nikomila

Betelnut beauty (Taiwan, 2001) Симпатичен филм за това колко е лесно да намериш и да изгубиш нещо в големия град.

На мен филмът ми се стори по-скоро семпъл, а и доста наивен. Много се изненадах, че е по истински случай. Възможно ли е наистина да са изпратили на олимпиада едни хорица, събрани от кол и от въже, тренирани - недотренирани? Явно е възможно. В крайна сметка бях през цялото време леко раздразнена от самата история и въобще не се замислих дали филмът има все пак и някакви художествени достойнства. Най-доброто нещо тук е Ha Jung-woo, напоследък се случи да го гледам в няколко филма, визуално никак не ми е по вкуса, но ми допада как пълноценно се въплъщава в съвсем различни персонажи, добър е.

After this our exile (HK, 2006) Много добро заглавие на английски език, а и съвсем подходящо, като цяло обичам библейски препратки. Иначе филмът е тежка битова драма. Aaron Kwok по принцип ми е малко анти-актьор, но тук е съвсем приличен.

В рамките на Петнайстия салон на изкуствата в НДК ще има изложба „Традиционно изкуство за изработване на ветрила и чадъри Ханчжоу" . Организира се в партньорство с Посолството на Китайската народна република. Изложбата ще бъде в Зала 4 на НДК, ще бъде открита на 20 май и ще продължи до 10 юни. Ще може да бъде посещавана от 11 до 19 часа.

Чак сега виждам, че има тема за този филм. Аз го гледах наскоро без никаква предварителна нагласа и, честно казано, останах приятно изненадана. Първо от това, че е адаптация по "Опасни връзки", второ - че историята е доста умело транспонирана от барокова Франция в Корея по време на династията Чосон, но е запазен френският привкус - музиката (предкласика), духът на рафинирана извратеност, интригантството, пищността. Освен това се оказа, че съм свалила филма вече незнайно откъде, но с френски субтитри, което беше много подходящо. Естествено филмът има един много съществен недостатък и той е Пе Йонг Джун. Този човек, извинявам се предварително на почитател(к)ите му, които сигурно са много и в този форум, за мен е напълно неизразителен (дори, ако е позволено да изляза извън границите на добрия тон, с чиста съвест бих го нарекла "пън"). Огромната му популярност (не само в Корея) за мен е в сферата на необяснимите неща, гледала съм само 2 филма с него (този и April Snow), но и в двата през цялото време си мислех колко повече щяха да ми харесат, ако вместо него беше някой актьор за свяст. Все пак да уточня, че не съм гледала драмите му, може пък там да е велик. Както и да е, но точно за тази роля на виконт дьо Валмон (забравих му корейското име), който е един от най-сложните персонажи, се изисква висш пилотаж в актьорството, а и мощно екранно присъствие. Не случайно в други две адаптации ролята се изпълнява от двама тотално харизматични (макар и по различен начин) актьори - Джон Малкович и Колин Фърт. Сравнението между тях двамата и корейския им колега е ясно в чия полза е. Виждам, че филмът не се е харесал много и не смея да го препоръчам, но може би ако се гледа с нагласата за нещо "не типично корейско", ще има повече шансове да бъде възприет благосклонно.

Синът ми вчера ме изнуди да го гледаме и определено каза, че се е "накефил" (на 10 години е ). Колко е разбрал от английските субтитри не е ясно, но явно не са му били много необходими. Аз лично използвах случая да си поспя. За репутацията на Анди Лау не се притеснявам, всички актьори от време на време приемат да се снимат в нещо тъповато за пари, за забавление или просто за запълване на времето.

Blood Brothers (2007), уж римейк на класическия Bullet in the Head на Джон У, който тук е продуцент, но мнооого слаба ракия се е получила. Жалко за неизползвания актьорски потенциал.

