me4tatelqt

Ами има и работещи жени които повечето са учителки.

Ами корейската възраст : детето навършва 1 година като се роди, броят се и месеците в утробата на майката.

Ами, да ти кажа честно не съм го питал корееца , но според мен повечето корейци си говорят за корейската възраст и е вероятно да е имал предвид Корейска възраст. А за тази "захаросаност" мен много ме дразни, ако имам приятелка корейка и ми направи такива физиономии или пък след всяка дума да мяучи или пък да издава странни звуци най много да получи един шамар зад врата

Приятел кореец ми сподели една стратегия, ако искам да се оженя за Корейка, трябва да си търся корейка която да не е на повече от 21-22 години защото до тази възраст корейските девойки мислят като тинейджъри и за тях е важен момчето без да се интересуват какъв е що е и т.н . Ако срещнеш момиче от 24 години нагоре, тя ще те пита първо, Каква ти е професията и колко заплата получаваш Такива глезотии като корейските момичета, не знам дали има по света :i love this: чак като говорят се глезят. Ако си успял да се ожениш за Корейка трябва да се простиш със заплатата си и да молиш за джобни от жена си Имам един приятел в курса по корейски, той е Испанец обаче е женен за Корейка и днес точно за това го питах какво работи и той започна да изрежда - 1. Работел към Корейското министерство като работата му е да търси бизнес инвеститори по света, 2. Има Мексикански Ресторант близо до Гуангджу и още една работа , но не си спомням каква беше. От тези 3 бизнеса, спечелените пари отиват в една банкова сметка и това е банковата сметка на жена му - разказа една вчерашна случка, отишъл на вечеря с приятели и вече след вечерята изкарал картата да плати ( май в Корея повечето ползват кредитни карти и нямат много кеш), сметката била около 30 хил. вона обаче в картата му са му останали само 20 хил. и смятайте каква неприятна ситуация попада звани на жена си да и се скара защо му е оставила толкова пари в картата и след няколко минутна испанска псувня жена му прехвърля още 20 хил. в картата . Испанеца казва, че корейските жени са много пестеливи и знаят за кое е необходимо и за кое не е необходимо да се харчат пари. Мъжът в Корея няма пари, ако жена му му даде джобни ще има Испанеца дори си направил схема, как да си заделя джобни - когато пазарувал някакви продукти за ресторанта си, плащал с кредитна карта и от магазина му връщали ресто в кеш и така си заделял по 10-20 хил. вона

Може да има предвид "Таблет ПЦ", те са без клавиатура. А иначе за безбожно евтини, не знам дали е точно така. Преди да дойда тук си мислех, че цените на черната и бялата техника е много ниска, но като обиколих няколко магазина за техника разбрах, че много яко съм се заблудил.Примерно цените на Лаптопите са почти като в БГ, дори някои модели са с по-високи цени. Но за телефоните вече е друго нещо, може да си вземеш телефон с договор без пари и си плащаш телефонната сметка всеки месец. Няма значение дали за първи път ще ползваш даден оператор ( В БГ за по скъпите и нови телефони, мобилните оператори изискват да си бил 1 година техен лоялен клиент за да може да ти дадат нов телефон) и няма значение какъв модел телефон ще си избереш, е примерно ако е някакъв по специален модел тогава се оскъпява месечната телефонна такса. Сега може да си вземеш Айфон 4 (бял или черен) без да плащаш първоначална такса, обаче имаш договор за година или две като всеки месец трябва да плащаш телефонната си сметка от 50 хил. вона до 70 хил. вона ( тези цени са за Айфон 4), за нас в БГ това си е доста скъпичка месечна такса, но тук при тази висока, забързана икономика и високи заплати, не ти прави впечатление таксата, оператора си ги приспада от банковата ти сметка и ако получаваш добра заплата примерно 2-3 млн. вона ,месечната такса ще е като ухапване от комар

Мммммм май не е като нашата казарма, защото в Корейските "ROTC" (Корейски военен център за обучение) не ги държат изолирани като в наша казарма. Дори са ги настанили в студентското общежитие из между редовните студенти и може да си ходят където си поискат през свободното време, без да искат разрешение да излязат. За обучението може да кажа, че здраво ги мъчат , много са дисциплинирани, дори мои приятели чужденци са ми казвали, че искат да имат Корейски войник за съквартирант понеже са били много стриктни и изпълнителни и нямало да им трябва будилник рано сутрин Носят дебела униформа, барета и кубинки дори навън да е 30 градуса аа да и задължително всеки има куфарче

