Jump to content

Wong Fei Hung

Потребители
  • Content Count

    193
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

2 тофу

About Wong Fei Hung

  • Rank
    Млад господар
  • Birthday 04/28/1978

Contact Methods

  • Уебсайт
    http://martialartsmoviesstation.blogspot.com/
  • Skype
    thegrimreaperbg

Profile Information

  • Пол
    Male
  • Местожителство
    Po Chi Lam

Recent Profile Visitors

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Аз съм въпросния Киро, приятно ми е да се запознаем. Та ето пространственото ми мнение за филма: Още по-пресен от Railroad Tigers идва другото отроче на Дядо Джеки Чан - Kung Fu Yoga, явяващо се нещо като продължение на леко безличния The Myth, със същия режисьор (Stanley Tong) и пак с локация Индия, където професор Джак и неговите подопечни търсят мистериозен камък от отдавна загубено съкровище. имаше и някакви бойни сцени хвърлени за цвят, имаше уж някакъв насилен хумор, който не действаше изобщо, имаше пак проповеди как реликвите по света принадлежат на света, а не на индивиди, имаше лъскави сцени, Дубай, храмове, прочее гирлянди за окото и CGI животни вариращи от повръщащ лъв, през бойни слонове (къде полу-индийска тъпня без слонове) до нахъсани хиени, които бяха доста недъгаво направени (както всички останали CGI сценки). Началото стартира с ужасяваща визуализация на китайски генерал от Династия Тан, който наподобяваше Джеки, неговия верен другар от индийска страна и лошия владетел, който следва мотото "Един свят не стига", та тези тримата формират основната история за изгубеното съкровище и потенциалната археологическа стойност, която има за света, флората, фауната и атмосферното налягане. Професор Джак тръгва в търсене на това значимо съкровище и пътьом се оказва въвлечен в спор между две знатни фамилии, всяка наследник на добрия съратник и злия владетел - от там насетне филма задълбава в еднообразни кадри, уморени емоции, тъпи бойни сцени, тъпи смешки и един от най-изумително причиняващ ми желания за самоубийство край, където вместо Джеки да надуе кофата на лошия, те и двамата спряха, погледмаха се и взеха да танцуват и пеят на фона на типична индийска хореография, което ме караше да блъскам след през близо две секунди интервал. За капак нямаше и кадри с гафове по време на финалните надписи, а нова по-лъскава версия на танците от което още повече се потресох. Фен съм на Джеки Чан от 30 години, но такова чудо не бях виждал още в негов филм, това директно праща Kung Fu Yoga в кофата, където стоят и подсмърчат The Tuxedo, Spy Next Door, Fantasy Mission Force, Dragon Blade, Rush Hour 3, Killer Meteors, The Prisoner и още няколко дебилизма от филмовата кариера на Чан досега. Бойните сцени показват неспособност да се покаже някакво по-различно ниво на схватки, според вече напредналата възраст на дядо Джеки, еднотипност и вяло изпълнение доминираха в този сегмент, като единственото по-интересно включване беше на един от асистентите със звучното китайско име Джоунс, който показа малко по-интересни умения за отблъскване на противниците. Женските образи също бяха там за стил, женственост и прочие елегантни сравнения, но за друго не ставаха, неизвесните за мен мангалки освен да крякат и да се опитват да играят с някакво нормално изражение не успяваха да ме отдалечат от картината, която си представях как са запретнали забрадки и сари-та и копат семейната нива, за да садят ориз и сладки картофи. Китайските им колежки не бяха по-стока - същите бездарни представяния, като спокойно можеха да минат и без тях, ама на - трябва да има и женски жълтурки, да правят компания на доста изгладения Чан и неговите зализани помощници. В Дубай картинката беше лукс и лъскаво на квадрат, полицията караше Бугати, Джеки се возеше със CGI лъв на задната седалка и изглеждаше повече от нелепо, главния лош мангал ходеше като манекен и се биеше като все едно имаше бастун в задника наврян. Финалната част в Индия беше като техните отходни канали на открито - кафява, засрана и се виждаше ясно какво се има предвид под фразата "индийска магия", сцената на местния пазар казва много за цялостната реализация на този сегмент от филма. Подобието на бой накрая няма да го коментирам, че ще си образувам някой тромб от напрежение. Красота отвсякъде - аз лично все още не мога да се отърся от видяното на екран, като поставям режисьорчето до тъпаци като Wong Jing, които опропастяват филмите с бойни изкуства и по-добре да отидат и да снимат документални филми за живота на поповите лъжички, отколкото да цапат кино фон(д)а с такива изповръщани карикатури... Оценката за това недоразумение е 0.5/10 и във филма пукната йога не видях, нито като пози, нито като инструктор...
