Jump to content

voileta

Потребители
  • Content Count

    740
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

voileta last won the day on November 29 2019

voileta had the most liked content!

Community Reputation

732 мочи

4 Followers

About voileta

  • Rank
    Пазител
  • Birthday 01/15/1914

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Любими сериали
    Sungkyunkwan Scandal, Secret Garden...
  • Любими филми
    Gataka, Memento...

Recent Profile Visitors

2,764 profile views
  1. ЛЕНОЧКА 27 ОКТОМВРИ 2016 Г. *Тематиката може да се стори тежка за четене. Цензурирала съм по-бруталните линии. Дребничката й фигура се промъкваше плътно до стените на сградите. Плъзгаше се бързо като сянка. Притичваше покрай осветените места страхливо и се озърташе. Реакциите й бяха инстинктивни. Дългите сламеноруси плитки я шибаха в лицето. Вятърът ги размяташе, но тя нямаше волята да извади премръзналите ръце от пробитите джобове. Обувките й бяха нахлузени на голо. Едната бе спукана и мокреше кракa й, карайки я вече почти да не го
  2. Абсурдистан. Пансори изповед /2017-та или по-рано/ Жанр: комедия Осъзнах, че нервните ми окончания са изпушили до едно. Вървях към спортната зала. Ако идеята за сам*убий**во не надделееше междувременно, щях просто да поплувам и релаксирам в басейна. Излязох набързо, защото бях напът да скалпирам някого на работа, скубейки го почти до смърт. Бях си изрязала ноктите тая седмица, та дрането и ваденето на очи отпадаше като опция. Топнах се. Тъкмо хладината на водата взе да уталожва кипналата ми кръв, когато отсреща се настаниха фитнес младеж с мутренска аура и русокос
  3. РОЗОВ СВЯТ Тае среща Мара *** /Юни 13, 2017 год./ /четвърти откъс/ *Проектът засяга темата за смяна на пола. Съдържа и БЛ. Видяха се на летището. Белите зъби на Мара проблеснаха в широка усмивка. Тае виждаше желанието в очите на мъжете и завистта в очите на жените. - Кога ти предстои великата операция? - Още само месец. Представяш ли си - изкиска се Мара. Финото гъвкаво тяло интимно се приближи до това на Тае. Безсрамно флиртуваше с него. Всички виждаха извиращата енергия и мигом пожелаваха Мара.
  4. ДОСТОЙНСТВО /17 ЮЛИ 2018 ГОД./ *** Мразя откъснати цветя. Цветовете им увяхват толкова бързо. В миг прекършваш живота им, отделяйки ги от майката земя. И избираш винаги най-красивите. Ароматът им рязко изветрява. А когато започнат да капят листенцата им, ги захвърляш никому ненужни. И с нея се случва същото. А някога те са се радвали на слънцето. Някога те са били всичко, което са искали да бъдат. Някога... *** Самата мисъл за убити цветя ме отвращава. Въпреки това всеки петък минавам през пазара и си тръгвам с
  5. Той винаги има свой си начин да прави нещата и тръгва с рогата напред. Но всъщност под тази привидна самоувереност умее да оцени и нейната гледна точка. Просто трябва време и много дискутиране на висок глас/дракане. А тя е способна да го разгадае и да удари право в десятката в тълкуването си. Невинаги мога да намеря точните думи, с които да опиша кое и защо ми допада. Харесвам динамиката. 'Дръпни-пусни' взаимодействията. Комедийното. Ти ще кажеш, дали съм успяла да уловя правилно детайлите. Досега са ми интересни само те двамата от сюжета, което означава, че вероятно ще остана само до 20-ти ча
  6. Харесва ми как си описала особеностите на стила на всеки автор. Да, много леко и приятно си достигнах до 20-ти чап. Допада ми, че когато някой от героите е в по-младша възраст, сюжетът е лишен от пошлост. Без от това да губят взаимоотношенията на героите. Обожавам да чета за човешките взаимоотношения и това, което води хората. Ако има комедия, романтика, съспенс или драма-добре дошло. Обичам да намирам границите си на поносимост и да ги преодолявам в течение на времето. Стига да има някаква логика в сюжета. Не бих се втурнала да чета нещо, ако е едностранно развито.
  7. Ти си такова свежо попълнение във форума. Намерих трима човека, които оказват голяма подкрепа на безпътната ми душа относно тууните, които чета. С мангите, уви, не можах да свикна. Не мога да приема черно-бялата им стилистика, нито начинът за четене. Както каза, ако твърде много си приличат героите, аз не ги разпознавам. По принцип имам проблем с разпознаването чертите на лицето. Така че, ако няма цвят и разлика в детайлите-загубена съм. Но зачетох мангата, която е препоръчана в друга тема-'Takane & Hana'. На 10-ти чап съм и се чете леко. Смея да кажа, че начинът по който е написано резюме