И на мен филмът ми хареса и не ме е срам да си го призная. Великолепна кинематография, просто великолепна. Сигурно не е особено трудно да заснемеш по впечатляващ начин едно море, поле, планина и т.н, които и без друго са си красиви. Но да сътвориш поезия от нелицеприятните гледки на Банкок си е направо майсторство. И много добри актьорски изпълнения от двамата младежи, не бих предположила, че нямат опит. А и не ми се сториха толкова грозни. Сценарият не ми допадна толкова обаче, твърде много мелодрама като за моя вкус вкараха в любовната история, чак ми беше комично на моменти (като в сценката през стъклото, горе в спойлера има снимка). А заради финала направо се ядосах. Всъщност много повече ме трогна другата сюжетна линия - за болните от СПИН майка и брат. Любовните сцени по принцип не ме притесняват в каквато и да е полова конфигурация, стига да са направени с мярка, вкус и доза правдоподобност, а в този филм определено са такива. Без да съм мъж, а още по-малко гей, ми се сториха .. хм.. секси. Допадна ми и идеята да се състоят не в интимна обстановка, а навън, което добавя още една тръпка на забраненост към и без друго непозволената им любов. Като нещо любопитно мога да добавя, че имената на героите някъде бяха преведени на английски като Cloud и Stone, което според мен е търсен ефект (имам предвид многократно повтаряната гледка на надвисналите над бетонните покриви облаци).

Аз този филм го забравих 5 минути след като го гледах. В момента за нищо, буквално за нищо не мога да се хвана, за да кажа добра дума. То и така се случи, че го гледах след като си преговарях Ред Клиф, та е ясно сравнението в чия полза е. А е жалко, защото го чаках с интерес.

Благодаря ти, че ми напомни за този филм. Бях гледала само частта на Кар Уай от Авистаз, но сега изгледах и другите две. Не че щеше да е голяма загуба, ако не бях, всъщност. Общото, което намирам между трите новели, е ретро звученето, но в различен смисъл. Пасторалната идилийка на Антониони е ретро в напълно отрицателен смисъл, прилича на нещо нискобюджетно, заснето от Тинто Брас през 70-80-те години. При Содърбърг ми допадна черно-бялата визия и усещането за филм в най-добрите традиции от средата на миналия век. Но историята някак остана недоразвита, очаквах жената от съня и обектът на нездрав интерес от страна на психоаналитика да се свържат логически, но не би. Историята на Кар Уай е в обичайния му ретро-носталгичен стил и е единствената, която създава впечатление за цялостност и завършеност. Трябва да си наистина майстор, за разкажеш от А до Я историята на една любов (и на цели два живота покрай нея) в трийсетина минути. За останалото - подкрепям изцяло написаното от Майк, няма смисъл да го повтарям. Към цялото мога да добавя едни плюс за интересната анимация в началото, края и между отделните новели, и един минус за ужасно досадната песен, с която е озвучена.

Дори нямаше да видя, че има тема за този сериал, добре, че е излязла на първа страница. Гледах го преди няколко месеца и определено се впечатлих, не че имам особено широк поглед върху нещата (в общи линии сериалите, които съм гледала надали ще се преброят на пръстите на двете ръце, за азиатските става дума), но този определено се отличава с някаква по-модерна концепция, визията е страхотна, действието се развива динамично, има доста екшън, романсът (слава богу) не е много лигав, а и ОСТ-ът е супер. За Ютака съм във fan mode, няма да го коментирам.

Гледах го снощи, много хубав филм. Любовна история, но в никакъв случай не банална, без излишни мелодрами, много реалистична, с край, който до последно не се знае какъв точно ще бъде. Жив диалог на 3 езика - китайски, корейски и английски, всъщност главните герои си говорят изцяло на един малко загадъчен английски , добре, че и за него имаше субтитри, защото иначе нямаше да се разберат част от репликите. Чонг У Сонг е чудесен, предпочитам го принципно да се прави на железен и да размахва оръжия от какъвто и да е вид, но не мога да си изкривя душата и да кажа, че като любовник не го бива. Бива го и още как. А и двамата с китайката са много правдоподобна екранна двойка, мразя клишето за химията, но като я има, има я, и то в изобилие. Има и прекрасни пейзажи от Ченду, където се развива действието (паркове с бамбуци, панди - едни прелестни създания, и т.н.). С малко тъжни гледки тук-там от разрушенията, защото е по времето на първата годишнина от опустошителното земетресение в Съчуан. А за разкош - цитати от стихове на един от най-великите китайски поети - Ду Фу от династията Тан, включително за заглавието: "...A good rain knows when to come..." Няма какво да го увъртам повече - препоръчвам филма с две ръце.

