Jump to content

dqvol4e131

Потребители
  • Content Count

    18
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

25 тофу

About dqvol4e131

  • Rank
    Глупаче
  • Birthday January 13

Profile Information

  • Пол
    Female

Recent Profile Visitors

268 profile views
  1. Много приятно филмче. Муги беше очарователна, както винаги, като затворената в себе си Мами. YOU отново беше пример за най-лоша майка на годината, което никак не ме изненада. Отива й ролята даже плашещо много. В някои ревюта описват Мами като хикикомори, но тя определено не беше стигнала до крайности в социалната си изолация. Бащата беше интересен герой. Опитваше се да й помогне, но и същевременно се тревожеше дали не се меси прекалено в личния й живот. Филмчето се развива бавно и спокойно, но това му е чарът. Хареса ми, че нямаше кулминация или сцени, които да "насилят" Мами да излезе от черупката си, а всичко си се разви много естествено. Още веднъж смятам, че японското заглавие много повече отива на филма, отколкото английското - "The World is Yours from Today".
  2. Трудно ми е да повярвам, че адаптация на Гинтама и то с този уникален каст няма нито един коментар. Наскоро го изгледах наново с подобрен превод и филма ми хареса още повече. Отлично са избрали актьорите. Актрисите, които играят Отосе и Сачан, имаха изключително малко екранно време, но се справиха блестящо. Имах чувството, че гледам анимето през цялото време. На всеки много му отива дадената роля освен на Цуйоши Домото, на когото и този път не му се получи Такасуги. Липсваше му психо погледа и усмивката. Някак много безхарактерен ми изглеждаше. Естествено имаше леки промени в историята, но им се получи добре. Важното е, че уловиха духа на Гинтама и типичния хумор. В сравнение с първия филм, вторият е много по-забавен. Имаше много пародии - Neon Genesis Evangelion, My Neighbor Totoro (което е едно от най-пародираните филмчета в оригинала) и т.н. Този път мини сериите ми харесаха повече. За разлика от епизодите след първия филм, тези въобще не са сериозни, а са избрали едни от най-забавните историйки. Особено приятна изненада ми направи епизода, в който Хиджиката не може да пуши.
  3. Наистина неусетно Aoi Honoo стана от любимите ми японски сериалчета. След като го изгледах продължавах постоянно да се сещам за някои забавни сцени или реплики и след месец не издържах, и го изгледах наново. Вече съм решила да не го трия от лаптопа, за да е винаги готов за гледане. Може би съм свикнала на японското преиграване, защото на мен не ми прави вече впечатление, даже в подобен комичен сериал си беше много намясто. Главният ни герой беше толкова сладко глупав, че нямаше как да не се надявам да преуспее като мангака. Хоноо като герой беше направен много добре - типичната нерешителност на младеж, постоянните съмнения в собствените си умения, повдигнатото самочувствие, което не винаги е покрито, енергичността и постоянството. Като образ успява да събере толкова черти, присъщи на младежта. Харесваше ми да го гледам как старателно и с постоянство се трудеше да сбъдне мечтата си. Много се забавлявах, всеки път когато уверено даваше грешни предположения за анимета или манги (например, че ерата на Камен Райдър е свършила ). Поддържащите герои и те бяха на уникално ниво. Цуйоши Муро и Кен Ясуда са такова великолепно комично дуо, на което попадам вече в четвърта продукция. Макар и кратко, сериалчето е изпълнено с толкова много манга, аниме и най-вече смях. Интересен факт относно Окада: И малко от любимите ми реплики/сцени: Има версия с вградени английски субтитри. Препоръчвам да се гледа с нея, защото при нея няма разминаване на субтитрите.
  4. Уникална сцена си беше! След като маймуната му се изплъзна, Ливай ще е още по-решен от всякога да си изпълни обещанието. Като цяло сезонът беше един от най-силните, но мисля, че направиха грешка, като сложиха толкова спойлери в опънинга. Помня, че докато четох мангата до последно не знаех кой ще оцелее - Ервин или Армин. А сега като се знаеше предварително кого ще изберат, не беше толкова въздействаща сцената. Но пък за сметка на това сцената с океана беше невероятна. Толкова години смятаха, че щом видят океана ще ги чака свобода, а то се оказа една още по-жестока истина и битка.
  5. Много добър епизод особено сцената с океана. След ендинга пуснаха малък тийзър за следващия четвърти и последен сезон: Чудно ми е дали до тогава Исаяма ще завърши мангата, или и този сезон ще го разделят на две части.