  2. @debil4e: Donnie Yen се бие много добре много преди този филм и в далеч по-качествени сцени... Иначе за Rogue One мога да споделя това: Онзи ден след киното, излязох от залата с една такава замечтана усмивка от видяното – като първа (или по-скоро четвърта, ако броим мозъчната смърт в лицето на Star Wars Holiday Special и двете телевизионни продукции за ивоките) самостоятелна история от света на Звездните Войни ме впечатли изключително много и дори ми хареса повече от Епизод 7, заради сбирщината герои да едно място, заради екшън напомпаното движение на историята (при все, че започна малко бавно), която събра бунтовници, Империята, един много лош Вейдър, който гази като валяк, заради брутално точния робот, без излишни засукани брътвежи за Силата (ако изключим мантрата на Дони Йен), за чистото удоволствие от битките – наземни или в космоса, за дори повече от сполучливото CGI на губернатора Таркин и принцеса Лея, за това че допълнителните месеци заснети сцени не са провалили филма като цяло, колкото и да се опасяваха мнозина. Едно приключение в една далечна галактика, което беше направено с много стил, с много вкус и много бластери, X-wing, Tie fighters, Разрушители, Монкаламарски фрегати, братовчеда на Адмирал Акбар, изобщо бяха нацелили много добре всички онези фенски струни в мен, които ме върнаха назад във времето и като цяло самото изграждане на историята ми дойде по-добре работеща от Епизод 7, който въпреки че ми хареса, на второ четене се откроиха някои дразнещи проблеми със сглобяването на нишката по която се движеше. Главните герои бяха една амалгама от характери, кой с тъмни подбуди, кой с жажда за отмъщение, кой със сляпа вяра в Силата (Donnie Yen FTW!), кой с братска привързаност, кой с малко страх, но правещ правилното нещо за общата, мащабна кауза. От другата страна на барикадата бяха хората на Империята, властваща и господстваща над всички системи с новото унищожително оръжие на своята сила, с един решителен командир оплетен в собствените си амбиции, терзания и страхове, внушителната фигура на Дарт Вейдър (озвучен отново от Джеймс Ърл Джоунс) всяваща ужас сред редиците на бунтовниците, който действаше ефикасно и без да се спре пред нищо, за да достигне своята цел. Едно голямо браво за всички постарали се този филм да бъде и да се усеща като нещо различно, от една толкова позната вселена и свят…
  3. Star Trek: Beyond - добре се получи като за трети филм от новата поредица за капитан Кърк, Спок и останалите участници в пътуванията на Ентърпрайс. Дори и след смяната на режисьора, не се получиха някакви кой знае какви стойностни разминавания за мен, като този път може би хумора беше малко повече, но все пак Саймън Пег е действал над сценария със съответната вещина за comic timing. Почти не разпознах Идрис Елба и София Бутела (Kingsman) в ролите им, но гримът им беше наистина на ниво и само след известно време взех да ги различавам на екрана. По-олекотен от сюжетни заигравания като че ли беше, следваше основната нишка на историята, като от време на време вкарваше намигвания към оригиналния cast на сериите и филмите, където Уилям Шатнър и Ленард Нимой бяха откривали нови цивилизации и места. Екшън сцените бяха добре направени и съответно реализирани, все пак Джъстин Лин има опит с Бързи и Яростни, добре че тук не се е поблазнил да направи същото само че в космоса. Имаше някакъв баланс във всичко, дори и повторението на песента на Beastie Boys (Sabotage) не ме извади извън филма, а беше приятно допълнение към сцената на която звучеше. Не знам дали ще има още един от поредицата, но е твърде вероятно, макар и може би с други актьори, като на първо четене това успях да видя и отбележа, ще го гледам скоро пак, може да ми се промени оценката. 8/10 Jack Reacher 2 - от първия не помнех почти нищо (незнайно защо), но се колебаех между продължението и "Ад" застанал пред киноафиша и не зная що за филм се е получил по 4-та книга на Дан Браун, но втория Джак Ричър ми хареса - беше обран откъм екшън, имаше го но не заемаше по-голямата част от случващото се на екрана и всичко беше завъртяно около основното трио във филма - Джак, Коби Смълдърс(има някакво възбуждащо букаке излъчване в тая мацка, ако и да имаше малки цици) и девойчето, което стана мишена на лошите. Като цяло историята се завъртя между Джак Ричър, обвинен несправедливо майор (Коби) и натопена за нещо, което служи за параван на друго и едно уплашено момиче, което твърди, че Джак е баща ѝ. Пак имаме конспирация, пак двете контрастни страни, но тук Джак Ричър е посмекчил малко арогантното си излъчване от първия филм (припомних си го снощи) и