Jump to content

Koizora

Потребители
  • Content Count

    850
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

82 манджу

About Koizora

  • Rank
    Пазител

Profile Information

  • Пол
    Not Telling

Recent Profile Visitors

1,962 profile views
  1. Много симпатичен сериал. Имаше мили и приятни моменти. Първата му половина определено ми допадна повече, впоследствие нещата за мен малко забуксуваха, но въпреки това го догледах. Според мен звездите бяха Шин Хье Сон (У Со Ри) и Йе Джи Уон (Дженифър), които изградиха страхотно образите си. Гледала съм Янг Се Джонг (Гонг У Джин) на няколко места и винаги ми се е струвал еднотипен. Тук не беше изключение. Нещо просто не ми достига в играта му. За разлика от него Ан Хьо Соп (Ю Чан) ми направи по-голямо впечатление, макар това да е била първата му роля. Любимите ми персонажи бяха Дженифър - умна, стилна, обръщаща внимание и държаща на детайлите, изказванията и винаги бяха в подходящите моменти; У Со Ри - независимо от обстоятелствата даваше всичко от себе си, показа старание, постоянство и добронамереност, с които привличаше хората; приятелското трио (Ю Чан, "бащата" и "глупчото") - забавни и позитивни младежи, стараещи се да намерят мястото си и да сбъднат мечтите си; колегите на У Джин - също естествени, позитивни и работещи хора; кучето и пилето Надявах се на повече екранно време на Юн Сън У - в началото Ким Хьонг Те беше интересен персонаж и можеше да се получи добра история с него. Една от финалните сцени беше много искрена - когато главните герои бяха заедно и обувките им бяха събрани в коридорчето. Допадна ми идеята, че хората не могат да съществуват сами и като отделни вселени, избягвайки да се намесват в нечий живот. Имам и два любими цитата: "Дори ако искаш да го забавиш или да го ускориш, времето си има свой ритъм. Болезнените моменти, които те карат да искаш да умреш, ще отминат някой ден. След време няма да помниш тези спомени, които сякаш никога нямаше да си тръгнат. Времето ще излекува всичко. Ако го избягваш преди да се случи, истински важните неща ще бъдат отнесени от времето. Когато осъзнаеш, че съжаляваш, ще бъде твърде късно." "Казват, че "Когато една врата към щастието се затвори, друга врата към щастието се отваря за теб." Но много от нас са фокусирани само над затворената врата и дори не осъзнават, че се е отворила друга врата. Може би другата врата към щастието няма да е нещо велико или специално. Може би малките и тривиални неща, които изглеждат незначителни са друга врата към щастието. Ако се строполясате пред затворена врата, преди да е твърде късно, ако погледнете към друга врата към щастието, ако съберете кураж и преминете през нея, тогава навярно, ще успеете да откриете щастие, което дори не сте осъзнавали, че съществува." Ще го определя като сериал за наранени хора, попаднали в различни ситуации и справящи се както знаят и могат, дори и да е по погрешен начин, като избягват от живота си или от останалите хора, които държат на тях. Също и сериал за човешките отношения - за приятелската и семейната топлина и подкрепа. Имаше добри поуки, затова ще пренебрегна слабите моменти и персонажи. Явно не бяха толкова значителни, че да ми попречат да гледам. Препоръчвам. Ии много хубава песен на Хьолин:
  2. Бях решила да гледам Alice като преди това прочетох коментарите и попаднах на мнение, с което препоръчваше Missing: The other side. Благодаря! Ако не го бях прочела може би скоро нямаше да попадна на заглавието и да го изгледам. Прекрасен сериал, много искрен и човешки. Усетих някак близки съдбите на героите и успях да проявя съпричастност към тях. Страхотна актьорска игра, всички актьори придадоха живот на персонажите си. Музиката също беше много добра. Силно препоръчвам!
