diecast

От миналата есен тренирам Айкидо, Иайдо и Джодо. От доста време исках да тренирам Айкидо, но все не се засичахме със сенсея, за това като дойдох в София да уча, едно от първите неща, които направих беше да потърся в близост Доджо, където да тренирам. А за Иайдо-то(изкуството на ваденето на меча от саята и посичането на противника) и Джодо-то(изкуството на късата пръчка), просто така се случи - трите в комбинация са много интересни и разнообразни. Не пречат едно на друго, дори напротив, адски много помагат. А дали съм прилагал наученото върху някой - да, върху една мацка от общежитието, която се базикаше с мен - "айде бе, покажи какво научи, покажи". След едно Ikkyo се намери по очи не земята. За огромно мое съжаление обаче тоя семестър трябваше да прекъсна тренировки(вече сумарно около три месеца), защото много почнаха да ме товарят от университета. Надявам се есенния семестър да е по-спокоен, за да намирам време и за тренировки.

Това ще се излъчва ли днес(24.05.13г), че ми направи добро впечатление?

Малко в страни от темата, но има и до някъде връзка със Северна Корея. Замислете се - краварите/аз така им викам на американците/ последно време много започнаха да си позволяват да се мешат в делата на не една и две държави по света. За пример - Северна Корея и тяхната ядрена програма, Иран и тяхната ядрена програма, Ирак и евентуалното притежание на биологично и ядрено оръжие. Та в крайна сметка се повдига въпроса кои са краварите, че да решават кой може и кой не може да притежава такъв тип оръжие? И нищо чудно заради краварите и техните опити да се налагат по цял свят да подпалят световен конфликт. Защото Иранците не са Иракчаните, а в оня регион не един и два народа са набрали на краварите заради политиката, която водят спрямо тях. В BBC се шматкаше един интересен анализ на техен коресподент за евентуален удар на Иран срещу Израел, който го интересува може да му хвърли едно око.

Не знам дали му е тук мястото, но все пак става въпрос за технологии. Всъщност ако сте гледали екранизацията на 1984 на Оруел може би ще видите познати кадри. С единствената разлика, че тук е напълно реално:

Писах доста, но в крайна сметка реших, че не си заслужава. Само ще ти кажа, че докато първият е мислил за народа и нацията, и е избягвал да го въвлича в безмислени конфликти и вторият, който постоянно си търси поводи да се ребчи я на южняците, я на "капиталистите" без значение жертвите, които би дал един такъв конфликт.

Само да те светна, че не можеш да сравняваш Цар Борис III с Ким Чен Ир, по абсолютно никакъв начин...

Епа... Бог да го прости другаря Ким Чен Ир Сега остава синът му да поеме по правилния път на държавната политика и всичко ще си дойде на мястото. Ето един клип как народа приема новината: , между другото - трябва да имате сериозен запас от нерви за да го изгледате, и след като го изгледате 100% ще си зададете интересни въпроси от сорта на "тия нормални ли са?"

Докато търсех една новина за нашия регион, тук за един проект случайно попаднах на: http://www.dnes.bg/technology/2011/11/21/v-severna-koreia-chakat-svoia-ednomilionen-mobilen-abonat.134524 "Северна Корея чака своя едномилионен мобилен абонат" Вижте, това например не съм го очаквал. Даже бях останал с впечатлението, че само партийните лидери и техните отрочета имат такива екстри като мобилни телефони, достъп до разни мрежи и прочее. Оказало се, че и обикновените хора имали достъп до такива услуги. Интересно!

Днес гледам върви една новина: http://www.dnes.bg/business/2011/11/15/severna-koreia-otkri-pyrvi-magazin-za-luks-stoki.134005 Със заглавие "Северна Корея откри първи магазин за лукс(озни) стоки" Интересно ми е как ли би се отразил подобен магазин на обикновените корейци, при условие, че в този магазин могат да пазаруват само "богоизбраните" така де, партийните членове При всички положения, точно това го намирам за кофти решение и подигравка с хората. Тия пари можеха да бъдат вложени в нещо друго, по-полезно, но уви. "Шанс", както казват по София. Всъщност, вижте си сами и преценете за какво става дума.