представи един по-стегнат образ, който успя даже да разчупи бронята си и да се отдаде на малко по-сантиментални нотки. Но леката романтика не намали удоволствието от самия филм, който добре комбинираше екшън и съспенс + щипка драма в цялата смес, където беше видно как Том Круз се движи в свои води и дава на героя си плътност и достоверност. Усетих няколко полъха от азиатското кино с тупалки (особено към The Raid & Flashpoint) в бойните сцени, което ми докара усмивка на лицето, имаше едно внимателно Bourne vibe, но без тресяща камера, но пък от друга страна тук имаше много повече смях (поне за мен) от предния филм - не говоря за чисто комедийни моменти, а такива които вмъкнати в контекста на дадена сцена или развитие бяга отиграни по един забавен начин, предаден не толкова чрез дума, колкото чрез лицево движение или поглед. Не съжалих за прекараното време в залата и се надявам да има и още един филм от тази поредица. 9/10
  4. X-Men: Apocalypse: след доста добрия за мен Days of future past очаквах тази нова част да е поне на нивото на предния, но се оказа доста...може би точната дума за мен е - равен. Нищо необикновено, темпото беше нормално, развитието също, нямаше една сцена която да се извиси сред останалите, дори и тази с Бързака, онази от предния филм беше в пъти по-добре реализирана и отиграна. Главния злодей беше също равен, артикулацията му, маниерите - същите. Явно и сценаристи и режисьор са решили да не правят нищо по-специално тук и са оставили нещата на течението, пък ще видим крайния резултат - подходили са малко мързеливо ми се струва и не са се опитали поне малко да надскочат постигнатото от предния филм в поредицата. Не знам какво ще бъде евентуалното продължение, но се усеща как започват да изчерпват идеите и похватите - единствено се смях на камеото на Върколака и толкова. Всичко друго ми беше някак стерилно поднесено и без особени градации дори и на емоциите на главните участници. 5/10 Костенурките Нинджа 2 - малко по-добре от първия филм, но пак излишни 3D сцени навряни в лицето ми, въпреки това малко по-добре бяха структурирали сюжета и развитието му, а не разпокъсаната каша, която ми беше предложена в първия филм, този път Шрьодер/Шредър стоеше по-добре и като герой и като брънка в историята, а не швейцарското ножче на което го бяха направили предния път. Микеланджело е все така дразнещ, другите ми бяха малко безлични, но замазваха положението донякъде. Имаше леки моменти на смях, но нищо впечатляващо като обща визия и дори ефекти. 4/10 Денят на Бастилията - след като дъртия Лиъм Нийсън разнищи половин Париж, много други актьори реших да следват неговите стъпки в екшън насоката (накой по-добре, други направо зле), сега идва ред на Идрис Елба да покаже какво може в този вариант за агент на ЦРУ срещу терористи в сърцето на френската република баш на техния ден за независимост. Някъде в кратинката се набърква и Роб Старк като джебчия с отлични способности и двамата неволно се обединяват срещу заплахата на терора. Като за екшън не беше лош, Идрис Елба показа доста добри умения пред камерата и си изпълни сцените с ръкопашни движения доста прилично, историята въпреки клишираността си беше поднесена доста динамично и не оставаше много скука по времетраенето. Накрая естествено добрите победиха, но не останах разочарован от видяното. 7/10 Final Fantasy XV: KIngsglaive - онзи ден го изгледах - визуално е нещо изключително, но ако бяха се постарали и сюжетно, не че беше слабо, но ми се струваше разпокъсан и неравен на доста места, докато напипа темпото и взе че свърши. То е ясно, че са го направили като допълнение към играта, но можеха да отделят малко повече време и мисъл при съставянето на историята и основните положения в нея. На места ми изглеждаше претупан, според мен можеха още малко да разгърнат развитието на всичко и да направят по-добър филм. Онзи недолюбван от мнозина The Spirits Within (който аз намирам за много добър) показа интересен сюжет и по-добра съвкупност от отделни сцени, чиято кулминация беше и затрогваща и красиво направена. Тук филма свърши в нищото почти, закачен на рехави нишки свързващи го с играта, има потенциал, но не са успели да го разгърнат изцяло, може би ако не бяха се концентрирали върху него като допълнение към Final Fantasy XV, а като самостоятелен филм от вселената щеше да бъде по-добре според мен. Но пак казвам, визуално ми изтекоха очите, въпреки че, на места имаше и по-слаби като качество елементи, но много време е отишло към лицевите анимации на героите и тяхната детайлност. Със смесени чувства подхождам, но то и амалгамата на екрана беше с нееднородно качество - жалко за пропиляната възможност това да бъде един наистина запомнящ се филм от вселената на поредицата. 6/10