  3. Ах, забелязвам, че филмите на Корееда "ме намират" в определени моменти, когато имам нужда от тях. Какъв прекрасен филм. Една съвременна история за семейството, отношенията между членовете в семейството и себеприемането. Хареса ми детайлното описание на ежедневието на момичетата. Точно в малките неща и действията, които извършваха ставаха ясни чувствата и привързаността, които изпитваха една към друга. Старата къща беше мястото, което ги обединяваше и събираше заедно. Въпреки различията помежду им съумяваха да се разбират и подкрепят в трудните моменти. Любимата ми сцена беше, когато четирите сестри запалиха заедно фойерверки - бяха толкова искрени, задружни, приемащи себе си и една друга. Много хубав филм. Каквото и да напиша няма да е достатъчно. Заслужава да се види, да се изживее и преосмисли.
  4. Много хубав сериал, който разгърна важни социални проблеми. Бих го определила като топъл и човешки. След всичко изгледано напоследък наистина имах нужда от нещо подобно. Извлякох някои основни поуки от него: Изхвърли боклука - в буквален и преносен смисъл. Често не осъзнаваме как се затрупваме с вещи, които вече не са ни необходими, с емоции и чувства, които не са относими към съответното ни състояние, с товар, който не е наш за носене. Хубаво е от време на време да обръщаме внимание кое наистина е важно и от значение сега, във фазата, в която сме и да правим инвентаризация на вещи, чувства, връзки, мисли. Когато сме емоционално и физически затрупани не можем да видим възможност за нещо ново, а защо не и по-добро. Пребори се с демоните си - стъпка по стъпка, ден след ден. Не е лесно и изисква усилия, но си заслужава. Излез от зоната си на комфорт - казват, че тогава се случват чудесата. Поеми риск да повярваш в хората, може би първо трябва да повярваш в себе си, а може би първо някой трябва да повярва в теб.
  5. Ах, изгледах всички епизоди за два дни в момента имам чувството, че главата ми ще избухне Въпреки това не съжалявам. Страхотни каст и музика. Усетих историята някак близка, затова ми хареса. Свързах я с едни объркани хора, неосъзнати избори, психически проблеми, които са могли да бъдат разрешени при адекватното им посрещане, много предразсъдъци и тесногръдие, стремеж към перфектност. Хубав последен епизод. Остави ми тъжно чувство, заради цялото нещастие, което видях. Разбира се, че имаше някакви безумици и непълноти, за мен за пореден път дразнещото беше глупостта на някои от полицаите и многото сюжетни линии, някои от които останаха неизяснени, но явно съм свикнала и не бяха чак толкова дразнещи, за да ми попречат да гледам.
  6. Много неангажиращ и ненатоварващ сериал, всеки епизод ме оставяше с приятно чувство. Единствено последните серии ми дойдоха в повече поради отношенията с майката на У Сан и сключването на брак. За пръв път гледам Дилраба, а по принцип и рядко гледам китайски сериали, но представянето и ми хареса. "Открих" Джони във "Addicted" и за малкото епизоди, които изгледах ми направи добро впечатление. Различен е и се откроява. Освен това виждам в играта му естественост и искренност. Тук ми се струва, че е вложил доста от себе си в ролята на Сун Лин. Със сигурност ще видя и някой от другите му проекти. Стайлинга на актьорите ми хареса, веднага обърнах внимание на розовото сако на Циц Цин в първи епизод. Намерих подобно и вече е на шивач за поправка Използваната песен за рингтон на мобилните телефони на главните герои (Lenka - We are the brave) точно подхождаше на характерите и целеустремеността им: We are the brave, we are the bold, we can do anything, anything, we are the light, we light the dark, we can do everything, everything.
  7. Koizora

