kando

те тъкмо това подчертах, че е невярно в тезата: "тезата ми: на село се раждат най-умните и мъдри хора" Такава зависимост не съществува - нито това, че си умен не означава, че си мъдър и обратно, нито селото е предпоставка за едното или другото. Ако към този филм, не приляга философска дискусия, то тогава не знам къде ще водим такава - за да се придържаме към филма, то неизменно ще навлезем в дискусия с разсъдъчен характер. п.п. въпроса е риторичен, но съдържащия се в него отговор е половинчат - а съмнението си е на лице поради факта, че се поставя в темата. И аз благодаря!

Казах "из университетите", а не че задължително излизат от там умни, макар че дори да решаваш кръстословици, се иска известна доза умност - и това далеч не важи само за България, уви. В идиотите имало мъдрост и визираш "Под игото" - какво/ кого точно имаш предвид, че не разбирам? Да дори идиота, може да прояви в някакъв момент мъдрост, но това не означава, че е мъдър.

щом питаш значи се съмняваш - и с право. Мъдростта е мълчалива, а не че мълчанието е най-голяма мъдрост - това, че някой мълчи, не означава автоматично, че е мъдър, може просто да е идиот. Тезата ти макар и красива е невярна - най-умните хора се раждат из университетите, а инак всяко бебе е мъдро ...... просто мъдроста му е бебешорска, а големия, възрастен човек-родител не винаги е достатъчно мъдър, за да я види. Относно селото - хората, които са родени на село, са по-близко до природата, по са естествени и неопитомени. Придържането към градската среда в повечето случаи влияе негативно - а дори и най-големите граждани, рано или късно тръгват да търсят, я планината, я морето, което е нормално, защото дзеня посещава всекиго. (;

Преди години имах котка - шарена, хубав хищник излезе, взема да налита на кучета и в буквалния смисъл на думата да ги бие, трябва да си взема пак котка .... черна.

Е за това говоря - обясняват ли ви поне, защо е толкова важно дишането, какво значи "правилно" дишане, "дълбоко" дишане, "бързо/ огнено" дишане, кое с какво предназначение е, кога се задържа дъха с каква цел, какъв е замисъла на всичките видове звуци, които ви карат да издавате, какво се търси с релаксите, които правите, ако изобщо ги правите, а концентрацията кога, в/у какво, защо ..... изобщо нещо обясняват ли или само ви карат да се тупалкате, и повтарят като папагали, същото което можеш и сам да го прочетеш из книгите ... и вземат пари за това.

Не точно въздух, а етер има известна разлика - както сам каза ки, ци, чи да добавя и прана формира енергийното/ етерното ни тяло. Не съм съвсем сигурен дали присъства при неживата материя, но всичко де що е живо това му е втория слой на аурата, от един до десетина сантиметра около тялото - за справка кирлияновата фотография. Съществено за мен е и забравих да го подчертая, че при развито Ки сексуалното удоволствие ...... а бе казано накрато летиш ама хората са дръвници, като не му разбират, вместо да "летят" се бият, глупаво, че и на всичкото отгоре като се биеш отива бадева и се заносва(ш)! п.п. наистина не е толкова просто, колкото звучи - хубаво е да има, както се казва вещ в занаята, защото има доста съществени подробности с Ки.