  5. Independence Day 2 - Няма. Такава. Рядка. Помия... Дори и ефектите не успяха да допринесат за нещо по-различно от досада през цялото времетраене на филма, оказа се по-зле от Епизод II по моите критерии - пак същата история, пак предъвкване на старата концепция, а сега се оказа и че ще има продължение... Пълен ужасТ и потрес... Всички сценаристи са се напънали да измислят нещо невиждано и невероятно, но резултата е близък до повръщано поне за мен. Първият филм и той не блестеше с нещо специално, но поне имаше някакъв баланс между всички елементи в него - беше направен що годе интересно и ефектите (макар и дървени на места) подсилваха действието вместо да му пречат. Този тук е наблъскан със светлинки като коледна украса, но зад него всичко е кухо, плоско и ненужно... Съживяването на няколко от старите герои не носи нищо позитивно - все едно трупове от моргата да се опитват да играят пред камера - бездушно и дори гротескно на моменти... Честно си признавам, че това е един от най-тъпите филми които съм имал неудоволствието да гледам за последните 10 години. Сега го използвам като лост за наказание вкъщи, по-специално към жената, че тя ме врънкаше да го гледа - ако нещо сгафи за наказание да гледа пак този филм
  6. Хищникът и аз мен е класика отвсякъде, жалко че така нелепо подходиха към втората част, имаше потенциал да я направят малко по-добра, но уви.. Заради различни проблеми край мен от всякакво естество не съм успял да намеря време да споделя какво гледах напоследък - освен редовните филми от моята лична видеотека (вариращи от The Proposal, No reservations, Saving Mr. Banks, през Red Cliff, The Untouchables, Predator, Rambo, Terminator, Alien, Die Hard до Harry Potter Collection, The Hobbit, Akira, Ghost in the Shell, The Raid 1&2, My Way и още много) се намериха и някои по-нови заглавия: Batman vs. Superman: Dawn of Justice Ultimate cut - не съм гледал кино версията на този филм и директно скочих на удължената (с около 30 минути) версия - не беше лоша, въпреки че пак ще трябва да го погледна, че някои неща не са се вградили добре в мозъка ми на първо четене. Не беше типичния супергеройски филм, отличаваше се дори и от Батман поредицата на Нолан, на Тим Бъртън, дори не мога да се насиля да сложа онова недоразумение "Батман и Робин", който почти затри поредицата. Тук имаме пак всички съставки, но смесени по малко нетрадиционен начин, хареса ми героинята на Жената Чудо, историята между Батман и Супермен беше представена по един плътен начин, с много заигравки между двамата, като и Бен Навлек и Хенри Кавил залепнаха за отредените им роли. Нещо като продължение на Man of Steel, но с малко предистория и по-завършена мотивация на двамата главни биткаджии. Аз останах доволен от видяното, дори не ми се стори скучен и протяжен въпреки продължителността си - имаше време да се развият всички сюжетни линии, от което не пострада самата история и дори финалната битка (ако и да беше малко тъмничка) пак ми хареса. Ще видим какво ни готви продължението. Central Inteligence 1 1/2 - Кевин Харт и Дуейн "Скалата" Джонсън, от трейлъра видях няколко забавни сцени, които май бяха всички по-интересни момента в целия филм, опитаха се да направят нещо по-различно, но прекалено ми заприлича на нова версия на Ride Along минус Ice Cube, Кевин Харт на места ме дразнеше неимоверно с непрестанното си дърдорене, без да излезе от този образ и да покаже нещо по-различно в емоционалния спектър. Скалата не беше чак толкова противен, но не успя да балансира цялостното изпълнение за жалост. The Nice guys - това беше съвсем друга бира/боза/ракия от предния - без излишно напрягане и Райън Гослинг и Ръсел Кроу направиха много добър тандем, а действието развиващо се през 70-те добави интересна атмосфера, докато двамата разнищваха убийството на известна порно звезда - на някои моменти буквално цвилех от смях и макар и на места да забавяше темпото, не останах разочарован от цялостното изпълнение на филма и на главните герои. Крайно нетипично за мен, но даже изгледах и един сериал почти на един дъх (всъщност за два дена) - Stranger Things - много, много добър сериал направен в 80-тарски стил за група момчета, които се срещат с паранормалното и свръхестественото - сериалът изглежда сякаш Стивън Спилбърг и Стивън Кинг + Дийн Кунц са работили заедно над сценария и атмосферата беше абсолютно невероятна с толкова много препратки към известни филми от 80-те години, че по едно време не можах да ги разпозная всичките.
