dete

Изречението е извадено от контекста, защото не коментирам контекста, а изречението. Никъде не съм казала, че не трябва да обичаш Азия, всъщност аз също я обичам. Макар че не съм сигурна за коя точно част на Азия говорим... Казах, че която и държава да си имала предвид, написаното просто не важи за Корея, нито за Япония. Не и за мнозинството от населението и. Ако беше казала, че става въпрос за Бутан, щеше да е друго. Няма как една държава, която от бедност е стигнала до такова добро икономическо състояние, да не цени парите. Че ако не ги ценят, защо се трепят за тях толкова? Ако парите не ги интересуват, ще си гледат плажа, морето, ще си мързелуват и няма да чуем за икономически просперитет, при това толкова бърз. Виж, категорично не одобрявам робуването на определени марки и стремежът да се покажеш колко си заможен. Също да не забравяме, че за разлика от САЩ, където по-често се срещат хора с различно мислене, корейското общество е конформистко - като има някаква тенденция, тя е масова, много, ама много рядко някой не я следва и обикновено на тези "аутсайдери" не се гледа с добро око. Това е както хубаво (когато трябва да се свърши някаква работа, да се въведе някакъв нов ред и т.н.), така и лошо - като всички полудяват да си направят точно този нос, да си купят точно тази чанта и още безброй много примери. Хубаво е човек да харесва нещо, но е добре преценката да е по-реалистична. Ако обичаш нещо или някой, трябва да опознаеш и приемеш и лошите му страни. Но аз дори не искам да влияя на възприятията ти - просто споделям мнението и наблюденията си, не е адресирано лично към теб. Повече няма да водя този спор.

Не знам откъде е тази агресия. Аз не съм те нападнала, ти защо ми се нахвърляш вече втори пост подред? След като тук се говори предимно за Корея, реших, че за тях говориш. Но казах, че не съм сигурна кои точно азиатци имаш предвид. Бутанците не знам да правят сериали, които някой тук гледа, но пък знам ли. Не разбирам защо го прие лично? На български се казва поуката или извода Но в общи линии да, така е :D

Аз говорех конкретно за Корея и Япония, при които парите са много, ама много важни. Азия не се изчерпва с тези две страни, затова не мога да кажа за останалите, тъй като нямам наблюдения, а ти каза азиатците. Но за корейците не важи със сигурност. Може и сред корейците да има описаните от теб персонажи, но те са рядко изключение. За корейците смисълът на живота е да влязат в престижен университет, да си намерят престижна и високо платена работа, да си купят апартамент в Сеул (Кангнам, ако може), да имат скъпа кола (по възможност БМВ), а най-важното нещо за една средностатистическа корейка е да има чанта на Луи Вюитон или някоя друга известна марка. И това е мнозинството от корейците. И не е мое мнение, а действителността. Далеч не всички са така, но стремежът към материални блага (при това точно определена скъпа марка) е масово явление. По съвсем друг начин те гледат, ако разберат, че примерно си адвокат, че си завършил Харвард, че имаш собствен апартамент в скъп район, че имаш немска скъпа кола. Мъжете искат да печелят много пари, за да си вземат красива съпруга (обикновено чрез уредена среща), а жените се стремят да са красиви (включително и масовите пластични операции), за да си намерят богат съпруг. Това е масовото мислене там, ясно е, че го има това по целия свят, но в Корея е едва ли не най-важното, като става въпрос за срещи - това колко са съвместими характерите не е толкова важно, колкото дали мъжът е завършил престижен университет, печели много пари и има престижна професия и т.н. Има корейци, които не са такива. Но те са пренебрежимо малко. И при тях пак ги има гореизброените неща, но в по-малка степен. И които и да са най-щастливите народи в света, едва ли са тези с най-много самоубийства на глава от населението

Не знам за кои азиатци говориш, обаче написаното няма нищо общо нито с корейците, нито с японците, даже и с китайците. Виж, за Индия Бангладеш и други не знам, може и да е вярно. Но корейците не просто се кланят на парата, те направо я целуват (образно казано). Точно така се хваща такси в Сеул, ти само да вървиш те спират тамошните бакшиши и ти предлагат да те качат (даже да не ти трябва). Даже един вървя след мен 20-тина метра и ме пита защо не искам такси. По всяко време на денонощието само трябва да се огледаш, да вдигнеш ръка и до 5 минути (максимум) си в такси вече.

