Kristina

Сериалът ми подейства много добре и ми донесе някакво облекчение, че не съм единствената, която мисли за прехода към истинския живот. Хареса ми и това как нещата бяха обвързани с изкуството. Много често ми се е случвало да ми се почерня деня защото нямам муза. Тогава всичко ми става безразлично и не искам никой около мен. А когато напиша онова, което искам както го искам и най - гадния ден може да бъде преживян. Именно затова много ми допаднаха персонажите. Поставях се на тяхно място, припомнях си и неща, които съм изживяла. Особено ми направи впечатление Morita Shinobu, когато онзи тип му набиваше, че ще му се смеят, че не е художник и така нататък. Как не се влияеше от мнението му, как сякаш изобщо не го чуваше. Мисля че повечето хора трябва да вземаме пример. Да не позволяваме на някой, дори и на себе си, да диктува докъде можем да стигнем. Жалко е, че в България изкуството не е на особена почит и хората, които имат по - особен мироглед са сметнати за луди или за глезени.

И аз си ги дръпнах, но още не съм ги прочела. Много съм разсеяна тези дни, но планувам да го изчета Събота или Неделя и да споделя мнение. А колкото до нещо мое.. чудя се отдавна какво да пусна, но понеже всичките са ми цели истории, които имат нужда от барване, се двоумя коя точно глава на коя история да оформя като разказ без да изглежда прекалено очевидно. Мисля да се задействам в скоро време, но изглежда лятото ми е най - мързеливия сезон.

Ще го дръпна у нас като се прибера, определено.

Котето ми се прибра самичко. Той е домашен и няма кой знае какъв опит, но не бях у дома и баща ми го изпуснал. Понеже е първото животно за което се грижа изцяло, бях ужасно потисната и като се появи на прозореца ми към 4 през ноща наистина се зарадвах адски.

Е, жалко, тъкмо влезнах в филма.

Аз уважавам мъжете! Те подават ръка, отварят вратата, купуват шоколад и цветя. Те са смели. Аз уважавам мъжете. Те казват без въпроси:"няма проблем". И проблем наистина няма. Те идват за нас, изпращат ни до дома и ни завиват с одеяло, харесва им да ни гледат и без грим, хващат ни за ръка, на тях им се струва че сме мънички и трябва да ни прегърнат. Прави са. Те ни защитават, ухаят на скъп парфюм.На тях им е интересно където сме ние. Те търпят капризите ни и казват на приятелите си:"Тя често има твърд и инатлив характер, но пък е толкова красива и аз я обичам". Те ни прощават всичко, въпреки че, ние въобще не им прощаваме. Те са силни. Аз уважавам мъжете,но само МЪЖЕТЕ, а не лицата от мъжки пол! * Sometimes people think they know you. They know a few facts about you, and they piece you together in a way that makes sense to them. And if you don’t know yourself very well, you might even believe that they are right. But the truth is, that isn’t you. That isn’t you at all. * Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.

Чувствам се ужасно отегчена на този компютърен курс и си мечтая да стане 15:30, за да ида в някое кафе, за да запаметя каквото мога набързо, след това да ми мине срещата и най - после да се прибера!!

Много го харесвам. Магнетичен, секси, талантлив. Какво повече може да поиска човек?

Мале - мале, като гледах как се прави тази реклама с многото вода и ми стана зле. Изглежда гадно от всякъде. Иначе този актьор ми е един от любимите. Чак ми стана жал с всички тонове вода, които понесе.

Браво. Харесвам стила ти. Не мисля че имаш много неща за редакция защото всичко, което прочетох го четох много леко и същевременно носеше своя смисъл. Не знам дали е само разказ или е цяла история, но с удоволствие бих прочела още от теб.

Много ми хареса филма. Много ефектен, направи ми голямо впечатление и за себе си открих достатъчно поуки. Хората пак бяхме показана в най - хубавата си светлина и наистина е жалко, че като се замисля сме си точно такива. Много ми харесаха актьорите, атмосферата, костюмите, диалозите. Всичко. Не съм гледала анимето и не знам каква е оригиналната история, но това определено ми допадна.

Уникален сериал. Динамичен, свеж, с точните клишета и с изненадващи попадения. Не ми хареса само това странно азиатско въздържание, но то си им е запазена марка. В смисъл такъв.. целувките например.. става дума за зрели хора, хайде при гимназистите ще го простим някак, но зрели хора.. но иначе всичко си беше на ниво.

Нещо ми липсваше в този филм. Харесаха ми двамата главни, бяха страхотни, както и дамите около тях, макар и по - възрастни, но имаше нещо, което сякаш не ми достигна.

Мисля че покрай заглавието лежи някаква теза на Гакт за хората - луни или нещо от сорта, не съм сигурна. Колкото до филма - това е. Много човешки, много ме трогна, гледах го много пъти и винаги откривах нещо различно. Отношенията между хората бяха страшно точно пресъздадени, а идеята да се вкара вампир, който е на практика вечен и ще наблюдава погрома им - е много свежа и добавя още философия. Наистина смислен филм. Играта на главните няма какво да я коментирам защото не съм експерт и не мога да преценя; просто знам, че ми харесаха и това ми стига.

