Jump to content

Koizora

Потребители
  • Мнения

    972
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Всичко публикувано от Koizora

  1. От няколко дни съм се присетила за Койзора, и точно днес реших да го гледам отново. Ех, Харума. Много тъжно.
  2. Появи ми се като предложение в Нетфликс и заради Ю Йон Сок реших да го видя. Бих го определила като сериал за преобладаващите съвременни (партньорски) отношения - липса на същинска комуникация, свързване, автентично общуване. Преобладаваха заобикалянията, премълчаванията, страховете, колебанията и недомлъвките, основани на неразрешени от миналото личностни проблеми и на невъзможността от заявяване на себе си и нуждите си. Действието наистина беше бавно. При този сюжет и заложеното развитие на персонажите, не бих си представила да е по друг начин. Бавно и мъчително, като терзанията, през които преминаваха, за да станат наясно със себе си най-накрая. А пропуснатите възможности и крайъгълните камъни по пътя им, послужиха като уроци за това.
  3. Попаднах на този сериал случайно в Нетфлис и дори не знам как реших да го гледам. На пръв поглед не беше нищо особено. Като цяло и почти нищо не се случваше в сюжета, който на моменти беше изпълнен с неяснота. Въпреки това, може би защото не исках да задълбавам, хареса ми идеята. Да се случи нещо в живота ти, което да те накара да спреш, да се огледаш и да се замислиш - къде се намираш, как се чувстваш, какво искаш да правиш. Да слезеш от въртележката и да обърнеш посоката към себе си, а след това да предприемеш действия към промяната. Тук всичко това беше заложено. Главната героиня предприе пътуване към себе си и пренаписване на историята си, което ставаше с всяко ново познанство и разгръщане от нейна страна. Установи за себе си какво има смисъл, и че е достатъчна. Заживя живот, в който искаше да присъства, а не да избяга. Идеята не беше нищо ново, но имаше потенциал. Затова безсмислено ми се стори, че бяха включени неща, напълно некореспондиращи с нея. Впоследствие видях, че сериала е по уебтуун, може би това е една от причините. Все пак не съжалявам, че го гледах. Резонира ми в някои моменти. Актьорската игра не беше лоша. Сниман беше на красиви места. Музиката също ми хареса.
  4. Чуден! От първите до последните моменти ме прикова към екрана. Не си спомням от кога не съм се смяла толкова докато гледам сериал. В тази връзка, имаше много забавни моменти, но без типичния глупав хумор, който преобладава в някои от сериалите. Отделно от това изложи едни от най-наболелите въпроси на корейското общество. Блеснаха в пълна светлина комплексите, болезнените амбиции, приближаващи се до мания и проявяващи се в емоционално и физическо насилие, желанието за вписване в най-добрата възможна среда, неравнопоставеността, проблемите в образованието, обезличаването на хората и принизяването им до изпълнители. Наред с това постави акцент върху взаимоотношенията и различните им аспекти. Разгърнаха се човешки отношения, основани на взаимност и уважение от една страна, а от друга - такива, базирани на контрол, възлагане на все повече и вменяване, че провал е невъзможен (често несъзнавано). Много автентични персонажи, с достоверно изградени мотиви, емоции и действия. Любими актьори взеха участие тук, дори и тези, които имаха епизодични включвания бяха подбрани с мисъл. Музиката също много ми допадна, особено главната песен (Ha Hyun Sang - Alright). Остави ме с приятно усещане на финал.
  5. Koizora

    Big Bang

    Няколко пъти започвах да пиша, но накрая се отказвах. И при мен е същото положение. Тъжно ми е. И все пак се радвам за него. Видно е, че е на друг етап от живота си, усеща се различен, а това няма как да не се прояви чрез творчеството. Явно ще продължаваме да слушаме старите песни от една ера. Аз съм в очакване на Джи, откакто влезе и излезе от казармата. Ще видим какво ще ни поднесат.
  6. Koizora

