента от реактващите не разпознаха Джин и Куки от първото гледане. Аз също бях прекалено заета с предния план първоначално. Физиономията на Джин е епична. Независимо, дали играе куриер, банан, часовник или цвете, Джин е невероятен в нюансите на експресиите и го показва именно в малките, но разнообразни предизвикателства, които приема. Излишно е да казвам колко се хилих с Куки и Джин. По лични наблюдения в момента, в който Джин се обръща към Куки шибва по същия начин и човека от другата страна. Ма той, милият, нали е в роля, тактично изтърпя тази пръчица да го шибне, наведе главица и си се изниза, за да е успешен кадърът. В една от реакциите на стоп кадър откриха подаващо се зърно измежду блузата на Юнги. Голямо заплесване по зърна напоследък. Не можах да разбера какво му е толкова специалното на това да видиш зърно Любим момент-цялото видео. Най-любим стоп кадър на Юнги: чернокоско с шапка в началото и русокоско с меча на врата. Казах каквото казах, сега как ще се спи-не знам Няма да задълбавам отностно дълбочина на текст и видео. Трябва ми време, за да го смеля и да успея да стана сериозна.
  4. voileta

    Love Shuttle (2019) 18+

    ''So he's sexy and cute at the same time?! I'm so lucky!" Гледам темата, търкам очи. Пак гледам. Няма лъжа, няма измама Това наистина е едно от заглавията, които имат красив арт, добър плот, мноого хумор и към момента/надявам се и занапред/ няма насилие. По любов/феромони се взимат, дет се вика. Защо ми се види, че артът в последния чап е стилистично много по-различен о.о
  5. Първоначално бях объркала раздела с този на филмите и се чудех, защо темата я няма Завърших наскоро 12-ти еп и спешъла, но това не ми пречи да повтарям моменти стотици пъти като развалена плоча Сравнявайки сериалите, които гледам напоследък, ми прави впечатление, че доста от горещите сцени се снимат свободно, без зададен скрипт, което дава изумителен резултат без съмнение. Аз се заглеждам и по зачервени уши-знак, че на някого кръвното му е скочило както си трябва, хехе. Това, което ми допадна бяха тези постоянни докосвания, които идваха толкова естествено. Защото, когато има някого, когото обичаш ти се иска постоянно да го докосваш. Езикът на тялото в сериала /а и извън сериала/ на тези двамата е безумно привлекателен. Страшен магнетизъм. Вярвах им и виждах как се задълбочава връзката им. Освен това много харесвам темерутите като типажи, затова и обожавах Тайп с неговата непримиримост. Това неговото сритване няма да го забравя дорде съм жива. Огън и жупел и това е. Другата изненада дойде откъм Тарн, който въпреки че беше топ-а, или както там се води, а също и закрилящият, рамото на което да се опреш, показваше ранимостта си доста често, с което ме печелеше още повече като човек. Един вид беше раним, но само пред Тайп, защото държеше безкрайно на него. Относно финалния еп. Тази ръка върху китарата, въйййййй, разкош. Между другото ръцете на Тайп в този сериал също хич не са за пренебрегване и неведнъж имаха стоп кадър на монитора ми, хехе. Лонг и Торн, по-големият брат, много се хилих с този човек. Торн взема да го утешава и прокарва ръка по д-то му и аз като прихнах, хахаха, огласих цялата къща Вторият сезон още не е започнал, а на мен ми се ще обявяването на поне 20 сезона още напред. Някак само два сезона са ми крайно недостатъчни. Не се чувствам спокойна така. Добре, че из нета има Мю и Гулф в неограничени количества, че да преживявам по-лесно чакането. Обикновено, казвам ''актьорите'' за хората, които гледам дори и когато са извън снимачната площадка, но при Мю и Гулф ми се иска да ги наричам по име, защото с тях двамата отдавна нещата не ми се ограничават само до сериала. Харесват ми като енергия, позитивност и където мерна единия веднага се оглеждам и за другия. Като се тръгне от невероятната им химия в сериала, мине се през това какви професионалисти са и колко и с каква отдаденост са работили и се завърши в реала, където са толкова естествени и в комфорт един с друг, че няма накъде повече. Обожавам ги. Ходя си като влюбена-загубена по тези двамата от сериала и по Мю и Гулф в реала и къде свършва едното и започва другото, не искам и да знам. Просто се радвам, че попаднаха в живота ми и се надявам да са толкова щастливи винаги, колкото правят мен щастлива Извинявам се, ако клипът е вече качван
