Daible

Моите очаквания определедо се оправдават засега. Джун Ги започва доста по-уверено ролята, отколкото предишната, а музиката определено се връзва, а и ме изненада приятно.

За мен това беше поредния недогледан сериал. Защо не могат да правят нещата по-стегнати, тези зли, зли корейци?! Отново след 10 епизода започнаха с разтягане на разни второстепенни сцени, които не развиваха действието кой знае колко, но пък служеха я за фен сървиз, я повтаряха неща, които вече бяха казани/усетени. Всеки път едно и също. И понеже не ми се искаше да зарязвам недогледани сериали, изгледах оставащото по диагонал, въпреки че мразя да гледам по този начин. Наистина мразя! И... щеше ми се да се съглася, че Мин Хо е израстнал като актьор, но ми се стори дървен в моментите, в които очаквах емоционалност. Или очаквам твърде много, или липсата на емоционалност си е търсен ефект, заради детството на героя, който е обучаван от 'баща си' да бъде студен и безстрастен... Иска ми се да мисля, че е второто, а ако случайно наистина е това, то тогава се надявам в бъдеще актьорът да попадне на роля, в която наистина може да изиграе емоция. Иначе е голям красавец, а и е един такъв висок и кльощав... прекрасник. А Минка... простете, Park Min-Young (по-лесно и хубаво е името на героинятя - Ким На На)... не съм съвсем убедена, че това е начинът, по който би изглеждал бодигард. Много фина жена с много фини мускули. Дори и джудото не може да направи така, че някой с абсолютно несъществуващи мускули да метне голям мъж на земята с едно движение. Съжалявам, че съм "Тома неверни', защото подобни неща убиват голяма част от удоволствието ми от гледане на различни екшъни. Бих искала за мен само визията на актьорите да е достатъчна, за да ги прави поне 'гледаеми', но не е така. И мацката от " Alias" беше твъде фина за ролята си (съжалявам, че давам за пример американски сериал), и тя самата ми се струваше леко нелепа да раздава тупаници, с оглед на фината й конструкция, но... тя поне малко от малко има някакъв мускул. На На е само кожа и кокали. Иначе и тя е много красива. Много много красива.

Аз направо ще събирам, за да си го поръчам от Амазон. Няма досега сериал, който толкова да ме е грабнал. Наскоро го изгледах от край до край за 3-ти път и нямаше и сцена, която да изпусна. И ми стана още по-любим. Влюбих се в картината - онази червено-черна драсканица, която в началото не харесах твърде, но ме привличаше по някакъв особен начин. И сега разбрах какво ме привлича в нея и какво вероятно е накарало сценариста (или може би режисьора) да я избере. Всъщност картината ми навява усещане за 'отмъщение'. В началото търсех всякакви неща в нея, свързани с времето на залеза или сумрака... времето на кучето или вълка... но все не откривах точно неизвестност или неопределеност в нея. След поредното гледане най-накрая разбрах какво наистина ме привличаше в нея - точно думичката 'отмъщние', която ако трябва да се изобрази на картина би било ужасно трудно. И това пък на своя страна чудесно би обяснило защо и Со Хьон и Кай толкова се привличаха в нея - тя изобразява чувствата му - не толкова неговата неопределеност, дали е вълка или кучето, колкото това, което се таи в сърцето му - точно отмъщението.

След като прегледах 18-ти епизод по диагонал (с нередактирани субтитри не е за гладко гледане) и аз останах с такова впечатление. На всичкото отгоре това беше най-развлачения епиод на света. Ужаст. И все пак... поставям си личен рекорд за последната година. 17 изгледани епизода на един сериал >.< Това ми напомня, че трябва да си догледам Чуно.

