Jump to content

voileta

Потребители
  • Content Count

    559
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

voileta last won the day on November 29

voileta had the most liked content!

Community Reputation

189 мочи

About voileta

  • Rank
    Пазител
  • Birthday 01/15/1914

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Любими сериали
    Sungkyunkwan Scandal, Secret Garden...
  • Любими филми
    Gataka, Memento...

Recent Profile Visitors

2,071 profile views
  1. Наскоро ми попадна един добре направен 15 минутен филм, който се превърна в мой фаворит заради начина си на заснемане. Омагьоса ме с цветовете, добрата актьорска игра, реалната легенда за китайския бог, добре разгърнатата история, а химията беше на сто процента. Единствено ми се щеше да не се говореше на английски, но пък може би това до голяма степен беше свързано със самата история и главния герой живеещ в Америка, така че дори и този акцент пасна накрая: Kiss of the Rabbit God (兔兒神)
  2. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^Баба чете некролог и се чуди:- Въй, от какво ли си е отишъл този човек така млад?Зад нея се обажда мъж:- Не виждаш ли? Чети надолу какво пише - от жената, децата, семейството...
  3. Може би някъде назад в тази тема има мое мнение, а може и да ме е домързяло да пиша, не помня. Покрай скорошното раздвижване на темата, реших да изгледам сериала наново. Това беше сред първите ми сериали навремето и след него останах с любима актриса. Колко жалко, че Ън Хе няма ни един заснет сериал без да се вихри някакво неодобрение около него, скандали или някаква каръщина. Не й провървя и с дизайнерството, ех. Липсва ми на екран, но не й дават и роли. Затова реших да си я припомня тук. Гонг Ю сега вече го гледах с други очи след ''Гоблин''-а. Да не говорим, че много харесвах и всички принцове от кафенето. Предния път превъртах другата основна двойка в сериала, сега направих същото. И този път не ми бяха симпатични. Загледах и толкова се смях с началните епизоди. Бях забравила каква свобода са имали продукциите снимани преди 2010-та година. Ако сега героят на Гонг Ю се държи по същия начин с героинята както в тези начални епизоди, щяха да го съдят за сексуален тормоз на лягане и на ставане А за целувките, думи нямам. И досега ми стоят сред най-пламенните и искрените. Надявам се новите фенове на корейските сериали да хвърлят по едно око. Гледам има сийд. Дано и на вас ви допадне толкова, колкото и на нас, които сме коментирали в темичката
  4. Приятен сериал. Изгледах го за два дни. От тези дето не ми се ще да си призная, че ми харесват, ама е така. Имам предвид, че е от този тип сериали, които имат силна динамика, която бива изместена по времетраене от твърде концентрирана романтика, нарушаваща баланса на цялостната история. Но аз сама съм си виновна. Те хората са го написали-основен жанр романтика. Ако романтиката не беше основен акцент, а беше омесена наравно с интригата и екшъна, цена нямаше да има този сериал за мен. Беше нещо като сърцето ми препуска от разнежване и в следващата сцена, бам-труп. Това превключване, което трябваше да извършвам постоянно ме изтощаваше Главният актьор винаги постига голяма химия с партньорките си. Един от малкото актьори, които все още се съгласяват да снимат екшън сцени, за което ми печели уважението. Харесвам и как пее и ми се ще след време да му дадат възможност и за това в бъдещите му проекти. Изненадах се приятно и от женския образ. Хареса ми, че мацката можеше и се защитаваше и сама. Не беше тъпо същество незнаещо нищичко за това как се върти света. Влезе си в крачка бързо след преживените премеждия. Трендът с нуната и ГГ най-сетне беше разчупен, което също ми допадна. Харесах подхода, при който враговете ти стават приятели. Това съм го забелязала само в корейските продукции засега. Така че другият ми любим герой беше Na Ji-Hae. Мразеха се, вгорчаваха си живота с главната героиня, но всъщност врагът им ги караше да се движат напред и да преуспеят. Накрая Най-силният вид при това. Това, което не ми харесва е как е изградена съдебната им система. И в другите продукции изглежда по същия начин. Започвам да се чудя и в реалността ли е такава. Правосъдието им е невероятно тромаво и недодялано. Според показаното корейската прокуратура може да си прави каквото й изнася, за да спечели в съда. Т.