Koizora

Може да се заблуждавам, но имам такова усещане. Мисля дори, че съкилийничката Напрежението е огромно, а има още доста неща да ни покажат. Само се надявам Ю Джунг да остане силна до финала и да не се предава, за да получи възмездие за всичко.

Неделният почивен ден премина в депресивно състояние, след като от ранна сутрин започнах гледането на сериала. Дванадесет епизода драма, несправедливости и сълзи, примесени с моменти, каращи ме леко да се усмихвам, направо ме съсипаха. Предвид повечето коментари, които прочетох бях подготвена за това пред какво се изправям, и все пак прочетеното не беше достатъчно. Самото начало на заплетената история започна съвсем обикновенно и дори дразнещо, особено в частта със семейството на "великия" прокурор. Главната героиня премина през всички граници на наивността, докато накрая изтрезня след всички заблуди, в които живя. Много ми напомни на образа на Канг Ма Ру от "Nice Guy". Съжалявах и, съчувствах и, но признавам си честно, в някои моменти се ядосвах, мислейки си че каквото човек сам си направи, никой друг не може. Заради добротата си и сляпата си вяра в хората си навличаше само неприятности и винаги поставяше себе си на последно място. И накрая какво заслужи? За какво и беше тази саможертва? Ако не за друго, поне и помогна да види истинските лица на обичните и хора. Така е в живота. За жалост, добрите хора винаги страдат повече, понасят повече.. Заради добрите си намерения си навличат неприятности и често са използвани от измамници. Прокурорът, срам за човечеството, долен, безхарактерен егоист, вечно стоящ като страничен наблюдател, страхуващ се да направи една крачка, но способен да се обърне и избяга, а после да остави и да не предотврати друг да поеме вината му. И това ми било прокурор, и с цялата си наглост, въз основа на действията му и всичко, което изтърпя горката жена заради него, като изключим и глупостта и, гледайки я в очите и казваше, че Постъпката му с детето му беше отвратителна, но Мин Хьок се превърна в положителен след като си стъпи на краката и започна да гледа сериозно на нещата. Доволна съм от сютената линия в отношенията между тях с Ю Джунг. Има какво да се види до финала. Някак не виждам романтична връзка предвид всичко случило се към момента и цялата вина и омраза зад гърба им, но може да ни изненадат. Се Юн, противно на очакванията ми, не ме ядсова, а напротив, имам вяра в нея и се надявам да се опомни. Предполагам ще има ключово участие в по-нататъшното действие. Страхотен сериал, прекрасна актьорска игра, всичко е на ниво, музиката е жестока. Ще отнесе много награди. Нямам търпение за останалите епизоди.

Страшно много се забавлявам с този сериал. Много ми харесва, сериите са кратки и се гледат бързо. Без излишен драматизъм, с преобладаващи весели моменти. Харесват ми характерите на героите, както някой по-горе е написал, липсват клишираните качества на персонажите. Много симпатичен каст. Най-накрая да видим Lee Kyu Han в главна роля. Имам критика само към облеклото на сестрите най-вече. Не ми харесва цветовото съчетания, а тази с къдравата коса, която непрекъснато посещава магазините, е просто потресаваща.

В началото сериала започна добре, но към средата загуби много от положителните си качества и стана безсмислен. Много дразнещи,глупави и викащи персонажи. 24 епизода бяха много. Трябваше да се сведат най-много до 20, за да се предотврати разтягането на действието. Не съжалявам, че го гледах, защото в самото начало сериите бяха приятни и интересни.

И където няма да е необходимо да говорят на английски и ще ни освободят от агонията да гледаме американците, защото лично на мен не са ми никак интересни.

Не очаквах, но ми хареса. Минчо се справя доста добре и промяната във визията и играта му ми допада. Шин Хье, както обикновенно се представя на ниво. Малко пресилена ми идва цялата история с "наследниците" и изблиците на богаташките хлапета, които напомнят повече на американски, отколкото на корейски сериал. Искам да преместят действието в Корея.