След донякъде отрицателните мнения за момент се замислих дали не съм станала по-малко критична... Не. Не съм, след като все още няма сериал който да успея да изкарам докрай (след Кучето и вълка и още 2-3 други). Така че с този още е рано. Показателното е, че досега не съм гледала излизащ сериал, за който наистина да се разтърся да намеря по-рано излязлата серия и да ползвам съвсем груби субтитри, но засега не успявам да намеря чак толкова големи пробойни на ниво сюжет, игра или развитие на образите (ъм... почти). Ще намеря, спокойно. Прословутите 11 и 12-ти епизод бяха малко по-лирични, така че 'нелепостите' си ги обяснявам с търсен ефект... почти улучен. На мен лично ми въздейства добре, макар да липсваше нещо... Не съм голям разбирач, така че предимно на усещане се осланям. Има нещо, което ме дразни в развитието на някои от главните действащи лица - и по-специално на Донг Су. Малко наивистично напредва момчето (хем бързо, хем внезапно…). Има го типичния "шоненски" похват (от жанра в японската комикс/анимация), където основния двигател за подобно желание за усъвършенстване е желанието да се предпази някого. Има някаква логика, но се случи твърде светкавично на фона на бавното развитие на действието. Иначе, нямам абсолютно нищо против актьорът, играещ ролята. А Ун и изобщо актьорът, който го играе, ми е крайно антипатичен. И самият образ ми е леко недоразвит. Не успявам да вникна в подбудите му. Или не са добре обяснени, или защото ми е антипатичен, дори не се и опитвам да го разбера... Но просто не успява да ме грабне. А аз по принцип обичам антагонистите. Даже много. Останалите герои доста ме радват, а някои от тях направо си обожавам от други сериали. Общо всето, засега ми е много интересно и точно си дърпам 18-ти епизод със субтитри на 5% редакция… и съм безкрайно нещастна, че нищо няма да разбера, но не ми се чака до утре. То е ясно, че серийката ще се гледа отново с нормални субтитри >.<

Мисля, че такава тема би била полезна на феновете на аниме жанра. Откриващите и закриващите мелодии на сериалите често са хубави и дори след като изгледаме някой сериал остават любими и сантиментално напомнящи за емоцията от произведението. Gendou.com е чудесна база данни на опънинги и ендинги на аниме, която съдържа и текстовете на съответните песни на японски, транслитерация на латински и често - превода на английски (частта Lyrics). Всяка от песните (и мелодиите към самия саундтрак) има възможност за сваляне. Ако някой има предложения за други източници, може да заповяда. Реших да споделя тази, защото е много пълна и бързо допълвана - в случай на включване на нов OP/ED много бързо добавят съкратената версия, която присъства в самото аниме, а малко по-късно добавят и пълната версия на песента.

На мен ми седи в списъка на изчакване този сериал, защото ме притеснява наличието на много драма (вмятам пояснението: повече от версията от 2008-ма). На пръв поглед изглежда по-сериозен и актьорския състав е добре подбран. След като така и така се бях сдобила с два епизода, им хвърлих един поглед, за да установя, че силата на емоциите може да ме накара да напълня един леген сълзи, въпреки наличието на клишета в сюжета и начина на поднасяне. При все това ще се гледа. И идея нямам обаче за нуждата да го снимат толкова скоро след излъчването на първата версия. Може би щеше да спечели повече ако беше излъчен след 3-4 години.

Десктопът, но на телефона ми Самоизработено набързо, покрай поредното ми зарибяване по безкрайната боза (но е зарибяваща, не може да й се отрече )

Аз изпускам утрешното. Чак сега се сетих да се логна, а утре няма как да не отида на работа. Това на 18-ти може да успея да не го "проспя".

