Jump to content

voileta

Потребители
  • Content Count

    638
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

voileta last won the day on November 29 2019

voileta had the most liked content!

Community Reputation

422 мочи

2 Followers

About voileta

  • Rank
    Пазител
  • Birthday 01/15/1914

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Любими сериали
    Sungkyunkwan Scandal, Secret Garden...
  • Любими филми
    Gataka, Memento...

Recent Profile Visitors

2,377 profile views
  1. Тъкмо щях да вдигна валянката, че гъбите изглеждат абсолютно се кротнах обратно на стола си
  2. Невероятно красив 120-ти чап. И брутален също. Нямаше грам пълнеж. Всичко съществено и по много насипано. Да има. Прелест. Още веднъж отвориха дума за това кой-кого. докато главният свари да се появи *До чап 120*
  3. Ретрограден Марс и лоша Карма /21.09.20/ 1-ва част Беше мечтала с години за този миг. Първата официална галавечеря. Не искаше да е поредното подскачащо момиченце, което не можеше да контролира вълнението си. Косата й бе изискано прибрана в кок и поръсена с брокат. Гримът й лек, с очна линия и единствено червилото бе по-тъмно, за да подчертае тънките, малки устни. Облече черно поло със сако цвят горчица и пола с висока талия, очертаваща небрежно формите. Едновременно шик и професионална. На врата си сложи верижка с бял диамант. Обици не носеше. Обувките бяха с тъп ток, но със заострен връх. Не искаше да изостава спрямо ранга на гостите. Все пак беше сред организаторите на събитието. Но ако зависеше от нея едни джинси със съдрани колене и тениска на ''Дийп пърпъл'' биха свършили много по-добра работа заедно с бутилка бира, която ръката й да не пуска през цялата вечер. Ето го и него: певец, танцьор, модел, актьор и каквото още се сети човек. Златната кокошка на голямата агенция, която го представляваше. За него бе забелязала, че се пази от женското внимание усърдно и умело. Не знаеше, дали ненавиждаше мацките старлетки около себе си или просто му беше писнало от скандали заради общия въздух, който дишаха. Имаше и още една версия свързана с типа хора, по които си падаше. Истината щеше да я изненада повече, дори и за широко-скроен човек като нея. Светът беше шарен, а най-добре се крие нещо, когато е пред очите на всички. Истината бе, че Карма не беше главният организатор на събитието. Общо взето като жена и сътрудник тя беше нещо като деветата дупка на кавала. На нея можеше да се разчита като на муле, което да изнесе работата на гърба си, но не и като да й се даде възможност да блести или да си покаже много носа отгоре. Тези лаври оставаха за старши сътрудниците. Все пак й повериха настаняването и грижата за комфорта на почетния гост. Тя беше добра с тези детайли. Безупречна беше по-точната дума. - Здравейте, мистър Чен - с артистичен псевдоним Марс Ес. 27-годишен. Тръгнал с БЛ сериал от Тайван. Преди това моделствал за прехраната си. След това успешно играещ в редица розови сериалчета развиващи се в миналото, където героините наред с другото остават и с непорочни устни и мисли до края, непогалени дори и от лъчите на слънцето. В пика на славата си той изглеждаше зашеметяващо. Леко отегчен, напълно осъзнаващ цената и времето си продукт, който е скъп, но се продава с лекота. Парите излизат от джоба ти преди да се усетиш и ти ги даваш с радост. Поводът беше благотворителен. - Радвам се да ви видя на нашето събитие. Аз съм главният организатор Тиен Су Джи - двамата мъже се здрависаха, след което размениха любезности. После шефът й се извини, че трябва да каже приветствената реч и избута малко неочаквано Карма напред. - Това е нашето тайно оръжие, г-ца Карма Рийвс. Оставям ви в нейните сигурни ръце. Тя ще ви разкаже за графика на тазвечерното събитие. - Приятно ми е, мистър - ръката й остана да виси във въздуха повече отколкото беше нужно. 