Много се надявах да не е типичният за сестрите финал, да няма "след една година" и преповтаряне на моментите, но уви.. И аз съм съгласна, че последните два епизода бяха претрупани и излишни. Въпреки това обаче завършекът ми хареса, нямаше повече драми и всички откриха щастието си. Страхотен каст и актьорска игра. Доволна съм от подбора на актьорите, както и от второстепенните двойки, които се оформиха. Забавлявах се като цяло, лек, неангажиращ сериал, с приятни моменти, някои от безумията в сюжета са напълно простими, на фона на всички положителни качества, които сериала притежаваше.

След последните прекрасни сериали, които изгледах, започнах отново да преоткривам японското кино. Ако не бях потърсила, можеше изобщо да не попадна на Kasuka na Kanojo, а той се причислява към списъка "Задължителни за гледане" и се изтрелва към челните позиции. Носеше духа на първите дорами, до които се докоснах - Нобута, Гокусен. Всеки епизод оставяше топло чувство в стомаха ми и напрегнатите дни ставаха по-приятни. Изключително лек сериал, който обаче е много стойностен. Дискретно се засегна темата за тормоза в училище, а и като цяло се разгледаха най-важните проблеми на японските ученици, чийто живот определено не е лесен. Допадна ми начина, по който развиха човешките отношения, вината, миналото, бъдещето, връзките на всички нива в обществото. Според мен всеки зрител може да намери нещо от себе си тук, може да се види или преоткрие в лицето на някой от героите, както и да възприеме поуките, присъщи за японските сериали, които не липсваха и тук. Опасни са японците, знаят точно къде е болезненото място и проблемът. който те притеснява и го отразяват в сериал. Затова ги харесвам, въпреки че на моменти поведението им е странно и отчасти се възмущавам на обществото им, сериалите им са добри и стойностни. Много добър сериал, който заслужава да се види и затова силно го препоръчвам!

Един от добрите сериали за тази година. Страхотната актьорска игра беше предимство пред сюжета, който в някои моменти застояваше на едно място. Въпреки това, много ми хареса и бих го гледала отново. Показа, че ако човек има мотивация, винаги може да положи усилия и да започне отначало. Последните серии в интерес на истината ми дойдоха в повече и ги попрехврълих информативно, така че 16 епизода бяха достатъчни.

Преминава в списъка "Изгледани". Толкова ми хареса, че бих го повторила няколко пъти. Сюжета беше интересен и различен, драмата, екшъна и романтичните емоции бяха на лице. Добра режисура, прекрасна актьорска игра. Много естествени актьори наистина, справиха се без грешка с героите си. Тек в голяма степен е подобрил уменията си и допринесе много за сериала с позитивизма, който излъчва. Со И Хьон също беше изключително чаровна и стабилно изгради образа на персонажа си. Безспорно много добра роля и като цяло се очертава силна година за нея. Харесва това, че напоследък проектите, в които участва са разнообразни, което и позволява да разгърне способностите си. Страхотно беше да видя и Ким Дже Ук на екран след дългата казарма. Не разбирам единствено как е възможно при наличието на толкова талант и специфизъм в него, винаги да е второстепенен образ? Крайно време е вече това да се промени, особено след силните моменти, които имаше тук. Много съм доволна и силно препоръчвам.

Твърдо съм за щастливия край! Сестрите и тук не изневеряват на себе си, затова ще ни дадат още малко изненади и премеждия, но накрая пак всичко ще завърши добре. Няма как да е иначе.. Сериала се оказа доста добър и опроверга първоначалните ми очаквания

Не е лоша идея и ще е интересно да се види, макар че подхождам с леко притеснение към това, което ще се получи. От трите версии корейската ми допадна най-много, да видим и американската. Дано да не е типично комерсиална, като повечето им неща напоследък. Свършиха им вампирите и започнаха с мангите. От друга страна и к-драмите вече са страшно клиширани, така че съм раздвоена.