Включвам се със закъснение в спора, не за да споря и дори отчасти да изразя позиция. Искаше ми се да споделя, че Артлайн са доста умряла работа. Ако имате кредитни карти (или поне един приятел с кредитна карта) можете лесно да поръчвате манга от bookdepository.com. Засега съм адски доволна от bookdepository.com - безплатна доставка и без ДДС. Цената на едно томче примерно на Skip Beat (последно него поръчвах) ми излиза по около 5-6 Евро (тотал) и след около седмица отивам да си го прибера от пощата. Та... наистина, има ли желание има и начин. А след голямата шумотевица си останаха доста пиратски източници. Вярно, OneManga беше удобно като място, но пък и в тази му роля не е лошо. Поддържам си списък с онгоинг заглавията, на които хвърлям око. А нещата, които наистина искам си ги поръчвам. И, което е странното, дори при създалия се шум не видях да са изчезвали от други източници, освен от OneManga. Наличието на достъпни сканирани издания в интернет ми помага главно в едно отношение - да си избера какво наистина искам. И ми е нужно да знам какво искам, защото нямам неограничено пространство (както и неограничени ресурси, разбира се), и не искам да стрелям напосоки. От тази гледна точка съм За наличието им в онлайн пространството. Може би щеше да е по-добре, обаче, да се лимитира качването. Максимум до 3-ти или 4-ти том... Стига колкото да се отсеят нещата, които бихме чели в бъдеще. Нямаме и времето да следим всичко... Но, 10-тина евро си е поносима цена. Не е нужно да се изкупува всичко. Нямам и времето да чета всичко. А удоволствието да четеш манга даже не мисля, че има нужда да се коментира. Който, като мен, се радва на визуалната част - стила, рисунките и всичко, наистина може да ги Види, а не да гледа размазани сканове и криво-ляво преведени реплики. Да не говорим за ограниченията на монитора и нуждата да се скролва ако е по-малък шрифта. Няма никаква база за сравнение. Надявам се, че в бъдеще ще стават още по-достъпни. Във Варна бяха открили някакъв голям магазин, в който имаше доста манга. Ориентировъчна цена за нормалните томове беше около 12-13 лева. Т.е. за колкото си ги поръчвам от Букдепозитори. Прилично. Дано просъществува и поразшири локациите си, защото от Варна ме дели сравнително голямо пространство, време и пътни разходи. Пък и май имаха само по-популярните заглавия, от които харесвам предимно Bleach и D. Gray-Man.

Орихиме Иноуе просто е твърде скучен персонаж - и за капак - твърде глуповат и наивен. Затова си печели много отрицателна нагласа и не й помага наличието на голям размер гръдна обиколка, защото и Мацумото има какво да покаже в пазвата. Че е и доста по-култова, все пак. Не че мразя Орихиме. По-скоро гледам да пропусна моментите с нея, защото скучнеят. Иначе Блийча го следя редовно от началото на 2007-ма, когато реших да дам шанс на поредния шонен. И ми хареса. И още ми харесва, макар да гледам по диагонал. Чета паралелно и мангата. Напоследък мангаката се поизчерпи откъм идеи, но колкото и силно да се надявах всичко да свърши с Аранкарския арк, той взе че заора в доста дълбоки дъна. Жалко... Най-добри си остават началните 50-60 епизода и първия филм. Много от героите са доста култови, но Ичиго взе да дразни с това негово "маморване". И от Кучики Рукиа можеше да излезе нещо доста по-смислено, но то взе че не излезе нищо интересно. Затова пък Зараки Кенпачи ми остава в Топ 3. И Кучики Бякуя тоже. А мангаката ми е в Топ 1 като стил и рисунка. Невероятен художник. Обожавам го!

Генераторът е малко по-истински, защото поне си избираш пол. Та, според него е Park Soo Ra - Со Ра звучи добре. Другото ми е доста смешно - Sung Dong Ki, защото при първи прочит собственото име, произнесено заедно, звучи като "donkey" (сиреч "магаре"). Ах, магарицата аз! И все пак поне "Ki" обикновено се произнася "Ги". ... И ми звучи като мъжко име, каквото по-всяка вероятност е.

