Kristina

Много ми хареса. Интересно е и си вложила много старание при оформянето на текста. Нямам търпение да прочета продължението. Желая ти много муза и успех!

Много ми хареса. Беше забавно и много реалистично. Когато човек се запали по нещо абсурдно и близките му не го разбират, а той просто се опитва да промени нещата към по - добро.

Гласът му много ми харесва. Слушала съм негови изпълнения на живо, с които доказва, че е един наистина страхотен певец. Много привлекателен мъж, добър актьор и изобщо за него мога да говоря само положително. Забавлявах се много докато гледах "We got married".

Не мисля че има кой знае какъв глас, но определено е много чаровна и наистина танцува страхотно. Колкото до малкия спор дали заслужава тази тема, според мен я заслужава защото се отличава. Не познавам творчеството й кой знае колко, но песните, които съм слушала много ми допадат.

На мен филма много ми хареса. Бяха прекалили с повечето сцени около лагера на полицията, те отегчават донякъде, но иначе ми хареса.

Запознах се с историята Джунко Фурута преди месец и тя толкова силно ме разтърси, че мислих за нея дълго време. Остана в съзнанието ми като нещо особено. Попаднах на филма и дълго време се чудех дали да го гледам. Обикновено, не съм лабилна, но самата тема вече ме бе настроила по определен начин, а и харесвах много актьора, който играе главната роля и не ми се искаше да го намразвам. В крайна сметка се реших и филмът ми хареса главно заради него. Много добре се въплъщава в ролята си на неконтролируем тинейджър, който не знае какво иска от живота и какво да прави с него. Очаквах да има сцени, на които да превъртам, но слава богу бяха смекчили доста нещата, за което съм им много благодарна. Мрачният, протяжен начин, по който течеше действието ми хареса. Чувстваше се някаква безнадежност, аз обичам такива филми. Имаше и доста нелогични ситуации. Финалната сцена страшно ме впечатли. Като цяло филма заслужава да се гледа и благодаря за осигурените субтитри.

Днес няма да планирам живота си. Днес ще го живея. И няма просто да мисля за теб… Днес ще пропътувам цялото онова разстояние, за да ти се усмихна, за да застана пред теб и себе си, за да ти кажа, за да го чуеш, за да го знаеш. Днес няма да скрия тъгата си от погледа ти. Днес ще застана и ще ти дам възможност да ме нараниш, а ти ще решиш дали ще го направиш. Днес няма да бъда безчувствена. Днес ще плача на всяка песен, на всяка история, на всеки прочетен стих, на всеки уловен спомен. Днес няма да опитвам да бъда образа в счупеното огледало. Днес ще бъда онова, което ми се иска да стана след време. Днес ще изляза на дъжда. Няма да побързам да се скрия под чадъра си. Днес ще се вгледам в лицето на всеки, който подмина на улицата. Днес ще се опитам да разгадая живота му. Днес няма да бързам. Днес ще чуя какво се случва с теб. Днес ще те изслушам. Днес няма да те пренебрегна. Днес ще си взема почивка и ще помълча с теб, ако това е от което се нуждаеш. Днес няма да изляза навън, за да се забавлявам с непознати. Днес ще остана у дома, за да бъдем заедно. Днес няма да избързам да се скарам с теб, за да се скрия в себе си. Днес ще ти кажа – прости ми… искам да ти разкажа за деня си, искам да чуеш как се чувствам.. Днес няма да те нараня. Днес ще ти кажа – обичам те… липсваш ми, радвам се, че те има.. Днес няма да се мръщя. Днес ще ти се усмихвам, ще те съзерцавам и ще благодаря на бога, че те познавам, че си добре, че си на крачка от мен, че мога да те докосна.. Днес нищо няма да бъде сложно както вчера. Днес ще пусна страховете, омразата, демоните ... днес ще живея за теб и твоето щастие, за теб и онова, което искаш да ми кажеш, разкажеш, споделиш.. Днес няма да мисля за целия свят, днес няма да го спася. Днес ще разсъждавам само и единствено над мен, теб и простичките неща. Днес няма да се смея по сигнал, за да скрия, за да бъда силна. Днес ще плача, ще тъгувам, ще бъда себе си. Днес няма да се страхувам от загуба. Днес ще изгубя маските си, ще сваля дрехите на отминалите дни и ще ти дам възможността да ме видиш. Днес ще бъде както никога до сега. Днес няма да планирам живота си. Днес ще го живея…

Много е талантлив. Изгледала съм почти всичко преведено с него и ми прави голямо впечатление. Справя се с тежки роли и е много приятен за гледане честно казано. Има актьори, които отблъскват и дори филма да си го бива не мога да го гледам.

На мен също ми хареса много. Беше си шантаво, забавно и приятно.

