Jump to content

stelito

Потребители
  • Content Count

    89
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

0 тофу

About stelito

  • Rank
    Посветен
  • Birthday 03/30/1988

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Местожителство
    Варна
  • Любими сериали
    Hong Gil Dong, Over The Rainbow, Boys Over Flowers, You're beautiful, Hanazakari no kimitachi e, Time Between Dog and Wolf
  • Любими филми
    Sky of Love, Daisy, My Sassy Girl, Windstruck, Sunflower, Crows Zero I & II, A Dirty Carnival, Bad Boy

Contact Methods

  • Skype
    fool_to_you
  1. Далече Ела, утеши ме, изпей ми тиха песен под ореха, оронен от дъждовете есенни, да затисне гласът ти тежката рана, да ме спасиш с ръце от бездънната яма. Разкажи, майко, разкажи, не щади ме, за нощите тъмни, не мълчи, а прости ми. Тук спомени дебнат, като хищни призраци, съскат и хапят, откакто минах граница. И Слънце не грее, от сив дим е небето, целогодишно върлуват болки, знам им лицето. Но намирам понякога спасение живо в картини от люляци, полюлели се диво от гласа на вятъра, сменил покоя им с ритъм, потанцувал в мен, а после отлитнал. Така редят се мъчни
  2. Представление Любовта беше непринудена, беше лудост, скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята. Като преляла чаша кафе и оставила не капки, а тъмни кръгове върху мръсно белите листи, сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат. Късно е до безнадеждност, а започна представлението, костюмирано, с лъскави обувки, с бляскави витрини, от които с алчни очи гледат скъпоценни пръстени и букети от съвършено подкастрени, като игли, рози, но няма място за изтъркани предложения. Няма. A и правостоящите ни освиркаха за това, че не виждат да сме истински. Да си тръгваме... За по
  3. радвам се,че ти е харесало опитчето ми за поезия :) Поздравчето ти много ми хареса :)

  4. С много хубаво чувство пишеш, това умаляване на думите ("звездичка", "личице"...) е много сладко. Винаги се получава добре, когато написаното е израз на силна емоция или вълнение. Нали всичко е любов... Дори и мрачно погледната, тя е красива. Поздравявам те с едно мое определение: Тя... няма име по принцип, защото забравяш да чувстваш, когато те докопа между острите си нокти, понякога е хищник и те има за поредната си хапка, дръг път е художник, който те рисува между цветята си. И в двата случая си пътник, докато самата тя не ти даде живот, мисли те за жертва или за най-скъпия си
  5. Времето лекува (дали?!) млада жена с жълти обувки на токчета бързо върви ще се обърне ли назад нижат се сухи листа на дъха ù връзват гердани ще я умори ли тежестта им преди да се върне млада жена с жълти обувки на токчета бавно пристъпва между локви от лед зимата прави ù сметанови торти и облиза от мислите си греховете защо да се връща млада жена с жълти обувки на токчета в ръката си нож държи и реже жегата под дрехите си но не вали някой я чака в дома ù но тя отказа натам да върви млада жена с жълти обувки на токчета три сезона в чантата си скри
  6. .....................Изтече като пясък........................ Един мъж хиляди товари между два бряга пренесе, а сърцето празно и от болката в кръвта не ще да изтрезнява. Нощта все така като гюле на гърдите му тежеше, кой ли избра домът му само неговите стъпки да познава. Като бясно куче с остър вик дереше небесата, и търсеше луната с най-нежната кожа и най-мекия глас, ровеха ръцете му на разярени вулкани в гърлата, строши дори с пети всеки камък на земята и всеки неин пласт. Забрави собственото си име, а нейното насън крещеше. Как се възпитава безмозъчната болк
  7. Aз се срещнах със слабостта в живота ми... Аааа, след лятото на 2009г. Съквартирантът ми беше изтеглил от замунда Crows Zero, та ужасно фолнах ин лав... Хах, влюбих се в духа по-скоро на азиатското кино. Любимец ми беше Oguri Shun и в гугъла написах името му с идеята да разбера нещо повече за него. И така... Който търси- намира. Попаднах на сайта и от тогава няма откъсване.
  8. Изгледах го в малките часове на нощта и след него просто сън не ме хвана. Много странен филм. То отмащението не води до нищо хубаво, но човешката природа е такава, че не можем ей така да се примирим с жестокостта над близките ни. Застъпена е темата за опечаления баща, който захвърля собствените си страхове и се превръща в чудовището готова на всичко само и само дъщеря му да почива в мир. Навярно всеки на неговото място би постипил по същия начин.Само дето болката след това си остава в същите дози. Явно го приема за свое задължение, знам ли?!Жестокостта във филма определено ескалира в неговите
  9. Прощално писмо Охлузени спомени и толкова болка, и машина, която не успях да контролирам. Сега, когато е късно зная каква е цената на безразсъдството...Искам да се боря, защото обичам, но дори очите си не мога да отворя и съм по-лека от перо . Всичко, защото исках да вкуся от адреналина на собствения си егоизъм, а сега мечтая да ви прегърна, но съм по-прозрачна и от сянка на дим. Обещах... Толкова са лесни думите. Заклех се, че ще ви пазя от страховете, а днес сте в черно и дерете земята да ме върне... Изгубих ума си в пукнатините на убеждението, че всичко свършва добре и винаги
  10. Великолепни произведения. Страшен талант си. Идеите са забележителни, а за изпълнението нямам думи. Ще следя със сигурност творчеството ти. Пожелавам ти успех.
  11. Изгледах го. Да си призная честно... Не е от масовите сериали, на моменти беше доста краен. Определено е различен, държи под напрежение до самия си край, не можеш да предвидиш действието, в което може би се крие и очарованието му. Те Джу и Ън Су имаха ужасно трудна връзка, това да проследиш как един пълен егоист се променя в името на най-искрената любов, си е голямо преживяване. Не всичко в живота се случва както го начертаеш, хората се променят, а това няма нищо общо с възрастта или времето, всичко е въпрос на чувство, защото именно то отключва същността ни, която не можем да изтрием. Това л
  12. Беше една страхотна нощ. Благодаря на организаторите и дано да се случва често. За първи път бях на подобна среща и не ми стигат думите да изразя, колко добре се почувствах всъщност. Запознах се с няколко души от форума, което също попълни емоциите ми. Не очаквах, че ще е чак толкова пълно и явно 21:30ч. беше късно пристигане, защото местата се оказаха дефицит, но пък това нямаше никакво значение.
  13. Днес нещо ме е ударило на чувства. Дано ви хареса. Слънцето тук вече не грее Нощта с хладни пръсти опипва земята и без никой да усети кротко ляга, там където по-рано цветя се смяха и намачка ги дъхът й с целувки от скреж. А душата ми няма земя и мрак не спи, има гора от протегнати хиляди ръце, а в юмруците им чадъри стърчат и опитва се от плач да се опази, но... Жена с печални очи ми предрече, че дори в сърцето свобода да бие, самотата винаги ще ражда тишина и вместо реки да текат, балони летят... бели, зелени, червени и в мен болка се пука от умиление по зем
  14. Разкрит си. Благодаря за думите и споделеното. Разкаяние Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото съм млада, не осъзнавам, че тъпча върху себе си, а за синините още е рано. Когато избият, заедно с болката, ще си търся захвърлените сили, за да подпират ръцете ми. Същите ръце, избягали от ласките на любимите хора и махащи за с
  15. Много благодаря за думите. Радвам се, че са ти харесали. :)

×
×
  • Create New...