  6. Току-що видях и българския превод в Настоящи проекти. Така ще мога да го препоръчвам на родата. Страхотно
  7. voileta

    Lookism (2014)

    Да си родител не е професия, която можеш да изучиш. Не може да следваш някого другиго и всичко да е общовалидно. Трябва да изградиш човешко същество на база идеали и да избегнеш допуснатите от теб самия грешки и то в свят, който далеч не е благосклонен. Отдавна не харесвам, че боят заема 99 процента от тууна. За мен това е напълно ненужно. Не ме кара да чувствам нищо, освен раздразнение. Не мога да не оценя обаче различните бойни изкуства или обясненията за силата и слабостите на героите. Например, че Ели използва оръжие, за да контролира животинската си енергия. Малко набързо ми дойде и осъзнаването на Оли в последните няколко секунди преди края. Не че и мен като с чук не ме удрят най-големите прозрения по средата на нищото, но когато четеш ти трябва време и да ти развият момента, за да можеш да попиеш добре дълбочината. Изводът от тази арка пак беше реалистичен и добре изразен. Показаха как, ако родителите ти дадат прекалена свобода и те изоставят, ще се превърнеш в звяр без ограничения. А ако контролират всеки аспект от живота ти - в изпълнен с насилие социопат лишен да чувства нормално. Авторът ни показа двете крайности и направи стабилен паралел между тях. Показа и какво би се случило с хората, които тези два индивида биха срещнали по пътя си. И двамата биха ги наранили /както стана с Хедър и не биха съумели да опазят този на когото държат, затова и двамата решиха да си тръгнат/. Все още не вярвам, че Хедър е мъртва. И на двамата им трябва семейство именно, за да се научат как да живеят в група. Да могат да защитават, но и да има на кого да се опрат, когато имат нужда. Ето това е и причината да продължавам да чета този туун. Нима животът не е 99 процента кръв, пот и сълзи и един процент безумно щастие, което те кара да забравиш всичко друго, защото блести по-ярко от комета *До чап 282* Преди да пуснат новата арка, може би ще има дооточнения. Интересно ми е да видя *** Допълнение 1: ''На света не му пука, че плачеш. Ако искаш да оцелееш, промени нагласата си.'' - Самюел. *До чап 307* Допълнение 2: Не мислех, че има по-мислещ извън кутията от Васко, но Джейк Ким му е достойна конкуренция. А мисълта, че двамата са заедно в тези няколко чапа прави забавата върховна. Горкият Даниел отслабва трудно. От колко време е на диета и тренировки, а не е мръднал изобщо. Ще му спукат гьона от зор *До чап 322* Допълнение 3: Джихо се завърна. Честно, хич не ми се щеше да го виждам отново. Този пич беше с най-дългата и отвратителна арка. Абсолютен психар е и не мисля, че изобщо има връщане за него обратно. Като герой е изграден до най-малка подробност. Пласт по пласт, показвайки как принудата, отчаянието и липсата на избор водят един тормозен до крайни предели ученик до това в името на оцеляването си да се превърне в чисто зло, насилник и ненормалник. Авторът показва деградацията му, отделя му толкова внимание, че този второстепенен персонаж е напът да измести главния по времетраене. Но и разбирам защо го прави. Иска да натърти на факта до какво води тормозът. Насилието поражда само още насилие. Персонажът дразни, та дрънка. Отвратително същество. Аз съм широкостроен човек и вярвам, че хората заслужават втори шанс. В този случай обаче, съм на мнение, че просто има нещо бъгнато и не подлежи на поправка. Мозъкът му е коруптнат и винаги ще се опитва да унищожи това, което сметне за заплаха. Като за целта ще използва манипулация и насилие. За пред обществото ще се представя като агънце, а на закрито като вълк. Никой не може да ме разубеди. Толкова силно лъха от него, че ме побиват тръпки. Чувството ми за самосъхранение се обажда да седя дачеч от него, а аз дори не съм герой от тууна *До чап 354*
  8. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Чудя се, как да обясня на чужденец, че "дреме ми" и "не ми дреме" означава едно и също нещо...
