kando

И сега излиза, че над половината филми са все исторически - уви не съм гледал сериалите за, които се говори та не мога да съдя за тях, но разлики има. Робин Худ, както Тримата мускетари и Винету са по-скоро приключенски епоси. Троя, 300 и Смело сърце клонят към исторически епоси. Но чисто исторически филми са Време разделно, Апокалипсис сега и Списъкът на Шиндлер. За улеснение на всичките им се вика исторически, но лично за мен първите две категории са доста в страни от това определение - и може би и за това не ги тача толкова ..... уж история, ма малко фалшименто работата.

Ах мамицата му, баш ми падна - точно вчера си говорихме за Китано и така ми се е догледал негов филм, а този даже не съм го и чувал. Дърпам веднага - после, ще черпа ........................................................................................................ Веднъж един добре известен учен (според някои Бъртранд Ръсел) изнасял публична лекция по астрономия. Описвал как Земята обикаля около Слънцето и как Слънцето от своя страна обикаля около центъра на една огромна група звезди, наричана нашата Галактика. В края на лекцията една възрастна дама от последните редове станала и заявила: „Това, което ни разказахте, е чиста безсмислица. В действителност светът е плитка чиния върху гърба на гигантска костенурка.“ Ученият се усмихнал надменно, преди да запита: „А на какво се крепи костенурката?“ „Много сте умен, млади човече, много знаете“ — отвърнала възрастната дама, — „но под тази костенурка има пак костенурки.“ „И до къде така" - попитал учения, „И така до долу" - възкликнала женицата. Парменид е бил един от най-върлите провокатори във древна Гърция, а ученика му Зенон е притежавал ум по-остър и от бръснач, и е успял да хване същноста на парадокса - наистина били са страшни дразнители Дори Платон и Аристотел не са могли да извадят достатъчно убедителни теории оборващи техните становища. Да се умножават и делят безкрайности е наистина деликатна работа и съвсем не е случайно, че режисьор от Азия се е спрял на точно тази сентенция - когато сме обзети от страсти, безкрайните възможности могат да ни изглеждат безкрайно незначителни. Харесвам почерка на Китано и аз не знам защо, но ми харесва, приятно ми е да гледам филмите му - същото като да подритваш камъче (или смачкана алуминиева кутийка от кока кола) разхождайки се безцелно. За картините му ..... а е по-добре, че прави филми

Да ти кажа, все пак не е лошо малко да се разграничават нещата и да се дават по-правилните думи, защото нема да се изненадам един ден да видя Батман във категорията исторически драми. Та митовете за летящи дракони и 99 земи през 9 кладенеца е хубаво да си останат фентъзита, фантастики, мистери и прочие - а митовете и легендите по исторически събития и имена, нека си бъдат исторически. И аз ще се почувствам супер глупаво, ако се окаже че съм гледал някакъв свръхстойностен исторически филм за върховен крал, владетел на тайното бойно изкуство Дланта на Буда, притежаващ мъдрост неизречима със думите на днешния език, па то всъщност бил некъв изгнанник нинджа забегнал в пещерите на корея и се кръстил Хонг Гил Дон, само защото на автора просто му хрумнало така.

Е хубаво и сега какво - Властелинът на пръстените и той ли ще е исторически филм. п.п. не съм запознат нито със митологията, нито със историята на народите от далечния изток, съответно не ги знам ни Хонг Гил Дон ни другите за, които говорите, или поне не нещо повече от филмите, които съм гледал, но в контекста на мит и легенда едно художествено произведение е неправилно да се определи като историческо.

На този филм, само като прочета резюмето и ме отказва - като се има предвид, че всичко е в радиация и почти цялото човечество го няма, фактът, че пенсионната система бачка е зашеметяващ

Това по-предното гадже - понаучих я на това-онова

така и не успях да харесам танци тип тропчовци, по ми допада е те това - тъкмо е кореец, ного диФ, един от най (най) най-добрите. (само за наградите му, сигурно нема да ми стигне страницата) http://www.youtube.com/watch?v=Dr_pJGj6n9Q&feature=related А инак аз съм по шибания лаундж - поздрав към 'сички.