Нито съм с по-богат опит от теб, нито имам повече знания - нека кажем, че може би (тъй като все пак не се познаваме лично) съм преживял повече разочарования от теб, но не е нищо толкова съществено, че да му обръщаме внимание. Заниманията с БИ са хубаво нещо, дори да не си попаднал на някакъв значим учител, те пак са полезни - от всичко може да се извлече истина, особено когато съзнаваш, че отговорния за себе си, си самия ти, а не някой друг т.е. първо от теб зависи какво ще научиш, учителя е втора цигулка. Запомни - основното нещо е да бъдеш интелигентен, само чрез интелигентноста ще стигнеш прозрения, а като част от интелигентноста е да изградиш вяра в теб и фактически ти да изпитваш учителя, а не той теб, ако не може да издържи твоя изпит, ако не може да отговори на въпросите ти за които претендира, че знае отговора, тогава какво да му вярваш на него .... че е по-силен, ми нека си е по-силен, ако не търсиш просто и само физическо надмощие, значи ти вече си по-силен от него. Кой е по-силен - Ван Дам или Ван Гог, кой от двамата е по-осъзнат, кой от двамата живее в хармония, кой от двамата има очите, които виждат невидимото. Относно дзен - не те знам какво си чел от дзен, но там правилата са ..... мамата си джаса В дзен няма писани правила - ако намериш някакъв морален кодекс на дзен, да знаеш, че това не е дзен. Единственото правило на дзен е същото, което се среща във всички религии и мистични учения, а именно - не пречи на свободата на другите и не позволявай някой да пречи на твоята, това е базисното правило, но други, като догми, като канони няма. Но има правила отнесени към конкретния човек, а там е чудо наистина - съвременния дзен е някаква глезотия и оправдание, фактически дзен е най-трудоемкото или да кажем леещото пот учение, това в буквалния смисъл на думата. В дзен се бачка яко - като казвам яко, значи имам предвид наистина здраво, няма такова време за фас почивка, като искаш да пушиш, ще пушиш и ще бачкаш. Всичко в дзен се прави преднамерено и с определена цел, а работата е най-ефективното средство за изчистването на ума, когато си скапан от бачкане, не ти се мисли за нищо, просто мисленето спира от само себе си, докарват те до една крайност, до една точка от която насетне умът естествено става спокоен, по естествен път, но това не е всичко, номера не е просто да се изтощиш, от тука започва вече съществената методика на дзен. Та за това - принципни правила няма, но има правила за конкретния ученик, които често никак не му се нравят. Цел има - и тя е да стигнеш да липсата на цел, да отпадне самата цел, но това не е никак лесно, отнема дори години. Казано образно - в дзен трябва да изкатериш най-високия възможен връх, от там ти бият шута, за да паднеш в най-дълбоката долина и после вече се случва една трансформация, вече постигаш вътрешно знаене, мъдрост, че няма какво да постигаш, върховете ги няма ти си ги покорил, няма и на къде да падаш, няма какво да губиш, защото знаеш и дъното, желанията отпадат "искам" спира да съществува, "азът" е събран, изкристализирал, по повърхноста на езерото няма вълни и отраженията на луната не са хиляди, а само едно и тогава ....... Голяма фитка е дзен честно - аз все още не се занимавам с него, защото наистина е труден, дори някак си страшен, дзенските коани и аяти, аз съм чел някои от тях, са нещо много, много полезно, трудно ми е да ти обясна каква значимост имат, в никое друго учение не съм срещал дори нещо подобно и са адски ефективни. Тънкоста при коаните е, когато стигнеш един момент, в който техниката/ практиката вече не върши работа, когато вече няма полза от тях, а дори стават пречка - тогава тъй като всичко, което можеш да направиш няма да те отведе отвъд, се прилагат коаните .... колкото и невероятно да звучи, коаните са по-високата и трудна крачка от всички техники взети заедно. Осмислянето както го каза на един коан, може да отнеме месеци, дори години - пет години може да отнеме, не е никак просто. Нека ти разкажа една притча, тя казва повече от колкото мога да обясна: Така чух .... Дзен учителя Гошо Хойен казва: - когато хората ме попитат какво представлява дзен, аз им разказвам следната история: Забелязвайки, че баща му остарява, синът на един крадец помолил баща си да го обучи в занаята, така че да може да продължи семейния бизнес след като баща му си отиде. Бащата се съгласил и същата нощ проникнали в една къща заедно.