Alfons

Това ми хвана вниманието днес и изядох първите два епизода. Англичаните, пак ме изненадват. Интересен сюжет, брутални сцени, изпълнени с английски хумор и още по-интересно заснемане. Някои кадри, сякаш ги е снимал Кристофър Дойл. Нестандартен крейзи сериал, пленява на момента. Като цяло историята е за група особняци притежаващи части от графичен роман/комикс, в който са обрисувани най-големите световни катастрофи...години преди да се случат. И за двама агенти-психари от тайнствена организация, които няма да се спрат пред нищо в опитите си да открият романа и да ликвидират всички имали досег до него. За сега 2 сезона по 6 епизода. Препоръчвам. Where is Jessica Hyde?

Този сезон ще е по-зле и от предишните няколко. Освен Haikyuu и One-Punch Man, нищо не ми грабна, дори бегло вниманието. Ще хвърля и едно око на Heavy Object, но не вярвам да е нещо смислено. Сигурно ще видя и Noragami Aragoto, поради липса на друго. Първия сезон не ме впечатли, но поне потенциал има. Може и да излезе нещо от Owarimonogatari, но все още не попадам на по-подробна информация за него. Иначе от към movie-та, сезонът мисля, че ще е приличен. Ajin ми се откроява. Доколкото видях, ще са цели 3 филма.

Това, че Банши ще се сдобие, все пак с финал ме радва. Мой тип сериал е и имам високи очаквания. Aко са само 4 сезона, още по-добре Забравих да спомена и още няколко сериала, които уж гледам. "Доктор Кой", "Доктор Хаус", "The X-Files" и култовия THE Wire"(който си припомням отново), Зяпам ги по една-две серии на седмица-две, като ми доскучее. Трябва да им се признае на американците, привличат внимание от към сериали.

Правилно.

Once upon a time го зарязах на 8-9 епизод. Прилично се държеше до тогава, но по това време излизаха заглавия, като Breaking Bad, Dexter и тъкмо започващият Игра на Тронове, така че бих му дал втори шанс. Hell on wheels също го дропнах, него към 5-6 епизод. И той имаше потенциал, но мудно се влачеше действието, а взе да става и предвидим. Препоръчвам "Истински детективи", "Шерлок" и "Фарго", само те ми задържаха вниманието миналата година. Тази не съм гледал нищо американско. Следя си единствено "Shameless", "Теория за Големия взрив" (който отдавна се изчерпа, но продължавам да зяпам) и Orange Is the New Black (който също препоръчвам горещо). Като цяло съм си заплюл някои заглавия, като Ханибал, Банши, Wayward Pines и Мр.Робот, но нямам почти никакво време за сериали. Някой ако следи Банши да сподели мнение...плюс това, ако някой друг пък зяпа "Готъм" да информира, дали се заформи някакво развитие след първите (да кажем) 14-15 епизода, защото го зарязах там някъде, поради липса на развитие.

Филм на един доста провокативен тайвански режисьор (роден в Малайзия ). Актьорите от кадъра присъстват в почти всички негови филми.

Избяга ми нейде първи сезон. Първите няколко епизода се ядваха, набиваше се на очи работата на Нихей, но след това историята тръгна някакси по течението. Все по-трудно ставаше гледането и честно казано си отдъхнах, след финала на сезона, радвайки се че няма още. Което е жалко, защото такъв тип заглавия харесвам. Не съм се занимавал с втория сезон, но ако е по-добър, бих го погледнал.

Имам чувството ,че няма и да го догледам, камо ли да се занимавам с втора част. Ще си чакам тази на "Паразит".

City of Glass Всичко с Даниел Ву е преминало през мен, трудно ще ме хванете натясно. Тук прави една от първите си появи. Загадка: Култов кадър от култов филм. 90-те.

Точно той.

В петък от 12:25 (на обяд) Still the Water по Cinemax. Нa следващия ден по същото време повторение по Cinemax 2.

Как да не помогна за един от най-добрите романтични филми произведени в Хонконг. Comrades, Almost A Love Story

Чак ми се догледа този сериал.