Razzormaw, теб май са те обсебили тия краставици Върви на шаман да ти изкара злия дух. Сега се сетих за една интересна прилика - сигурно знаете що е то прощъпулник. Ами корейците имат нещо такова, само че не го правят, когато детето проходи, а на първия му рожден ден. И имат същата традиция като нас да пускат мъничето да си избере предмет, който определя каква ще е бъдещата му професия и съдба като цяло - портфейл, докторски слушалки и т.н.

Аз ако знам, че не плача ли, отивам в трудов лагер, такива сълзи ще лея, че и "Оскар" ще ми е малко. Едва ли е позволено да не се плаче. Сега колкото и да им промиват мозъците, едва ли има много хора, които биха заплакали за смъртта на човек, който дори не им е близък. Я ми кажете дали ако най-големият ви идол и кумир (примерно някой певец) умре, ще ревете ли? Ще ви стане тъжно най-много. Иначе аз съм чувала, че и тук са карали хората да плачат, като е умрял Сталин. Сега не съм живяла по онова време, не мога да знам. Боже, дори го наричат татко.

Аз пък едно свое качество не открих в описанието. Може пък и източникът да не е надежден. Според мен по-скоро кръвните групи влияят на диетата и такива неща - например повечето хора, които не обичат месо, са кръвна група А. Ние с 0 пък не можем без мръвка. Хайде, кажете дали е така (правя си лично проучване дали повечето вегетарианция са А кръвна група - според резултатите от моето изследване засега 100% от вегетарианците са точно тази кръвна група).

Сега въпрос на гледна точка. Според теб са поли, според мен колани... Иначе е пълно с ултра къси поли и панталони, факт. Факт е и, че сигурно половината корейки с такова облекло имат или криви, или ужасно кльощави крака и късата е пола е последното, което трябва да носят, но... щом така им харесва. И наистина не носят деколтета, дори и потници не носят, смята се за неприлично да си с презрамки. Почти всичките им блузи и рокли са с ръкави. Дори раменете не си показват. Предполагам, че до няколко години това ще се промени, защото няма голяма логика да е неприлично да си показваш рамената, а да е съвсем нормално да носиш поли тип колан.

Ако визираш моя коментар, аз също си го харесвам. Много е хубав сериалът даже, аз не се бъзиках, като казах, че е съвършеният. И на мен не ми се гледат натоварващи неща, кръв, смърт, сълзи и такива гадости. soulhunter, просто не мога да се сдържа и да не кажа, че имаш много добър имейл

Дидо, аз ненапразно съм ти фен Много се смях Мда, намерих моя сериал. Това е най-съвършеният сериал, който може да съществува (за мен) - забавен е (при това доста забавен), абсолютно ненатоварващ, по никакъв начин не особено зарибяващ, но пък не и съвсем безинтересен, тъй че с по една серия на ден - идеално просто. Моля, ако някой знае друг такъв сериал, да ми каже

:282: Не, не мога, това е за темата със смешките :lol2: Е хайде сега, слушай си каквото музика искаш, може би това е бъдещето на корейския поп. Тези момчета откъде ли са? Що си мисля, че живея тук? А тази песен ще ни прослави пред света, нали и в някакво руско ток шоу я бяха обсъждали :lol2:

Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка. - Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите? - Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа. Управителят ахнал. - Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си? - В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате. Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса. Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката. - Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът. - От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал. - От какъв хазарт? - А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара? Президентът почти онемял. - Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог. - Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми. Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си. - Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна. - Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет. Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си. - Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента. Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни. - Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената. - Какво му става? - попитал президентът на банката. - Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!

Прати си дъщерята във Финландия - нали там казват, че е най-добрата образователна система в света Сега ако някой има впечатления, нека да каже.

Лидерите на Северна Корея заслужават да лежат в тъмница с оковани крака и ръце. Тези хора обричат собствения си народ на мизерия, глад и липса на информация, като за сметка на това самите те си живеят като царе. И само се зъбят на целия свят (не обичали японците - че те обичат ли някоя държава освен Китай?) Значи нямат пари за храна и само изнудват останалия свят (както и най-големия си враг - САЩ, а и Южна Корея) да им дава помощи, ама луксозни стоки ще има... Горките жители на Северна Корея, те нямат вина, че лидерите им са ненаяли се прасета.