  9. voileta

    Eleceed (2019)

    Седмичният бюлетин от моя милост Subin е заинтригувана от дали някой е кастриран, всички изглеждат наранени и засегнати С глас съм се хилила. Тази групичка искат или не затягат близките си отношения в по-здрава дружба. Охранващият жълтата писана Jisuk ме спука от смях също. Планът му е покъртително нелеп. Само аз ли имам съмнение, че в тази сивата писана с белезите също има Събуден? Съмнява ме, че душата на котката е изобщо още там и е издържала на всичките опити. При всички положения това вече не е нормална котка. Нямам търпение да преминем в същината на тази арка, хохо. *До чап 55* Допълнение 1: тъкмо си викам защо започваме с 'мандаринките' на Kayden в едър план и се сетих за какво беше предният чап. Спуках се от смях. Конят на двора май си помисли, че сме от един животински вид Новата арка леко помръдна напред. Обичайните заподозрени са известни - светата тройца момчурляги. Все още не знам женското, дали ще се включи. Крясъците, зверенето и зъбенето започват да ми идват в повече. Но пък Kayden и компания ще я гледат с други очи вече, когато я видят, хехе. Толкова е цапната в устата, че леко започвам да завиждам за безпардонността й *До чап 56* Допълнение 2: Знаех си, /псува от вълнение/ знаех си, че й има нещо на тази котка с белега, хохохо. Или е котарак. Обръщението е в мъжки род засега. За мен обаче е котка. Имам съмнения, че е дама. И нямам търпение да видя физиономията на Kayden , когато разбере това Kayden е с по-големия харем котета засега *До чап 58* Допълнение 3: Харесва ми контрастът в Jiwoo между ежедневния живот и когато се бие. Той е душичка към всекиго навън, но излезе ли срещу някого в битка, става много сериозен и удря тежко. Печели ми уважението стабилно. Харесва ми, че така образът му става многопластов. *До чап 63*
  10. Така или иначе, нямам завършени проекти в тези четири години, които са минали от последния ми пост. Но продължавам да пиша и има откъси, които ми харесват. Това е пост по проект, по който работим вече 7-8 години. Чудя се, ще бъде ли завършен някога с тази моя мързелива муза: АСИСТЕНТЪТ /откъс от РП/ БЛ ************ Пак ли 10.10.16 Усети как топлина залива дланите му. Първо едната, после другата. Те пареха и смъдяха. Пръстенът на палеца му се изхлузи и търкулна в мекия килим. Отново усети пропарването, и отново. Болеше го. Болеше го физически. Кокалчетата му бяха наранени. Ръцете му горяха. Болеше го от това, което прави. Болеше го от това кой стоеше срещу него. Но най-много го болеше от решението на Т. - Пусни го! Пусни го! Няма ли най-сетне да го пуснеш? - Крещеше като луд и продължаваше да удря. Беше го яд на другия. На слабостта му. На това, че бе готов да го изостави сега, когато им предстоеше най-хубавото след всичкото нещастие, което бяха преживели. Ръцете му неконтролируемо затрепериха. Вече не координираше движенията си. Знаеше, че ще стане твърде слаб, за да го защити, ако той отново посегнеше към стъклото. Пред очите му падна пелерина и вече не виждаше. Трябваше да направи нещо веднага. Впи се в него и му даде топлината си. Жежкото му препотено тяло се отпусна с цялата си тежест. За миг той обра задъханото си накъсано дишане и просто застина. По-късно между тях премина спазъм и телата се разтресоха. Не се знаеше от кого точно приижда плачът. Мина доста време преди всичко да утихне. А после да избухне с нова сила и друг характер. - Изчезвай оттук! Махай се! - Идолът го изрита от себе си и типично за една звезда изказа претенциите си. М. се усмихна. - Все така твърдоглав си. Една досадна подробност. Ако ще се самоубиваш, пубер такъв, защо избра точно кофти начина с кръвта? Знаеш, че имам фобия от шиб*ната ти кръв. Нали се сещаш, че няма грам да почистя след теб? Освен това, докога смяташ да ми умираш, цял ден ли? Не мислиш ли, че докато изтекат 5 литра кръв все ще съм се прибрал? Но на теб не ти пука за мен, нали? Ти не ме забелязваш. Аз съм като вещ, която спомага за комфорта ти. Която винаги е на твое разположение, но няма право на думата. Или може би ти се ще да видиш доколко другарчето държи на теб? Е, то не държи. Не се кефи на мухльовци, които си тръгват, когато не им изнася. На женчовци, които само мрънкат. На тея дето искат да ги обичат, а те самите не обичат никого. Да, нараних те, преживей го. Не беше нарочно, съжалявам. Кога ще приемеш, че животът поначало е сив? От нас зависи да си купим боичките и да си го направим по-шарен. Само не разбирам, защо ти си си взел комплект само от черно и бяло. Какво, скрънзеше се да купиш и останалите цветове ли? Толкова ме дразниш, че ми се ще аз да довърша мършавия ти идолски зад*ик. На колко си, на 22 и вече ти омръзна да живееш? Хаха, не ме карай да се смея. Какво толкова преживя и какво толкова не ти е наред? Защо просто не си като другите, да се изправяш след всеки удар по-силен и надъхан, а си вечната жертва? Не ти ли омръзна да живееш в сенките? Защо се пречупваш като вейка? Това ме кара да те мразя. Ненавиждам те. Ти си жалък. Бих ти простил, ако си болен физически. Ако болестта те пречупва, да, но твоят проблем е в ума ти и ти пускаш тази нахална муха да се гнезди там. Спри да й даваш да снася яйцата си. Спри да допускаш малките бели червейчета да се разхождат там и се стегни. Майка ти, баща ти, тях вече ги няма. Спри да стоиш като малкото изоставено дете. Оттогава са минали 17 години. Порасни най-сетне, мушмула проклета! - Задъха се. Осъзна, че е изстрелял всичко почти без да си поема дъх. - Да, знам за теб. Защо се изненадваш? Д. ми каза още преди да ме назначи. Този човек има нюх да разчита хората. Да ги обеззверява. Знаех, затова не умеех да те мразя с чиста злоба. Изпуснах контрол само онази нощ в болницата, и ще съжалявам за това през целия си останал живот. Какво искаш от мен? Не мога да заместя Д., но съм тук. Утре може да ме блъсне кола, но сега съм тук. Трябва да се научиш да живееш въпреки че обстоятелствата се променят. Да намериш нов човек, който да те държи. Не, няма да се смиля над теб и няма да те утешавам по стандартния начин. Аз съм онзи със суровата обич. Приемаш ли я или не? *Жанрът е БЛ, ако това има значение.