Меланхоличен е думата, която ми идва, за да опиша филма. Толкова тъжни хора и всичките нещастни по своему. И трагичната музика от "Лебедово езеро" съвсем в унисон с цялостното настроение, както и визията. Добър сюжет, порядъчно заплетен и с напълно логичен завършек (последното - за съжаление). От филмите, в които съм я гледала, Сон Йе Джин тук за първи път не ми хареса. Тази роля на femme fatale като че ли не й беше по мярка, а и не успя да изгради многопластов характер - просто не видях доброто в нея, както в останалите герои. И от всички изтерзани души, само тя не успя да ме накара да й съчувствам нито за миг. Тримата мъже обаче бяха на ниво. Ко Су явно е много популярен, но аз го виждам за първи път (като му гледам филмографията, това е защото не гледам драми, не по друга причина ), но ми направи много добро впечатление с богато нюансираното си изпълнение. Han Seok-kyu (полицаят) по скромното ми мнение е от най-добрите корейски актьори, винаги един такъв... надежден. Не си спомням да съм го гледала в слаба роля. Park Seong-woong като горкия годеник също беше убедителен (хич не беше глупав или заблуден, много ясно си даваше сметка, че годеницата му не е стока, но и той беше влюбен, уви).

Гледах филма преди няколко дена и вече почти не го помня, не е нищо особено. Дори най-точната дума, която ми идва в момента, за да го опиша, е "блудкав". Корейците имат много по-интригуващи филми в жанра. Е, накрая имаше малка изненада, която дойде не оттам откъдето я очаквах, което е едно плюсче за сценария. Има и някаква атмосфера все пак, така че става за гледане, но нищо повече. Cha Seung-won е интересен мъж, най-малкото защото поразително прилича на такъв . Чисто актьорски обаче не съм очарована, на места беше много зле. Не съм го гледала като че ли другаде, така че не ми се иска да го съдя прибързано, в други роли и с по-свестен сценарий може да има повече възможности да покаже какво може.

Въх, гледала съм го този, много кръв се ля, че и други работи, така че е за хора със солидни нерви и здрав стомах. На мен също ми хареса. Но като цяло филмът е по-слаб от другия на режисьора, R-Point, който по принцип може да се препоръча да се гледа и от нелюбители на хоръра.

Признавам си, че загледах филма само заради взривоопасната комбинация Анди Лау - Даниел Ву - Луис Ко /женска му работа /, но той се оказа неочаквано силен. По принцип не обичам филми за света на дрогата, най-вече защото представят нещата по-скоро едностранчиво /пласьорите са гадове, потребителите - жертви/, а тук ми хареса именно човечният поглед и към двете страни на барикадата, преставени са така, че не можеш да не съчувстваш на всички. Победители в тази игра няма, само губещи.

Иначе самата история не е нещо ново или оригинално, а е древна легенда - творба от устното творчество на китайския народ, с която дори Китай кандидатства преди няколко години за списъка на Световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Легендата е претворявана в много жанрове - поеми, театрални пиеси, опери (в традиционните стилове), и ми беше интересно как ще изглежда на екран. Нямам кой знае какво за казване, хубавко филмче се е получило, но нищо особено.

