Koizora

Много хубав първи епизод. Прекрасна Kим Со Йон. За разлика от другите части и може би заради актьорите, мисля че с интерес ще следя тази.

Аз забелязах и цветята му, но вниманието ми на финала на 10-ти епизод беше приковано от пръстена. Досега Сонг И не го е носила. Звездолинчо не трябваше да се разкрива още, за да не се излага на по-голяма опасност, а Хю Гьонг започва да изпитва любопитство и съмнения относно брат си. Става все по-интересно. Колкото до любовната история, аз се колебая

Филма предизвиква буря от емоции в човешката душа и именно това го прави толкова добър. Комичните и драматични моменти се преплитат и преминаването през тях, както и през самите истории и различните персонажи е плавно и неусетно. Изключително трогателен и човешки филм, със страхотни актьори, които озаряват екрана със своята индивидуалност и непренуденост и сценарий, докосващ и най-дълбоко закътаните чувства. Много силна роля на Рю Сънг Ньонг, талантлива Кал Со Уон, отново добро представяне и на О Дал Су и на останалите, които няма да изброявам поименно, но в никакъв случай не омаловажам. Рядко добър филм с толкова добър каст. Напомни ми на Harmony, чието действие също се развива в затвора, но там главните действащи лица са жени. Не мога да се сдържа и ще посоча, че отново оставам потресена от корейското правораздаване и в тази връзка ми се искаше да видя какво се случи с органите, провели подобно незаконосъобразно разследване и постановили смъртна присъда, както и с човека, отговорен за това. Един филм за хората, за добрите, добросърдечни хора, за това как живота се обърква ненадейно, за любовта, милосърдието, човечността, нуждата от разбиране и подкрепа. Филм, който трябва да се гледа не само от почитателите на корейското кино, но и като цяло от обичащите киното. Силно го препоръчвам. Заслужава да се види.

Вярвай ми, аз чувам абсолютно същото, което и ти!..

В интерес на истината, ако не беше извършен превод на сериала, нямаше да го гледам и щях да се задоволя с фенските клипове, на които попаднах. След като видях превода реших да проверя дали втората част е достойно продължение на първата. Без да правя някакви съпоставки между двете части най-вече с риск да не се разочаровам, а и с мисълта, че сюжета и актьорите са съвсем различни, макар да считам, че сравненията са неизбежни, подходих с добро очакване. С всеки следващ епизод обаче и с напредване на безумните приумици на сценаристите, надеждите и очакванията се сгромолясаха напълно. Дори не знам откъде да започна. В първата част поне сюжета вървеше в права линия и на зрителите се показваше какво точно искат персонажите и какви действия предприемат, за да осъществят мечтите си /в духа на сериала/. Тук това малко ми липсваше. Дори да го виждах, не беше изиграно добре. Колкото и да харесвам Канг Со Ра в предишните и превъплъщения, смятам че беше крайно неподходяща за образа на Хе Сънг. Има силно излъчване, което може би до средата не съответсваше на обърканата и героиня. За Джи Йон мога да кажа същото - не успях да я възприема, не ми се вписваше някак. Не ми е приятна, има сякаш надменно и лигаво излъчване. Мнението ми за нея е противоречиво, както и за самата и героиня. Не беше пълно разочарование, но честно казано, ако не беше останалият каст, а именно Джин Уон, Хьорин, Ейли, Джей Би и другите страхотни певци и актьори, изиграли учителите, нямаше да издържа до финала. Хубавите и оригинални песни не бяха достатъчни, а ми бяха любими в Dream High 1. Както казах, нещо ми липсваше.

Не мисля, че Ън Чан беше чак толкова "мизерно изглеждаща". Вида и поведението и като цяло бяха част от живота, който е водила - работа и пак работа, тъй като след смъртта на баща си тя е била глава на семейството. За нея беше по-важно да се нахрани добре и облече удобно, за да може от едното работно място да отиде на другото. С всичко това сценаристите искаха да покажат, че независимо от вида и навиците на човек, ако имаш добро сърце и си искрен, ще привличаш хората около себе си, като това се отнасяше не само за Ън Чан, но и за всички принцове от кафето. Относно времето, присъстващо в почти всички филми и сериали, причината може би е задължителната казарма и идеализма, който се опитват да прокарат, в смисъл, че чувствата побеждават времето и разстоянието.

