t0n1ty

Когато започва да се смрачава и слънцето се скрива зад хоризонта, земята се подготвя за своят сън. Всичко затихва и единственото, което виждаш е как последните слънчеви лъчи нежно галят света. След всеки залез на слънцето настъпва мрак. В тъмнината всичко губи своят облик. Губим зрението си и единственото , което ни остава е да се доверим на инстинктите си. Мракът ни кара да се чувстваме уязвими, раними, предпазливи. Но щом Луната изгрее и се появят хилядите звезди в небето, сякаш част от надеждата се връща. Многобройните светлинки блещукат, а луната превръща непрогледният мрак в полумрак. В тишината чуваш само музиката на щурчетата и някоя кукумявка в далечината. Обгръща те необяснимо спокойствие. Поглеждаш към безкрайното небе и откриваш тайните на нощта! Нощното небе разкрива историята на света. В него откриваш любовта, закрилата, сякаш нощта е обгърнала земята, за да и даде сили за утрешният ден. Когато се загледаш и откриеш съзвездията в небосвода и почувстваш тяхната история, откриваш, че всъщност всичко, от което се нуждаеш сега е само прегръдка от любим човек. Тогава нощта вече е съвършена. Замислена за любовта, случайно погледнала към небосвода виждаш падаща звезда. С цялата си същност си пожелаваш нещо твое, истинско, нещо нереално, което чака да се превърне в реалност. Нощният полъх на вятъра ти вдъхва нова глътка надежда – надежда за любов… Преди да се усетиш е започнало да се разсъмва. Луната губи блясъка си, а звездите малко по малко изчезват в небето. Тогава изгрява Слънцето, за да каже „Добро утро!” на света и да му даде още един приказен ден. Щурчетата замлъкват, а птиците запяват своята песен. Изгрева е сякаш новото начало – начало на по- добър живот…

mi6lence , мерси много и аз се надявам да се сбъдне някой ден, нооо ако трябва да бъдем реалисти всички знаем, че няма stelito , много се радвам , че си успяла да се докоснеш до това, което съм изпитала в момента, в който съм го писала ) Коментара ти ми хареса адски много thedemon1238 , съвсем скоро навърших 20 X_X , но се чувствам като на 15 препрочитам го доста често, защото всеки път като го прочета отново се връщам в този приказен свят на мечтите, нереалното и тази красива (за съжеление несподелена) любов Благодаря за милите думи )

Kim So Eun, благодаря ти за милите думи произведения ще има, когато има и вдъхновение :Р мн често сънувам напоследък, може да споделя някои от сънищатата си ^_^