31-годишното й съзнание бъгна за момент, след което тя удари ръката си в отсрещната преди да успее да я напъха в неговата за поздрав. Ръцете му бяха топли, пръстите дълги като на пианист. Пръстените плавно плъзнаха метала си по нейната кожа преди тя да издърпа своите ръце леко прибързано. Част от чара му беше в това да те омагьоса още от първата секунда. - Моля, последвайте ме - делово го придружи до масата и му обясни всичко нужно. През цялата вечер остана до него вдясно изправена, за да е готова да се отзове при нужда. В края на вечерта краката я боляха ужасно и откри, че е готова да убие олигофрена измислил стягащото бельо. Имаше чувството, че тялото й се е втечнило под тази материя. Какво лошо имаше след 30-та си година да си отгледаш малко, сладко шкембе и да не мислиш после да го тушираш с фитнес до припадане? Най-сетне след всички снимки и светкавици, успя да си открадне малко време, за да бъде почитател. Разказа му колко е възхитена от проектите му, текстовете на песните, музиката, как са й помогнали да напредне и да се усъвършенства. Разказваше с постоянство и въодушевление. - Искате ли снимка - нетърпеливо изстреля Чен. - Не искам да е поредната снимка - изненада се Карма. - За вас това е мигване. Удар на сърцето ви. Отегчение, което после ще гледам на тази снимка до края на живота си. Бих искала да ме запомните, но осъзнавам, че искам прекалено много. Не сте длъжен и не бива. А дори и да го направите, ще е нечестно спрямо останалите хора, които ви обичат също толкова колкото мен. Ето затова не искам да се наричам ваш фен. Фенът е обречен на дистанция и професионализъм от изпълнителя, когото харесва. Бих желала да съм ваш приятел, но осъзнавам, че и това е невъзможно. Затова ще помоля за нещо друго. Намислете си нещо, сега в този момент по време на срещата ни. А аз ще пожелая силно това да се сбъдне. Така и вие, и аз ще имаме спомен заедно, когато това стане. - Пропускаш нещо - показалецът отмести няколкото косъма гъделичкащи ухото й. - Човекът, на когото толкова вярваш и когото уважаваш може да е просто поредният за*ник - Той дори не трепна. И неуважително прибра ръцете в джобовете си. На лицето му имаше усмивка само с устни, а очите му не гледаха нея. Бих си пожелал да употребя*/тук съм използвала по-силна дума, но ще се цензурирам/ теб, но не си падам по фустите, които много говорят - прошепна в ухото й скъсявайки отново дистанцията - Затова ще си пожелая да употребя* мацката ей-там. Искаш ли да те уведомя с SMS, когато това се случи? - сега вече я гледаше в очите. Всичко, което Карма искаше бе да издържи на този поглед без очите й предателски да се замъглят. - Та, когато това се случи, казваш че и двамата с теб ще сме доволни от този факт? Не мисля така. Да, крещящите малки момичета имаха повече късмет от нея. Те получават снимка, заслепяваща мигновена усмивка, която никога не разбираха колко фалшива беше и най-важното никога не разбираха колко арогантен беше този красив, талантлив за*ник, когото харесваха. Всъщност не повече от повечето хора. С тази разлика, че той можеше да си позволи да не се преструва в определените случаи, когато залогът беше твърде нищожен. Толкова по въпроса с уважението на Карма и това да се държи на положение. Толкова с това да бъде умна и зряла. По-умният беше той. Тя поиска да бъде искрен с нея и той го направи. Защо тогава сега й горчеше? Защото беше егоистка. Искаше да бъде запомнена, като прекрасен човек, който му е направил силно впечатление, но той улови плана й. И сега тя не можеше да забрави него. Странен начин да усилиш нечие влечение към себе си. Сега го харесваше още повече, именно защото й показа, че не е сладкото, добро момче на мама. Той играе соло. *Имам три сурови откъса с тези герои, които ще споделя. Вчера написах другите два. Не завършвам проекти, но ми харесва да улавям моментни настроения.
  4. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ - Лъжичка за мама, лъжичка за тате. Eдна за баба и една за дядооо... Ето така ме научиха да ям за четирима...
