kando

А това за сивото имаше нещо общо с физиката, ма не поВна - инак не, черното си е черно, както и бялото си е бяло, и никой не може да изкара едното, като другото, но истината е, че са цветове (; и това е валидно за всички.

Ей много ми се гледа филм за историята на Мусаши - определено любопитна личност за мен. Но преди години гледах един от всичките в тази тема и О, Боже - даже не го доизгледах такава дива тъпотия не ми се занимаваше изобщо да гледам, адски глупав филм някакъв, ама като не помня кой от всите е. Та ако някой може да даде съвет, кой от филмите си струва да се гледа нема да се разсърдя, че инак не ми се занимава.

Да интересен ми бе и на мен този филм - всъщност цялата трилогия. Е не влиза в моята любима колекция, защото стъпва на едни малко плаващи пясъци, които не ми се изреждат понеже виждам, че и без това повечето съфорумци са ги споделили т.е. малко ще е ненужно. (а и ще взема да сваля рейтинга на филмчето - а не е лошо наистина) Но все пак това си е изкуство и смятам, че е направено добре - лично на мен, този филм ми допадна най-много от трилогията, може би най-вече заради сцената, когато двата основни персонажа се срещнаха в края на филма. Инак снимане, актьорска игра, интрига - до края не знаеш наистина какво ще се случи, има си всичко секс, сълзи, смърт, добре е личи си, че е пипнат филм. п.п. и все пак "..киборга" е в пъти по-силен филм от трилогията - неангажиращо мнение.

Защото е много интересно съждение, а именно че има някои клишета и табута, които е време да бъдат разбрани и надмогнати инак светът все така ще си тъпче на едно място - което си е факт, както и факта, че не е редно да се убеждава даден човек в правотата на твоята истина, защото ничие достижение не може да стане твое, просто има си път, който се върви и истината се преоткрива от пътя, а не от думите. (според наклонностите на всеки разбира се - някои хващат истината включително и от думи) т.е. едно е да поканиш и да уважиш покана, но съвсем друго е да се натрисаш. Само бих допълнил обаче твоето мнение, че истината е еднаква за всички, просто има различен нюанс (;

Абсолютно - аз като заклет фен на кунфутата потвърждавам, че бях обиден от тази кретения. По принцип този род филми рядко блясват с нещо особено, но чак такива недомаслени дивотии наистина рядко се срещат - ако искате да гледате нещо изключително некадърно, този филм е идеален. 0.5/ 10 е твърде висока оценка - аз лично го късам на изпита по всички параграфи, нито едно нещо, но баш нито едно нещо нямаше направено поне частично прилично, а дори на малките дечица не им харесва.

А иронията в иронията е, че човек наистина!!! може да бъде по-сигурен, решителен, неотстъпчив, съзерцателен, храбър и сериозен от магаре. Просто съвсем наскоро имах дебат с един човек, който за да се измъкне ми рече така: "аз само споря, защото обичам спора, като интелектуално занимание" А моя отговор беше, че: "да кажеш, че спора е интелектуално занимание е същата проява, като на магарето, което решило да блесне с интелекта си, запъвайки насред моста и ревейки с пълно гърло" Контекста беше, че спора е дивотия, която не води до нищо съществено, дори до развитие на интелекта - това беше съвсем скоро и сега, като видях подписа ти ми стана смешно, ако го знаех това щях да му го цитирам, идеално щеше да пасне. п.п. забелязал съм, че хора, които частично дори да са схванали думите на Лао Дзъ (примерно говоря , не само неговите) стават все по-неразбрани дори за хора с доста знания, умения и уж развит интелект - истината е, че в спора не се ражда истината (; и това на доста хора звучи непонятно.

това като го видях и директно ми се наби в очи - хубава мисъл подсказваща какви невероятни способности има човека, дори магаре не може му се опря. п.п. просто ми хареса, а нали е офтопик тема си пиша.