  7. Monk comes down the mountain - съжалявам, но не ми харесват арт филми с бойни изкуства, ама никак - единствено Hero ми легна на сърцето, но другите не успяха да повдигнат ентусиазма ми дори с няколко цуна (цун е древна мярка за разстояние), не харесах Grandmasters, House of flying daggers, the Assassin, Crouching tiger, hidden dragon - дойдоха ми прекалено изместени от центъра на целия жанр - бойните сцени, които бяха реализирани като поетична авиация, изпълнени с послания на мета ниво, които само даоисти могат да проумеят. е, аз не съм такъв и когато тръгна да гледам филми от жанра искам да видя качествени бойни сцени, а не летящи скакалци, които докато летят ръсят откъси от литературни произведения за висшата класа... Може и да не съм дорасъл за такива филми, а упорито стоя на old school традицията в индустрията и чакам да се появи нещо хубаво. Monk comes down the mountain можеше да ми хареса, ако бойните му сцени бяха направени по-стегнато и с централен елемент "Земя" по китайската астрология, вместо това получавам епизоди от живота на не особено известен монах, който се сблъсква с различни аспекти на живота извън манастира и реагира по различен (но не винаги адекватен) начин на околната среда, редувайки грешки и правилни стъпки в неговото израстване като човек. За малко да ми хареса главния герой (Уан Баоцян - Kung fu Killer, The Iceman, Little Big soldier) ако не врещеше толкова като все едно някой му въртеше бастун отзад и на места не преиграваше с невинността си (може да е плод на литературното произведение по което е направен филма), талантлив боец е - показа го като лошия в Kung Fu killer, но тук просто много жици бяха натъпкали по безобразен начин, дори и за подсилване на обикновено движение, да не говорим за по-сложна хореография, която имаше потенциал да се разгърне в нещо наистина добро, но остана на средняшко ниво ала Yuen Bun/Kong Tao Hoi комбинация, което за мен е жалко. Иначе самата история беше поднесена сравнително интересно, поддържащите герои бяха умело представени и накрая Пътят на главния герой се намери, като в даоистка или будистка притча. Само да не бяха засрали бойните сцени, щеше да се получи по-добра китайска манджа. но уви...
  8. My beloved bodyguard - първият филм на Само Хун като режисьор от '97 насам (Once upon a time in China and America), в който могат да се намерят съвпадения с корейския The man from Nowhere, където главния герой намира утеха в контактите си малко момиченце и после бива мотивиран от него да поизчисти територията от зли хора. Тук Само играе Дин - пенсиониран военен, страдащ от деменция и живеещ самотен в отдалечено градче близо до руската граница. Без приятели, без роднини (след инцидент в миналото, свързан с внучката му, дъщеря му се отчуждава от него), с една и съща рутина всеки ден, борейки се със своето състояние, което се влошава, той намира необикновен приятел - малко момиченце, чийто баща (Andy Lau) е комарджия и се забърква с местния водач на мутрягите, който иска от него да открадне чанта със скъпоценности от ръцете на руски мафиоти във Владивосток. докато той се укрива от всички и оставя момиченцето на произвола (и на грижите на Дин), героят на Само се привързва все повече към детето и заради нея се впуска в авантюра с местната лелка Мис Парк, която го сваля от доста време. За жалост болестта на Дин го прави неспособен да помага на който и да било, но когато малкото момиченце изчезва от градчето, а баща ѝ е брутално убит от мутрягите, Дин си спомня едно от нещата от миналото в което е най-способен - да чупи тикви по ефикасен и зрелищен начин. Филмът не е изпълнен с много тупалки, както предполага трейлъра, има три екшън сцени като финалната е най-добрата, макар и с използване на близки кадри при самите взаимодействия, но пак дават индикации, че Само ги умее нещата все още макар и на 66 години. По-скоро бих го характеризирал като драма с елементи на бойни изкуства, като всичко останало спомага да разберем повече за развитието на героите и на историята, като бойните сцени са само допълнение вместо ударение. В епизодични ролички се появяват известни лица от хонконгската индустрия - Yuen Wah, Yuen Qiu (хазяинът и хазяйката от Kung Fu hustle), Karl Maka, Din Shek (Odd Couple, Skinny Tiger, Fatty dragon, A better tomorrow, Drunken Master, Snake in the eagle's shadow, Aces go places), Yuen Biao (Righting wrongs, On the run, eastern Condors, Dragons Forever, Project A) и още няколко, които ми беше интересно да видя. Първоначално героят на Andy Lau е бил предвиден за Джеки Чан, но той не успява, заради снимките на филмите си Skiptrace & Kung fu Yoga. Иначе дайте му шанс - макар и да не изобилства от бойни сцени, присъствието на Само и режисьорската му работа е приятна за окото, като изгражда един образ в днешен Китай, достатъчно драматичен и достатъчно badass, което не винаги се наблюдава в жанра като комбинация.
