Специално потърсих темата за този филм,защото е Ихей е образец за това какъв трябва да е човек,който живее живота си максимално.И като всеки филм на Куросава и този не се отличава с грандиозни специални ефекти,но друго е важното в този филм,душата...наистина показват ни красивото в света,и това е филма който съм изгледал с най-леко сърце от началото до края.И не ми е ясно аз ли съм по-прозорлив или по-субективен,но за филми в които главните герои са,сладки се коментира повече,пък и било тяхното съдържание леко липсващо (не приемайте мнението ми като нападка,най-малко така бих искал да звуча).