Jump to content

Koizora

Потребители
  • Мнения

    972
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Всичко публикувано от Koizora

  1. Страхотен каст, страхотен Джони, добра съвместимост между актьорите. Нещо малко не ми достигна в главната героиня и честно казано, добре че беше Джони и някои от другите актьори, които да спасяват положението. Историята беше интересна, но на моменти някои неща ми дойдоха в повече и леко се загубих, особено в последните няколко епизода. Трогателен финален епизод. Определено ми хареса с малки изключения, които не ме подразниха много и не ми попречиха да го изгледам.
  2. Koizora

    Big Bang

    Юху, 15 години. Джи днес е публикувал нещо в инстаграм по повод годишнината, а Топ отбелязва със сторита по свой си начин. Не е същото без тях.
  3. Koizora

    Big Bang

    Честит да е Джи. Надявам се да е готов и да се завърне скоро, защото света има нужда от него, от музиката му, от изкуството му, от модата му, от присъствието му.
  4. Ами много симпатичен сериал. С удоволствие си го изгледах. Всички актьори внесоха много естественост. За пръв път харесах проект на Уки след казармата. В сравнение с другите му образи тук ми допадна най-много и усетих, че добре се е съвместил с Ким Джи Уон. Допадна ми подбора на двойките. Отношенията между персонажите също бяха много естествени и нормални. Хареса ми много.
  5. Чонг Кьонг Хо ми е любимец отдавна, а Пак Сонг Унг преоткривам в послените години. Много готин каст, всички актьори перфектно си паснаха с персонажите си. Действието се развиваше доста бързо, поне на мен не ми досади с нищо и времето ми мина неусетно. Не съм гледала останалите версии и може би затова подходих без предубеждение и очаквания. Определено ми хареса. Поредно заглавие, което незнайно как съм пропуснала и ако не бяха субтитрите, за които благодаря, може би нямаше да му обърна внимание.
  6. Даа, видях и точно това си помислих Не съм си го припомняла скоро.
  7. Прекрасни хора, благодаря за превода на този филм. Не знам как съм го пропуснала досега. Топъл и човешки филм. Показа силата на човечността, привличането на добротата, преобразуващата любов, грижата, съпричастността, привързаността, благодарността, значението на семейството, обкръжението, което спомага за положителната промяна и развитие. Обърна внимание на хората с всичките им качества. Засегна и важни социални проблеми. Разчувства ме много. Страхотен Сонг Донг Ил - както винаги открадна шоуто с представянето си и прекрасна Пак Со И. Много добро представяне на Ким Хи Уон, както и на Ха Джи Уон. Приятна изненада бяха Ким Юн Джин и На Мун Хи, които са ми любими от Harmony. Мога и още да напиша, но няма смисъл. Който го изгледа, ще го усети според собствените си възприятия.
  8. Ех, защо не съм го гледала по-рано. Явно за всяко нещо има подходящо време и сега е било моето. Ами много ми хареса. Още от самото начало ме грабна и задържа вниманието ми. Намерих го за много стойностен сериал, обърна внимание на отношенията между хората и какво може да се промени в тях докато все още са заедно. В тази връзка ми допадна темата за прераждането, изкуплението, примиряването със себе си и с околните. Историята, актьорската игра, малките детайли, музиката, всичко беше страхотно. В това време на стрес и загуби на близки хора напомни важни неща, които в забързаното ежедневие някак си пропускаме, а именно че: "Вчерашният ден вече не ви принадлежи. Действайте сега. Ако сте се сетили за нещо хубаво да кажете, моля, кажете го сега. Може да няма утре. Вашите близки невинаги ще бъдат до вас. Ако искате да покажете любовта си, действайте сега. Искате да се усмихнете, по-добре не отлагайте. Направете го веднага. Докато вашите приятели още не са изчезнали." Препоръчвам го на тези, които не са го гледали.