Най-накрая се наканих да гледам филма и може би защото предварително се бях настроила силно отрицателно, в крайна сметка не ми се стори чааак толкова ужасен. Не казвам, че е добър филм, в никакъв случай. Но не бих казала и че ми беше скучен или безинтересен. Разбира се, страда от обичайната болест на биографичните филми - фрагментарност, която е донякъде неизбежна, защото е непосилна задача да се разкаже един живот в 2 часа. Но поне когато са изведени основните моменти, се получава някаква цялостна картина. А тук това го нямаше - защо са направили филм за философа Конфуций, а въобще не са се опитали дори да загатнат как са се оформили концепциите му и цялата му етично-философска система, която по-късно ще стане конфуцианство. Лао Дзъ се споменава, да, но толкова. Има и тук-там по някоя от мъдрите мисли на Конфуций. В този смисъл филмът няма никаква просветителска стойност (ако въобще е имал такава цел), така че ако някой се надява да научи нещо повече за конфуцианството, това няма да стане. Същевременно, ако целта е била да се разкаже не толкова за философа Конфуций, а по-скоро за човека зад мита, това също не се е получило съвсем. Моментите, в които можем донякъде да се докоснем до личността му, се дължат изцяло на уменията на Чоу Юн Фат (отдавна не го бях виждала във вихъра му). Вместо това излишно много е наблегнато на вътрецарствените ежби, с твърде много герои и интриги (незапомнящи се като цяло) - исторически екскурс в биографиите е добре да има, но тук определено са прекалили. А тази сюжетна линия със Сюн Джоу си стоеше направо като кръпка, не разбрах защо не са й отделили или повече, или по-малко време, но така беше наникъде. А единствената среща между двамата явно трябваше да е нещо като смислов или емоционален център на филма, но аз наистина не разбрах разговора им, макар че го изгледах 3 пъти. Вярно е, че съм прост филолог (плюс това жена, а нали точно Конфуций е казал, че глупавата жена има мозък колкото на кокошка, а умната - колкото на ято кокошки :green: ), но наистина не схванах смисъла. Много написах, съжалявам. :oops: В крайна сметка от филма ще ми остане единствено това, че тепърва сигурно ще асоциациирам образа на Конфуций с благото излъчване на Чоу Юн Фат, а не с дядката от гравюрите. Все е нещо.

Наистина ли са го сложили в категория 18+ този филм? Аз лично нищо 18+ не видях, освен може би това, че едно дребно противно създание от мъжки пол изкара почти целия филм по гол задник (такава му беше дрешката, не че нещо друго ). Иначе филмът за мен беше голямо разочарование, жанрово абсолютно неопределяем, с много хаотичен сценарий и може би най-претупания финал, който съм виждала напоследък. Да не забравя ужасния каст - Фан Бинбин е прелестна наистина, но освен нея във филма има цял куп вресливи женоря, които буквално ми проглушиха ушите, както и двама от най-неприятните мъже, събрани заедно - дребното мрънкало, което споменах по-горе, и другия, който освен че през цялото време беше просто неприлично мръсен и рошав, беше и абсолютно неубедителен като воин. Откъм добрата страна мога да спомена прекрасните гледки, между които разбира се многократно показваното разлюляно от вятъра жито (един съвсем прозрачен символ на мирния живот, противопоставен на войната, която се случва някъде другаде). Имаше и 2-3 много стилни сцени на съпружеските отношения на героинята на Фан Бинбин и възрастния й съпруг (не са 18+ обаче ). Ако трябва да дам оценка, тя няма да е повече от 5/10. (Люси, извинявай, май не беше най-добрият първи отзив за филма, надявам се да не се откажат хората да го гледат, може пък да им хареса).

Гледах го с английските субтитри, не са съвършени, но стават. Филмът - същото. Четох доста лоши отзиви, а и оценката му в imdb е 4.3. Не знам какво толкова са очаквали хората, но аз лично не съм си и мислела, че ще гледам шедьовър, така че не съм разочарована. Почти 2 часа радост за окото и и почти нищо друго, но то пък колко му трябва на човек, за да бъде щастлив? Краят, впрочем, оставя широко отворена врата за продължение, така че ще чакаме.

Забравила съм да отбележа колко много харесах изпълнението на Jeong Jae-young в главната роля, странното обаче за мен е, че за миналата година е получил номинация за най-добър актьор не за този, а за друг филм, The Divine Weapon, където /макар че го гледах преди Корабокрушенеца/ почти не го забелязах, честно казано. И въобще Castaway on the Moon има само една номинация, и то за нещо незначително, дизайн на продукцията, да речем. Хич не ги разбирам понякога тези корейци, ей.

Много приятно ме изненада вчера този филм, не очаквах да е толкова добър. Пуснах го уж само да видя за какво иде реч преди да се заема с други неща, а се оказа, че не мръднах докато не го изгледах докрай. Това, което ме дразни в доста корейски филми е смесването на жанрове, все ми се струва, че между драма и комедия накрая резултатът е нещо като нищо на света /особено когато едновременно прекаляват и с двете /, но тук дозата явно е правилна, защото се е получило много добре.

