Jump to content

svetlan4o

Потребители
  • Posts

    42
  • Joined

  • Last visited

Everything posted by svetlan4o

  1. Някой да знае къде мога да намеря само българските субки, Торрентс Мастерс и Замунда не се отварят от Германия?
  2. Последният коментар направо ме разби! Много се смях. Само да направя уточнение за вълшебните лепенки. Това са пластири с напоено лекарство кетопрофен, нашият фастум гел. Супер удобни са и облекчават болката в мускулите. За съжаление в БГ не се продават, но ако ги внесат аз ще съм първата да си ги купи. После и моят коментар за нещата, които не харесвам - защо така никой не се сеща за пръдните и оригните, които показват по сериалите, не се сещам от кой точно, но главната героиня се правеше на заспала в колата на ухажьора си и си изпусна "душата", при което той я погледна отвратено и след това отвори прозореца, а тя се сви с физиономия на "какво пък, човешко е да се пърди". Абе, ужас. И само не забравяйте, че голяма част от нещата, които ви дразнят по филмите са силно преувеличени с цел комичен или самоиронизиращ ефект. А да не забравя, мисля, че трябва да заставят всички сценаристи на филми с трагичен край, където героите умират или губят любовта си, под смъртна заплаха, да бъдат задължени да напишат след тъжния сценарий размазваща комедия! Направо ме разсипват финалите на филмите!
  3. За обстановката с Япония не се притеснявай толкова, ти си в югозападната част на Корея, първата опасност, ако има такава е за източното крайбрейжие, все още има много надежда, спокойно!
  4. Визата ти за пребибаване позволява ли да се хванеш на парт-тайм работа, имай предвид, че са много строги в това отношение, ако нямаш право, не си търси неприятности. Непременно се обади в посолството в Сеул, по телефон, е-меил, остави си имената и координати, добре е да те знаят, че те има в Корея, обстановката в момента е сложна заради Япония. Куангджу е хубав и голям град. Приятно прекарване, сприятелявай се с корейци, поне лесно се общува с тях!
  5. Филмът I am happy се намира тук, дано да не ни отрежат ако правя нещо неправилно. Линк за сваляне
  6. Искам да ви кажа, че според мъжа ми (понеже аз лично не видях) Сехи помоли отбора да се снимат с българската група. И те милите, въпреки че им беше разкатана фамилията от играта, загубата и умората от часовата разлика (никак не е за подценяване) се събраха като войници. Така че трябва да благодарите на Сехи. А колкото до нашето семейство - искрено подкрепяхме всяка точка на корейците, само се надявахме да не отнесем по някой в лицето, особено от DJ, гледаше много настървено. А голямата ни дъщеря дори се разплака, когато точките се обърнаха в полза на България, а преди това само викаше доволно - "Е, ама хубаво се изложиха българите". А накрая викахме и "Българи-юнаци", няма как. Иначе корейците се усмихват, особено когато губят или са смутени, за да прикрият неудобството си. И освен това се биха мъжки, по корейски, сякаш след тази игра светът свършва. И моля не ги подценявайте - сега като се приберат в родна Корея, ще започнат едни разбори кой, къде, как и защо сбърка и като се насъхят пак, нищо чудно и да ни бият някоя година, те са такива, работlиви, упорити, покорители на света, аз лично им се възхищавам! Ако само хиляда от корейците могат да дойдат и да заживеят в България, нашата прекрасна родна страна ще стане райска градина. Толкова от мене! Само забравих да споделя една весела случка - накрая на мача тръгнахме да излизаме и аз държах малката щерка и един огромен български мъжага, който после се оказа волейболна звезда (ама аз нали не ги познавам) направо връхлетя върху мене, и аз по навик (като видя корейци започвам да мисля колкото мога на корейски) му викам "Чошим", внимавай. Той така и не ме разбра, де. Без малко да падна...