Що ли - щото е копеле, но със сърце. Преди около 7-8 години спрях една негова книга, защото не беше дописана и от тогава спрях да го чета. Скоро разбрах, че е готова и я подхванах пак - и по-дяволите, книгата изобщо не е от най-добрите му, но има толкова човечност в нея, че ми бръкна не знам къде, а скапаната книга хич не е малка. п.п. изкарах я преди десетина дена и изобщо ... чете ми се нещо, ако ще да е само, за да се разсея от нея, но ... как да почна друго, като само тя ми е в главата. п.п.2 не и аз не съм фен на Кинг, но това е гениален творец !!!

Добре е филмчето - щом е изкарал ангелите на толкова хора значи се е получил Нито ми беше толкова брутален, нито жесток, нито тежък, но определено историята е разказана умело.

Блянът уловен в този филм и покоят на интимноста са истински дар за зрителя - лична оценка: Благодарен съм !!! п.п. а да ви питам, верно ли в Китай има такива

На това му викам филм за пример - всичко си е направено, както си пише из дебелите книги. Да може би леко старомоден и може би точно за това ми хареса истински - и според мен нема да е грешка, ако кажем, че е класическо изпълнение. Но има едно нещо, което му липсва (особено на старомодните зрители като мен) и по-принцип съм забелязал, че азиатците им убягва този тънък момент и макар, че нема кой да ме чуе, аз да си кажа болката - що нема сиси, сега естествено проявявам и уважение, и разбиране към традициите и нравите на корейците, но щом говорим за изкуство аз си искам сисите на екрана. Специално в този филм чак беше очевадно как сцените в леглото щяха да придобият много по-дълбок и лиричен нюанс, ако бяха поразсъблекли малко това красиво момиче, то направо си плаче за това, щеше да е идеално, защо така азиатците избягват този много съществен елемент от изкуствата по принцип. Но филма си е перфе - м/у другото и на мен, като че ли най-силно впечатление ми направи братът на момичето.

Срещу жанр вместо драма, пишеш фантастика и работата заспива на три без коз - преекспонирането тогава по би имало някаква основа, един свят на вманиачени корейци не можещи да излезят от филма, се вкопчват във всяка красива девойка с идеята, че ще се докопат чрез нея до увековечаване на умопомрачителния им образ на кино лента, само защото тя не е просто актриса, тя е главната героиня. (нещо като планетата на маймуните само, че персонажите са хора сред, които попада неродената мома и всите се питат с невярващи очи WTF)

Много естетски, наслада за окото - бях изгледал поне 5-6 филма на Ги Док, преди този и буквално ми дойде релаксиращо. Ги Док е натоварващ и брутален режисьор - ще ми се да намеря интервю за този филм, да видя какво е казал за него, но според мен не се е запотил кой знае колко. И макар да е от по-леките му филми (все още не съм гледал всичките) е добър и много добре изпипан, внимателно, сдържано, супер се е справил т.е. не е от слабите му филми определено. п.п. този филм доказва, че Ги Док не е чак такова ойларипи - наистина повечето му филми имат остро психическо въздействие, как го постига не знам, ама верно е лудо копеле. Това заглавие малко по-ларж така.

При все, че съм върл почитател на филмите на Ги Док, това тука за пореден път ме води до извода, че не му трябва да се изявява сред другите поприща из кино изкуството. Може би сценария под негова режисура щеше да доведе до успех, но това тука е ужасно зле, пълен бошлаф, няма и едно постижение този филм. Дори се чудя как може да е толкова слабо изпълнение - голямата красота да ми показват голи мъжки задници, разказа се натрапва до степен наивност, героите имах чувството, че са паднали от планетата-на-инфантилните, виж актрисата верно успя на моменти да ме замисли дали наистина красавиците пък не са пълни идиотки, играе момичето, но тази роля не е за нея ..... .то изобщо този филм не е за нея, всичко в него е глупаво, неистинско и сложено на сила, то бива драматизъм, но тука се прекрачва в малко по-другата категория на тинейджърските вълнения. Да може би, може би, ако бях тинейджър бих се впечатлил - но може би ......просто адски слаб филм е това.

Значи момичето-киборг има толкова силно присъствие, че успява да спаси от пълен провал дори филми, като този - втори филм гледам със тази актриса и определено бие на очи. Инак оценявам чувството за хумор на корейците Филма наистина ми беше интересен, има много сполучливи моменти и за това ще си замълча забележките към него, но ......