Отваряйки една голяма ракла, бащата казал на сина си да влезе в нея и да вземе дрехите. Когато момчето било вътре, бащата я захлопнал и след това вдигнал голям шум, така че да вдигне на крак цялата къща, след което тихо се измъкнал. Заключено в раклата момчето било ядосано, ужасено и объркано как да се измъкне. Тогава му хрумнала една идея и измяукало като котка. Семейството накарало прислужницата да вземе една свещ и да претърси раклата. Когато отключила капака, момчето изскочило, духнало свеща, проправило си път покрай смаяната девойка и избягало. Хората се втурнали след него. Като видяло кладенец отстрани на пътя, момчето хвърлило вътре един голям камък, а после се скрило в мрака. Преследвачите се струпали около кладенеца, опитвайки се да видят как крадецът се дави. Когато момчето се прибрало у дома, било бясно на баща си и се опитало да му разкаже цялата история, но баща му рекъл: - няма нужда да ми разказваш детайлите, щом си тук, значи си научил изкуството. Дзен учителите говорят чрез коани, притчи, истории, аяти и анекдоти, налага им се да говорят така, защото теориите, доктрините, догмите, каноните, всичко това са методи на логиката, те идват от рационалното разбиране, от разсъдъчното мислене, тези похвати са силогизми, за да излезеш от тях, а това става нужно в даден момент, се иска нещо необичайно, ирационално, за това така да се каже, те работят с приказки, много красиви, много полезни приказки. Дзен не се дефинира, той се показва - той не е "какво е показалец", "какво е луна", той е целия момент <сочещия към луната пръст>, това е можеш да го вкусиш, можеш да го изживееш, можеш да го покажеш, но не можеш да го определиш, изкажеш и изразиш, но чрез една история, коан нещо може да бъде предадено .... дзен е жест, а не философия, той е светкавица, мълниеносно разбиране. Крадците се раждат като поетите - учението тук не помага, интелекта не струва,крадецът живее с нюха си, с интуицията, крадецът е нещо като женската природа, не е бизнесмен, а комарджия, рискува всичко за почти нищо, целия му занаят е изтъкан от опасност и риск, но самия живот е такъв, в дзен няма да намериш поредния домашен уют, напротив там си под откритото небе, сред дивата природата. За дзен трябва да си по-скоро селянин, а не гражданин - да си естествен, а не изкуствен и моделиран. Мистиците, истинските религиозни хора са крадци, те са истински майстори на занаята, защото умеят да учат от непознаваемото, непредвидимото, логиката се учи постепенно, там си има дисциплина, поетапност, знаеш условията, научаваш и отговорите, знаеш как да постъпиш, но когато условията те притиснат в ъгъла, когато си заключен в ракла логиката е, че си хванат, къде е логичния отговор как да се постъпи в тази ситуация, кой и как може да ти го предаде, какво би могъл да направиш ..... Те това е дзен и това е направил бащата - поставя те в ситуация, в която логичния ум отказва, блокира, на крадеца не му е нужен логичен ум, той влиза през задната врата, ако действа според логичния ум той ще бъде заловен от полицията, тъй като и те следват логичния ум, за това крадеца трябва да бъде непредсказуем, Аристотел, Кант и Шопенхауер не му вършат работа, той е последовател на Буда, Исус, Лаодзъ и Диоген. Погледни промяната - изведнъж му хрумва идея ... от къде .... преди това е имало "как" да се измъкне от тази ситуация, но "как" е логичен въпрос, как не върши работа и когато логиката не може да се справи, тя позволява като последно средство интуицията и интелигентноста да си кажат думата, логичния ум се отдръпва в страни, когато е победен, когато усеща, че няма къде да иде тогава си казва "нека дадем шанс на тъмната, подтисната, затворена част от ума". И така почваш да мяучиш като котка - пълен абсурд, никаква логика. после и кладенеца, няма време за мислене, няма време да се спори за този или онзи начин, когато си седиш у вас на креслото можеш да си разсъждаваш колкото ти душа сака, но когато те преследват, когато противника ти е пред очите, когато свирят мечове, няма никакво време за мислене. Това е дзен - точно като краденето, не наука, а изкуство, не методология, а спонтанност, няма теории, хипотези, доктрини и писания, има само и единствено осъзнаване, докато си заключен в раклата, докато те гонят в мрака, когато си в опасност, съзнанието се обостря, тъй като животът ти е заложен на карта, си напълно буден. Постигне ли човек тази будност 24 часа в денонощието - дори когато спи, тогава казват, че се случва просветлението, това е разковничето във всички бойни изкуства, да постигнеш постоянна и ненарушима от никой и нищо, дори от смъртта будност.