И мен, като dostoevski, не ме грабна. И понеже нямам достатъчно свободно време, го зарязах на 5-ти или 6-ти епизод. Наивен е най-добрата дума, описваща сериала. И освен слабата актьорска игра и сюжета беше много лек - горе долу на ниво непретенциозна шоджо манга (което не е задължително отрицателно), а и героите не ми стояха много реалистични и многопластови, както ги обичам. Та, ако оставим тези, частични дефекти, които биха могли да се оневинят с аудиторията, към която е насочен сериала, се забелязва и един друг дефект. Използваният операторски похват. Изглежда като любителска лента, заснета от обикновена джобна камера за задача по свободно избираем клуб за кинематография. На моменти камерата заставаше в някакви невъзможни позиции, които трудно могат да ме предсразположат. Един момент ми се откроява много силно - в дома на бащата на главния, където дейстието на няколко пъти е заснето почти изпод масата - със супер ниска гледна точка, от която това което се вижда е дюкяна на въпросния татко. И целта не е да се наблегне на дюкяна му, а просто търсене на интересна гледна точка. Хм... търсенето на интересни гледни точки е добро, когато има някаква логика или се търси определено въздействие. Ако е самоцелно, както в случая, само може да подразни. Да погледнем защо: в случая ние сме на гости у въпросния господин и бидейки "гости" би следвало да се настаним сред хората - на седнали на дивана, прави - т.е. гледната точка би трябвало да ни помага да се чустваме като на гости, а не като домашния любимец на домакина - ръфайки кокал под масата. В друг един момент се пречкаше някакъв архитектурен елемент пред камерата, който не успяваше да придаде усещане, че воайорстваме, скрити зад въпросния обект, а изглеждаше като грешка. Не че съм някакъв специалист в тази насока, но гледните точки на оператора ми правят впечатление в два случая - ако са супер оригинални или ако са супер сбъркани. Но главните актьори бяха чаровни, което обяснява голямото количество харесващи сериала. Нищо, че толкова си могат като актьорска игра

Хаха, невероятен сериал. Много смислен сюжет, много логичен и без пропуски (макар и да не е твърде оригинален). При все че историята не е нещо невиждано, е твърде добре реализирана. Подразни ме само скованата игра на повечето актьори. Изключение правеше само младото японче в ролята на хакерчето Хорнет. Всички други си имаха по 2-3 изражения и само ги редуваха според ситуацията. Колко необичайно е 2-ри сезон да е по-силен от първия! Имаше няколко наистина много покъртителни моменти, а интригите бяха на ниво. И действието не беше предсказуемо. Втрещиха ме още от финала на първи епизод и така до края на всичко изгледано (без последния епизод - но не мога да кажа какво ще стане.) С никой от героите. Което си е много ценно. Сега смятам да прочета и мангата, която е първоизточника и се води доста добра. Интересно е, че втората й част все още излиза и ми е чудно дали действието се движи до някоя точка по мангата, а след това променя посоката. Защо не могат корейците да си правят сюжетите смислено и логично като японците? А?! Баси... заради този сериал си преразгледах цялото отношение към корейските сериали и нямам намерение да се тормозя с някакви "по-сложни" сюжети от комедии, защото явно просто не ги умеят. Жалко, че актьорската им школа е по-добра, когато всичко им отива на кино от недомислен сюжет. Заради такъв спрях насред средата на 3 сериала, които се водеха уж от добрите. Дано не направят римейк и на това, и да окепазят хубавата история! П.П. Забравих да спомена колко ми харесаха героите. Такаши Фуджимаро е супер сладур. Толкова е реалистично да се плаши от вида на насочен пистолет и да яде тупаници и от жени (все пак са терористки - ячки са си един вид). Очевидно е, че не може да развие мускули от натискане на клавиатурата, а кураж не му липсва да се втурне и към екшън, макар че е слаббак и го осъзнава като стане по-напечено. Мая е също страхотен образ. Киришима-сан беше твърде добър, за да е истина... готов да пожертва близките си, но да не отстъпи от позицията, която разбира се намирам за правилна. И точно когато смятах, че може би е прекалено твърд и нечуствителен, той се разплака като малко дете - отчаяно и безутешно. Кано-сан е типичния агент-полицай - праволинеен, логичен... изобщо, добре изграден. Ах, а усмивчицата на Джей е невероятна. Неговия образ не спира да ме озадачава целия сезон. До последния епизод не знам какво да очаквам от него... Актьорът си струва да се гледа и на други места, ако ще и само да си се подсмихва.

