Jump to content

voileta

Потребители
  • Content Count

    661
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

voileta last won the day on November 29 2019

voileta had the most liked content!

Community Reputation

505 мочи

2 Followers

About voileta

  • Rank
    Пазител
  • Birthday 01/15/1914

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Любими сериали
    Sungkyunkwan Scandal, Secret Garden...
  • Любими филми
    Gataka, Memento...

Recent Profile Visitors

2,409 profile views
  1. Накратко: Бих сравнила БТС и Грами с Леонардо ди Каприо и наградата Оскар. А Леонардо получи Оскар. Въпросът е, ще се наложи ли да се чака 20 години за наградата или организаторите най-сетне ще се примирят с факта, че Южна Корея все по-настоятелно ще навлиза на пазара и вече е сила? Защото не са само БТС, които се трудят в тази насока и не става въпрос само за нас като фен база, че искаме да ги видим с тази награда. Намесени са и политика, и сие, но никога политиката не ми е била силна страна. Не искам да гадая. Каквото има да стане, ще стане. Аз съм просто АРМИ, което се надява за Грами Надълго: Дали са заслужили Грами? Отдавна, и не защото не мога да съм безпристрастна, а заради импакта, който направиха свързвайки милиони хора по света в едно. Дали искат наградата-искат я. Харесва ми, че Юнги винаги казва какво иска в прав текст и досега винаги е познавал. Явно човекът не иска невъзможни неща. Около Ар Ем винаги хвърчат неща, когато стане дума за награди. Хвърчат столове, маси, телефона му-в случая, хе-хе. Харесва ми, че БТС не се стремят да са удобни и на всяка цена да постигнат това-иначе щяхме да имаме албум изцяло на английски. Не ме разбирайте погрешно-нямам нищо против на какъв език музиката ще достигне до мен. И без това, за да разбера текста използвам английски суб. За мен е важно посланието, но и емоцията. Суровата емоция, когато пеят на майчиния си език, който аз не разбирам и посланието, което разбирам едва, когато видя английския суб. Затова предпочитам колкото се може повече да запазят това, с което са тръгнали. Духът, с който са ме спечелили от началото. Защото именно той ме накара да търся толкова много детайли за корейската култура. Не е само езикът. Постоянно слушам как професионалисти обясняват, че БТС използват традиционен корейски ритъм например в някое парче и в следващия момент чувам част от звученето на Бах и е намесен полъх от философията на Ницше. Как успяват да навържат всичко това-мистерия за мен. Не съм запозната как работи механизмът Грами. Ако беше само относно продажби на албум или класиране в класациите, миналата година Грами вече трябваше да е в сградата на 'Биг хит', а те ги допуснаха само като гости на наградите. Тази година също не са номинирани в правилните категории. Само една е. Казваше се, че е защото пеели на корейски в албума. Но се правеха изключения за други изпълнители миналата година и се ощетяваха още други по същия начин. Това е от мен. Впрягам воля и сили към реализирането в Грами. Все пак спортният хъс в мен се надява!
  2. Гледах първо него. Това е типът хумор, който обожавам. Поназнайвам действащите лица с изключение на единия, но имена не знам. Дамата съм я гледала мисля в 'Син сити' и е сестра на Стийв. Пичът с очилата е стендъп комик. Има доста пиперливо чувство за хумор, но е много забавен. А главното действащо лице със сигурност съм го гледала като актьор някъде, но не знам къде точно. Не посмях да постна оригиналния клип. Имам фобия, че ще наруша някое неписано правило за цензурата и ще ме баннат от форума някой хубав ден Дори не смея да поствам някои от по-старите песни изпълнени от някои от момчетата от БТС. Глос/рап името на Юнги от преди дебюта/ и Рънч Ранда/Ар Ем от преди дебюта/ са си оригинални ъндърграунд рапъри. Уличният език е бил част от нещата там където са развивали уменията си до тогава. И докато Аугуст Ди продължава да смазва всичко по пътя си с огън в думите си, Ар Ем като лидер на БТС отстъпи малко назад и зае една по-неутрална позиция. Ар Ем хич не е кротичък и може да реже не по-малко от Аугуст Ди. Не целя да сравнявам двамата по между им. Смятам, че всичките седем могат това. Много добре възпитани са, но това не бива да се бърка със слабохарактерност. Просто компанията посъветва Ар Ем да се сдържа и пази определено поведение като лидер на групата. Но много ме радва как решава да храни хейтърите като тръгнат по участия в Америка. Харесвам и тази им страна. Дори смея да кажа, че ми е по-приятно да откривам тази им сурова страна. Джей-Хоуп също има железен характер, но той развива по друг начин творчеството си. Харесва ми, че 'Биг хит' има правила, но им дава и свобода. От всички най ми