  6. Поредният японски филм, който те кара да се замислиш. Първата половина започна като типичен младежки филм, в който главната героиня излиза тайно с момче, което майка й не би одобрило. Но точно тогава нещата се обръщат на 180 градуса и започва емоционалната обърканост, която дори аз изпитах. Аои Йошикура изигра невероятно ролята си. Успя да предаде толкова много емоции от самотност, любов,копнеж до гняв, обърканост и решимост. Ягира имаше малко екранно време и още по-малко реплики, но това беше в негова полза. Показа, че е изумителен актьор само с езика на тялото. Много ми хареса как беше заснет филма. Друга силна страна на филма е музиката и като цяло звукът - чуруликането, което на моменти звучи чак напрягащо; пълната тишина или меланхоличното пиано. Не е никак лесно да се направи филм на такава тема, без да се натрапват убеждения, но тук се справиха невероятно! Японското заглавие (Yurusenai, Aitai) е много подобаващо за филма. При английското някак ми се губи смисъла.
  7. Аз вече съм запален фен на Ягира Следващото ми свалено филмче е Again - Yurusenai, Aitai. Ще напиша и за него едно коментарче, когато го изгледам. От много емоции покрай филма забравих да благодаря за превода. Преживяването е още по-хубаво, когато гледаш на роден език. Благодаря за вложената работа и усилия!
  8. В който и сайт да вляза този филм има нисък рейтинг. Наистина е тъжно колко недооценен е останал Gassoh, а е толкова болезнено реален и провокиращ. Актьорският състав се справи невероятно, но мен ме грабнаха най-много образите на Ягира и Кадоваки. Киваму беше непоколебимо лоялен и самоуверен, което направи финалната му сцена още по-въздействаща. На мен чак ми беше трудно да я гледам, но определено ще я помня дълго. Кадоваки се справи чудесно. В момента я гледам в Mare, където и там има поддържаща роля, но пък има силно присъствие. Определено е от актрисите, които могат да грабнат вниманието ти, въпреки малкото екранно време, което имат. С радост ще я гледам и за напред. Единственият недостатък според мен е, че филмчето си няма хубав релийз. Такива истории трябва да се гледат с хубаво качество
  9. Добре, че е Ливай да им отвори вратата. Много малко видяхме в този епизод (и то чак след ендинга). Гадняри!
  10. Хареса ми как последният епизод беше лишен от музика. Помогна да се пресъздаде по-добре атмосферата. Въпреки че Ервин е един от любимите ми герои, не ми е жал, че го убиха. Беше прекалено опиянен от мечтата си, а и щеше да бъде прекалено жестоко, ако го бяха върнали към живот. Ливай постъпи правилно, като го остави да почива в мир. Особено се насладих на края на Бертолд. В началото на историята само с един ритник в стената пося толкова смърт. Получи си заслуженото - умря по същия ужасяващ начин, по който обрече хората от Шиганшина на смърт. Когато викаше за помощ малко ми напомни на сцената с Марко. Обичам, когато вкарат малко ирония. Разпространяват се слухове, че Wit Studio няма да прави повече сезони. Засега няма официално потвърждение или отрицание. Явно ще трябва да изчакаме сезона да приключи. Няма да се очудя, ако се окаже истина, тъй като от това, което прочетох титаните им излизат скъпичко, а не получават достатъчно доходи от него. Надявам се да го продължат или поне друго студио да го поеме. Все пак има още много интересни сцени, които искам да видя анимирани.
  11. Изостанах доста с епизодите, но продължавам да го следя. Последно изгледах осми епизод и не мога да се оплача от развитието на историята. След изгледани доста мудни сериали този ми идва много освежаващо, не му липсва екшън, а и четиримата актьори са си на ниво. Явно без романс не може все пак трябва да позабавят някак темпото, но малко прекалиха, като ни дадоха любовен четириъгълник. Не мога да разбера как Мики видя Фукуда само два пъти и се влюби в него. В мен ли е проблема или в сюжета не знам, но революционната история е достатъчно интересна и заради нея мога да преживея тези любовни геометрии.
  12. "Moonlight" от саундтрака на Que Sera, Sera
  13. Има още малко разкрития, но чак на финала вече всяко негово действие добива смисъл. Относно екранното време освен Сакура и Хираги всички други имат значително по-малко сцени. На мен не ми се стори драмата трагична, но аз си имам висока степен на поносимост към трагедии, така че не мога да дам обективно мнение
  14. На един дъх го изгледах. Mr. Hiiragi’s Homeroom е определено от сериалите, които се помнят дълго време. Историята е особено поучителна, а Хираги сенсей беше просто великолепен. Чудя се кога ли "Let's think!" ще ми излезе от главата. На няколко места съм гледала Масаки Суда и продължавам да се изненадвам колко талантлив актьор е. Трансформацията му от "Bookie" на барикадиралия се учител с бомби е невероятна. И да, рано разкриват основната идея, но все пак урокът на Хираги сенсей не е приключил.
  15. Изгледах го. Беше кратък, но много добре направен сериал. На някои сцени съспенсът ми идваше в повече и забравях чак да дишам Актьорската игра беше на високо ниво. Най-впечатлена останах от Saito Yuki, която много добре се справяше с рязката промяна между обсебената майка и грижовната мама. Хареса ми как се разви сериала и мисля, че завърши подобаващо. Заслужава си гледането!
×
×
  • Create New...