  11. skofiild, от мнението ти на предната страница знам, че си дама, хехе. С коментара си имах предвид братовчеда, който споменаваш. Съжалявам, ако коментарът ми е предизвикал объркване Ти обаче препоръчваш здраво, няма шест-пет при теб Мъжете гледат повече подобни заглавия отколкото предполагаме. Убедена съм в това. На мен са ми симпатични с избора за сериал. Няма да изядем никого, ако се престраши да пише, да си знаят
  12. Я, колко мнения са се навъдили откакто не съм влизала в темичката. Красота! Станах доволно разногледа, докато ви четях, хихи На 'начален екран' на монитора ми от няколко дена се мъдри обща снимка на героите от 'Защо точно ти'. Нещо доста нетипично за мен. Да видим, дали някой ще ме подкрепи: Имам теория, че Файтър беше харесал Тютар още от постъпването му в университета, затова така мъчеше само него при приемането в братството/или там какъвто е обичаят за Тайланд/. Признавам без бой, че изрисуваното личице на Тютар и кукуригуто бяха супер сладурски в допълнение с непримиримия му характер и бунтарските очички. И като взе да го моли да му върже конеца за късмет, вече тотално се бях размазала. Това, че Файтър го измъчваше толкова време, направо ми взе здравето. Мъка, мъка. Хич не очаквах подобно развитие. Обикновено доминантата преследва, увещава, а тук Тютар се наложи да свърши по-голямата част от работата, милият, че Файтър хич не се даваше лесно, хаха. Колко се хилих с тях двамата, не е истина просто. Душички. Zee ми е много слабо място. Не намирам подходящите думи, за да го опиша, затова към момента пасувам. Но обожавам плътните, тъмни добре оформени вежди и си мра по неговите. Ако Mew ми вземаше здравето в 'ТарнТайп сериите' с ръцете си, то Zee ми причинява същото тук с тези изваяни като гъсенички вежди. Мисля че фетишите взеха да ми идват в повече. От всеки сериал по няколко. Множат се в геометрична прогресия Хуморът като цяло и въображението на Зон. Без глас съм оставала с него. Само палави моменти и нелепици в главата му. Много смях и гарантирано настроение покрай него. Невинността на Сайфа и едновременно фаталният чар, който пръска. Нито един път умишлено не го видях да настоява за нещо. И като пуснеше онази усмивка и 'пльок', пак бях под масата, хихи. Още една абсолютно нетипична алфа/доминанта в този сериал. Ще добавя още от силните страни на сериала-анимираните моменти. Невероятно красив арт и реалните герои така си приличат с рисуваните. Нямам търпение да загледам отново, за да вникна по-добре в сюжета, музиката, защото като гледах първия път емоцията заглушаваше всичко. Наскоро изгледах 12-ти и спешъл епа на 'ТарнТайп сериите' и ще си допиша мнението в темичката там скоро. Това са двата сериала, с които оревах света на хората около мен. Остават си любими завинаги, защото не само, че трайно загледах тайландско покрай тях, ами и ми върнаха интереса към БЛ жанра, който бях поизоставила напоследък skofiild - Братовчед? Пич! Имаме мъжко дето следи сериала? Виж ти, каква интересна новина. Прекрасно
  13. Няма защо да се сдържаме, нали идеята е да си го направим по-весело. Какво по-хубаво от още и позитивни хора, с които да обсъдим това, което ни е харесало Аз тепърва се каня да развивам мнения поотделно за това кой герой с какво ми е харесал и защо. Да не говорим, че още не знам никакви имена на актьорите и се чувствам странно толкова да харесвам някого, за когото не знам нищо. Актьора ли харесвам или героя? Пълно мазало докато бистря нещата Накрая се оказва, че героят ми харесва защото... /правя списък с 1001 неща/, а актьорът ми харесва, защото... /е изиграл героя, секси е, и не ме оставя да спя нощем, но затова е виновно въображението ми, лол/. Как да му е скучно на човек докато гледа Тютар е един от най-здраво стъпилите хора на земята. Сериозен, мил, умен по един особено атрактивен начин, страшно красив и като черти, и като душевност. Харесва ми, че знаеше какво иска, не отстъпи от себе си нито за миг. Как да не го хареса човек? То от камък да си, ще се разтопиш. И стоически търпелив. Аз на негово място щях да съм ошамарила поне 10-тина пъти Файтър заради неговото непрестанно тийзване Тези двамата се изяждат с поглед. Нямам какво друго да кажа... На мен не ми пречеха многото герои конкретно тук, понеже всички до един ми бяха симпатични. Всеки допринесе някак с нещичко. Даваха много положителна енергия. По принцип и аз не харесвам прелитащи герои само за бройка и