Това, ако не е неква азиатска играчка е ма къде съм - искам такава А това не съм сигурен дали е без монтаж http://vbox7.com/play:c4f70f28f2

Благодарско на преводачите, без тях нямаше и да разбера за това скрито съкровище тука - до колкото виждам е по-безизвестен този филм, а и на режисьора му е първи и единствен за сега. Дано не е само до тук - филма има забележителна и неортодоксална режисура, сниман е интересно и определено не е толкова корейски или азиатски, изграден е по-скоро на база общочовешки стереотипи. Има една рядка черта - през цялото време действието си стои във мига, очакването какво ще се случи някак си липсва и някои може да го сметнат за минус дори, но според мен е постижение. Ако има слаб момент това е п.п. дали е драма или романс и т.н. - не знам, такива филми излизат от рамките или поне нагазват във няколко територии и едностранно е зор работа да се разглеждат. Дори материалните богатства не могат да се измерват само със долари или еврота или злата или нефт и т.н., камо ли богатството в изкуството - а филма, филма наистина е съкровищница и за мен бе приятно удоволствие да го изгледам.

Не искам да гадая какво-е-искал-да-каже-автора - видимо е със просто око, че филма има дива идея и поне на мен това филмче, ми дойде много разтоварващо. Едно такова, приятно за гледане - така да се каже, ако те сърби кино крастата това заглавие е идеално. Е има и някои неща, които лично мен ме подразниха (леко) - режисьора не стоеше добре, историите с момичетата също куцаха, особено м/у гангстера и актрисата, има и други такива нещица, които можеше или да бъдат по-поизпипани или да се съкратят/ оставят на още по-заден план, но ....... двата основни персонажа, това е без абсолютно никаква забележчица мънинка дори. Единия актьор да беше без другия, филма щеше да е провал - страшно добре се справиха и двамата, идеално се допълват, само заради тяхната игра си заслужава да се гледа филма, не съм ги засичал във други заглавия макар да съм чувал все добри отзиви за тях (ама то това е малко заради жените - тоа колко красив, оня колко сладък и аз не ща и да ги вида (: )

Да дам и аз конкретен пример (; от тук

Ами именно, те това е - само да се връзва, но това е интересното.

Филма започна повече от добре - чак вдъхновяващо бих казал, но уви много бързо се превърна боза. Как смело подхващат Хамлет - това да не е сюжет за сериалка ..... моите извинения и аз не бих и простил на Ziyi Zhang, ама това е класическо прозиведение от възможно най-тежък калибър и такива произволни, лековати филмчета никак не ми се вписват със гения на Шекспир. п.п. да бяха подхванали друг сюжет иди до иди - но Хамлет не е творба, със която всеки възхитен от себе си недорасляк може да се доказва.

