Allisan, благодаря ти за тази тема! Отдавана се канех да напиша нещо за този филм, който беше първия корейски филм който гледах и който ме зашемети. Филм на който можеш да плачеш и да се смееш едновременно, на който ти става тъжно, носталгично, но те завива с топло одеало и те слага до камината да се сгрееш. Бабека е голям сладур, да си я сложиш в рамка и да си я гледкаш, а малкият хулиган е "кентъкифъраидчикиииин" отвсякъде, типична невинна детска душица, жертва на забързаното консуматорско общество.
И нещо любопитно, което четох (не помня къде) за главната героиня Kim Eul-boon. Тя се оказа природен талант, на който режисьорката се натъква случайно в едно отдалечено село, в търсене на подходящо място за снимките. Тъжното е, че голямата популярност разрушава идиличния и начин на живот и тълпите от туристи и почитатели я принужадават да напусне дома, в който е прекарала живота си и да потърси усамотение на друго място.