Jump to content

nikomila

V.I.P.
  • Content Count

    113
  • Joined

  • Last visited

Everything posted by nikomila

  1. Да обърна внимание, ако не сте разбрали вече, че този филм е в програмата на Киномания, вече минаха две от прожекциите, на 9 и 10 ноември, но има още една на 17 ноември в Люмиер, от 16,15 ч. Няма да я пропусна, защото така и не се наканих да го гледам досега. Макар че като знам какви субтитри слагат... А тукашните съм сигурна, че са на ниво. Иначе Анди Лау е почетен и с още един филм, "Детектив Ди и загадката на призрачния пламък", днес е последната прожекция, ако на някого му се гледат фантасмагории на голям екран.
  2. Alfons: Ето го филма Повечето ти предположения са верни.
  3. Радвам се, че ви е харесал спектакълът и вече наистина съжалявам, че не успях и аз да дойда. Но се надявам фестивалът да стане традиционен, така че следващия път няма да пропусна (макар че организацията не е лесна, защото Тайланд няма посолство тук, а в Букурещ, но се видя, че при добро желание всичко е възможно.)
  4. Имам няколко билета (за подаряване ) за спектакъла в Народния театър. Ако някой проявява интерес, моля да пише на лични.
  5. Andalucia, продължение на Amalfi (премиера: 25 юни) http://www.youtube.com/watch?v=T1uo0Yfhg-0&feature=player_embedded
  6. Алфонс, дали не е този: IMDB Първо за него се сетих по описанието ти. Има го ТУК. А Kaneto Shindo е наистина уникален режисьор, последния си филм направи през 2010 г. на 98-годишна възраст!
  7. glorfindel: Танго но за киноразпространение, ако го има по тракерите, не знам с какви субтитри е
  8. desjer, glorfindel, благодаря Първи превод на филм ми е, да (не слагам в сметката един филм на Саура, в който имаше 30 реплики на кръст), но други неща превеждам почти ежедневно, така че ми е добре позната дейност. Благодаря и на mike за подкрепата през целия процес, а също и че въобще ме насочи към филма, защото съм от хората, които като видят "математика" (училищният ми кошмар ), побягват с писъци в обратната посока, така че въобще не би ми хрумнало да го гледам, а пък камо ли да го превеждам. Винаги ми е била странна мисълта, че само човек с богато въображение може да разбере математиката. Но във филма разните математически понятия са представени толкова оригинално и дори поетично на моменти, а същевременно и достъпно, че дори аз разбрах това-онова. И.... е, не мога да кажа, че съм заобичала математиката, но да речем, че сега разбирам защо някои хора са толкова омагьосани от нея и я смятат за най-важната наука. Така че не само любителите, но и НЕлюбителите на математиката се надявам да харесат филма. Не мога да не спомена и прекрасния образ на професора, който може да изгубил паметта си, но не и чисто човешките си качества - благородството си, човечността си, способността си да обича. И Акира Терао е великолепен, защото излъчва точно тази вътрешна доброта, толкова подходяща за тази роля. За всичко друго няма да повтарям горните мнения - сценарий, режисура, актьорски изпълнения, операторска работа, музика - всичко работи в синхрон, за да се получи един наистина стойностен филм.
  9. И аз препоръчвам филма с две ръце . Копирам си мнението от стария форум, за да не съчинявам ново:
  10. Доста разтърсващ разказ за глад и мизерия във втората вече икономика в света. Но все пак е отпреди няколко години, надявам се вече положението да се е променило към добро и в тези забутани райони.
  11. Never let me go (UK, USA, 2010) по романа на Кадзуо Ишигуро, който много ми хареса. Филмът също е добър, но като че ли доста неща остават недоизяснени, защото взаимоотношенията са доста сложни, а във филма на места ми се струва, че се губи нишката. Но историята си е все така потресаваща. И благодаря на Алфонс за препоръката за El espinazo del Diablo, много мой тип филм . И със страхотен финал. И понеже бях на дяволска вълна, снощи по малките часове гледах Devil (USA, 2010), който така и не разбрах на М. Найт Шаямалан ли е, не е ли , но определено е в негов стил, изкара ми ангелите на места .
