Jump to content

ForEverRain

Екип Субтитри
  • Content count

    433
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

7 тофу

1 Follower

About ForEverRain

  • Rank
    Пълководец
  • Birthday June 8

Contact Methods

  • Уебсайт
    http://silvialozeva.com
  • Skype
    silvia.lozeva

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Местожителство
    Perth, Австралия
  • Любими сериали
    My Lovely Girl, Rooftop Prince, Boys over Flowers, Full House, A love to kill, Sang Doo lets go to school, Fugitive Plan B, Chuno,
  • Любими филми
    Taboo, Takumi-kun, R2B, Love Exposure, I'm a cyborg but that's OK! ; 3-Iron; Oldboy; Searching for the Elephant;

Recent Profile Visitors

1,829 profile views
  1. ForEverRain

    Aussie Life

    Току-що гледах на кино филма “Северна Пределна Линия” за инцидента в Корея по време на Световната Купа през 2002 в Корея, когато Северна Корея преминава северната линия и атакува южно-корейски кораб и убива 22 човека на борда. Над 2 часа от епична жестока битка, млади мъже облечени в бели униформи, само за да потънат в кръв, и в адски мъки, на борда на кораб 357 “ Чамсури” (Морски Орел), обстрелвани безпиро и безжалостно от нечовешко-настървените северно-корейци. Дори животът на младият и симпатичен медик, в главната роля, не остана пощаден, макар и след края на епичната битка. Всичко това се развива на фона на световната купа по футбол и в редките моменти на отдих, целият екипаж се забавлява да гледа на едва-настроения телевизор мача с Германия и с Турция. Изключение не прави и перфектно-изрядния, строг, и справедлив капитан на кораба. Ако не беше основан на истински случай, както ни уверяват надписите в началото и в края на филма, лесно може да се помисли за най-обикновенна пропаганда на Южна Корея. Още по-трагичното в случая е, че тази трагедия се развива по времето, когато президентът на Корея приема политика на не-конфронтация със Северна Корея, при която не е позволено да се стреля първи дори при случай на навлизане в тяхна територия – факт, който е особено изглежда е добре познат на Северна Корея и добре експлоатиран от тяхна страна. За да се допълни картинката, президентът дори нарежда да се дадат голямо количество помощи на Северна Корея за да погне на бедните...за съжаление, тези помощи никога не достигат до тях. Такава е ситуацията с нашите приятели, корейците. Явно не им остава нищо друго, освен да ощесливяват войната, и да правят герои от загиналите жертви. Този филм ми дойде малко в повечко. Досега бях гледала само филми, в които вместо да се търси вина, се показваше човешката страна и на двете държави, и се осъждаше войната като такава. Явно режис_орите са си свършили добре работата, защото ме убедиха, че Корейските филми са малко по-различни от Американските с това, че не демонизират съседите си- братя, ами тръсят начин да отрекат конфликта на първо място. Оказа се, че греша, особено като се има предвид, и че филмът се радва на особена популярност. Имаше 1-2 жени, които се появиха за кратко, но общо взете, беше филм, който може да върне средно-статическия кореец в казармата, дори и да се е опитвал да забрави всичко, свързано с нея. Гледах филма с моят приятел, който дойде от Корея преси около 2 седмици, след дълъг пресой в Корея (около една година). Не мога да ви опиша какво е чувството да гледаш филм на корейски в австралия с кореец – не знам кой е по-доволен от този факт. Ще чакаме корейският фестивал, който тази година ЩЕ дойде в Пърт, за разлика от всяка друга!! С обич от много много студена зима – около 5 градуса!Току-що гледах на кино филма “Северна Пределна Линия” за инцидента в Корея по време на Световната Купа през 2002 в Корея, когато Северна Корея преминава северната линия и атакува южно-корейски кораб и убива 22 човека на борда. Над 2 часа от епична жестока битка, млади мъже облечени в бели униформи, само за да потънат в кръв, и в адски мъки, на борда на кораб 357 “ Чамсури” (Морски Орел), обстрелвани безпиро и безжалостно от нечовешко-настървените северно-корейци. Дори животът на младият и симпатичен медик, в главната роля, не остана пощаден, макар и след края на епичната битка. Всичко това се развива на фона на световната купа по футбол и в редките моменти на отдих, целият екипаж се забавлява да гледа на едва-настроения телевизор мача с Германия и с Турция. Изключение не прави и перфектно-изрядния, строг, и справедлив капитан на кораба. Ако не беше основан на истински случай, както ни уверяват надписите в началото и в края на филма, лесно може да се помисли за най-обикновенна пропаганда на Южна Корея. Още по-трагичното в случая е, че тази трагедия се развива по времето, когато президентът на Корея приема политика на не-конфронтация със Северна Корея, при която не е позволено да се стреля първи дори при случай на навлизане в тяхна територия – факт, който е особено изглежда е добре познат на Северна Корея и добре експлоатиран от тяхна страна. За да се допълни картинката, президентът дори нарежда да се дадат голямо количество помощи на Северна Корея за да погне на бедните...за съжаление, тези помощи никога не достигат до тях. Такава е ситуацията с нашите приятели, корейците. Явно не им остава нищо друго, освен да ощесливяват войната, и да правят герои от загиналите жертви. Този филм ми дойде малко в повечко. Досега бях гледала само филми, в които вместо да се търси вина, се показваше човешката страна и на двете държави, и се осъждаше войната като такава. Явно режисьорите са си свършили добре работата, защото ме убедиха, че Корейските филми са малко по-различни от Американските с това, че не демонизират съседите си- братя, ами тръсят начин да отрекат конфликта на първо място. Оказа се, че греша, особено като се има предвид, и че филмът се радва на особена популярност. Имаше 1-2 жени, които се появиха за кратко, но общо взете, беше филм, който може да върне средно-статическия кореец в казармата, дори и да се е опитвал да забрави всичко, свързано с нея. Гледах филма с моят приятел, който дойде от Корея преси около 2 седмици, след дълъг пресой в Корея (около една година). Не мога да ви опиша какво е чувството да гледаш филм на корейски в австралия с кореец – не знам кой е по-доволен от този факт. Ще чакаме корейският фестивал, който тази година ЩЕ дойде в Пърт, за разлика от всяка друга!! С обич от много много студена зима – около 5 градуса! п.с. Много скоро ще напиша обстоен доклад за пътуването ми до Хонк Конг и Макао миналата седмица, както и за посещението ми в Нова Зеландия за Азиатският конгрес на Зелените партии. Но за сега само искам да споделя новината, че планирам пътуване до България края на Септември с моят приятел, Хуни...очаквам с нетърпение да се видим!
  2. ForEverRain

