Jump to content

Koizora

Потребители
  • Posts

    931
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

Everything posted by Koizora

  1. В корейската версия Ю Дже Мьонг и Ан Бо Хьон, поне за мен, бяха жестоки в образите си на злодеите в историята. Ан Бо Хьон, където и да го гледам, винаги ми изниква ролята му в Itaewon Class.
  2. Не съм гледала още японската версия. Може да прегледам някой епизод от любопитство, макар че не си падам по римейк на сериали. Относно корейската версия - спомням си, че подходих с леко предубеждение без конкретна причина. Изгледах първи епизод и установих, че атмосферата, темата, взаимодействието ми резонираха за онзи момент, в който започнах да го гледам. За мен Ким Да Ми, И Джу Йонг и Рю Гьонг Су веднага се откроиха и силно ме впечатлиха, а Пак Со Джун видях в различна светлина. Музиката слушам и до днес.
  3. Жегна ме много този сериал и темите, които се разгърнаха в него. Изключително болезнен и много графичен. Такъв трябваше да бъде, за да покаже абсолютното незачитане и погазване на човешките права, пълната незаинтересованост от страна на обществото и липсата на наказания за виновните лица. Напомни ми на Silenced (2011) с Гонг Ю и Чонг Ю Ми. Толкова много и тежки травми, обърнати гърбове, тежка стигма и предразсъдъци по отношение на страданията, които са преживяли тези души. Прочетох материали и гледах видеа за Brothers Home. Дали нещо се е променило? Не мисля. Дискриминация, отритнати хора, хора, които се считат за неудобни за обществото, самотни, бездомни, изоставени, предразсъдъци. Открих смисъл във финалните сцени на 11. Много тъжно.
  4. Много мил и сърцераздерателен филм. Напомни ми на първите корейски филми, които гледах.
  5. Изгледах го след като се спомена в темата на Bulgasal. Хареса ми историята, музиката, актьорската игра на И Дже Ук, както и на актьорите, изиграли маговете, кралското семейство и второстепенните персонажи. Колкото до Чонг Со Мин, не бих казала, че не ми допадна представянето й, но на моменти погледите, които вкарваше не ми бяха на място. Покрай ерата на You're Beautiful бях голям фен на сестрите Хонг, а след "ангелите" единствено Hotel Del Luna ми хареса. Късно видях, че те стоят зад този сериал, но се чувстваше тяхната работа. Според мен епизодите бяха много и дълги, затова и последните епизоди приключих с превъртане. Като цяло ми хареса, но сякаш имах нужда от повече дълбочина. Интересно е за втори сезон как ще се обърнат нещата. Мен повече ме интересува
  6. Това е ужасно. Потресаващо и безумно.
  7. Искрен, топъл сериал с автентични и чувствителни герои, с химия между актьорите. Пресъздаде нормални и близки от действителността отношения между хората. Остави послание за емпатичност, помагане, любов, добруване. Героите се събираха заедно в изпълнение на мисията, която бяха поели. Всеки влизаше със собствената си индивидуалност, беше видян, приет, обичан какъвто е и заради това се съвместяваше с останалите. Възприех членовете от Екип Джин точно като едни части от пъзел, които си бяха паснали и се бяха споили заедно, за да се превърнат в прекрасна цялостност. Хареса ми как беше показана трансформацията на героите, противоречита, които изпитваха, съмненията, с които се сблъскваха, новите истини за себе си, които осъзнаваха и как се изграждаха и изграждаха все повече. Хареса ми как общността, която си бяха създали персонажите изваждаше по-доброто от тях и че на всеки беше предоставена вяра, че може да е добър. Това ставаше с любов. Дори в критиката имаше любов. И така трябва да е. Любим Сонг Донг Ил. Прекрасен Чани. Наред с тях всички актьори се представиха страхотно. Нямаше момент, в който актьор да не достави емоция. Нямаше момент, в който епизод да не ми хареса. Имах чувството, че гледам сериал от "старото време". Достигна до мен в точното време. Благодаря за субтитрите. Удоволствие беше да гледам с тях!
  8. Душите им се срещаха във всички животи, тъй като имаха да доизясняват неща от миналите прераждания. Булгасал каза, че веднъж създадени връзките между душите няма да си загубят. Единствено ролите ще се сменят, докато не се научат уроците. Още не съм гледала Алхимия на душите. Приличат ли си, че го сравняват с Булгасал?
  9. 19880818 Специален и неповторим Джи! Неподправен, талантлив, креативен, искрен, чувствителен. Артист, творец, вдъхновител. Няма друг артист, който да следвам и да очаквам толкова много години. Възхищавам се на креативността му, на вниманието, което отдава на детайлите, на скромността му, на личността, която е. Пожеланието ми към него винаги е било да бъде в мир със себе си и да си позволява да бъде себе си. Знам, че ще се върне с нова музика, когато е готов. Fantastic Baby all day.