  5. Първия път, когато слушах песента, не я разбрах особено. Аз съм малко бавно-сгряваща откъм английския. На следващото слушане вече бях добила магията. Това не е просто обяснение в любов към Емили, или просто колаборация между Макс и Юнги/Да, включвам Юнги, а не Шуга, защото там откривам човека и приятеля Юнги, а не само ограничението до сценичния образ Шуга./, а истинско приятелство и допълване, и в двете конфигурации. От онова рядко-срещаното поръсено с магичния прашец. Да разкажеш живота си в песен, е смело и мило. Хората са способни както да ценят и изграждат, така и да рушат и хейтят. Когато обаче имаш смелостта да застанеш и изложиш душата си на показ с толкова много обич вложена в това, което правиш. Когато имаш точния човек, с когото гледате в една посока и само по очите можете да видите любовта, тогава не мисля, че ще се намери някой, който да осъди това. А дори и да има, неговият глас ще бъде пометен измежду останалите позитивни. Хареса ми участието на съпругата му в този клип. Много красива дама. Как показаха своето щастие от-до. Хареса ми неформалното участие на Юнги под формата на котката появяваща се по време на рап частта. Много ми се щеше да знам превода на корейския и съм учудена, че нямаше суб за него в оригинала. Макс и Емили са научили корейския рап по време на карантината. Представете си какъв знак за уважение е това към Юнги. И това са техните обети, а Юнги се явява нещо като техен кум. Нямам думи. С колко ли обич той е писал лириката за този рап. Просто отвсякъде струи обич и обич. Харесаха ми лакираните в цвета на песента нокти на Макс, общия им танц с Емили, хармонията измежду всички тези малки и големи детайли, която правеше съвършенство. Салют за Емили и Макс като двойка и също начина, по който животът и музиката ги е събрал с Юнги като техен семеен приятел. Аз съм се разнежила до ниво захарен памук Ето английски превод на рап частта. Харесва ми, че в превода ''u ARe MY light'' е преведено като АРМИ. Така смисълът става двоен и още по-позитивен:
  6. Дълъг трейлър на предстоящата игра. Явно играта е за по-голям клас възрастова аудитория/съдържа кадри на насилие/. Харесва ми, че за разлика от видеоклипа към песента, който се наложи да цензурират, тук не им се налага: И един артист, който си следя и качва сладурски рисувани клипчета:
  7. Първи сън с БТС, който помня /04.10.2019/ Толкова абсурден и същевременно толкова сладък. Събуждам се в хола и гледам някакви хора си говорят, разхождат се. Оказва се, че нашите са дали къщата под наем и минаващите автобуси имат право да спират пред дома. Да влизат, да си правят кафе, да почиват и прочие обезпокоителни неща. Снощи валя много силно, та и това го има в съня ми. Групата закъсала заради дъжда и поради тази причина инкогнито са у дома. Затова и са конкретно в моята стая. Нямало други свободни стаи. Аз съм обута с терлиците от баба и с плетен, вълнен клин. Да стана, не! По-скоро земята ще се отвори под мен, отколкото да ме видят така изтипосана. Завивам се и заявявам, че ще спя целия ден. * На другото единично легло Екстра Нина и Цветелина/поп-фолк певици и сестри/ разследват масов сериен убиец от Балканите. *Заинтересувана съм.* Решават да му пишат в чата. *Стресирана съм.* Казват ми, че чатът не е защитен и може да бъде проследен след време. *Отчаяна съм.* Питам ги: Това значи ли, че той ще разбере къде живея? И как така заподозряхте точно него? Заподозреният винаги носел официален костюм с кожено яке отгоре. Що за логика е това!!!? Аз се изнасям от вкъщи. Не искам да бъда убита от измислен сериен убиец в съня си. Междувременно БТС обсъждат нещо оживено. Разочаровани са, че на улицата никой не ги е разпознал. Казвам им, че шансът някой да се заинтересува от тях в моя квартал, се свежда само до моята самотна душица, и че ако някой знаеше, че са известни, щяха да ги снимат по-скоро заради клюкарщината и жълтинката, а не заради това, че ги ценят като хора. * Семейството ми явно прави ремонт в кухнята. За фон са пуснали кючек, от който ти изтръпват пръстите на краката от неудобство. Ориенталските ритми се носят и изпълват плавно слуха ни. Намджун се залепя за стената връз мен. Настървено иска да научи що за звуци са това. В крайна сметка получавам едно Намджунско уше до носа си и един Намджун отдясно, за когото сърцето ми все още не е готово да се справи. Казвам му, че може да отиде оттатък, за да чуе цялата песен, но ми отговаря, че в кухнята мирише силно на боя и му става лошо. – Намджун, - Дали е добре да се обръщам така към него? - може ли да продължиш да слушаш парчето, без