Jump to content

nikomila

V.I.P.
  • Мнения

    113
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от nikomila

  1. Какво пък, и на мен ми хареса . Може би защото подходих с опасения за нещо надуто и помпозно, каквито са напоследък филмите в жанра (максимум амбиция - минимум покритие), и наистина не очаквах филм, направен с чувство за хумор. Така че точно тези пародийни елементи, които споменавате и са ви подразнили, на мен ми бяха забавни. Харесаха ми почти водевилните моменти с ухажването и как беше развита любовната история (всъщност, че въобще беше развита, често в този род филми е само загатната, а пък ние да се сещаме). Тук наистина у мен остана впечатление за пълноценна връзка, и то предадена по много ненатрапчив начин, чрез споделената интимност в ежедневието. По едно време към края се уплаших, че нещата стават твърде сериозни, но за щастие филмът завърши в подобаващо несериозен тон. Въобще като цяло усетих тук онзи лекомислен дух на хонконгските класики от рода на Китайската одисея, а това ми стори приятно разнообразие.
  2. Аз въобще много трудно написах петте реда резюме за този филм, в повечето източници се изтъква, че едва ли не във филма ще се види колко ужасно живеят в Серевна Корея, а това не ми се искаше да го пиша. Първо, защото може би съм живяла все пак достатъчно дълго в "онова време" тук и повечето неща са ми познати. На тях им спират тока? И ние сме преживяли не един и два режима на тока. От детската градина набиват на децата в главите колко е велик Ким Чен Ир? Ами ние пък слушахме небивалици за Георги Димитров и Тодор Живков (да не говорим, че до 7-ми клас съм учила в руско училище, така че доста легенди знам и за другаря Ленин). За всичко са им виновни "лошите американски империалисти"? И на нас ни бяха. И така нататък. Не мога да кажа, че тези неща са ме ужасили, по-скоро имах усещане за déjà vu. Така че подходът на режисьора да остави фактите да говорят сами за себе си при мен нямаше нужния ефект на потрес. И второ, стори ми се наистина несправедливо спрямо хората във филма, които далеч не изглеждат нещастни или потиснати от "ужасния" си живот. Не знам, не мога да дам безпристрастна оценка за видяното, може би някой по-малко обременен от миналото би бил по-обективен.
  3. Sayonara Itsuka (South Korea, Japan, 2010) Любовна история в класически стил, нищо особено всъщност, но някак ми влезе под кожата.
  4. Да, и моята реакция беше подобна, ревах от гняв и безсилие. И съм сигурна, че подобни неща са се случвали и продължават да се случват. За съжаление. Човекът понякога е по-лош и от звяр. Аз снощи гледах този: The Hovering Blade (Japan, 2009) При тази тема (баща отмъщава за убийството на дъщеря си) и с наличния актьорски потенциал очаквах много по-силен филм, а този се точеше някак вяло, 2-3 пъти заспивах докато успея най-накрая да го догледам. Но музиката на Kenji Kawai беше прекрасна (както винаги).
  5. искаш да направиш скок от приказно идиличния Сайгон в бруталната англосаксонска действителност? Не е лоша идея за събуждане. Ето още едно предложение, което лично мен добре ме поразтърси наскоро: True North (2006, UK, Ireland, Germany)
  6. Мацкова, радвам се, че са ти харесали От мен нещо в другата крайност: The Disappearance of Alice Creed (UK, 2009) Може ли един филм с трима души в две стаи, направен сигурно с някакъв мизерен бюджет, да те държи на нокти час и половина? Може.
