-
Мнения
113 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Файлове
Всичко публикувано от nikomila
-
Parallel life (Korea, 2010) Приличен трилър, но нищо кой знае какво.
-
"Речник на собствените имена" на Амели Нотомб. Жената е лудичка, но ми харесват писанията й. Не знам дали сте чели полу-биографичния й роман за опита й да работи в една японска корпорация, "Изумление и трепет". Макар и несъмнено нещата да са силно преувеличени, все пак е интересен поглед към нравите в Япония.
-
Обичам по принцип да пиша за филми и в общи линии ми е лесно да формулирам някакво мнение. Но ми е особено трудно да пиша за филмите, които съм приела най-"вътрешно", а с Afterlife случаят е точно такъв. В дългогодишната ми практика на киноман са съвсем малко филмите, които са ме накарали наистина, съвсем наистина да се замисля за живота си, да го видя в перспектива и да пожелая да променя нещо. Толкова за съдържанието. А като форма филмът е експериментален и това донякъде го прави по-труден за възприемане, но на мен лично ми допада стилът на Корееда, заиграването му с различни кинематографски похвати и смесването на документални с игрални изразни средства. Рагнос, филмът заслужава да му дадеш втори шанс някой ден.
-
Забравила съм да пиша, че ходих на изложбата. Добър художник е, но няма да разберете от коя страна е, ако не знаете - нищо китайско или дори източно няма в картините му, което от една страна не е лошо, защото така изкуството му е наистина универсално, но от друга страна ми се струва, че при него е ясно изразен стремеж за отдалечаване от корените, защото освен че всички фигури в портретите и пейзажите му са на бели хора, в автопортрета си дори себе си е нарисувал като от европеидната раса (а иначе той на вид си е съвсем китайски китаец). Малко съм озадачена по този повод. Картините му тук наистина са малко на брой, има няколко огромни с омагьосани гори (много ми харесаха ), няколко средни и няколко малки. Ако не сте успели да отидете досега, имате време, защото изложбата ще е до 17 август. (Между другото, направих на въпрос името му пред когото трябва, но ми беше обяснено, че може на китайски да е Дзън Фанджъ, но на международната общественост е известен като Зенг Фанжи. Нямаше какво да отговоря, защото може и така да е. Знаете как стои въпросът с китайските имена. )
-
Вчера (днес по-точно) в 2 часа посред нощ реших да хвърля едно око на филма за не повече от 5 минути и стана една... не мирясах докато не го изгледах (добре, че нямам нужда от много сън ). И това е най-важното, което мога да кажа за филма - хваща и държи в напрежение от началото до края. Екшънът е на ниво, но още по-интересни са взаимоотношенията между двамата главни герои със съществен принос за това и от страна на актьорите. Song Kang-ho е голяма работа, това е ясно, а Kang Dong-won още не, но така като го гледам може и да стане, в никакъв случай не изглежда неравностоен. Не ми пречи отявлено комерсиалният характер на филма, и от такива има нужда . Съвсем закономерно е, че е станал касов хит.
- 19 отговори
-
- криминален
- трилър
-
(и още 1 )
Тагове:
-
Fair Love (Korea, 2009) Не ми звучеше много привлекателно "филм за връзката между мъж на 50+ години с два пъти по-млада жена", но се оказа един от най-добрите филми, които съм гледала напоследък.
-
Eye for an eye (Korea, 2008) Доста банален трилър в най-лошите холивудски традиции, който и добрите актьори не успяват да спасят.
-
bg_easternspirit Fire of Conscience (2010)
тема отговори на nikomila's mike в Китайски, хонконгски и тайвански филми
Ей, много сте бързи с превода, браво. То няма кой знае какво да се каже за филма, освен че наистина екшънът е супер добър, а и на места за разнообразие се изисква малко интелектуално усилие, защото става доста заплетено. Във всеки случай никой няма да скучае. (Само Лай ми е малко необичаен като екшън герой, може би защото последно го гледах като оперен певец и контрастът е голям)- 4 отговори
-
- екшън
- криминален
-
(и още 1 )
Тагове:
-
Изглежда ми интересно, а и ми е на път, така че няма да пропусна.