е. вместо със случая да се заеме неутрален екип, то влиза обвинението в къщата на обвиняемия и си фабрикува каквото си ще. После, ако им е от полза по делото, използват доказателството. Ако не им е, го укриват. Останах с впечатление, че това не е изключение, а едва ли не всекидневие в корейския съд и това допълнително ме потресе. Всеки беше запознат как става номерът с измамите и врътките. А вър'и доказвай после, че си невинен в Корея. И какво искат да ми кажат с това? Че се разчита на едната съвест на тези, от които се очаква да печелят дела? То се получава застъпване на интереси и пристрастие. За липсата на ползване на ръкавици не ми се говори. Явно няма проблем оръжието на убийството да е пълно с отпечатъците на разследващите Докато гледах с едно затворено око заради няколкото неточности, имаше и нещо, което ми пълнеше сърцето откъм игра и това са злодеите. Тук си ги имаше в изобилие и то в разнообразни форми. Единият макар и в епизодична роля много ме впечатли като присъствие. Този актьор наистина блестящо си изпипа работата. Дори не мога да обясня детайлно, но е в стойката на тялото, когато изпитваш вина или угризения, страх, пресиране. Не търся за тези знаци умишлено и не ми липсват, когато ги няма, но когато ги засека се размазвам от удоволствие. Предават толкова много достоверност и дълбочина. Това значи, че актьорът буквално е влязал в кожата на героя си и може да усети нацяло емоциите, които играе. Другото, което харесах е убиец. Уаа, такова възхищение си изградих към този образ, че няма накъде повече. Можех да усетя заплахата в него особено силно, когато беше в затворено пространство. И тази дуалност, която показваше, когато потъваше в спомените си и се усмихнеше. Буквално се чудех на негова страна ли трябва да съм или не. Даже леко ме доядя, че накрая решиха чрез точно такъв развой да завършат случая му. Развитието ми харесваше до момента между и убиеца. Много ми допадаха врътките свързани с тях двамата конкретно. Каквото и да прави човек накрая извършеното от него го застига и жъне това, което е посял. Сериал с поуки, сериал с романтика
  5. Е, тука вече не позна авторката! Аз се оттеглям с всичкото възможно достойнство на света. Неам нерви, както се пееше в една песен. Да обобщя: Първи сезон-постоянна интрига, хубав арт, държи те под пара, ривърс харем. Втори сезон-хубав арт, действието е горе-долу, лее се романтика на кило. Предстоящият трети сезон-предполагам тук ще се намери девойка и за Амбасадора. Благодаря за интересните дискусии, които провеждахме в тази тема. За мен беше удоволствие. Надявам се да се засичаме из другите теми
  6. Не са, да. Просто там където чета повечето неща са актуални и помислих, че и тази новина е, но се оказа, че е от 2017-та година. Щеше ми се да им се бяха получили нещата. Извинявам се за суматохата, която създадох. Понякога съм голям идиот Ще помоля, ако е възможно някой да разчисти спама, който без да искам създадох
  7. За тях, да. Личеше им още от тогава. От тогава и продължава. Много се радвам. Едит: Оп, трябва да внимавам от коя година е поста, който чета. Постът, който чета е стар. Моя грешка
  8. Честито на новата двойка! Искрите прехвърчаха от отдавна. На който тепърва му предстои да загледа сериала, блазе му. От своите спомени помня, че на младежа много му личеше симпатията. Аз доволна
  9. Отдавна не си бях попълвала мнението, защото от толкова бой в чаповете не виждах причина какво толкова да коментирам. Винаги ще има някой по-силен в боя, някой който ще те изненада и някой който ще има повече доза късмет от теб. Боят не води до никъде, ако е започнат толкова отдавна, че враждуващите вече не помнят за какво се борят, а той се е изродил в нещо друго. И така арката свърши. Надявах се новата да не съдържа толкова бой. Засега съм на изчакване, но имам смътното усещане, че ще е бой 90 процента, история 10. Тази картинка леко започна да ми дотяга. Ако исках да гледам само бой, щях да си пусна ММА, а не да се опитвам да чета туун. Държа да отбележа, че това все още е най-добрият туун, който съм чела и единственият, който ме е разплаквал. Съдържа най-долното човешко в себе си и онова Човешкото с главно Ч Сега конкретно за чапа, който ще коментирам. Не е тайна, че имам двама любимци в този туун. Джей е един от тях. За съжаление се появява твърде рядко. За сметка на това е всичко, което обожавам. Особен, мълчалив, потаен, прекрасен като човек. Преди време отбелязах името Иван за