Jump to content

voileta

Потребители
  • Content count

    539
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

148 мочи

About voileta

  • Rank
    Пазител
  • Birthday 01/15/1914

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Любими сериали
    Sungkyunkwan Scandal, Secret Garden...
  • Любими филми
    Gataka, Memento...

Recent Profile Visitors

1,922 profile views
  1. voileta

    Go Back Couple (2017)

    До трети епизод си виках: ''нищо не може да ме трогне'' и в четвърти направо ми разказаха играта. Като ме хлопна у главата, та после право в сърцето и нацели де-що чувство има у тялото ми. Има да се събирам поне месец емоционално. И се почна от четвърти, та отиде и в целия пети. Рев, ама такъв дето толкова много ти идват емоциите накуп, че не знаеш къде си. Носът ми безпаметно се беше запушил и щях да се задуша от хълцукания . Когато проверих за качен по-нататъшен епизод с бг суб и като видях, че няма, в душата ми зави най-тъжната симфония. Кастът е мракоубийствен. Все актьори, играят та дрънкат. Имам забележки единствено откъм монтажа на балерината. Показаха по едно време една стойка, където краката й трепереха нестабилно. Причерня ми. Добре, че беше само момент и отмина гаврата с балета. Чакам и останалите епизоди с голям интерес. Благодаря за положения труд по субтитрите и също и на хората, които качват за гледане онлайн Любими индивиди към момента: Най-високото човече от каста. Уж дървено лице и все ми седи едно и също, ма с тези очи като погледне и си казваш, че еволюцията добре си е свършила работата. Също и много точен език на тялото показва актьорът в играта си. Актрисата в ролята на майката на главната. Обожавам я тази жена. Още ми държи влага от сериала дето наскоро завърших с нея. От малкото актриси дето, колкото и майки да изиграе, не ме дразни. Главната актриса. Начинът, по който изгражда героинята си е толкова непринуден. Мога да се смея заедно с нея и в следващия момент си седим и ревем и двете. Така да си играе с емпатията ми. Цъ, цъ. Евала!
  2. voileta

    Lookism (2014)

    Направо ми се скъса сърцето, докато четях този чап. Това изобщо хора ли са? Ако бяха реални личности, щях да изскубя космите по тялото им един по един с пинсета. Ядосвам се, не защото чета уебтууна, а защото знам, че е зверски реалистичен. Просто някъде там в Корея и по света-това се случва. Ревах почти през целия чап. Беше просто покъртително. Плаках най-много на момента с криеницата. Приятелите му предложиха да играят. Беше толкова мило и после... Всички, които са имали достъп до Елай така са му сбъркали психиката, че няма накъде повече *До чап 235* Допълнение 1: 236-ти чап-пак рев. Рев и пак рев. Как може да пише така добре този автор? Направо бърка в душата ми и поразява всичко наредд. Ето това е доказателството, че всеки иска да има каквото няма и всеки е способен да даде на другия от своето, за да допълнят живота си. Това са приятелите. Бонус-Сали си събра цял харем Нещата са толкова навързани и дълбоки О.О *До чап 236*
  3. voileta

    Cart (2014)

