Jump to content

nikomila

V.I.P.
  • Мнения

    113
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от nikomila

  1. Parallel life (Korea, 2010) Приличен трилър, но нищо кой знае какво.
  2. "Речник на собствените имена" на Амели Нотомб. Жената е лудичка, но ми харесват писанията й. Не знам дали сте чели полу-биографичния й роман за опита й да работи в една японска корпорация, "Изумление и трепет". Макар и несъмнено нещата да са силно преувеличени, все пак е интересен поглед към нравите в Япония.
  3. Обичам по принцип да пиша за филми и в общи линии ми е лесно да формулирам някакво мнение. Но ми е особено трудно да пиша за филмите, които съм приела най-"вътрешно", а с Afterlife случаят е точно такъв. В дългогодишната ми практика на киноман са съвсем малко филмите, които са ме накарали наистина, съвсем наистина да се замисля за живота си, да го видя в перспектива и да пожелая да променя нещо. Толкова за съдържанието. А като форма филмът е експериментален и това донякъде го прави по-труден за възприемане, но на мен лично ми допада стилът на Корееда, заиграването му с различни кинематографски похвати и смесването на документални с игрални изразни средства. Рагнос, филмът заслужава да му дадеш втори шанс някой ден.
  4. Забравила съм да пиша, че ходих на изложбата. Добър художник е, но няма да разберете от коя страна е, ако не знаете - нищо китайско или дори източно няма в картините му, което от една страна не е лошо, защото така изкуството му е наистина универсално, но от друга страна ми се струва, че при него е ясно изразен стремеж за отдалечаване от корените, защото освен че всички фигури в портретите и пейзажите му са на бели хора, в автопортрета си дори себе си е нарисувал като от европеидната раса (а иначе той на вид си е съвсем китайски китаец). Малко съм озадачена по този повод. Картините му тук наистина са малко на брой, има няколко огромни с омагьосани гори (много ми харесаха ), няколко средни и няколко малки. Ако не сте успели да отидете досега, имате време, защото изложбата ще е до 17 август. (Между другото, направих на въпрос името му пред когото трябва, но ми беше обяснено, че може на китайски да е Дзън Фанджъ, но на международната общественост е известен като Зенг Фанжи. Нямаше какво да отговоря, защото може и така да е. Знаете как стои въпросът с китайските имена. )
  5. Вчера (днес по-точно) в 2 часа посред нощ реших да хвърля едно око на филма за не повече от 5 минути и стана една... не мирясах докато не го изгледах (добре, че нямам нужда от много сън ). И това е най-важното, което мога да кажа за филма - хваща и държи в напрежение от началото до края. Екшънът е на ниво, но още по-интересни са взаимоотношенията между двамата главни герои със съществен принос за това и от страна на актьорите. Song Kang-ho е голяма работа, това е ясно, а Kang Dong-won още не, но така като го гледам може и да стане, в никакъв случай не изглежда неравностоен. Не ми пречи отявлено комерсиалният характер на филма, и от такива има нужда . Съвсем закономерно е, че е станал касов хит.
  6. Fair Love (Korea, 2009) Не ми звучеше много привлекателно "филм за връзката между мъж на 50+ години с два пъти по-млада жена", но се оказа един от най-добрите филми, които съм гледала напоследък.
  7. Eye for an eye (Korea, 2008) Доста банален трилър в най-лошите холивудски традиции, който и добрите актьори не успяват да спасят.
  8. Ей, много сте бързи с превода, браво. То няма кой знае какво да се каже за филма, освен че наистина екшънът е супер добър, а и на места за разнообразие се изисква малко интелектуално усилие, защото става доста заплетено. Във всеки случай никой няма да скучае. (Само Лай ми е малко необичаен като екшън герой, може би защото последно го гледах като оперен певец и контрастът е голям)
  9. Изглежда ми интересно, а и ми е на път, така че няма да пропусна.
  10. Трябва да се види. Макар че картините му доста да наподобяват тези на немско-австрийските експресионисти, които далеч не са ми любими. Но защо само 18 творби? Любопитно ми е също това с петте четки.
  11. Това ми хареса наскоро: Eighty percent of married men cheat in America. The rest cheat in Europe. (А Азия къде е, питам аз?? ) И нещо сериозно, което ми е любимо: Тъмнината не може да прогони тъмнина, само светлината може да го направи. Омразата не може да прогони омраза, само любовта може да го направи. Мартин Лутър Кинг
  12. Sword in the moon (Korea, 2003) - май няма тема за този филм или поне аз не намерих. Сигурно бях в съвсем подходящо бойно настроение, но филмът ми се стори от най-добрите в жанра, макар и с обичайните клишета по отношение на сценария (приятелство, дълг, чест, саможертва и т.н., знаем си ги). Но визията беше добре издържана, а битките - съвсем реалистични (на фона на по-новите тенденции за стилизирано насилие, тук нещата си изглеждаха съвсем брутални и буквални). А пък този Cho Jae-hyun... само като погледне изпод вежди и се предавам начаса. (добре, че Ким Ки-док го е позабравил напоследък, че ми беше писнало да го гледам като гадняр и психар (не че не му отива с този налудничав блясък в очите)).
  13. Четеш ми мислите, тъкмо търсех дали има тема за този филм. Гледах го в събота следобяд и успя да ми скапе настроението за цялата вечер с този Иначе доста добър трилър, твърде натуралистичен, на места направо може да накара "От местопрестъплението" да се срамува в ъгъла, което обаче (както се оказа накрая) не е било самоцелно, а още един ужасяващ щрих към развръзката. А Seol Kyeong-gu е актьор - чудовище (това го казвам в добрия смисъл на думата ).