Филмът много ме впечатли и изобщо не ми дойде толкова брутален, въпреки че съм жена и по - нагоре в коментарите виждам, че е заклеймен като мъжки филм. Всичко си беше точно на място. Отвращаваше ме главния злодей точно така както си трябва защото в последно време наблюдавам някаква тенденция, в която злодея се променя и става тотално различен персонаж или се издига на пиедестал само защото актьорът, който го играе е готин. Като цяло ми хареса това, че злодея е злодей в истинския смисъл на думата. Не съм гледала много такива филми, но определено трябва да променя това.

Или е един от филмите с толкова дълбок замисъл, че е трудно да се улови от всеки или е един от филмите, които са брутално тъпи, толкова, че започваш да се надяваш на този споменат дълбок замисъл и да се чудиш къде и какво си изпуснал. През цялото време гледах някакво момче, което се вживяваше след това се възгордяваше, пиеше, играеше си на секс маниак .. и толкова. Ако филма е целял да покаже мръсотията на шоубизнеса - добре - мога да го приема донякъде, но не мисля че точно това беше целия замисъл. Не знам и аз какво да кажа, но може би щом предизвиква толкова объркани емоции и отзиви.. значи не е толкова зле.

Наистина.. малко бяха прекалили с глезотията, но имаше и моменти, които ме забавляваха. Като цяло нито главния, нито главната успяха да ме спечелят с някакво присъствие, но актрисата, която играеше бабата на плейбоя - младоженец, много ми допадна като излъчване - класа. Става за убиване на време, но не е от нещата, които се запомнят или ти дават нещо.

Един от любимите ми, заедно с първата част. Тук Генджи отново показа колко е незрял, как умее да се тръшка, да иска, да мрънка, да агресира върху нещо или някого и всичко по реда си. Но въпреки това този персонаж ми харесва. Мисля че е като всеки млад човек, който трябва да поеме отговорност за нещо. Понякога искаш нещо, а като го получиш не знаеш какво да го правиш. По - добрият водач определено е Серизава. Той като че ли беше по - улегнал във втората част. Много ми хареса именно това. Развитието в героите. Серизава си имаше Токио, Генджи си имаше Изаки, но когато ножът опря до кокала всички се съюзиха, за да спасят това, което им беше скъпо. Не съм сигурна, колко добра ще е третата част. Просто самите актьори майсторски изиграха нещата. Дано новите се справят също толкова добре и историята отново ни завладее.

Определено ми хареса. Гледах го преди доста време, но ми е останал в паметта. Жегна ме цялото това преобразяване на младата героиня.

Мисля че бях толкова жегната от самата тема, че не успях да оценя филма като лош или добър. Просто през цялото време си мислех как бих убила такъв човек и безплатно, но и си задавах въпроса - това няма ли да ме превърне в чудовище като него? Струваше ми се абсурдно полицията да защитава някой способен да нарани и убие дете, струваше ми се абсурдно престъпникът да има повече права от жертвата, както е и реално и най - вече ми се струваше абсурдна смъртта на онези полицаи, опитващи да го защитят. Определено една реална, жегваща тема. Актьорът .. като че ли не успях да го възприема в тази роля. На филма може би му липсваше малко динамика, малко философия.. нещо. Но иначе темата размърдва някои заспали мозъчни клетки. Определено повдига въпроси.

Първият ми азиатски сериал, който едно момиче ме натискаше сигурно месец да седна и да го гледам. Много ми хареса. Не е лековат защото все още си спомням някои моменти, от които съм си извадила поука. Малко ме дразни тази роля на Дева Мария, която е вкоренена почти във всеки един азиатски сериал или филм, тоест, главната героиня винаги е някаква невероятна добрячка, но наистина си заслужава да му бъде отделено време.

Брутален, реален, докосващ и разтърсващ. Много ми хареса този филм. Спомням си, че го бях гледала малко по - малка и сама усетих, че не успях да го оценя както трябва. Сега е различно и определено се нарежда сред едни от най - любимите ми филми. Японците имат способността да се ровят в мозъка ти и да те променям, откривайки ти неща за теб или за околните, които си искал да си спестиш.

Определено съм решила да я споделя и вярвам, че скоро ще успея да си събера ума и да напиша първа глава. Благодаря ти отново за коментара.

Да, но първия вариант е наистина много суров. Има неща, които искам да запазя, но героите малко ме затрудняват, признавам си, а и всичко се нуждае от реален поглед и добра редакция. Наистина търся точната комбинация за начало. Това ми пречи като че ли. Вярвам, че като я намеря, ще се получи нещо далеч по - точно. Иначе се радвам, че ти е харесало.

Наистина е срамота. За мен е толкова талантлив актьор. Добре че го бях гледала другаде, преди да гледам "Бетон".