Jump to content

voileta

Потребители
  • Content Count

    551
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

172 мочи

About voileta

  • Rank
    Пазител
  • Birthday 01/15/1914

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Любими сериали
    Sungkyunkwan Scandal, Secret Garden...
  • Любими филми
    Gataka, Memento...

Recent Profile Visitors

1,998 profile views
  1. Великолепно е! Мислех си това още след първи епизод, после изгледах още три на един дъх. После стигнах единадесети и продължих да си го мисля до края. Мислех си го след всеки епизод, на всеки две минути, с всяко свое вдишване и издишване. Караше ме да имам позиция върху всяка ситуация, да искам да коментирам всяка сцена, всеки диалог по няколко пъти дори. Накара ме да осъзная, че почувстваната силна болка ни кара да разберем по-ясно красотата на живота и мекотата на обичта по-късно. И никой не е само черен или само бял. Хора сме. Когато най ни боли, едните ще се озверят и ще нараняват, а другите ще станат съпричастни покрай болката си и ще отдадат разбиране и подкрепа. Разкошна романтика, диалози, сюжет, музика, герои, актьори, ъгли на заснемане, мънички детайли даващи безподобна дълбочина и реалистичност. Какво да кажа? Обожавам всичко, което показаха. Относно героите: Пак Мо Гон/Морган - моето захарче в чашата ми със сутрешен чай. По-перфектен не можеха да го направят. Репликите му - толкова смешни, топли или палави и романтични. И нищо в него вече не ме дразнеше. Пе Та Ми - онази със суровата любов. Трудно се доверява, но Се Кьонг и кинодееца(не се сещам за името, съжалявам). Той толкова я обича, че чак ме боли да гледам. Дори без да казваше нещо, успяваше да ме накара да почувствам това. А тя одобрява болката, която си причинява. Рядко срещан мазохист. Има нужда да я заболи неистово, за да събере сили да се откъсне. И няма да се примири докато не разруши всичко около себе си и не нарани Изненадана съм от липсата на смелост в Ча Хьон, но пък започнах да я разбирам. Повечето хора възприемат, че когато си уверен си и силен, но много често тази увереност не е естествена устойчивост, а защитна реакция прикриваща разочарование и липса на кураж. Нейната невинност е удивителна. Това че изглежда силна и уверена, не й е дадено свише. Резултат е от много болка и разочарование и мисля че точно затова е толкова плаха да изкаже какво чувства. Стоеше ми много класно до момента, в който не взе да се държи абсолютно неадекватно относно Любим момент от сериала - посредствената игра на актьорите играещи в сериала ''Какво се случи с тъща ми''(нещо такова беше името). Изключително ме изкефи на фона на ужасната актьорска игра на брата близнак как Ча Хьон замечтано прошепва: ''Изключителен е'' и в същия момент на заден фон се чува гарга(обикновено това е похват от аниметата, когато някой направи/каже нещо идиотско). Стопирах, превъртах и се хилих няколко минути покрай това Всички останали герои и актьори - няма грам празно. Абсолютно си тежат на мястото. Харесвам много как е развито изкуството в света на свекървата и как еволюира то във всеки епизод. Харесвам неверния пич от офиса на Баро. Харесвам историята около детството на Морган. Харесва ми, когато фокусът се измести и обхвана личностния свят и ценностите на тези героини, а не само силата на характерите им и успеха им на всяка цена. Показаха толкова много нюанси. Как отстояват себе си, как се борят, как биват наранявани, как страдат, как се опитват да бъдат щастливи, как обичат и биват обичани, как посрещат всеки нов ден. Не бих казала че героините спряха да са доминантни, такива са, просто разкриха още уважението в отношенията и дори романтиката. Досега не съм попадала на толкова потапяща РОМАНТИКА и то основно от начина на заснемане и репликите. Да кажа, че съм очарована ще е малко за романтик като мен. Също много умело използване на мълчанието като похват. За първи път годините, които казваха в сериала отговаряха на реалните години на актьорите. Обожавах спортните седалки с червени кантове в колата на Пе Та Ми. Много пасваха на характера й. Вероятно ще изпусна да кажа още много неща, които са ми харесали, но мнението ми и без това стана дълго. Желая приятни мигове на тези, които тепърва ще гледат сериала-благородно ви завиждам. Аз се насочвам към ново приключение