    Big Bang

    Вчера беше годишнина от излизането на Still Life. 04/05, 05/04 или 05/05. Оставаме си с надеждата. Скоро в разговор ми обърнаха внимание колко много неща са се случили (като цяло и по отношение на мен) през времето, през което не издаваха музика по различни причини. Предполагам, че насред всички промени, очакването към тях си остана непроменено, дори и в глобален план. At sunset next year, A blooming spring A midsummer night’s dream Feeling fall, then winter’s snow Spring summer fall winter Four season with no reason.
  7. Не можах да го усетя този сериал, а подходих с големи надежди и очаквания. Първите епизоди бяха интересни и почти неусетно стигнах донякъде, като след това вече ми стана безинтересно. Актьорската игра беше чудесна. Действието беше много описателно за Южна Корея, тъй като засягаше важни теми - отношения, работна среда, приятелство, партньорство, оцеляване /в буквален и преносен смисъл/. Но на мен може би клишетата ми дойдоха в повече и поради това го оставих за момента.
  8. Прекрасни Хикари и Такеру. Не съм очаквала и друго от тях - в изключителна дълбочина изградиха образите на Яе и Харумичи. Впечатлиха ме младежите, които представиха техните по-младите версии - представиха се страхотно и доставиха автентично емоциите на героите. Като цяло ми хареса. Имаше интересен сюжет и добра актьорска игра. Минус за мен беше честото прескачане от време във време, което особено в началото беше леко объркващо. Също имаше доста персонажи, за които ми се струваше, че бяха за удължаване времетраенето на епизодите. Въпреки това ми хареса. Подейства ми като машина на времето, връщайки ме в първите години, в които започнах да гледам азиатско кино и да се запознавам с тази така магична култура. Винаги свързвам песента на Хикару с филма Sky of Love /Koizora/, като чувайки я тук, си спомних за Харума Миура.
  9. Благодаря на @Baiorettoза напомнянето, че има втори сезон на този така любим сериал. Почивните дни си направих маратон и го изгледах на един дъх. Както и първи сезон, и втори дълбоко ме разчувства. Персонажите и личните им истории бяха много трогателни и емоционални. Точно поради това по естествен начин беше проявата на съпричастност и състрадание към героите. В този сезон изключително ми се прояви И Джонг Ън. Надявам се, ако има трети сезон, отново да вземе участие. Страхотна е във всички роли, в които съм я гледала. Първата запомняща се беше в Oh My Ghost, а последната в Our Blues, който приключих миналата седмица. Тук беше удоволствие да я гледам редом с Хо Джун Хо, Ко Су и Ха Джун. Бяха голям тандем. Ким Донг Хуи и децата-актьори бяха прекрасни. Присъединявам се към горното мнение и препоръчвам.
  10. Прекрасен сериал, с действителни персонажи и човешки съдби. Рачувства ме, разсмя се, съпреживях всяка една история. Отрази живия живот. Онзи на отрудените хора, които правят всичко възможно да изкарат прехраната си; на наранените и страдащи хора, опитващи се да излекуват раните си; на тези, които винаги са с намерение за любов и приятелство; на хората, които колкото и да е трудно не се отказват от мечтите си; на онези, запазили мекотата на сърцето и добротата си; на хората, които дават най-доброто от себе си във всеки един момент, като през това време са готови да подкрепят близките си. Наред с това обърна внимание на важни житейски теми. Всичко беше доставено по изключително достоверен и емоционален начин. Страхотен актьорски състав. Любими сценарист и режисьор. Музиката беше перфектна. Все по-редки са вече такива сериали. Благодаря за субтитрите!
  11. Сега попаднах на тази статия в Сумпи, в която Джунг Ги говори за слуховете по отношение на Кейти. Твърди, че са неверни и всъщност тя не е самотна майка. Като цяло звучи щастлив. Song Joong Ki Expresses His Affection For His Wife, Speaks Up About Rumors
  12. Натовари ме този сериал, но не мога да отрека, че имаше своите трогателни моменти и интересни житейски истории. Цялостното ми усещане е, че ме напрегна - дълги епизоди, които някъде до средатата се гледаха леко, докато в един момент започнаха да стават по-тромави. Изгледах последните епизоди с превъртане, просто за да го довърша набързо. Второстепенните персонажи и актьори повече ми харесаха като представяне - Канг Ги Йонг особено. На моменти ми хареса историята, актьорите, персонажите, но като цяло нещо ми липсваше сякаш, или може би не бях в настроение за него.
  13. Много ми хареса този сериал. Някои от историите на персонажите ми разбутаха душата. Бяха засегнати важни проблеми за корейското общество, върху които по достъпен начин се хвърли светлина. Страхотни Ким Хи Сон, И Су Хьок и Юн Джи Он! И Су Хьок заслужава главна роля, надявам се вече да получи такава.
  14. Чудих се откъде ми е позната и установих, че преди доста години съм я гледала в два мои любими италиански филма - Tre metri sopra il cielo и Ho voglia di te. И двамата ми изглеждат като хора, които се търсят в личен план. Дано да са наясно със себе си и да намерят това, което търсят във връзките си. Не мога да преценя все още как ми стоят заедно. Така или иначе него не го усетих и с Хье Кьо /без да съм следила историята им, нито тях поотделно/. Корейската фенщина е отвъд здравословните граници, за пореден път се проявява и не оставя лично пространство. Не мисля, че в днешно време изобщо би следвало да става въпрос за избор - или връзката или актьорството, но от тази гледна точка Корея е друг свят. И все пак, по един или друг начин, Джунг Ги вече мина по нелесен път по отношение на връзката и брака с Хье Кьо и се сблъска с какво ли не. Така че предстои да видим как ще се развият нещата.
  15. Koizora