  12. Не точно във връзка с филма, по-скоро с колекцията "Архив на планетата" - фотографите на Албер Кан са направили две експедиции и в България, през 1913 и 1918 г., и Френският институт в София ще организира изложба със снимките от България, вероятно през април-май. Ще пиша, когато има повече информация за времето и мястото. Мисля, че ще е интересно да са види как сме изглеждали и ние по онова време.
  13. Мацкова, чак сега прочетох какво си написала. Недей така, де, 136 филма имам свалени и ме чакат да ги огрея, а ти като започнеш така да анализираш, ми се приисква да си преговоря някой вече гледан . И да, помня случая със Съвестин, как бих могла да го забравя, мисля, че той трябва да е като сигнална лампа за всички родители. А по темата за отвличанията и за това докъде може да стигне един родител, за да спаси детето си, ми направи добро впечатление Kidnapper (Сингапур, 2010 г.) (и Кристофър Лий изигра много добре ролята на обезумелия баща):
  14. За The Grandmasters така и няма читав трейлър, какво толкова го крият....Към самия филм съм със смесени очаквания, от една страна темата направо се претърка, но от друга ми е любопитно какво е направил Уон Кар Уай. Ще видим. Аз си чакам и ето този японски: http://www.youtube.com/watch?v=MfLNp4qp6g4&feature=related Oba: The Last Samurai (Taiheiyo no kiseki, 2010) по истинската история на капитан Оба от остров Сайпан, който отказал да повярва, че Япония е загубила войната (Втората световна) и трябва да се предаде на американците, така че заедно с 46 войници и 200 цивилни продължил да воюва до последно за острова.
  15. The Town (2010), режисьорски на Бен Афлек, съвсем не лош, макар че по принцип не обичам филми за банкови обири, но този е доста встрани от клишетата. Освен това има нещо ретро във филма, но в добрия смисъл, сякаш е по сценарий от 30-те, 40-те години на миналия век, адаптиран за наши дни (всъщност филмът е по сравнително нов роман на Чък Хоган, но не съм го чела).
  16. С български субтитри? Благодаря за линка, Андроника. Гледала съм го, но тогава не намерих никакви субтитри, дори английски, и макар че по принцип да говорят разбираемо, бих го гледала пак, да не би да съм пропуснала нещо . Но ми беше много интересно, преди това нямах никаква, ама никаква представа, че е имало евреи от Европа, емигрирали в Шанхай.
  17. Аз съм направила тема за този филм? Забравила съм . Но самия филм помня много добре, явно ме е впечатлил. Гледах го след няколко поредни корейски бози и, честно казано, бях на път да се откажа да гледам техни филми, но тогава попаднах на този и си казах: Я, можело значи. И вече с доста голям багаж от изгледани корейски филми, пак мога да кажа, че този филм е от най-доброто, излизало от Корея в последните години. И младежа продължавам да следя, но напоследък се е снимал в 3-4 филма като актьор, от които само в една комедия го гледах, по-скоро драма всъщност, но ролята му беше комична, и в това го биваше. Но се надявам да продължи да прави авторско кино след този първи успешен опит.
  18. Това само говори за качеството на филма - че предизвиква смислени коментари . А и доста емоционални. Confessions и мен ме остави в потрес, който все още не мога да облека в думи, ще пиша в темата, когато съм готова.
  19. Аз без малко да пропусна филма точно заради тази шарения, защото като видя нещо такова, обикновено бягам през глава в обратната посока . Но толкова се радвам, че се реших да го гледам, Накашима е направил нещо, което граничи с гениалността, нещо като нищо на света, което даже не знам как да определя жанрово - трагикомедия с елементи на мюзикъл или дори видеоклип, всичкото това облечено в най-безумни цветови съчетания. Но за щастие не е само това, не е само визията. Тя е само средство, не е цел (както се случва твърде често). Важна е наистина необикновената история на тази жена, представена по възможно най-оригиналния начин, но което още повече ме впечатли - разказана от сърце. Наистина бих се учудила, ако някой каже, че този филм го е оставил равнодушен, изглежда ми невъзможно. Гледах и Paco and the Magical Picture Book, но не съм толкова очарована, там като че ли се е изгубила спонтанността и нещата изглеждат попресилени. И Confessions гледах, още не ми се пише за него обаче. Но така или иначе Накашима е режисьор, чиито филми няма да пропускам оттук нататък.