    Taboo (1999)

    Случайно попаднах на това, което бях писала в темата по превода. Мисля, че тук му е мястото. --- И така, превода е готов, остав само още малко редакция....в процеса на превода, достигнахме до следните умозаключения, които няма как да не споделя. Първо, филмът "Табу" е от съвсем друга класа! Това не ви е обичайния филм, в който разбирате какво става и как свършва и който следва логиката. Това е филм за красотата и за съзерцанието, въпреки, че е на съвсем сериозна тематика и с доста елементи на бруталност. Има поне четири пласта в този невероятен филм, които се забелязват един след друг, но само ако се вникне много дълбоко в него. Първо се забелязват историческите елементи, това, че има хомосексуален самурай, който побърква всички с красотата си и всява смут в редиците на отрядите. Има загинали, ревност и т.н. Но това не е ни най-малко основното. Основното във филма е любовта. И то несподелената любов (между един хомосексуален самурай и един хетеросексуален самурай). Тази любов е единствено забележима в третия пласт на филма, в който Хиджиката изказва това предположение. Но има и още: красивият и нежен Созабуро е обичал Соджи, но след това да е бил изнасилен от нахални мъже. Самият Соджи е хетеросексуален, затова любовта му е също така несподелена. Обетът, заради който отказва да отреже личурите си е защото е обещал на Соджи да даде живота си, за да накаже податливите на любовта. След това, тъй като и той самия е податлив на нея, също наказва и себе си....това е саможертвеност в името на любовта. На последния пласт, става ясно, че не моралът е определящ, а красотата. Силата на младият самурай, с кимоно на разпъпила розова роза е неовата младост и контраста с всичко старо и гнило. Толкова е различен от всички, направо им разклаща системата от самураи из основи, заради цвета на сакура, който представлява: свежа кръв, но и отровна кръв във вените на самураите Много нежен филм, въпреки някое елементи на бруталност. В японските филми има една медитативност в еежедневието, която я няма никъде другаде. Дори в битките и в обратите и в бурните събития - колкото и да са напрегнати, не са лишени от смисъл, като американските, ами са на фона на общото развитие на живота, който тече спокойно като река. Цялата дъска в Го (едно от четирите изкуства). А в американските филми, толкова се обсебват от една-две битки, че изобщо забравят за останалата картина и как изобщо се вписват в нея! Като че ли, от спасяването на една рота от извънземни зависи оцеляването на цялата ПЛАНЕТА,например; когато планетата си съществува независимо от тях, от тяхната битка и дори независимо от човечествето! Ето за тази цялостност и медитавност става дума в Табу по най-елегантия начин.
  3. Тандем "Forеver Ryuhei Matsuda" действа
  4. ForEverRain