    Току-що го изгледах. Умът ми не побира как е възможно подобно нещо. Как онези горе си правят каквото поискат, всички в страната едва ли не знаят и никой не прави нищо по въпроса, за да възстанови правдата. Тези хора отстояваха правото си. Заслуженото си право, което им беше отнето. Толкова съм бясна, че място не мога да си намеря. Това са банда безмилостни социопати. Изобщо има ли правосъдие в тази пуста Корея? Кого защитава полицията? Престъпниците ли т.т Кинематографията е добра. Хареса ми заснемането измежду касите. Показаха как ''ония горе'' са способни да унищожат един задружен, добре работещ персонал заради прищевките си. Показаха как се мачкат хора, сякаш са мравки. Показаха как в борбата всеки един ти става по-скъп и от семейство. С него лягаш, с него ставаш, на неговото рамо се опираш, той те усмихва и той те разплаква. Филмът през повечето време остана удивително равен, ако мога така да се изразя. Едно такова затишие, спокойствие точно като пред буря. Това ми помогна да го понеса без да плача, но ме накара и да се замисля, дали не е бил цензуриран и орязан. Липсваха детайли, като например, какво стана с детето. Искам да знам. Мисля, че не са добавяли доукрасяване на историята, за да я направят по-филмово емоционална. Не ми допада, ако слагат художествена измислица, за да подсилят драматизма. Всеки зрител е достатъчно способен да проумее болката и несправедливостта, които понесоха тези хора без да са виновни. Имаше и сериал по този случай, ако не се лъжа. Все пак Корея се е погрижила заснемайки това, случаят да не остане забравен. Kandala, безкрайно благодаря за субтитрите, които ни подари. Честно казано бях загубила надежда, но Слава Богу все още има хора, които сбъдват желания
  4. ^Абсолютно подкрепям. Не знам как да подбера най-точните думи, за да опиша комплексната работа, която вършат всички. Като се почне от момчетата от БТС, които от самото начало по всякакъв начин и всяка свободна минутка поддържат връзка с АРМИ, мине се през екипа им отговорен за всичко, което се сетите: дрехи, прически, хореография, текстове, оформление, пласиране и се стигне до шефа на БИГ ХИТ, който също им дава съвети със сърце и мисъл. Не мога да опиша всички аспекти, защото темата е огромна. Това са много детайли и всичко е направено отговорно и с грижа. Не съм от хората, които лесно се впечатляват. Години наред подхвърлях клиповете на БТС из ютюб, мислейки ги за поредната група, която тъкмо ще започна да гледам и разпознавам, и ще залезе. Че са поредният продукт създаден по калъп. Но през 2017-та те ме заинтригуваха. Започнах да се интересувам от начина им на изразяване и далеч надминах етапа свършващ само с песните им. Първоначално виждаш, че те не играят роля. Да, може да спазват някаква линия на поведение, да дават фенсървис и т.н., но не се срамуват и да покажат, че са непохватни, да се оплачат, когато нещо не е както трябва, да покажат сълзите, смеха си, кога са засрамени или трогнати. Вместо да почиват, те си пишат с АРМИ в три посред нощ просто, за да разберат как са. Пишат им, когато са подпийнали, уморени, стресирани, щастливи. Поддържат постоянна връзка с тях. Гледат клипове и непрекъснато се интересуват какво прави АРМИ. Личи си по точно тези малки жестове. Това не е заучено държание. Не го приемат и за задължение. На тях наистина им е приятно и това топли сърцата им. БТС бяха и са такива от самото начало. Винаги са били такива. Освен това харесвам добродетелите, които представляват. Всяко АРМИ припознава себе си в това, в тях. Аз например съм микс от две от момчетата от групата и обожавам да гледам реакциите им. Все едно виждам себе си. Често се питам, как биха реагирали те на мое място в дадена ситуация. Тези добродетели те не само ги декламират, но и носят. Благодарение на тази група станах по-силна като човек, по-ведра, дадоха ми много кураж, когато се борех с депресиите и на всички около мен им беше омръзнало да ме слушат. Наскоро четох коментар, че БТС и АРМИ са най-мразената група и фендъм, защото са буквално навсякъде. Предполагам на останалите им е писнало, но ние не сме зараза, а една голяма маса от усмивки, обич и доброта. Не говоря за токсичните хора, които се наричат АРМИ. Онези, които не притежават добродетелите, които момчетата носят, не са АРМИ. Трябва да се разграничават нещата. АРМИ не завиждат, не обиждат, не нараняват. Те са разбиращи и подкрепящи, толерантни. Мога да напиша още, но мнението ми ще стане безобразно дълго. Благодаря ти за окуражаващите думи, kandala! Напоследък толкова обиди понесох покрай това, че харесвам групата, че е приятно да чуя за разнообразие и едно положително мнение и малко респект Всъщност не се предполагаше да пиша мнение. Дойдох, за да постна новата първа авторска песен на Джин. Написана е в чест на домашните му любимци. Още се сещам за моментите, в които Джин говореше за нелепата смърт на животинчетата и тръгваше да плаче. Обичта му към Eomuk и Odeng беше безгранична. Наистина ги обичаше като членове от семейството си. Душичката Джин и неговата нова песен: BTS Jin - Tonight (이 밤) (Color Coded Lyrics Eng/Rom/Han/가사)
  5. voileta