  7. "Конфуций" на огромния екран в НДК ми се стори някак по-приемлив, най-вече чак сега забелязах прекрасния саундтрак, така че не съжалявам, че го гледах пак. Мислех да ходя на "Кагемуша" в Дома на киното, но добре, че не успях, защото една приятелка ми разказа, че се получило пълно фиаско - ту имало субтитри, ту нямало. Зрителите се изнервили, организаторите - също, и накрая спряли прожекцията и предложили да върнат парите за билетите, някакъв такъв панаир. От филмите, които вече съм гледала, горещо препоръчвам и трите шведски филма по трилогията "Милениум" на Стиг Ларшон - "Момичето с татуирания дракон", "Момичето, което си играеше с огъня" и "Момичето, което разтури стършеловото гнездо"- книгите са прекрасни, но и филмите са на висота. А също и аржентинския "Тайната на очите", много смислен криминален трилър.
  8. "Тигър и дракон" направи революция и в моето отношение към азиатското кино . Преди това бях гледала отделни филми, които са ми харесвали, но едва след прожекцията на този филм в покойното вече кино "Сердика" действително се запалих. Гледала съм го няколко пъти с различни хора и въобще не се учудвам от реакции от типа на "нищо особено" или "нищо не разбрах". Бих казала, че филмът е добре да се гледа с поне малък багаж от предварителна информация, тогава да речем сцена като битката в бамбуковата горичка не би изглеждала като самоцелно прехвърчане от дърво на дърво и демонстрация на акробатични умения, а би придобила много по-дълбок смисъл (предвид значението на бамбука в чан будизма - или дзен будизъм, както е известен у нас - като символ на мъжкото начало, на силата и волята на мъжа, а също и това, че само истински мъдрец може да се изкачи до върху му без да го пречупи). Това само като пример, че филмът трудно би могъл да бъде оценен по достойнство с буквално гледане, а ако се замисли човек, може да го тълкува по различни начини. Аз, например, имам поне пет версии за финала и все още не съм решила коя да избера за вярна .
  9. Благодаря за информацията, има логика в това, което казваш. Може би все пак ще се пробвам. (но да го имат предвид и другите хора, които ще ходят на концерта)
  10. За този концерт не съм сигурна, че ще ми понесе, имам някакъв проблем с техните ударни инструменти . Преди няколко години на подобен корейски спектакъл ми стана много зле, нямам представа точно какво, но сякаш сърцето ми влезе в някаква аритмия с ударите на барабаните и се наложи да изляза, направо щях да се задуша. Но на 3 декември пак в операта ще има концерт, който според мен не е за изпускане - корейски певци ще изпълняват традиционни песни и оперни арии. Това е, което имам засега като информация, не знам дали ще е безплатен.
  11. Филмът е наистина прекрасен - трогателен, поетичен (разбира се) и абсолютно категоричен в моралното послание, което носи. Сценарият на И Чанг-донг е перфектен, без някакви резки и драматични обрати, той бавно и неумолимо довежда историята до логичния й завършек. Режисурата му е разточителна, но максимално ефикасна - всеки един детайл е на мястото си. Yoon Jeong-hee е великолепна с ефирното си и одухотворено присъствие, със силата и уязвимостта, които едновременно излъчва. Човек не може да не я обикне още в първия момент, в който се повявава на екрана. Въобще не мога да си представя друга актриса в тази роля. Но отвъд майсторството на И Чанг-донг като сценарист и режисьор, има нещо друго, което за мен го прави специален, и това е неговата човечност. Той умее да разказва с доброта, със съчувствие и разбиране, с любов за хората, които всяко едно общество е склонно да отхвърля - за старците и болните, за недъгавите, за тези, които поради глупост или стечение на обстоятелствата са кривнали от правия път, за тези, които са изгубили всичко и се опитват да оцелеят. Именно това - неговият хуманизъм - го прави голям творец, много голям.