  9. Посъбраха се малко изгледани филми и ето и моите впечатления от тях: Point Break - май единственото хубаво нещо бяха extreme sports вкарани в иначе безогледната мешаница наречена "сюжет" и опити за актьорска игра, а пък края беше не лайна с праз ами направо дрисня с репички... Скоро не бях гледал по-безличен филм-римейк, с абсолютно незапомнящи се персонажи, безцветна палитра от емоции и мотивация на главни герои приличаща на топка изсъхнал маджун - нещо безформено и напълно непотребно. Повече се надявам да няма дори и бегло продължение на тази спечена повърня на филмовия хоризонт. Каскадите бяха добре реализирани, но за тях за се погрижили професионални спортисти в съответната категория, макар, че всичко ми приличаше на един предълъг GoPro клип или презентация. Не ви трябва да се занимавате с това филмово недоразумение. 1.5/10 Last witch Hunter - Вин Бензин като безсмъртен, Фродо като лош пастор-документатор и куп лоши ефекти, заедно с обичайното "края на света" послание, този път от някаква кралица на вещиците, съживена и естествено желаеща да изтреби всичко дето мърда по земята (освен може би хлебарките). Нищо интересно, почти целия филм е сниман по тъмна доба, по улици без осветление, крайни квартали, където има режим на тока и във всичката тази цапаница, целяща да покаже колко е мрачен света на вещиците и техните ловци, по едно време престана да ми бъде интересно и просто гледах как някакви сенки се движеха на тъмен фон и се опитваха да имитират нещо повече от ръмжене и/или пищене (особено пронизително). 2/10 400 Days - започна в нищото, свърши в нищото - Брадън Рут (Superman Returns, Scott Pilgrim vs. the world) се оказа главния тук в една уж мисия за подготовка на астронавти и през целия филм се лутаха заедно с другите в някакво затънтено градче с малко смахнати обитатели ала Туин Пийкс ама от евтините и толкова. Абсолютно губене на време... 0.5/10 The Hunger games: Mockingjay part II - завършека на "сагата" за Катнис и Игрите на глада се оказа един от най-изпразнените филми, които съм гледал напоследък, но просто исках да завърша тази поредица, за да мога да си я плюя на воля. Тук просто бяха направили такава тъпа постановка, с някакъв безумен скрипт и още по-безумни сюжетни врътки, както и няколко "ефектни" кадъра за мирис, на цялото философстване на екрана, заедно с мотивацията на главните герои и техните преживявания докато стигнат до Капитола и набият канчето на Сноу и компания. Жалка работа и още по-жалко изпълнение, Катнис е толкова промита през цялото време, че направо е като от друг филм, а останалите край нея не правят нещата по-добри - шматкат се за пълнеж и толкова, нищо целенасочено и поне емоционално обвързващо, явно и на актьорите им е дотегнало да си казват репликите в тази пробита поредица... 1.5/10 Daddy's home - двама бащи, единия домошар, другия бунтар си правят разни номера, за да спечелят вниманието на децата в къщата - първия е втория им баща, първия биологичния такъв, но дуото Уил Феръл/Марк Уолбърг не успя да генерира обикновен смях в мен през целия филм, на места се усмихнах за кратко и толкова, изтъкан от клишета, с болезнени сцени понякога, а през останалото време с досадни такива, с непостоянно темпо и както обикновено се получава накрая се раздават поуки и житейски съвети... 1.5/10 Concussion - Уил Смит като нигерийски доктор имигрант, който намира връзката между няколко ранни смъртни случая на професионални играчи на американски футбол и сътресенията които получават през активната си кариера на спортисти. Тук Уил Смит ми хареса как изигра тази роля - обран от емоции, ерудиран тип, който знае за какво и как да се бори, се изправя срещу бизнеса за милиарди в лицето на американския футбол. Пише, че е правен по реална история, не знам доколко е достоверна историята на екрана, но ми хареса изпълнението и развитието на героите в този филм. Не мога да кажа, дали Уил Смит е достоен за номинация, но определено си свърши добре работата пред камерата, като ни даде един вглъбен и концентриран персонаж, който използва мозъка си пълноценно и вижда наглед странни детайли, от медицинска гледна точка, въпреки че работи в градската морга. Стабилен филм, бавен, но добре направен. 7/10 Ride Along 2 - оригинала го изтрих набързо от кино архива си, като не очаквах продължението да бъде нещо по-различно - така и се оказа, поредната екшън-комедия, която сме виждали в различни превъплъщения през годините, но тук не бяха особено смешни нещата - повечето ги бях видял в трейлъра и тук-таме имаше някой проблясък на сценарно и комедийно ниво, но толкова. Малкият Кевин Харт е толкова дразнещ на моменти с неговото непрекъснато плямпане, че се загубиха нещата около уж централния сюжет на филма. Дано да няма трети филм... 2/10