Какъв шемет само беше в One Mom and Three Dads. Тук е направо неознаваем, но определено това е неговата роля.

lukreciana, в един епизод "Злобльо" беше казал на брат си, че заради компанията се е отказал от мечтата си да стане ветеринарен лекар, та вероятно заради това посещава доброволно приюта за животни, но си мисля, че не от добро сърце, а именно за да убива и да изпробва методите си върху животни, подлежащи на етаназия. По-интересно е каква връзка има с жената от видеоклипа.

Много приятен и лек за гледане сериал, докосващ с човечността на героите и ежедневието, пред което се изправят. Хареса ми всичко в него, но най-вече индивидуалностите, дълбоко разгърнати в отделните персонажи и паралелно с това, сплотеността между тях, необходима за съжителствуването им като екип, приятели и семейство. Всеки епизод отразяваше различна човешка история, развиваща се на фона на прекрасни пейзажи, които допълнително допринасяха за приятното усещане от сериала. Адмирации за актьорския състав - непробиваем, страхотно представяне на абсолютно всички участващи. Задължително следва да се отбележи и финалната песен, изпята от Leo Ieiri - истинско откритие според мен. Не бях чувала други нейни песни, но се поразрових и много ми допадна. Силно препоръчвам.

Нямам много любими японски актьори, но след няколко изгледани продукции Такей Еми се нарежда в краткия ми списък, заради нейнта изразителност и симпатични черти. Като излъчване ми напомня малко на Митсушима Хикари, която също много харесвам. Допада ми това, че има различни роли в своята филмография. Ще я следя с интерес. Определено ми харесва играта и.

И аз се присъединявам към положителните коментари. Един от най-добрите японски сериали, които съм гледала. Сюжета беше напрегнат, заплетен, на моменти затрогващ. Много добра актьорска игра - целият каст се представи на ниво. Такей Еми умело представи два напълно различни характера, всеки със своите белези, мечти и надежди. Хареса ми и "майката", която пишеше своя роман в развиващата се трагедия. На финала хубави думи - драма за жените в семейството. Предвид всичко, което са били принудени да изтърпят, в действителност са изживявали свой личен малък ад. Бих го гледала отново.

Много весел и приятен сериал. Забавлявах се много докато го гледах. Дядото беше голям образ, а редом с него и останалите герои. Допадна ми много и Тамаки. Имаше и трогателни моменти. Доволна съм

Случайно попаднах на тази лента и със съмнение започнах първи епизод, но докато се усетя вече бях преполовила сериала. Прекрасен актьорски състав, чудесен начин на заснемане и цветове, интересен сюжет и многопластови образи, емоционално развиващи се на фона на музиката на Пинк. Съжалявам само, че не съм го гледала по-рано. Именно такива сериали ми напомнят защо заобичах азиатското кино и какво ценя в японските дорами. Всеки един персонаж е изигран толкова достоверно от страхотните актьори, че зрителя намира и изразява съпричастност, без капка осъдителност. Историята е много човешка и близка до ежедневието, като търпи развитие във всеки следващ епизод. Заглавието най-точно съдържа всичко важно от сериала и може би точно то ме привлече. Тези 10 епизода бяха буря от емоции и чувства, разкриващи колко важно е на първо място семейството за благоприятното и сигурно развитие на детето, на второ място учителите и училището и не на последно място приятелите и като цяло всички хора, които изразяват подкрепа по отношение на даден проблем. За мен беше недопустимо поведението на родителите на Саеки. Въпреки мъката, болката и страданието, породени от загубата на едното дете, те отчасти пренебрегваха проблемите на другото и съжителстваха сякаш не съществува. Предвид това, разбирах действията на момичето и колкото и да не бяха правилни, по-скоро изпитах съчувствие, отколкото неприязъм. Важното беше, че накрая всичко се подреди по правилния за всеки герой начин. Възхищавах се на отношенията между двамата учители, но ситуацията, през която преминаха се оказа урок за тях като отделни личности и след това като двойка. Справянето им с нея със зрялост даде заявка за по-сигурното им общо бъдеще занапред. Харума Миура се справи много добре с ролята си. Обхвана и показа всички детайли от фигурата на учителя до личността на Шуджи. За възрастта си се съвмести неочаквано добре с персонажа си, но честно казано не останах изненадана от това, тъй като той няма лоша роля. Ерика Тода също направи много добра игра, като и по отношение на нея не съм изпитала съмнения, защото винаги съм я харесвала като актриса. Откритие за мен беше Такей Еми, актриса, която съм виждала и друг път, но тук ми направи голямо впечатление. Затова сега ще прегледам и други сериали с нейно участие. Много е симпатична и изразителна, умее да борави с емоциите и ги пресъздаде с точност в героинята си. За завършек мога да кажа само, че сериала е прекрасен и всяка секунда от него заслужава да се види. Той просто те поглъща и не те оставя да мигнеш, докато не дойде финала и не видиш падането на сакурите, подухвани от вятъра, на който устояха нашите герои и който ги направи по-силни, благодарни и човечни.