Дзен е уникално явление в историята на мистичните учения - никъде няма да срещнеш нещо друго, като дзен. Дзен методите удрят много на дълбоко, като казвам много, говоря за доста, доста зад посъзнателното - дзен е нещо адски драстично, което може да ти се случи и да изживееш, няма нищо по крайно от дзен и е препоръчително, да не казвам дори задължително, поне в началото да имаш директен контакт с дзен учител, а повярвай такъв във България няма. По принцип разковничето на дзен е за определен етап от израстването на човек, не преди това, не след това, но като има учител до когото да се допиташ, той вижда кое и какво ще е най-подходящо за теб, като не е задължително да е точно дзен тренинг. В днешно време японците направиха от дзен една кичозност, дори бих казал една разглезеност, а дзен е много див, необуздан, непредвидим, в дзен се сблъскваш очи в очи с най-големите ти страхове и тъмни ъгли на съзнанието - но това вече го няма, превърнат е в нещо, като мода, като шаренийка, аксесоар, за да си придадем тежест на философията. На всеки е ясно, че БИ по принцип са създадени с цел самоотбрана в древните времена, но това е само половината истина - бойните изкуства са своего рода мистично учение, религия, чрез БИ тренировката на физическото тяло, умението да се биеш е всъщност вторичен ефект, същественото е работата в/у съзнанието, в другата тема сам си го казал, цитирайки Мусаши, хватката е всъщност никога да не се налага да използваш бойните си умения, има едно много красноречиво обяснение, мисля че беше на Уешиба, но може и да се лъжа да е било нечие друго, та то гласи така: "развитието в БИ се дели на няколко етапа, които могат да бъдат сравнени с човек вървящ по улица и падаща тухла от сграда над главата му - първия етап е да съумееш да прибягаш под тухлата, преди да те удари, втория етап е да успееш да разбиеш тухлата с удар, когато си под нея, третия етап е, когато вече можеш да хванеш тухлата с ръце, четвъртия майсторски етап е да спреш преди да се озовеш под тухлата и тя да падне пред краката ти, без опасност да те засегне. А най-висшия пети етап е да не минаваш изобщо по тази улица" Те тази истина изобщо не се преподава - набляга се в/у развитието на физическите способности, които наистина са смъртоносно впечатляващи, демонстрациите им са фактически показно на физиката, те демонстрират Ки с физика, но това е измамно, няма начин да не си чел, как са се провеждали двубоите в древноста, че често пъти единия се отказва, обявява се за по-слаб без изобщо да е имало схватка, само защото другия има по-силно Ки. В днешно време това го няма - японците си продадоха изкуството, на разни спец части и агентури из правителствата, това което се преподава из цивилните школи е една малка част от това, което се преподава на ...... "държавните биячи", виждал съм с очите си и знам защо го казвам т.е. в момента БИ не са изкуства, а индустрия, поредната пазарна ниша. Това е погром и върл упадък на БИ, да учиш хора да бият други хора за пари - няма такава философия във нито едно БИ, търсил съм не можах да намеря нищо подобно, дори напротив, полюса е точно противоположен, акцента е на другия бряг, не агресия, а любов, не атака, а защита, не съревнование и конкуренция, защото това е пътя, който познава човечеството, а да откриеш силата и пътя на несъпротивлението, и хармонията. Забраната със закон изобщо не е прекалено - нека си имат школите, но от горе да не пише айкидо, кунг фу, тай чи, джудо и т.н. защото те така или инак не преподават това. Ти сам си казал - "не се записах нито за здраве, нито за бой. Просто исках да опозная перфектната хармония и спокойствие в дълбочина" те това търсех и аз преди години, но уви аз им говоря, те друго си знаят, като им кажа, че не ме интересуват ни защитата, ни шпагатите, ни умението да нанасям унищожаващи удари, те ме гледат и не знаят какво да им отговорят, преди "бойно" това е ИЗКУСТВО, ако искам да се науча да се бия, не ми трябват никакви школи, тренинга който мога да придобия на улицата е достатъчно добър за тази цел. Има няколко наши учители, които са истински учители, ала уви не живеят в България, а тези които пък са тука не им се занимава с преподаване, поради техни си лични причини. А конкретно Бушидо е точно връзката учител-ученик, а не господар/шогун - слуга/самурай , дори смятам, че смисъла на бушидо е преиначен още в средновековна япония - тези хора изобщо нямат право дори да споменават името на Мусаши, това е човек, който всъщност е отрекъл цялата им традиция, той е бил бунтар, а не подлога, неговата мисъл и прозрение са надскочили доста не само от съвременниците му, а изобщо от практикуващите БИ и обикновените хора, Мусаши е едно голямо изключение, а не правило. Предполагам, че все има хора, които преподават работа с Ки - все пак това е основния похват във всички БИ, но ..... как да ти кажа, ако не те попита "защо ти е това", едва ли е толкова в час - а всъщност ти наясно ли си със себе си, защо искаш занимания точно с Ки, какво очакваш да се случи, каква ти е целта, намерението?