  7. Искам само да кажа, че яденето на кучешко, особено в ресторанти, става под сурдинка, много май не е официално. Но нашата дъщеря ни е чувала да си коментираме, един ден като си бяхме в отпуск в България, се уплаши от едно улично куче, избяга на другия тротоар и крещи "Тук няма ли корейци да го изядат това куче,а? "
  8. Аз също изгледах филма и само се питам дали остана необходено кътче в душата ми от корейските филми и сериали. Направо съм потресена. А за лошия бандюга, направо нямам думи, беше страхотен. Освен това, който има слух, героите говореха с особен диалект, по-скоро като хора от народа, по-необразовани. Беше много хубаво.
  9. Поздравления за находката "топографски кретенизъм". Достави ми истинско удоволствие. Освен това, мисля, че може да се направи малка корекция в бълг. субтитри - мацката наричаше мъжа си "хьонг", а не Хьон като име, можем да го преведем просто "брат ми", ситуацията е смешна, тя се обръща така към него неправилно, "хьонг" казват момчетата на по-големите си братя, нали помните "A love to kill",но има сцена, в която двамата пичове се обясняват защо, че всички хлапета от квартала му казвали така и т.н. Това ще внесе допълнително очарование на превода. Но филмът беше много свеж, имаше финес, който рядко срещам по техните филми.
  10. Estrela, за това, че ти се е завъртяла главата, не се безпокой. Това, че не си първа младост, също не е от значение. Ти само гледай другите батковци сладурчета, и съня си ще изгубиш! Но пък това внася вълнение в живота ни, който и без това е малко еднообразен, сценариите не са много - работа/у-ще или и двете в едно, къщна работа, деца, и/или съпруг, ядене, чистене, спане и пак така. Друго си е да миеш чиниите и с глуповата усмивка да си мечтаеш как оппа Со Джи Соб ти хваща ръцете и ги измива вместо теб... Пък и като имаш хубави батковци в главата не остава много място я за сметки, я за прането, я за дупките по пътя... Така, че дерзай, има и други заразени от вируса на Азия!
  11. Абе много сте сладки всичките запленени от актьора. Не че и на мен не ми се струва чаровен, ама има гадна кожа на лицето, големи зъби и ама мно-о-ого криви крака. Иначе са много дълги, ама много са криви де. Същото може да се каже и за Джи хо, красавеца с кафявата коса, много са им криви крачетата, завалиите. Ама корейките си ги харесват, те си падат по по-женствени типове.
  12. От мен също само хубави думи. Най-много ми харесва, че за разлика от много други интернет "групички", тук хората не остават анонимни и не се правят на такива каквито не са. Има раздел за представяне, публикуват се снимки и се срещат наживо. Това е най-ценното. Харесва ми, че има толерантност и самоирония в изказаните мнения. Абе, с малко думи - всички сте сладури. Дерзайте и бъдете живи и здрави.
  13. Исках да проверя дали само аз съм зле, обаче има и други. Ама и аз съм пусто Тома неверни, защо не ви повярвах, че филмът е потресающ! Още съм на 13 серия, но аз повече от една серия на ден не мога да гледам, особено след средата на филма. Направо нямам въздух... Толкова дълбоко в душата бърка, из такива кътчета се разхожда, дори не съм предполагала, че ги има. Предлагам на всички корейски сериали да има червено предупреждение - опасност, наркотично вещество, удоволствието е гарантирано, но има странични ефекти - бързо пристрастяване, предизвиква безсъние(първо за да изгледаш всички серии, второ за да смелиш посланието и всички въпроси и трето за да се отърсиш от всемирната мъка, която те наляга), откъсване от реалността, трайна промяна в личността. Освен това е антидот за американските прехвалени филми и сериали. Направо не ми се поглежда нищо американско Very Happy .Абе страшна история...