А сигурно е гледала костенурките нинджа - они са си баш епонци и те особено учителя. Привет и от мен Ели - името ти цялото Елица ли е или Елена, или ...... ? п.п. сестра ми на твоите години имаше хамстер - ама нещо се пропи та сдаде богу дух непредвидено.

- Жена отовам да чмим, като ми се припие бира, да ме събудиш! - Откъде да знам кога ще ти се припие бира?! - ....абе, няма проблем, ти само ме събуди (за другото във момента не се сещам виц)

Еееееее - ама нали се разбрахме да не става навик

Пха сега забелязах какво пише под описанието в разделя "аниме" - търсих със какво да поздравя човека чиято идея е това и това е най-доброто, което намерих (много добро аниме ... еваси) Инак винаги, като стане дума за аниме се сещам за това парче - попаднах на тази група, съвсем случайно при търсенето на едно изпълнение към друго аниме (не това от клипа) и така научих за нея. http://www.youtube.com/watch?v=IKriNQ7BwUs

Затоичи - Ного ми е зор със дрЪвата макя им. Другия е пияният майстор - с него сме събратя по душа, даже като говоря за него, все едно говоря за себе си. п.п.ма при всички положения, ми се сака да съм от некоа тайна школа - па после "боклуцииии ялате ми 'сичките" Естествено и на мястото на всички герои, в които зафатни героини се влюбват безнадеждно

Това, което не ми харесва във изкуствата от тях е универсално и независимо от етническата принадлежност. Но специално във музиката - м'ого зле горките, със това тяхното пелтечене не мога да ги трая, дори кучетата им пеят по-добре от тях ..... изобщо като цяло във тази сфера не ги бива ич.

Ех малееее, като видех резултатите и получих уплах - какви са тези сериалки бре божеЙ п.п.гласувам само за филми и се измъквам от темата със тихи кози стъпки

Не казвам, че е анимационен - ама коли, беси и ич не му пука. Другия е също много подобен - Кикучио от "Седемте самураи" И естествено Брус Лий - той си е герой сам по себе си. п.п. из женското присъствие са твърде много - и как да е друго яч, след като едната половина умеят да мълчат , а другата да се бият

По препоръки от хора - резюмета, коментари, анализи, обложки и прочие изобщо не поглеждам. От там, ако ме заинтригува почвам по режисьора - като свърши списъка, почвам по актьорите, които са ми направили впечатление от неговите филми. Друго няма!!!

Искам да видя театралните им постановки. п.п. а е и друго от Корея бих посетил със интерес и преголямо удоволствие, ма май не е баш по темата