  2. Може ли да помоля някой да даде линк за 5-ти епизод качен за онлайн гледане. От седмици го издирвам, гледам вече има и по нататъшни епизоди, но 5-ти ми убягва. Или ако вибокс го е затрил, да помоля да бъде качен отново Благодарности за завършения бг превод
  3. Върна се! Върна се! Господи, чаках почти четири месеца! Вече бях спряла да проверявам за нов превод, точно толкова ми беше паднала надеждата. Не мога да повярвам, че преводът е подновен. Дори не мога да видя коментари там, за да се ориентирам, защо е спрян и дали ще бъде подновен. Ох, толкова се вълнувам. Това е история, която винаги ме държи на нокти. Има толкова психология вложена вътре и стискам палци на главната героиня. На 54-ти чап отново бях възхитена от езика на тялото. Линг изпадна първоначално в ступор, а после последва паник атака. Умът й до някаква степен осъзнава, че шефът й не е опасен и се опитва да й помогне, но не успява да спре тялото си да реагира, да се отдръпне и да избяга. Страхът от камерите и това да е лишена изцяло от свободата и волята си я застигна отново. Живея за деня, в който ще се изправи пред бившия си, ще го погледне в очите и ще издържи на погледа му. Толкова съм му набрала на тоя, че ако съществуваше в реалността, бих му се изплюла в лицето. Достоверността на случващото се в този туун хич не е за пренебрегване. Да подчиниш някого само, защото можеш физически да го надвиеш, не те прави силен човек. Това е първична реакция на животно, което убива и осакатява, за да нахрани единствено егото си Ще допълвам мнението си после
  4. Отдавна не бях гледала БЛ сериал. Опитвах и завършвах в най-добрия случай с превъртане само на нещата, които ми привличат вниманието. Това сериалче ми го препоръчаха и си го изгледах с удоволствие. Гледала съм целия HIStory 1, една от историите от HIStory 2 и сега тази от HIStory 3. Всичките ми харесахa относно заснемане, игра на актьорите, химия и взаимодействие. Тайванците наистина много са качили нивото в последните години. Тук имаше доза хумор, смислена основна история, добри любовни сцени, които не засенчваха екшъна, добър език на тялото. Малко не ми допадна как караха да играе актьорa в ролята на старшия полицай, но проблемът си е мой, че не разбирам този стил. Другото, което ми допадна е, че харесах абсолютно всички герои в сериала и бях приятно изненадана как всеки от тях допринасяше в историята. Любимец до края си ми беше високият, смугъл Анди. Самото въплъщение за похот Благодаря за превода, редакцията, темата и най-вече за отделеното време по този проект. Друго си е с български буквета
  5. Няколко неща ми дойдоха наум гледайки трети епизод: Кой казва, че трябва да си като всички останали, за да си щастлив? И кой определя, какво е щастието, как да изглежда то и кого да имаш в живота си или не? Хора има всякакви, затова и не може да сложим всички ни под общ знаменател. Но пък някои неща е възможно да са общовалидни. Хората са силни в някои аспекти и слаби в други. С всички е така, независимо какво място заемат в обществото. Диалозите наистина ме карат да се замисля над доста неща Този епизод ме остави с отворена уста със заснемането си. Влюбена съм в подхода на кaмерата в две от сценките. Първата е между Скарлет и . Освен добре заснета сцената беше и много смислова. Kакто често забелязвам напоследък, се оставя на зрителя сам да си направи изводите. Прелестно е. Другото, което ми допадна е да сравнят бодливата личност на Пе Та Ми с цъфтящите дръвчета и нежните им цветове. Тук вече се бях размазала тотално на детайлите. Също и музикалния директор. Попадали са ми подобни хора като него и колкото те дразнят, толкова са ти и интересни. И с тях не можеш, и без тях също На репликите: - Какво правиш? -Дезинфекцирам те. се бях опулила. Екзалтирано тупнах на бюрото си с цяла длан и после се закашлях кофти на вдигналия се прахоляк. Трябва да чистя прах, но кой има време за такива глупости, като има толкова азиатски сериали за гледане. Няма да живея 1000 години, я Интересно е как той я подкрепя. Също и интересни наченки долавям в мъжа на директорката. Разликата е, че едната