katu6ka

В началото, когато започнах да гледам корейски сериали, малко се бях вманиачила - за 1 месец изгледах около 14 (не ме питайте как ). После еуфорията от новото премина, дори успях да премина към японските сериали, които всъщност отначало никак не ми харесваха. След това беше пренасищането, което за мое огромно щастие премина бързо и сега гледам, но от време на време. Мога смело да заявя - вече не съм пристрастена (мога да спра до средата на серията и да спя спокойно). А за това как се е отразило на живота ми, колкото и нелепо да звучи, първите два корейски сериала почти ме направиха нов човек. Накараха ме да се замисля за това какво искам и как да го получа, какво смятам да правя оттук нататък... Чрез тях успях да излея всичките насъбрани емоции, преживях една емоционална буря. А сега ги гледам просто за отмора...

Няма друг такъв глас... Благодаря за албумчето :)

Да не повярва човек... от няколко месеца се чудя този човек къде е изчезнал и не смята ли да се появи вече..

Много си права, аз така и не се върнах към корейското(вече ми се струват много блудкави и изкуствено преиграващи) Надявам се не си пропуснала Pride Всъщност съм го пропуснала, макар че си стои в списъка с изчакващи сериали. ) Май ще трябва да го погледна, че всички много го хвалите. A Buzzer beat, въпреки че наблягаше доста повече на баскетбола отколкото очаквах, не ме разочарова. Малко ми липсваше обаче накрая поне за няколко секунди да дадат големия концерт на Рико, за който тя толкова време се подготвяше.

Много е добър! Пазих го, пазих го, неисках да го гледам - 2 месеца си стоя изтеглен на компа, но най-после го изгледах. Не че имах избор след като вече бях изгледала абсолютно всичко друго възможно с участието на Ямапи. И се радвам, че точно този си бях оставила за накрая, наистина много много ми хареса. Страхотна роля на Ямашита и май най-усмихнатата му. А актрисата, която играе Рико е със сигурност една от най-красивите и чаровни жени, които съм виждала някога. П.С. Лошото е че след поредицата японски сериали, които изгледах, сега ми е много трудно да се върна към корейските (макар че със сигурност това е само временно). А като се сетя, че след първия път , когато се опитах да гледам японски сериал си казах: Никога повече няма да гледам такова нещо... Ама че в заблуда съм била :lol:

1. Boys before flowers - песничките толкова ми се бяха набили в главата докато го гледах, че и до ден днешен ми харесват 2. Over the rainbow - също стана любим - определено силен саундтрак, особено една от песните 3. You`re beautiful - определено съм го запомнила, а някои песни дори си ги слушам от време на време 4. Hero - нищо особено, но много подхожда на сериала 5. Mars - най-вече песента в началото на всяка серия: Alan Lun - Ling

По принцип започвам да гледам без никаква нагласа, за да не се разочаровам в последствие, а и уж гледам добре да си подбирам сериалчетата спрямо вкуса ми. Може би и за това рядко се случва сериал да ми е толкова скучен, че да не мога да го изгледам. Но има един такъв корейски, който ми беше изключително глупав и не го издържах и това е Soulmate.

Караокето е в 12 епизод, някъде към края

Ок, ок... Съгласих се, нека се поправя, че ролята на Ямашита Томохиса ми беше лигава. Иначе има сериозна нишка..

Първите 4-5 серии бяха доста забавни и приятни, оттам нататък направо го развалиха. Последните серии ги гледах, колкото да има какво да правя. А за края просто нямам думи - това край ли беше? Единственото хубаво в 30 секундния край беше целувката. Тези корейски сценаристи все повече ме изненадват - точат 16 серии на драма, която преспокойно може да бъде около 10 и накрая побират финала в последната една минута. Като че ли това е първият корейски сериал, от който не съм никак впечатлена и няма да ми останат почти никакви спомени. След него почти месец не можах да започна друг азиатски сериал, защото се притеснявах, че проблема е в мен и съм си вдигнала много критерия.

Това е единственият корейски сериал, който не можах да доизгледам. Това момиче (гъбата) ми беше толкова противно и лигаво, че просто неуспях да се абстрахирам от нея. А и като цяло ми беше малко скучна и пресилена цялата история. Обичам да гледам или чета за сродните души, но дори това не ме накара да продължа да го гледам.

Хареса ми сериалчето и идеята също, макар че ролята на Ямапи ми беше някак сходна с повечето му роли. Малко в повече ми дойде това "Алелуя шанс". На моменти направо ми идваше да вляза в монитора и да стисна Кен за гърлото, за да проговори най-после или просто да изкрещя на Рей, че е тъпа и упорита и не забелязва това, което той прави за нея :D И да си призная на девета серия не издържах и попревъртях, защото бях стигнала предела на нервите си. А случайно някъде да се намират български субтитри за спешъла? Или поне английски, че и без това едва го намерих от някакъв корейски сайт, за да го дръпна и търсенето на буквички нещо не ми се получава..