    Big Bang

    И на мен не ми хареса особено. Липсваше ми.. душа и автентичност сякаш. Накрая ме остави с усещане за някаква смесица от нещо. Хареса ми Те, макар че показа позната част от себе си - като мелодия, хореография, заснемане. Независимо от това, страхотно е, че се завърна. Ще видим следващите парчета. По отношение на Джимин нямам наблюдения и това е първата негова песен, която слушам /с изключение на някои от първите парчета на групата му/. В интерес на истината ми хареса, гласовете им с Те добре се блендираха. Присъствието му ми напомни на визиите на Джи. Изобщо липсва ми Джи и това е!
  16. За мен това беше един от най-добрите сериали за годината. Гледах го два последователни пъти и пак не ми бяха достатъчни. Действието и героите бяха многопластови, дълбинни, разгръщаха се във всеки следващ епизод. Имах чувството, че всеки детайл имаше значение. Много мои теми, много автентични персонажи и действителност. През цялото време в мен се проявяваха усещания на безнадежност-надежда, самотност-взаимност, безмълвност-любов, които най-много си проличаха в отношенията между членовете на семейство Йом. Бяха като едни разделени острови, които се обединяваха по време на хранене. Макар да не общуваха загрижеността им беше видна и си проличаваше от погледите, думите, дори критиките. Въпреки взаимодействията си, брата и сестрите също накрая винаги се събираха заедно и се явяваха един за друг. Тримата бяха чувствителни, старателни, търсещи мястото си хора в един свят, в който често се усещаха, че не са достатъчни и трябва да покриват някакви изисквания. В един от епизодите някой от героите каза, че е изпитал различни емоции, които е започнал да се освобождава. Та, в тази връзка, освобождаването не е крайна спирка, а процес, прз който всеки от героите премина. Йом Ги Джонг освободи гласа си, успя да се заяви, да се застъпи за себе си, да се преоткрие, за което спомогна и мистър Ку. Имах чувството, че душите им се бяха намерили на това място, в този момент, когато са имали най-голяма нужда. Настъпилата и в двамата вътрешна промяна намери проявление навън. В Йом Чанг Хи също настъпиха промени и това стана, когато започна да вярва в себе си и да работи за това, което иска. На Йом Ги Джонг не й беше лесно, но преживяванията й може би трябваше да я научат на търпение и приемане на другите. Всеки от тях имаше да учи собствени уроци за себе си и за отношенията си. Накрая, любовта, която персонажите срещнаха и малките стъпки, които направиха към това да изразяват себе си, откриха за тях съвсем различна реалност. Актьорската игра, начините на заснемане на сцените и музиката бяха прекрасни.
  17. Ким Донг Хи, който също се представи много добре.
  18. В корейската версия Ю Дже Мьонг и Ан Бо Хьон, поне за мен, бяха жестоки в образите си на злодеите в историята. Ан Бо Хьон, където и да го гледам, винаги ми изниква ролята му в Itaewon Class.
  19. Не съм гледала още японската версия. Може да прегледам някой епизод от любопитство, макар че не си падам по римейк на сериали. Относно корейската версия - спомням си, че подходих с леко предубеждение без конкретна причина. Изгледах първи епизод и установих, че атмосферата, темата, взаимодействието ми резонираха за онзи момент, в който започнах да го гледам. За мен Ким Да Ми, И Джу Йонг и Рю Гьонг Су веднага се откроиха и силно ме впечатлиха, а Пак Со Джун видях в различна светлина. Музиката слушам и до днес.