Потресаващ, психически изтощителен, грозен, тежък филм. Бих могла единствено да го сравня със Silenced, който е дори по-покъртителен и страшен, защото е по действителен случай. Няма думи, които да опишат зверствата, които видях и в двата филма. Колко жестоки и коравосърдечни същества са хората. Отново станах свидетел на безумията и абсурдите в корейското правораздаване, които филма дословно описа - мудността, безразличието, глупостта, мързела, бездействието и ограничеността на разследващите. За пореден път жертвата беше обвинена, а престъпникът оневинен. Жената и детето и минаха през ада, като половината път до там можеше и трябваше да бъде съкратен в случай на адекватно проведено разследване. Отношението, което "аджумата" срещаше беше отвратително и не искам да повярвам, че някой би се отнесъл по подобен пренебрежителен начин. Вместо да впрегнат сили и да разкрият престъплението, с поведението и бездействието си тези хора се превърнаха в съучастници на престъпника. Не посмях да погледна финалните сцени със зъболекарския стол, защото се погнусих, но като си помисля, другите сцени бяха по-ужасяващи, дори давайки само откъсчлени моменти от тях. Филма трябва да се види. Не го препоръчвам обаче, защото е от тези, които след като си изгледал и си видял какво се крие в някой болен мозък, те карат да намразиш това, че си човешко същество. Невероятна актьорска игра и изключително силна роля на Чанг Йонг Нам!

Безспорно много добър сериал, който ми напомни какви са причините, поради които заобичах азиатското кино. Като заряд ми напомни на едни от първите дорами, до които се докоснах. Приятен, позитивен, заредащ, близък до ежедневието, човешки, романтичен и бих казала дори реалистичен сериал. Страхотен каст! Всеки епизод беше истинско удоволствие, заради прекрасните актьори участващи тук. Голямо завръщане на Ямапи. Надявам се все по-често да започнем отново да го виждаме на екрана. С Карина си допаднаха изключително и ги намерих за много симпатична двойка, затова отправям пожелания към режисьорите да ги съберат заедно в нов проект. Ерика Тода в ролята на Ханае изглеждаше променена, като дори първоначално не успях да я разпозная. Страхотна игра, хареса ми излъчването и чаровността, които придаде на героинята си. Нагасава Масами се появи за малко, но персонажът и беше отчасти главен. Както обикновенно ми направи добро впечатление. Като цяло съм впечатлена от актьорската игра, сценария, режисурата, музиката. Линията на сюжета е близка до всеки човек и предолагам на моменти някои могат да се разпознаят в даден образ, Не бях въодушевена в самото начало от мъчителното очакване на загубената първа любов, но то беше част от символизма на сериала. Важното е, че накрая всеки надживя миналото, откри нови черти в себе си и разбра, че това, в което се е вкопчил, не е правилното за него, което неминуемо доведе до освобождаване и оттам до възможност да погледне света с други очи и да допусне щастието в живота си. Много, много ми хареса и го препоръчвам на всички. Вече са рядкост такива сериали.

Изключително трогателен, човешки, нежен и красив филм. Страхотна актьорска игра. Голяма роля на Ким Ре Уон, той като цяло няма слаби образи във филмографията си. Прекрасни инструментали, съгласувани с гласовете на талантливите деца. Заслужава да се види. Дори се изненадвам как все още няма коментари.