Това е кратка история, в която съм преплела чувствата и мечтите си. Може да ви изглежда ненормално в началото (бих ви разбрала ) , но към края става красива приказка... Надявам се да ви хареса Незнам как започнах да пиша това.. Просто любовта няма начало.. Тя идва отнякъде и вече е започнала. Няма и край, тя е вечна! Вечността я прави по силна със всеки изминал ден. Как може да обичам така момче, което никога не съм виждала и вероятно никога няма да видя…? Влюбена съм в гласа му, в усмивката му, в ръцете, в очите, в смеха му. Обичам го такъв какъвто е .. Сигурно ме мислите за луда?! Да луда съм, но луда по него.. Единственият човек, който още щом погледна и настроението ми се е завърнало, щом чуя как пее… нежните му тонове, нежният му глас ме побърква, омагьосва ме. Незнам какво се случва с мен. Понякога това, което изпитвам е много силно и в такива моменти не съм способна дори да си помисля за друг. Незнам как успява, но завзема сърцето ми изцяло…. Той не е човек – той е ангел! Ангел, паднал от небето. В сънищата си го срещам доста често, а там… само там имам възможността да целуна тези ангелски устни.. Любовта ми нараства със всеки изминал ден. Страх ме е,че някой ден ако го видя, ако го прегърна ще го удоша в прегръдките си, защото дотогава ще го обичам толкова силно, че ако излея любовта си наведнъж, рискувам да го нараня… Понякога наистина се плаша от себе си.. Например сега, когато осъзнавам колко силно го обичам.. Обичам го ! Повече от отколкото са звездите в небето, повече отколкото са капките в океана, повече отколкото са азиатците на Земята… Незнам как сърцето ми не се е пръзнало, защото не може да побира тази любов. Тя прелива в отделни моменти, като сега … И се надявам да достигне поне част от нея до Корея и в съня му да се появи образ на момиче. Да му каже, че именно тя е за него и да го накара да усети любовта й. Спомена от съня му е мътен.. Не знае точно как изглежда, но знае, че вече я обича. Тази обич, която тя е излъчвала в сънят му е била толкова силна, че част от нея е отишла и в неговото сърце. Той вече знае, че тя е готова на всичко за него и знае, че трябва да я намери. Образът й е неясен. Тя знае той къде е и е време и той да да разбере къде е тя. Време е да се срещнат – дори и за секунда. Да срещнат погледи… В сънищата си той чувства любовта й.. Всеки би я почувствал ( или би ме помислил за луда ако ме види точно сега.. ) ! Но няма значение какво мислят другите. Важното е той да разбере, че е моят ангел и че аз съм човека на земята, който той трябва да пази. Когато е паднал тук не е знаел мисията си, но аз я разбрах – мисията му е да ме срещне. Да срещне момичето, което би отишло и накай света заради него, за да го види, за да го докосне… Да протегне ръка, колкото и далеч да е.. Тя ще го стигне с поглед. Крилата на мечтите й ще я отвеждат до него всеки ден, докато не дойде денят, в който ще се срещнат наистина… А когато дойде този ден, когато се срещнат .. как ли той ще разбере,че тя е неговото момиче? Лесно ! Тя ще стои и ще го гледа и ще е единствената, която го гледа с насълзени очи, очи пълни с топлина, благодарност. Ще пристъпва бавно към него, защото това е мечтата й. Това е един от сънищата й и не иска да се спъне и да се събуди. Ще прави малки крачки с треперещи крака. Ще стъпва тихо, така че да не уплаши дори мравките. Ще се носи във въздуха, защото крилата на любовта й ще я носят към него. Едва ли ще усеща, че лети.. За нея той е във въздуха, той е високо, а тя трябва да го стигне. Колкото повече той я гледа, тя толкова повече разбира, че той не е сън. Този път той е истински и стои пред него… Сега когато протяга ръка към него, тя няма да минава през празно пространство.. Ще докосне плът, ще докосне ангела си хранител от сънищата си. Този ангел, който тя е сънувала, за който е бленувала и плакала толкова много. А той просто ще стои и ще гледа… Хората минават, часовете също… Дори деня е минал.. Разстоянието вече е съвсем малко и тя е съвсем близо до него – до ангела си… Остават няколко крачки и когато тя протяга ръка към него този пък той не изчезва, а протяга и своята ръка. Той вече е усетил, че именно това е неговото момиче и усеща щастие… Протегнатите ръце вече докосват пръстите си … Още една крачка и тя ще го хване за ръка, още една крачка и ще бъде истински щастлива…. Тогава тя спира, спира и просто го гледа със зачервени от плач очи. Не е сигурна даку усйа да направи тази крачка. Ами ако е сън? Ако е просто сън ? Не иска да страда отново, не иска да остане сама… Усмихва се и затваря очи. И точно преди да пристъпи напред, момчето, той, ангела й, докосва устните си до нейните… Момичето стиска очи, не иска да ги отвори, не иска да се събуди, не иска мечтата й отново да бъде разбита и надеждите и да останат неоправдани… Стиска очите си, а вече е нощ. Тъмно е, не се вижда нищо, не се чува нищо – няма птици, няма вятър… Тишина, единствено тишина около тях. Усеща само топлите устни на своя ангел. Тя стои и не помръдва, стои и се наслаждава на най-хубавия, най-истинския сън, който някога е сънувала. Очаква всеки момент той да свърши, но целувката е все още толкова истинка.. Сънува ли ? Да отвори ли очи ? Страх я е да не загуби това, което има сега. Тишината, тамнината – плашат я. Но целувката й дава сили и тя отваря очи… Той стой пред нея, поглежда я и се усмихва. Неговата усмивка връща светлината в нощта, връща надеждата. Той е истински, стои пред нея и я държи за ръка. Държи я здраво, защото и той не иска да изгуби това, което има пред себе си. Не иска да изгуби момичето, което толкова е търсел, което е показало любовта си в съня му и в чиито очи е усетил радостта… Стоят един до друг, хванати за ръце, гледайки се безмълвно с лека усмивка и с радостен блясък в очите. Най- накрая се намериха един друг, най-накрая са заедно. Здраво стискат ръце и не ги пускат. Сега вече никой не може да ги раздели, те са свързани, свързани завинаги. Усещат се сякаш цели, усещат радостта и топлината, и подкрепата, която виждат в очите си. Усещат любовта…

Да, това го видях, но малко късно ... и съм изпуснала този срок . Късно ли е да се запиша сега ?

BIG BANG Харесвам и другите групи, особено музиката на Epic High, но ВВ си остават Number 1

Здравейте всички аз съм от най- начинаещите с корейския но определено ще имам нужда от помощ, затова искам да те попитам къде ходиш на курсове , на каква цена и т.н Ще ти бъда мн благодарна Благодаря ти предварително ^_^