  20. Жегна ме много този сериал и темите, които се разгърнаха в него. Изключително болезнен и много графичен. Такъв трябваше да бъде, за да покаже абсолютното незачитане и погазване на човешките права, пълната незаинтересованост от страна на обществото и липсата на наказания за виновните лица. Напомни ми на Silenced (2011) с Гонг Ю и Чонг Ю Ми. Толкова много и тежки травми, обърнати гърбове, тежка стигма и предразсъдъци по отношение на страданията, които са преживяли тези души. Прочетох материали и гледах видеа за Brothers Home. Дали нещо се е променило? Не мисля. Дискриминация, отритнати хора, хора, които се считат за неудобни за обществото, самотни, бездомни, изоставени, предразсъдъци. Открих смисъл във финалните сцени на 11. Много тъжно.
  21. Много мил и сърцераздерателен филм. Напомни ми на първите корейски филми, които гледах.
  22. Изгледах го след като се спомена в темата на Bulgasal. Хареса ми историята, музиката, актьорската игра на И Дже Ук, както и на актьорите, изиграли маговете, кралското семейство и второстепенните персонажи. Колкото до Чонг Со Мин, не бих казала, че не ми допадна представянето й, но на моменти погледите, които вкарваше не ми бяха на място. Покрай ерата на You're Beautiful бях голям фен на сестрите Хонг, а след "ангелите" единствено Hotel Del Luna ми хареса. Късно видях, че те стоят зад този сериал, но се чувстваше тяхната работа. Според мен епизодите бяха много и дълги, затова и последните епизоди приключих с превъртане. Като цяло ми хареса, но сякаш имах нужда от повече дълбочина. Интересно е за втори сезон как ще се обърнат нещата. Мен повече ме интересува
  23. Това е ужасно. Потресаващо и безумно.
  24. Искрен, топъл сериал с автентични и чувствителни герои, с химия между актьорите. Пресъздаде нормални и близки от действителността отношения между хората. Остави послание за емпатичност, помагане, любов, добруване. Героите се събираха заедно в изпълнение на мисията, която бяха поели. Всеки влизаше със собствената си индивидуалност, беше видян, приет, обичан какъвто е и заради това се съвместяваше с останалите. Възприех членовете от Екип Джин точно като едни части от пъзел, които си бяха паснали и се бяха споили заедно, за да се превърнат в прекрасна цялостност. Хареса ми как беше показана трансформацията на героите, противоречита, които изпитваха, съмненията, с които се сблъскваха, новите истини за себе си, които осъзнаваха и как се изграждаха и изграждаха все повече. Хареса ми как общността, която си бяха създали персонажите изваждаше по-доброто от тях и че на всеки беше предоставена вяра, че може да е добър. Това ставаше с любов. Дори в критиката имаше любов. И така трябва да е. Любим Сонг Донг Ил. Прекрасен Чани. Наред с тях всички актьори се представиха страхотно. Нямаше момент, в който актьор да не достави емоция. Нямаше момент, в който епизод да не ми хареса. Имах чувството, че гледам сериал от "старото време". Достигна до мен в точното време. Благодаря за субтитрите. Удоволствие беше да гледам с тях!
  25. Душите им се срещаха във всички животи, тъй като имаха да доизясняват неща от миналите прераждания. Булгасал каза, че веднъж създадени връзките между душите няма да си загубят. Единствено ролите ще се сменят, докато не се научат уроците. Още не съм гледала Алхимия на душите. Приличат ли си, че го сравняват с Булгасал?
×
×
  • Създай нов...