  14. Двете части Arn: The Knight Templar и Arn: The Kingdom at Road's End (Швеция, 2007 и 2008 съответно) по романите на Ян Гиу, горе-долу прилична екранизация.
  15. Със смесени чувства съм към този филм. Откъм добрата страна, героичното като категория силно ме вълнува и тук е представено по начина, който ми харесва - без излишен патос, свръхемоции и словоизлияния. До голяма степен заслуга за това има добрата идея до героя да бъде поставен и антигерой - тяхното приятелство и донякъде противопоставяне осигурява необходимия реализъм (човещинка ), а и дава някакъв емоционален пълнеж на филма. Анди Лау и Саммо Хун съответно са великолепни всеки по своему. Стилистиката е перфектна, музиката - idem. Откъм не толкова добрата страна - слаб сценарий. Всъщност (не мога да повярвам, че го казвам) филмът не беше зле да е по-дълъг, за да бъдат някои основни моменти разгърнати, а не само маркирани. Освен това наистина не ми допада накъсаният начин, по който Даниъл Лий режисира бойните сцени (аналогична ситуация с 14 Blades). И въобще той ми се очертава като режисьор, който дава големи надежди, а пък не ги изпълнява на 100%. Това е. (не съм прекалено придирчива, честно, но в Лий усещам някаква свръхамбициозност - съдя за това по размаха на продукциите, които режисира - а това ме предизвиква да му търся кусури, които при него така или иначе не са трудно откриваеми )
  16. Два филма с Lau Ching Wan - от малкото актьори, които автоматично правят по-добър всеки филм с тяхно участие: Written by (HK, 2009) Интересна история с призраци, в която фантазия и реалност се преплитат на няколко пъти и на места трябва да се гледа с повишено внимание, защото нещата стават доста заплетени. Mad Detective (HK, 2007) Тук Лау наистина е доста лудичък, самият филм - също, с любопитен и малко зловещ обрат накрая. А Анди Он е радост за окото и ухото.
  17. Shiki-Jitsu / Ritual (Japan, 2000) Доста любопитен филм във всяко едно отношение, особено визията и сценографията са от най-интересните, които съм виждала напоследък. Шунджи Ивай ми е в общи линии по-скоро безразличен като режисьор, само Love Letter съм му харесала досега, но като актьор ми хареса тук.
  18. Наистина един от най-великите филми на всички времена. Но винаги съм се чудила защо във филма са добавили четвъртата гледна точка, "обективната", при положение че в новелата на Акутагава са само трите версии. Все ми се струва, че щеше да е по-интригуващо зрителят да бъде оставен сам да реши чия версия е достоверната.
  19. "Доброжелателните" на Джонатан Лител. Сега очаквам медал първо заради 800-те страници, и второ заради ужасиите, за които разказва. Това в кръга на шегата, разбира се, книгата е страхотна. ("Облак врабчета" и продължението "Есенен мост" са ми много, много любими, току се връщам да си ги препрочитам. За съжаление Такаши Мацуока нищо друго не е написал.)
  20. East Palace, West Palace (China, 1996) Китайски филм за хомосексуалисти от 1996 г.? Не мислех, че е възможно, но е факт. Филмът освен това е добър, разказва по много въздействащ начин за бавното съблазняване на един полицай от гей, когото е арестувал в парка. Естествено своеволието да бъде направен този филм не е минало безнаказано, режисьорът е бил поставен под домашен арест, а филмът е бил изнесен контрабандно от Китай за международно разпространение и впоследствие получава 4 награди от фестивали. За режисьора иди-дойди, продължил е да снима филми, но много ме е яд за разкошния актьор в ролята на гея, който след това не е снимал нищо друго.
  21. О, още утре ще я уважа тази изложба. Много харесвам това, което правят Румяна и Николай, и благородно им завиждам за пътешествията. Чела съм книгата им за Индия, както и тази за България (доста неща научих от нея, впрочем). Имат и още една за Свещените места по света от Юкатан до Хималая, но не съм я чела още. Надявам се да напишат книга и за пътешествието си из Китай.
  22. Много благодаря и на двете ви, най-скромно си харесах едно ветрилце от сандалово дърво.
  23. О, ukio, страхотно изглеждат, на живо сигурно е още по-голяма красота. Аз съм се наканила да ходя в събота. Продават ли нещо? (не експонатите, разбира се , а картички, снимки, умалени копия?)
  24. Poetry на Lee Chang-dong спечели наградата за сценарий на Кинофестивала в Кан, но засега не може да се открие никъде, така че очакването продължава. А Златна палма спечели тайландският "Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives" на Apichatpong Weerasethakul , интересен режисьор - гей, антикомформист и почти тотално низвергнат в Тайланд, но затова пък международно признат. Гледала съм два от по-старите му филми, Blissfully yours и Tropical malady, има ги в AvistaZ, доста любопитни като експерименти с интелектуалното, емоционално и неврологично състояние на зрителите, но да си призная на места наистина трудни за преглъщане. Все пак ми се иска да видя и последния му, но засега само трейлър:
  25. Не съм голяма почитателка на жанра "да допринесем дружно за покачването на нивото на река Дунав в сантиметри", не че не гледам такива филми, не че не рева на тях, но трябва да съм в съвсем подходящо настроение за целта, защото иначе се изнервям. С този филм специално явно уцелих да съм в подходящо меланхолично настроение, защото много ме трогна, а от друга страна като цяло ми се стори по-малко лигав от други подобни, без излишни сантименталности и с голяма доза реализъм в цялата история. И макар че още от началото бях подготвена, И аз да не пропусна да спомена вдъхновеното изпълнение на Kim Myung-Min - първокласен актьор. Дори взех да се замислям дали да не се жертвам заради него да гледам Beethoven virus, въпреки че принципно съм скарана с корейските драми.
×
×
  • Създай нов...