Jump to content

Kristina

Потребители
  • Content Count

    177
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

26 тофу

1 Follower

About Kristina

  • Rank
    Млад господар
  • Birthday 06/08/1993

Contact Methods

  • Уебсайт
    http://night-creatures.darkbb.com/
  • Skype
    butterfly06691

Profile Information

  • Пол
    Female

Recent Profile Visitors

776 profile views
  1. Здравей, драги самоубиецо! Скачаш ли? Мислиш ли, че в това се крие свободата, а простотата, а улеснението на нещата? Мислиш ли, че тук е края, че отвъд ще те познаят, ще те пожелаят, сладко ще те оправдаят? Мислиш ли, че там е светлината и луната, и края на несправедливостата и на лъжата? Мислиш ли, че е учтиво в предсмъртното писмо да пишеш - не красиво? Мислиш ли, че е добро? Мислиш ли, че е изкуство? Да провиснеш на дърво, да се натъпчеш с чувство? Мислиш ли, че е смелост истински голяма - да прережеш вени в вана? Или да се хвърлиш от високо, да потънеш на дълбоко? Какво си мислиш всъщност ти? Хайде, казвай, не мълчи. Че смъртта ти пасва, че краси? Че бързо, лесно - ще те сполети? Нека кажа ти, приятелю - да знаеш - и със смъртта от мойте думи да се запознаеш. Тя не е никак работлива - бавно идва, тихо си отива. Чакаш я - в нищото стоиш - в асансьора мрачен - но ни надолу, ни нагоре ти вървиш. И не мирише на цветя, нито виждаш светлина. Всъщност тя мирише на лайна и няма нищо - само самота. И мирише на урина, на безволие и зима. И на спазми, и на глад. На празен поглед в мрачен ад. На чакане, на лоши мисли. Смъртта мирише, драги - тя си е убийство. И в нея няма нищо мирно, нито свято. Смъртта е разделение на тяло от душата. И не, това не естествено красиво - смъртта е нищо уродливо. А за онзи, който тихо чака - някой друг да си даде душата. Смъртта е .. молена, желана. Не е красиво щом дълго време никаква я няма. И душата идва, и се връща. И не значи нищо нито думата "обичам", ни "прегръщам". Затова - преди да скочиш - и това ужасно дългичко да се проточи. Пак си помисли - и назад се ти върни. С живота по - добре се ти сбори. Напред да ходиш сам се научи. Всички свои романтични, смъртни мисли забрави. Щом не те вика тя - не я търси. Че има много дето искат да живеят, запомни. А със смъртта се сблъскват и няма кой да ги спаси. А аз съм - автор по душа- ако паднеш долу- ще опиша и това.
  2. Слънцето ме заслепи и аз го гръмнах. Бам. И всичко приключи. Между мен и неодобрението лежи тишината - от намеци - урок не се учи. Аз просто казах - стига - и го гръмнах. Правя така, както правя. Когато нещо ми блесне в очите - хващам и стискам и давя.
  3. Звярът в мен е жив, а сякаш бях го оковал. Сякаш бях го вързал и запрял - сякаш бях го надиграл. Сякаш бях го позабравил, наметнал бях във бяло своето палто. Сякаш бях го истински оставил - всички алени нюанси в центъра на злото му око. Но го усетих в мен да вие - вчера. Усетих го да вие днес. Звярът в мен е жив, за Бога. И не го е грижа - за моя спретнат, изигран прогрес.
  4. Бонбен механизъм се задейства, някъде под нечии яке. Някъде в нечие сърце, това бе последната капка. Някъде - някой уби - някого, но не разбра и бързо отмина. Онзи, с бомбения механизъм в якето, днес почти се срина. Една нишка на един живот, днес безвъзвратно се скъса. Утрото няма да дойде за много, а за колко от нас ще го има?
  5. Виждам болка. Тя е в ириса, не е в отронената ти сълза. Остава там, навътре в окото. Не може да я отмие капчица вода. Нещо ми казваш, нареждаш, споделяш, а аз гробовно мълча. Ти знаеш ли за ужаса бездушен, който дебне в човешката душа. Тя безсмъртна е. И той със нея. Не се губи. Там стои. На мрака дълга епопея. Човешката душа е пълна с ужаси, уви. Но ти споделяш ли, споделяш. И истини споделяш, и лъжи. А в мен не трепва нищичко за тебе. Във мен отвътре нищо не гори.