  9. Много се разчувствах. Много хубав, топъл и човешки филм. Обърна внимание на трудностите, пред които са изправени хората в търсене на по-добър живот в напълно различна държава, промяната, загубата, откриването, съхраняването на идентичност, връзката със семейството и с културата на държавата по произход. Семената минари с качеството си за отглеждане навсякъде, символизираха корените, силата, устойчивостта, надеждата. Според мен моментите на засаждането на минари и сцените на Дейвид и Халмони в най-голяма степен показаха привързаността, топлите отношения, човечността и решителността. Както Сун Джа каза "По-добре е да го видиш, отколкото да се скрие. Нещата, които се крият, са по-опасни и страшни". Страхотен каст, всички се представиха великолено с образите си. Струва ми се, че като съвкупност от качества, поведение и отношение образите на майката и бабата могат да напомнят на собствените. Намерих "Минари" за много символичен, емоционален и личен филм. Не е случайно посвещението след финалните надписи "На всички наши баби".
  10. Ех, ама много ми хареса. Доволна съм като гледам нещо с Джуно, а тук в двоен образ и страхотен, както винаги. Темата е позната, но какво пък - добре се е получило на границата на комичното и реалистичното. Показа, че е по-добре да си автентичен, отколкото да имитираш перфектност като някой друг. Разтовари ме, но и ме замисли ме колко е трудно да водиш двойствен живот. Препоръчвам
  11. Тук се разкриха важността от изборите, които се правят, последствията от тях, способността за справяне с травмите и значението на поемане на лична отговорност. Неслучайно наказателната отговорност е лична. Функцията на наказанието не се състои само в изтърпяването му. Поне това е заложено и се разчита на преосмисляне, превъзпитаване, поправяне. Възможно е човек в стресова ситуация с прилив на хормони да не може да вземе правилно решение и в опит да избегне проблем създава редица други проблеми. Затова и персонажите бяха показани с всичките си качества и противоречия, което свидетелства, че хората се променят или не се променят, а повтарят старите модели на поведение и грешки. Много тъжно ми стана след като го изгледах. За Миура, за съдбата на някои хора, за несправедливостите и за други неща. Загубихме един прекрасен актьор и превъплъщението му като Шинсуке за пореден път доказа възможностите му!
  12. Честно казано, въпреки участието на Джони, изгледах филма на два пъти. Започна добре, но някъде посредата лично мен ме загуби, както се загуби и главната героиня. Впоследствие се върнах да го догледам и все пак не съжалявам. Приятен филм, добра актьорска игра, Джони беше най-добрата част (фенствам след Love Designer) Поуките за мен бяха няколко, включая горепосочените, но най-важната според мен беше, че човек първо трябва да цени себе си, да приема себе си, да е съпричастен със себе си, да е нясно със собствената си стойност, която не се измерва и не зависи от това колко килограма тежи. Едва тогава ще може да приеме и хората, които го ценят, обичат, уважават, приемат и виждат какъвто е. Затова външната и вътрешната промяна трябва да вървят заедно. А и промяната не трябва да бъде мотивирана от одобрението на другите хора, защото никой не е толкова важен, че да причини загуба на личността. От друга страна, когато човек е в отрицание със себе си е невъзможно да допусне и да осъзнае, че има значение и стойност, камо ли да приеме, че е важен за другиго. Това е като все едно хамстер да се върти в колелото си.. Но не може да се върти безспир, все някога трябва да слезе. Поведението на Хуан Къ според мен беше в резултат на нещо по-дълбоко и травмиращо - този страх от напълняване и отричането/отвращението от пълните хора граничеше със страх от отхвърляне и неприемане. Хан Бин - страхотен като персонаж - разбиращ и приемащ приятел, наясно със себе си човек. Сяо Си се загуби доста в опитите си да се хареса на някого, но преживя пътуване към себе си и накрая осъзна кое всъщност е важно.
