Jump to content

Koizora

Потребители
  • Мнения

    972
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Всичко публикувано от Koizora

  1. Спомням си историята около този филм.. Знам, че на следващия ден имах изпит, а вечерта нямаше какво да правя и Danny ми го препоръча. Бях много скептично настроена, защото първия азиатски филм, който бях гледала - A milionare... не ми хареса изобщо, но в крайна сметка се реших и ми хареса. Беше много луд
  2. Много забавен и свеж филм. Доближава се до корейските комедии, които гледах за първи път. Открих много общи черти с My Sassy Girl, има почти същия заряд. Не липсва и голяма доза драма, която се разкрива постепенно, но като цяло филма е доста разтоварващ, особено ако го гледаш в подходящо настроение.
  3. Историята беше наистина трогателна и пресъздадена по много хубав начин, макар че не е нещо, което не сме гледали на други места. Хареса ми играта на Hyo Ri, страшно красива и талантлива е, жалко, че не участва в повече продукции. Тук преоткрих и Dong Gun. Честно казано, след My Boyfriend Is Type-B и Friends, мислих, че никога няма да ми хареса. Но тук се появи с нова визия и различна роля и ме грабна. Сериала ме накара да се замисля.. дали истинския живот на човек не започва, когато вече е на ръба на смъртта, когато осъзнава, че има ограничения и че ще живее в рамките на определено време? Дали тогава намира смелостта да постъпва както иска и да прави неща, за които не му е стискало, докато цялото време е било пред него? Дали докато умираш и всичко изглежда изгубено, не можеш да срещнеш любовта? Дали двадесет години живот могат да се сравнят с четири дни? А ако живееш пълноценно и се радваш на всеки даден ти ден, дните имат ли значение? В сериала не става въпрос за четири дни живот, такава асоциация направих с епизодите.
  4. Това е първия исторически сериал, който ми харесва и ме грабна още от първата серия. Изгледах го на един дъх, без почивка и сърцето ми се късаше всяка секунда. Природата, картините, звуците, музиката, историята, бойните моменти, любовта, болката, вината, отмъщението, вътрешната борба, превратностите на съдбата.. Всичко беше прекрасно, толкова красиво и сякаш живо. Бойните сцени ми направиха голямо впечатление, бяха много хипнотизиращи и изразяващи всички чувства на героите. Унасях се в движенията и имах чувството, че за пет минути се пренасям в друг свят. Хареса ми сцената, когато убиха момиченцето и първата им среща след толкова време, а тази от последния епизод, когато се биха заедно и минаха през стрелите направо ме разтърси.. Няма нищо, което да не ми хареса тук. Актьорите също бяха невероятни. Бях гледала Jin Mo само в 200 Pounds и Dream, но тук просто ме разби, нямам думи просто. Ji Yoon излъчваше такава красота, а и името в сериала - Сол Ли много ми хареса.. Шин Хе беше много симпатична и изглеждаше толкова малка. Нейното име в сериала също беше прекрасно. Имената на всички бяха някак магически. Незнам кой играеше Яхулай, но страшно ми хареса, както и самия персонаж. Незнам защо, но през цялото време правих асоциация с Фуджисава от 1000YL. Нямаха нищо общо, но адски ми напомняше на него. Целия каст беше прекрасен, всеки от актьорите сякаш беше роден за ролята си. Изобщо целия сериал беше невероятен и смятам, че още дълго време ще ме държи. Съжалявам, че не съм го гледала по-рано, но никога не съм очаквала подобен сериал да ме заплени толкова. Преди време бях започнала няколко, но ги спирах след трети епизод, защото някак не ме привличаха, но този го усетих с цялото си сърце..