Гледайки филма и съпреживявайки терзанията и болките на хората в него ми беше трудно да преглъщам... След краят му обаче горчивината в гърлото ми се усили дори повече. Това е, което филма те кара да чувстваш - горчивина, самота, пустота, недоумение, несмирение, тревога и всичко на фона на неспирният проливен дъжд, явяващ се като заместител на сълзите, които са пресъхнали от плач, породен от болка и гняв, или от мъка не могат да потекат. Относно прошката, заемаща централно място тук, може да се говори много. Не ми хареса това, че в самото начало на филма парадираха и преекспонираха с нея. Сякаш жертвите имат някакво задължение да простят на извършителите за деянията им, сякаш трябва да се съобразяват с "рехабилитацията им", която дума срещам за пореден път в азиатски продукции и не проумявам какво се опитват да изразят с нея.. Безумно беше изказването на една от жените в поправителния дом във връзка с това, че героинята на Сонг Хье Гьо потърси престъпника, да не го притеснява и да не му пречи да започне "на чисто". Колко на чисто може да започне един рецидивист? Не че не вярвам във функциите на наказанието, по-скоро не вярвам на човека. Вярвам, че трябва да има превенция, която обаче да се проявява преди лицето да е извършило престъпление, а не след това, т.като при това положение предотвратяването става много по-трудно. И все пак, живота в омраза е изключително болезнен, привидната прошка също. Прошката и смирението са неща, които идват сами по себе си и настъпването им при всеки човек е различно. Най-трудно е обаче да простиш сам на себе си, за своите собствени избори и грешки, както и да се научиш да живееш с тях, със себе си или въпреки тях. Филма така жестоко бърка в човешката душичка, като показва колко лош може да е човека, и колко добър, не само към околните, но и сам към себе си, защото имаме способността да измъчваме най-вече самите нас, докато се изтощим и се опитаме да започнем отново да живеем. Хареса ми и че показа как всички сме "вързани" едни с други и действията на един, помитат друг и водят до буря. И аз като NyXe не го препоръчвам. Мисля, че всеки в определен момент ще го гледа, филма ще го намери сам, както се случи с мен.

И аз се присъединявам към всички положителни коментари. Сериала беше изключително позитивен, приятен, зареждащ и различен до толкова, че да избяга от обичайно установеното за такъв тип дорами. Персонажите бяха интересни и разчупени, като всеки по своему беше уникален. Хареса ми това, че на абсолютно всички им беше придаден чисто човешки облик, което непосредствено правеше връзката между зрителя и героя по-добра и дълбока, т.е. всеки може да открие нещо за себе си в сериала. Много приятен сериал, препоръчвам го на тези, които все още не са го гледали. Единственото, което не че не ми хареса, но ме изненада, защото към финала придобих други очаквания, беше

hakama, предложението на kandala е точно по твоето описание. Аз се включвам със сериалите Tree Of Heaven, Soredemo Ikite Yuku, Last Friends, Mars, That Winter, The Wind Blows, The Snow Queen, Padam Padam, If in Love Like Them, 49 Days. Филми - A Moment To Remember, Daisy, Oasis, Windstruck, Heaven's Postman, Harmony, няколко японски - Sky of Love/Koizora/, April Bride, Heavenly Forest, Spring Story, Reaching You, Song of love, Closed note, The Blue Bird, Yuuki, 1 Litre of Tears, Heaven's Door, Dare mo shiranai, Departures, както и някои китайски/тайвански -Linger, Under the Hawthorne Tree, Secret, Riding Alone For Thousands Of Miles, A Simple Life, Ocean Heaven. stelichka, A Gentleman’s Dignity, Reply 1997 /първите два са 2012г./, Dating Agency Cyrano, японски Summer Nude е доста приятен.

Браво, страхотен сериал. Засега напредвам бавно, но ми харесва. Сюжета е заплетен и едновременно с това не чак толкова. Действието се развива сравнително нормално и всеки следващ епизод задържа интереса. Страхотен каст и всички се справят великолепно.