  13. О, да и на мен тези сцени ми направиха голямо впечатление. А Ю А Ин толкова ми хареса, че го намерих в инстаграм и писах коментар под една от снимките на филма. Фенщина
  14. Честно казано.. И на мен ми хареса. И то много. И аз като bealonenomore не мога да си отговоря точно защо, но ще се опитам да синтезирам някои от нещата, които ми направиха впечатление. Според мен се обърна внимание на един важен момент, а именно, че добри хора могат да извършват не толкова добри действия. Умело се показа, че доста често границата между доброто и злото е размита. Показа се човешката страна на всяко едно действие. Въпреки че двамата главни герои бяха съучастници в тежки престъпления, добронамереността им беше видна от начина, по който заравяха труповете - дори и в този момент, сякаш от съжаление или чувство за вина заради работата, която вършеха, се стараеха по свой начин да почетат убитите, правейки някакъв вид погребение, както и когато се опитаха да помогнат на отвлеченото момиче, пак по свой начин. Тук важи, че всеки прави това, което може. Видно начина на живот на Те Ин и Чанг Бок, едва ли са имали друг пример и друга възможност, макар това е спорно. Загатна се нещо за отношенията между Те Ин и Чо Хи. Сигурна съм, че някои зрители ще ги оприличат на Стокхолмски синдром, но според мен не беше точно това. По-скоро се разкри силата на личността на невръстната Чо Хи, която виждайки сестрата на Те Ин, откри пред себе си възможност, като впоследствие почувства някаква сигурност именно с тези хора. Направи се съпоставка с Те Ин, който я спаси, и баща ѝ, който явно не намери за нужно да помогне на собствената си дъщеря, което от своя страна за пореден път ни показа психологията на корейското общество и ни подготви са една от финалните сцени, когато Чо Хи беше посрещната от семейството си. Играта на Ю А Ин беше повече от великолепна - изражение, стойка, движения. Той говореше невербално, направо крещеше, раздирайки тишината. Следва да се обърне внимание и на заглавието, което напълно кореспондираше с размитите линии. Много ми харесаха местата, на които някои от сцените бяха заснети - зелените поля, залезите, луната. Имаше нещо в този филм. За някои от персонажите не може съвсем точно да се определи кои са злодеите и кои са жертвите - жертви на обстоятелствата, на живота, на изборите, взети в резултат на наличните възможности. Психологически и човешки. Кара те да се замислиш. Напомня, че всеки има история, което разбира се не е основание за неотговорност.
  15. Спомням си, че когато започнах да гледам сериала бях пред сериозен бърнаут и малко завидях на главната героиня, когато се премести в това градче и по цял ден пиеше кафе и четеше книги Хареса ми спокойствието, сякаш времето беше спряло или се движеше с някакъв заден ход, но едновременно с това напредваше.
  16. Страхотен сериал! Смело заявявам, че напълни душата ми и ме накара да мина през различни емоции. Подейства ми някак отрезвяващо и терапевтично. Определям го като сериал за обикновенните хора, хората с истории, хората, преминали през различни трудности, хората, загубили вяра в себе си и останалите, искрените хора, самотните хора, абе за хората като цяло. Хареса ми как бяха представени островитяните - като една задружна общност, семейство. Всяка личност беше със собствените си особености и характери, но се приемаха, виждаха се взаимно, познаваха се всякак, може би затова проявяването на егото липсваше. Винаги бяха сплотени и в добро и лошо, подкрепяха се, иронизираха се, когато имаше нужда, но бяха естествени и не се обиждаха едни други. Хареса ми как храната ги събираше и обединяваше, точно като семейство. Любими образи ми бяха двете халмони - изглеждаше, че все са скарани, но не можеха една без друга, развеселяваха ме и ме натъжаваха. Много добри актьорски превъплъщения от страна на двете актриси, пресъздали образите им. Кметското семейство също ми бяха любими персонажи, изиграни от любими актьори. В последните епизоди развитието на Ма Дол ме разочарова, но бързо се върна в правилната посока и се отрезви. Бабата на О Ганг Сун, влюбеното семейство и хлапето много ми харесаха като персонажи. Компанията на Ю Бек също. Изобщо няма смисъл поименно да ги изброявам, всички актьори се представиха страхотно с изграждането на персонажите си. Много, много ми хареса. Може би повечето са го гледали, но за останалите - силно го препоръчвам. Особено в тези времена напомни колко е важна общността, подкрепата, добронамереността, отношенията между хората. Подадена ръка може да задържи някого. Един изолиран остров, обитаван от обикновенни и човечни хора, беше символ на спасение на самотен и на пръв поглед нарцистичен човек, който показваше единствено бодлите си (хареса ми съпоставката с морските таралежи). Допадна ми идеята, че насред нищото всъщност може да намериш себе си и че където и да отидеш взимаш себе си. Та и тук, този изгубен, травмиран и бодлив човек, живеещ на автопилот срещна нови хора, които го приеха какъвто е. Намери за себе си и нова посока. Изгря с различна светлина, поради което не се опитваше да скрива светлината на останалите хора, защото осъзна, че всеки има право да свети по свой собствен начин. Превърна се в човек, който прости, примири се и продължи напред. В речта си по награждаване Ю Бек обърна внимание на нещо важно - колкото и да е тъмна нощта, винаги има звезди, които светят ярко и не я правят толкова мрачна. Та колкото и да ни е трудно понякога, да не забравяме, че около нас има поне един човек, който да изгрее в тъмните ни моменти и да ги осветява, докато преминем през тях.