  12. Този филм ми е в личния Топ 10. Не само защото имам слабост към режисьорите от тайванската "нова вълна" и в частност към самия Едуард Ян, а защото ми е трудно да се сетя за друг филм, който да представя по-всеобхватна картина на съвремието. На живота във всичките му етапи, проявления и нюанси, на големите или малки неща, които го правят понякога непоносим, а друг път - прекрасен. Едуард Ян ни е подарил огледало, в което може да се огледа всеки един човек, всяко едно семейство и всяко едно общество. Съжалявам за общите приказки, но наистина е трудно да се говори в конкретни измерения за творба с такъв мощен философски заряд. И ми се струва съвсем не случаен факт, че след Yi Yi Едуард Ян не е направил друг филм до смъртта си седем години по-късно. Като че ли в този филм е казал всичко, което е имал да казва като творец. Не бих препоръчала с лека ръка на широк кръг зрители. Само на ценители на киноизкуството от най-най-високо качество.
  13. Нали? Изглежда верен с оригинала, но се надявам да не е съвсем, за да е интересно. Ето още един (по-хубав) трейлър: http://www.youtube.com/watch?v=VJGor3bDMCk&feature=player_embedded
  14. Psychic и на мен ми привлече вниманието, а и още един корейски, The Unjust на Ryoo Seung-wan, харесвам режисьора, а и нямам нищо против, че все снима брат си, защото е интересен актьор: http://www.youtube.com/watch?v=D1VTBAbgxT4 А също и Don Quixote , китайска версия , на 3D няма да се гледа, това е ясно, но при всички случаи мисля, че ще интересен: http://www.youtube.com/watch?v=pz-8rQQJgUI
  15. Аз още не съм се наканила да го гледам (но Ukio с това страхотно представяне ми разпали любопитството ), а Сабу почти не познавам, само The Blessing Bell съм гледала и го харесах, а иначе много оптимистично съм свалила цял "пакет" от други 7 негови филма, но така и не съм стигнала до тях.
  16. Гледах го снощи и... какво да кажа - китайската пропаганда работи усилено, не спи . Не че имам нещо против, когато е направена добре (най-ярък пример за това е Assembly), а и си обичам военни филми, а тук поне две трети от филма е бой, бой, бой, така че останах доволна. Като цяло по мое мнение е една-две идеи по-долу от Assembly, и като техническо изпълнение, и като емоционално въздействие, но не мисля, че любителите на жанра ще се разочароват,
  17. Хубава любовна история и това, че се състои между двама мъже, някак си е само подробност, дори ми се струва, че класовите различия бяха по-голяма пречка за връзката им, отколкото еднаквия им пол. Не може да се каже, че е шедьовър, не е Happy Together на Кар Уай, който ми е номер едно в тематиката, но сценарият е достатъчно добър, кинематографията - отлична, а двамата младежи са много правдоподобни и добре избрани за ролите си. Lee Yeong Hoon изглежда точно такова простодушно, но дръзко селско момче, а в Kim Nam Gil има нещо аристократично, някакъв фатален чар, макар и (да не ми се сърдят фенките му) определено гейски, трудно ми е просто да го възприема по друг начин. Да се гледа без предразсъдъци.
  18. Тъкмо се радвах, че съм гледала половината филми, а пък тя била старата програма, сега ще се чудя на какво по-напред да отида. Само "Живот в грим" съм гледала (но той определено заслужава да се види на кино) и другия на Апичатпонг, Iron Pussy (защо не са превели заглавието, а? ), но не бих се жертвала отново, много е откачен. И да не си помислите, че
  19. Добър трилър, порядъчно кървав и доста заплетен наистина (трябва да се гледа концентрирано, аз тук-там не внимавах и изгубих нишката, така че се наложи да връщам назад ), който само печели от това, че не е съвременен, а исторически, защото има любопитни битови елементи от онова време. Много интересен контраст също между почти научните методи на следователя и ритуалите на шаманката. И лек завой накрая към свръхестественото, който ме изненада, но не неприятно . (имам го с английски субтитри, ако някой го иска)
  20. Радвам се, че и този филм се появява тук, той е от задължителните (както, впрочем, всички филми на Имоу). Такъв впечатляващ дебют в голямото кино - и негов, и на Гун Ли - с директно изстрелване в орбита . Няма да казвам преди колко време съм го гледала за първи път на една кинопанорама (беше включен заради наградата в Кан), че ще излезе, че съм на 100 години , но тогава бях наистина много впечатлена. После съм си го преговаряла, разбира се, макар че не бих казала, че ми е от най-любимите. Но така или иначе тук Имоу дава заявка за всички елементи, които правят стила му уникален - семплата, но завладяваща история, символиката в жестовете, предметите, цветовете (някой критик да вземе да напише изследване по въпроса, защото на обикновените зрителите като нас сигурно много неща ни убягват). И как една история може да има епичен характер без стотици души на екрана. И феминизмът. Да се гледа, какво друго да кажа.