  10. Актьорската игра беше на ниво. Юн Кье Санг и Со Джи Хье добре влязоха в образите си, харесаха ми отношенията, които изградиха. Ким Джи Сок беше страхотен, както винаги. Не знаех, че Джупал участва. Може би, ако бях видяла по-рано щях да се откажа, но изненадващо ми допадна как изгради героинята си без много да ме издразни. Не съм я гледала в сериал никога, не съм слушала много песни на групата й, като цяло нямам наблюдения за нея - само знам, че имаха "скандал" с Джи Ди. Актьорите от рекламната агенция - жестоки образи. Ким Га Ън и Те Ин Хо също ми харесаха много. Жалко, че връзка на героите им остана някак недовършена. Имаше потенциал в развитието на отношенията им и на моменти ми бяха по-интересни от главните, за което допринесоха и самите актьори. Подходих с предубеждение, но ми хареса, въпреки някои нелогични моменти и финалните епизоди.
  11. Прекрасен сериал, който разкри силата на приятелството, топлината в отношенията, търсенето и изразяването на себе си, нуждата от подкрепа и помощ. Многопластов, емоционален, с интересни и автентични персонажи. Започна много добре, но към последните епизоди всичко се случи изведнъж. Някак обаче действието се разви и приключи, следвайки развитието на личността и на отношенията в житейски план. Всеки един от героите израстна. Промени се. Научиха се един друг. Не всичко и всеки остава. Върнах се назад в годините, дори се почувствах леко носталгично, въпреки че не бяха любимите ми времена. Страхотен каст. Любима Ким Те Ри. Беше удоволствие да я гледам. Нам Джу Хьок също се представи много добре. Приятелската групичка, родителите, треньорката, всеки беше на мястото си.
  12. Започнах да го гледам преди няколко месеца и още в първите моменти си помислих, че заради такива сериали заобичах корейското кино. Докато не заседнах на седми епизод. В един момент поведението на главните герои ме измори и не упях да продължа. До вчера, когато имах усещане да продължа от там, докъдето съм спряла. Явно първоначално не съм била в подходящо настроение за този сериал. На втори опит приключих останалите епизоди за един ден. С всеки следващ епизод героите се разтваряха за себе си и за мен станаха ясни причините за поведението им. В един от епизодите се каза, Топъл и човешки сериал, в който персонажите бяха изобразени като човешки същества със своите травми, страхове, несъвършенства, положителни качества и с пълната им палитра от емоции. Едни хора, които всекидневно и ежеминутно се опитваха да оцеляват и да се справят с реалността, в която се намираха. Първоначално както са знаели и придобили, впоследствие чрез съзнателни избори, комуникация и откритост. Хареса ми много, заради изпълнението, актьорската игра, човешкото в него, музиката. Отдавна чаках да се появи такъв сериал, предвид че последните години все по-трудно харесвам това, което излиза. Препоръчвам. Заслужава да се види и съпреживее. Благодаря за субтитрите!
  13. Много мил и искрен филм. За приятелството, за любовта, за взаимността. За тези важни връзки с първите приятели и любови, които остават като спомен и съпъстват човек. Независимо от това какви са били и как са завършили. За по-добрата версия в миналото или за по-добрата версия в настоящето или пък в бъдещето. Човек търпи промени, редом с обстоятелствата и средата, в която се намира. И тук го показаха по много автентичен начин. Прекрасен филм. Благодаря за превода.
  14. Минаха пет години от излизането на много любим за мен албум /и песен/ на Джи. 2017г. отново не беше лесна за групата и лично за Топ, но и тогава успяха по някакъв начин да преминат. G-DRAGON - '무제(無題) (Untitled, 2014)' M/V Според мен, не случайно, точно днес Джи е решил да отбележи годишнината - 5 - 5. 5 years have passed since then
  15. QUIZ: Which BIGBANG Song Is Your Life Anthem? Това е било качено преди една седмица в сумпи. Моята е Bang Bang Bang.
  16. Имахте ли проблеми с влизането? На мен ми даваше, че няма информация за страницата. Опитах се да вляза и ми изписа, че имам забрана. А като гост успях да вляза.
  17. Много добро обсъждане на песента, видеото и символиката от Мат. Песента е ода за миналото и химн за бъдещето. Instagram
  18. Преди малко успях да изгледам видеото на спокойствие.. И ми стана тъжно, както когато излезе Last Dance. Имам чувството, че е раздяла по някакъв техен начин, но и продължение напред. Имаше символични неща, които открих за себе си като препратка към Last Dance. Независимо, че на първата черна снимка, която се оказа картина на Ad Reinhard и в която виповете са открили образи, за мен си остава светлината и надеждата след всичко, което преживяха. На останалите снимки видях пет реда цветя. Разбит кораб, руини, надписи, столове, значки, те не заедно, но въпреки това заедно, с онази фигура. Ще си чакат Сънгри. Песента усетих като изявление в тази насока. Остава да вярваме, че по-щастливи дни предстоят.