  17. Страхотни Сол Кьонг Гу, Го Су, Пак Ин Хуан, Канг Хье Чонг и Ким Канг Хун. Добър сценарий, интересна тема за осъзнат сън, разгърната сполучливо. Интересен обрат на събитията поне за мен, успяха да ме изненадат, макар да имах предположения. Човешките истории на главните герои бяха пресъздадени трогателно, обърна се внимание на мотивите зад действията им, кое е правилно и грешно и докъде може да стигне решен на всичко родител да спаси детето си.
  18. Хей, как съм пропуснала този сериал. След всички драми и трилъри, които изгледах напоследък първи епизод ме развесели много. Засега единствено Чoн Со Мин ми идва too much. Надявам се по-нататък да я възприема. Иначе има много смях. В началото, докато козата гонеше Топ Стар-ши се върнах в You're beautiful, когато едно диво прасе гонеше Хуан Те Гьонг (ака Гънчо), докато звучеше Breathless на Shayne Ward. Мда, бях голяма фенка щом си спомням такива неща след толкова години
  19. Да, благодаря. Ще пробвам онлайн, защото нямам регистрация в Авистаз и Рутракер.
  20. Здравейте. Попаднах случайно на това заглавие докато разглеждах статии за развитието на събитията, показани във филми по действителен случай. И този филм е вдъхновен от потресаващи събития. Намерих го в замунда, но няма сийд. Знаете ли откъде мога да го гледам? Изглежда интересен, четох доста добри отзиви. Дори в една от статиите пише, че събията са отразени и в епизод на Signal, макар че не си спомням.
  21. Хареса ми, но малко не ми достигна. Самото начало започна доста трудно. На няколко пъти щях да се откажа. Не съм сигурна доколко персонажите отговарят на действителните личности, но първоначално доста се потресох от наглостта и алчността на адвокат И Джун Йонг. Вярвам, че въпреки подбудите си впоследствие намери истината за себе си и за професията си и искрено се промени. По отношение на проведените разпити, както обикновенно съм възмутена, престъпни са и такива разследвания са незаконосъобразни, такива са и действията на разследващите органи и на прокуратурата. Надявам се съответните лица да са понесли наказателна отговорност за действията си. Макар че открих статия, в която се твърди, че не са поднесли извинения и някои от лицата продължават да изпълняват длъжността си. В такива случаи е добре че има съд и може да се иска възобновяване на съдебен процес. И след 18г. лицето, за което е имало данни и е можело да се открият доказателства за виновност, е осъдено на 15г. затвор. Ужасна история. Ужасна действителност. Нанесени вреди и травми на невинен човек и за какво точно - на какво основание някакви хора са решили да се правят на могъщи, да започват разследвания и да повдигат обвинения на неудобни за тях хора, защото изглеждат като престъпници. Неслучайно Темида е със завързани очи. х Действителната история тук доста ми напомни на
  22. Много добър сериал, перфектен каст (поне за мен) и страхотен ОСТ. Благодаря за субтитрите. Ким Со Хьонг, както винаги направи жестока роля. Пак Хун винаги съм си го представяла точно в такъв образ. И той го направи. След справка в asianwiki установих, че актрисата изиграла Сон А е съпругата му. Като ги виждах двамата заедно много ми допаднаха като двойка. Рю Док Хуан също беше много добър, хареса ми и Мин Джин Уонг, който ми направи впечатление още от My Father is Strange. Заслужава да се види, макар че на моменти действието се развиваше по-бавно и лично за себе си открих някои празни моменти, за които впоследствие не дадоха обяснение. Актьорите и музиката компенсираха. Интересен сюжет и образи, накрая отново се стига до разбити хора, илюзорни вярвания, внушения и заблуди, деструктивно поведение и избори. Харесаха ми финалните моменти и облеклото на главната героиня, което според мен отрази новото начало и помиряването със себе си.