един от епизодичните герои. Оказаха се двама брятя със славянски корени. Приех, че оглед на различните бойни изкуства, които използва авторът е нормално да е запознат с подобни факти от обща култура. Когато обаче видях в тууна изписана на чиста кирилица думата СИСТЕМА, бях загубила цялата си граматика. Още повече разбирайки за какво точно е трениран Джей. Същият този Джей дето си колекционира купони с лика на Даниел и има фобия от кучета, а осинови 4 И като отвори куфарчето дето го разнася от няколко сезона и направо с глас се хилих Липсва ми и Лоугън и неговите размишления относно любовта, боя и японските отакута. Или прокрадващата мисъл кога за последно е държал ръката на Вин *До чап 253* Допълнение 1: Хаха, не мисля, че е добра идея да хващаш Йохан за задни*а колкото и извивките му да са апетитни. Дори и облечен като жена, на токчета и с къса пола, той е способен да те срита много качествено Наистина не очаквах, че ще се дегизира така, но пък толкова му отива о.о Другото, което ми харесва е как го представиха в една по-различна светлина-наивен като малко дете, което тепърва се учи да общува. До голяма степен той се е учил сам как да оцелява и изглеждаше много подготвен в предишните арки. Сега обаче дават светлина върху тази му нова страна, където прави какво ли не, за да получи точната сума пари, която му трябва изпълнявайки чужди напътствия. С Джейс ще си допаднат, защото Йохан е много подобен като характер с Васко. А Васко и Йохан заедно ще са епична картинка. Страничната история на Васко ме изпълва направо *До чап 259* Допълнение 2: Уаа, пищях като малко момиченце, когато Йохан отказа марлята за раната си. Това беше чиста реакция на човек, който отдавна е отвикнал някой да направи жест към него и първоначалната му реакция е шок и груб отказ, но всъщност жестът така силно го разтърси, че чак се разчувствах. Джейс си дойде на думата казвайки, че с Васко е забавно и Йохан се усмихна. Тука вече мога да се валям по пода от удоволствие. Как поддава гадинката му с гадинка Хаха, Джейс си призна, че следи Васко с приложение за двойки и започна да разказва какво е да имаш приятел като него. Сега Йохан ще даде привидна негативна реакция и ще завиди. Уаа, много е сладък. Дотолкова завидя на Васко, че даже го и каза на Джейс в прав текст. Накрая Джейс започна да го върти на малкия си пръст, защото отлично познава типажа на Йохан, хохо. Аз чета с голямо удоволствие, но не самата арка дето с този Хостел тотално ги загубих за какво се борят. По-скоро следя отношенията на героите, но към момента те са на час по лъжичка. *До чап 260*
  10. Великолепно е! Мислех си това още след първи епизод, после изгледах още три на един дъх. После стигнах единадесети и продължих да си го мисля до края. Мислех си го след всеки епизод, на всеки две минути, с всяко свое вдишване и издишване. Караше ме да имам позиция върху всяка ситуация, да искам да коментирам всяка сцена, всеки диалог по няколко пъти дори. Накара ме да осъзная, че почувстваната силна болка ни кара да разберем по-ясно красотата на живота и мекотата на обичта по-късно. И никой не е само черен или само бял. Хора сме. Когато най ни боли, едните ще се озверят и ще нараняват, а другите ще станат съпричастни покрай болката си и ще отдадат разбиране и подкрепа. Разкошна романтика, диалози, сюжет, музика, герои, актьори, ъгли на заснемане, мънички детайли даващи безподобна дълбочина и реалистичност. Какво да кажа? Обожавам всичко, което показаха. Относно героите: Пак Мо Гон/Морган - моето захарче в чашата ми със сутрешен чай. По-перфектен не можеха да го направят. Репликите му - толкова смешни, топли или палави и романтични. И нищо в него вече не ме дразнеше. Пе Та Ми - онази със суровата любов. Трудно се доверява, но Се Кьонг и кинодееца(не се сещам за името, съжалявам). Той толкова я обича, че чак ме боли да гледам. Дори без да казваше нещо, успяваше да ме накара да почувствам това. А тя одобрява болката, която си причинява. Рядко срещан мазохист. Има нужда да я заболи неистово, за да събере сили да се откъсне. И няма да се примири докато не разруши всичко около себе си и не нарани Изненадана съм от липсата на смелост в Ча Хьон, но пък започнах да я разбирам. Повечето хора възприемат, че когато си уверен си и силен, но много често тази увереност не е естествена устойчивост, а защитна реакция прикриваща разочарование и липса на кураж. Нейната