убягва Ви. Абсолютна енигма си остава за мен. През живота си не съм срещала човек като него и точно затова ми е много любопитен. Отплеснах се. БТС не биха успели толкова, ако не знаеха как и не можеха да се справят с хейта и напрежението. А това говори за много силни характери и постоянство. Ненапразно не мога да си избера любимец сред тях. Всеки ме радва с различна сила на духа и ми носи различни положителни вибрации. Не знам, дали размишленията ми ще са интересни на някого. Обожавам да водя дискусии, но имам чувството, че ще отегча всички ви до смърт с безкрайното си дрънкане. Благодаря ти, eowina, че ме споменаваш в темичката. За мен е истинско удоволствие като видя известието *Транскрибирането ми от английски вероятно е пълна манджа с грозде.
  3. БТС от преди две години пеещи изцяло на английски в размазваща съзнанието ми мелодия. Идея нямах, че Waste It On Me - Steve Aoki & BTS съществува. Да чуя вокалите на Ар Ем с този негов дълбок глас... бръ. И припевът също не мога да си го избия от главата. Всеки месец откривам поне по едно такова нещо като кавър, който са направили, някоя колаборация, японски видеоклип или песен от микстейп, която не съм чувала и това много ми харесва. Не го приемам като свой пропуск, а напротив като награда за постоянството си, която си вземам по малко и заслужено. Днес си попълних още едно парченце от пъзела:
  4. Юнги днес беше live и ми направи деня да видя усмивката му и свежото му присъствие. Каза, че следоперативната болка е поотминала. Имаше нещо като торбичка, която служи, за да не мърда рамото и ръката беше обездвижена с държач. В дланта си имаше топчица за стискане за поддържане тонуса на пръстите. След като видях това, вече съм спокойна, че е само въпрос на време да видим всичките седем отново заедно. Сега се надявам да си вземе нужното за релакс
  5. Предполагам повечето хора познават човек, който никога не се харесва на снимки и не дава на приятелите си да ги постват. Това, което ми харесва в БТС открай време е, че на тях не само не им пречи как ще изглежда снимката, но и дори умишлено търсят този ефект понякога. Умее ли човек да може да се шегува сам със себе си, това говори много добре за същността му. Виждали сме и много блясък и професионализъм от тях, както и обикновените тениски, рошавите коси и сънените очи. Способността да можеш да се покажеш така без страх, свян или филтър показва, че или човекът ти вярва/чувства се комфортно около теб, или че е достатъчно уверен в себе си. Възможно е да са и двете. Та, те винаги са били открити с нас до тази степен, но и не са разкривали още много други неща, което е напълно приемливо и нормално. Всеки човек го прави. Но вероятно понеже последните няколко албума ги наблюдавам много отблизо забелязвам, че както и ти каза, това оголване вече не е само в интервютата или срещите с АРМИ, не е само в Бангтан бомбите, а вече навлиза и много осезателно във всяко следващо МВ, което представят. Другото, което ми харесва е, че невинаги дават обяснение, какво са искали да кажат. Оставят всеки да прецени сам за себе си. Често слушам стари техни песни, защото вече мога да разбирам текстовете и това ме привързва към тях като хора още повече. А после осъзнавам, че текстът е едва частица от всичкото огромно цяло. Прашинка. Не мисля че някога бих била способна организационно и мисловно да се подготвя да отида на концерт. Знам, че ще ми хареса, но се опитвам да не мечтая толкова надалеко. Но често си представям как ги срещам случайно докато снимат 'Бон воаяж' примерно и преди дори в представата си да успея да помахам за 'здрасти', вече съм се разплакала. Защото е все едно да срещна някого от семейството си, когото искам да докосна само за секунда, за да му предам цялата положителна енергия, която толкова дълго съм носила за него. Всеки път представата за това ме разплаква. Сякаш е рефлекс. И после си казвам: Никога не казвай никога. Не знаеш кое и как ще се случи в този живот. Един ден ще се върнеш там, където искаш eowina, защото има ли желание, има и начин
  6. Доколкото разбрах клипът на 'Life goes on' е сниман в дорма на момчетата и в къщата от видеото 'Eight' с Аю и Шуга. Изтръпнах, когато дадоха стадиона и после Ви нямащ търпение отново да стъпи на тази сцена. Не мога да коментирам все още текста, видеото или звученето, но началните акорди са ми фаворит. Чакам всичко да попие в мен напълно, за да го осмисля. Засега сме само аз и песента-сакрално. Имам топло усещане, което се разлива все повече с всяко следващо слушане. Все още не съм готова да чуя целия албум. Не съм приключила още с тази песен