се влияе от човека насреща си и изграждат уважение, докато другата никога няма да го допусне до себе си... отново. Та да се върна на музикалния директор: прави се на удивително дебелокож. Колкото и пъти тя да го убоде с бодлите си, той пак успява да се докосне до сърцевината й. Нейното ми прилича на опит за самозащита. От толкова време се защитава от всички и играе само в нападение, че вече е забравила, че има и други начини. А той... всъщност не мога да намеря точната дума, която го описва. Не е играч. Тогава нямаше да бъде толкова наранен. Не е и да обича да му е трудно. Просто, когато харесва някого, ще го държи до края. Лоялен е. Мисля, че това е думата, която му пасва. Та, поне се надявам да държи до края. Не всичко зависи само от него естествено. Силен характер и едновременно с това емоционален. Би постигнал нещо сам в своята си област, но и би бил до нея, за да не върви тя по пътя си сама. Не знам какъв ще е финалът. Предполагам отворен. Хората не се променят лесно. Не и тези, които едва сега откриват, че останалите хора биха могли да са слабото им място. Припокрива ми се в реала откъм ето това: когато хората видят силна и независима личност, те задължително гледат да й направят животеца труден. Не защото човекът им пречи по някакъв начин, а понеже ги дразни с увереността и доброто си настроение. Доста се притесних, виждайки коментари, че нататък се разводняват нещата. Надявам се да открия нещо, което да ми хареса до самия край. Най-малкото актьорите масово са ми непознати, супер приятни са ми и играят повече от добре. Стискам си палци
  6. Нямах предвид физическа сила, а да се наложи спрямо ранга си. Кайт не е много уважаван никъде и сега, когато трябва да защити и някого другиго, става още по-трудно. Едновременно знае, че той е причината тя да страда и иска да я защити, а всъщност тя го е създала с тази незавидна съдба. Много особена връзка заформят и нюансите ми харесват. Хората правят грешки, но е важно как после ще съумеят да поемат отговорност за решенията си. Благодаря за разясненията. Вторият принц ми е много мъгляв, както и всичките дворцови неща. Дано не ни запознаят с цялото кралско семейство, че ще им изгубя дирята съвсем ПП. Аз помолих за темата и все още горя от желание да си го дочета. Направо място не мога да си намеря, защото супер рядко харесвам нещо. Китайските винаги ги започвам с интерес и след няколко чапа започвам да губя мотивация. Но този си ми държи влага здраво. Ще го проверявам и занапред. Може пък да извадя късмет. Благодаря ти за всички направени препоръки
  7. От сигурно 20 чапа намекват за някакви бъгове в историята и изобщо и не дават намерение скоро да разкрият нещо. На нокти съм Боде ми очите каква гад е принцесата. Между другото е идеална за принц номер 2. Двамата принцове се държат точно като три-годишни. Чак не мога да повярвам, че единият е бил женен, а другия се канят да го годят. Язък за плочките и чарът им. Харесвам действията от време на време. Например, че Кайт вероятно няма да я защити използвайки сила, защото след напускането му, това би настроило мацките още повече срещу нея. Предполагам ще подходи с усмивка и маниери. Въпросът е, дали това ще има ефект. Ако няма, е най-добре да се погрижи тя да не спи в близост до група въоръжени злобни момичета Но, ако авторката в тууна го е създала, как така той ще е от паралелно измерение? Тогава истинският принц номер две е отишъл в неговото измерение ли? Оставам с впечатлението, че тя не знае, че той е доста наясно, че тя не е от този свят ПП. Да се оплача за нещо, за което ме предупреди От повече от два месеца няма напредък с превода по китайския туун. Направо са ми потънали гемиите с надежда вече