И аз го правих същият кейк, обаче беше на закрито в една сладкарска фабрика в Дамян ето и сайта им : http://damyang.co.kr, само дето не ни дадоха големи чукове

Хммм видя ли омъжена жена, вече ще минавам на отсрещният тротоар

хахаха и аз това съм забелязал Корейците изключително много се потят, обаче няма миризма на пот, по вероятно е да усетиш миризма на чесън, лук, риба или на Кимчи (като изветрее миризмата от кимчи имаш усещането, че корееца ти мирише на гАз )

Извинявай, че се намесвам в разговора, но не можах да се въздържа да не кажа моето впечатление Моя колега от Словакия ми сподели това: " - за мен почти всички млади корейци приличат на хомосексуални ! " , и аз честно да си кажа, като ги гледам много странно се държат Начина на обличане: Тесни дънки или 3/4 панталонки които очертават добре мъжките им крака обичат да носят розови ризи и тениски, че дори и розови жилетки , постоянно се оглеждат в огледала, фанатици са на тема грижа за лицето, правят си разни маски за лице и поне 30 мин. минимум прекарват пред огледалото да направят обстойна проверка на лицето си, случайно да не са изпуснали някое микроскопично косъмче, дори видях един кореец който си беше сложил очна линия . За взаимоотношенията между приятели момчета е много близка - Прегръщат се, потупват се по задните части и ако видят някой хубав мъж не си мълчат, а директно започват с комплимента "оооо HANDSOME" . Мисля, че този Лайф-стайл за тях си е напълно нормално, дори да се разхожда цяла бригада хомосексуалисти на някоя главна улица в града в който съм, няма и да им обърнат голямо внимание. Обаче ако дойдат 10-15 корейчета в БГ и се разходят из София с този корейски стил на обличане, може и да си намерят някой "Бияч"

Наистина Корейските сватби са много странни. Преди две седмици ме поканиха на такава сватба. Когато отидох очаквах нещо като традиционна сватба : официална церемония, снимки и накрая яко парти , но останах само с очакването си Отидохме в една 14 етажна сграда, която се използва само за сватбени церемонии, както ти каза, че на един етаж са съвременните сватби а на друг етаж са със традиционните носии. На 3 и 4 етаж са ресторантите, на горните етажи са ритуалните зали. Всяка зала си има цена, на по ниските етажи е по евтино а на последният етаж е най-скъпо понеже там ти отварят покрива и пускат цветни балони. 1 час преди да започне церемонията ни дадоха купони за ресторанта, отидохме, нахранихме се и се върнахме на церемонията, която продължи около 30-40 мин. и след нас имаше още няколко планирани сватби. Това беше и всеки си тръгна от където беше дошъл. Нямаше банкет след това . Та заключението е : Не си правете сватбата в Корея, защото е много кратка и много скъпа, даже и подаръци не видях да подаряват

То да го казват само по корейските филми и сериали добре ще е ама и в реалният живот постоянно това си повтарят. Като ми кажат "Файтинг" и имам чувството, че ще изскочи някой кореец от храстите и ще иска да се бием

Здравей! Преди седмица от Интернационалният Център в Гуангджу (града в който съм) орагнизираха обиколка на града за чужденци. Екскурзията беше разделена на 2 групи по 20 -30 човека всяка група. Петък първата група и Събота втората група, аз бях в първата група и в тази група имаше хора от Русия, Филипините, Непал, Индия, Германия, Узбекистан, Китай, Виетнам и Монголия но нямаше хора от България освен мен. Вторият ден мой колега от Словакия е бил в втората група и ми каза, че имало едно семейство от България, Мъж , Жена и дъщеря им. Колегата е дочул при представянето на хората в групата, че Българите работили като доктори в Гуангджу, но не е обърнал повече внимание какво са споделили дали са били постоянно пребиваващи или за някакъв определен срок.. Така че с Българи не съм се срещнал все още, но разбрах че има в този град. За работа в Корея е много лесно да си намериш, ако знаеш добре Корейски език (английски малко хора го ползват), Корейските компании постоянно търсят работна ръка и заплащането е много по-добро от това в България или пък София ( някой казват, че София не е в БГ, понеже жизненият стандарт в столицата е 3-4 пъти по-висок от този в провинцията), минималната заплата тук е около 1200~1400 лв. за общ работник в фабрика (40 часа до 44 часа на седмица, това е официалната статистика, зад тази статистика има допълнителни работни часове понеже корейците обичат извънредният труд и може да изкараш повече часове и следователно и по-голяма заплата), ако си намериш работа по твоята специалност заплащането ще е минимум от 2500 ~ 5000 лв. (не мога да ти кажа с точност, понеже тук на определено време ти дават бонуси и ти вдигат заплатата, примерно тази година получаваш 2000 лв. от другата година ще ти я дигнат на 3000 лв.). За да се уредиш тук на работа трябва да имаш предварителна уговорка с някоя компания, която да ти прати нещо като писмо - покана с която покана ще кандидатстваш за работна виза, защото ако те хванат, че работиш на черно без разрешение за работа глобата е 20 000 лв. и от 3 до 5 години затвор. Корея е прекрасна страна за живеене и също така за работа. Няма да ти хареса ако не си свикнал да живееш в гъсто населени места, понеже тук е претъпкано от хора. ( представи си територия колкото БГ да живеят 60 млн. души) и забързаният начин на живот, всеки за някъде бърза . Така че ако си решил да скочиш с главата надолу се приготви психически за бурният живот в Корея. Поздрави от Много голямото село