  19. Страхотни!
  20. Не го виждам толкова мрачно. Изглежда ми като непроявена фотоснимка и в дълбочина ми се струва, че има образ. И тази бяла, сякаш надраскана случайно чертичка, ми внася малко светлина. Вижда се, че сякаш има лека тестура и според мен поне точно това символизира, че след всичко преживяно, "надраскванията", тъмнината, има надежда. Но това си е моето първосигнално усещане, когато видях публикацията. С тях нищо не се знае, докато не го кажат. За датата се отнася същото - 4-5.
  21. Юху, не остана! Видях публикацията на Джито в инстаграм. Много е арт и символично. Нямам търпение. ❤
  22. Много добър саундтрак. Пак Сонг Унг, Хо Джун Хо, Ким Джунг Нан, Пек Джи Уон, Юн Се А, Ким Хье Юн и др. Жалко за смъртта на актрисата Ким Ми Су. Актьорите, които уж бяха в поддържащи роли, направиха сериала. Тук ми се затвърди усещането, че Хе Ин като присъствие и игра е страхотен, но сякаш всяка следваща роля му е малко продължение на предишната, макар последните му проекти да са една идея по-различни. Мисля, че ще му подхожда да играе персонаж, който да се бори със сенките си. Точно такова излъчване ми създава. Джи Су се губеше в сравнение с другите, което е разбираемо предвид, че е това е първата и роля. Въпреки това не беше чак толкова неприятна. Изморих се много. Ако епизодите бяха по-малко на брой, можеше да е по-добре. Започна горе долу добре, на моменти беше интересно, но от шести до дванадесети епизод се въртеше едно и също.
  23. Instagram Този колаж казва всичко. A Star Reborn. Бих казала, че не само се е преродил като артист, но и като човек. След всичко, през което премина, през сенките, през самотата, през общественото мнение, което беше по-тежко от съдебната присъда. Прероден човек е. Преродена душа. Сега с всичко ново, което е пред Топ, ще може да видим трансформацията в личността му, в изкуството му, в работата му. Защото те са свързани. Радвам се, че сподели преживяванията си. Явно е преработил нещата и е усетил, че сега е подходящото време да говори и да обясни какви са мотивите му.
  24. За И Дже Хун годината беше силна с двата сериала, в които участва - Move To Heaven и Taxi Driver. Страхотна игра и в двата направи. По достоверен начин изрази емоциите, чувствата и настроенията, които Ким До Ги изпитваше, катарзисите, през които преминаваше. Дори без да изговаряше дума, състоянията бяха отразени на лицето му, чрез положението и движенията на тялото му, дори челюстта му пресъздаваше всичко. Много му подхождат такива персонажи. Съумява да покаже и тъмната, и светлата страна на всеки образ, който играе. Време е отново да си припомня Сигнал, където ми е неговата любима роля. И Сом е интересна и разпознаваема като излъчване и присъствие. На много места четох, че хората не са я възприели в ролята на прокурор и им изглеждала скучна. Не мисля така. При Канг Ха На трансформацията се случи по-бавно, но може би при нея бяха едни от най-големите промени в развитието й. Към последните епизоди с последните си действия показа напълно различна страна от себе си. Не ми беше скучна. Видях я по-скоро вглъбена в себе си, в това какво е правосъдието е страната й, по какъв начин да помогне и да бъде по-добър прокурор. Имаше противоречия заради действителността и нейните представи и се блъскаше в гредите, които срещаше по пътя. Любимото трио Го Ън, Гьонг Гу и Джин Уон бяха страхотни. Господин Чанг също много допринесе за цялата атмосфера между групата. През много неща преминаха заедно и всеки се промени по пътя, пребори се с травмите и по някакъв начин израстна през загубите. Страданието ги свързваше и отмъщението ги събираше. Таксито им беше като обща спирка, при която да се подслонят докато достигнат до финалните моменти, когато дейността им беше приела различно осъзнаване. Президент Пек и нейната група бяха железни образи. Тук ми хареса как един актьор изигра близнаци. Много добре му се получи на И Хо Чол. Актьорите се съвместиха с образите си и ги изградиха много добре, независмо какво екранно време имаха и в какво участие /жертви, престъпници, прокурори и др./. Може и да е имало малко провлачване към последните епизоди, но като цяло на мен ми хареса. С нетърпение очаквах вторник и петък и благодаря за субтитрите. Посланието беше много важно: "Не позволявай на злото да те обземе, пребори го с добро!'. Препоръвам.
×
×
  • Create New...