    East ot West?

    Само да кажа и аз, в тази добре заформена дискусия, че дихотомията Запад-Изток не съществува. Поне не извън абстрактните понятия на ранното гео-политическо разделение, което е в основата си политическо. Ако някой може да ми посочи къде започва "Изтока" и "Запада" и бих се включила, но това би било напразен опит да се вмести в разбинията на опредени политически интереси и изкуствено създадени митологии. Предлагам да дискутираме общочовешкото, а не абстрактните разделения.
  5. ForEverRain

    Aussie Life

    Здравей Роси, Много се радвам за интереса, може би не тряваше да питаш за още разкази за него, защото не мога да подмина такава подкана (а и харесвам Чан Гън Сок Вчера беше един от тези прекрасни прости дни, в които човек се радва, че е събудил от сутринта. Провървя ми! Събота е денят , в който си позволявам да се отдам на хобита – това е да играя Го, да чета книги, да рефлектирам. А вчераприбавих към тези удоволствия още едно – посещение на уютния корейски бар, и посвещаване на един млад човек в изкуството на Го. Да, същият от предишния пост – Чан Хьок, синът на собствениците, младият талантлив кореец от второ поколение. Едва ли можех да си представя по-добър начин да прекарам събота вечер от това – Го, ентусиазиран млад ученик и корейска музика за фона, пиейки чай и хапвайки корейски сладки. Парите тук не са от полза – ето това е, което не можеш да си купиш с тях, дори застават на пътя. За петте часа, които прекарах там, не ми се наложи да купя каквото и да било. Контрастът с интензивната атмосфера в красивият будистки клуб, с класическа китайска музика, много топъл зелен чай и група добри Го играчи (и приятели) е голям, но не дотолкова, че да ме накара да забравя, че това е азиатска игра преди всичко – еднакво красива и в класическа и в модерна обстановка. Първите 3 игри на Чан Хьок, със сигурност ще останат дълбоко отпечатани спомени в него, но и в мен – бях забравила, какво е да се докоснеш до вселената на Го, и да разшириш съзнанието си, едва на ръба на познанието. Ако всичко млади хора така възприемаха Го, тогава защо не го учим в училище? Работя над въпроса – смятам да го използвам като средство да подтикна млади хора, които по някакъв начин са изпаднали от системата да подновят или създадат амбиции за висше образование и за по-добро бъдеще. Това е част от работата ми. Но обратно в бара – подарих една жилетка на майката на момчето, и тя толкова се зарадва, че чак ми стопли сърцето. С бащата обсъдихме къде виждам бъдещето си, дали семейството ми иска да дойде и т.н. На тези въпроси никога нямам отговор, затова просто отговарям с “какво да се прави” , “Оттоке” или с “Гъмбе” (Наздраве). Във всеки възможен момент, Чан Хьок идваше да продължим играта с най-голям интерес. Осъзнах, по някое време, че българка учи кореец, който никога не е живял в Корея как да играе Го, китайска игра в бар в Австралия. Това ако не е доказателство за глобализъм, не зная какво дуго би било. Но не е само това – ние не просто играем, а се занимаваме с нещо обществено-полезно, и такава е ролята на много имигранти. Затова и ще изнасям доклад в Нова Зеландия другия месец. Междувремено разглеждахме снимки на България, направени от птичи поглед – една прекрасна публикация, подарък от сестра ми. След известно време, Чан Хьок обеща да изнесе концерт в България, когато се прочуе с най-голяма наивност и с искрено вълнение. На тръгване, оставих Го – дъската и камъните в бара, за да могат и други да играят. Както и аз. Тръгнах си с голяма удоволетвореност, надявам се да мога да ви доведа тук, ако някой реши да пътува към Западна Австралия. Толкова слънчева, че се научих да ценя дъжда още повече и този прекрасен дъждовен уикенд.
  6. ForEverRain