Здравейте, отностно радиацията днес намерих една добра статия и не са никак празни приказки, нещата са много по сериозни отколкото ни ги представят по новините. Статията може да я прочетете на :

Хммм Днес прочетох в един английски вестник който се разпространява в Корея, че са открити радиационни частици в въздуха и показват една графика за движението на радиационният облак и според тази графика облака трябва да ни навести след 2 дни . Паника не се усеща, дори по телевизията обръщат повече внимание на случващото се в Либия, но от време на време пускат репортажи от Япония и разни окуражаващи банери с текстчета и японското знаме на тях (уж не се усеща паника, ама днес нещо се разлетяха 5-6 военни хеликоптерчета над града ). Корея не оставя без подкрепа Япония, макар да не се обичат много много ( почти всеки втори Кореец ако го попитате какво мисли за Японците ще ви отговори, че Японците са много лоши хора).

Ами за две седмици в курса по Корейски език меко казано ни показаха "Кон боб яде ли ?" толкова много информация ни стовариха, че за една седмица почнах да чета на корейски език и да се представям : Име години, Държава и какво уча и 30-40 думи . В курса по корейски сме по 12 души в клас, по лесно се работи с такава група, може да се обърне внимание на всеки един студент и в всяка група мнозиството са китайци. В нашата група сме аз от България, 1 от Съединените Щати, 1 от Австралия, 1 от Германия и всичко друго Чонгук (Китай), опасни са тези китайци много бързо схващат езика, примерно дават ни нови думи с картинки от учебника един път да ги прочетат и край запонят ги с една дума "Машини" , Имаме 4 красиви преподавателки ( 4 за всяка част от обучението: Говорене, Слушане, Четене и Писане). Хубавото е, че всяка преподавателка препокрива материала на предишната, примерно в първите два часа изучавате материал в раздел Слушане, следващите два часа изучавате същият материал в раздел Говорене. Относно домашната работа ! Всеки ден домашно, никога не пропускат за тях е мания да дават домашна работа

Ами имах голям интерес да отида в Корея, не за да уча а за да работя. До преди 2 години тъкмо ме уредиха на работа и остана 1 месец преди да тръгна и за мой късмет се появи световната финансова криза и фирмата за която щях да работя прекъсна приемането на работници, дори започна да съкръщава част от персонала и до там с желанието ми . За Корея и корейският начин на живот ме посвети мой приятел кореец, който е евангелски мисионер в България. В него много ме дразнеше това, че винаги говореше суперлативи за своята страна и си казвах- айде поредният националист. Винаги сравняваше България със Корея, примерно влиза в Български магазин купува си каквото си пожелае и след това ми казва-"ооооо тук Пулгариа касиер много лошо гледа, във Корея всичко касиер магазин слага Усмиква" и след като пристигнах се уверих, че хората тук наистина са усмихнати. Мммм за вторият въпрос малко ще ми е трудно да кажа дали знам какво ме очаква, но се надявам да са само хубави неща. само нещо да не избухне някоя война между двете Кореи, че тогава страшно ще стане (шушукат си тук корейците по тази тема, ама ще я видим тази работа) . Ps. За новодошлите в Южна Корея кратък инструктаж: Когато пресичате някое кръстовище без светофар преди да стъпите на пешеходната пътека, огледайте се поне 4-5 пъти за да не се качите върху капака на някоя кола, и след като се уверите, че в близките 5-6 км няма кола, притичайте с колкото имате сила на отсрещният тротоар, но това пак не е гаранция за безопасно преминаване. Ужасни шофьори, не спазват нищо дори да те видят по средата на пешеходната пътека ще преминат през теб дори щети свирнат, понеже ги забавяш с времето