  7. Това сериалче се оказа голям симпатяга. Действието се развива изключително експедитивно. На втори-трети епизод вече бяха се изпозалюбили главните и изпоразплели голяма част от заложения сюжет. После заложиха нов още няколко пъти. Имаше и смяна на самоличности. Успяха да вплетат доста хрумки и детайли, без да изглежда претрупано. Много приятна манджа с грозденце. Толкова добре им се получи, че изгледах всички епизоди на два пъти. Определено релаксирах с това сериалче и се усмихвах постоянно. Имаше много приятна комедийна нотка, но и сериозна част с поуки, които обаче бяха представени така, че да не дотежават. Двойките имаха слънчево взаимодействие. Изключително ми допадна езикът на тялото в сцените на главната двойка. Както и как играеше главният актьор. Изигра какво ли не с лицето си. Героите почти нацяло са попадения. Само госпожица Белег не можах да преглътна. Все още не съм достигнала това ниво на непукизъм. Пети епизод ми е много любим, когато главната дръпна завесата и видя за какво служат парите на шефа. Имам и още един епизод към края, в който актьорът изпълняващ доктора имаше толкова реално червени уши от притеснение, че чак главата му трепереше от смущение при заснемането на сцената. Актьорите са хора като всички други. И те имат сценична треска. И последно, целувките тук хич не са за пренебрегване. И са много
  8. ЛЪЖАТА /18.11.2020/ - Не е хубаво да се лъже - поде с тънкото си гласче малкият дечко, така както го бяха учили родителите му. Изпъна уверено вратле и стисна още по-силно дланта на дядо си. Възрастният мъж се поспря измежду ярко светещите павилиони и за миг сякаш и той отново беше дете. Вгледа се в самотното блещукащо табло. - Понякога лъжите помагат. Когато бях малък обожавах да ходя на панаир. Видях игра, която обичах да играя. Резултатът бе 190 точки на баскетболен кош за определено време. Много дни не можех да бия този рекорд, но това само ме амбицираше повече. Минаха седмици-рекордът си стоеше. Постигах 160 в най-добрите си моменти. Но забелязах, че повечето добри играчи стигаха едва 140. Един ден твърдо решен да мина своите 160 в достигане на 190, отидох късно вечерта. Беше толкова студено, че мразът щипеше бузите ми и караше очите ми да смъдят. Дъхът ми излизаше на облаци пара, а пръстите ми се вкочаняваха въпреки ръкавиците. Заварих там момче от поддръжката на увеселителния парк, което просто прескочи загражденията и усърдно изманипулира резултата. Кротна се едва след като го направи 225. Първоначално много се ядосах на измамата. Но после се замислих, че ако не беше този човек, аз никога нямаше да се напъна и да постигна своите 160. Доста точки над онези хора с таланта и късмета. И то точки постигнати с труд и упорство. Нямаше да имам и цел, и посока. Щях да прекарам ваканцията си скучаейки в къщата на баба, а не вълнувайки се всяка нощ, дали утре няма да успея с рекорда. Ако светът беше идеален и нямаше конкуренция и нечестност, вероятно щях да умра, защото просто ме мързи да се нахраня. Винаги ще има някой по-добър от теб. Някой, който ти диша във врата или който играе нечестно. За да се задържиш на върха трябва да си гъвкав и комбинативен, и да гледаш доста извън основната картина. Не се отказвай, когато стане трудно и не се отказвай, когато другите ти кажат, че не можеш. Ти сам най-добре познаваш себе си. Така аз постигнах своите 190 точки. Благодарение на тази игра там се научих и как да ръководя бизнеса си по-късно. Превърнах наученото в своя философия. А за 225-те точки издадох момчето. Непосилно е да се направят тези точки за това определено време. Не обичам да губя и определено мразя да играят срещу мен нечестно. Дядото се усмихна, подаде жетон на внука си и го прати да играе.
  9. Вярно ли е, че ще имаме Куки като режисьор за предстоящото видео 'Life goes on'? Подочувам разни нещица, но не намирам нищо по-подробно. Някъде виждам, че Куки е заснел само част от сцените, другаде виждам пише режисьор, а не асистент-режисьор примерно. Едно е сигурно-Куки се развива стремглаво на още едно поприще ЕДИТ: В описанието на тийзъра го пише черно на бяло: Credits: Director: Jeon Jung Kook Assistant Director: Yong Seok Choi, Jihye Yoon (Lumpens)
  10. Хартиеният носител има притегателна сила. Самото съприкосновение с хартията и това, че имаш материя пред себе си, дава едно особено възприятие и сантимент. Аз съм по-скоро ценител ентусиаст, отколкото запален фен. Веднъж на 100 години ще си взема нещо, когато наистина ме е израдвало и докоснало. Преди няколко години си поръчах 1-ви чап на БЛ манга, чието аниме много харесах. Там сцената с целувката ми е на сърце. Взех си я директно на японски, а аз японски и досега не знам . За първи път виждах нещо толкова красиво и с вложена толкова мисъл в създаването на самата книга. Не съдържанието й, а как е оформена. Видя ми се като миниатюрно луксозно издание с двойни корици в бонбонено розово, което не знаех че се чете отзад-напред, но аз по навик така или иначе разглеждам списанията отзад-напред, та без да искам съм уцелила последователността. Случайни неща няма. Манги на български има, но не са много. Преди време подарих чап на 'Death Note' и си беше на български. Чети си колкото ти се чете bond, и не се притеснявай да коментираш. Тук хора не ядем, но дискусии не отказваме