масовка. На мен ми допадна, че само загатнаха за Зон и Сайфа. Представиха Тютар и Файтър показвайки цялото развитие на връзката им, докато с другата двойка само подразниха любопитството ни. Така, аз вече съм на клона да чакам отделен сериал със Зон и Сайфа като главна двойка, хихи. О, перфектно разбирам и тази ти гледна точка. Имала си нужда от още време, за да ти дойде логична промяната при Зон. Аз добре се прикачих и му повярвах. Той се промени коренно покрай този и там започна да поддава здраво, лол. Иначе и на мен ми се е случвало така да ми липсва екранно време, за да повярвам в чувствата на героя, така че те разбирам напълно Мен засега единственият проблем, който видях със заснемането беше на една от сцените как му тече кръв от носа на единия от героите и в следващата сцена вместо едната ноздра кръвта вече е на другата. Слава Богу, играта на актьорите и сюжетът компенсират на макс. Благодаря за мнението ти. Направи ми деня днес
  14. voileta

    Eleceed (2019)

    Да, за тях говоря. Под химия нямам предвид конкретно някакъв любовен интерес. Не се надявам на нещо подобно, но харесвам заиграването им. Предпочитам да не ми развалят пейзажа с любов, хехе. Харесват ми как са представени различни емоции чрез различните герои. Ето например между трите момчета има прекрасен броманс. Всеки в някакъв момент е очарован от другите двама и правят неделимо цяло. Jiwoo ги наблюдава с братска обич и мили, усмихващи се очи, Jisuk никога не би признал, че са му ценни, но би дал душата си за тях, Wooin тепърва се учи какво е да имаш хора, които те обичат, ценят и подкрепят. Всеки един израства и се променя под влиянието на другите двама. Харесва ми енергията между двамата треньори на Събудените. Харесва ми мнителността на сестрата към Kayden и обратното. Обожавам паник-атаките на Jisuk спрямо Kayden и не на последно място обожавам треньорът как фенства около Kayden и иска да му пипне коремчето с нездрав интерес, хахаха. Прелест. Другото, което ме радва е темата за приятелството и че тепърва очаквам интересни злодеи да се появят на хоризонта. Надявам се нишката с хумора да не се загуби също. Да, 'арт' може да е самото изкуство на рисуването като цяло или отделен панел рисунка. Тук имаше два конкретни панела на Jisuk и Wooin, които ми се откроиха. Kayden е татенцето на цялата група. Изживява се като бащица и това много ме радва. Възпитава всеки син различно, хехе. Наистина ми е интересен, защото досега не е бил в екип. Външно му е досадно и се прави на непукист, но всъщност му е приятно да връща жеста и да се грижи за някого. Обожавам антисоциални темерути. Като им влезеш под кожата са такива неземни бонбони
  15. Първите няколко епизода не можех да определя какво точно гледам. Някой назад беше споменал психотрилър и с течение на времето започнах изцяло да го асоциирам така. Естествено японците имат много по-фина представа за този жанр, което го прави още по-вълнуващо за мен. Изгледах четири епизода един след друг. Някои от епизодите са се крашнали в бокс-а, даже още първата част и се наложи да редувам между английски и български суб. Благодаря за суба и онлайн качването, защото щеше да ми е сложно да следя надиграването в мисленето на героите с моя все още недодялан английски. Какви ми бяха впечатленията? След първите четири епизода не можех да си съставя мнение кое е бяло, кое черно. Ясна граница така и не открих. Героят на учителят помага ли или пречи седеше пред мен като въпрос. След изгледани осем епизода вече знам, че тук няма добър или лош герой, всички варираха от едната до другата крайност, както е и в живота. Ако има три човека в спор, за някого накрая ти все ще си лошият-така е устроен животът. Това семейство щеше да стигне дъното независимо, дали учителят се беше намесил. Може би щеше да отнеме повече време. Единствената разлика между двата стата е, че сега хората в него осъзнават грешките си и защо се е стигнало до тук. Вероятно наистина щяха да стигнат до самоубийство, заради срама от това 'какво ще кажат хората'. А поуката, която се надявам да видя е, че е започнало да им пука за семейството им. Че всеки е важен и заедно са неделимо цяло и по-силни т.