Сериала много ми хареса, а очаквах обратното и подходих към него с голяма доза скептицизъм и предубеденост. Но истината е, че ми допадна и го следях с интерес. Прави сте, че донякъде сценария беше клиширан и накрая повечето герои останаха уж нещастни, но според мен финала, който Тан разказа на Ън Санг наистина би се случил в едно недалечно бъдеще. Майките бяха едни от най-важните характери в сериала, като всяка допринесе много за него. Без точно тези колоритни актриси, вярвам, че нямаше да са толкова наситени като образи. Прекрасна актьорска игра на абсолютно всички. За пръв път Минчо ми хареса напълно. В другите му сериали, нещо винаги не му достигаше, но тук, дали заради персонажа на Тан или заради играта му, много ми допадна. Шин Хье, винаги ми е била симпатична и чаровна като актриса. Не разбирам забележки от рода на тези, че имала дебели крака и кравешки поглед. Дори и така да е, досега не съм виждала лоша игра от нейна страна. Харесаха ми като екранна двойка с Минчо, както и пресъздадоха добри моменти като Ън Санг и Тан. С Йонг До също имаха хубави моменти. Страшно симпатични ми бяха Бо На и Чан Йонг. Искрено съм се забавлявала на техните сцени. Няма защо да ги изброявам поименно, прекрасен каст и страхотна игра на всички актьори. ОСТ-а също ми хареса. Някой знае ли от къде да го изтегля?

Много съм разочарована от сериала - никакъв сюжет, почти никакво действие и минимално развитие на героите. Ако идеята беше реализирана и доразвита по-различен начин, може би щеше да се получи добър сериал. Но уви. Дори Ън Хье и редицата добри актьори не успяха да спасят положението. През цялото време се питах какво се случва и в мен ли е пролемът, че не схващам и загубвам смисъла. Някъде по средата всичко се обърка, а финала вместо да внесе яснота, остави допълнителни въпроси. Все пак си мисля, че човекът към когото Ми Ре се насочи беше Много добре изиграна роля от Йонг Хуа. Вижда се напредък в актьорските му умения и затова ми хареса как се представи. И Донг Гон също не беше зле и след образа му на Ким Шин го възприемам по-лесно. Сложен и заплетен персонаж беше Ким Шин, може би трябваше малко повече да се наблегне на миналото му или на настоящето му. Имаше какво да се види от героят му. Ън Хье, както винаги се справи чудесно. Ако не участваше тя, нямаше да загледам сериала изобщо. Имам огромни забележки по отношение на визията и - покъртително облекло. Актьора, който изигра брат и също направи добра роля. Като цяло каста беше добре подбран. Липсваха някои неща, които напълно да окачествят сериала като успешен. Все пак не съжалявах, че го гледах и ако има поука за извличане, то тя е, че затъването в миналото понякога не води до нищо добро, освен да ни повлече още повече. Миналото си е минало и трябва да служи за взимане на бележки и уроци от грешки и преживявания.

Щях да посоча Forever the Moment и A Barefoot Dream, но тъй като избора е един, заставам зад A Reason to Live.

Summer Nude, Last Cinderella и Kasuka na Kanojo.

От първата категория гласувах за That Winter, The Wind Blows, Secret, The Heirs и Looking Forward to Romance. От втората - Who Are You, Two Weeks и Special Affairs Team TEN 2. От третата - Marry Him If You Dare /единствено, заради Ън Хье и останалия каст/, The Master's Sun и I Hear Your Voice.

Започнах да го гледам и честно казано ми е интересен и забавен, макар скептицизма, с който подходих заради присъствието на И Донг Гон - един от най-неприятните ми актьори. Радвам се, че не се отказах и му дадох шанс. Ън Хье е страхотна, както винаги, но косата и е покъртителна. Умишлено са опитали да я оприличат на аджума, нали все повтарят, че за 32-те си години е вече стара. Хубав каст, Йонг Хуа показва потенциал, засега добра история. В началото съм все още, но ще следя.

Много ми хареса. Оказа се приятно и спокойно развлечение за мрачен почивен ден. Актьорите бяха много симпатични, показаха добра актьорска игра и пресъздадоха страхотни емоции. Финала обаче размаза всичко хубаво и петте му секунди обхвана клишетата в корейското кино. Можеше да приключи по-съвсем различен начин.