  8. Не знам, дали не измина година откакто си взех почивка от азиатското кино. Случва ми се на около всеки две години. Всяко завръщане е помитащо. Кастът от този сериал са нечовеци просто. Всички до един. Възрастната актриса обаче-тази жена има толкова богат вътрешен свят, че за две секунди е способна да ми предаде емоциите си. Без да казва или прави нещо. По самото й присъствие могат да се доловят емоциите преминаващи през нея. Това не е изиграване, не е актьорстване-тя изживяваше всичко съвсем наистина. Този сериал е толкова топъл и човешки, и толкова красив. Най-сетне едно здраво корейско семей
  9. La Femme Fatale 1 /2016-та или по-рано/ Да бъдеш една от многото, когато пред теб стои единственият. Една от тълпата. Бройка. Забравена. Нищожна. Само брънка от цялото. Не можеш да го понесеш. Заставаш пред него, гледаш го, а времето сякаш започва да застива. Очите ти се присвиват. Наблюдаваш всеки дребен детайл. Дали ще те погледне по-особено, дали устните му ще поддадат. Ще се промени ли дишането му или ще трепне ли ръката му. Нищо. Абсолютно нищо. За него ти си никоя. Предаваш есето си и излизаш. Сърцето ти бие до
  10. Това е добро. Смешно е, мило е, сериозно е. И е трудоемко, защото историята се върти основно около двама героя. Трудно е да се измисля голям сюжет, когато героите са малко. Но тук авторът е блестящ между това да ни развежда през бойните тактики, историята и взаимодействието на тези двамата. Тази реплика ми влезе доста навътре: 'I have to carry the weight of all these deaths'.
  11. РОЗОВ СВЯТ трети откъс /03.06.2021 год./ /Саша и Долийн/ *Постът може да се стори тежък за четене. Моля да се има предвид. - Как си днес, Долийн? - Саша приближи свойски. Хладните й пръсти погалиха грубоватите ръце на младата жена. Успя да потисне гримасата си, когато усети, че Долийн пак е гризала ноктите си до кръв от притеснение. Тя не даваше на работещите в дома да ги изрежат. И от страх предпочиташе сама да ги изпили хапейки ги до живи рани. - О, мила моя, - приглади косата й. - Защо не ме изчака ощ
  12. Привет! От известно време забелязвам, че не ми дава да добавям/редактирам линкове към теми, които съм създала. Не дава и да редактирам/допълвам към мненията си. Не мога да разбера-от браузъра ли ми е или е заложено във форума? Не ме бива с тези неща. Благодаря предварително за отзвука, който ще получа
  13. Поплаках си. Артът и взаимоотношенията между героите, динамиката са върховни. Откакто каза, че има линк, който е по-напред-буквално изгълтах всичко. Ще добавя линка, който си дала в главния пост/не ми дава да редактирам темата о.о/. Пубертетът взе да удря нашето коткарче като парен локомотив. Доктор Дилейн е сред най-сладурестите герои в момента. У Ин с неговия джаджамьон ме съсипва от хил. От шефката на асоциацията и Джи У би излязва добра двойка след време. Определено одобрявам. Много ме изкефи, когато той подпита на колко години е тя. Уж не се интересува от флиртове, уж не зацепва, но си е
  14. Плаках почти на целия 110-ти чап. Ето точно колко обичам да чета тууни. Не знаеш колко се зарадвах като видях, че има мнение от теб, адашленце. Не коментирам често, защото когато съм сама не е интересно. Радвам се, че го четеш и следиш. Не знаеш с каква наслада четях колко цветисто си обрисувала всичко. Насоките ти за руския също ще са много ценни на някого. Четворицата са великолепни. Знаех си аз, че мацката е пекана дивачка. Госпожицата с кученцето дето сталква ми се щеше вместо само да я вземат за мезе, да видя още от нея. Харесва ми как Jiwoo никога не разбира, че тя флиртува с него, хах.
  15. /19.08.20/ Слънцето в очите ти /15 минутка/ Усещаш първо как светът става огромно чудовище, което се опитва да те погълне. Отваря черната си, грозна паст. И ти бягаш ли, бягаш, останал без дъх, докато накрая не осъзнаеш, че си напълно загубен в мислите и чувствата си. Оплетен до безсилие в страховете си. После светът ти става толкова мъничък, свива се до размерите на грахово зърно. И ти разбираш, че в него няма място за теб. Ето това представляват депресиите. Това представляват паник атаките. Това представляват травмите. *** Всеки д
×
×
  • Create New...