е., могат да се справят с всичко. Но всъщност не знам какво ще ми поднесе финалът. Наистина ми напомняше на Liar Game. По начина на заснемане и игрите с ума. Харесвам еволюцията на разкриване на детайлите. Любими моменти са ми тези в сауната. Смяла съм се с глас. Другото, което трябва да оценя е, че на фона на всички случващи се ужасии и крахове, звучи една веселка мелодия, имаме един усмихнат даскал/демон и цари някакво спокойствие през повечето време. Тези два контраста не само не се бият по между си, но и те предразполагат да гледаш. Лично за мен не засилваха тъмната страна на сериала, както очаквах, а напротив, все едно сядах да гледам комедия, което всъщност ме шокира, защото се усещах, че някак започвах да приемам случващото се леко и сякаш е напълно в реда на нещата. Това откритие ме потресе. Успешно приспива вниманието ти за това кое е редно и кое не и неусетно размива линията на морала ти. Любимо взаимодействие между героите-напрежението между учителя и големия син. Адмирации за актьора играещ малкия син. Сложна роля, да не говорим, че той беше в центъра на нещата през по-голямата първа част на сериала, където трябваше да изнесе действието наравно с учителя. Остават ми два епизода, които не мисля да коментирам. Ще си оставя нещица само за себе си. Очаквам да с нетърпение да си ги доизгледам довечера. Благодаря за темата и коментарите. Насочиха ме безпогрешно
  16. На този сериал тепърва му предстои раздвижване на темата. Убедена съм, че и други като мен чакат просто да бъдат завършени субтитрите на всички епизоди, за да го налазят ожесточено. Мога само да кажа, че гледах до трети еп с бг суб, после не издържах и изгледах още два с хард англе суб. После се разочаровах от себе си и реших стоически да изчакам за абсолютно размазване с бг суб и да започна сериала отначало, за да ме удари както си трябва. Тази история трябва да я гледам на един дъх. Адреналинът на отношенията между Тютар и Файтър така се покачва във всеки еп, че ако го гледаш самостоятелно и чакаш за следващия епизод, някак ти се прекъсва насъбрания устрем. А иначе всеки епизод си е заложена бомба с часовников механизъм. След края не знам къде съм, коя съм и не ме интересува. Само искам още! Двете двойки са много различни като усещане. Едната те оставя жаден за още, като бедстващ в пустиня, а другата ти докарва умиление и усмивка на ента. Актьорите - то красота, усмивки, а как играят, въй. Сега, колкото и странно да звучи те играят, сякаш не играят Не знам що за подход е това, но наистина не съм виждала в нищо изгледано досега подобно органично присъствие. Убедена съм, че и режисьорът, и постановчикът имат огромна заслуга за това усещане. Малката бенка под окото на Файтър е най-любимото нещо, което съм виждала в последните пет години, а самият актьор, ако знае какво му мисля, няма да спи спокойно нощем. Ииии, млъкваааам Ако се чудите какво да гледате като бъдещо заглавие, на това от 10 точки му давам 100, т.е. горещо препоръчвам
  17. voileta

    Eleceed (2019)

    Освен това, което споменаваш, ами и между тези двамата тече голяма, взривоопасна химия на петгодишни дето флиртуват с бой и скубане и не могат да се съфирясат в една стая без да се избият преди това. Тая страст трябва все да избие нанякъде, хъхъхъ. Приличат на две малки, пухкави животинчета, дето си мислят, че могат да дерат и ръмжат Обаче изчервяването на Wooin след комплимента на ме свари неподготвена. Хилих се като морков. Беше много сладък. Артът тук на младежите беше доста красив. И най-сетне пълнежът с битката свърши. Сега с нетърпение чакам какво ще измислят за следващия чап. Jisuk и Kayden са епични заедно *До чап 54*
  18. И аз благодаря за темата и добавките, които си направила. Ще се радвам да видя мнението ти след като го изгледаш
  19. Животът е брутално красив и красиво брутален. Това са думите, с които бих описала този филм. На това заглавие попаднах вчера из нета. Изненадата ми беше огромна, когато открих, че има и тема във форума, където да коментирам. Една от мелодиите ми е много позната, но не знам откъде. Остави ме без дъх, без сълзи, без трезва мисъл. Караше сърцето ми да прескача. Отговорният за сценария заслужава да го прегърна и ошамаря. Все още не съм съвсем сигурна в какъв точно ред трябва да бъдат тези двете. Режисьорът ще бъде разцелуван и напрегръщан. Какво заснемане само. Абсолютно всички от А до Я ангажирани с този проект са вложили душа и сърце вътре. Не мога да гарантирам, че ако филмът се сдобие с бг субтитри ще бъде много гледан, защото е трудна материя, но не те оставя равнодушен определено. Кара те повториш гледането и дори да потретиш, за да доловиш още една мимика, още една неизказана реплика, още малко тишина в мрака. По темата за насилието и тормоза не бива да се мълчи. Мълчанието убива. Името на книгата, по която е филмът е ''The youthful you who was so beautiful''. Ако решите да гледате, гледайте и след финалните надписи... За онлайн гледане с английски суб: Better Days
