Jump to content

Mood

Потребители
  • Content Count

    143
  • Joined

  • Last visited

Everything posted by Mood

  1. Япония, че то с избора на снимка, няма как да не е ясно, ха-ха! От 2004 г. Има характерен танц. Една от ролите е поверена на актьор, който участва в друг любим филм на известен режисьор.
  2. Даже и с жокера, Кубозука Йоске, пак голямо ровене падна, но най-вероятно е For Those We Love?
  3. На теб се надявах да познаеш града, затова избрах този кадър! И като цяло си е голяма подсказка, ако добавим и известен режисьор и актриса, участваща във филма. Давам още един кадър.
  4. Най-вероятно е Sad movie, защото другия съм го гледала и нямам спомен сцената да е оттам. Голямо познаване падна.
  5. Да, аз го знам като Suicide club, другото му име, но говорим за един и същ филм на Соно. Ти си.
  6. Айде нещо лесно. Япония, 2002 г. И като стане седем и половина идва метровлакчето и...
  7. Ако съм познала Наруми Рико, която много харесвам. Може би е Bushido Sixteen?
  8. От Имоу минахме на Шунджи Ивай. Давам ред.
  9. Японски, от 2004 г. Две девойки са в главните роли. Ако не е достатъчно довечера ще пусна друг кадър.
  10. Дано не ви затрудни. От доста добра година за азиатски продукции е.
  11. Знаех си, че ми е познато, но не можах първоначално да се сетя кой от трите е, Happy Times, The Road Home или търсеният Not One Less. Имоу отново, разбира се
  12. Нещо по-старо давам. Японско.
  13. Прилича ми на Raise the Red Lantern на Имоу? И абсолютно си заслужава гледането!
  14. Ами да, явно всички сме очаквали голямото завръщане на Ким Ки Дук, но засега ще почакаме. И според мен идеята е за представяне на действителната същност на корейската филмова индустрия, но къде е истината. Всяко едно нещо си има две страни. Вярвам, че показаното донякъде е реалистично, но все пак... Както се казва монетата винаги има две страни. За едни едно е добро, за други друго. Същото е и с красотата, и с играта и прочие. Филмът не провокира, не шокира, просто не е. Преводът е един път. Благодаря!
  15. От известно време който и да ме попита кое е най-хубавото на Китай аз с категоричност твърдя, че това са хората. Вярно много са, шумни са, доста неорганизирани, движат се като в хаос, без ред, но те са един изключително комуникативен народ, въпреки че голямата част не говорят чужд език. Пътуването към Лоуян ми даде поглед към този факт, а после само се затвърждаваше. Китайците без проблем в купе за 6 души могат да приютят 9 и от това никой да не се притеснява. Имаше и подобни случаи в метрото в Пекин. Нямат притеснения относно това да си кажат или покажат, че те харесват и искат да се снимат с теб. Друго, което искам да споделя, че са ужасни шофьори. Изпреварват от най-лява в на-дясна лента, докато говорят по телефона и същевременно натискат клаксона. А с какво ли шофират? Ха-ха! Пешеходците нямат никакво предимство, а пък и те си пресичат, където им падне. Да ти спрат на пешеходна пътека, абсурд. Колкото си по-голям , толкова твоето предимство е по-голямо. Таксито в Сиан зави пред табелата за забранен ляв завой, защо ли им ги слагат.
  16. Мими, не си много точна! Всъщност ядохме неща от улични търговци и никой не се е оплакал! Пред хостела в Шанхай, в Сиан на главната улица, пред Fammen tеmple, може и други да има, но в момента не си ги спомням. Истината е, че бяха доста вкусни, макар и някои да са лютички.
×
×
  • Create New...