  20. От всички трилъри, които са натворили корейците напоследък, този досега ми е харесал най-много (с уговорката, че все още не съм гледала The Man from nowhere и Psycho, но като гледам какви са отзивите за втория, може и да реша да не си губя времето). Кратък, стегнат и без излишни лирически отклонения филм е наистина рядко срещано явление в корейското кино . Имаше някои пропуски в историята, например не се разбра Но като цяло много убедителен трилър, може би защото (за разлика от други филми, които коментирахме) се бяха постарали да дадат добро обяснение за мотивацията на престъпника, а това няма как да не допринесе за цялостното възприятие. А и Yoo Ji-Tae беше много праводоподобен изрод и на места направо смразяващ, макар че не се изненадвам, отдавна забелязвам в него потенциал на злодей . Присъединявам се към препоръката - любителите на жанра да не пропускат в никакъв случай.
  21. В драми не съм го гледала, но в други филми и аз го харесах, дори в леко глуповатия Open City, но тук.... Може би се дължи на слабост на сценария - неубедителен образ като цяло. Освен това много се подразних от рязката промяна в стайлинга му. Много плитко. Сякаш, ако не бяха му променили тотално външния вид, ние зрителите нямаше да се сетим, че е станал друг човек .
  22. Мацкова, и аз те поздравявам за избора на заглавието на български, което много по-точно отговаря на съдържанието от английското Man of Vendetta, защото на практика вендета нямаше. И въобще, за съжаление, не мога да се присъединя към възторжените ви отзиви. Филмът ми се стори по-скоро плосък и ни най-малко не ме предизвика към задълбочените разсъждения, които виждам, че е провокирал у вас. Може би защото като видях в началото, че е пастор, очаквах да задълбаят в темата за вината, разкаянието и изкуплението в библейския смисъл (щеше да ми е интересна корейската гледна точка, като че ли не съм срещала точно този аспект в техен филм), но това не се случи. И КММ не ми хареса тук, изпълнението му не успя да ми въздейства емоционално. Да не говорим за изключително неприятния злодей, който така и не се разбра защо е такъв и това за мен си остана още един неразработен аспект на филма. Едно плюсче за стилистиката, но тя е стандартната за корейските трилъри, нищо ново.
  23. Аз значи се включвам адекватно с Let me in (2010), холивудски римейк на шведския Let the right one in. Бях писала доста отдавна, ако не се лъжа, колко ми е харесал оригиналът и честно казано очаквах римейкът да е много зле, но всъщност не е, може би защото си е направо копи пейст . Изгледах си го пак, де, защото ми харесва историята. Така че, ако някой иска нещо вампирско и нестандартно, но не е склонен да гледа шведски филм, Let me in е добър избор.
  24. Съгласна съм, че филмът беше един напълно безсмислен цикъл на насилие без никакъв морален аспект. Героят на Че Мин Шик си беше абсолютно въплъщение на злото, без мотивация, колебания или угризения, и това той си го изигра по възможно най-добрия начин. Психологическа драма от този род можеше да има в другия герой, на И Бьонг Хон, но такава не усетих. Дали беше слабост на сценария или пък на актьорската игра, не знам. Може би и двете. Но във всеки случай се получи филм без морални антиподи и в този смисъл без цел и теза, без поука, ако щете. Но от друга страна мога да си призная, че гледам трилъри и екшъни, освен че обичам де, но напоследък основно когато реша да карам велоергометъра и ми трябва нещо наистина яко, за да не ми е скучно и да не броя минутите. И в това отношение филмът беше идеален - адреналинът ми беше на макс и въртях педалите като луда . Така че в крайна сметка мога да кажа, че съм намерила каквото съм търсила. Не се оплаквам.
  25. Това си беше една екстраваганца от началото до края. Чой Хок (се чете името на режисьора, между другото) отдавна си има уклон към кича, но тук направо се е развихрил, нямало е кой да го озапти. Говорещо еленче, хайде холан, нямаше нужда, наш Рудолф да не е сам . В сюжетно отношение също издишаше отвсякъде. Господин Ди, бил той съдия или детектив, явно е митична личност и всеки може да си прави с него каквото иска, но поне да бяха направили сценария по който и да е роман на ван Хюлик, все щеше да е по-смислено. Дори криминалната интрига беше предвидима. Загубено време.
×
×
  • Create New...