Филмът е интересен, да, но не мисля, че ще се хареса на много хора. Гледала съм и първия филм на режисьорката, Jelousy is my middle name, и мога да заключа, че жената сериозно се е заела да прави арт филми, което ми се струва не е често явление в корейското кино и при всички случаи е нещо положително. Отрицателното в случая е, че филмът ще се окаже труден за гледане за голяма част от публиката - бавен е, мрачен, разпокъсан, с много сложни взаимоотношения между героите (но те често не са предадени драматично, а с едва забележими нюанси), има и социално-политическа сюжетна линия, която предполагам ще натежи допълнитено. Lee Sun-кyun и Seo Woo са много добри и двамата, особено тя. За мен си заслужаваше гледането.

Ddongpari IMDB Година: 2009 Режисьор: Yang Ik Jun Жанр: екшън, драма Времетраене: 130 мин. Език: корейски В ролите: Yang Ik Jun Kim Kkot Bi Lee Hwan Jeong Man Sik Yun Seung Hun Park Jeong Sun Lee Seung Yeon Choi Yong Min Kim Hee Su Oh Jung Se Резюме: Сонг Хун е дребен гангстер, който събира дългове за местния бос Ман Шик. Израснал в семейство с баща-насилник, причинил огромна семейна трагедия, за Сонг Хун насилието е не само професия, а начин на живот. Същевременно обаче той не забравя да се грижи финансово за сестра си и сина ѝ, но внимава тя да не разбере, защото много се пази да не обича и да не бъде обичан. Както може да се предположи, ще му се случат и двете неща. Една случайна среща с ученичката Хан Йон Хи го изправя пред равностоен противник. Също жертва на домашно насилие, тя е свикнала да понася какво ли не и въобще не се впечатлява от нрава и вида на Сонг Хун. Някак несигурно отначало, но неизбежно двамата намират път един към друг. Оттук нататък те ще пожелаят да променят живота си, но дали няма да е твърде късно? Цикълът на насилието може би ще се затвори по най-логичния възможен начин. Личен коментар: Други факти: - Филмът е авторски на Yang Ik Jun, той е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. В някои източници фигурира и като продуцент, в други – не. Ако е така – евала. - Някъде също така се споменава, че филмът има автобиографичен характер. Ако е вярно – пак евала, станал е човек. - Като за независима продукция филмът има необичайно голям успех в корейския боксофис с продадени 122 976 билета. - Явявал се е на много фестивали и в общи линии на всичките е печелил някакви награди. Ето неизчерпателен списък: 2009 (38th) International Film Festival Rotterdam - "VPRO Tiger Awards" 2009 (11th) Deauville Asian Film Festival - "Lotus Du Meilleur Film – Grand Prix / Best film", "Lotus Air France – Prix de la Critique Internationale/ International Critics’ Award" 2009 (8th) New York Asian Film Festival - "Best Debut Feature" 2009 (13th) Fantasia Film Festival - "Best Feature Film", "Best Male Performance" (Yang Ik Jun) 2009 (29th) Critics Choice Awards - "Korean International Critics Award" 2009 (46th) Daejong Film Awards - "Best New Actress" (Kim Kkot Bi) 2009 (3rd) Asia Pacific Screen Awards - "High Commendation (Best Performance by an Actor)" (Yang Ik Jun ) 2009 (10th) TOKYO FILMeX - "Grand Prize", "Agnes B. Award (Audience Award)" 2009 (30th) Blue Dragon Film Awards - "Best New Actor" (Yang Ik Jun ), "Best New Actress" (Kim Kkot Bi) С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ С РУСКИ ДУБЛАЖ ОНЛАЙН С РУСКО ОЗВУЧАВАНЕ

Щях да кажа, че няма начин да пропусна филм на Корееда, но се сетих, че засега се въздържам от Air Doll, защото още от постера нещо се разколебах да го гледам, а от синопсиса - още повече. В Distance специално ме впечатли крайният реализъм, не че съм му чак толкова привърженичка, освен ако не е магически , но тук буквално всички сцени в гората и хижата имах чувството, че са снимани със скрита камера, толкова бяха непринудени и със съвсем естествен диалог, сякаш не по сценарий. Същевременно сцените от миналото, които представят предисторията на всеки герой и дават някаква идея защо всеки е стигнал там където е в момента, са заснети по традиционен начин и осигуряват динамиката на филма. Хареса ми този похват. На въпроса: