Koizora

Ох, започнах да го гледам. Няколко пъти прекъсвах първи епизод. Рядко неприятна актриса, и като излъчване и персонаж. Чак не ми се гледа, нито заради Джунг Ги, нито заради Тек. Някой от вече гледалите го може ли да подскаже дали нататък става по-добре или изобщо да не си губя времето.

Само тях чакам. Разбирам, че и те чакат. Радвам се на инстаграм включванията на Джито, Топ и Те. През това време слушам вечните парчета, които всяка сутрин ме съпровождат по път за работа. Усеща се липсата и автентичността им. *А Пандабой кога трябва да се завърне?

Имах усещанетп, че е mash-up между няколко филма с подобен сюжет, но какво пък - хареса ми, внесе ми някакво позитивно чувство. Имаше приятни моменти и актьорската игра се получи естествено. На моменти историите малко се размиваха, но не беше голям проблем. Може да не е нещо невиждано, но пък беше мило и позитивно.

Никаква комедия не ми се видя. Имаше някакви плоски забавни моменти, но през другото време - драма. Много досадни и неприятни персонажи, които колкото повече проявяваха себе си с действията, които извършваха, предизвикваха повече неприязън. Показаха се различни характери и поведение на хора, които поначало са си били обвити с тонове нерешени проблеми. Показаха се и много омраза, агресия, автоагресия, алчност, отношения, основани на рангове, заради които никой, освен пострадалите, не понесоха реална отговорност. Финалната сцена каза всичко и без да са гледани всички епизоди. Не знам какво е действителното положение в казармите, затворите или подобните институции. В действителност може и да е по-лошо. Постарали са се да покажат някаква част. Имаше някои покъртителни моменти. На моменти ми беше интересно да гледам, на моменти ми ставаше прекалено поради горното. Хубава история, но сякаш нещо ми липсваше. Почувствах се съпричастна заради идеята, историята и част от актьорската игра. Поведение, свързано с тормоз, унижение, накърняване на права и причиняващо страдание, трябва да се адресира, независмо от кого/на кого и на какво място се извършва. Бих гледала втори сезон, за който се надявам, че бил дал някакъв завършек.

Горчивина и безнадеждност ме обзе след този филм. Усещането ми докато гледах беше, че нещо ме държи за гърлото и ми пречи да дишам. В някои моменти се проявяваше частица надежда, но след това тъмнината отново се спускаше. И все пак, не мога да го определя като съвсем безнадежден. Докато има хора, които се борят за истината, живеят със своите вярвания, ценности и истини, надежда ще има. Много добре издържан филм. Психологически обхвана състоянията на всеки един от персонажите. Показа се организацията, която смачква и притиска различните хора, хората с мнение и глас. Показа се, че макар нищо да не започва от един човек, започва от един човек. Все е начало. Дори и да те заглушат. Все е начало. Докато не се откажеш, или се откажеш. Ох, финалната сцена показа всичко. Прекрасно заснемане. Детайлите бяха умело използвани, допълваха и говореха сами за себе си. Велик актьорски състав. Шин Ън Кьонг, не мога да повярвам, че е малкото момиченце от Bad Guy и позитивната девойка от Sunny и Miss Granny. С играта си, както винаги достави всичко, през което преминаваше Ерика. Тори също автентично пресъздаде объркаността, намеренията и вътрешните противоречия на Сугихара. Страхотен филм.

Изгледах първи епизод и главата ми гръмна. Буквално. Много истерии и викове. Може и сюжета да предпоставя такава актьорска игра, но ми дойде в повече и то само от един епизод. Затова и превъртах моментите, в които участваха Юджин, Шин Ън Кьонг и някои от тийновете. Интересно ми е какво ще е развитието и сигурно ще погледна и последната серия. Умориха ме много тези викове. Не е за мен.

Много хубав сериал. Интересен сюжет, прекрасна актьорска игра на всички, страхотен ОСТ. Представи пълна палитра от характери, личностни проблеми и взаимоотношения. Разгърна доста емоционални теми. Обърна внимание какво всъщност означава това "мое" и напомни, че нищо не ни принадлежи наистина и да се вкопчваме материални неща, хора, емоции е пагубно. Посвещението във финалните моменти даде отговорите, а именно, че човек трябва да обича себе си какъвто е, да се приема, дори и недостатъците си, за да може да е пълноценен и да влиза в отношения равнопоставено, както и че "негово" е как реагира на различни въздействия. Тук се показаха персонажи, които внасяха светлина именно с любовта, която носиха в себе си, за себе си и за околните, и такива, при които тя липсваше, за което съотвено имаше причини. В тази връзка, много добро впечатление ми направиха отношенията между жените, тази общност и подкрепа, която се надявам да показват по-често в сериалите. Хареса ми много и бих го гледала отново. Има какво да се вземе от него като поуки.

Хайде, изгледан и от мен. Много ми хареса, на един дъх го започнах и завърших. Страхотен финал и много символизъм в последните моменти и сцени!

Благодаря много, защото нямах търпение да разбера. Знаех сиии, имах усещане за него.

Може ли да спойлнеш кой е, защото ми е интересно и дали съм сгрешила за този, който предполагах.

И аз чакаам, нямам търпение за развръзката. Жалко, че ще мога да гледам едва към понеделник, но ще хвърлям по едно око на коментартите.

Еее, значи сгреших за Но няма да го отписвам все още. Много ми е интересно каква ще е причината за убийствата. Нямам търпение за последните епизоди.

Много тъжен 13-ти епизод. Моите съмнения са за

И аз съм тук. Казах си, че няма да гледам текущо, но не издържах. Интересно ми е много, ноо малко се обърках кой кой е. Иначе имам някакви предположение, вие сте ги обсъдили с последните коментари. Върти ми се, че в първите епизоди имаше Засега в него са ми съмненията. Нямам търпение за следващите епизоди.