-Хубаво е да си дете - казваше баба, когато оставах при нея в студиото, всеки път, когато родителите ми започваха да си крещят – Ти само подскачаш весело, мелек – говореше баба и прокарваше четката по бялото плато, творейки история. Аз дрънках замислено с китарата, но мислите ми бяха бели гълъби под сини небеса. Не я разбирах. Не разбирах тайнството, което се криеше в белите коси, в мъдрото изражение и в очите, изпълнени с тръпчиви спомени. Не разбирах как тя бе толкова талантлив художник, как от малка бях цялата в боя, но така и не можах да достигна нейното съвършенство. Сега разбирам. Спомням си много ясно началото на първи клас. Двете момиченца, които се приближиха към мен и особено едното, което протегна ръка и ми се усмихна с тази великолепна усмивка, която никога не губеше. Номера й винаги беше за първо набиране в телефона ми. - За спешни случаи, Сам – шегуваше се – Само звънни и вече съм при теб! Бях в черно за първи път в живота си. Шофьора ми, държеше черният чадър така че да запази пепеляво русата ми коса от дъжда. Не беше истина. Защо? Защо моят номер не бе на първо място в телефона й?! Дъжда падаше тежко. Всяка капка отекваше в мен като последните думи, които и казах. В същият ден се скарахме жестоко. Аз и Джо. В последният месец постоянно спорехме. - Наркоманка! – нарекох я, усетих как се напряга –Умът ли се изгуби! – не можех да престана, онова малко момиче от първи клас ме гледаше, така сякаш и бях чужда, изплаших се. Не исках да я изгубя. Изгубих я. Помня как издърпа гневно ръката си и слезе надолу по стълбите. Тръгнах към нея. Мислех да продължа да натяквам! Що за приятелка бях? Свръх доза наркотици. Тази година щеше да й бъде последна. Щеше да завърши с мен. Ние! Обеща ми, че ще хвърлим шапките си заедно, че ще идем в най – добрият клуб и ще празнуваше до сутринта. Защо ме излъга? Боли ме! Боли ме, защото си една лъжкиня! Чуваш ли ме, майната ти Джо!! И тя беше момиченцето, с което играехме на дама, и тя беше момиченцето, което ми сплиташе косата, и тя беше момиченцето, което не им позволи да ме ударят, и тя беше приятелят, който долетя и ме прегърна, когато той ме нарани, и тя беше човекът на когото разчитах, когато нашите се развеждаха, и тя беше първият човек, който ме зашлеви силно, от обич, когато тръгнах по път, който не беше моят, и тя беше, и тя беше, а сега съм само аз… Джо, здравей! Студеният ти камък е обграден с рози – усмихват се, вместо теб. Аз съм студентка. Записах психология. Знам. Това не беше моя мечта. Твоя беше, но аз ще я изпълня. Липсваш ми. Липсваш ми и през есента, и през зимата, през пролетта и лятото. Липсват ми нощите, в които спях у вас. Дългите разговори и това, че когато сгафех и мама щеше да ме накаже до живот, ти се обаждах, за да измислим нещо. Джо, здравей! Завърших. Работя като психолог. Помагам на хората и изслушвам проблемите им. Права беше. Хубаво е да виждаш, как се освобождават. Джо, здравей! Ще се омъжвам! Джо, здравей! Имам дъщеря… Джо, здравей! Научих се да рисувам , така както баба. Косата ми сега е бяла като нейната. Приятелко, аз остарях. Облаците понякога надвисваха. Борите разкъсваха небето на живота ми. Дъждът се опитваше да ме повали. Пясъчните замъци се рушаха пред очите ми. Мечтите ми, като малко момиче не се сбъдваха. Но ти винаги беше там, тиха, спокойна, готова да чуеш моето : Джо, здравей! Не ти, приятелко, имаше нужда от него. Аз. Научих, че този свят не за чистите. Разбрах, че този път не е за щастливите. Света, в който остарявам е на победителите. Пътя, по който моята внучка тръгва е пътя на силните.. А, аз остарявам Джо… Остарявам…

Мен лично не ме впечатли, но не е и лош. Хубав е за развличане, но превъртах доста неща. Иначе Ямпи си заслужа - той е голяма симпатяга както и актрисата, която му партнираше.

За мен лично е един от най - добрите японски филми. В него ставаше дума за характера - не само на главният герой, а и на тези около него, които се повлияваха. Начина по който се формираха отношенията им, уважението на което се градяха. За това как не трябва да се отказваш, колкото и да ти иде да паднеш и колкото и да те ритат. Хареса ми наистина, дори жаргона с който говореха. Имаше много надъхващи сцени, които наблягаха на куража. Боят е 80 % сърце, а останалото си е чиста лудост.

.

!

Една от първите ми драми. Има си добри страни и лоши страни като всяка една продукция. Японската ме грабна повече, стори ми се някак по - задълбочена. И в двете като цяло има очарование. Корейската ми идва по - лека и забавна.