    Sunny (2011)

    Точно от японската тема разбрах за оригинала. Гледам всичко, което ми се стори, че ще ме докосне. Този филм е с пластове, така че, когато го загледаш отново, ще откриеш още нюанси в музиката, играта, репликите и в сърцето си. Приятно гледане Видях, че си ми писала и в друга тема. Благодаря ти. Винаги се радвам, когато се заформи дискусия
  6. voileta

    Sunny (2011)

    Седя, трябва да излизам. Реалността ме очаква. Моята реалност. Но аз съм заседнала в тази тук и не ми се мърда. Ще започна отзад напред. Финалът ли? Ах, финалът! Истински, та дрънка. Много пъти съм си мислила, че бих сторила същото за приятелите и близките си. Нищо нямаше да е така сантиментално без тази прелестна плавна кинематография, която имаше тук. Цялата останала магия се крепеше на очарованието на просто разказаната история за истинското приятелство. В добро и лошо. Сега и завинаги. Без фанфари, много шум и фойерверки. За идеята да приемеш себе си такъв, какъвто си сега. За времето, когато трябва да си дадеш ново начало. Покъртителен каст. Много истински и топъл филм. Само това мога да кажа ПП. Историята разказана заедно с финалните надписи... без думи съм. Песните подбрани за филма
  7. voileta

    Goblin (2016)

    Така съм се смяла на момента, в който ходиха да купят лук. И с глас се смях, и без глас, и останала без въздух пак продължавах да се хиля, и когато включих паузата си продължих, като го превъртях още десетина пъти също си се полихих. Абе, смях да има Свежо чувство за хумор без звукови ефекти и без някой да ти натъртва кога да ти е смешно. Много добре подбран каст. Гоблина с неговата невинност, Жътваря като многострадалната Геновева и Невестата. Тази актриса има толкова красиви и автентични черти. Ако някой ми каже, че е пипана хирургически, няма да му повярвам. Носи изконната корейска красота. Актьорът играещ Жътваря не знам как бих го приела в друга роля, но тук просто залепна. Има красиви големи очи и специфични ъгълчета на устните, които доста пасваха на образа му. И тази безизразност, с която седеше, а всъщност ти казваше толкова много. Играещият Гоблина. Този актьор ми е познат. Може би от времето, когато гледах ''Coffee Prince'' . Освен това направи добра роля и в ''Мълчаливите''. Щом го помня, значи съм го харесала. Само актрисата играеща Съни не мога да усетя като игра засега. Сериалът е странно очарователен. Ту се чудя защо гледам, ту съм удивена и залепена за екрана. На Гоблина и Невестата нищо не ми липсва откъм взаимодействие. Обожавам ги. Хич и не пречи разликата в годините. Актрисата е слънчице, а Гонг Ю придава едно много чисто излъчване на героя си и се балансират прекрасно. За мен сериалът трябваше да свърши малко след като тя не успя След това се започна едно безкрайно разтягане на локуми и пълнеж. Сега съм на 10-ти еп и се чудя какво ще гледам още 6 епизода. Едва ли ще стане от най-любимите ми, защото действието е прекалено плавно за моя вкус. Няма ли нещо, което да ме жегне, мозъкът ми просто се изключва и заспивам. Няколко пъти заспивах на първи епизод . Това не значи, че проектът не е хубав или не е добре направен. Просто не е изцяло мой тип. Определено ще запомня сериала заради две от заглавните му песни. Те са просто магия. Заради каста и смешните моменти също
  8. voileta