    Big Bang

    Ново включване от Топ в инстаграм Пророчеството от преди 9 години • Видно от клипа на Fantastic baby предрекоха шлемовете, а и си го казаха в текста My footsteps are faster than others • Качил е част от клипа, на която са петимата и феновете са доста развълнувани Не си забравяйте маските • В тази публикация дори е отговорил на коментар. Двамата с Теянг се включват понякога и отговарят
  8. Попаднах на заглавието случайно чрез онлайн материал за най-добрите корейски филми, правени по действителен случай, която също открих случайно Не проумявам как съм го пропуснала досега. На моменти ми беше труден, предполагам защото ми напомни доста неща, които не харесвам в корейските филми от този тип. Предимството тук беше страхотният актьорски състав - изключително ми хареса представянето на Ким Санг Кьонг, Чон Ми Сон, която за жалост е починала, както и това на Сонг Канг Хо. Поразрових се за актуална информация относно разследването и прочетох, че през 2019г. корейските власти обявили, че по отношение на няколко от убийствата има съвпадение на ДНК с обвиняем, който вече изтърпявал наказание доживотен затвор за изнасилване и убийство на сестрата на съпругата си през 1994г. Посочено е, че не може да бъде изправен пред съд поради изтекла преследвателна давност. The New Work Times Hollywoodreporter Lee Choon Jae - Wikipedia
  9. Много човешки филм. Гледах го неотдавна с английски субтитри, но едва вчера изгледах Train to Busan с Гонг Ю и Чонг Ю Ми и установих, че всъщност ги харесвам като екранна двойка, особено след Silenced, затова и повторих лентата. Хареса ми много, разгледа изключително важни проблеми, касаещи обществото, семейството, половото равенство, дискриминацията, психическата цялост. Проблемите на главната героиня не бяха предизвикани само от семействата, а като цяло от наложените нрави в обществото. Видна беше репресията по отношение на жените през годините, изпитана и преживяна по различен начин от майките на главните герои, бабата, лелите. И тук беше налице предпочитанието към мъжките деца, които се отглеждат като крале и се възпитават да мислят за себе си като такива (в повечето случаи), както и разбирането, примането и осъзнаването на трудностите, които рожденната дъщеря изпитва като нечия съпруга и като жена, а отричането, пренебрегването и натоварването на снахата. Според мен психичното състояние на главната героиня беше проявено в резултат на продължителното негативно натрупване на емоции, липсата на емоционални граници, неизговорените проблеми, притеснението и неудобството да устоява себе си в семейната, работната, културната среда. Цялото мълчаливо страдание и потисничество бяха довели до създаването на защитна реакция, изразяваща се в приемането на различни образи. И на мен този момент ми направи впечатление.. Беше налице толкова силно примирение от страна на героинята, сякаш смяташе, че не заслужава нищо повече от това и търсеше вината в себе си. Направи ми впечатление и реакцията на майката на главната героиня, когато стана свидетел на "преобразяването" на дъщеря си, запитвайки Проблемите бяха показани като една спирала, а разрешаването им според мен ще е възможно при колективното им разбиране от страна на обществото, което няма да е никак лесно. Сякаш все още и все повече се срещат такива отношения, което е доста тъжно. Някак вяра ми вдъхна поведението на главният герой Едно обаче е ясно - мълчанието и неразговарянето не води до нищо продуктивно. Прекрасен, човешки и някак топъл филм. Както са написали по-горе оставя те с усещането, че всичко ще се оправи.
  10. Koizora

    Big Bang

    Eх, Джитката ми липсва и особено живите му изпълнения. Поздрав с любимата ми песен
  11. Koizora

    Big Bang

    G-Dragon Instagram 2020.8.18
  12. Много тъжна новина. Още не мога да повярвам, че това се е случило с него. Впечатлена съм от него още от времрто на Sky of love (Koizora) и Taisetsu na Koto wa Subete Kimi ga Oshiete Kureta, които изгледах безброй пъти. Много, много тъжна новина. Отиде си още един талантлив млад човек.
  13. Koizora

    Big Bang

    Честит рожден ден на този талантлив Джи, който прави света по-добро място с изкуството и музиката си. Излишно е да пиша, че чакам завръщане, всички чакаме , но дано да е скоро.
  14. И аз съм на мнението на Lawandula относно сцената с коня. Едва ли точно тогава, а и предвид последващите събития с баща и и Корьо, Нян Ин е избрала
×
×
  • Create New...