  11. Какво е това с новелите? Някои от тууните имат онлайн новели като първоизточник ли? Или книжен носител? Ако има такова животно на книжния пазар, искам го
  12. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Чехов е починал на 44 години. Пушкин на 37. Маяковски се е самоубил на 36, а Есенин на 30 години. А ти! - А аз оставам с впечатлението, че не е добре за здравето и живота да си писател.
  13. Левълинга съм го захапала здраво. Срам ме е да си призная, но точа личи по главния. Много му стискам палци да му намерят достойна женка далеч от шаблона. Или поне искам някоя нахакана кака да се появи за разнообразие. Даже предпочитам да не е с цел любовен интерес. Кефи ме авторът как си играе на 'ела си, иди си' с романса, ха-ха. Като ми изпляскаха моделката и щях да падна. Русокоска също не ме радва особено като характер. Безлична ми е. Дано ме опровергае по-натам. Кефи ме как нашият се усеща, че битките и любовта не вървят ръка за ръка и засега успешно се прави, че не разбира за какво му пеят Любовта размеква и разсейва човек. Намесят ли се емоции, ставаш уязвим. Вече достатъчно се разкикерчва между това да разкрие какво е той самият и това да опази семейството си. Много интересно разказва авторът, и както и вие пишете - няма пълнеж Мравчо продължава да ми е фаворит. Кърти! Така съм се смяла с него, ле-ле
  14. Откакто се абонирах за авторката, следя всичко, което качва. Клиповете или ме умиляват, или ме разсмиват. Много добре улавя характеристиките им. Ето този много ме усмихна: Сега като гледах отново това клипче, което ти си качила, eowina, и стигнах до изпълнението на Юнги пак се присетих, че вторият ден на онлайн концерта имаше проблеми с рамото. Да не говорим как го праснаха по главата, милият, по време на соловата песен. И все си мисля, че след това изпълнение се е решил на операцията. Той има навик да стиска зъби до последно. А като четох, че в поста на Биг Хит казваха, че операцията е и за да може да изпълнява военната си служба по-натам, съвсем ми потънаха гемиите при представата за 2-годишна служба. Всички ще си отслужат и това е съвсем в реда на нещата. Не мога да го обясня съвсем, но мен като ме боли, не го вземам толкова навътре, колкото друг като го боли. И когато е някой, който е с теб постоянно в ежедневието ти, ти наистина в един момент започваш да го усещаш като семейство. И ти е гадно, когато на този човек не му върви. Не съм от хората, които лесно се привързват, но някак успявам да прекарам поне по 3 часа на ден в дейности свързани с БТС. Те са някой, който е винаги насреща, каквото и да правя. Мога да ги свържа с всичко в живота си. Ако свързваш някой древен философ с всичко в живота си, не е проблем за останалите хора, но ако го свързваш с БТС, им се струва странно о.о. Не са ми мания, не са ми нездравословни. Напротив, обогатяват ме като човек и допълват целите и идеалите ми. И ако преди съм носила тази красота на мислите сама, сега я споделям с тях и с още милиони АРМИ. И това ме прави щастлива. Пожелавам на Юнги бързо възстановяване
  15. Така, туунът се завърна след хиатуса и в този чап дадоха доста нещица. Ситуацията не се разви по шаблон, което ме радва, но и някак не ми дадоха достатъчно сметана и черешка задето чаках търпеливо повече от месец за развитие. Обожавам детайлите, с които борави авторката, в това спор няма. Малко ми е странен новият стил на рисуване и ми трябва време да свикна. Харесвах, когато чертите им не бяха толкова воднисти и цветовете бяха по-наситени. Сега някак ми липсва тази изразителност в арта и оцветяването. Емоциите, които обаче биват изразявани и начинът по който ги поднасят, са мед за душата. Сега например ми хареса как показаха изранените кокалчета на Те Хан и врата на алфата на Ън Со. Последният се завърна най-сетне. Едва го познах с този рисунък. Изглежда така, сякаш е пораснал. И май ще се окаже СМ* лимонка, хи-хи. Знаех си, че има нещо за разкриване в този герой. Взех да подскачам като го видях, но не очаквах, че ще покажат и алфата му. И ако правилно съм разчела арта алфата имаше следи от нашийник по себе си. Или просто въображението ми много се вихри напоследък /засрамва се и отива в ъгъла/ *До чап 56*
×
×
  • Create New...