    My Dear Cold-Blooded King (2017)

    Значи, вдигаш мъж със същото тегло като твоето с една ръка държейки го за врата. Добре, щом казваш-вярвам ти. Какво е достоверността на фона на това да изглеждаш готин А също и първо по-важно е да набиеш виновника отново, а не да освободиш Мей от затвора Също така принцеса Акане е способна сама без чужда помощ да освобождава затворници в кралство, което дори не е нейното Все още имам съмнения относно нея. Нещо не мога да се отпусна. Имам чувството, че и тя е сбъркана като брат си. Странно ли е да смятам, че е от отбора на Червенокосия, и че именно той е силуетът от края на чапа?
  9. voileta

    As You Wish, Prince (2018)

    Хареса ми, че чап 17 беше разказан от гледната точка на прислужницата. Чап 18: главната засяга две от най-важните страни в живота му. Тя е достоен опонент и после доверен партньор в танците. Тя става човекът на когото тотално да разчита в два от аспектите така важни за него като принц-на бойното поле и в обществото и по протокол. Едновременно с това, въпреки че я вини, че е страдал много заради написаното от нея, той й е благодарен, че все пак е имала съвест относно него. Как да не го обича човек? Станал е силен заради трудностите, но не е загубил човешкото в себе си и го показва по прекрасен начин Очарована съм от него, но зад тази галантност не изказва чувствата си към нея. Изобщо се старае да не обръща внимание на това. Един вид, ти ще ми направиш услуга, аз също. Докато тя се страхува да не се влюби, той непрекъснато й напомня, че щом ангажиментът й приключи, ще я върне в нейния свят. Убедена съм, че той чувства същото, но не му дава израз. Иска да я изпрати вкъщи, защото знае, че не принадлежи на неговия свят. И иска да го стори преди да се е влюбил тотално. Късно, чедо *До 18-ти чап*
  10. voileta

    A Star Reborn: The Queen's Return

    Точно това е. Не си позволява да изживее емоциите си. Това е опасно, ако един ден всички те избуят едновременно. Както и да е. Не знам, как авторът ги мисли нещата, затова очаквам с нетърпение бъдещето, за да разбера. Дано не се окаже, че само аз залагам такава дълбочина на сюжета и героинята *До чап 47* Леле, видях я да се усмихва! Освен това модернизираното ципао много й отива. И се оказа, че тя е неговата дама. Всички наоколо са хора с положение, което я поставя в унизителна и неловка ситуация. И веднага я насадиха в същия шаблон като преди. Понеже е млада и невзрачна, значи задължително ще да е любовница на шефа. Само така ще прокопса. Хаха, ама много е сладък шефът, какъв е подкрепящ и съгласяващ се с всичко, което тя каже Между другото ще се окаже, че изобщо да си жена там е само да бъдеш нечия слугиня или любовница, което не знам как да коментирам *До чап 48*
  11. voileta

    A Star Reborn: The Queen's Return

    Мога да кажа, че съществуват един определен тип хора, които са способни да оцелеят след абсолютно всичко. Всякакво мъчение на психична, физическа основа и след всякаква нанесена им щета. Не че не страдат, не усещат вина или не им отнема време, но просто съзнанието им е така устроено, че оцеляването е над всичко, затова те ще намерят начин да се справят с препятствието. Зададената цел поддържа духа им и ги изправя задължително на крака. По този параметър тя перфектно пасва и затова ми стои реалистична. Доминантата я подложи на какви ли не извращения, след които повечето хора биха били с травми до края на живота си. Едва ли щяха да имат нормална връзка с човек, а камо ли любовна такава. Би трябвало да се бои от света и изобщо да излиза. Логична би ми била и в двата случая. Това, което ми стои като кръпка и ми куца е, че няма емоции. Някак кухо ги предава авторът. Тя върши действия, но не се виждат емоции зад тях. Дори, когато пее е техника и доказване, а не емоция. Единствената емоция, която може би се опитаха да докарат, е когато правеха съпоставка на ''Кралицата'' в ролята на русалката, предадена от любимия и трейнито на сцената. След изпълнението пак не видях емоция. Когато говори с мениджъра(русият критик) винаги изглежда апатична и от време на време дават вътрешното й раздразнено чиби. Но до там. В магазина за дрехи: тя перфектно знае как да постъпи, но отново няма израз на емоциите й. Няма задоволство, щастие, тъга. Единствено й допадна, че има опит и знае как да постигне своето, но чисточовешките реакции са й чужди, а не е като да е социопат ...нали
  12. voileta