    Aussie Life

    Точно сега един кореец на 16 години ми каза на чист български ”Обичам те”! и “Честит Рожден Ден! “ Не, това не е шега. Как да го обясня....просто така се получи, едно от тези ситуации, в които се оказвам, без дори да разбера как. След като повечето ми приятели напуснаха за Kорея, аз останах само с моите китайски приятели, в нещо като абстиненция – така жадувах да изляза по корейски, да полудееш поне за една вечер, да пръскаш глупави шеги, както никога не можеш със други. Така, дойдох в един от любимите си барове "The Bite" една късна вечер след една отменена лятна колекция за живота на Едуард Сноуден поради проливен дъжд. (Ех, този дъжд, не спира да ме преследва). Нямаше как, като човек, който се връща на место- пресъплението, да не се отбия където преди ходехме поне да поздравя в бара, и за по едно соджу. Оказах се приветливо посрещната от собственика от неговият син, който помага покрай бизнеса, най-вече като пее на живо...много мило. От дума –на дума – се оказах ВИП-гост и трябваше да се запозная с една група редовни посетители. Те се отнесоха като че ли срещат най-добър приятел, така се наложи да си разменим Какао, не платих и един долар, и дори отидох на парти в тях, където разбрах, че били полу-професионални футболисти. Но за това друг път. Миа, красивата корейка, която беше спортно облечена, защото току-що се връщаше от скално катерене, особено настоя да ми даде собствената си перлена гривна и излизахме още един –два пъти, в които винаги плащаве сметката и ме представяше на новите си обожатели, които били прекалено млади за нея... Така, и днес след игра на на Го цял следобед, както винаги в събота, реших да се отбия да оставя един шал, който купих за подарък за Миа в бара. Нямаше никой – освен синът им, Чан Хьок, който трябваше да откаже на една двойка клиенти от австралийски произход на средна възраст да им налее вино, защото е под 18 (а защо са решили да пият вино в корейски бар е друг въпрос). Така говорихме около един час, от любимите му драми, до живота му и мечтите ни. Някак си започнахме да говорим за езици, и той реши да провери няколко думи на български – и както корейците произнасят думите толкова естествено (в сравнение с английско-говорящите), останах поразена какво чуват ушите ми. Историята на това прекрасно момче да сметнете за невероятна, но всъщност е съвсем обикновенна. Роден е в Корея, но е живял само 5 месеца в Корея като бебе, и след това е учил в австралийско училище, мисля, че е 11 клас, говори с типичен местен акцент, но без никак да простее, както много австалийци правят, спретнат, с красиво сърце и отворено съзнание. Чан Хьок е от така –нареченото второ поколение корейци, които почти никога не са живели в Корея, и знаят за живота там само от филмите. Колко е невероятно да се срещнеш лице-в-лице с кореец, който има същата предства за Корея, като тебе, но който звучи и изглежда кореец, но никога не е имал възможността да опита от живота на улиците на Корея! Той има най-доброто и от двата свята – този тук, и този, в Корея. Любимите му сериали са: Dr Stranger, Pinocchio, Bridal Mask и Joonmu и японски анимета Sword art online. Мечтае да стане певец, и съм сигурна, че ще успее. Вече е избран за X-фактор в Австралия, мечтае да отиде в Корея, когато порасне. Това е плодът на саможертжата на едно поколение преди него – това на семейството му. Баща му е оставил кариера, за да може да живее по-спокойно и да може синът му да има добри перспективи, а майка му – една прекрасна жена – е от тези, които вечно се жертват за семейството си. Сервира ми сладки и чай, без да иска никакви пари, както винаги, и с нея си споделяме последните сериали, и тя дори ми разказа исторята на живота си. Чан Хьок може да говори с всички, радва се на голяма популярност сред съучениците и получава поощтрение от всички, един нормален младеж, който както много други живее в два свята. Както и аз, както и всеки един имигрант, който е дошъл тук. Още нещо, което намерих общо със корейските си приятели. “Алелуя” – това е песента, която пее сега. Докато пиша това, Чан Хьок пее на живо през цялото време – соул, рап, балади и общо взето прочувствени песни. Знаете ли песента? “ I should have bought you flowers, when I was your man”? Когато доведох трима приятели- австралийци тук да опитат за пръв път соджу и да опитат корейска храна, те останаха с впечатлението, че се познавам със собствениците отдавна, бяха толкова сърдечни с мене. Като че ли, бях част от семейството, а едва се познавах с тях. Toва беше разбира се, защото те споделиха с мен, че “не много хора ги разбират и са толкова мили”. А те единствено, като всички други имигранти, разбират какво е да си преминал през девет планини(океана) в десети и колко е кратък живота, това са красивите уроците, които единствено се учат когато си паднал на колене пред изпитанията на живота – тогава се случва нещо невероятно с теб, отваряш сърцето си за трудностите на другите, ставаш излючително мил, и порасваш. Тръгнаха си щастливи, и дори продължихме в корейското кареоке, не говореха и дума на корейски, но трябваше да ги чуете как пееха - паднах си на земята от смях. Реших да празнувам тук рождения си ден след точно един месец. Момчето (кото съм сигурна, че някои посетители смятат,че свалям след като разговарям само с него) дори ме успокои, че и никой да не дойде, той ще бъде там и семейството ми да изпеят “Честит Рожден Ден”! А и сега – корейска песен, за сърцето “ Липсваш ми” (Погу- шипта) по настояване на двама посетители. Обожавам ги тези корейци, новото поколение. п.с. Парк Чан Хьок е различно име от Чанг Хьок, известният актьор от “Чуно”(2010), ако мислите че звучи по същия начин, като мен. “Един ден искам да посетя България” – каза току-що на чист български Е, добре, ще почакаме
  7. ForEverRain