Като цяло сериала не беше лош, но няма да е нещо, което ще повторя. На моменти логиката липсваше, но пък човешките отношения бяха изградени добре. Като характери на персонажите сякаш най-много ми допадна адвокат Ча, въпреки безумната му вяра в клиентите, които защитава. Хареса ми това, че беше непоколебим и следваше целите, които си беше поставил. Главният защитник също беше страхотен. Прокурорката имаше своите моменти. Су Ха ми се стори най-завършен от всички, а адвокат Чанг не я одобрих от самото начало, сигурно заради завишеното и самочувствие и увереност. Впоследствие обаче започнах да и симпатизирам. Съдията беше абсолютна шемет! Полицаите, както винаги... Труден беше образа на престъпника. Може да се каже, че сам направи голяма част от сериала. Този актьор съм си го представяла точно в такава роля. неприятно Изненадана останах относно корейската правосъдна система. Финала беше хубав. Адмирации за последните думи на Су Ха на интерюто за полицай. Отразиха какъв трябва да е човек и как не трябва да постъпва с другите.

Напоследък се случва доста рядко първоначалното ми мнение или убеждение за даден сериал да бъде опровергано, но ето че това стана с този. Не подходих с големи очаквания, заради последните два сериала на иначе любимите сестри Хонг и може би затова се изненадах, когато осъзнах, че гледам с интерес всяка серия. Ударили са в целта със страхотните актьори, които участват, ОСТ-а също е много хубав, сценария е забавен и се гледа леко. Дори госпожица Конг Хьо Джин отново ми стана симпатична. Джи Соп обаче ми е супер нелеп на моменти и не мога да го приема изцяло в този му образ, т.като досега съм свикнала да го виждам предимно в тежки и драматични роли. Мистерията в сюжета тепърва ще се заплита и разплита още повече. Подават ни малко информация, крайно недостатъчна, колкото да държи в напрежение. Не е нещо кой знае какво, но ми харесва и наистина стискам палци да не вкарат някоя бомба, с която да разбият всичко хубаво до момента. Явно този сезон на мода са сериалите с духове и призраци. Починахме си малко след тенденцията "момичето, което се преструва на момче", сега ни залива нова вълна.

След последния сериал на сестрите Хонг си обещах повече да не си причинявам нерви с недобре обмислени сценарии, но в момента съм на вълна Джи Соп /покрай Ghost/ и реших да хвърля едно око на "Господаря". В интерес на истината, хареса ми, и след първи епизод изгледах всички преведени към момента. Отмина времето, когато очаквах много от сестрите и затова сега гледам по-спокойно и без да критикувам. Отново виждам символизъм, който по начало присъства във всичките им сериали. Някои от сцените ми напомнят за други к-драми, но няма как. Сюжета е нестандартен и дано да не го развалят към края, защото ще е жалко. Актьорската игра е задоволителна. Доста добри актьори участват тук. Конг Хьо Джин ми беше станала супер антипатична след The Greatest Love. Героинята и тук малко напомня на Е Джонг. Джи е страхотен, но ми е малко трудно да го асимилирам в такъв образ. Свикнала съм с тежките, сериозни и драматични персонажи, в които съм го гледала и поне засега още се приспособявам. При Ча Сънг Уон сякаш беше по-лесно. Ще продължавам да гледам и тайно ще се надявам да не се получи като при TGL и Big,които силно ме разочароваха.

Не беше лош като цяло, но не ме впечатли особено. Това "Инее" наистина беше дразнещо. Японците не спират да ме изненадват с темата за тормоза в училище и бруталността, която показват. Някои неща от сюжета ми се сториха пресилени, други си бяха точно на място. Не съжалявах, че го гледах.

Харесвам, харесвам и пак харесвам! Както parab е написала, с този сериал корейците ми върнаха вярата, че могат да се справят с крими продукциите. Допада ми това, че всеки епизод има самостоятелен сюжет, а само главните персонажи са свързани. Престъпленията, които разследват са интересни, заплетени, има правдоподобност в тях и най-вече логиката не е чужда на сценаристите и я следват. Страхотен актьорски състав, добра режисура, декори. Останах много доволна.

Колко са симпатични с Kim You Jung. Много искам отново да ги видя като екранна двойка. Бяха прекрасни в The Moon That Embraces the Sun. Дано поне за в бъдеще да възобновят проекта с Kim So Hyun.