Човече ...... аз ми е ясно, че няма да намериш кой да те учи на бойни изкуства, а само на бойни техники, ама не искам да те разочаровам - а и все пак физическите занимания са наистина много полезни. Ти, ако излезеш, ако прекъснеш контакта с Ки енергията няма да те чуем повече - ти изобщо няма да си жив, няма да съществуваш, ако си без Ки. Не знам на какво ви учат и не съм запознат с книгите им, обаче така яко преиначават и спекулират с материата на бойните изкуства, че да съм ще ги забраня със закон, поне да си признаят, че преподават гимнастика, а не бойни изкуства и да лъжат хората. За съжаление японците са едни от първите нации, които развалиха съкровеноста и мистиката на дзен - всъщност фактически те сами си продадоха за жълти стотинки и разковничето в бойните изкуства, направиха от тях индустрия, а не учение. Каквото и да четеш, и да практикуваш, наблягай на аспектите относно генерирането и акумулирането й, а не на разхода и проявлението.

Сега погледнах, че са ми писали - значи в masters-tb имат някакъв проблем и регистрациите чрез покани стават само през gmail.

А ако Лаодзъ и даодъдзин наистина те запали, то ще гледаш да стоиш далеч именно от даоизма, защото там пак същото, като при римляните и елините, ма с малко по-друга форма.