  5. Първият азиатски сериал, който гледах беше Марс. Като цяло той остави голяма следа в съзнанието ми, защото го гледах в много труден за мен период. Затова може би вех толкова присърце съдбите на двамата главни герои.. Чен Лин беше загубил майка си като по-малък, а за смъртта на брат си чувстваше определена вина. Може би заради тази загуба го почувствах близък, а може би и защото бях преминала през това, което и персонажа на Вик - момента със загуба на болезнените спомени, арогантното поведение, заради което останалите го отбягваха, момчето, което изглеждаше силно, но вътрешно беше наранено и неразбрано, затова и не допускаше почти никой.. Първата и силна любов, която го извади от дупката, но го вкара в нова.. До Чен неизменно беше Чи Ло.. Може би и нея почувствах близка. Съчувствах и искрено и макар всичко да е просто сюжет.. знам, че има хора, които са преживяли нещата, които и те.. Неща, които са ги изградили или които са ги разрушили.. Срещали са хора, които са ги разбивали, но и такива, които са събрали парчетата от разбитите им сърца. Coffee Prince беше следващият сериал който гледах и веднага ми стана любим.. В него имаше някаква магия, която идваше от самият сюжет, от актьорите, които пресъздадоха персонажите си по невероятен начин.. Тук всички герои ми бяха любими. От този сериал харесах толкова много Ън Хе.. В ролята на Ън Чан тя внесе собствената си енергичност, чувство за хумор и всичко това примесено с голяма доза искренност и любов... Coffee Prince изразяваше любов.. Всеки миг, всяка песен, всеки актьор имаше тази заслуга.. Обичам образа на Ън Чан - енергичното момиче - момче, за което работата беше хоби и никога не се оплака.. Момичето, което показа на всички, че колкото и труден да е живота и колкото и жестко място да е света, каквато и роля да играеш, трябва да останеш истински, да бъдеш усмихнат, въпреки трудностите и да не позволяваш да те съжаляват. Тя покори всички с непренудеността си, извади ги от черупките им, и им помогна да видят живота по нов начин.. най-вече на Хан Кьол. Той е другият ми любим герой от сериала.. Гонг Ю също показа себе си в тази роля.. Усмивката му, искренността му, смеха му, песента, която изпя в последния епизод.. Дори, когато се цупеше пак беше симпатичен.. Хан Кьол израстваше във всеки епизод.. В началото го показаха като богато и безгрижно момче, но по-късно се разбра, че е работил е усърдно за това, което харесва и поради тази причина беше неразбран от родителите си.. Той също показа колко е трудно да се усетиш сам и да започнеш отново.. Любимата ми негова реплика беше към Ън Чан, когато разбра, че е момиче: "Имам нужда от някой, който ми вярва. Дори и целият свят да казва, че съм безполезен, искам някой да заяви: "Чой Хан Кьол не е имал шанс; Чой Хан Кьол каквото казва, го прави; Чой Хан Кьол просто не е намерил това, което иска да прави, но може да се справи, ако вложи цялото си сърце."Имам нужда от някой, който да ми вярва така.". Първият път, когато видях тази сцена, очите ми се насълзиха, защото наистина съм преживявала този момент, а и бях чела, че точно тук Гонг Ю наистина е вложил най-много от себе си.. Други любими герои от Coffee Prince ми бяха Ю Джу, защото тя допринесе много с нежното си излъчване, прецизност, драма и едновременно с това много човечно отношение. Много добра игра на красивата Jung Ahn, която невероятно пресъздаде многопластовия образ на Ю Джу.. Няма да изпусна и Хан Сонг, който макар да не ми допадна много, не мога да отрека, че си имаше своите моменти, но не го нареждам сред любими.. От "принцовете" много ми хареса Ха Рим.. Само като се появяваше на екрана и се заливах от смях.. Много чаровен и естествен, особено с това "На колко си години?" Обичах и "загъдачността" на Ки, както и нежната простота на Мин Юп.. Всеки е бил влюбен като него, всеки е искал да впечатли някой, който изобщо не се интересува от теб, излагал се е по всякакви начини и все някога е успявал да привлече отсрещната страна. Накрая го видяхме с неговия "Ангел".. След Coffee Prince, дълго време бях на вълна Goong. Там бях още по-очарована от Ън Хе и затова бързо харесах и героинята и, най-вече заради същото естествено поведение, енергичност, искреност, излъчване.. Принцесата също, съзнателно