naia

Не е като по- старите сериали, но пък и Актьорът все пак и остарява и прави по- сериозни и улегнали образи / доколкото героят е такъв:-))/ Но пък целия каст е хубав. Имаш ЛС.:-)) Кои филми с него са непреведени..., всъщност.:-)))

Има, ама с това забавяне миналата година, седи още нерадактиран в чекмеджето.:-))) Направо ми убиха мерака. Та засега още няма.

Леле, какъв сериал би станало от това! Жалко, че не са се решили. Наистина си права, много ми хареса! / На моменти като "Лабиринт", но със съвсем автентичен фолклор и легенди/ Вечния въпрос: "А след като умрем?" И толкова цветно разказаната история за отвъдното. Кадрите от Камакура. Магнетично място, странно място, чаровно. Мислех, че само аз го усещам, когато го видях наживо. Градче, в което имах натрапчивото чувство, че вече съм била. Направо съм готова да видя и духове, следващия път. :-))) Какво да кажа за Сакаи Масато. Той ми е слабост от едни 50 епизода в "Санада Мару",. Като член на семейството ми е, почти.:-))) Една година бяхме заедно, всеки ден. Обичам този актьор, начина по който гледа и играе. Дори и в най-трудни моменти, очите му са ласкави, аха да се засмеят. Хубав актьорски състав. Два часа, които се гледат много бързо и оставят усмивка. Прекрасна музика.

А, това ми носи някакъв спомен, но и аз не съм чела цялата манга... Отдавна беше, интересно беше, но вече забравих какво се случи. Ще се гледа. С руски суб онлайн: тук Моля, някой модератор да покрие линка и да го качи горе. :-))) Аз явно имам някаква кармична война с Бога на Линковете. Не мога да ги покрия и не е за първи път.:-))))

Благодаря за Филма и превода, Укио, главната буква не е грешка. Грабват ме такива неща, а сценаристката, без да знам, защото не помня имена, всъщност ми е любимка и залитам все по нейни филми. Нищо случайно няма. Благодарности на Joys, че качва нещата. Честно казано, съм на път да се откажа от това аз да превеждам, защото качването на субтитри ми къса нервите. Цикълът: Снимка- размер - намаление - после покрит текст и други джуджавки. :-))))))

Благодарности за превода!!

... а може би трябваше...:-))) Години? - 70. - Семеен статус? - Разведен. - Пол? - Макартни.

Най-голямата дъщеря на Kimura Takuya се казва Mitsuki е на 15 години. И вече е на корицата на ELLE Japan /Информацията е от Gena B. Georgieva във ФБ./‎ Какво да коментирам, освен, че има на татко си устните.:-)))) Чудесна е.

Честит първи юни на всички пораснали и не толкова пораснали деца! " - Браво, много ви е кротко детенцето! На колко е? - На два шамара! "

Тъкмо щях да напиша, че ще ти пратя моята книга в хартиен вариант. Реших да я потърся, не я намерих и си спомних, че вече я дадох на някого. Не помня на кого. Жалко, обсебващо хубава е. Дано този, у когото е книгата, истински да й се радва. Аз ще си я купя пак. Книгата ми е скъпа, защото съдържанието й ме накара да започна отново с "1Q84". Приятелите ме изненадаха с подарък, защото знаят, че витая на изток. Прочетох няколко страници и я зарязах...Хубаво написано, ама... Градски пейзаж, престъпление... аман. "Кафка на плажа" ме накара да се върна и да продължа. В момента , в който свърших първа част на 1Q84, хукнах да търся втора, вече я имаше. След не повече от 2 часа, вече четях №2. Аз също чета вече на четец. Но има автори, които ще си ги имам на хартиен носител. Мураками, Тери Пратчет, Лоис Макмастър Бюджолд и поредица фантастика на Бард.

- Колко души работят във вашата фирма? - Ами половината...

Хах, аз също, но поне с Никс се засякохме на няколко пъти.:-))) Всъщност по едно време се присъединяваха и непушачи, съвсем доброволно.:-))) Ксе, и да сме се запознали, не съм чула, че си ти. На всичкото отгоре, виждам лошо в полумрак. Жалко... Нищо, само идеята, че сме били заедно ме топли. Остана да гадая, коя от непознатите пушачки си ми ти... :-))) Ако щеш вярвай, не успях да поздравя Ваня/Параб и още колко хора. Те се разкатаха от тичане с Ели останалите от екипа, за което им благодаря от сърце!!!! Както каза Аша, душевни и духовни приятели се материализираха в реални хора и за пореден пък установих, че съм късметлия да съм с вас. А за старите, любими муцунки, няма да говоря, да сте ми живи и здрави! Благодаря, че ви има, познати и не познати хора!