Да - тъкмо го бях гледал тази седмица и погледнах в темата. Като видях, че няма коментари - стана 2-3 дена се чудя дали да пиша аз ...... явно ще се обада, нема как. Чух .... Една история за известен японски поет - Иса. Не съм запознат кой е, не съм чел негови творби. Но тази история е свързана, конкретно с едно негово хайку - от сега да кажа, че нямам претенции да вниквам в хайку, малко съм чел и ми стои чуждо ...... нямам необходимата чуваемост за хайку. Казват, че хайку се превеждало адски трудно - имало думи в японския, които съдържали повече от едно значение и тъкмо поради това, било трудно да се предаде духа на този жанр. Но в случая историята за това хайку казва много, за мен!!! тя добавя липсващия аромат, който изчезва при превода. Иса е бил един много, много чувствителен човек - дори в западния свят, често се случва добрите поети да са чувствителни хора. Тази чувствителност обаче не е клишираната, превзетата чувствителност, не е от сантиментален, глезен, повърхностен характер - това е просто онази възприемчивост на околния свят, реалноста, природата и самото усещане, че си жив, която притежава всяко едно същество на този свят, същата, която имат и всички хора, нищо по-различно, само с единствената подробност, че е умножена в пъти. Когато бил само 30г. Иса бил изгубил цялото си семейство - можете да си представите, как бихте го преживели вие, представете си някой още по-чувствителен човек, нормално е да стигне почти до побъркване, от мъка, от страдание. Тогава решил да иде при един дзен учител. Учителя го попитал: - какъв е проблема? .... Да м/у другото не разбрах името на учителя, само се споменава, че бил просветлен, но това не е толкова съществено. Иса отвърнал: - 5-те ми деца умряха, а сега и жена ми е мъртва - и тогава задал един съвсем простичък, често срещан, за това съответно и често пренебрегван, но фундаментален въпрос. Когато го задал, това не било въпрос от ума - същия въпрос ще го срещнете и във философията, и във сапунените сериалки, но там има само глезотии, те го задават, защото да дърдорят, задават го от ума, а когато Иса го задал, тогава въпроса придобил друго качество, той идвал от друго измерение - от измерението на сърцето, а не на главата. Идвал от дълбините на душата му, идвал от самото му същество - инак повярвайте дзен мастера най-много да му даде метлата да помете малко. Всичките ви герои от сапунени сериалки заслужават метлата, когато зададът този въпрос - нищо друго, никакъв отговор. - Защо има толкова много страдание? - попитал Иса - не мога да видя причината за това. Какво е обяснението - не съм сторил никому нищо лошо, живял съм толкова невинно, колкото е възможно. Фактически живях много усамотено - не общувам много с хората, аз съм поет и живея в самота. (и век по-късно Кафка ще напише "Роден съм да живея в самота" .... дали е знаел тази история) - аз съм поет и живея в своите слова. Живях бедно, но бях щастлив, а сега изведнъж децата ми ги няма, съпругата ми също си отиде. Защо има толкова много страдание и то без причина - трябва да има някакво обяснение? * Знаете - случвало ви се е дори за нещо по-дребно, нещо не толкова сериозно, просто вътрешно да си кажете "баси не е честно" ...... просто случва се нещо от нищото. * Дзен учителя му отговорил: - животът е просто като капка утринна роса. Естеството на живота е такова, че се случва смърт - няма обяснение, това е в природата на живота. Няма нужда да се дава някаква специална причина. По своето естество животът е като капка роса: тя се задържа за малко върху стрък трева - слаб ветрец и нея вече я няма, слънцето изгрява и тя се изпарява. Това помни - това е естеството на живота. И какво нещо е интелигентноста - Иса се върнал и написал следното хайку: "Живот, капка роса? Да, разбирам. Животът е капка роса. Все пак ..... и все пак ......." *** В това "все пак .... и все пак ..." той казва нещо несравнимо човешко - нещо велико, той казва онова, което не може да се каже с думи. Само тези, които са страдали, могат да разберат, че животът е росна капка, НО дори и тогава остава "и все пак" - дори като разбереш, разбирането е трудно. Животът е повърхностен - щастието е винаги повърхностно в него няма дълбочина, само тъгата има дълбочина, само смъртта има дълбочина. Животът е много обикновен: ядеш, спиш, правиш секс - елементарно. Страданието добавя дълбочина, то те събужда, то те разтърсва от съня. "И все пак" - да, само онези, които са страдали ще разберат това, но дори и те могат да не разберат, могат да пропуснат, това е така, такъв е животът. п.п. филмът може да не е от най-лансираните на Ки Дук, но определено е съдържателен, има дълбочина ...... та ми хареса. (:

Та са такива заспи там,. че не е истина - гледам хората са питали от край време, защото явно има проблем някакъв с тези покани, но екипа даже не си прави труда да отговори, сега и аз ги питах, па ще видим. п.п. но не разбрах - последно успя ли да се регистрираш и ако ДА, как стана. п.п.2 инак дори ми е върната поканата.