или не, накара всички около нея да я харесат, никога не се отказа, издържа на всичко с голяма сила и дори да беше несериозна на моменти.. незнам, някак самото излъчване на Ън Хе в тази роля, сюжета, музиката, те подтикват да я заобичаш, да я приемеш, да искаш да са заедно с принца. И двата принца бяха много интересни и различни, но определено повече ми допадна Шин Гун, заради неговата студенина, прикритост, критичност.. Персонажа му беше много заплетен и ми беше интересно да видя как Че Кьонг го "разплиташе" и достигаше до затвореното му сърце Любимите ми герои от филмите са: На първо място бих искала да поставя Хана от 200 Pounds Beauty. Разбирах мотивите и да промени всичко в себе си, да започне отново и да се изправи пред нещата, които иска. Колкото и лесно да изглежда, затова също се изисква смелост. Героинята на Kim Ah Jong показа, че дори да промениш лицето и тялото си, но вътрешно оставаш същият и преди да предприемеш тази стъпка е по-добре да започнеш отвъре.. Ако се приемеш какъвто си, дали хората няма да те виждат през твоите очи? Но как да се приемеш като през целият ти живот, са ти натяквали, че не си достатъчно добър.. не изглеждаш добре и не можеш да правиш това, което обичаш - пеенето, както беше за нея. Тя беше дубльорка на някаква измислена красива "певица".. В собственият си живот беше "втора цигулка", гаврена от всички и незабелязвана от никой заради вида си.. И докато не се превърна в добре изглеждаща, никога нямаше да получи всичко. И още много други, но нямам време да пиша в момента. По-късно ще дописвам
  6. Изгледах го!!! Сериала беше страхотен, много забавен, искрен, близък, човечен, на моменти тъжен и реален. Какъвто и да беше епизода, в края винаги оставяше особено чувство. Актьорите бяха невероятно добри, имам малки забележки към Бум, но и с него се свиква. Трите момичета бяха адски луди, какви ли простотии не направиха, докато преследваха мечтите си. Много, много съм доволна от сериала и се радвам, че имах възможността да го гледам! Веднага го нареждам до любимите си!
  7. Да, няма да се появява повече. Поне засега де
  8. Аз съм още на 7ми епизод, но какво се случваааа?
  9. Първите епизоди изобщо не ме грабнаха и мислих да спирам да го гледам, но 5ти и 6ти ме разубедиха. Явно от тях започна истинското действие. Много ми харесва, така не съм се смяла незнам от кога. Моментите между Джин Хо и Ге Ин бяха страхотни. Искам и аз такъв приятел
  10. Благодаря на всички за превода.
  11. Това е най-завладяващия исторически сериал, който някога съм гледала. Мислих си, че след Бичинму нищо няма да ми хареса, но Ча Мьонг Го е много различен и се нарежда на първо място в моята класация на този тип сериали. Започването му ми беше изключително трудно, първите епизоди не ме грабнаха и ги изгледах почти насила, но след това останах много доволна. Историята е страшно интересна, музиката е прекарасна, а каста е великолепен. Впечатлена съм от любимците ми Jung Kyung Ho и Jung Ryu Won. Park Min Young (I'm Sam) тук е отрицателен персонаж, но също направи интересна игра. Ветераните също бяха на ниво. Очарована съм от Kim Sung Ryung. За разлика от You're Beautiful, ролята и тук беше на всеотдайна и саможертвена майка. В първите епизоди пресъздаде такива емоции и чувства, нямам думи. Спечели симпатиите ми. Hong Yo Seob също перфектен. За Lee Mi Sook какво да кажа? Отива и да играе роли на студена и лоша жена. Сега я гледам и в Cinderella's Sister, идва ми да я удуша, но няма равна. Много се радвам, че Princess Ja Myung Go има български превод. Наистина си заслужава!
  12. http://lovesears.blogspot.com/2010/02/seoul-fm-fan-account.html
  13. Уу, страхотни снимки от концертите. Ето още малко и от мен Сега остава да намерим и самото шоу някъде... Накрая... Нещо интересно, което е казал:
  14. Първи епизод много ми хареса. Старта беше положителен и оставящ те с приятни емоции (без началната сцена, както каза parab, тя беше малко мистериозна). Актьорите ми харесват. В първия момент се чудих дали Доктора е Хиро, но все пак го познах, може ли да не го познае човек. Страшно симпатичен е тук, много искам да го гледам и в Heaven's Postman Интересно ми е каква ще е историята около фотографа и приятелката му. Благодаря за субтитрите!