    A Star Reborn: The Queen's Return

    Благодаря за темичката! Това е от нещата, които следя с голям интерес. Проверявам по няколко пъти в седмицата за чап и един никога не ми е достатъчен. Все още не знам, какво ми харесва в този туун, но е голяма краста. Артът е хубав, миналото на ''Кралицата'' тъжно, насилствено, па и доминантата й все още е на хоризонта и макар и тя да е в друго тяло той пак е заинтригуван от нея. Към момента тя сякаш не се интересува от това кой я е убил. Това мина на заден план, като че ли. Или просто се опитва да затвърди позициите си на сцената преди да потърси виновника. Очаквам още детайли относно миналото й, бившия любовник, настоящия шеф и честно казано най-много очаквам завръщането на емоциите й. В момента тя изглежда така сякаш нищо не може да я засегне. Не разбирам. Опит за оцеляване ли е това? Не си позволява нито да се гневи, нито да се отчайва. Няма как да остане робот вечно. Животът е емоция.
  13. voileta

    As You Wish, Prince (2018)

    Разбрах как е най-точно да го опиша-състезателна натура. Няма скруполи срещу кого се изправя. Ще даде все най-доброто от себе си. Не й отстъпи. Едновременно с това има съчувствие и проявява разбиране. Но е инат и дразнител, когато реши. Също и се постара да я научи как да се бие правилно и какво да очаква от противниците си. Оценява качествата у другия, когато ги види. Учи се бързо. Галантен е. Извод: пич, та дрънка. Ако главната не го вземе, ще я изпреваря. Нямам нищо против да метна няколко пируета с него, положил тази ръчица на стройната ми снага. И хич няма да ми дреме, че бил рисуван в този свят, пък не бил от моята реалност. Що за доводи дават днешните жени, за да не бъдат с някого За какви нужди става дума? Това съм го проспала
  14. Все пак там запивките са национален спорт. Няма как да не вземат мерки Дали помниш зависи и от пиянските ти навици и какво, колко и как си омешал ''о.о'' или ''О.о'' изразява шок, учудване, удивление и подобните на тях разновидни усещания. Изненадах се, че успя в рамките на само два дена да го завършиш. И съм много щастлива, че мнението ми е подтикнало още някой да го изгледа и да му допадне Загледах една корейска мистерия и след 5 епизода, ръцете ме сърбят да сипя с черпака, колко точно скука брах за тези 5 часа Сега си диря друг интересен сериал за разтуха. До нови срещи, адашче, из другите теми на форума Едит: Ще ти отговоря на долния коментар на лично, да не разводнявам темата
  15. До кой епизод докара толкова бързо о.о Всичко си им е така и в реалността. Повечето не могат да разграждат алкохола, затова се напиват лесно и от малко. Соджуто затова е с по-малък алкохолен процент, но уискито ще ги тресне стабилно. Специализирали са се и в борбата с махмурлука. Имат си лекарства за тази цел и специални супи. Иначе как мислиш оцеляват всяка вечер на разпивка с шефа. Другото, което е, не са застраховани от цироза. Разпространена си е, както и болестите като цяло. В реалността почти няма 50 годишен кореец с двама живи родители. Нещо им куца там системата в това отношение. Това му харесвам на сериала, че въпреки че изглежда абсурден, всъщност до голяма степен си е реалистичен.
×