  8. Всъщност САЩ само отлага неизбежното помитане, което предстои Вместо да им извади очите, ще им изпише вежди. Това се отнася за к-поп-а като цяло. Корея е малка държава, но корейците като хора са много упорити, когато искат да постигнат нещо. И изпълнителите им са такива, и феновете. Всяка фен база ще подкрепя максимално любимите си изпълнители. Интернационалните фенове също са доста ентусиазирани. Ще стане интересно. Целта на БТС е ясна-в момента са се насочили към Грами. Затова и ударно правят колаборации. Фен базата им е мега упорита и пречките биват възприемани по-скоро като предизвикателства, които само надъхват. Въпрос на време е. Може би към момента не се одобрява, че 80-90 процента от текстовете им не са на английски и затова ги спират. Но, не бих била съгласна да се променя нещо толкова съществено в песните им, за да се отговори на това условие. Езикът на музиката е универсален. Да, трябва да се започне от някъде. Права си Явно всяка година на наградите има някой отритнат и прецакан незаслужено. За съжаление нямам време да следя цялото/наградите/, затова се ограничих само до този аспект. По-лесно е, когато се бориш за отделна кауза и така постепенно постигнеш цялото. Цялото е трудно превземаемо на един път. Странно е, че в статията, която си постнала чета, че една от песните в к-поп категорията е изцяло на английски. Значи не текстът им е проблемът, а изпълнителите, което прави въпросните награди расистки. Отиват на още по-зле нещата Голяма каша са забъркали. Колкото и здраво да си мислят, че са си вързали гащите, накрая пак ще се окъкат. Ще проследя нещата да видя, какви ще ги натворят. Благодаря за споделения линк, kandala
  9. По принцип не обичам да се бутам в сивите ниши на развлекателния бизнес, но много мразя, когато познавам именно в тази насока. САЩ прие БТС с отворени обятия. УЖ! Бяха къде ли не. Широката аудитория и хората неслушащи к-поп вече знаят кои са, ноо САЩ все още не е готов да ги остави да разперят крилете си. Удобно на наградите The MTV VMAs съставиха категория к-поп, в която, какво? Това ги ограничава да бъдат номинирани в другите категории. Защо тогава не създадат категории и за всеки един останал поп от другите държави? Но тях не ги делят, нали? Само Корея. Това, което си мисля сега е, как само си създават проблеми. БТС ще триумфира. Може би не точно тази година, но другата или по-другата, защото ние ще продължим да ги подкрепяме и защото светът ще види тази несправедливост. Дори и да сте лишени от срам, вие, които правите това, ще получите натиск и ще поддадете. Не е нещо ново да бъда подценявана като човек. Цял живот са правили това с мен, но този път не съм сама. Имам А.Р.М.И. зад гърба си, те имат мен, а ние всички ще защитаваме правото на БТС да не бъдат дискриминирани и трудът, и талантът им да бъдат оценени по достойнство. Защото те представят нас. Представят всеки един човек, който здраво се труди, за да сбъдне мечтите си ЕДИТ: пп. Бих била щастлива за всеки един, който и к-поп изпълнител да триумфира. Всеки един се е трудил, за да го постигне и заслужава равни права заедно с всички останали изпълнители. Отделна категория? Пффф!
  10. И аз не изпитвам особено желание да пиша. Не, че не си чета с удоволствие, просто нещата се движат плавно и няма какво толкова да се коментира към момента. Сега ми хареса ето това: “Looks like they already started on dessert.” Той й докарва пеперуди в стомаха, тя си мисли, че е смъртно болна *До чап 63* Даниел много омекна. Удивена съм и на зрялостта и грижата, които показва. От антисоциалния, дръпнат нърд нищо не остана
  11. ''Не съм непълнолетен'' Моя милост беше туше от тази реплика. Толкова много съжалявах, че скоро вече нямаше да мога да виждам хубавите очички на дръвцето от Go Back Couple (2017) , а случайно и аз като главната тук, си СъдбЪ! Ми, няма да съжалявам ич Харесва ми първи епизод. Хареса ми асоциацията за силата на червилото. Хареса ми как подходи Пе Та Ми, когато я изправиха до ръба. Дори успях да й запомня името още по средата на епа. Това е чудо невиждано в деветгодишното ми гледане на корейски сериали. Рядко гледам първи еп без да превъртам, а сега дори връщах кадъра, за да видя детайлите по-добре. Благодарности за субтитрите. Ще си изяждам буквичките топли-топли и занапред