От всички, които познавам, май само аз не го харесах. Стори ми се изкуствен, действието се точеше мудно и героите не ми бяха особено интересни (особено Ди Каприо, който и като визия ми е крайно антипатичен) и въпреки оригиналната концепция, непрекъснато ми губеха вниманието. Аз съм разсеян човек - не успеят ли да ме уловят още в началото, след това е много трудно да се получи химия. Та... останала без химия, мислите ми се лутаха в най-различни посоки, свързани със сюжета, но без да го следя особено задълбочено. Филмът е хубав и идеята е разкошна, но при мен не се получи. Горе долу харесах Хари Потър и даровете на смъртта. Всъщност, тази му половина е по-смислената в последната книга. Не ми хареса финала й - при все че е логичен и обяснен, е твърде сладникав. Та, филмът е доста динамичен, приятно мрачен - по тертип с последните 3 от поредицата, и е приятен за окото. Камерата стои добре, Хари е грозничък, но това не пречи. Ралф Файнс в ролята на Волдеморт е все така убедителен, при все че ролята не му позволява да разгърне и 10% от уменията си... Та, получило се е нещо гледаемо и увлекателно, но поради отворения финал, май не е твърде добре да се гледа още сега - поне да наближи излизането и на втората част. Бтв, идеята да го направят в 2 части е добра, защото иначе трябваше да орежат много неща, за да сгънат сюжета в малко повече от 2 часа. Да го бяха направили и с любимата ми 5-та книга, вместо да отрежат някои от най-любимите ми моменти... Или поне да издадат "удължено издание"... Е, ще поживеем и ще видим грандиозния финал догодина. Дано ми хареса повече от финала на книгата

Не е въпрос на друг левъл. Въпрос на вкус и светоусещане. Аз не изневерявам на вкуса си, въпреки че съм малко Music-bitch - слушам много стилове музика. Ако дадена песен ми харесва и ми дава нещо, то тя може само временно да ме пренасити, но мине ли време, отново я пускам и продължава да ми дава нещо - или същото, или примесено с още усещания. Затова мнението ти ми е неразбираемо, но... разбира се, разни хора - разни идеали. Гакту е разкошен изпълнител. Толкова, че телефона ми не може да го понесе и от време на време престава да чете частта от мемори картата, където са неговите песни! Това е в кръга на шегата (макар че, наистина го прави, проклетият телефон!!!) Гласът му е адски богат, а песните му имат много силен заряд и тези, които не успеят да ме грабнат на първо слушане, след още няколко и те влизат в дългия ми списък с любима музика. Като актьор не го знам, но съдейки по наблюденията ми колко точно схванати актьори са японците, съм склонна да се усъмня в точно този му талант. Може да го проверя, разбира се. А това точно как изглежда и колко пластични интервенции е претърпял, не ме засяга точно никак, защото за мен музиката по никакъв начин не изисква визия - т.е. музиката от изпълнителя, визуализацията - от мен (от липса на въображение не се оплаквам). Самият Гакт съм го слушала хиляди пъти, но съм го виждала 2-3 - колкото да можа да го разпозная на картинка и толкоз. Тази азиатска мода за талантливите във всичко шоу звезди, ражда много недоразумения. Има куп актьори, чиито глас и певчески умения будят у мен усещане за дращене по стереопор... Не, мерси! Гакт поне умее да пее и това му стига