Моето предложение за разтърсващ сериал е Tree of Heaven. Потърси го в раздела "Японски сериали". Мисля, че ще ти допадне.

Всичко дойде на мястото си финала и всеки получи това, което заслужи с поведението и изборите, които направи. Развоя между Ю Джунг и детето беше наистина трогателен и напълно очакван. Характера и беше такъв, че винаги на първо място мислеше за другите, а след това за себе си, затова като такъв човек и като майка, отказа да До Хун в момента на детската площадка, в минутите, когато разбра какво е причинил и изгубил Изключителни моменти между Ю Джунг и семейството на До Хун Имаше някои неща, които наистина останаха неизяснени, като например И като стана дума, Извода, който може да се направи от сериала е, че човек прави избори и трябва да живее с тях. Понякога живота се преобръща и заради други хора, които имат участие в него. Често, заради добронамереността си човек страда. Тук ни показаха как всички действащи лица бяха свързани като с тънък конец. При някои нишката се затягаше, при други се осукваше, при трети се късаше напълно, а тези, които съумяха успяха да я направят по-здрава. Действията на едните предизвикваха противодействие при други и обратно. Една от хубавите страни на сериала беше, че показа всичко по-много човешки и достъпен начин, както и че подбужда теми за размисъл. Хареса ми и бих го гледала отново.

Според мен прокурора може би в началото е обичал Ю Джунг, но след време чувствата му са изчезнали и тя се е превърнала в задължение за него. Задължение, което обаче През цялото време си мислих, че докато беше прокурор Никой не успя да изпълни дадените обещания, защото живота се случи и надеждите и мечтите им умряха. Ако До Хун претендираше да бъде справедлив и добър прокурор, Ако Мин Хьок толкова искаше да е с приятелката си Според мен сериала е реалистичен дотолкова, че разказва за изборите, продиктувани от самата личност или направени в резултат на някакви външни фактори и влияния. Показва как добротата на човек и наивното му сърце се стоварват върху му и го съсипват, правят го без вина виновен, след като всичко се обърква единствено заради добрите намерения и опитите да направиш добро. Харесва ми това, че всеки герой преживява свой личен катарзис - Ю Джунг заради починалата приятелка на Мин Хьок, затвора, детето, баща си, прокурора. До Хун от своя страна също изпитваше известна доза вина може би в самото начало, но после се почувства освободен и облекчен, че няма товар, който да наблюдава. Всичките му действия се превърнаха в камък и тежест, затова си мисля, че накрая сам ще се погуби. Се Юн се луташе между себе си и Мин Хьок и някъде в този промеждутък, когато мислеше, че ще има любовта на живота си, съвсем се изгуби в комплексите си, естествено подтиквана от прокурора, който и удари едно рамо в самосъжалението и колебанието. Мин Хьок страдаше за майка си, за приятелката си, за живота си. Изгубил надежда и живеещ в омраза, срещата му с Ю Джунг и разкриването на истината, го измуми и му вдъхна надежда, даде му допълнително сили, за да продължи напред в тяхното вече съвместно възмездие. Не мога да определя точният момент, в който той се влюби в нея. Ю Джунг и Мин Хьок бяха от персонажите с най-плавна и логически настъпила промяна. При прокурора нещата все още са малко неясни

Нямам търпение да следя епизод за епизод и чакам да се посъберат повече серии, та миналата седмица сякаш в унисон в есенното ми настроение, попаднах на сериала и за един ден се съсипах с всички 12 епизода. В понеделник бях като зомби и тогава оцених изчакването. А прокурора ще започне да се държи логично по-нататък и дори ще напомня образа му на 49 дни.

Дам, съгласна съм с Lawandula, всичко е на изключително високо ниво, та дори и второстепенните актьори и герои допринасят за качеството на сериала. Отдавна не ми се беше случвало да не изказвам критики, но тук и да искаш няма за какво да се хванеш. Определено заслужава да се види, съпреживее и интерпретира от зрителя през собствените му субективни възприятия. Според това е сериала на 2013-та година. Във връзка с класациите и сравненията с "Наследниците", това е просто безумно. Двата сериала нямат никакви допирни точки откъм сюжет, актьорска игра и аудитория. Според мен "Тайната" е насочена към хора с повече житейски опит, докато "Наследниците", колкото и да е симпатичен, води по рейтинг само заради фенките на момчетата. Знаем колко са вманиачени