Добре ми се отрази този филм. Много обичам да гледам играта на Асано Таданобу. Танака Рена и останалите, мноого истински всичките. Хареса ми, определено! Има един специфичен музикален съпровод от барабани, който ми въздействаше страхотно. Аз пък се зачудих на ситуацията, в която първото ти дете не познава децата ти от втория ти брак, дори да не са ти родни. Защо, за бога... смятат го за травмиращо? При положение, че бившите нямат конфликт и не си вадят очите. Че и бебе се роди... Благодаря, хубаво направен, достатъчно земен, за да ме отрезви... Много японски, в блещукащите като искрици оптимизми, които се прокрадват.

Извинявайте за забавянето. Надявам се днес да се появят.:-))))

Аз преглътнах с ужас, когато един извади риба от декоративно езерце и я уби пред очите на ошашавените ни герои. Японците много си обичат тази атракция, тези червено -бели риби/ някъде чисто червени/ си имат своята символика и са на почит. Има ги в повечето красиви езерца из храмове, дворци, музеи , дори в частни градинки. Представям си ужаса им. Един от първите сериозни сблъсъци...

дава несъществуващ файл... Извинявай. Опитай сега? Добавих по-горе нов.

По-горе дадох линк, опитай да изтеглиш от него. Субтитрите можеш да вземеш от тук, в сайта. Още не е качен по тракерите, май. Аз го изтеглих така. Тук

Една от любимите ми сцени от филма е с младежа-студент. След бурята остана без вътрешна гума на велосипеда, намериха със сестра му лепило. Човекът свали гумения протектор и просто метна безценния си телефон в тревата. Изряза си кръгче от протектора и си залепи гумата. Сестра му го гледаше изумена. Като говорех за приоритети..., тази сцена ми излиза първа. Сцената с прасето... Я как бързо забравиха погнусата и ужаса. Гладът е страшна сила. Адаш, на теб ти е простено, не ядеш месо. Права си за корените, можеха например да ожънат една нива с царевица, ама далече нямаше да е толкова драматично. А това буквално пречупи повечето "градско" в тях. Танче, това за преводите и верността им не важи за научни такива, обаче.:-)))) Засмях се, защото си представих до какви взривове или светещи хора може да доведе това. Винаги в главата ми са едни двама големи мъже, Свинтила и Валери Петров, като преводачи на Шекспир. Почнах със сонетите, преведени от Свинтила някога. После видях и Валери Петров. Един и същи смисъл, огромна разлика. И двата превода прекрасни, но различни. И кой е верния...:-)))) И двата. И аз се надявам да го качат нашите мили дами. Малката версия трудно се намира, в Авистаз, най-малката е 4 ГВ. Тук Това е малката версия, не можах да покрия линка...

Изгледан, с най-голямо удоволствие. Щеше да е загуба да се пропусне. Укио е казала всичко. Много се радвам, че няма американски привкус, те онези са царе на раздела "Денят след края на света". Напротив, въпреки ужасната ситуация, усмивката наднича зад ъгъла. Едно типично семейство се бори със себе си и с оцеляването си. Майка-домакиня, убит от работа, отчужден, вечно мърморещ баща, още по-отчуждени, пораснали деца. И как приоритетите се сменят в движение. Как порастваш, как се смееш на различни неща, колко щастлив могат да те направят дреболиите. Много обичам актьора в ролята на бащата, Fumiyo Kohinata. Той направи един изключителен Тайко /Хидейоши/ в сериала "Санада Мару". Сериозна, силна роля направи там, която му лепна, въпреки че излъчването е на комедиен актьор. Може да играе всичко, шапка свалям. Целият актьорски състав е изпипан, впрочем. Ярки и запомнящи се образи. Малко думи и на място. Денят ми стана по-хубав, по-лек. Благодаря на ukio за превода!

Много добре, всички са характерни.:-))) И могат да ги развият доста интересно. Колкото до проект... не, засега. Още го има само онлайн.:-)))

Изгледан първи епизод / все още толкова намирам на руски/ и съм много доволна. Стегнато, интересно. Като добавим и това, че вътре са любимият ми Кимура и любимият ми Такуми Сайто от БЛ филмите... нямам думи.:-))) На всичкото отгоре, героите им са на нож. Излишно е да казвам, че чакам с нетърпение продължението. Има си от всичко...