  12. Космите под мишницата на лакирания-толкова реалистични за стандартите в Корея и все пак ми дойде толкова неочаквано да ги видя в туун. Този автор, за пореден път му свалям шапка за достоверността, която влага в супер дребните неща. В момента, в който зърнах това, успях предвидливо да си поема дълбоко въздух и после се хилих като откачена за повече от минута. Обичам го този туун *До чап 239* Кога най-сетне ще мина на втора страница? Някак засрамващо е всеки път да гледам стотина мои мнения, докато стигна до мястото, където да постна пак мое мнение ПП. А, минала съм на втора страница О.О Йееее! Допълнение 1: Нищо ново. В този чап пак си поплаках. Ей-така, за да не губя тренинг Порязаните пръсти на Сали. Уорън, който е с разбито сърце, но по никакъв начин не го показва. Вместо това е огромна подкрепа на Сали, въпреки че тя не обича него. И накрая Елай, който защитава Уорън. Странно садо-мазо се вихри тук. Чак мен ме боли сърцето за тия там, ех. И отново кеч-мания. Чак ми идва в повече вече *До чап 241* Допълнение 2: Напоследък не виждам достатъчно развитие, за да пиша коментари. В 245-ти чап обаче, ми направи впечатление с грешка в панелите. Когато чичката тупа тримата от Хостела те са облечени в тъмни дрехи. След това обаче Уорън се оказва с бяла блуза, същия цвят като на чичака. Авторът се е пообъркал, хехе. Няма нужда да споменавам що за психопат има като родител Хедър. Отделно пък що за чудо е Оли. Ако ми падне, ще го накарам цял ден да стои на коляно върху царевични зрънца и пак ще му е малко на проклетото говедо. Бясна съм. Ето такива идиоти съсипват десетки невинни животи. Относно бременността-очакваше се. Това, което ме притеснява е, че Хедър не се вижда никъде в бъдещите епизоди, а Елай е самотен баща. Не ми се ще да разбера, че е умряла или се е самоубила т.т *До чап 245* Допълнение 3: Изкърти ме тази арка. Изкърти! То не беше рев, не беше чудо. Не мога да се сдържа да не псувам. Обикалям тук и от пет минути псувам и се горещя. Място не мога да си намеря и това е. Познавам шаблоните и се молех да не позная с този. Молех се никой да не Сега единственото дето ми се ще, е да хвана Оли и да му изскубя... ...един по един с пинсета. Изтрих голяма част от мнението си в опит да се цензурирам, че иначе щях да си изпрося бан сигурно. И аз се чудя, какво стана с част от героите. Много претупано ми се видя. Обяснения никакви. Но пък Лоугън и увлечението му по Вин, ми напълни душата. Хахаха, така съм се смяла като взе да се черви. А като му се изпречи Сали, помислих че тя ще му стане новата тръпка. Влюбчив младеж ще да излезе Лоугън. Хванеш му ръката, усмихнеш му се, набиеш го. Достатъчен е един жест на всимание и той е твой. Дашен и прекрасен Мега ме дразни на моменти, ма си ми е някак свиден. Има си чар и когато защитава защитава това, което за себе си смята за ценно. Продължавам да се оглеждам коя ще е половинката му. Честно казано мацката харесваща Васко би била идеална за него. Ще му тупа праха и на ставане, и на лягане *До чап 247*
  13. До трети епизод си виках: ''нищо не може да ме трогне'' и в четвърти направо ми разказаха играта. Като ме хлопна у главата, та после право в сърцето и нацели де-що чувство има у тялото ми. Има да се събирам поне месец емоционално. И се почна от четвърти, та отиде и в целия пети. Рев, ама такъв дето толкова много ти идват емоциите накуп, че не знаеш къде си. Носът ми безпаметно се беше запушил и щях да се задуша от хълцукания . Когато проверих за качен по-нататъшен епизод с бг суб и като видях, че няма, в душата ми зави най-тъжната симфония. Кастът е мракоубийствен. Все актьори, играят та дрънкат. Имам забележки единствено откъм монтажа на балерината. Показаха по едно време една стойка, където краката й трепереха нестабилно. Причерня ми. Добре, че беше само момент и отмина гаврата с балета. Чакам и останалите епизоди с голям интерес. Благодаря за положения труд по субтитрите и също и на хората, които качват за гледане онлайн Любими индивиди към момента: Най-високото човече от каста. Уж дървено лице и все ми седи едно и също, ма с тези очи като погледне и си казваш, че еволюцията добре си е свършила работата. Също и много точен език на тялото показва актьорът в играта си. Актрисата в ролята на майката на главната. Обожавам я тази жена. Още ми държи влага от сериала дето наскоро завърших с нея. От малкото актриси дето, колкото и майки да изиграе, не ме дразни. Главната актриса. Начинът, по който изгражда героинята си е толкова непринуден. Мога да се смея заедно с нея и в следващия момент си седим и ревем и двете. Така да си играе с емпатията ми. Цъ, цъ. Евала!