О и не само те - споециално за проф. Градев много трудно ми беше да го изнамера. Преди години четох една книга, мисля че беше "Философия на религиите" или нещо подобно - тогава много силно впечатление ми направи този човек. Срещал съм някои негови предговори във най-различни книги и винаги съм се учудвал на точния му изказ. И точно, че бях чел едно негово есе във което засягаше и идеите на екзистенциализма и сюрреализма, което много ми беше харесало и се сетих за него - уви не е това от нета. Да, но бях забравил името му - по имена, заглавия и дати не ме бива изобщо, забравям ги. И точно, че някак си ме копна това прехласване по сюрреализма във темата, без изобщо да се дава сметка какво представлява, какво е заложено във това понятие. За щастие се сетих, че имаше негов предговор към една книга на Блез Паскал, която си беше купил мой познат та питах него и от там името, и търсачката. Но далеч, не е само той - нека ти кажа, от къде още съм взел: Ерих Кестнер , Карл Ясперс, Андре Бретон, Пикасо, Сартр, Елза Скиапарели, проф. Любомир Стойков, от един Българин подвизаващ се със ника Simeonkk (не му знам името), от една литературна тема, на която попаднах случайно за Гео Милев (не знам чия е), ас. Радосвета Кръстанова, Достоевски, Добромир Григоров, от испанския фолклор (не само споменаването на фламенко, има и друго) и Майкъл Макроун .... мисля, че това са всички от които взех, може и да изпускам някой, като има една конкретна личност, която не искам да споменавам. Сега за кражбите - нека първо вметна, че нямах намерение да пиша нищо към този филм. Разбрах за него от един съфорумник, със който се знаем от друго място, та поиска човека да чуе и мнението ми - като влязох във темата, наистина се бях отказал да пиша, но коментарите за Куросава, Ги Док и Кустурица ме жегнаха и не се сдържах. Ето какво казах на един друг съфорумник, относно този пост (на ЛС): Дали можеш да откраднеш идея - прекалено обширно понятие за еднозначен отговор, във някои значения може да се брои за кражба, но дали можеш да откраднеш разбиране .......... От чисто любопитство съм се интересувал и чел различни философи - образованието ми е средно-техническо и дори не съм кандидатствал за висше. Философията е от онези науки, които не можеш да ги почнеш от средата - освен, ако не си със много буден ум може би, за това зачесах още от древногръцките. Естествено подбирал съм - чел съм по-основните и известни теми (като видях Кант, колко нещо е написал откровено ми се уби желанието да чета всичко). И така карайки по ред стигнах до екзистенциализма ........ това за мен беше апогея на философията, на рационалното мислене, така да се каже логиката беше до тук и за мен още тогава беше крайно учудващо признанието на Сартр, че екзистенциализма е ограничен - обществените дилеми не могат да се решават еднозначно, обществото винаги е съществувало и ще съществува посредством споразумението, обществения консенсус. Някак си не става Бог да се съобразява със всички или със някой конкретно - единственото възможно е да достигаш и то по-точно да пътуваш към него, обратното е абсурдно и води до колапс. Това, което винаги е липсвало на философите е религията, религията от своя страна винаги е страдала от недостиг на наука - границите им след екзистенциализма и теорията на относителноста вече не съществуват и е много жалко, че религията е превърната в политика. Възможноста, която виждам аз за измъкване от създалата се ситуация е точно изкуството - то може да компенсира неправилното вменяване на религията. Със изкуството разбирането става много по-достъпно, много по-лесно - особено в днешни времена, където киното е толкова масово. Нека ти кажа нещо - не мога дори да искам да открадна идея на философията, не мога да открадна и разбиране, това което съм откраднал е формулировки и словосъчетания. Ако умеех да боравя със думите щях да стана писател - но това не е моя път, не е моя начин. Наука и философия не ми се отдават - за това се иска да си интелигентен човек, а аз съм идиот, диване. Моята склонност е религията - това е моя начин да опознавам. Но, ако подкарам със айяти, псалми, евангелия, притчи и т.н. хората се отблъскват - кой иска да отблъсква хората, освен ако не е умопомрачен. Религията е изкривена до степен на отвращение - аз съм израсал непосредствено със религията, бях започнал църковно образование далеч преди да тръгна на училище. И самия аз се отвратих - аз се отрекох от християнската ми принадлежност, във църква не съм стъпвал от над 15 години и скоро нема и да стъпя. (боже какво чудо беше у дома не ми се приказва) Но същевременно до ден днешен си търся и следвам религията, разбирането - и често се случва, дори сред приятелите ми, да ме питат, как така хем хуля религията, хем ми е един вид пътеводната светлина т.