Наистина е страхотно. Даже го изгледах отново през лятото (пропускайки 20-30 епизода по средата - главно никому ненужни филъри, сред които внимание заслужава само първата среща с Тики). Щеше да е перфектно, ако тази средна част беше сбита в 2-3 епизода, или даже ако изобщо я нямаше. От 60-ти епизод е доста динамично и си върви съвсем добре. Може би е бил започнал да им пада рейтинга (което не е чудно, защото аз го бях спряла откъм 30-ти епизод, въпреки че дотам го следях онгоинг). Мангата също е доста добра. Продължавам да я следя както си излиза - без да чакам да се натрупват глави. За съжаление май на мангаката й е писнало и не се знае дали няма да я зареже. Тя имаше доста ядове. Специално около края на анимето си беше счупила ръката и си изпусна мястото в седмичното издание. После пък я обвиниха в копиране на нейна колежка, с която са били работили съвместно... Оттърва се от съдебните претенции, но вероятно й се е струпвало доста, защото мангата влизаше в дълги хиатоси. Мога само да й пожелая вдъхновение и успех, защото това, което прави е чудесно. Не знам кой ми е любим персонаж. Почти всички, без Канда, защото е твърде голям ръб. Каресваше ми в някакви редки случаи - само докато се заяждаше с Алън (на ингриш Арен). Особено в последните глави на мангата ме издразни до крайна степен (там предимно около него се въртеше действието и се разбира предисторията му). Т.е. винаги си е бил ръб и историята му не ме грабна твърде. Мариан Крос пък ми е твърде фенсървиз герой. Е, става за любим, но май най-вече фенствам на Алън и на дъртия Букман.

Ето заради такива драми ги харесвам японците. Сюжета, разбира се, се дължи на мангата, но и изпълнението беше добре. Мацумото Джун е адски чаровник и доста му отиваше ролята, противно на някои мнения тук Но... всеки с вкуса си. От друга страна се получава малко омешване на аудиториите - Джун има повече фенове от тийн аудиторията, а тази на драмата е по-скоро 25+ и... вероятно на типичните му фенки ще им се стори твърде странен и прекалено екстравагантен сериала. По-скоро се надявам да си спечели фенове, защото наистина си заслужава (колкото и изтъркано да звучи). Сега, понеже няма как да няма и минуси, щом аз коментирам - много мудно действие след 7-ми епизод и като че ли позатлачиха малко развитието. Но това е само частичен минус - цялото действие си е спокойно, така или иначе. Колкото до корейската версия, първоначално са били избрали Ким Хьон Джунг, но понеже е отказал, са се спряли на Чанг Гън Сок. По-добър избор ми се струва Гън Сок и определено ще го чакам, за да видя какво ще сътворят. Само че информацията е от април тази година и след това не откривам нищо. Тогава е била запланувана за края на годината, но като гледам, май по-скоро за 2011 ще го бъде.

Добре изглежда Адски красив арт, наистина. Със сигурност ще му дам шанс. Колкото за чакането... не това е най-лошото в следенето на онгоинг манга/манхва (особено второто). Аз следя около 15-20 онгоинг заглавия и това, което ме убива е, че с темповете, с които се развива действието, забравяш откъде си тръгнал, през къде минаваш и къде отиваш (образно казано). Или пък, в моя случай, скоро ще започна да обърквам кое в коя от мангите се случва. Е, не е толкова страшно. Тези заглавия, които си заслужават, те карат да си ги опресняваш периодично, а и следенето на много излизащи неща прави чакането по-безболезнено. А Синардин направо ме разсмя с коментара за мязането на паяци... Може би е така, но пък за разлика от западните, рисунъка е много жив, а и неправилните пропорции са чар, а не недостатък. Разликата между манга и манхва засега не откривам твърде драстична, макар че основното важно нещо, заради което си струва да се спомене, че е точно манхва заглавието, е начинът на четене. Манхвите се четат по нормалния начин - от ляво на дясно, докато при японците е обратното. Колкото до стила, може да се отбележи, че рисунъка на корейските автори е по-сериозен и по-изпипан. Това си е чисто мое наблюдение, обаче. А също така има и доста изпипани манги - веднага се сещам за Vagabond. Много, много детайлен рисунък. Не завиждам на мангаката за часовете нанасяне на щрих. Но е малко като да сравняваш корейски с японски драми - както си копират и сюжетите... Корейските са по-драматични и мрат повече герои... или пък - японците са много вдървени и не могат да играят. Но пък всичките са дръпнати!