Попрекалил е Накашима с тези кървави сцени и този "картечен" монтаж, спор няма. Че се е получило красиво - също...но за самата история не мисля, че бе нужно да се изпада в такива крайности. Имаше прекалено много натуралистични сцени, които не подпомагаха по никакъв начин основната история. Вижда се отдалече, че е омешал в едно Матсуко и "Изповеди". Смесил е и чудесно реалност + фикция. Още по умело ни е показал фрагменти/парчета от живота на толкова много герои, за да можем с тяхна помощ да подредим пъзела около живота на самата Канако, което ми допадна, пък и заради, което съм огромен фен на творчеството му. Премахвайки обаче дебелия слой боя излят от него под формата на бруталия, налудничавост и екстравагантност, в крайна сметка, кое бе чак толкова специално в историята на Канако? Нито е първата "паднала в заешката дупка" нито е последната (просто имаше късмета да е от тези с красивата външност, които падат по-бавно, докато тези около нея нямаха този късмет)....което ме подсеща, че единственото, което не разбрах от филма, е кой точно бе моментът, в който започна самото "падане". Привидно съм доволен от филма, явно прекалено много изчетох за него, преди да го изгледам, та не останах особено изненадан (което е както за добро, така и за лошо в случая). Адмирации за саундрака, може би най-силното нещо в филма.

Chihiro Ito също е една интересна сценаристка. И тя като Сакамото е работила по Crying Out Love, in the Center of the World, като това й е първата от многото съвместни работи с Юкисада. Тя е сценаристка и на Haru no yuki, The World According to Chocolat, Into the Faraway Sky, Closed note, както и на анимето The Sky Crawlers( където работи с Мамору Ошии). Новият филм на Юкисада The Round Table, който чакам от доста време, също е по нейн сценарий. Така че на кратко, тя е жената до него, що се отнася до по-"романтичните" му творения.

Ще ми каже ли някой, кое е опенинг парчето, че нещо не го откривам? Благодаря.

Big Bang - Bae Bae и Big Bang - Loser (бг превод) След като я чух с текста Loser взе да ми харесва, все повече... а слабото мнение за Bae си се подтвърди.

За мен "Bae, Bae" е изключително зле. Клипът е пълен хаос и просто се чудех потресен, какво гледам. Песента също не струва, пък и както почна, така и свърши. Разочаровах се много. Loser след 2-3 слушания ми хареса, но не виждам нищо ново в нея. Типична песен от Alive албума. Малко от Blue, малко от Bad boy и клип ала Crooked. Очаквах да избухнат мощно към края на песента, но и тук тя свърши в нищото. Признавам и поне, че визуално блестяха и актьорските им умения бяха на висота. Де и ТОП... Дано останалите парчета в албума да ми вдигнат мнението, защото за съжаление, за сега съм песимист...а чакането за този албум, не бе, ама никак малко.

Точно той.

Определено топ оператор, особено след като видях филмите, по които е работил. Наскоро гледах Lost in Beijing и ми направи впечатление приликата със Suzhou River. Веднага се усеща, че е работил по двата проекта. Освен тях съм гледал Purple Butterfly и The Warrior and the Wolf, но за мен вторият е изключителен провал, и то на кадърен режисьор. Тук и прекрасната операторска работа не стига за да спаси положението. Очакваме да видим, какво е направил с помощта на Ann Hui в The Golden Era. Загадка: Още един китайски шедьовър от същия период.

Suzhou River. Интересно, че това е един от любимите ми филми, а ако не бях се зачел преди малко в темата му, нямаше да се сетя.

Правилно. Ще гледам довечера да го започна.

Хайде да възродим и тази тема, тъкмо за летния сезон. Филмчето, все още не съм го изгледал, но друго налично нямам. Япония, 2013.

Потвърждавам думите на демона. Такъв е механизмът в азиатското кино. В Америка сценаристът може и да дърпа конците, но в Азия компанията определя всичко. Затова и много азиатски режисьори предпочитат да работят сами, като играят и ролята на сценаристи. Тук-там съм срещал и съавторство на даден режисьор с два-три, та и до 5 сценаристи (особено навремето в кунг-фу филмите), които едва ли са свършили особено голяма работа, но са споменати, защото са помогнали за една или друга сцена, или са дали някои насоки на режисьора. Един вид консултация. Прегледах някои любими филми, ала съвсем очаквано се оказа, че на 90% името на режисьора и сценариста е еднакво.