  14. Вто Окт 27, 2009 5:44 pm -------------------------------------------------------------------------------- Слънчо, има сериозно представителство на твоята възрастова група, аз съм на 35, мъжа ми е на 42, има и други откачили фенки и фенове с голямо ЕГН. Това пък доказва, че сме супер готини - увличаме се по неща, за които младоците щуреят. Но пък може да се тълкува и така - младоците не са чак толкова инфантилни, интелигентни са и т.н. Абе тук всички са готини, годините имат значение само в Корея, за правилното обръщение де, кака, батко и тям подобни. А пък ако и сърцето ти тупка по-силно за някой азиатски младеж, значи си още жива и отворена за любовта. Това при всички случаи е мнноооого добре. Айде, спорно гледане, и си приготви по-голяма хавлийка за сополи....
  15. Във връзка с цветовете искам само да допълня, че корейците много харесват лилаво. За тях това е царски цвят и много се стараят да си купуват дрехи или чанта или аксесоар. Ако видят някой облечен в лилаво, смятат , че е в добро настроение, добро разположение на духа (предвид колко са меланхолични повечето от тях). Също се стараят да направят комплимент, ако видят някого в лилаво. Разбира се, не на всички им отива, но това е мое мнение. Макар, че ако някой кореец ми каже, че киселото мляко може да има различни вкусове, ще си призная без бой. А пък за Со Джи Соп, с този изглед (имам предвид на отпечатъците, шапката, опашката на косата, палтото, ботушите) по-скоро ми мяза на въстаник, на бунтовник. Вижте другите как са облечени. Това ме навежда на мисълта, че е по-скоро индивидуалист, а не част от стадото, което не е типично за корейците. Те са за групата, индивидуалност няма. Което пък продължава да ме навежда на други мисли, че е дори по - дълбока вода, отколкото изглежда. Абе с две думи - наш човек!
  16. July 30, 2009...3:33 pm So Ji Sub: A Bittersweet Life Jump to Comments I finished translating this So Ji Sub interview with ELLE Korea for its August edition for jisubaddicts.com today, and figured that I’d might as well post it here as well for posterity. Enjoy! Rough and Coarse, and Doesn’t Crumble or Sway Easily: A Real Man A Bittersweet Life Via ELLE Korea Editor: Park So Young Contributing Editor: Hong Yeon Photography: Cho Sun Hee *Translated by Dahee Fanel for jisubaddicts.com
  17. Искам само да ви осведомя за цените на плажните принадлежности на Хеунде бийч, най-известният плаж в ЮКорея: пара сол (или плажен чадър)- 5000 уона, около 5 лв. тюбъ (така звучи по корейски) - пояс, - 5000 уона бедъ ()плажна постелка - 5000 уона. Стълпотворението от хора е умопомрачително, чакат на километрични опашки за да си хвърлят един душ, организацията обаче е желязна. Спасителите са през 20-30 метра на високи кабинки, а в океана циркулират спасителни лодки, джетове, видяхме дори спасител на сърф. Мацките са се разголили (които са безсрамни Very Happy ), по бански, разбира се с трогателни къдрички и флинтифлюшки, има и такива, които с бански носят високи токчета и толкова много си се харесват, че чак си правят сами снимки с телефоните си. Мъжете има с какво да оплакнат окото, по друг начин стои работата с жените - наблюдателки. Мъжете корейци най-често си плацикат шортите в океана, а не банските, обичайна гледка са мокри фланелки и бермуди. Тук там се мярка някой сух фитнес маниак с изрязан бял потник, което е определено най-секси облеклото, което са способни да надянат върху себе си. Има и много момичета с хубави краки и къси поли, които дори мен (като жена), ме карат да се обърна и да се възхищавам. Ако не ме е срам, ще кажа, че се обръщам за да въздишам от завист, но за това вие и сами може да се сетите.
  18. метлите и тук и в бг не помагат, защото с азиатския си манталитет и мото "аз съм цар на пътя" по пътищата е толкова опасно, че за това светланчо като види кола и вика аз няма да карам Sad хеликоптерите не знам дали ще помогнат, но не пречи да опитаме, пък каквото излезе
  19. Момичета,този младеж е наистина рядко красив екземпляр. Причината обаче дА ви харесва толкова много е в носа му, колкото и странно да ви се струва. В профил носът и цялото му лице са по-скоро на човек от бялата раса, отколкото на азиатец. Поради това лудеете по него, струва ви се познат. Очите му придават допълнителна екзотика, за тялото няма да коментирам. Корейците, които аз виждам са със сплескани, къси и по-скоро хлътнали навътре носове, а главите им са леко сплескани, но този младеж определено е много различен, родителите му са му придали интереснигени. Рядък екземпляр, това е истината.