Много благодаря за изчерпателния отговор. Искрено се надявам един ден да им писне, да загърбят различията и да заживят мирно, щастливо и обединено! Нещо като източна и западна Германия, примерно

Продължаваме с нещо леко и интересно, което видях в един новинарски сайт. Севернокорейски войници по време на военен парад в столицата Пхенян. Поводът е честването на 63-та годишнина от създаването на КНДР. Снимка: Reuters

Привет. Аз имам една молба: така и така имаш допир с корейци, я ги питай какво мислят за евентуално обединение със северните им братя? Всъщност, всеки който има допир с корейци би било добре да го направи - ако няма нищо против, естествено. Много ми е интересно какво ще кажат!

Тук има нещо от мен писано преди много време: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=101224 , малко е оскъдно на снимки, но информацията е по-важна от снимките Също така преди известно време научих за един документален филм по темата: , излъчвано по Discovery и на скоро по VIASAT History, но не мога да го намеря да си го сваля да го гледам Както и за книгата на изд. Вакон - "Древния път на чая": http://www.vakon-bg.com/book/djef-fuchs-drevniyat-put-na-chaya Толкоз от мен. Поздрави!

Добри снимки! И все пак, на някой прави ли му впечатление колко е чисто при тях?

Като човек, който се интересува доста активно от Северна Корея/честно казано южна ми е интересна само с електронните си спортове, и то повече от към starcraft игрите/, мога да ви кажа, че никой от нас не може да знае какво е положението там. Всеки е свободен да си пише и говори каквото сметне за добре. Просто защото това е една 'затворена общност', от която актуална информация изключително трудно се взема. Нали се сещате, че няма как някой външен журналист да бъде обективен, просто защото информацията, която се изнася от там винаги може да бъде нереална с цел - видите ли, ние севернокорейците се оправяме и без ваша помощ. Обективност може да има само тогава когато някой отиде, поживее там, поговори с хората, бъде третиран като тях и тогава да каже: "Ей беше така и така.", а до тогава можем само да гадаем какво е в действителност там!

една статийка за Северна Корея през погледа на германците: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15281117,00.html

Че защо да плаче човек. Севернокорейците имат невероятни шоу програми такива разни синхрони, бла-бла-бла. Аз лично много бих се изкефил ако някой го снима или те го пуснат в интернет под формата на някаква измислена пропаганда. Не за друго, а заради самата красота и идея, която са вложили в представлението. А това, че са си затворили университетите - голема работа, наште и отворени да са - студентите пак висят по кафетата. Там поне им намират занимавки в името на празненството за Вожда, ако не друго

Ако се случи някакъв катаклизъм или еволюция в обществения строй на вече 'развитите' държави, може и да се случи и при тях някаква по-сериозна промяна, която да позволи реализацията на обиколката с мотор. Към днешна дата обаче няма сериозни изгледи за това. Въпреки това смятам, че ако получат така желаната си свобода ще се получи точно както при нас - мафия, корупция и шуробаджанащина навсякъде, т.е. хората и държавата ще пострадат много сериозно от 'свободата'. Редакция: Забравих да сметна, че на скоро попаднах на сайта на двама братя, канадци, които са обиколили Китай (~18000км), с което са влезли в рекордите на Гинес за най-дълго пътешествие с мотори в една държава. Та щом те могат там, значи и други могат на други места ...е, с изкл. на Северна Корея

Тука ще го кажа: Жалкото селско отборче от Барселона взе купата в Шампионска лига. И понеже коментаторчетата докато ги награждаваха и сипеха хвалби споменаха: "все още се коментират съдийските решения спрямо Арсенал". И понеже аз съм Артилерист от 11 години съвсем логично е тоя отбор да ми е супер противен... от 2006 насам де, като затвърдим и случилото се и тази година