невинност е удивителна. Това че изглежда силна и уверена, не й е дадено свише. Резултат е от много болка и разочарование и мисля че точно затова е толкова плаха да изкаже какво чувства. Стоеше ми много класно до момента, в който не взе да се държи абсолютно неадекватно относно Любим момент от сериала - посредствената игра на актьорите играещи в сериала ''Какво се случи с тъща ми''(нещо такова беше името). Изключително ме изкефи на фона на ужасната актьорска игра на брата близнак как Ча Хьон замечтано прошепва: ''Изключителен е'' и в същия момент на заден фон се чува гарга(обикновено това е похват от аниметата, когато някой направи/каже нещо идиотско). Стопирах, превъртах и се хилих няколко минути покрай това Всички останали герои и актьори - няма грам празно. Абсолютно си тежат на мястото. Харесвам много как е развито изкуството в света на свекървата и как еволюира то във всеки епизод. Харесвам неверния пич от офиса на Баро. Харесвам историята около детството на Морган. Харесва ми, когато фокусът се измести и обхвана личностния свят и ценностите на тези героини, а не само силата на характерите им и успеха им на всяка цена. Показаха толкова много нюанси. Как отстояват себе си, как се борят, как биват наранявани, как страдат, как се опитват да бъдат щастливи, как обичат и биват обичани, как посрещат всеки нов ден. Не бих казала че героините спряха да са доминантни, такива са, просто разкриха още уважението в отношенията и дори романтиката. Досега не съм попадала на толкова потапяща РОМАНТИКА и то основно от начина на заснемане и репликите. Да кажа, че съм очарована ще е малко за романтик като мен. Също много умело използване на мълчанието като похват. За първи път годините, които казваха в сериала отговаряха на реалните години на актьорите. Обожавах спортните седалки с червени кантове в колата на Пе Та Ми. Много пасваха на характера й. Вероятно ще изпусна да кажа още много неща, които са ми харесали, но мнението ми и без това стана дълго. Желая приятни мигове на тези, които тепърва ще гледат сериала-благородно ви завиждам. Аз се насочвам към ново приключение
  11. Може ли да помоля някой да даде линк за 5-ти епизод качен за онлайн гледане. От седмици го издирвам, гледам вече има и по нататъшни епизоди, но 5-ти ми убягва. Или ако вибокс го е затрил, да помоля да бъде качен отново Благодарности за завършения бг превод
  12. Върна се! Върна се! Господи, чаках почти четири месеца! Вече бях спряла да проверявам за нов превод, точно толкова ми беше паднала надеждата. Не мога да повярвам, че преводът е подновен. Дори не мога да видя коментари там, за да се ориентирам, защо е спрян и дали ще бъде подновен. Ох, толкова се вълнувам. Това е история, която винаги ме държи на нокти. Има толкова психология вложена вътре и стискам палци на главната героиня. На 54-ти чап отново бях възхитена от езика на тялото. Линг изпадна първоначално в ступор, а после последва паник атака. Умът й до някаква степен осъзнава, че шефът й не е опасен и се опитва да й помогне, но не успява да спре тялото си да реагира, да се отдръпне и да избяга. Страхът от камерите и това да е лишена изцяло от свободата и волята си я застигна отново. Живея за деня, в който ще се изправи пред бившия си, ще го погледне в очите и ще издържи на погледа му. Толкова съм му набрала на тоя, че ако съществуваше в реалността, бих му се изплюла в лицето. Достоверността на случващото се в този туун хич не е за пренебрегване. Да подчиниш някого само, защото можеш физически да го надвиеш, не те прави силен човек. Това е първична реакция на животно, което убива и осакатява, за да нахрани единствено егото си Ще допълвам мнението си после
  13. Отдавна не бях гледала БЛ сериал. Опитвах и завършвах в най-добрия случай с превъртане само на нещата, които ми привличат вниманието. Това сериалче ми го препоръчаха и си го изгледах с удоволствие. Гледала съм целия HIStory 1, една от историите от HIStory 2 и сега тази от HIStory 3. Всичките ми харесахa относно заснемане, игра на актьорите, химия и взаимодействие. Тайванците наистина много са качили нивото в последните години. Тук имаше доза хумор, смислена основна история, добри любовни сцени, които не засенчваха екшъна, добър език на тялото. Малко не ми допадна как караха да играе актьорa в ролята на старшия полицай, но проблемът си е мой, че не разбирам този стил. Другото, което ми допадна е, че харесах абсолютно всички герои в сериала и бях приятно изненадана как всеки от тях допринасяше в историята. Любимец до края си ми беше високият, смугъл Анди. Самото въплъщение за похот Благодаря за превода, редакцията, темата и най-вече за отделеното време по този проект. Друго си е с български буквета