да си залепнал за мен? – Това е нещото за което цял живот ще съжалявам, че съм казала, дори и да е било само насън. Ще се самобичувам след малко, обещавам. Той се позасрами, на другите не им направи грам впечатление. * Дамите чакаха трепетно отговор от предполагаемия сериен убиец, а макне линията разглеждаха цялата електроника вкъщи и ме питаха постоянно, защо всички аларми се включват. Подозирах, че ми правят номер, но не знаех с какво съм заслужила всичкото това внимание. Наложи се да се изправя в цялата си прелест с плетения клин и терлиците, разрошената коса и подпухналите очи от висенето на компа дълги часове, за да изключа биенето на стенния часовник. Сега беше моментът земята да ме погълне, за да не умра от срам. Сега вече всички гледаха в мен. От физиономията на Джей Хоуп се виждаше, че иска да има точно като моите шушони за бъдещ клип колаборация. За да замажа положението им казах, че много ми се иска да им изпея една българска народна песен, но пея ужасно и ми трябва точната песен. Попитах ги кой как желае да бъде наричан, защото в България имат различни галени имена. Не можах да получа отговор. * Трябваше да ставам, защото окончателно се бях разсънила и вече спях повече от 12 часа. Изключително съжалявам, че не успях да запомня нищо конкретно свързано с Джин и Шуга, но човек не избира какво точно да сънува или запомни. Ех, искаше ми се да разведа момчетата из града си. И да вметна, за по-лесно в съня ми БТС говореха изцяло на български, ха-ха-ха. Ако се разчиташе на моя корейски, нямаше да се разберем особено. От тогава съм сънувала още няколко пъти любимата си група, но не помня нищо конкретно, за съжаление. *Рядко сънувам и още по-рядко помня сънищата си. А този дори имаше и смисъл, така че го направих на пост, за да си го имам за спомен. Ценител съм на всякакъв род музика и изпълнители, но и не харесвам всичко наред. Всяка музика е красива и всеки изпълнител влага душа и сърце в нея. Затова има моето уважение, и има своите слушатели и публика ^^
  8. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Всичко се поврежда... Чувствата, хората, ютията. От ютията пък въобще не го очаквах.
  9. Днешен откъс. Все още не знам как да го кръстя, затова ще бъде първото, което ми дойде наум. Проектът, по който сега пиша е доста тегав. Тематиката надолу може да дотежи. Тирада/Празнословие - Хората смятат, че са неуязвими. Живеят в този голям, голям свят и не мислят за злото в него. Все си представят, че то ще се случи на някого другиго, но не и на тях. И че късметът ще е на тяхна страна вечно. Също вярват на близките си, че няма да ги наранят. И разчитат, че е като по филмите и доброто ще надделее. Измамно, криво огледало. Нека се замислим за момент. Колко често се случва зло и колко често добро? Колко обири, убийства и изнасилвания стават? И колко такива биват осуетени предварително или по време на извършването им? Разликата в процентите е фрапираща, нали? Къде е доброто тогава? Спи ли? Или си е взело отпуска - М. понечи да възрази. И. не беше готов да прекъснат тирадата му. - Не, не казвам, че не съществува, докторе.
  10. От твърде много страни взеха да го намекват. Не е само майката. Докторът също отдавна го пили същото. До Юн не може да контролира феромоните си. А те са много силни и апетитни. Няколко пъти наблегнаха, че Те Хан е прекалено млада алфа, т.е. все още няма да знае напълно как да се грижи за своята омега. Освен това напоследък изглежда изтощен и под напрежение Очарована съм от този туун. Трети път започвам да го чета отначало и два пъти частично си клъввам чапове. Обожавам езика на тялото, с който работи авторката. Хуморът особено в началните чапове е епичен. Артът също е различен в началото и много чувствен. Чиби версиите ме умиляват. Има доста странични герои и всички са ми интересни. Не държа особено на смът сцените. Мога и без тях, но тук са направени красиво и смислено. И са зверски много, без да омръзват или доскучават. Аз съм респектирана. Сюжетът е този, който ме държи здраво. От малкото проекти е, в които има какво да коментираш във всеки чап