До сега не съм пращал и не знам дали не съм сбъркал нещо - пиши, за да знам дали съм се справил.

Браво на хорицата излезли на този протест - аз дори да бях в София на този студ си признавам,че нямаше да ида .... просто само заради едно такова дребно нещо като студа съм готов да предам каузата. И сега гледайки ги ..... като се размечтая и се питам, дали ще видя в този живот стачка-протест примерно от 10 000 медитиращи - пред парламента в София, само си представете, насядали по улици, пейки, тротоари и няма викове, няма знаменца, няма долу БКП, хората отиват казват си исканията и почват да медитират без изобщо да се разправят, кое, как, що. Като споделих това на един познат и човека ми отгвори: десет хиляди ли, подценяваш силата на медитацията и на несъпротивлението, дори 500 биха били страхотна сила. п.п. много хляб има да изядем още - несъпротивата е голяма сила, която масово е непозната.

Както да го въртят и сучат, този път няма да стане на тяхната - проблема изобщо не е с авторските права, ако е толкова зле положението с творците и същите се чувстват ограбени, защо от тях не се чува ни вопъл, ни стон ....... Проблема е, че много издателски компании, звукозаписни къщи, разпространители и т.н. ще духат супата и то тука ще дойде парадокса, че това ще стане не от потребителите, а точно от творците, защото същите са масово недоволни колко биват ограбвани от различните издаделски компании и все повече се надига една инициатива за собствено разпространение на творчеството им, а дори чух!!! че Спилбърг и Лукас искат да правят независими филмови студия .... т.е. работата отива на там, че благодарение именно на интернет, някои "етажи" от небостъргачите на изкуствата ще отпаднат. п.п. а и как ще го приемат този закон, като фактически ще съм за затвора, като си запиша музика от радиото или филм от кабеларката.

Ей хорица - мерси за титлата, ама може ли да си остана глупак? п.п. това популярен герой, "драскач" - това ми прилича по-скоро на палячото на селото Та какъв герой може да бъде един глупак? - разбирам, че съм ви впечатлил с тъпотиите си, но моля ви, бъдете малко по-снизходителни в присъдата, ще се постарая да не "драскота" чак толкова.

Причината за направата на един филм може би най-слабо ме интересува от всичко останало, което е свързано с направата на филма. А след този критерии следващия по безсмислие за мен са именно напрадите по всички фестивали. До преди 6-7 години им се връзвах, но фактически още преди над 10 години бях разочарован от тези фестивали - ето човека горе ти казва, Титаник, че това от където мина обра де що имаше награди, да не споменавам колко уникално некадърни филми получават награди на тези фестивали, че и на капак колко блестящи заглавия тънат в дъното на залата. Това тука сега ..... вярно и в герой лъхаше на комунизъм няма как да не призная, но онова си беше философия, "всички под небето" е уникален принцип, но тука си е вече баш комунизъм ма до кухост, това най-върлата му форма, просто на всички репликите бяха като взети от устава на пионерчето, като почнеш от даскала и кмета, та минеш през главната героиня, та чак до директора на телевизията. Отначало филма влезе много добре, децата са много естествени, но къде се запиля над един час в големия град да обикаля по пазарите и тоалетните търсейки това дете, всички останали персонажи, които видях бяха превзети и неестествени, диалозите им все едно гледам две 10 годишни хлапета, като се карат за това на кой батко му, има по-бързо колело. Къде е художествената стойност на филма - колко игра с камерата има и в двата му филма, които споменах, ефекти, музикално оформление, тука какво има ....... шарени тебешири ...... Ти се засягаш, защото си пуснал филма, а може би си го превел - няма лошо, няма лошо и, че ти харесва филма, но на мен изобщо не ми хареса и изобщо не ме вълнуват фестивалите , аз казвам с моя авторитет, че този филм не заслужава нито една награда и това няма нищо общо с теб, не бива да го приемаш лично, вместо това, за да се предпазите от острия ми език ме предупредете, ако другите филми на Имоу са същата безсмислица, да не ги гледам. п.п. ето до къде ме докарва моята мания - ако си изгубя времето с филм, който изобщо да не ми е харесал и ме хваща яд.