  14. Няколко неща ми дойдоха наум гледайки трети епизод: Кой казва, че трябва да си като всички останали, за да си щастлив? И кой определя, какво е щастието, как да изглежда то и кого да имаш в живота си или не? Хора има всякакви, затова и не може да сложим всички ни под общ знаменател. Но пък някои неща е възможно да са общовалидни. Хората са силни в някои аспекти и слаби в други. С всички е така, независимо какво място заемат в обществото. Диалозите наистина ме карат да се замисля над доста неща Този епизод ме остави с отворена уста със заснемането си. Влюбена съм в подхода на кaмерата в две от сценките. Първата е между Скарлет и . Освен добре заснета сцената беше и много смислова. Kакто често забелязвам напоследък, се оставя на зрителя сам да си направи изводите. Прелестно е. Другото, което ми допадна е да сравнят бодливата личност на Пе Та Ми с цъфтящите дръвчета и нежните им цветове. Тук вече се бях размазала тотално на детайлите. Също и музикалния директор. Попадали са ми подобни хора като него и колкото те дразнят, толкова са ти и интересни. И с тях не можеш, и без тях също На репликите: - Какво правиш? -Дезинфекцирам те. се бях опулила. Екзалтирано тупнах на бюрото си с цяла длан и после се закашлях кофти на вдигналия се прахоляк. Трябва да чистя прах, но кой има време за такива глупости, като има толкова азиатски сериали за гледане. Няма да живея 1000 години, я Интересно е как той я подкрепя. Също и интересни наченки долавям в мъжа на директорката. Разликата е, че едната се влияе от човека насреща си и изграждат уважение, докато другата никога няма да го допусне до себе си... отново. Та да се върна на музикалния директор: прави се на удивително дебелокож. Колкото и пъти тя да го убоде с бодлите си, той пак успява да се докосне до сърцевината й. Нейното ми прилича на опит за самозащита. От толкова време се защитава от всички и играе само в нападение, че вече е забравила, че има и други начини. А той... всъщност не мога да намеря точната дума, която го описва. Не е играч. Тогава нямаше да бъде толкова наранен. Не е и да обича да му е трудно. Просто, когато харесва някого, ще го държи до края. Лоялен е. Мисля, че това е думата, която му пасва. Та, поне се надявам да държи до края. Не всичко зависи само от него естествено. Силен характер и едновременно с това емоционален. Би постигнал нещо сам в своята си област, но и би бил до нея, за да не върви тя по пътя си сама. Не знам какъв ще е финалът. Предполагам отворен. Хората не се променят лесно. Не и тези, които едва сега откриват, че останалите хора биха могли да са слабото им място. Припокрива ми се в реала откъм ето това: когато хората видят силна и независима личност, те задължително гледат да й направят животеца труден. Не защото човекът им пречи по някакъв начин, а понеже ги дразни с увереността и доброто си настроение. Доста се притесних, виждайки коментари, че нататък се разводняват нещата. Надявам се да открия нещо, което да ми хареса до самия край. Най-малкото актьорите масово са ми непознати, супер приятни са ми и играят повече от добре. Стискам си палци
  15. Нямах предвид физическа сила, а да се наложи спрямо ранга си. Кайт не е много уважаван никъде и сега, когато трябва да защити и някого другиго, става още по-трудно. Едновременно знае, че той е причината тя да страда и иска да я защити, а всъщност тя го е създала с тази незавидна съдба. Много особена връзка заформят и нюансите ми харесват. Хората правят грешки, но е важно как после ще съумеят да поемат отговорност за решенията си. Благодаря за разясненията. Вторият принц ми е много мъгляв, както и всичките дворцови неща. Дано не ни запознаят с цялото кралско семейство, че ще им изгубя дирята съвсем ПП. Аз помолих за темата и все още горя от желание да си го дочета. Направо място не мога да си намеря, защото супер рядко харесвам нещо. Китайските винаги ги започвам с интерес и след няколко чапа започвам да губя мотивация. Но този си ми държи влага здраво. Ще го проверявам и занапред. Може пък да извадя късмет. Благодаря ти за всички направени препоръки
×
×
  • Create New...