Точно пък мои съученици влязоха медицина, фармация и стоматология без никакви частни уроци, ходиха на СИП-ове и се готвеха в часовете, просто си зависи от училището. Навсякъде има проблем със затлъстяването, ама аз честно казано познавам много малко дебели корейци. По-скоро познавам повече, които са твърде слаби и трябва да ядат повече.

Да, в България. Едното дете завърши миналата година, другото е осми клас мисля

Сега се сетих за едни корейци (преподаватели тук). Бащата решава, че иска да се върне в Корея, но накрая решават, че ще ги отгледат тук и тук ще завършат училище. Според бащата пак нашата образователна система е по-добра, защото се набляга повече на индивидуалните способности и тяхното развитие, а в Корея ги правят всички по калъп Това не го казва кой да е, а един изключителен човек с преподавателски опит тук и в Корея Всеки сам да си прави изводите. Няма държава на света, където всичко да е идеално или всичко да е лошо, тъй че не бъдете толкова късогледи.

Явно вече съм си загубила шансовете да стана добър индивид Ти за мярка не си ли чувал? За балансиран начин на живот? За здраве? Ама то кво значение има дали корейчетата са здрави, дали се наспиват, дали са подложени на стрес, който отключва автоимунни и психически заболявания... Голяма работа, трябва да се работи денонощно. Е, то вярно, че играта май спомагала за нормалното развитие на децата и общуването със семейството и с връстниците е изключително важно също, както и развиването на социални учения, но това са незначителни подробности. Важното е да учат като невидели, нищо че децата във Финландия примерно учат тройно по-малко, ама пак постигат същите резултати. Пък то това деца да се самоубиват, защото са изкарали само 90% на теста, си е съвсем в реда на нещата, естествен отбор му викат. Важно е да психясват хората и да живеят, за да работят/учат. Виж сега, всички крайности са лоши. Мързелът не е хубаво нещо (макар че бих живяла на някой остров, където има песни и танци по цял ден и е слънчево през цялата година), ама и прекалено многото работа има доста негативи. А между другото, ето ви един много добър материал на тема самоубийствата в Корея. Ако някой иска, може да го преведе, аз като ми остане време, мисля аз да го преведа, защото анализът е просто отличен. http://askakorean.blogspot.com/2011/11/suicide-in-korea-series-iii-sociology.html

Абсолютно всички корейци, с които съм разговаряла, казват, че прекаленото учене е голям проблем, правителството го осъзнава като проблем, сами се критикуват, обаче Горчица винаги готов да защити корейското За нормалното развитие на един индивид е необходимо нещо повече от денонощно зубрене, което само стресира горките дечица

Много реална статия, смятайте за какво става въпрос, щом полицията трябва да спира деца, които се крият през нощта и УЧАТ (а ние се криехме да гледаме тв или да играем). Играта и общуването с връстници е не по-малко важно за развитието на децата от ученето. Но според мен не учителите трябва да оставят децата на мира, а родителите. Все пак те са тези, които записват горките деца на 1452247 неща и държат да са перфектни (минимум 100% на всеки тест) винаги. Хубавото е, че това се признава за проблем и се работи по разрешаването му. Дано повече корейчета да могат да изживеят нормално детство и пубертет.

По принцип мразя насилието във всичките му форми, но в случая тези копеленца не заслужаваха друго. Малко са нещата по-гнусни и отвратителни от това, което те правеха, всъщност май не се сещам за нищо по-ужасно, на което човек е способен... И как да нямаше любов - имаше, при това чиста, силна и истинска. Е, не романтична любов, да, но мен лично ме трогна така, както много малко филми могат.

На мен пък точно липсата на любовна нишка ми хареса - иначе щеше да се разводни филма с романтика не на място и щеше да загуби много от качествата си. А Уон Бин по-мъжествен от това няма как да бъде - какво по-мъжко от това да защитиш тези, които обичаш?

Старите не я знаят, старите... Не надценявай толкова корейците И не подценявай техния национализъм

Хора в чужбина (българи и чужденци) са ми казвали, че в Западна Европа интернетът е доста по-кофти от тук. Да не говорим, че в Германия например почти нямало безжичен безплатен интернет на обществени места. Аз също не вярвах, че сме по-добре от тях, но явно е така. http://www.speedtest.net/

Тук наистина ни е бърз Интернетът, така са ми казвали доста чужденци, така че не сме чак бананова република А корейците живеят в Интернет, нормално те да са най-бързи