Jump to content

Kristina

Потребители
  • Content Count

    182
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

30 тофу

1 Follower

About Kristina

  • Rank
    Млад господар
  • Birthday 06/08/1993

Contact Methods

  • Уебсайт
    http://night-creatures.darkbb.com/
  • Skype
    butterfly06691

Profile Information

  • Пол
    Female

Recent Profile Visitors

886 profile views
  1. Много ми допаднаха героите и атмосферта. Със сиурност ще го гледам целия.
  2. Глава трета - Семейства. ♤♡ Скъпи Дневнико, родителите би трябвало да ни защитават от злото, нали? От подлостта, от измамата, от фалша също. Как ми се иска да не си само тъмна кожа и листи, а истински човек, приятел, с когото да говоря! Родителите би трябвало да изграждат лицата ни, за да изградим и ние тези на нашите деца. Би трябвало да изграждат личността ни, за да сме способни и ние един ден да изграждаме личности! И не би трябвало да ни даряват с лица от белези, прорязани от дълбоки, гротески усмивки, а с лица изпъстрени с разбиране, с уважение, с достойнство. С
  3. Глава II - От майка на дъщеря. ♤♡ Стаята ухае на жасмин. И е ярко. Отвсякъде влиза светлина. Майка й седи пред великолепната си, нова тоалетка. Гърба й е винаги изправен. -Тук е по - голямо от вкъщи. - отбелязва Белона и присвива очи - И е много по -светло. - Точно както живота ни отсега нататък. Майка й разресва косите си бавно. И се усмихва. Не широко, не с трепет. А с тиха, спокойна усмивка. - Това е вече нашият нов дом. - Но ми липсва баба. - Не е като да е невъзможно да я виждаш. Очите на майка й са пленници на масивно огледало. В тях се прочита раздразнен
  4. „ Хората бягат..“ Някой му каза. „ Бягат, за да отслабнат. Бягат, за да забравят. Бягат, за да продължат да живеят защото ако само за миг си позволят да спрат и посрещнат вятъра, който са предизвикали с отчаяното си тичане, не биха оцелели.“ Погледна в огледалото пред себе си и се усмихна защото реши, че изглежда поразително мъртъв, а това го развесели така, както го развеселяваха и печалните лица на клоуните с балони в ръце, застаряващи в цирк „Отчаяние“. Всичко бе в постоянно движение. Сякаш нищо никога не можеше да спре. Освен него. Защото се чувстваше твърде тежък. Върху този стол,
  5. Много ни допада на всички вкъщи. Чакаме 6та серия с нетърпение!!
  6. Здравей, драги самоубиецо! Скачаш ли? Мислиш ли, че в това се крие свободата, а простотата, а улеснението на нещата? Мислиш ли, че тук е края, че отвъд ще те познаят, ще те пожелаят, сладко ще те оправдаят? Мислиш ли, че там е светлината и луната, и края на несправедливостата и на лъжата? Мислиш ли, че е учтиво в предсмъртното писмо да пишеш - не красиво? Мислиш ли, че е добро? Мислиш ли, че е изкуство? Да провиснеш на дърво
  7. Слънцето ме заслепи и аз го гръмнах. Бам. И всичко приключи. Между мен и неодобрението лежи тишината - от намеци - урок не се учи. Аз просто казах - стига - и го гръмнах. Правя така, както правя. Когато нещо ми блесне в очите - хващам и стискам и давя.
  8. Звярът в мен е жив, а сякаш бях го оковал. Сякаш бях го вързал и запрял - сякаш бях го надиграл. Сякаш бях го позабравил, наметнал бях във бяло своето палто. Сякаш бях го истински оставил - всички алени нюанси в центъра на злото му око. Но го усетих в мен да вие - вчера. Усетих го да вие днес. Звярът в мен е жив, за Бога. И не го е грижа - за моя спретнат, изигран прогрес.
  9. Бонбен механизъм се задейства, някъде под нечии яке. Някъде в нечие сърце, това бе последната капка. Някъде - някой уби - някого, но не разбра и бързо отмина. Онзи, с бомбения механизъм в якето, днес почти се срина. Една нишка на един живот, днес безвъзвратно се скъса. Утрото няма да дойде за много, а за колко от нас ще го има?
  10. Виждам болка. Тя е в ириса, не е в отронената ти сълза. Остава там, навътре в окото. Не може да я отмие капчица вода. Нещо ми казваш, нареждаш, споделяш, а аз гробовно мълча. Ти знаеш ли за ужаса бездушен, който дебне в човешката душа. Тя безсмъртна е. И той със нея. Не се губи. Там стои. На мрака дълга епопея. Човешката душа е пълна с ужаси, уви. Но ти споделяш ли, споделяш. И истини споделяш, и лъжи. А в мен не трепва нищичко за тебе.
  11. Денят е праволинеен. Тик -так. Ах, какво добро момиче. Преброй минутите, раздели ги на чувства, времето тече ли, тече.. Имаш толкова много малки диаманти в скута. Тик-Така. Броиш ли, броиш.. Нощ и ден. Какво добро момиче. Работата за днес, не ще се вмести в утре. Тик -так. Тази плаче, онзи също. Дай им диамант, остави да го гледат. Тик -так. Каква добро момиче. Не оставяй нищо за себе си.
  12. Руша се във въздуха. Засипвам всичко. Ти заспиваш някъде там. Аз повръщам чувство. И пускам водата. Гледам го как потъва. В три през ноща. Някой ми говори. Виждам усмивки. Гнусно е. Полепва по мен. Лъжите са винаги такива. Лепнещи. Като теб. Някой ме докосва. Повръщам чувство. Гледам го как потъва в сифона на банята. Вече е пет, а ти спиш, някъде там, където няма мръсни пръсти. Слънцето изгрява. Повръщам чувс
  13. Не идвай тук - буря е. Студено е до там, че кожата синее. И ронят се отгоре леднни късове. И сякаш нищо тук отдавна не вирее. А аз съм в центъра на този мраз. Така ме е обхванал - дълбоко вцепенение. И вече не дочувам твоя глас - с теб говори призрак, мое отражение. Не идвай тук - че шумно е. Не мога да те чуя, а това във мене всичко предизвиква. Но после някак стихва - в снега изгубвам те, тишината вътре в мен сред ш
  14. Днес прекърших някого защото някого прекърши мен. Но не изпитах онова, което някога би изпитал някой като мен. Не трепнах и не почувствах болка, вина не срещнах, нямаше я в мен. Днес прекърших безразлично някого - защото някой бе прекършил мен. Усещам рози дето вехнат, някъде далече там. Змии обивам върху свойте китки - не ще бъда вече сам. Деградирам и разбирам, колко точно ти ми взе. И как със същите очи, с които имах аз към някой вчера,
×
×
  • Create New...