Прекрасен и прекрасна актьорска игра! Много емоционален и човешки. Всеки епизод имаше собствено послание. Актовете, свързани с вещите на покойниците за мен символизираха някаква завършеност, последно утвърждаване на тези хора, виждането им като личности, като души. Препоръчавам го. Много стойностен проект.

И на мен ми е много любимо. Сега като видях, че има движение по темата и ми се прииска отново да го гледам.

Браво, страхотна работа! Благодаря много за субтитрите.

Много приятен сериал, времето ми мина неусетно с него. Но и ме замисли за доста неща. Според мен по много симпатичен начин се разгледа какво се случва, когато човек се идентифицира напълно с емоциите си или се остави на първичната реакция. С анимирани мъгли и токсични цветя се показа и как биохимията в тялото се променя, когато човек е изложен на продължителен (или внезапен) стрес, любовта към всичко липсва, съществуването е на автопилот, тревожността пречи на излизането от зоната на комфорт, засадени са цветята на съмнението. Впоследствие, след като се вдигнат мъглите, се показа и обратното. Обърна се внимание, че всеки човек има собствени клетки, които "ръководят" и които носи във взаимодействията с други хора. Показа се, че никой не е перфектен, няма добри и лоши емоции, няма само правилни действия и че всеки прави грешки. Последната серия показа най-важното, а именно, че човек трябва да постави себе си на първо място и да се направи главен герой в собствената си история, а не да наглася напълно живота си около друг. Персонажите бяха близки до действителността, достоверно изградени и най-вече - показаха някакво израстване и претърпяваха промени. Ех, ще ми липсват клетките!

Аз тук съм пас.. 2013 и 2015 много ми харесаха, но след 2017 ще пропусна.

Много хубава новина! Да са много здрави и щастливи.

Днес видях, че Дами е постнала новината в инстаграм.

Мили хора, благодарности за превода. Още като излезе преди няколко години ми беше в списъците за гледане, слушах ОСТ непрекъснато. Без да го бях гледала някак си ме докосна на много фино ниво. Един сериал за волята за живот, за вътрешното спокойствие, за човешките взаимоотношения, за общността, за привързаността в добър смисъл, за нуждата от хора, помощ и подкрепа, за уроците, които не спираме да учим, за това, че нищо не е постоянно установено и може да се промени. Въздействащ сюжет, близък до действителността на обикновенните хора с техните проблеми, безнадежности, отминали години, неизвършени неща, но въпреки това запазили някаква частица надежда и искреност. Изпипани персонажи, които претърпяха много достоверна трансформация. Страхотен каст, всеки беше на мястото си. Музиката беше прекрасна. Много въздействащ сериал. Имах усещането, че всеки епизод беше лично преживяване, особено последната серия силно ме разчувства. Всичко завърши така, както трябваше да бъде.

Започнах да го гледам преди известно време, но се почувствах забита някъде около пети епизод. Усетих, че не съм на такава фаза и реших да не продължавам. Миналата седмица го започнах отначало и отново забих на пети епизод. Въпреки това мазохистично реших да му дам шанс. При мен същинското действие започна някъде към седми епизод и така вчера направих маратон с оставащите ми тринадесет епизода. Интересен сюжет, имаше доста въпросителни, нещата не бяха точно установени. Беше интересно да откривам някакви знаци и детайли, които подсказват или объркват още повече. Малко в повече ми дойдоха някои от сюжетните линии, но накрая някак си нещата се наместиха. В такъв тип сериали моите минуси винаги са полицаите/полицията. Имам си и тук забележките, но щом два пъти започвах да гледам и накрая приключих за един ден, не е било толкова трагично. За И Сън Ги винаги съм казвала, че трябва да си подбира ролите и в последните му сериали, поне за мен беше много добър. Тук също страхотно се справи. Изобщо много добър каст. Всеки си беше на мястото. При Чонг Ба Ръм Ко Му Чи също преживя голямо преобразяване. Сонг Йо Хан в дълбочина също беше интересен. Че Хонг Джу О Бонг И Много интересни персонажи, в които ми хареса именно това, че претърпяваха някакви промени. Мой любим момент беше, когато на финала Та, хареса ми. Завладяващ, замислящ, емоционален. Според мен така както се наредиха нещата за финал, героите получиха това, което са заслужили в един или друг смисъл. Дали е освобождение или наказание, всеки преценя според себе си.

Ох, толкова ме стегна този филм. Реалистичен и трогателен, съдържаше много поуки. Поне аз така го усетих. Да не се съди за книгата по корицата, защото не всичко е както изглежда. Да се проявява повече съпричастност към хората, защото всички са различни и имат различни реалности, преживявания, усещания, потребности. Всеки има собствено темпо, което следва, способности и черти, които го правят уникален, въпреки различията и именно заради тях. Важни въпроси се разгледаха тук за принципите на адвокатската професия, но и за това какво е да си добър човек. Понякога и най-доброто, което се прави не е най-доброто. Обърна се внимание, че ако човек няма вътрешен компас или е забравил за него, е хубаво да намери някой отвън, който да му е измерител. А ако и това няма, събитията в живота са достатъчен показател. Показа се, че всеки има място, въпрос на време е да го намери. Разгледа се важността на общуването, включително и на това с хора, които са с различни нужди. Чонг У Сонг се представи страхотно, както винаги. Изобщо всички бяха много добри. Благодаря за субтитрите. Дано повече хора го гледат и да намерят нещо за себе си.

Онварям тази сутрин инстаграм и виждам този пост на Топ. Имам чувството, че това му е първата нормална снимка от години насам. Long time no see