Ахх добре ми беше да си гледам само ученически японски сериали, ама пусто желание да изгледам всичко с един от най- прекрасните актьори-Kimura Takuya. Меко казано съм в шок от тази драма, цяла седмица мина и още не мога да се отърся от мисли по нея. Спиди, ти добре си споменала Sorry, I love you, ама на мен One Million Stars Falling from the Sky ми въздейства повече. Дали защото беше по- постна от страна на сълзливи тръшкания и разни големи драми, пък и японците много, много ги няма в по- силните емоционални прояви, сдържани са в това отношение, може би заради това ми повлия повече. Просто с думи не мога да опиша през какво минах гледайки сериала- океан от емоции само това ми хрумва. Драмата показва низостите на човешката душа и на фона на цялата тая пошлост изтъкват уж "малките" добродетели- любовта, състраданието. Ръка за ръка вървят отвращението и възхищението от сериала.
Актьорската игра е на изключително ниво! Кимура е ФЕНОМЕНАЛЕН! Досега Pride ми беше любимата драма с него, но след като изгледах тази, с ръка на сърцето заявявам, че за мен това е най- добрата роля на Кимура и изобщо един от най- силните персонажи, които съм гледала по сериалите. На това му казвам аз многопластов персонаж! Честно казано до края той си остана неразбран за мен. Просто не мога да си представя да има човек, който да съчетава толкова отрицателни и добродетелни качества в едно. Ще питате, ама къде ги видя тези добродетелни качества у Рьо? Макар че за мен той беше злодеят в цялата работа,
любовта, грижовността не му бяха чужди, просто цялото страдание, несигурност(имах чувството, че и той на моменти не знае защо продължава с действията си и какъв е смисълът от тях...колкото и силно да искаше истината, според мен имаше и част от него, която искаше да се откаже от това), омразата бяха изтласкали всичко добро в него на заден план. И точно когато дойде лъчът светлинна, отново се появи мрака в душата и живота му.
Другият персонаж, който беше почти толкова интересен, колкото Рьо е Канзо. Исках да го мразя точно него, да го набедя, че той е виновен за всичко и дори, че той трябваше да е на мястото на Рьо и Юко накрая, но не мога. Като цяло той е състрадателен, жертвоготовен, но имаше моменти, в който се проявяваше и жестоката му страна.
Не мога да кажа, че ми беше по- мъчно за Юко, която според мен беше единственият положителен персонаж в целият сериал(ей добре, че и такива като нея има, че да ми вдъхват надежда за японците ), напротив според мен Рьо беше жертвата в случая. Не жертва на кой и да е, а на самия себе си, на чувствата, които замъгляваха преценката му. Не ми са ясни тези толкова силна омраза и непукизъм каквито той показваше.
Едни страхотни Fukatsu Eri и Akashiya Sanma!
За края
Много добре го е казала mackova: "Краят си беше жесток, но и логичен, и някак си извратено красив."
Много емоционално ми подейства този сериал. Не знам, но досега май не ми се беше случвало толкова тежко и със свито сърце, и буца в гърлото да гледам сериал(дори и корейски като Sorry, I love you, What happened in Bali, A love to Kill, Snow Queen). Според мен това е сериал, който е класика в жанра си. Особено за почитателите на Кимура Такуя ще е престъпление да не го гледат. Сериалът или се заобичва, или се намразва.