е. обвиняван съм не един път във лицемерие ..... знаеш ли колко трудно се обяснява, че това не е нечестност, не е маската на угодничеството, особено от човек, който не умее да борави със думите, казваш нещо после твърдиш противоположното и хората почват да те мислят за луд. Радвам се, че ме хвана в крачка - жалко, че не искаш да напишеш нещо за филма. Не знам защо да се проявява страх след поста ми, който даже пак казвам не е дори към филма, виж колко малко съм написал във връзка със филма. За филмите не може да се каже кой знае колко - освен по техническата част, от по-професионалния аспект на кино изкуството. Но ние сме зрители, не кинорежисьори, та няма нищо лошо да се споделят впечатления, но като се споделя или прави анализ е хубаво да се търсят по-точните думи - макар в самата природа на думите е да са неточни, въпреки това, трябва да се потърсят и майната им, ако са чужди, това няма никакво значение, това не е съзтезание във което някой ще грабне голямата награда. Ако се напрегне човек, ще намери и във постовете ми към други филми, не мои думи/ идеи. Невъзможно ми е да докажа, макар да го знам, че всъщност дори мислите са ничии - може във историята ни да е записано, че са казани за първи път от еди кой си човек, но те пак не са негови ..... да не отивам по далеч, където ще трябва да обосновавам със думите, колко голяма глупост са същите тези думи, всичко което казваме е глупост и не напразно съществува (незнайно от кого) приказката, че написаното е м/у редовете. Единствения начин, който съм намерил за сега да употребявам значението във думите, когато говоря/ пиша по-официално е да се интересувам от тяхната етимология - което неизменно ме кара да използвам чуждите, предишните съчетания от словоформи ..... похвата е много лесен (щото крада нали ). Ако разгледаш из основи поста ми ще видиш, че аз опростявам нещата до възможния минимум - поста ми далеч не е толкова сложен за разбиране, разтягаш локума на заложения смисъл във понятията в случая сюрреализъм и екзистенциализъм, и се получава този пост ..... как тогава по дяволите може да бъде наречено кражба това. Нещо, което е открито и формулирано преди мен, не мога да го нарека друго нещо, не става да го изменям - естествено, че ще е на друг човек. (слувало ли ти се е да ти хрумне мисъл, а след време да разбереш, че тя вече е съществувала преди ...... колко пъти като влюбен хлапак съм си мислил за любовта и уханието на роза, след години чета Гьоте, след още няколко Кинг и по дяволите на колко още други места, любовта и розата вървят дори не хванати за ръце, а като едно цяло) Това, което цитираш винаги съм го твърдял, но наистина не със тези думи, които са доста по аналитични и за това ги ползвах - но хиляди мълнии, това е разковничето във киното, във всяка една творба на изкуството. Смисълът във изкуствата няма значение - това винаги ще е второстепенно, това което е интересно е начина и всеки от нас го знае без значение дали го е разбрал. Художествения жест - наречи го похват, ако е по-лесно, ни привлича. Онова, което ни е познато не привлича и за това е енигматичен, и ако има някакъв смисъл във творбата, това е блясъка на жеста или чувството за естетика или вихъра на изявата ...... едно творение е като цвете, смисъла на това творение е като аромата на цветето (виждаш ли тука пак перифразирам стари истини ...... няма неоткрита истина, има само такива, за които все още не сме чули или не разбираме). Виж аз съм религиозен вандал и наистина съм груб - използвам всичко според това, което то може да ми даде и ако тази постъпка е грях, нека бъда грешник, но това което ме плаши е липсата на разбиране и проповед без знание. п.п. ако искаш за да постигнем консенсус да пишем на Владимир Градев и да чуем мнението му за моя пост - постави някакви условия, как да постъпим при различните вариянти, на това което ще ни отговори и да пишем, нямам нищо против. От опит знам, че да си низвергнат не е чак такова ужасно проклятие. (но ако искаш да пишем на всички, от които съм ползвал дословно - ще е без мен, че не ми се занимава чак толкова)

Само да доизчета една книга на шибания Стивън Кинг и сигурно ще си дам поне 2 месеца почивка - след това може би ще подхвана една от двете на Рушди, които от край време стоят на полицата, но не знам до там да стигна ще го мисля.

Мда възрастните дами - а колко пъти вие момичета сте се поклонили на възрастните мосю в знак на уважение. Уважението не е дадено априори и това разбиране е една от характерните ни черти, което е достойно за уважение. Цялото това безпричинно покланяне наляво-надясно ми е по-скоро някакво подмолничене от колкото проява на уважение. п.п. и гледам голямо припадане по всичко Корейско - само не знам, защо никой не споменава касапниците за кучета. (наистина кухнята им е интересна)

И право казваш сай - много мъдрост има в тези думи. Никога не съм успявал да синтезирам толкова ясно, защо така и не успях да стана фен на някой или нещо, независимо за какво говорим - е Чък Норис не го броим п.п. инак след азиатските сериали съм се убедил напълно във правотата на определението "сапунки" за този род филми - ако могат с нещо да ме променят, това ще е да почна 'апчетата на баба ми.