  23. Много хубав филм, топъл и човешки, излагащ важни проблеми и отнасящ се до отношенията между хората. Остави ме с усмивка и спокойствие, въпреки нелеката тема, която изложи. Напомни ми за старите японски филми, които харесвах. Главните актьори бяха много симпатични и направиха толкова добро превъплъщение, че не мога да си представя други на тяхно място. Хареса ми, докосна ме, без излишен драматизъм и с повече позитивизъм показа как да останеш верен на себе си и както е написала helyg по-горе, силата на духа и на любовта. Благодаря за субтитрите.
  24. Липсва ми Уки от времето на Empress Ki, Healer, дори и на The K2. Последните сериали, в които участва никак не ми харесват, дори играта му не ми харесва, струва ми се някак фалшив. В Suspicious Partner героинята на Нам Джи Хьон поне за мен беше дразнеща. От Melting Me Softly изгледах два епизода, които ми дойдоха в повече. Backstreet Rookie имаше симпатични моменти, но и той не ме впечатлни особено - имаше някои неприятни персонажи и много викане. Искаше ми се да гледам нещо ненатоварващо, но за съжаление се получи точно обратното. Въпреки негативните за мен неща имаше мили моменти, хубав ОСТ и симпатични актьори и герои. Благодаря за субтритрите.
  25. Много симпатичен сериал. Имаше мили и приятни моменти. Първата му половина определено ми допадна повече, впоследствие нещата за мен малко забуксуваха, но въпреки това го догледах. Според мен звездите бяха Шин Хье Сон (У Со Ри) и Йе Джи Уон (Дженифър), които изградиха страхотно образите си. Гледала съм Янг Се Джонг (Гонг У Джин) на няколко места и винаги ми се е струвал еднотипен. Тук не беше изключение. Нещо просто не ми достига в играта му. За разлика от него Ан Хьо Соп (Ю Чан) ми направи по-голямо впечатление, макар това да е била първата му роля. Любимите ми персонажи бяха Дженифър - умна, стилна, обръщаща внимание и държаща на детайлите, изказванията и винаги бяха в подходящите моменти; У Со Ри - независимо от обстоятелствата даваше всичко от себе си, показа старание, постоянство и добронамереност, с които привличаше хората; приятелското трио (Ю Чан, "бащата" и "глупчото") - забавни и позитивни младежи, стараещи се да намерят мястото си и да сбъднат мечтите си; колегите на У Джин - също естествени, позитивни и работещи хора; кучето и пилето Надявах се на повече екранно време на Юн Сън У - в началото Ким Хьонг Те беше интересен персонаж и можеше да се получи добра история с него. Една от финалните сцени беше много искрена - когато главните герои бяха заедно и обувките им бяха събрани в коридорчето. Допадна ми идеята, че хората не могат да съществуват сами и като отделни вселени, избягвайки да се намесват в нечий живот. Имам и два любими цитата: "Дори ако искаш да го забавиш или да го ускориш, времето си има свой ритъм. Болезнените моменти, които те карат да искаш да умреш, ще отминат някой ден. След време няма да помниш тези спомени, които сякаш никога нямаше да си тръгнат. Времето ще излекува всичко. Ако го избягваш преди да се случи, истински важните неща ще бъдат отнесени от времето. Когато осъзнаеш, че съжаляваш, ще бъде твърде късно." "Казват, че "Когато една врата към щастието се затвори, друга врата към щастието се отваря за теб." Но много от нас са фокусирани само над затворената врата и дори не осъзнават, че се е отворила друга врата. Може би другата врата към щастието няма да е нещо велико или специално. Може би малките и тривиални неща, които изглеждат незначителни са друга врата към щастието. Ако се строполясате пред затворена врата, преди да е твърде късно, ако погледнете към друга врата към щастието, ако съберете кураж и преминете през нея, тогава навярно, ще успеете да откриете щастие, което дори не сте осъзнавали, че съществува." Ще го определя като сериал за наранени хора, попаднали в различни ситуации и справящи се както знаят и могат, дори и да е по погрешен начин, като избягват от живота си или от останалите хора, които държат на тях. Също и сериал за човешките отношения - за приятелската и семейната топлина и подкрепа. Имаше добри поуки, затова ще пренебрегна слабите моменти и персонажи. Явно не бяха толкова значителни, че да ми попречат да гледам. Препоръчвам. Ии много хубава песен на Хьолин:
×
×
  • Създай нов...