  20. Ако много слушкате, съм намислила да ви донеса къдрави нудълси, тъй наречения рамиян, кимчи и да ви направя кимбап. За най-послушните ще има по глътка соджу, по повече не може, иначе ще ме арестуват на летището за трансконтинентална контрабанда. Иначе за носенето ще благодарите на Ican4o, който наистина ми е съпруг, но досега само четеше отстрани, а има и здрава гърбина да носи куфари. Прибираме се във Варна на 07 юни, а се връщаме на 18 юли, първата и последната седмица ги отпишете. Чакам отзиви и бройката на мераклиите да ядат люто и с клечки!
  21. Готово! Само не ме карайте да пътувам, че душичката ми жадува за почивка. Прибираме се във Варна на 7 юни, след което имаме нужда от адаптация около 3-4 дена, следват спешни посещения при бабите и дядовците, може би последната седмица от юни можем да се срещнем. Ако имаш приятели във Варна и можеш да останеш при тях да спиш - добре, ако ли не - поне на теб мога да предложа подслон в детската (може би без децата), понеже апартаментчето ни е сладурско, но малко, сиреч душата е широка, ама леглата са кът. Very Happy Другите форумци от Варна (и други градове ) също са добре дошли и ако могат да настанят някоя душа в повече - чудесно (все пак бушува финансова криза). Мисля, че от форумците няма серийни убийци Smile , пък и да има едва ли ще си признаят, така че можем да си организираме среща. Ще си оставя координати за контакт малко по-нататък.
  22. Да разкажа как е с училището - дъщеря ми посещаваше детска градина със засилено изучаване на английски език, а не точно училище. В началото беше трудно, защото тя не знаеше нито английски, нито корейски език (беше само на 3г). Започна да учи английски, а след няколко месеца и корейски. На около 4 години я научиха да чете не много дълги и трудни думи на английски. В началото на учителите им беше интересно що за птица е, но бяха много внимателни и й помагаха много да се адаптира.Децата я възприемаха като една от тях. На детската площадка дори се беше скарала с едни по-големи деца около 10 годишни, които й се разсърдили, че не им казва кака и батко (това е нещо много свещено тук), защото не разбрали, че е чужденка (по това време още не беше усвоила добре порядките). Това показва колко простодушни и наивни са като хора. Този момент с кака и батко го използвахме наскоро в трудна ситуация. В новата детска градина, вече в международно училище, където се говори само на английски, има едно момченце, корейче, което започна да я трови от самото начало. Дъщеря ми му говорила на английски да я остави на мира и други подобни, но без успех. Ние й казахме да го скомърца на корейски, да го пита кога е роден и ако е по-малък дори само с един ден веднага да започне да й вика нуна (како), което е парола да изискваш уважително отношение. Това подейства като с магическа пръчица. В Корея доброто отношение към по-големите, по-възрастните, родителите, по-старшите в работата, по-опитните е на голяма почит. В противен случай си грубиян и аутсайдер, нещо много страшно за корейците - да ги отделят от групата. Започва се от семейството - имат огромни апартаменти с по 3-4 стаи, но всички спят заедно в една стаичка. В ресторантите масите са толкова близо една до друга и никой няма проблем с "личното си пространство". Толкова много обичат да са на групички и тълпи. Много бързо завързват контакти, запознанства. Достатъчно е да изядат по един обяд заедно, да споделят малко и готово, имат си нови приятели. Също много се радват, когато чужденците им показват дори и малко знания по корейски, направо са като малкидеца на лунапарк, веднага започват да ти помагат или да те научат на още нещо ново. А когато дъщеря ми проговори, първо се изненадват, после я похвалват. Така сме спечелили много подаръци по магазините, тя само си отваря устата и веднага получаваме някакъв бонус Very Happy. Иначе наскоро се преместихме в Пусан заради международното училище на дъщеря ми. Живеем много близо до Хеунде бийч, който се използва за разходки и съзерцание, отколкото за плаж. Градът е много голям, с много коли и много места за посещение. Хората също са по-различни в сравнение с тези в стария ни град Мокпо, тук има повече високи и красиви жени и мъже, жените са с по-прави крака, носят се по-добре облечени и са по-възпитани. Има също и по-очевадни притежатели на богатство. Тук има мнооого богати хора. За сега толкова. Скоро се прибираме в Бг за месец и половина, така че няма да има за известно време.