Не ги сравням, повече от това, че са филми на един и същи режисьор - или в единия случай (с двата филма) се е справил блестящо, в другия (този филм) е пълен фалш. Ич няма какво да му се разбира на филма, за да се претендира за някакви особени възможности на зрителя - да това, че е заснет само с аматьори вярно може да се използва за известно оправдание

Аз само да се сетя, кой ми препоръча този филм - това е пълна боза, такова нищо е този филм, че дори не виждам какво има да му коментирам, очаквах от Джан Имоу., ако не много повече, то поне определено нещо доста по-различно от тази пародия на кино. Къде са "кинжалите", къде е "георй" - това тука ...... филмче да му река, ще е много.

Е туй ше да е причината за липсата на сиси из азиатските филми - винаги съм се чудел, па то било очевидно.

Ма чакай сега - кой създава притеснения, аз ми е интересно да разбера, та си лафим. И ето на, като се пита по-открито, ще отговоря - винаги съм имал желание да помогна на науката, безрезервно при това, защото без науката за къде сме както се казва и смятам за свещен дълг винаги да се помага на учените, защото лично според мен и те имат вътрешни неразрешими дилеми, обърквания и прочие емоционални стресови състояния познати на всеки човек, без значение професор ли е, пастир ли е. Та - за нашата компания тука тей дека сме се събрали, субтитрите из основа засягат интересите ни и в случая ще се възползвам, за да се оплача, че се превеждат само далекоизточни азиатски филми, а има заглавия от грузинското, иранското, а дори и индийското кино, които определено бих желал да гледам. Та надявам се учените да вземат мерки за молбата ми - нали все пак трябва да си помагаме взаимно, а не само от моя страна. Относно производителите на кино изкуство - ми наистина, преводачите ни са онеправдани, но за щастие всичките са хора с широки сърца и на добра воля превеждат колкото могат да смогнат, денем и нощем, даже се редуват на смени чух. Редно си е наистина, производителите на киноизкуство да не се стискат толкова, а тъй като най-вече благодарение на преводачите ни филмите им придобиват популярност, да им се връчи на същите поне някаква почетна награда от благодарност. Колко влияе гледането на филми по нета - относно обществото като цяло, влияе толкова, колкото и на кино, и на телевизор ...... е индивидуално на мен по ми влияе на кино, ама нейсе. За децата - виж там верно си е притеснително и аз съм напълно против разпространението на хентай ..... бе да ти кажа под секрет съм против и сериалките, ама ше ме пребият бабите с камънЙе, ако ме чуят. А ЕС те са така - правят си изследвания и после си плащат сами на тях си, за тези изследвания, страшна стратегия признавам, фактически единствената полза от социологическите им проучвания са, че показват диаграмки, отчитат дейност и си оправдават разни суми. До колко са законови ли - нямам желание да проверявам какви са в България, защото ме хваща страх само при мисълта какви ли закони са забъркали нашите, но решението е съвсем простичко - ако се незаконни то тогава нека променят закона така, че да станат законни и готова работата ..... ма като знам как ги мързи. п.п. а дано да съм спомогнал за развитието на тази нова и непозната за мен наука, та да грейне и тя в душите ни.

Его на дори науката в какво се превръща вече, при това световната - да разследва/ изследва форуми и особено сайтове за субтитри .... какво им е особеното на тези сайтове, какво толкова има там освен субтитри, и каква е целта на науката относно сайтовете със субтитри? Може, ако се сметне, че въпросите са удобни да ми се отговори неясно, неточно, дълго и по научному уклончиво, но подчертавам само по научному, инак за уклончивоста нема да се разберем.