  14. Направо ми се скъса сърцето, докато четях този чап. Това изобщо хора ли са? Ако бяха реални личности, щях да изскубя космите по тялото им един по един с пинсета. Ядосвам се, не защото чета уебтууна, а защото знам, че е зверски реалистичен. Просто някъде там в Корея и по света-това се случва. Ревах почти през целия чап. Беше просто покъртително. Плаках най-много на момента с криеницата. Приятелите му предложиха да играят. Беше толкова мило и после... Всички, които са имали достъп до Елай така са му сбъркали психиката, че няма накъде повече *До чап 235* Допълнение 1: 236-ти чап-пак рев. Рев и пак рев. Как може да пише така добре този автор? Направо бърка в душата ми и поразява всичко наред. Ето това е доказателството, че всеки иска да има каквото няма и всеки е способен да даде на другия от своето, за да допълнят живота си. Това са приятелите. Бонус-Сали си събра цял харем Нещата са толкова навързани и дълбоки О.О *До чап 236* Допълнение 2: Намери ли човек оправдание за пред себе си, то той е способен да извърши всичко т.т *До чап 237* Допълнение 3: За пореден път реверанс за автора на този туун. Отново показа другата страна на монетата. Имаме изоставените, отритнатите деца и тези, на които родителите им ги задушават и разрушават психиката им обсебвайки ги. Преди мислех, че Оли е само психопат като Джи Хо. Сега започнах да имам съмнения. Не мога да определя със сигурност. Трябват ми още детайли. Може би просто иска свободата си. Да бъде зависим единствено от себе си. Ох, задава се пак кеч мания и силите хич не са равностойни. Пичът със синичкия лак хич не изглежда като котенце с тоя ръст от 2.30, а Уорън се оказа срещу банда от 50 човека *До чап 238*
  15. Току-що го изгледах. Умът ми не побира как е възможно подобно нещо. Как онези горе си правят каквото поискат, всички в страната едва ли не знаят и никой не прави нищо по въпроса, за да възстанови правдата. Тези хора отстояваха правото си. Заслуженото си право, което им беше отнето. Толкова съм бясна, че място не мога да си намеря. Това са банда безмилостни социопати. Изобщо има ли правосъдие в тази пуста Корея? Кого защитава полицията? Престъпниците ли т.т Кинематографията е добра. Хареса ми заснемането измежду касите. Показаха как ''ония горе'' са способни да унищожат един задружен, добре работещ персонал заради прищевките си. Показаха как се мачкат хора, сякаш са мравки. Показаха как в борбата всеки един ти става по-скъп и от семейство. С него лягаш, с него ставаш, на неговото рамо се опираш, той те усмихва и той те разплаква. Филмът през повечето време остана удивително равен, ако мога така да се изразя. Едно такова затишие, спокойствие точно като пред буря. Това ми помогна да го понеса без да плача, но ме накара и да се замисля, дали не е бил цензуриран и орязан. Липсваха детайли, като например, какво стана с детето. Искам да знам. Мисля, че не са добавяли доукрасяване на историята, за да я направят по-филмово емоционална. Не ми допада, ако слагат художествена измислица, за да подсилят драматизма. Всеки зрител е достатъчно способен да проумее болката и несправедливостта, които понесоха тези хора без да са виновни. Имаше и сериал по този случай, ако не се лъжа. Все пак Корея се е погрижила заснемайки това, случаят да не остане забравен. Kandala, безкрайно благодаря за субтитрите, които ни подари. Честно казано бях загубила надежда, но Слава Богу все още има хора, които сбъдват желания
×
×
  • Create New...