  23. Нали намери един от постовете ми защо сме в Корея? Ние не сме емигрирали завинаги тук, имаме удоволствието само да работим и да живеем при добри условия. Иначе всяка година се връщаме в БГ за един месец отпуска, което ни спасява от тъгата, но и това отминава. Първата година беше шок и ужас. Дойдохме в Корея без да познаваме нищичко от език, култура. Първо, полетът е много дълъг и уморителен и второ, часовата разлика те зашеметява като боксов удар. За начало мога да ви опиша пътя - самолет 1. Варна - София - 40-50 мин. 2. София - Франкфурт 2ч. 30 мин. 3. Франкфурт - Сеул, межд. летище - 10-11 ч. 4. Автобус м/у международното и "вътрешното" летище - 40мин. 5. самолет Сеул - Куангджу 40 мин. 6. лека кола/такси до Мокпо, нашия град 1ч.30мин. Времето от дом Варна до дом Корея беше близо 36 ч. с чакането. Дъщеря ми беше на 3год. тогава и беше откачила. В Сеул на летището каза преди финалната права: "Аз повече на самолет не се качвам". Когато пристигнахме имах чувството, че сме в някакъв сън. След това стои въпросът, че сме гладни, а апартаментът е напълно празен. Отидохме до магазина (междувременно сме обменили пари за да пазаруваме, това са детайли, за които в родната си страна не се и замисляш, но в чужда страна са огромен проблем). Започнах да оглеждам какво да купя - и о, ужас, цените имаха толкова много нули, както в България преди деноминацията. Започнах с уморения си мозък да превръщам в лева, което разбира се е грешка. Мъжът ми като по-разумен и по-опитен в корейския живот (беше живял 6 месеца преди това) просто ми каза: "Не пресметяй нищо, просто вземи неща от първа необходимост - ябълки, мляко, яйца, хляб, вода (в Азия не е желателно да се пие вода от чешмата)". Прибрахме се, нахранихме се. Това беше около17-18 ч. корейско време. На мен толкова ми се спеше, но мъжът ми каза, че е по-добре да изчакаме до 20 -21ч. за да не се събудим в 3-4 през нощта. По някое време си легнахме, но дечко се събуди към 3-4 ч., аз просто изломотих "Детето е будно", мъжът ми отиде при нея и са играли до около 6ч., след това дойде и ме събуди - "Ставай, не мога повече, малката още иска да играе". След това аз дежурих до 10 ч. сутринта, след което тя заспа. И така се сменяхме 3 дена, кой кога спи, кога яде. Чувстваш се като болен. Пълна адаптация настъпва към 6 ия месец. След това идва адаптацията към лицата на хората, към миризмите, към всичко, което те заобикаля. В Корея всички машини пеят, говорят, пюкат - асансьорът казва на корейски "Вратите се затварят, отивам нагоре/надолу, стигнахме ? етаж", пералнята пее, когато свърши програмата, оризоварката говори - Започвам да готвя, свърших да готвя, отменям програмата и др. подобни, направо можеш да започнеш да чуваш гласове. Very Happy А за езика да не говорим - усещането, че не можеш да прочетеш нищо, че не можеш да разбереш нищо е дълбоко разтърсващо и объркващо. Чувстваш се като инвалид в буквален превод - невалиден си за тази среда. На някои продукти има скромни надписи на английски - milk, sugar, salt, water, които в началото са спасителен пояс от гладуването. Разбира се месото се вижда, плодовете, зеленчуците, но пакетираните продукти изглеждат малко по-различно. Има хиляда вида хляб, по-голямата част обаче е сладък като козунак. Ако няма надпис е трудно да си вземеш. Друг ден ще довърша, домочадието трябва да ходи на работа и училище.