    Виц на деня

    Този виц го знам в друг вариант - относно докторантските студенти, които избират да се отдадат на академията в ада, докато всичко изглежда прекрасно и интелектуално, а после се превръща в професори с овехтяли дрехи и мизерия. Преди това не са се съгласили да започнат докторантурата
  8. ForEverRain

    My Lovely Girl (2014)

    Ето, че приключихме и с превода на този прекрасен сериал! Благодаря много за проявеното търпение от страна на всички за превода. До сега не смеех да коментирам, оставяйки само на актьорите да говорят. Сега, след като и аз го изгледах, се убедих, че е точно толкова прекрасен, непретенциозен и трогателен, колкото си представях от началото. Също толкова, колкото и Рейн самият. Тези прегръдки... далеч по-въздействащи и от най- откровените сцени. Признавам си, че слушам музиката към филма редовно в колата, толкова е топла. За изпълнението на Рейн не мога да коментирам, освен, че както винаги се справи блестящо (нищо учудващо), но другите също бяха невероятни. На мен много ми допадна характера на Ши У и връзката му със Се На. Както винаги, ревността почти не съществуваше във филма, заменена от братско разбиране и общи интереси. Един от любимите ми моменти беше, когато Ши У се осъзна невероятния чар на Хьон Ук спрямо жените и се питаше какво му е толкова великото и дали и други жени били влюбени в него Но толкова много прекрасни моменти имаше: особено покрай реката Хан. Да се възползвам от богатия речник на руснаците в такива моменти, когато някой те погледне, прегърне и когато нищо повече нищо не ти трябва да се чувстваш изпълнен: "И все!" Специален поздрав с песента, с която завърши сериала "It's okay, I love you" by И Симон: https://www.youtube.com/watch?v=BOygLsBJbUg Целият саундтрак, със заглавията на песните: https://www.youtube.com/watch?v=PR136q9wpDY&list=RDPR136q9wpDY#t=29 Ако има сериал за телевизията, който да избера за 2014, опеределено е точно този.
  9. ForEverRain

    My Lovely Girl (2014)

    И аз много благодаря за възможността да го преведем, за светкавичната реакция от страна на модераторите и най-вече за проявеното търпение на зрителите. За нас беше истинско удоволствие!
  10. ForEverRain