Когато спреш облаците със корабни платна се получават филми, като този - така че, заговорят ли Боговете, моля политическата меркантилност на фактите да стоят настрана със тяхната алюзия за реалност. Още със първите секунди, мигове този филм връхлита - това е филма на Park Chan-wook, естествено изцяло субективно. (гледал съм трилогията) През цялото време ми се струваше, че всеки момент ще изкочи от някъде със лудата си усмивка Рандъл Патрик Мърфи ..... и ще стане калабалъка Наистина сюрреалистина приказка по Азиатски - уви на мен ми е трудно да го сравня със Кустурица, като ярък майстор на сюрреалистичните приказки по Европейски, но съпоставката е логична и разбираема определено. Но понеже се вкара името на Ги Док във темата и е друг ярък представител на Азиатското кино, ще ми е по-лесно да коментирам чрез него. “Същественото е невидимо за очите”, казва Екзюпери и естетическия сюрреализъм е налице и при двамата творци, но точно тук се крие разковничето, което прави Ги Док по-любимия ми режисьор (при това безапелационно). Няма естетика, която да бъде безусловно естетична. Естетиката е същевременно и етика - по силата на простия факт, че всяко естетично проявление, всяко художествено произведение всяко изкуство е проявление преди всичко на човека .... жеста на твореца. Докато при Chan-wook имаме в повече естетика на ексцентричността, (много точна аналогия според мен) , то за Ги Док можем да кажем направо, че е експромпто ,като най-дълбокия и стар, чист, лиричен фрагмент и примитивен стил на фламенкото и прави "същественото видимо дори за очите" , в което се крие и гения му. Chan-wook работи със анти-логиката, анти-утопията, анти-психатричната трезвост, за да постигне пълен автоматизъм на мисълта - което БИ трябвало да доведе до нейното естествено функциониране извън контрола на разума и обусловеностите. Но сътворената надреалност остава пак една алиенация от действителноста - това е клопката на изкуствата и капана на сюрреализма. Наистина са прави, че ирационалното мислене е по-креативно, въображението става по-творящо - но действителноста не е отъждествяване или интелектуализирване. Логичния ум е достигнал до социалното споразумение, че съществуването се поддържа чрез непрекъснато изнамиране на относителни решения и полезни компромиси - но религията, мистиката, съзнатоста ни казват, че действителноста е присъствие и тука сюрреализма като подход във изкуството остава недостатъчен. Ги Док също използва естетиката на сюрреализма, но само неговата начална и елементарна фаза на инстинктивното изказване - за това при него естетиката е по-скоро експресивна, а не толкова ексцентрична. Макар и двамата режисьори да се оставят на непредубедения импулс, макар измеренията на абсурда да присъстват във творбите им, Chan-wook остава твърде спекулативен. Докато Ги Док оставя абстракта във филмите си, разглежда темите не опосредствано (чрез разсъдъчно мислене), само непосредствено, много по-безпристрастно и безусловно - историята на героите му се откриват като тяхното собствено битие, тяхното лично съществуване, т.е. като екзистенция. Филмите на Ги Док за мен са сюрреалистичен екзистенциализъм - случайно попаднах на едно мнение по друг повод, но ето тази извадка много точно говори за тяхното съдържание Сюрреализма е прекалено артистичен, прекалено е изкуство - Ги Док не го отхвърля, напротив той използва метафората като основно оръжие на сюрреализма. Свидетелство и послание се съсредоточават онтологически в жеста - означаващо без реално означаемо. Удоволствието от жеста е единствено в овладяването на жеста - разместване на пластовете, въздушен полъх, чудесна илюзия, от която остава само нищото на Нещото. Ги Док се отдава телом и духом на мига и в жеста е неговата изразна сила - набляга на експеримента, той дори често не се саморазбира като творец, а като откривател, изследовател на нещо невидяно, несъществувало досега.Героите му поемат риска на мимолетното, за да изпитат наслада от докосването на невъзможното. Художественият жест е енигматичен и смисълът на творбата е в блясъка на жеста и в неговото усвояване, а не в познаването на скритите й значения. Чрез жеста поетически се разкрива нов свят - разомагьосващ, той съблича митологическата плътност на символите от образите, за да създаде късчета свят. п.п. не знам може би съм твърде пристрастен - но Ги Док е едно истинско изключение във киното и не смятам за ..... коректно и прилично да се сравняват двамата режисьора още повече да се намесва и Кустурица, нека оставим категориите "най-добър" за фестивалите и журитата,и да се наслаждаваме на много по приятната "най-любим"!!! По принцип не бях чак толкова очарован от трилогията, макар да е направена повече от добре и баш по-мой вкус - но този филм ме смая и изненада много приятно, та влиза безспорно във моя топ 10!!! Като гледах филма се сетих за следната житейска историйка, която чух преди години от една жена за детето й - За слончето, което нарисува в училище синът ми трябваше да обяснява, къде е виждал червен слон. Прибра се недоволен, мърморейки: "Тази Госпожа, нищо не разбира от изкуство. Та, не вижда ли, че слонът се смее и затова е почервенял!"