Първият път когато се сблъсках с тази кухня беше преди около 3-4 години когато ме заведоха в Китайски ресторант в София и ядох Ориз със зеленчуци. Беше си преживяване един път, тъй като тогава не знаех, че порциите им са големи, и колкото и да е гладен човек надали може да се справи с тях Вторият - сега на скоро/то кво скоро, началото на годината /, по време на лекции отидохме в един китайски и понеже миналата година си бях правил експерименти да си готвя китайски неща исках да видя как го приготвят китайците... и хоп, изненада! Нищо от това, което съм правил няма общо с тяхната кухня. Освен продуктите, естествено Та в общи линии що се отнася до азиатска кухня тогава намерих този канал, който за моя огромна радост е направен като за простосмъртните. От долу текат субтитри на английски и е доста по-лесно да се ориентира човек в случващото се, от колкото да чете десетина реда и да се чуди от кой кладенец да вади вода Канал в Youtube: http://www.youtube.com/user/cookingwithdog Група във Facebook: http://www.facebook.com/group.php?gid=34149034053 В последствие наскоро започнах да гледам втория сезон на едно английско предаване Gordon's Great Escape, водено от английският готвач и ресторантьор Гордън Рамзи, който е в Азия и опитва най-различни традиционни за дадената държава неща. До сега са минали два епизода от вторият сезон, съответно за Камбоджа и Виетнам. В първият сезон/който се състой от три епизода/ обръща внимание изцяло на Индийската кухня, но него още не съм го гледал . До сега това, което съм видял в тези два епозода за Камбоджа мога да кажа: Камбоджа - улична храна: сурово патешко яйце със зародиш, лека закуска: пържени тарантули, десерт: топчета ориз с див мед, алкохол: оризово вино... За Виетнам - Всичко, което се движи се яде, цитирам Рамзи. Змии, планински мишки, миди, раци, змиорки, риба, свинско, патешко и т.н. Впечатление направи това, че когато убият змията слагат сърцето й в малка чашка, пълнят я с водка, както беше показано и в един епизод на Top Gear и пият, правят същото и с жлъчката й. Торент линкове за Gordon's Great Escape: http://btjunkie.org/search?q=gordons+great+escape Ако случайно отнякъде се появят субтитри за втория сезон, че дори и за първият съм навит да преведа сериала!