  10. Вече съм я преполовил и съм много доволен от повествованието, а преди това завърших първата книга от другата поредица "Крайречно царство" на Ши Найан - освен това изданията с твърди корици са много добре изработени
  11. Благодаря ви за дискусията момчета - ей така ми харесва, има хранилка, има и възторг има и разнопосочни мнения и то само за един филм от любимия ми жанр Сега чакам кева да дойде да ми обяснява за летателните практики в тези филми и ще съм доволен
  12. @mike: Извинявай братле, ако съм те изненадал неприятно с моя коментар, но след помията Тигър И Дракон 2, този ми дойде доста добре, въпреки за мен слабата втора част. не съм експерт по уин чун и не знам доколко автентично е представено бойното изкуство, но ми хареса - просто имаме различни гледни точки за различни филми, някои ги намираш за шедьоври (HOuse of flying daggers, Crouching tiger, Hidden Dragon и може би куп други), но аз не споделям това възхищение по тези филми - какво да направя като съм закърмен с Magnificent Butcher, Knocabout, Odd Couple, Dreadnaught, Spooky Encounters, Warriors Two, Drunken Master, Pedicab driver и още много дурги Не ми се сърди за високата оценка, въпреки че не може да достигне първата част по качество или някой друг от по-ранните филми на Дони Йен (визирам Wu Xia, Flashpoint, Kung Fu Killer, SPL, Tiger Cage 2, Iron Monkey и In the line of duty 4), на мен ми достави голямо удоволствие и макар че видях няколко незначителни подхлъзвания с жици и CGI (както и две сцени в които явно беше, че не Дони Йен ги изпълнява - имат си определени начини да го направят и си личи, че това е дубльор, разяснено в детайли от дядо Джеки в документалката My Stunts), пак на фона на предното му излагане Ip Man 3 беше направо добре направен и изигран. Отчасти оценката ми се формира на база предните му изпълнения в неговата филмография и не е нещо изключително, но го приемам като завършек на трилогията за Grandmaster Ip Man. За да бъда напълно честен, сред останалите филми, които съм гледал досега от жанра не се нарежда сред Топ 15 (личен) и оценката му отива някъде към 7.5, но имаше няколко сцени, които успяха да ми повлияят малко сантиментално (стар човек съм и се трогвам трудно вече), затова му поставих малко по-висока оценка. Иначе имаше малко разпокъсан сюжет, като се опитаха да сбият прекалено много неща вътре и добре, че бяха добрите бойни сцени да компенсират неравномерния ритъм на моменти. 3D кадрите (особено с цигарите) не ми бяха нужни като присъствие, но за тенденцията в киното към такива "ефекти" няма как - и най-обикновения филм ще го направят така, ако пазара го желае Надявам се, че това мое допълнение няма да те подразни (както и други нехаресали филма по една или друга причина), а ще направим една приятна дискусия по темата. Поздрави и не се нервирайте за филми и различни мнения
  13. Да си пусна мнението от преди няколко ден (и на второ гледане оценката ми си остава същата): Ip Man 3 - честно казано след сравнително слабата за мен втора част, не очаквах много от тази, още повече, че поредния боксьор щеше да се сбие със Sifu Ip Man и след Дарън Шахлави (почивай в мир) Майк Тайсън на промо шотовете ми дойде малко в повече. Оказа се, че съм грешал - тази трета част ме остави с много емоции и я нареждам до първата по качество, както на историята, така и на бойните сцени (с една-две жички и няколко ненужни CGI заигравки). Всъщност Майк Тайсън не е главния лош, а по-скоро се появява като едно удължено камео с една доста добра сцена с Майстор Ип. Този път Yuen Woo Ping и неговия отбор са се справили блестящо с бойната хореография, не знам доколко е автентична, но ми хареса подхода с дългите кадри (особено открояващи се в сцената с тайландския наемник), добро