Много доволна останах от това сериалче. Истинско удоволствие беше да гледам всички превъплъщения на Ямапи, вечно нацупената му физиономя и ироничните му нападки. От този човек и най-вече от погледа му струяха толкова емоции, които сякаш никой друг не би могъл да предаде дори и чрез най-изразителния си вид.

Много , много, много абсурден сериал, но въпреки това толкова много ми хареса... Наистина имах нужда от нещо различно, неангажиращо и забавно и улучих момента за гледането на това "чудо". Искрено се забавлявах с нереалните битки между общижитията, но толкова миличко ми стана за взаимоотношенията, които имаха героите помежду си. Дори това, че японците като цяло изобщо не ми допадат на външен вид (с изключение на един-двама), не попречи на удоволствието от гледането му.

Това беше първият японски сериал, който гледах и след корейските не ми хареса много. Някак си прекалено лигав ми беше и като цяло развитието не ми допадна, като че ли чаках да се случи нещо по различно. Въпреки това се радвам, че го загледах, защото нямаше как да не забележа моят любим вече японец - Ямашита. Дори в тази му лигава роля нямаше как да не ми направи впечатление. )) И се почна едно теглене на всичко де що има с негово участие

Този сериал ми е в списъка от доста време, но някак си още не съм успяла да убедя себе си, че трябва да го гледам

След първият ми изгледан корейски сериал и породилата се мания след него, списъкът с азиатски сериали в Замунда ми изглеждаше особено кратък. И се почна едно търсене в чичо Гугъл... Така пък съвсем случайно попаднах на тема за корейски сериали във форума на БГ-мама. След изчитане на около 100 страници от темата там, понеже много често се споменаваше Estern spirit и че там имало еди си кой сериал и кой какво превежда, реших да вляза да видя за какво точно става въпрос. Без да искам открих и каталога със сериали, след това се регистрирах и така от четене на един раздел минах на преглеждане на почти целия форум. Така е и до днес, макар че пиша рядко и то по темата за някоя драмичка, но всеки ден си чета новостите по другите теми )) Май при мен се е получило комплексно намиране от Замунда,Гугъл и друг форум, но ще гласувам друго понеже от Замунда тръгна всичко...

Много добре направен сериал, грабна ме още от първата серия и ме държа в напрежение до края. Радвам се, че нямах достатъчно време, за да го изгледам за 2 дни, защото така успях по-дълбоко да вникна в историята. Определено ме накара да се замисля над действителността, в която живеем и да се ядосвам на всичи несправедливости... Хареса ми най-вече заради сериозността на засегнатата тема и за това, че е различен от повечето корейски сериали. Актьорите се справиха перфектно, направиха много истински и емоционални роли. Единственият персонаж, който някак си не можа да ме убеди беше на репортер Канг. Беше ми толкова симпатичен, че дори след всичко, което направи не можах да му се ядосам.

Нека се запиша и аз тук - невероятно сладко сериалче! Едва 12-ят ми корейски сериал (ох, вече даже не мога да преценя кой ми е харесал повече от другите), който също както останалите ме кара да продължавам да тегля и гледам сериали за по 2-3 дни. Много красива история, добре пресъздадена, страхотни актьори и отлично изиграни роли. А тези невероятни трапчинки на Хьон Бин няма как да не те накарат да се усмихнеш като го гледаш. Като цяло все хубави неща мода да говоря за сериала... Изключително разтоварващ е, доста забавен, но разбира се и с няколко много трогателни момента. Историята с Малката русалка също беше невероятно добре подбрана и доста ме спечели, защото обожавам приказните елементи във филмите да са съчетани с историята на главните герои. И не на последно място огромни благодарности на екипа от преводачи, без които всички ние нямаше да можем на 100% да се насладим на това приказно сериалче.

Този човек си е истинска наслада за очите и ушите - невероятен глас и страшен чар! Отскоро съм му фенка благодарение на Over the rainbow, който признавам си успях да изгледам само и единствено заради Хуан Хи. Мога да кажа само, че всеки ден си слушам негови песнички и немога да се нарадвам на гласа му.

Сериалчето ми хареса, но първите 3 серии ми бяха много критични - едва ги изгледах. Дори мислех да се откажа да го гледам, но досега не се е случвало да започна да гледам сериал и да не го довърша. Имаше доста забавни моменти особено когато Jin Ho учеше Kae In как да бъде жена Но накрая стигна до извода, че тези персонажи от рода на Kim In Hee изключително много започват да ме дразнят..

Здравейте! Аз от скоро гледам корейски сериали, но от 7-те, които съм изгледала досега този ми донесе толкова положителни емоции, че с дни бях радостна без никаква причина. Поднесен е с такава лекота, а и е толкова забавен, че няма как да не те грабне. Доста дълго ще помня сцените, на които буквално съм се заливала от смях. Изключително добро впечатление ми направи, че до края не развалиха образът на Джереми. Такъв оптимистичен и дори доста детински образ не бях виждала досега в сериал.

Здравейте, аз съм Катя и съм от Варна. Гледам азиатски (по-скоро корейски) сериали от скоро благодарение на една моя приятелка, която беше главният виновник да се запаля толкова по тях. Дори не мога да повярвам, че досега не съм знаела за "богатството" на Изтока.