  24. В Корея въпросът за годините не е неуместен, както в Европа. Обичайно е, когато двама непознати започнат да си говорят след запознанството, е да се попитат за възрастта. По-младият или този с по-ниско положение трябва да употребява по-възпитан език и да използва како, батко, учителю, директоре и др. подобни. В противен случай ще го сметнат за груб и невъзпитан. Съответно по-възрастният или по-висшестоящият има "свободно", може да говори по-приятелски, но не много. Въпросът за семейното положение също има своето логично обяснение - в корейското общество семейството е особено важно и на почит (въпреки, че са водещи в света по разводи, за което има други обяснения), така че това е като да те попитат "Как си". Друг обичаен маниер е да направят коментар за теглото ти, като коментарът може да бъде както "Напълнял/а си", така и "Отслабнал/а си", при което първият път, когато ми се случи аз изпаднах в шок и ужас. Коментарът не беше много благоприятен за мен Embarassed Embarassed , и макар да си знам действителното състояние на нещата, бях потресена. После разбрах, че този коментар е проява на искрена загриженост за твоето здраве, както и израз на приятелско отношение.
  25. Получих съобщение, че е интересно как сме заминали в Корея и да разкажа. Първо да уточня, че ще ви споделя истината, без да крия или преиначавам. Уточнявам са мо, че не сме емигранти. т.е. не търсим гражданство, само работим тук. По-точно работи съпругът ми, а аз се грижа за дребното домочадие, ученичка за 1 кл. и дребосъчка на 1 год. Съпругът ми е учил в ТУ - Варна и от България започна работа в Германски Лойд, класификационна организация за кораби, работата му е корабен инспектор (малко по-ясно за незапознатите, когато се строят нови кораби или се ремонтират стари, инспекторите от такива фирми следят за стандарти, корабите се регистрират задължит. в такива класификационни организации и плащат такси, от които пък се издържат фирмите.) От фирмата му предложиха да замине за Южна Корея, понеже корабостроенето тук е много добре развито, както в Китай, напоследък Виетнам, Индия. Има договор, след което се урежда лесно виза и т.н. Да се дойде просто така в Корея ми се струва почти невъзможно, много е далеч (скъпи самолетни билети, а влак няма ) Very Happy , езиковата бариера, средства за издръжка. Това, което знам за работа е, че идват българи музиканти за по 6 м. или година, свирят в барове, срещали сме се с една група в един хотел в Пусан. Друга възможност е учители по английски, разбира се трябва да имат някакъв ценз (и американски акцент), Very Happy , доскоро допускаха само native speaker, но мисля отскоро е разрешено или ще бъде и от европейските страни (изключая Англия) да идват учители. Знам също, че има много момичета (но от Русия ), които идват като модели (претекст), но работят като компаньонки. В Пусан има доста голяма общност руснаци, предполагам въртят някакъв бизнес. Така че професиите, които тук могат да бъдат упражнявани от българи (и др., некорейци) са музиканти(може би танцьорки), учители по английски (подлежи на проверка), в областта на корабостроенето, автомобилостроенето (напълно ми е неизвестно). Много корейски фирми се отварят за външните пазари, така че предполагам имат нужда от чужденци. Другият начин да се дойде и остане в Корея е брак с корейка/кореец. Wink . Можете да попитате предполагам и в посолството на Ю.К. в София, но не знам какво ще ви отговорят. Дано отговорът ви удовлетворява. Това от мен.
×
×
  • Create New...