-
Трябва да се види. Макар че картините му доста да наподобяват тези на немско-австрийските експресионисти, които далеч не са ми любими. Но защо само 18 творби? Любопитно ми е също това с петте четки.
-
Това ми хареса наскоро: Eighty percent of married men cheat in America. The rest cheat in Europe. (А Азия къде е, питам аз?? ) И нещо сериозно, което ми е любимо: Тъмнината не може да прогони тъмнина, само светлината може да го направи. Омразата не може да прогони омраза, само любовта може да го направи. Мартин Лутър Кинг
-
Sword in the moon (Korea, 2003) - май няма тема за този филм или поне аз не намерих. Сигурно бях в съвсем подходящо бойно настроение, но филмът ми се стори от най-добрите в жанра, макар и с обичайните клишета по отношение на сценария (приятелство, дълг, чест, саможертва и т.н., знаем си ги). Но визията беше добре издържана, а битките - съвсем реалистични (на фона на по-новите тенденции за стилизирано насилие, тук нещата си изглеждаха съвсем брутални и буквални). А пък този Cho Jae-hyun... само като погледне изпод вежди и се предавам начаса. (добре, че Ким Ки-док го е позабравил напоследък, че ми беше писнало да го гледам като гадняр и психар (не че не му отива с този налудничав блясък в очите)).
-
Четеш ми мислите, тъкмо търсех дали има тема за този филм. Гледах го в събота следобяд и успя да ми скапе настроението за цялата вечер с този Иначе доста добър трилър, твърде натуралистичен, на места направо може да накара "От местопрестъплението" да се срамува в ъгъла, което обаче (както се оказа накрая) не е било самоцелно, а още един ужасяващ щрих към развръзката. А Seol Kyeong-gu е актьор - чудовище (това го казвам в добрия смисъл на думата ).
-
Двете части Arn: The Knight Templar и Arn: The Kingdom at Road's End (Швеция, 2007 и 2008 съответно) по романите на Ян Гиу, горе-долу прилична екранизация.
-
Със смесени чувства съм към този филм. Откъм добрата страна, героичното като категория силно ме вълнува и тук е представено по начина, който ми харесва - без излишен патос, свръхемоции и словоизлияния. До голяма степен заслуга за това има добрата идея до героя да бъде поставен и антигерой - тяхното приятелство и донякъде противопоставяне осигурява необходимия реализъм (човещинка ), а и дава някакъв емоционален пълнеж на филма. Анди Лау и Саммо Хун съответно са великолепни всеки по своему. Стилистиката е перфектна, музиката - idem. Откъм не толкова добрата страна - слаб сценарий. Всъщност (не мога да повярвам, че го казвам) филмът не беше зле да е по-дълъг, за да бъдат някои основни моменти разгърнати, а не само маркирани. Освен това наистина не ми допада накъсаният начин, по който Даниъл Лий режисира бойните сцени (аналогична ситуация с 14 Blades). И въобще той ми се очертава като режисьор, който дава големи надежди, а пък не ги изпълнява на 100%. Това е. (не съм прекалено придирчива, честно, но в Лий усещам някаква свръхамбициозност - съдя за това по размаха на продукциите, които режисира - а това ме предизвиква да му търся кусури, които при него така или иначе не са трудно откриваеми )
- 11 отговори
-
- драма
- исторически
-
(и още 1 )
Тагове:
-
Два филма с Lau Ching Wan - от малкото актьори, които автоматично правят по-добър всеки филм с тяхно участие: Written by (HK, 2009) Интересна история с призраци, в която фантазия и реалност се преплитат на няколко пъти и на места трябва да се гледа с повишено внимание, защото нещата стават доста заплетени. Mad Detective (HK, 2007) Тук Лау наистина е доста лудичък, самият филм - също, с любопитен и малко зловещ обрат накрая. А Анди Он е радост за окото и ухото.