Цъ ... за мен това не беше толкова история за любовта (дори бих казал, че изобщо не става дума за това) Когато гледам непознат филм избягвам да чета коментарите за него. Намерих го в замунда и след като го изгледах ..... а е бях се шашнал та викам си чакай да драсна и аз два реда. Така, ама това което исках да напиша се оказа, че едно момиче го е написало преди мен, което м/у другото също засичам редовно под интересни за мен заглавия и коментарите й ме радват, но все движи крачка пред мен - някой ден, ако види това надявам се да ме извини, но ще постна нейния коментар със ясното съзнание, че поемам риска да я обидя или засегна ...... ама като ми го е взела аз да не съм мъдрец, че да измислям нещо друго, и на мен баш това ми беше в главата, тя моята повече от един път мисъл зор ражда. Иска се силно развито чувство за естетика, за да стигне този филм до теб - така че не се учудвайте, ако дори на ценители не им допадне. Това наистина не е точно филм, прекалено е финен, далеч не е толкова кино, колкото изкуство, това е сътворяване във което участваш, а не резултат който да оценяваш, изживяване, без достигане - хареса ми и на мен, тишина във дъжд е този филм, ласка от безмълвие, или простичко казано прекрасност. Очарователен - това е най-малкото, което мога да кажа за него, останалото ще го видите във самия филм. п.п.самсара далеч не е символичния филм на този режисьор - а с такова впечатление бях останал, така ми бяха казали.

Samsara/Самсара/འཁོར་བ་ IMDb Режисьор: Пан Налин Сценарий: Пан Налин, Тим Бейкър Кинематография: Христо Бакалов, Рали Ралчев Държава: Индия, Германия, Франция, Италия, Швейцария Година: 2001 г. Жанр: драма Времетраене: 138 мин. В ролите: Шоун Ку, Кристи Чун, Нелеша Бавора и др. Награди: 2002 г. - Шоун Ку за изпълнение на главна роля "Grand Jury Prize - Special Mention" AFI Fest 2002 г. - "Most Popular Feature Film" Melbourne International Film Festival Номинации: 2002 г. - "Grand Jury Prize" AFI Fest Резюме: След тригодишно доброволно отшелничество в уединена пещера, Таши се завръща в будисткия манастир, където живее от петгодишен. Отдаден също като събратята си на духовно усъвършенстване, неочаквано той става жертва на обезпокоителни сексуални пориви. Разстроен от тези нови усещания, младият мъж напуска манастира, за да се върне към света на хората и към кръговрата на живота лично мнение Свали с български субтитри:

Aй сиктир бре - бати филма ..... пффффф не мога да повярвам. Филмът е лек,направен е така,че да се гледа на един дъх - предсказуем,но без да посредствен; класическо снимане,но без да е шаблонно;достъпен,но без да банален;идеята е ясна,но не е лишена от оригиналност. Не знам до колко бих сбъркал,ако категоризирам този филм точно като Корейска класика - но определено филма е направен със изключително финен режисьорски усет.Актьорите подбрани без забележка,всичките добри със точната доза игра,без някой да е доминантен, историята се разказва уж без задълбаване във детайлите,а същевременно разказа е красив (със елегантен ритъм бих казал дори) и репликите (мислите) на героите притежават отклонението на философската поетичност. Наистина чаровен филм,обичам такива филми - безспорно успешен,без да е предявил грам претенции. Драма,която гледах със усмивка - в това не мога да повярвам.

どですかでん/Dodes'ka-den/Dodesukaden IMDb Режисьор: Акира Куросава Сценарий: Акира Куросава, Шигоро Ямамото Държава: Япония Година: 1970 г. Жанр: драма Времетраене: 134мин. В ролите: Йошитака Цуши, Кин Сугай, Тошиюки Тономура, Шинсуке Минами, Юко Кусоноки и др. Награди: 1971 г. - Награда в категорията „Най-добър актьор“ за Хисаши Игава от Кинима Джъмпо Ауърдс (Kinema Junpo Awards) , Токио. 1971 г. - Награда в категорията „Най-добър поддържащ актьор“ за Томоко Нараока от Майничи Филм Конкурс (Mainichi Film Concours) , Токио. Номинации: 1972 г. - Номинация за „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“. Резюме: Създаден е по мотиви от романа „Град без сезони“ на писателя Шигоро Ямамото. „Додескаден“ разказва за съдбата на хората от градската беднота, живеещи в коптори край сметището. Куросава изобразява героите си без да ги идеализира, почти натуралистично. Мизерията прави така, че всички пороци присъщи на човека, независимо от социалното му положение, тук изпъкват с особена сила. Но и сред тях могат да се срещнат състрадание, почтеност и достойнство. Когато желанието за по-добър живот се сблъсква с грозната реалност, единственият начин да оцелее човек е да си създаде измислен свят, в който да се спаси. лично мнение: Не знам какво да кажа за този филм - за мен това е емблематичния филм на Куросава, може би защото това е първия му филм, който гледах още невръстен хлапак или може би, защото този филм не идва от режисьора Куросава, а от човека Куросава.През 1965 започва объркан период на изоставени проекти и принудително безделие и когато през 1970 първият му филм от пет години (Dodeska-den) не е приет добре от масовата публика и претърпява финансов неуспех, това се отразява зле на материалното състояние на Куросава и го довежда до душевна криза, и опит за самоубийство.Това заглавие на Куросава се отличава рязко от всичко създадено от него до момента (1970 г.) не само заради това, че е първия му цветен филм - режисьорът изоставя любимите си сюжети за самураи и феодални размирици, и се обръща към реалността на следвоенна Япония, тема умишлено избягвана от повечето му колеги, обичащи мита за лъскавата Япония. През 1923 година, когато Голямото земетресение в Канто разрушава Токио и оставя след себе си 100 хиляди убити, Хейго (брат му) и Акира правят обиколка на града. Когато Акира се опитва да не гледа разхвърляните трупове на хора и животни, брат му го кара да не го прави. По-късно Акира Куросава твърди, че това преживяване го е научило да гледа право към плашещите неща, за да прекършиш способността им да предизвикват страх и може би това е повлияло на характерния му почерк отбелязан от самия него, когато през 1989 е удостоен с Оскар за цялостно творчество, на 72 години Куросава казва: "Аз обичам неоформените герои" . „Додескаден“ остава изолирано явление в творчеството на Куросава и бих казал, че това е най-трудния му за асимилиране филм (поне за мен) - ако някой иска да се потопи във творчеството на Куросава, това заглавие не е за начало. п.п.много от думите не са мои - признавам, че това е един от най-трудните филми, които съм гледал изобщо и до ден днешен Dodesukaden за мен остава неясен. Всеки път, когато го гледам се чувствам повече от объркан и се радвам на всеки един коментар, на всеки един анализ, който поне от малко да ми спомогне да чуя скърцането на трамвайните колела по релсите. Пожелавам ви приятно гледане!!! Свали с английски субтитри Свали с български субтитри

Я ...... признавам изненадан съм - бе баш ще стане надменно от моя страна,но ще постна часта от цитата. Но - хм ....... има една поговорка "Когато магарето се чувствува много добре,то отива да танцува върху леда" та малко не е на добре , да ми се отдава чак толкова добро отношение,че почвам да нахалствам и в случая не мога да се стърпя и искам да отправя една огроооооооомна молба - и ще го направя, независимо от резултата , та нека не се счита като нищо повече от отправена официално молба . (пък каквото стане) Има един филм , за който от край време чувам само добри отзиви и то от не случайни хора. Уви този филм едно , че го няма никъде във БГ , второ няма и субове . Видях , че го има във форума и - защо не се учудвам , само със два коментара към него . Авторката на темата е имала намерение да преведе субтитрите - но не знам , сигурно е останало глас в пустиня , не знам ..... А същия човек е ударил жестока критика към един много тачен от мене филм и ми се иска да дам мнение във темата за него , но не и преди да съм гледал препоръчания от нея The Railroad Па черпенето от мене (само молба не нахалствам !!! )

