Здравейте. Доста се чудех дали да пиша или не. Ако ме попитате защо едва ли ще получите смислен отговор. И така за мен: казвам се Надежда, на 27 години вече, живея в София от близо 8 години, иначе съм от Търговище.
По отношение на филмите съм як киноман / само американско се гледаше до преди година/. Още съм зелена в японското и корейското кино, но корейците са ми на първо място. Така съм се пристрастила, че в компа ми няма ни един филм или сериал, в който да се говори английски или някой европейски език. Харда ми не е кой знае колко голям и често изпадам в ситуация да нямам място ,където да си запиша поредното сериалче. Така че Надето си купи външен хард и познаите..................вече и на него няма място.
Сърце не ми дава да ги изтрия сериалите и филмите.
Началото беше поставено с Кафе "Принц" - сериала много ми хареса и ме спечели за корейското кино завинаги.
Често ми се случва да изгледам сериал или филм и да си мисля за него и героите поне три-четири дена след това.
Не съм предполагала ,че зарибяването ще е до такава степен / имам колежка от Южна Корея и сериозно обмислям идеята да ходя на частни уроци по език при нея/.
Иначе какво да ви кажа A love to kill и 3-iron ми държаха влага доста време.
Но такава мощна инжекция от добро настроение каквато ми удариха Cofffee Prince и You are beautiful просто няма от къде другаде да се получи /дни наред си ходех захилена/.
Музиката, която слухам е основно ретро / чалга ако ще и живота ми да зависи няма да си пусна/. Всеки има право на избор, но не ми харесва и това си е. MP3 - ми е пълна с песни от сериалите. Добре, че беше Pride та да преоткрия отново Queen.
Много ми харесва сайта ви. Доста си повисявам в него. Не ме бива много по коментарите и рядко пиша такива. Дори сега доста се разпрострях.
Много се радвам че ви намерих.