На 26 г. съм (27 корейски години . В корея ти смятат и месеците в утробата на майка ти ) gorchiza много си прав човече, преди да дойда в Корея всеки ми говореше, че съм бил луд като отивам в тази далечна страна, хората тук били много студении и ми казват за теб по близка държава няма ли... но както ти спомена който е бил тук той най добре знае как е!!! За две седмици тук се чувствам супер, всеки те гледа приятно и винаги със усмивка, рядко ще срещна намръщен кореец и дори поздравяват с два пръста (V- victory - аз като ги видя, че правят така и ми идва на акъла за партия СДС ) а в България поздравяват само с един пръст . Незнам, но като виждам усмихнати хора (ее има на някой не мога да им видя лицата от предпазните маски- на тях им викам нинджи в корея ) някак си се чувствам комфортно и много приятно. Така че амко някой му се отвори тази възможност да дойде тук, хич да не се колебае. P.s: Офффф хора айде моля ви се изпратете няколко Български готвача, да научат корейците да готвят като хората тези корейски супи, всичко е супер: ориза, кимчито, морската храна и др. неща, само тая пуста супа не могат да я докарат като хората

В нашите университети не се говори за Международни програми и стипендии, понеже за тях това е минус. Все едно да си шеф на някой магазин и да загубиш клиентите си- няма клиенти, няма и пари .

За тази стипендия ми помогна един Кореец който е директор на "Обединения Африкански Университет на Танзания", също така е и директор на университет в Монголия. За повече информация за Университета и информация за този Кореец може да видите ТУК!, името му е Лии Чанг Ки. На господин Лии е поставена задача от Националният Университет Чоннам в Ю. Корея всеки семестър да намира и да препоръчва по 5 студента от чужбина за 4 години и половина редовно обучение по каквато специалност вие си избирате (пред мен постави една брошура с над 50 специалности и ми каза да си избера една ). Та без препоръката на господин Лии, няма как да успеете да получите " Фронтиер Сколаршип". Другият начин без неговата препоръка е чрез KGSP (Korean Goverment Scholarship Program), но тук вече е като тото от 50 до 100 подали документи за КГСП, само двама ще ударят джакпота (толкова е лимита за България). Документите които ми поискаха бяха: 1. Превод и легализация на диплома за средно образование на Английски. 2. Паспорт 3.Попълнена Апликационна форма Application Form(Eng) 4. Медицинско на Ангийски 5. TOEIC/TOEFL/IELTS сертификат (но не е задължителен може без него, но като дойдете тук ще трябва да се явите на TEPS тест- този тест е много по лесен от другите изброени и струва около 45 лв. Необходими са ви 550 точки на този тест (60-65 TOEFL), иначе ако не го вземете този тест, не можете да започнете своето обучение по избраната от вас специалност.) 6. Снимка на родителите.( не знам за какво я искат ) Всички тези документи да се сканират и да се изпратят по електронната поща !!! В апликационната форма са дадени какви документи се изискват от кандидат студента. Повече информация за прием и стипендии може да прочетете в сайта на Университета CHONNAM NATIONAL UNIVERSITY

Здравей, Ами тази "полу" стипендия "Фронтиер Сколаршип" ти покрива почти всичко, написах полу понеже не е като КГСС стипендия, сколаршипа е без джобни пари иначе всичко друго си го има: от Самолетният билет, таксите за обучение до храната.

Ами не съм Алекс, името ми е Георги. За 3 март, само прочетох в интернет за банкетчето

Благодаря за съветите, За визата с която разполагам все още не ми е позволено да се хвана на работа, става чак след 6 месеца. Разпитах и хора които са работили в Корея и ми казаха ако искаш да се хванеш на работа, ще се водиш доброволец и тайно под масата ще си получаваш възнаграждението , но трябва много да се пазиш понеже ако те хванат глобата е около 1 млн. Корейски вона (около 1200-1400 лв). За положението в Япония, найстина доста е тревожно особенно покрай взрива в Атомната Електроцентрала Фукушима. Всеки мълчи по този въпрос или крият какво става и разпитвам учителите какво мислят отностно взрива и имали опасност за нас, първите им думи са - ооо няма страшно ние сме далеч и не се притесняваме, но според мен даже сме много близо, питах ги за Чернобил но само са чували името и нищо повече не знаят, че цяла европа пострада от това, да задуха един ветрец насам и ето ти на цял живот проблеми със здравето или недай си боже по лошо Мерси, че ме подсети да се обадя до посолството, още днес ще го направя.