  6. Денят е праволинеен. Тик -так. Ах, какво добро момиче. Преброй минутите, раздели ги на чувства, времето тече ли, тече.. Имаш толкова много малки диаманти в скута. Тик-Така. Броиш ли, броиш.. Нощ и ден. Какво добро момиче. Работата за днес, не ще се вмести в утре. Тик -так. Тази плаче, онзи също. Дай им диамант, остави да го гледат. Тик -так. Каква добро момиче. Не оставяй нищо за себе си.
  7. Руша се във въздуха. Засипвам всичко. Ти заспиваш някъде там. Аз повръщам чувство. И пускам водата. Гледам го как потъва. В три през ноща. Някой ми говори. Виждам усмивки. Гнусно е. Полепва по мен. Лъжите са винаги такива. Лепнещи. Като теб. Някой ме докосва. Повръщам чувство. Гледам го как потъва в сифона на банята. Вече е пет, а ти спиш, някъде там, където няма мръсни пръсти. Слънцето изгрява. Повръщам чувство. То просто изпълзява, удря пода и изчезва. Броя секундите. В девет сутринта.
  8. Не идвай тук - буря е. Студено е до там, че кожата синее. И ронят се отгоре леднни късове. И сякаш нищо тук отдавна не вирее. А аз съм в центъра на този мраз. Така ме е обхванал - дълбоко вцепенение. И вече не дочувам твоя глас - с теб говори призрак, мое отражение. Не идвай тук - че шумно е. Не мога да те чуя, а това във мене всичко предизвиква. Но после някак стихва - в снега изгубвам те, тишината вътре в мен сред шума -стена изниква. Поданник съм ням на режещ звук. Ледът дълбае, ледена усмивка. Не идвай тук - че страшно е. Някъде навътре, някъде дълбоко - в мен се води битка.
  9. Днес прекърших някого защото някого прекърши мен. Но не изпитах онова, което някога би изпитал някой като мен. Не трепнах и не почувствах болка, вина не срещнах, нямаше я в мен. Днес прекърших безразлично някого - защото някой бе прекършил мен. Усещам рози дето вехнат, някъде далече там. Змии обивам върху свойте китки - не ще бъда вече сам. Деградирам и разбирам, колко точно ти ми взе. И как със същите очи, с които имах аз към някой вчера, гледал си ме - с поглед на убиец, гледащ жертва, знаеща,че ще умре. Давя се в растежа си порочен, всяка кост се чупи, Всеки ъгъл се руши. Студ е там, повдигащо леплив. Там никой, никой не е жив. Не усетих точно, докато повръщах чувства, кога чудовище от гнилоч сътворих. Но не искам никога да го напускам, щом образа му с моя припокрих.
  10. Никога не се променяш ти. Все такъв си – плаче ти се, а се смееш. Полагаш опрощаващо ръка и продължаваш във смиреност, кротко да живееш. А аз във огън цял живот горя. Във непримиримост съм - събирам всичките пороци. И тайно ненавиждам в тебе онова, което прави те такъв, какъвто си – добрякът просяк. И завиждам аз – на теб и твойта простота. Как лековато сълзи триеш, а се смееш. Да докосна аз подобна висота, в плът на Дявол съм, не мога, и не смея. Затова до мен все още те държа. В доброта ти - глава полагам. Прощаваш ми, прощавам ти, нали така? Добро във зло, поклон пред вечното разпятие.
  11. Аз и ти - един ден ще се събудим. Не ще бъдем вече на двадесет и една. Ще бъдем по – стари, по – мъдри, светът ще е шарил по наш'те лица. В прозорци през завеси ще се взрем, за да си спомним всичко, което някога сме търсили, оставили. И нещо в нас ще затупти, ще зареве, нещо отдавна, потулено, забравено. Ще си спомним онова, което сме били, онова, което сме опитвали, направили. Ще си спомним как сме били двама – само аз и ти. Как от гордост всичко сме забравили. Как сме тръгнали, обърнали сме гръб. Как последвали сме чуждите пътеки. Как сме съжалявали дълбоко всеки път, в който срещали сме новини - един за друг - от всеки. И ще сведем поглед в този ден, тихо ще въздъхнем, не ще смеем да заплачем. Ще тръгна аз – в безизразност – смирен. За тебе знай – все още вътре – в мене – всичко – обич – плаче.
×
×
  • Create New...