-
Shiki-Jitsu / Ritual (Japan, 2000) Доста любопитен филм във всяко едно отношение, особено визията и сценографията са от най-интересните, които съм виждала напоследък. Шунджи Ивай ми е в общи линии по-скоро безразличен като режисьор, само Love Letter съм му харесала досега, но като актьор ми хареса тук.
-
bg Rashomon (1950) (Акира Куросава/ Akira Kurosawa)
тема отговори на nikomila's KKatrin в Японски филми
Наистина един от най-великите филми на всички времена. Но винаги съм се чудила защо във филма са добавили четвъртата гледна точка, "обективната", при положение че в новелата на Акутагава са само трите версии. Все ми се струва, че щеше да е по-интригуващо зрителят да бъде оставен сам да реши чия версия е достоверната. -
"Доброжелателните" на Джонатан Лител. Сега очаквам медал първо заради 800-те страници, и второ заради ужасиите, за които разказва. Това в кръга на шегата, разбира се, книгата е страхотна. ("Облак врабчета" и продължението "Есенен мост" са ми много, много любими, току се връщам да си ги препрочитам. За съжаление Такаши Мацуока нищо друго не е написал.)
-
East Palace, West Palace (China, 1996) Китайски филм за хомосексуалисти от 1996 г.? Не мислех, че е възможно, но е факт. Филмът освен това е добър, разказва по много въздействащ начин за бавното съблазняване на един полицай от гей, когото е арестувал в парка. Естествено своеволието да бъде направен този филм не е минало безнаказано, режисьорът е бил поставен под домашен арест, а филмът е бил изнесен контрабандно от Китай за международно разпространение и впоследствие получава 4 награди от фестивали. За режисьора иди-дойди, продължил е да снима филми, но много ме е яд за разкошния актьор в ролята на гея, който след това не е снимал нищо друго.
-
Фотоизложба ''Сто дни в Китай'' - 17/30 май В ПОДЛЕЗА на НДК
тема отговори на nikomila's mike в Културни прояви
О, още утре ще я уважа тази изложба. Много харесвам това, което правят Румяна и Николай, и благородно им завиждам за пътешествията. Чела съм книгата им за Индия, както и тази за България (доста неща научих от нея, впрочем). Имат и още една за Свещените места по света от Юкатан до Хималая, но не съм я чела още. Надявам се да напишат книга и за пътешествието си из Китай. -
Poetry на Lee Chang-dong спечели наградата за сценарий на Кинофестивала в Кан, но засега не може да се открие никъде, така че очакването продължава. А Златна палма спечели тайландският "Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives" на Apichatpong Weerasethakul , интересен режисьор - гей, антикомформист и почти тотално низвергнат в Тайланд, но затова пък международно признат. Гледала съм два от по-старите му филми, Blissfully yours и Tropical malady, има ги в AvistaZ, доста любопитни като експерименти с интелектуалното, емоционално и неврологично състояние на зрителите, но да си призная на места наистина трудни за преглъщане. Все пак ми се иска да видя и последния му, но засега само трейлър:
-
Не съм голяма почитателка на жанра "да допринесем дружно за покачването на нивото на река Дунав в сантиметри", не че не гледам такива филми, не че не рева на тях, но трябва да съм в съвсем подходящо настроение за целта, защото иначе се изнервям. С този филм специално явно уцелих да съм в подходящо меланхолично настроение, защото много ме трогна, а от друга страна като цяло ми се стори по-малко лигав от други подобни, без излишни сантименталности и с голяма доза реализъм в цялата история. И макар че още от началото бях подготвена, И аз да не пропусна да спомена вдъхновеното изпълнение на Kim Myung-Min - първокласен актьор. Дори взех да се замислям дали да не се жертвам заради него да гледам Beethoven virus, въпреки че принципно съм скарана с корейските драми.