Jump to content

voileta

Потребители
  • Content Count

    610
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

voileta last won the day on November 29 2019

voileta had the most liked content!

Community Reputation

361 мочи

2 Followers

About voileta

  • Rank
    Пазител
  • Birthday 01/15/1914

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Любими сериали
    Sungkyunkwan Scandal, Secret Garden...
  • Любими филми
    Gataka, Memento...

Recent Profile Visitors

2,315 profile views
  1. Лабиринтът - откъс от 2015-та година Герои - Чернините Власт *** - Искам, наистина искам да го направя - сълзите опариха бузите и накараха Ципадора да се обърне с гръб към едрогабаритната фигура в дъното. Бе толкова лесно. Толкова лесно да я накара да се загуби в чувствата си. Да загуби пътя си и да вижда само него в необятната тъма. Неговото черно не се сливаше. Не можеше да го сбъркаш с нищо друго. Нямаше как да го забравиш. Нямаше как да не го поискаш. Алчно и грешно. Сладостта му щеше да се разлее в теб и да опияни съществото ти, заставяйки те да й се подчиниш. Затъвайки все повече в неговите опитни ръце. Гневно разтърка очи и се извърна. Вгледа се в изящните пръсти и се плъзна на възглавничките им, които бяха леко издадени като малки капчици с едва забележимо връхче и толкова чувствено докосваха, че й се прииска да е подвързията с книга. Нищо, че щеше да бъде поне на 1 500 години. Едва подтисна стона си преди да продължи. - Но искам и мога са две различни неща. Искам да те разбера, но не успявам. Ти си труден за търпене, камо ли за нещо повече. Понякога грубостта ти ме наранява, но ако друг ме нарани, знам, че твоята безчувственост, твоето безразличие, ще ме утешат. Ти неизменно, безмълвно ще ме посрещнеш. Ще впиеш погледа си, ще разчетеш всяка моя интимна мисъл и отново ще ми внушиш, че да се предам ще направи теб единствен. Не съм готова да ти подаря тази победа. Не съм готова да те отърва от присъствието си. Да те оставя сам да властваш над съдбата - за миг думите замряха шоково в гърлото й. Беше го направил. Беше направил нещо изумително човешко, за което само беше чела из прашните книги. Палецът му ненадейно бе оказал досег с езика му. Облиза се така естествено и разгърна следващата страница с наплюнчения пръст. Толкова усилия, за да направиш нещо така гнусно. На колко точно беше това 'старче', което седеше там зад бюрото в своята обител и правеше нещо по същия сложен начин както нявга бе правил древен негов прародител? Ципадора усети, че той напълно сриваше и размиваше силата на речта й, но поне пред себе си трябваше да покаже постоянство, затова додаде: - Знам, че съм слаба. Дразнещо допълнение, което тежи и занимава времето ти, но не съм толкова глупава да си мисля, че съм безсмислена грешка на създателя. Ти ме търпиш и зад този факт има конкретна причина. Усещам те постоянно в света си и това ме вдъхновява да се боря, да стана по-силна, да те победя - пое си дъх примирително. Бе като да говори на вратата. Трябваше да смени подхода. Шепотът му накара власинките по кожата й да затрептят като зряло жито. Умело можеше да пренебрегне присъствието й. То не пречеше на заниманието му да разучава ново, чудновато заклинание. Гласът му, не бе чувала този глас, но бе убедена, че щеше да бъде изключителен като всичко останало в него. Такъв, от който да сънува кошмари и да го желае още повече. - Нищо не ме влудява повече от силата ти - докосна ръката му малко под лакътя и потрепери от енергията пропълзяла между тях. Само след миг и с една последна дума казана полугласно, тя се оказа заключена в стаята си. - Проклетник - изруга ядно удряйки постелята си. ***
  2. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Аз съм 198 см. висок и тежа 100 кг. Качвам се онзи ден в автобуса. Не съм се бръснал 5 дни, а срещу мен на седалката седи някакъв пъпчив младеж и на потника му пише: 'Ако ме желаеш - само се усмихни'. Скучно ми е, усмихвам се и го гледам как се изпотява...
  3. Чета много неща, но защо ли ме мързи да коментирам дори любимите заглавия Това го четох до последния излязъл чап преди време, след което му дадох почивка. Едно от нещата, на които много се радвах е, че е реалистично, но и поради същата причина не ставаше, за да разпускам с него. Главната героиня е всичко онова, което не съм виждала досега. Все още не разбирам какво пълни живота й извън службата й. Има ли нещо повече не над това, а изобщо дори като запълващо малки дупчици извън това да служи. Сякаш целият й живот се ограничава само до там. Има перфектна логика, умна е, но се е специализирала само до военната тематика и останалата част от света я гледа странно и тя гледа света странно. Относно императора също не мога да си изградя конкретно мнение. Жесток е, когато го изисква поста и времето, в което живее. Едновременно с това се превръща в дете, когато трябва да изрази емоциите и чувствата си. Чета и съм объркана за себе си, защото консумирам нещо, което ни е сладко, ни солено. Не обичам да смесвам вкусовете. Едновременно с това туунът ме учи на много неща и ми дава възприятия, за които ми е нужно време, за да смеля. Не съм стигнала до там докъдето ти коментираш, но и аз мисля, че би отказала. Интересни биха ми били мотивите й. Искам да видя има ли нещо извън службата й ПП. Никога няма за забравя потреса му, когато видя плочките на корема й
  4. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Още един действителен случай от битието ми Женски тегоби: Когато обожаваш как е оформена едната ти вежда. Когато другата също е с прекрасна форма. 45 минути усилен труд, но поглеждайки общата картина установяваш, че двете по между си нямат абсолютно, ама нищо общо. НИЩО! Едната изненадана, другата го раздава непукист, лол. Какво е това, беее!? Всеки Божи път едно и също хД
  5. Всяка година от няколко лета насам се правят АРМИ глобални песни в знак на обич към БТС. Клип, текст, звучене-прелест, магия и някоя сълза. Чувайки българската следа в текста, ми стана още по-свидно: ''Вървейки тук до теб в добро и зло''. Не знам кое българско АРМИ е взело участие, но ме направи много, много горда Гледах, гледах, ако съм недоскивнала и песента вече е споделяна, моля да ме извините:
  6. Толкова се хилих с първи еп, че не знам когато по-нататък сменят жанра, как ще го приема. Тоталната промяна в Тонг Шик много ме радва. Накрая взе сам да си вярва какъв е, що е Актьорите много добре подбрани. Мъжкият каст е ммм-да. Още са ми пред очите раменете на психопата влизайки в болницата. Дори ми е чудно наистина ли има костюми, които толкова добре да подчертават раменете и мъжката фигура. Очаквах повече присъствие от психопата в първи епизод, но дори и в малкото време пълнеше екрана. Не знам защо, но в корейските сериали психопатите все ги представят по супер секси начин. Не съм хич против тази техника. Yoon Si Yoon разкошно преминава от амплоа в амплоа, за да направи героя си това, което е. След амнезията ми допада, Подходът с различните заглавия, които му помагат как да реагира са голяма свежарка в сюжета. ''Аз съм психопат. Не мога да повярвам, че се оплаквам на полицията'' - тези реплики ме нахилиха до ушите. На трети еп смехът все още е на макс. Колко очарователно пародийно го раздават. ''Не смей да ме докосваш. Ще се нараниш'' - моя милост пред монитора имаше физиономията на котка изяла канарче Едит: Изгледан и харесан!
  7. Ох, хиля се посред нощите с 5-ти еп като репичка. Разкошно чувство за хумор, примесено с много топлина и щипка интрига. Образите определено не са еднообразни. Откъм романтика-малкото е повече. Нагнетяват химията и моментите им са по-запомнящи се. Харесва ми, че не са сладникави. Всички в тоя сериал ще излязат перверзници Направо приритах на сцената с Преразказах епа, но то просто всичко, всичко ми хареса. Чак се дразня, че няма за какво да се захвана, бе
  8. Ако задържи по същия начин, ще си го догледам с най-голямо удоволствие. Много интересна конфигурация са направили между заснемането и жанровете вложени вътре. Като сюжет е подобен на It's okay that's love, а музиката е зловеща, каквито по начало са и приказките на Андерсен. Всички тези детайли обединени дават интригуващ резултат за гледане. Корейците умеят да направят от на пръв поглед несъвместими компоненти нещо хубаво. Изключително ме смъдна репликата: - Затова съм те родила. - В такива моменти се чудиш,
  9. Не ми се ще коментарът ми да става дълъг. Мнението ти е прекрасно и добре разгърнато, Gia13. За мен беше удоволствие да те чета Ще ми се да коментирам всеки един от героите, но ще навляза в ненужен преразказ. В началото си казвах: 'ето, появи се женско и Би било разкошно, ако сериалът се сдобие с превод. Наистина си струва
  10. Този сериал го изгледах на един дъх нощес. Десет епизода по над час. Е, не можах да се спра. А дори нямах настроение за игрално кино. Гледаше ми се аниме. Главният актьор невероятен симпатяга. Всички играят на макс, но при него емоциите изригват в рамките на милисекунди и ти иде да го грабнеш под мишница и да си го осиновиш. Отдавна не бях гледала толкова добър сериал с игри на ума, живот по ръба на бръснача примесен с типично кармичния лош късмет присъщ само на кореец. Като ги занижат злощастията едно след друго-краят не се види. Добре заснети екшън сцени. Сюжетът е навързан брънка по брънка и героите ту ти изглеждат като най-умните на света, ту са наивни деца, каквито и са по възраст. Наистина не очаквах, че ученици са способни да заформят това, но по-скоро колко просто го започнаха и как въртележката бързо им показа, че животът е игра за възрастни. За мен сериалът трябваше да свърши с изчезването на Отворен финал. Всичко друго ми дойде пресилено. Още повече, че сцената на стълбите във финалния еп наскоро я гледах в китайския филм ''Better days''. Сега ми се припокри и ми взе много от тягата на финала. Това обаче не намаля ни най-малко възхищението ми от продукцията. Жанрът беше между екшън и черна комедия през цялото време, но финалът е корейски с главни букви. Съжалявам, че не мога да напиша по-задълбочено мнение. Понякога думите просто не идват. Горещо препоръчвам Снощи ми попадна клип в интернет и оттам си го набелязах за гледане. Напоследък забелязвам, че каквото и да реша да гледам масово Gia13 е замесена. Искам да ти благодаря за темите, които създаваш. Наистина обичам да има място, където да изразя мнение след като изгледам проекта
  11. Ще сложа всичко в спойлер, защото няма как да го напиша без да издам развитието на сюжета. За мен този проект остава любим по много показатели The shadow isn't supposed to have a self - любима реплика. Доста време се чудех, какво ме привлича толкова в тези двамата като двойка и накрая осъзнах, че голяма роля за това играе контрастът между погледа на единия с единичен клепач и погледа на другия с двоен клепач. Досега не бях вярвала, че нещо такова може да ми влияе чак толкова
  12. Не мога да издиря каквито и да е читави снимки, затова просто ще попитам: Имаме ли потвърждение за татусите на Джимин ''Forever Young''? Веднага се сещам за изпълнението на АРМИ миналата година О.О. Не мога да намеря точните думи, за да изразя какво изпитвам всеки път. Не знам, каква е точно мисълта зад решението на Джимин да си татуира ''NEVERMIND'', но съм наблюдавала как плаче на това изпълнение. Лицето и емоциите, които преминаваха в този момент през него, ме оставиха безмълвна. Знае се какво е значението на ''13''. Куки също ни отвя шапката с неговите татута. Мисълта да имаш тези символи изрисувани върху себе си за целия си останал живот е просто изумителна. Обичта, с която си тръгнал да ги правиш. Гордостта, с която ги показваш на целия свят. Емоциите, които всичко това носи на нас, на тях. И знам, че всичките 7 мислят и чувстват това. За мен наистина са семейство