Здравейте, Както се ровех из чичо "Гугъл", попаднах на тази хубава тема за Южна Корея. От две седмици съм тук и "май" започна да ми харесва живота тук. Докато си бях в България, получих възможност да кандидатствам по една програма която се нарича "Фронтиер Сколаршип" като студент по Електроника и Компютърен Инжинеринг в Националният Университет "Чоннам" в гр. Гуангджу. Фронтиер Сколаршип програмата покрива 1. Самолетният билет- отиване и връщане. 2. Пълен пансион - двама в стая (задължително със съквартирант Кореец, еее моя е Китаец но разбира малко корейски), Пансиона е като 3 звезден хотел: постоянна интернет връзка, Климатик, подово отопление, баня тоалетна, телефон дори собствено бюро. 3. Храна - Закуска, обяд и вечеря. 4. Безплатно медицинско обслужване. 5. 6 месечен курс по корейски език Единиственият минус е, че не се отпускат джобни пари. Подадох документи за прием в университета в началото на Декември 2010, чрез един мой приятел Корейски мисионер и на 15 януари получавам отговор, че съм приет за 4 години и 6 месеца за обучение в Университета. Отидох до Корейското посолство в София за да подам документи за виза и от тук ми е първото впечатление, че работят много бързо. Подадох документите 12:20 и 18:00 часа си получих визата за Корея. От университета в Корея ми направиха резервация и аз само се качих на самолета и ето ме тук в Корея. Кацнахме на международното летище "Инчеон" и ни дадоха да попълваме едни анкетни карти (име, рожденна дата, паспорт, националност, за какво си в Корея, колко време планираш да останеш и др.) за да вземеш багажа си от летището трябва да се качиш метрото и да отидеш до първият терминал. На митницата имаше доста Руснаци и Африканци, ако не успееш да обясниш добре на митничарката защо си в Корея, веднага те изпраща в стаята за разпит, аз като минах нищо не ми каза, постави печат върху визата и ми подаде паспорта. На излизане след като си взехме багажа, бях посрещнат от доброволец студент от Малайзия и ме насочи към автобуса за Гуангджу и след като пристигна там ще ме чака друг доброволец за да ме заведе до Университета. Второто ми впечатление от Корейците е начина им на шофиране. Нашите автобусни шофьори пасти да ядат пред Корейските, имах чувството докато се возех в автобуса, че участвах в "Рали" състезание между автобуси нито ограничения се спазват нито пък Тахо-карта. Оффф в много подробности навлязох, та по на кратко: Живота тук върви с ускорено темпо, всеки бърза за някъде, дори когато обядват или вечерят за тях 5 минути са много. Отвсякъде се чува само "пали-пали" (кор.ез :бързо бързо) За храната: Още като кацнете в Корея забравете за хляб и за вилици 1. Корейски супи - варена водичка с листенца спанак, соеви кълнове или листа от глухарчета, няма подправки. Не е за предпочитане, но според корейците супата не трябва да пропуска понеже е много здравословна. Но не всички супи са гадни, имат и добри супи (така съм чувал от Българи които са били тук). 2. Основното ястие: Ориз, Ориз и пак ориз-сутрин, обед и вечер. Ориза е варен без дори сол да са сложили (сол не използват понеже много вредяла на очите, но като гледам 80 % процента от корейците носят очила ) ааа да не забравя и другото основно корейско ястие Ким-чи (кисело зеле с лют червен пипер). Храната тук е много пикантна. Повече се яде морска храна- октоподи, калмари, едни малки рибки не знам как се казват но са по малки и от цацата, скариди, водорасли и мн. др. Отношението на Корейците към чужденците е много топло. По улицата като ме виждат ме поздравяват, питат ме от къде съм и като кажа България, те ми отговарят -ооо Бербатов . Добри хора обичат да помагат, Корейският народ много е страдал по време на Корейската война. Сега като срещнеш някой кореец той задължително те пита дали си ял. Като цяло живота тук е добър за младите, поне на мен ми харесва, но все пак всеки си има свой собствен вкус. Разпитах за Българи в Университета, но директора на Интернационалният център ми каза, че съм единственият от България (надявам се да не съм и последният). Надявам се скоро да си намеря и парт-тайм работа, но си е доста трудно в началото, като нямам приятели от България или пък Корейци които да говорят английски , но не се отказвам да търся. Ако ви се отдава възможност да дойдете в Корея не я пропускайте, няма да съжалявате ! :D