Тръгнах преди малко да пиша и изникна ангажимент и го изтрих. Сега пак отначало. Първо искам да направя едно малко и същевременно важно уточнение. Всичко, което ще прочетете надолу е плод на моите собствени впечатления за тази държава възсонова на отговори на въпроси, които съм си задавал/е, все още се намират, такива които чакат своите отговори/, четени пътеписи, гледани репортажи, документални филми и т.н. Северна Корея. Интересна държава, интересът към нея все повече и повече расте. От някой недолюбвана, други я харесват изключително много. Дори на първо време се сещам за Другаря Джо, който по време на Корейската война дезертира в Северна Корея, където бива посрещнат като Герой на Народа. Всъщност, препитанието на Другаря Джо в Северна Корея е много интересно. Работи като актьор в севернокорейски филмови продукции, обикновено заема ролята на гадния (пленен?!) американец . Други не са съгласни с режима и съответно правят всичко възможно да напуснат държавата. Обикновено през границата с Китай, където подкупват граничните и преминават през река. В интервю с такъв трафикант, той казва, че взема по 400-500 $ на човек, като 70$ от тях дава на войниците пазещи мястото, през което минава, като предварително го предупреждават кога се сменя караула за да знае кога да се върне обратно, да не го хванат следващата смяна. Възползващите се от тези услуги също споделят, че ако ги хванат китайците ще ги депортират обратно, където ги чака съд с фалшиви обвинения за държавна измяна и най-вероятна смъртна присъда. Всеки сам преценява дали му харесва нещо или не. За себе си мога да твърдя, че държавата като управление не ми харесва. Не ми харесва това как хората гладуват. На скоро четох как журналистка питала Другаря защо той е единственият дебел севернокореец, а той нищо не отговорил и после три седмици не давал никакви интервюта за телевизии и радиа. Как мизерстват, как не могат да емигрират, защото на границата биват разстреляни или в по-добрият случай хвърлени в политически лагери за "превъзпитание". От друга страна, страшно много ми харесва дисциплината, която имат тези хора. Да не споменавам хореографията по случай празниците, които празнуват. Faithless преди известно време пуснаха клип на , който има кадри от някакво честване в Северна Корея. Именно гледайки кадрите човек забравя за диктатури, управления и всякакви политикообвързани неща и се наслаждава на перфектно изпълнената хореография. Ей такива неща си заслужава да бъдат видяни на живо. И не за друго, а защото съм сигурен, че подобно изживяване се помни цял живот. Не знам дали е всичко това е следствие на някакъв страх или просто така са възпитани, но определено прави огромно впечатление за някой страничен наблюдател. Огромно впечатление прави и това как обвиняват американците за всичко. Също не и харесвам външната политика на САЩ състояща се/в съкратен вид/: "не искаш демокрация, на ти бомби". По повод на туризма, за който стана дума в представянето ми много интересно ми беше когато разбрах, че на влизане в държавата на митницата ти задържат всякакви мобилни телефони, лаптопи и ти ги връщат когато напускаш държавата. При напускането й има и един много много интересен факт. Когато напускате държавата на митницата проверяват фотоапаратите и видеокамерите за уличаващи снимки. В Северна Корея снимането е ограничено. Всяка туристическа забележителност има по 5-6 позици маркирани за туристи, които могат да снимат. Всичко различно от това, което е разрешено или бива изтривано или фотоапарата бива конфискуван. Неприятно, но факт... Още по-интересно ми беше това, че севернокорейците нямат достъп до нормална форма на комуникации. Достъп до Интернет имат само определени лица. Интересен факт, беше това, което се споменава в един пътепис на българин бил в Северна Корея: за да изпратиш email трябва да слезеш до рецепцията, да го напишеш на листче, от там рецепционистката го диктува по телефона буква по буква на някаква лелка/кака и тя го изпраща от специално направен за целта email. Като получения отговор отново се изпраща на този email и ти се праща под формата на телеграма Що се отнася до радио и телевизия - по тях вървят народна музика, филми против запада и репортажи за посещения на Вожда в най-различни фабрики, ферми и др. обекти. Достъп до чуждестранни телевизии за обикновените северокорейски граждани няма. Като изключим това, че понякога могат да се модифицират телевизорите с определени антени и да се хващат китайски телевизии, но сам по себе си този ход е доста рискован. В хотелите предназначени за туристи обикновено има цифрови телевизии, с някакви чуждестранни канали, но това най-вероятно е заради езиковата бариера. Друга безумица свързана с туризма е това, че на влизане в държавата като турист ти прикрепят гид, който да те развежда насам-натам из Пхенян и околностите на държавата. Тоест не можеш сам да отидеш и да си разглеждаш каквото ти харесва, а трябва да се съобразяваш с програмата заложена за туристите. Тя обикновено включва най-различни неща от сорта на посещения на най-различни места: музеи, галерии, паметници, родното място на Вожда, пиене на вода от кладенеца, от който Вожда е пил вода като малък и т.н. Опита да напуснеш хотела без гида може сериозно да навреди на напускащия/ако не знае корейски най-вероятно ще бъде обвинен в шпионаж, пък после върви доказвай, че нямаш сестра както казваме по нашия край/, както и на гида - т.е. да остане без работа или направо да бъде изпратен в некой политически лагер за превъзпитание. Въпреки всичко споменато, мечтата да обиколя Северна Корея с мотор си остава Все пак се надявам, че някога би се реализирала. Снощи по някаква случайност видях един питепис/който и преди съм разглеждал, но странно защо не съм обърнал внимание на факта, че са карали и в Северна Корея / на едни австралийци, който с помощта на южнокорейското представителство на Harley-Davidson и някаква туристическа агенция са получили разрешение да карат 28км в Северна Корея. По-точно от Южна Корея до Северна - /град или село, не знам/ Kosong. Ами това е. Малко дълго стана, но...