  13. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ По /минало/ преживяно от моя милост: За мен храната е издигната в култ. Мога да гледам кулинарния канал денонощно. Проблемът е, че кулинарният канал си дели екранно време с един друг жанр телевизия. Та в 23.30 часа тъкмо си записвам една от рецептите: и като думнаха едни еро звуци, и като ми се облещиха едни части интимни в особено голям размер. Ей, никога няма да свикна с това. Ми, отвратително е. За пореден път не можах да си запиша рецептатаааааа П.С. Иначе звездите на Ви*ид взех да ги разпознавам вече. Сега тея не са ми познати. Уважаеми телевизионери, спазвайте часовия пояс. Не ме карайте да обяснявам на семейството вкъщи какво точно гледам с тефтер в ръка, на който пише сметана и шоколад, лол.
  14. Поствам клип, за да обясня, какво точно ме привлича в сериалчето. Забавно ми е. Двамата главни си пасват и имат прелестно взаимодействие. Джони ми е фаворит от време оно. Дилраба също ме радва, макар да съм новобранец и да я гледам за сефте. Отсега насетне ще хвърлям око и на нея, какви ги върши занапред Загледах и имам едно питане: вие как оцелявате, когато на екрана ви започнат да преминават божествените ръце на Джони? Или голото гръбче с онази ефирна нощница? Щото аз трудно
  15. Любов без име /18.06.2019 точно преди година/ Не каза нищо. Остави подноса с кафе на масата тихо и кротко. Сервира ръчно приготвените сладки с домашно сладко от ягоди. Бяха в малка много красива купичка. Всичко изящно и прецизно приготвено. Кафето беше точно както той го предпочиташе. С перфектната доза захар, която тя му добави. Беше вложила грижовността и естетиката си на къщовница, за да го поднесе така както на нея би й харесало, но беше изпълнила детайлите така както на него би му допаднало. След резките му груби думи, тя просто му сервира. Не го погледна нито един път, не се усмихна, не нави ръкавите на ризата му, за да не ги изцапа докато се храни. Механично и със съвършенство му сервира и не седна облягайки се на него, за да го слуша мълчаливо как се храни. Напусна стаята също толкова тихо. Намери я седнала пред компютъра. Търсеше любимата си песен. Онази, която я успокояваше. Усети приближаването му. - Остави ме. Искам да бъда сама - гласът й беше тих, но съпругът й беше настоятелен. Погледна го и очите й се замъглиха, устните потрепериха и сълзите, които успешно беше сдържала във всекидневната рукнаха. И по двете бузи се търкулнаха солените капчици, омокряйки миглите й при премигване. Знаеше, колко я е наранил. Знаеше го и въпреки това продължаваше да го прави. Продължаваше да се опитва да се наложи, познавайки свободния й дух. Знаеше, че тя няма да му каже нищо, че ще понесе тежестта сама за себе си. Че ще продължи да го обича приемайки, че такъв е характерът му. Но това време, което си вземаше, за да е сама, не можеше да го понесе. Във времето, в което тя не беше до него, го болеше. Терзаеше го мисълта, че той е отговорен. Чувстваше вина, която тя не искаше да му налага. И от това се чувстваше още по-виновен. Много пъти се бе опитвал да надмогне себе си. Да я остави да вярва в добрината на хората, дори и когато у тях нямаше нищо добро. Опитваше се да я предпази, да я насочи към практично удобните за нея неща, но тя беше идеалист борещ се за правда и равенство. Такива, каквито в света крайно недостигаха. - Съжалявам. Ще дарим онези пари, за които говорехме - каза го, въпреки че знаеше, че каузата е фалшива и всъщност нямаше човек нуждаещ се от спешно лечение. - Ела да обядваш с мен - усмихна й се и в него се появиха онези момчешки трапчинки, в които се беше влюбила преди 15 години. Очите му обаче добиха пламъчета на закачка. Замириса й на изгоряло. Знаеше какво ще последва. - Ела - хвана я за ръката. Опекъл съм любимите ти филийки. Ще ги намажа и с фъстъчено масло. - Знаеше за неговия обичаен метод да маже със седем сантиметров пласт от това чудо, което така и не научи, че тя не харесва. Но беше толкова мил. И толкова... себе си. Обичаше го.
×
×
  • Create New...