Срещнах изказвания,че "Скорсезе ряпа да яде пред този филм". (не във този форум) От къде идва това изказване - на много места филма се сравнява със емблематични заглавия из старите класики. На всеки един по-заинтересован любител на киното,като изгледа този филм ще са му ясни и видни заемките от гангстерските филми и в частност Италианското кино,като техен най-ярък представител. Обаче филма не е направен изобщо добре - на база Американски екшън е шедьовър,но на база Италианско кино, на база всички известни и доказали се филми със сюжет за мафията,този филм е провал. На моменти фабулата увисва във нищото,сценария има тотални пропадания - липсва обосновка във ключови ситуации,където връзката на действието се губи,това е недопустимо за претенциите,които има този филм.Големия патос,който очаквах през цялото време и със който парадираше филма,е направо прозаичен.

Има два принципа във общуването,към които гледам да се придържам - единия е искреност,другия е неагресивност. Филма го гледах по препоръка на човек от форума - почувствах се длъжен да напиша нещо. Киното,като всяко друго изкуство съдържа във себе си пристрастието и значимоста,семантиката на гледната точка. Психологичния момент е,че зрителя отъждествява нещо - разбиране,чувство,мисъл,мечта,емоция,ситуация и т.н. , нещо от себе си или от собствения си живот,със аналогичен образ на екрана и съдържание на филма. Когато отнесеш критика към даден филм - без значение към кой аспект често,а дори бих казал твърде често,засягаш архетипа,който е намерил събеседника във този филм.Нещо като да кажеш, че ЦСКА са некадърници във очите на техен фен. Т.е.в случая ме притеснява,че автора на темата и почитателите на филма,ще приемат моя коментар като неуважение и/или арогантна проява.И за това по принцип избягвам да давам мнения за филми, които не са ми харесали и които смятам за несполучливи - винаги е по-лесно да принизиш,отколкото да изразиш. Коментара ми обаче не е безсмислен - срещнах изказвания,че "Скорсезе ряпа да яде пред този филм". (не във този форум) От къде идва това изказване - на много места филма се сравнява със емблематични заглавия из старите класики. На всеки един по-заинтересован любител на киното,като изгледа този филм ще са му ясни и видни заемките от гангстерските филми и в частност Италианското кино,като техен най-ярък представител. Обаче филма не е направен изобщо добре - на база Американски екшън е шедьовър,но на база Италианско кино, на база всички известни и доказали се филми със сюжет за мафията,този филм е провал. На моменти фабулата увисва във нищото,сценария има тотални пропадания - липсва обосновка във ключови ситуации,където връзката на действието се губи,това е недопустимо за претенциите,които има този филм.Големия патос,който очаквах през цялото време и със който парадираше филма,е направо прозаичен. Има още неща,които бих казал,но предпочитам да ги замълча,за да не засегна аудиторията - не заради друго,а защото виждам колко много са се прехласнали.Нямам нищо напротив - измъкваме се със въпроса-на-вкус и готово, но не ми се стига дори до тази нужда,а просто правя едно намигване,че просто със copy/paste от Италианското кино не става. Така много по-лесно минавам м/у капките на ненужните спорове,за да намеря себеподобните - т.е.интереса ми не е да принизя (неагресивност),а да се изразя искрено. п.п.не търся връщане на поста ми,нито оспорвам решението Ви - и още повече не искам да влизам във ненужни полемики със админа на форума,при все че съм наясно със добрите му намерения,благодарен съм за помоща,която ми е оказал във една тема + благодарноста за съществуването на този интересен,полезен и съдържателен форум,което за да бъде се иска най-малкото труд и ще е нахалство от моя страна да проява неуважение към гостоприемството на домакина.Нека бъде така,нямам нищо напротив - но за мен си правя извод,че баш не трябва повече да коментирам филми, които за мен са недобри и за в бъдеще наистина ще гледам да се придържам към това мое си правило. Благодарим за вниманието и се извинявам за поведението си,че съм Ви занимавал със глупостите ми и съм Ви създал излишна работа!!! - нямам ни най-малко лоши намерения. Поздрави и приятен ден желая на всички участници.