  11. Тъкмо ще помогне на нашата красавица да повиши успеха си. Шефчето и той иска, ако ще си взима 'брат', да има поне малко познания от училище въпросната личност. А не все да е на последно място. Имало и по-мързеливи хора от мен
  12. Отрядът е решил да си подритва здравните книжки в неподходящо време. Доста се събра. Никога не ядосвай жена с власт. Още повече кибритлийка. Нещата направиха пълен кръг. Всичко тръгна от недоволството им, че е жена и точно пък защото е жена, ще ги научи да не се закачат повече. Освен това оттук насетне, ще са лоялни до гроб, защото вече ще я уважават като лидер. Трябва просто да приемеш рамото до себе си в битка. В армията си брънка. Или си част от цялото, или биваш премазан. Ще ги научи как да са едно цяло като ги обедини чрез това да изпитат обща болка и неудобство, срам. Тогава това, което ги е разединило, ще ги сплоти. Извоюва си правото да бъде лидер. За пореден път го доказа. Обожавам такива алфа личности Уоу! 68-ти чап. Директен е. Това не го очаквах. Този негов *До 68-ми чап* Едит: изобщо не стана така както си мислех. Или може и да стане в дългосрочен план, но тя вече няма право да им е ръководител. За пореден път съм възхитена от реалистичните избори и развитие на този туун. Императорът успя да остане безпристрастен, дори и развитието да не му се понрави. Респект! *До чап 75*
  13. Вероятно ще има много неща, които ще изпусна, но все пак ще опитам на база първо слушане да дам впечатления. Песента е на английски. Всички от момчетата са се трудили с английския. От своя страна това е свиден подарък към интернационалните фенове. Песента е толкова цветна и зареждаща, с такъв положителен текст, че мигом всяко лошо настроение и депресия напускат тялото ти. Бенката на брадичката на Куки и татуто, които не са скрили с грим ме очароват. Цялата рап-линия пее, хора. Аз съм влюбена. Най-сетне ги пуснаха тези вокали, за които всички отдавна бленувахме. Джин също най-сетне смело показа, че обожава да танцува и това му носи много радост. Хоби ми е фаворит като визия тук и съм безсилна пред този факт. Гледам като хипнотизирана и това е. За Шуга не стигна екранно времето в клипа да му се нарадвам. Всички са толкова себе си. Личи си как са вложени техни типични черти, които познаваме през годините, но и ни показват нови страни от себе си. Ар Ем ми беше като блистера с щастливи хапчета. Ви все така ме убива с този свой нереално красив поглед и плътен глас, който вибрира в главата ми дълго след като съм го чула. Вокалите и движенията на Джимин и Куки. Куки танцуващ сам в стаята си, както прави всеки останал сам в стаята си, когато чуе музика. И още много, много, което не мога да уловя с едно слушане и гледане. И най-важното БТС връщат ретро вълната на диското. Когато нещата бяха много по-простички, а хората някак по-щастливи. Това говори достатъчно
  14. О, ще се окаже, че третият играч, който търси за отбора ще е Шефчето взе да се заглежда по разни форми, хе-хе. Беше много сладка на снимката с мократа коса и той й написа ''без повече подобни снимки'' *До чап 43*
  15. Надявам се нашият да си остане залюпен до края и хич и да не отрази любовните й пориви тип ''първи клас''. Когато има екшън, не ми се ще да ми развалят динамиката с романтика, като изчервявания и девойката вечно в беда. Предпочитам по-прикритите прояви на интерес, дето могат да ги нижат още 200 чапа. Пак няма да я вземе насериозно, та поне съм спокойна. Аз също имам трудни моменти покрай започването на новия сезон. Или съм забравила колко сексав е станал главния във времето, или са го направили още по-по-най този сезон. А облечен в костюм и с тези сини очички, буквално ми взема душата. Преди се влюбвах в аниме герои. Сега в герои от тууни. Не знам еволюирам ли, или дълбая дъното Откъм новия чап разбрах, че на всички връзката им с ''другата страна'' била ярко заслепяваща, па нашият нямал връзка с тази страна и било черен, непрогледен мрак. Дали точно затова не е така тъмно? Защото двете страни не са свързани. После започнах да мисля: а какво, ако този мрак опита да превземе нашия пич в един момент? Липсата на връзка ли го прави да няма лимит в силите си? Толкова много въпроси *До чап 115*
×
×
  • Create New...