позициониране на камерата и почти никакво Shaky cam experience познато ни от филмите за Джейсън Борн. Тук Дони Йен отново показва драматизъм, който е необходим, в преходите на тихи кадри в семейна обстановка, и се усмихнах широко на танцувалния откъс между него и съпругата му - имаше някаква особена топлота и едновременно покой, докато гледах как Ип Ман показва модерни танцови стъпки на своеобразния дансинг. Zhang Jin aka Max Zhang (SPL 2, The Grandmasters) се оказа доста противоречив герой, който като че ли не успяваше да намери своето място в света на Wing Chun и се луташе между доброто и злото - разбирам го, имаше си своя мечта и не спря да я преследва, но в края на краищата най-важното е не кой е най-добър в бойните изкуства, а обичта на важните хора край теб... След фиаското наречено Тигър и Дракон 2, Дони Йен се завърна с един наистина добър филм от жанра и сега отново очаквам следващите му проекти, които включват The Master, Dragon City, Noodle Man, Star Wars: Rogue One, XXX 3 (заедно с Tony Jaa), като само съм притеснен от втората част на Iceman, който е един от слабите му във филмографията. Но има известно активизиране в любимия ми жанр - Само Хун направи The Bodyguard (там се появява и Yuen Biao), Дядо Джеки снима филм след филм, но там вече не знам какво да очаквам след смехотворния Dragon Balde. Но да не се отплесвам излишно - Ip Man 3 - чудесен филм! 9.5/10
  14. Аз направо го изгледах целия, за да не се налага да го суркам на харда си - все пак трябва да си оптимизирам мястото за по-интересни заглавия от този "продукт". Та за него конкретно - не знам кой жалкар му е хрумнало да го прави на английски, но да го пращат да учи непалски в затънтен манастир и толкова... диалога наистина сякаш е взет от сапунка, мизерните декорчета, лошото CGI, още по-зле направените бойни сцени с привкус на гнили жици - damn you Yuen Woo Ping!!! Че то в Iron Monkey (пак с Дони Йен) беше в пъти по-забавно и тупалковите образци бяха на ниво, ако ще и историята да беше плоскичка. Тук историята са се опитали да я завъртят като на първия филм, но явно не им е стигнал бюджета и въображението на сценаристите, да ми пускат през две минути основната тема на Ли Му Бай, това съчетано с визионерски похвати на "кой гледа по-страшно", ами не мерси... Джейсън Скот Лий беше трагичен горкия ама то с такъв материал как да бъдеш нещо по-различно, Дони Йен раздаде няколко ритника (подпомогнат от жици), понаряза малко хора и после с усмивка към хоризонта заедно с MILF парчето Мишел Йо - на това му викам щастлив край. Останалите поддържащи персонажи даже не смятам да ги споменавам - по-безлична сган отдавна не бях гледал във филм, че то в рисунките на 7 годишната ми дъщеря има повече емоции и цвят баси... Повечето филм е заснет с някакви гадно тъмни сцени, където почти нищо не се вижда и почва едно гадаене, кой кой е и за какво се бори, а пък CGI картинките бяха отвратителни и ако целта им е да се постигне някаква мащабност, го направиха по възможно най-тъпия начин, като ги залепиха като кръпки към бойната хореография в израз на съчетание между модерно и древно, но по-добре да си бяха останали само с древното. Мишел Йо е далеч от предишната си роля в първия филм, тук не показа никаква по-различна емоция от това да се държи като мрънкаща лелка, оплакваща се от всичко и всеки - цената на ориза, пенсиите, опашките в магазина и проклетия ревматизъм който сякаш я мъчеше през по-голямата част от филма. Ако Netflix решат да филмират и останалите части на книжния оригинал, по-добре да не пускат в публичното пространство резултата, да си го запишат на стара VHS касетка и да си го пускат на високосни години само в компанията на хора с Алцхаймер, че да не помнят нищо от показаните кадри... Гледал съм доста злеташки филми от жанра през годините, но този се нарежда сред Топ 10 на най-тъпашките заглавия от martial arts movies world редом до dragon Fist, Sorcerer and the white snake, Badges of fury, Vampire Warriors, Legend of the Wolf, Legend of Chen Zhen и още няколко 0.5/10
  15. Ще докладвам скоро, че имам няколко други преди него за гледане - засега съм с нулеви очаквания и нулев хайп, това че е заснет оригинално на английски ме отвращава повече от малко...
×
×
  • Create New...