  20. На това попаднах преди около час в нета и после още половин час му търсих заглавието, защото клипът беше на руски и не можех да се ориентирам. Дори не знаех, че има тема тук, а още повече се зарадвах на коментарите и това, че се е харесал и на другиго. Все още не мога да се накарам да доизгледам китайски сериал, хеле пък толкова епизоди, но си признавам, че залепнах за двамата главни и изгледах едно десетина клипа разказващи историята им. Не можах да ги подмина. Грабна ме нещичко и ме зачовърка. Наистина си подхождат и играят здраво. Прекалено е приказно, за да е все още напълно моето нещо. По-скоро си падам по версията ''Редник Джейн'', но самата идея, че ми хвана интереса, ми дава надежда, че скоро ще съм готова да се метна и изгледам цял китайски сериал. Наистина приятна изненада беше да открия двойката главни актьори. Ох, колко се смях, не е истина
  21. Надявам се клипът, който ще споделя да не се повтаря назад в темата. Все още не съм изчела всички мнения, за да не се спойлна случайно. Понеже няма с кого да гледам 11-ти еп, а много исках компания потърсих хора, които правят реакции в интернет и попаднах на тези двамата, които са ама едно към с едно моя милост докато гледах епизода. Направо се натръшках от смях с тях и после толкова плаках заради сюжета. Лош, лош! Единствената разлика между реактващите и мен е, че ако до мен седяха Mew и Gulf изобщо нямаше да мога дори и да погледна монитора, щях да гледам само тях . Това е клипът и е много интересно да наблюдаваш как реагират на играта си двамата наши, на феновете до тях и едновременно как пускат непринудени палави искрици с очи. Ако имаше маса, вече щях да съм се скрила под нея. Получих безброй засрамвания втора ръка : Остава ми още един епизод. Пак ще трябва да се събирам от пода след това
  22. Някой може ли да ми каже Tharn Type The series и Why R U, как са свързани по между си? От един автор ли са? Та тези сериали за мен правят едно перфектно цяло, затова и може би не ми е проблем, че ги гледам и двата едновременно. Обикновено не мешам, но тук понеже са сходни като атмосфера, много добре ми се допълват. Резултатът е точно какъвто го описваш, lady of the lake, умиление, безспирен хил и тотално загубване на ума. За какво ти е здрав разум, като тотално си се размазал от емоция Пръстените са ми фикс идея още от сериала ''Приятели'', където Фийби носеше и на десетте си пръста, но аз харесвах най-вече тези за палците. Носех си ги с голям кеф, но отслабнах през годините и взеха да ми падат от ръцете. Тогава реших да спра с тях. Още ми липсват и все пипам мястото, където са били. Обичах да си играя с тях и да ги въртя. Намирам подобни аксесоари за секси. Доколкото помня в някои азиатски култури взависимост от това на кой от пръстите на ръката носи пръстена човекът, можеш да познаеш не само дали е обвързан или не, но и какъв тип връзка търси. Така че... интересна тема си е
  23. Направо не мога да се позная. Покрай този сериал тайландският вече изобщо не ми звучи сякаш някой са го настъпали по най-свидното му. И не само, че започна да ми звучи приятно, ами се улавям и как повтарям фрази след героите Тези ръце, мамоооооу. Дори и да нямаше горещи сцени из сериала, само ръцете му да даваха на този човек, щяха да са ми достатъчни. Харесва ми как се сблъскват двата свята на героите и постепенно започват да се преливат. Толкова е приятно да ставаш свидетел на това. И много нежно заснето досега. Очарована съм Любими са ми героите от съседната стая. Този дето иска да разбере какво става и онзи пишман тайландецът с к-поп страстите. Много си ходят двамцата и харесвам физиономиите, които правят, хехе. Харесвам тайландските сериали, защото на фона на цялата комедия засягат сериозни теми: насилие, тормоз и т.н. Това, което ми привлече вниманието е споменаването, че в училищата само с момчета, връзките по между им са част от нещата. Част от обществото им. Това съм го чувала и от друго място, така че по-скоро го отчетох за себе си като факт. Но възрастта, която споменаха си беше изненада за мен. Консерва ще си остана до края, колкото и неща да изгледам Имаше много препратки към 'Why R U', който също започнах и нямам търпение да си догледам и него. И така съм до четвърти епизод. Радвам се, че този жанр набира все повече популярност и виждам все повече теми и коментари в отделните теми, а не само в общата за БЛ, както беше в началото. С БЛ проектите е по-трудно да намери човек дори английски субтитри, които да са читави. Не гледам чак толкова много неща, но когато си харесам нещо много ми се ще да разбирам изцяло съдържанието. А какво по-хубаво от български субтитри. Благодаря за буквичките и труда