  21. Тази програма е малко от типа "каква я мислехме, каква стана" Жалко, че е отпаднал филмът за Мей Ланфан, не че не съм го гледала, но щеше да ми е интересно да го видя на голям екран. Както ми беше любопитно и киното от Малайзия, почти нищо не съм гледала оттам. Но се впечатлих, че са включили Tropical Malady, този Апичатпонг (за фамилията няма да се пробвам) е доста шантав, така че да се има предвид, че филмът няма да понесе на хора, които не си падат по арт експерименти (да не говорим, че има и мъжка любов, което допълнително усложнява нещата ). Platform също няма да е от лесните за възприемане, макар и все пак по-гледаем, Zhang Ke Jia също смело експериментира с формата, но поне филмите му имат някаква фабула, която може да се следи. The Knot има големи шансове да се хареса на любителите на романтиката, голяма любов, голяма мелодрама, нещо като "Тетрадката" по китайски. Другите филми не съм гледала и на първо четене си харесах Hashi и Love, come back.
  22. О, това беше страшен филм във всяко едно отношение. Гледам на постера, че го представя Оливър Стоун, ама то неговият "Взвод" е направо детска игричка в сравнение с това чудо. Иначе филмът е с много трески за дялане, но те са пренебрежими, защото историята е много силна. Наистина потресаваща. Препоръчвам с две ръце на любителите на военните епоси. Видях, че е излязла наскоро и втора част, но не съм сигурна, че ми се гледа в момента, защото съм на по-софт вълна, оставям си я за по-нататък.
  23. Оу, и аз съм го гледала този, но като че ли почти не го помня, освен... хм.. някои неща . Но в този период + - 2 години в корейското кино явно наистина е настъпило някакво "отваряне" към еротиката, защото съм гледала още няколко филма от същия период, някои буквално граничещи с порното, други - като този - доста естетски.
  24. Първият филм, за който се сещам е Yi yi (A One and a Two, Taiwan, 2000) на покойния вече Edward Yang, просто велик филм, без да е лигаво позитивен или оптимистичен, е един от най-жизнеутвърждаващите, които съм гледала. Няма го във форума, но мога да помогна, ако искаш да го гледаш.
  25. Ужасен филм, просто ужасен, докара ми кошмари. Гледах го преди няколко месеца, но не мога да го забравя, макар че искам. Като се има предвид, че далеч не съм нежна душа и мога в общи линии да гледам без да ми мигне окото как на някого му хвръква главата или някоя друга част и въобще всякакви ужасии, но някои неща в този филм буквално ме извадиха от равновесие. Това, че Тайланд е рай на секстуризма, е ясно. Но, за бога, Не съм се замисляла въобще дали филмът има някакви художествени достойнства, просто не съм обърнала внимание. Но ме ядоса това, че няма теза. Или може би по-скоро има, но тя е крайно обезкуражаваща - че нищо не може да се направи. Че въпреки усилията на отделни хора, това ще продължава, защото в търговията със секс и органи са големите пари. Къде са, питам се, правозащитните организации, агенциите за закрила на детето, национални и международни? Какво правят по въпроса? Ако някой ме попита дали филмът ми е харесал или не, не знам какво бих отговорила. Просто бих предпочела да не съм го гледала. Сериозно.
×
×
  • Създай нов...