Внимание, мнението съдържа частични разкрития относно сюжета и развитието във филма. Моля, ако все още не сте го гледали пропуснете това мнение! Първият път когато го видях изключително много се зарадвах/без все още да съм го гледал, естествено/. Не за друго, а защото възоснова на филма можех да разгледам самата държава и да добия макар и косвена представа за случващото се в нея. Макар и по един малко странно показан начин, но все пак, както казват в Бързи и яростни: 50% от нещо е по-добре от 100% нищо. Честно да ви кажа, до сега съм гледал много противоречащи си неща и поради липсата на информация за тази държава/което естествено я направи интересна за мен / някак си не приемам нещата на 100% достоверни. Винаги има една нотка съмнение, която се прокрадва във всичко видяно, четено, чуто и т.н. Още с пускането на филма и първата сцена, в дома на семейството ми стана пределно ясно, че това нещо няма да е както трябва, уви по-натам във филма, когато по пътя хлапето започна да пее: Силната ни народна армия която разтърсвва земята. Жалките американци коленичат на земята и молят за милост момента беше буквално и преносно ШОК И УЖАС. Всичко друго очаквах да видя, чуя, но не и това, на което станах свидетел там с тази сцена. И аз съм бил хлапе по онова време, ни никога не съм пял такива неща,още повече - никой не ме е карал да го правя. По-скоро сме си говорили с наште за Мечо Пух, Трите прасенца, Вълка от Червената шапчица, Семейство Флинстоун и всякакви такива анимационни герои, които вълнуват децата на тази възраст. Някак си много неестествено и нереално беше да го възприема, че нещо подобно може да се случи, дори когато ги учеха на Историята на върнатите ботуши. Историята сама по себе си е поучителна, човек като мен на 24г. може да си изкара някаква поука от нея, но едно дете на 3-4-5 год. каква поука може да си извади? Според мен никаква. В крайна сметка за да не продължавам да го преразказвам, все пак идеята е всеки сам да пречупи нещата през своя собствен мироглед. Та ако гледате на него като на ориентир как изглежда самата държава отвътре - филмът е много хубав. Показва много интересни кадри от града, от фабриката, детската градина, интересни неща от живота на севернокорейците/някои от които, както стана ясно шокиращи /, но въпреки всичко - филмът наистина е заслужава да бъде гледан! Заслужава и да достигне до колкото се може повече хора, за да видят една по-различна култура, бит и обичаи.

Добре заварили desjer, Rangos. desjer - интересна е мечтата, наистина. Искрено се надявам един ден да се случи чудо и тя да се реализира. Няма да крия, че до преди известно време мотоциклетите изобщо не представляваха какъвто и да било интерес за мен/като изключим естествено разни чопъри и няколко кросови/, но един ден докато разглеждах разни пътеписи на мототуристи осъзнах, че това може би е единственият и възможно най-интересен начин да обикаляш насам-натам. Rangos - да, от групата идва. На доста места съм се писал така, рекох и тук да бъде така , за по-лесен ориентир, че вече не ги помня колко ника се смениха

Здравейте! От доста време се каня да се регистрирам, но все отлагам по неизвестни и за мен причини..., но ето, че и този момент настъпи. Накратко за мен: имам най-различни интереси - като започнем от изобразителното изкуство, което ми е голяма слабост/графика и живопис/, минем през история, авиация, мотоциклети и най-различни други. Интерес свързан с този форум е една моя слабост, наречена Северна Корея. Знам, че повечето от вас гледай ей така в този момент, но ще обясня откъде идва интереса ми. По време на световното рекоха насам-натам, че живеели в изолирана от света държава и бла-бла-бла, та това запали любопитството ми и малко по малко започнах да научавам интересни неща за тази държава. Голяма и към този момент нерелизируема мечта се явява и това да обиколя именно Северна Корея с мотор, но както може би знаете - държавата налага огромни рестрикции относно туризма, но за това по-натам в темата за Северна Корея/ако има такава де /. Също мечтая и за обиколка на Китай с мотор, но там нещата отново са с малко по-сложно естество - има някаква забрана да вкараш мотор в държавата и да обикаляш с него насам-натам/всъщност последно когато се интересувах беше така, но по-късно видях едни пичове да обикалят, ама те май имат някакъв договор с правителството - не съм се интересувал допълнително как е станал номера при тях да ги вкарат в Китай, придържам се към това, което съм прочел/, но все още седи открита опцията да отидеш и да си вземеш под наем такъв и да си обикаляш насам-натам колкото душа ти иска. И така това съм аз... Благодаря за вниманието и търпението да изчетете това p.s. забравих да спомена интереса ми към азиатското кино, което намирам за доста интересно