  15. Историите са интересни, някак човешки и реални. Първата и третата ми направиха голямо впечатление, втората беше малко по-странна, но горе долу ставаше, а четвъртата отразяваше вечното търсене на хората, стремежа към намиране на съвършенство.. А когато сме на крачка от него, го изпускаме или не го виждаме.
  16. Отдавна не бях гледала толкова добър корейски филм. Беше невероятен, красив, забавен, драматичен, емоционален.. Напомни ми защо заобичах корейското кино и колко симпатична е Сонг Хье Гьо. Благодаря за превода! Филма наистина заслужава да се види!
  17. Преди малко го изгледах и все още не мога да се събера.. Края ме разби, толкова красив, нежен, чаровен, истински и тъжен.. Ji Hyun беше толкова красива..
  18. "A moment to remember" е страхотен, затрогващ. Кара те да се замислиш как би живял ако забравиш всичко, дори себе си, какво ще е да се гледаш в огледалото и да не знаеш кой си и дали въпреки всичко с теб ще останат хора, които те обичат и биха били готови да ти напомнят всеки Божи ден какво означаваш за тях, как си ги променил, какъв си бил.. Хора, които да се опитват да запазят и малка част от онова чувство в стомаха ти, което показва, че нещо не е на мястото си и зее празнота, а ти незнаеш каква е причината, просто го усещаш, както когато не можеш да се сетиш за някое име, а знаеш, че го знаеш. Кара те да се замислиш дали наистина спомените са толкова важни - хубавите, лошите, дали не трябва да пазим всичко, а не умишлено да ги изтриваме от съзнанието си, защото по някакъв начин те ни правят такива, каквито сме, те са отражението на самите нас... Всички моменти от филма бяха прекрасни, а на мен любимият ми беше:
  19. И на мен филма много ми харесва. Оставя приятни емоции на края, а и като цяло беше позитивен. По принцип не съм голяма почитателка на Moon Geun-young, дори сега в Пепеляшка не ми е много симпатична, защото в нея има нещо, което ту ми харесва, ту ме отблъсква, но тук се справи много добре, дори беше чаровна. Сигурно ще свикна и с нея, но за момента ми е малко трудно, защото е малко особена. Но както и да е, филма беше хубав, ОСТ също.
  20. На мен не ми хареса. Това беше първият азиатски филм, който гледах и може би бях малко предубедена, но имаше нещо много "постно" в историята. Обяснявам си го с подобния сюжет на А walk to remember или Sweet November. Ако го гледам сега, когато вече съм оценила невероятните им филми, може би ще променя мнението си, но .. незнам, не ми допадна и не искам да го гледам повече.
  21. Това е един от любимите ми филми. Всеки поне веднъж се е чувствал пренебрегнат от някой заради нещо или някой друг. Няма как да не харесаш Хана.. Някои от постъпките и са много глупави.. Може би за някои филма дава неправилно мнение, че с пластична операция ще промениш всичко или с красотата ще постигнеш всичко. Но филма показва, че всеки прави каквото може, за да го приемат и за да не е "втора цигулка" или "звезда зад кулисите".. Музиката.. невероятна. Месеци след като гледах филма Ave Maria и Byul ми бяха в главата. А Kim Ah Joong също много ми хареса. Много е красива.
  22. И аз така мислих и започнах да го гледам с ужасно предубеждение, но филма се оказа страхотен и го преповтарях и препотретвах.
  23. Засега се сещам само за Atashinchi no Danshi и A love to kill
  24. Преди няколко дни изгледах 14 епизода на веднъж и нямам търпение да излизат последните субтитри, защото вече сън не ме лови. Много ми хареса. Първите епизоди бяха голям смях, после станаха по-сериозни. Джун е невероятен тук, много ми харесва с тази коса и с това неориентирано поведение. Полицайката също е голям образ Честно казано не съм очаквала, че сериала ще ми допадне, но Джун Ги отново ме изненадва. Вече си мисля, че няма роля, която да не може да изиграе.
  25. Хонг Ги е като малко детенце, много е симпатичен, чаровен и естествен, направо ти се иска да го прегърнеш. Луд, луд [/b] ^_^
×
×
  • Създай нов...