    Aussie Life

    Неделята отмина, и слава богу! Ако си мислех, че петък беше достатъчно зле, трябвало е да почакам до неделя – по-добре да си бях отишла в пустинята, щях да се почувствам по- приспособена към условията на живот. Поне добре, че успях да поиграя малко Го и да открия и аз топлата вода с Преживяхме и това пълнолуние. Но днес е любимият ми ден от седмицата – понеделник, още повече заради това, че също е почивен ден. Още сутринта отидох на ето това прекрасно място, казва се плаж "Порт", защото е близо до пристанището. Намира се в Северен Фриментъл - едно от мястото, където ще ви заведа, ако дойдете на гости. Единственото място, където има бар на плажа и можете да видите хора да плуват голи през нощта. Имайте предвид, че плажовете са безкрайни в Западна Австралия. Припомних си, какво означава облаци – най-накрая! – и, че съм и аз самата се причислявам към облачетата Колко е прекрасно да измиеш всички тревоги в солената вода на Индийския океан! На път за обратно намерих един прекрасен оазис – кафене, с веган-храна и прекрасни хора. Доста скучно име, обаче - 58 Карингтон, просто адреса. В къщи ме очаква обяд с китайските ми приятели, корейско – Дактоританг. Докато се разхождах по плажа, странно рефренът “ ” се превърна в “It’s so amazing”. Всичко е въпрос на гледна точка и рима. Исус возкресе!
  11. ForEverRain

    My Lovely Girl (2014)

    My lovely Rain
  12. ForEverRain

    My Lovely Girl (2014)

    Сега видях подобренията в постера. Благодаря много! Ние действаме със сериите, до неделя ще сме готови с още две!
  13. ForEverRain

    Aussie Life

    Easter Eastern Spirit update И така, значи тук е Великден. По какво се познава? По това, че всички магазини, търговски комплекси и дори казиното е затворено. Иначе, сигурно нямаше и да забележа. Слава богу, има и такива места- гнезда на мултикултурата , като Виктория Парк, където повечето от магазинчетата са азиатски, което означава, че можеш съвсем спокойно да си напазаруваш от корейския магазин всичко, за да си сготвиш кимчи чиге, или каквото ти душа поиска. Така и съм запомнила най-големите празници - Великден и Коледа - с корейско! Дори някои кафенета са отворени, привидно западни, но всъщност с азиатски персонал и управление. Като това, в което съм сега. Може и да не изглежда като типичния начин за празнуване, но това са старите викториански традиции, още живи тук, в 21-ви век. Разбира се, за тези които имат семейства тук е прекрасен повод да се съберат за обяд, или за закуска, може би да излязат на къмпинг и т.н. За тези от нас, които обаче са като сираци тук (тоест нямат семейство) тези два дни от годината - -Великден и Коледа, както и всяка неделя са истинско изпитание на живота изън граница, на издръжливостта и проверка на истинските неща в живота. За пример, ви давам, че разбираш колко са ценни приятелите в такива моменти, и най-вече разбираш кои са те. Оказва се, че за мен, най-добрия приятел е...компютъра ми. Казва се Мак, лек и красив – не мога да се оплача. Заедно решихме да излезем днес за по чаша чай – зелен чай и кафяв ориз – и да започнем дълго-очакваната книга. Така, че приветствам католическия Великден за това основно. Нямам търпение да извадя голямата катричка от Великден, с която се запасих още от Коледа от България за да ми даде малко великденско настроение другата седмица. Има и трета група хора тук, това са пътешествениците. Трудно се понася един-два дни в който магазините затварят, затова се спасяват панически към международното летище в Пърт. На няколко часа от тук е Бали (4-5 часа) без никаква часова разлика, а ако прибавите още няколко стигате и директно до Банкок. За сега ще си спестя това удоволствие. Междувременно ако искаме да спасим света, предлагам да започнем от проявите на расизма. Започнах подписка за да искаме официално извинение към ГАКТ и други азиатски посетители в хотелите във Франция. Подишете се ето тук, ще съм ви много благодарна! Честит Великден!
  14. ForEverRain

    Gackt

    Разбирам, че ГАКТ са били подложени на първобитно-общинно расистко отношение през последната им визита в Париж. Той описва подробно в блога си как всички азиатци трябвало да седят в дъното на заведението и не им се позволявало да седят отпред, дори да има празни места. Моите уважения към френския народ и култура, но няма да се разберем така. Не мога да стоя безучастно, когато се случват такива неща. Освен това, харесвам ГАКТ. Много агенции пишат за случилото се, аз разбрах от J-pop Затова започнах петиция за хотелите в Европа да се извинят публично за проявената дискриминация. Всеки подпис изпраща директно писмо на хотелиерския бизнес в Европа. Моля ви да я подкрепите. Расизмът ме отвращава. Петиция.
  15. ForEverRain

    My Lovely Girl (2014)

    Да, до утре пускаме още две
×