  24. Изгледан и харесан. Както и в по-горното ми мнение и сега не мога да намеря думите, но сериалът заслужава да преборя мързела си. Дали всичко ми допадна? Не, разбира се. Прическите бяха ужасни, главният винаги имаше две различни вежди, оскубани и оцветени различно/нищо лично против актьора, него си го тача, но съм естет относно веждите и винаги погледът ми се забива там/. Освен това ставаш И ще бориш противника си така? Логика ли бе да я опишеш! Можеха да спестят всичкото дрънкане в предпоследния епизод и началото на последния. Не може някой да разчита на теб, а ти да плямпаш с всекиго, когото срещнеш по два часа. Относно главния герой той е от типа хора, които ме дразнят с великодушието си, на които искам да приличам и които бих защитила на всяка цена, защото им се възхищавам. Странно, нали? Също си извадих много добри изводи и бих могла да кажа, че в този етап от живота ми, в който съм готова тотално да променя философията си, този сериал ми дойде като манна небесна. Все още не харесвам тематиката свързана с отмъщение. Прекалено изтощително е. Накрая губиш повече отколкото печелиш. Изключително рядко гледам сериали повторно, но този бих го гледала задължително в момент, когато временно съм загубила пътя си, защото ми показва в какво не трябва да се превръщам и какво искам да стана *Диамант*-поемата Трапчинката, тази дълбока трапчинка на Ma Hyun-Yi. Влюбена съм в тази трапчинка. Подобен малък детайл наистина е способен да ме привърже към персонажа. Защото придава топлина, когато се усмихне. Покрай работата си съм срещала всякакви хора. Все още някои от тях успяват да ме уау-нат с по-голяма ексцентричност, но след като се отърся от първоначалната си изненада, харесвам тези хора. В тях няма фалш и лъжа. Те блестят прекалено ярко, за да съумеят да скрият нещо. Затова и винаги са себе си. Харесвам тази увереност. Прекрасно подбран каст. Харесваше ми и как са създадени героите. Противниците бяха директни в действията си. Нямаше много скрито-покрито. И пак тази удивителна корейска черта-ще маже и маже, и накрая пак ще ти се води приятел, а ти няма да имаш нищо против, че последните няколко години си страдал като куче заради този човек. Наистина удивително. И още нещо удивително. Всички в този сериал останаха девствени Нов рекорд в корейската история Защо докато си напиша мнението и сайтът ме изхвърля? Как да пиша по-бързо като не мога Та, вече съм си набелязала следващ сериал. Приятно гледане желая
  25. Долавям силен полъх от старите сериали спрямо драматичната нотка и отмъщението в този. Всичко е толкова навързано, че все още не мога да си съставя мнение, дали е добре човек да търси отмъщение. Нещата, които съм гледала с отмъщение все завършваха трагично. Стискам палци тук да не е така. Две неща ми направиха впечатление от изгледаните до момента два епизода: Отново родителите унищожават децата си. Тъжна картинка. Как вторият син мачкаше мравките само защото можеше. Със силата трябва да идва и отговорността към другите, а не само тази към себе си. Може да си бяла акула, но оплетеш ли се в рибарска мрежа пак ще се удавиш. Затова колкото и да си богат и успешен трябва да си научен и на уважение към останалите. И големият син, който в слабостта си мисли, че сила значи да мачкаш другите. Истинската сила е да умееш да устоиш и да успееш да излезеш от всичко накрая в мир със себе си. И второто нещо-мацката даде на главния герой стимул докато е в затвора да стане успешен. Нещото, което на пръв поглед тя каза, може и да изглежда повърхностно, но всъщност имаше дълбок смисъл. Тя е искрена с него и го обича такъв, какъвто е. Показа го във времето с много детайли и го затвърди с поканата си към края на втори еп. Парите не стоят над всичко. Нужни са, но не стоят над всичко. Доволна съм от показаното досега. Дано задържи така Едит: трети еп
×
×
  • Създай нов...