Хм... труден избор, но ще избера по едно аниме за позиция. 1. Fullmetal Alchemist - 10/10 (понеже си помагам с MyAnimeList и гледам оценката, която съм му сложила Оказва се, че още е в сила.) 2. Trigun - 10 3. Juuni Kokuki - 10 4. Samurai Champloo - 10 5. Gundam Seed - 9 6. Cowboy Bebop - 9 7. Scryed - 9 8. Ouran High School Host Club - 9 9. Last Exile - 9 10. Wolf's Rain - 8 (с осмиците беше трудно. Избрах анимето, което никога повече няма да гледам, при никакви обстоятелства, но въпреки това го намирам за чудесно реализирано - сюжет, персонажи, саундтрак, визия, анимация... всичко беше на ниво, с изключение на края, но... и той си беше логичен до някаква степен).

Аз ако започна да изреждам... ще станат много. Пък и няма да се сетя за всички на прима виста. Един няма как да пропусна, обаче, и това е Uchiha Sasuke <3. Много хора му се дразнят. Имат право, но само донякъде. Харесва ми колко е луд и как всичко възприема през своята си изкривена призма. Добре е, че мангаката си го харесва, защото съдейки по хилядите отрицателно настроени фенове на Наруто, досега да се е споминал безславно. Точно заради любовта на мангаката към персонажа, ще имаме възможността да го гледаме до финала, където подорирам, ще си вземе след прозрението колко не е бил прав, но... Аз, както и останалите му фенове, ще си поплачем в негова чест И брат му заслужаваше адмирациите като прекрасен персонаж. Yzak Joule - Второстепенен, но разкошен. Ако някой е гледал Gundam Seed - той е един от лошковците, който си променя възгледите към края. Ценното в него е, че е ужасно реалистичен, импулсивен и почти луд. Май си падам по лудите, а? Mugen от Samurai Champloo. Hisagi и Kuchiki Byakuya от Bleach - не толкова развити, макар че втория до по-голяма степен. Ulqiorra - е той е доста гениален и жалко, че нямаше достатъчно "екранно време". Наистина ще ми липсва! L от Death Note - е, той е доста добре развит персонаж, но попада в една особена графа - твърде изчанчени, за да са истина! Ryuhou от s-CRY-ed - така прекрасен персонаж, заедно с другия антагонист - Kazuma... Толкова развитие има. Не е достатъчно популярно, но е едно чудесно аниме. И още около 1100 любими персонажи.

Дупките в сюжета ми идват в повече на моменти, но ще го догледам без да се спойля, глядайки първо финала. Едно знам - няма да го гледам повторно при никакви обстоятелства, защото кой знае още колко дефекти ще се появят. Един от дефектите беше твърде драстичен: И каста малко ме дразни. И Бюнг Хун малко ми прилича на брат на Джи Сонг от Swallow the Sun. И... прилича на врабче. Много повече харесвам Т.О.П и Джунг Джун Хо (в ролята на Са У - най-добрия приятел на нашия и после един от антагонистите). Да... може и по ролите им да съм си паднала, защото обичам антагонистите повече от протагонистите, но факт е, че не успявам да се накарам да симпатизирам достатъчно на Нашия. Освен това коментара на Юкио ме понатъжи. Очаквах някакво развитие от лошковеца Т.О.П, но... поне едно е хубаво. Ще знам да не се надявам. П.П. Абе, голяма съм злоба и критикарка. Как пък не попаднах на един смислен сюжет, а? Всъщност, по Кучето и вълка почти нямах забележки. Иначе все си намирам дефекти и все ми бодат очите. Вероятно се получава от това, че опитвам да пиша и се налага да обмислям сюжета многократно и от различни гледни точки, така че да постигна логика в действията на героите спрямо конкретни ситуации. Не е лесно, но това е най-забавното и, честно казано, едно от най-важните неща - да накараш хората да ти вярват. П.П.2 Смущаващото е, че сценаристите са гледали 24. О.О

Ох, толкова много книги, и толкова малко време... А аз все чета някакви глупости! Така де, почти. Бях започнала на английски The Prince of Nothing на Скот Бейкър, защото не ми се чакаше българския превод, но езикът му не е съвсем прост. Без речник е твърде сложно, а с речник е бавно . Така че си починах с Blood Price на Tanya Fuff (Цената на кръвта) - първа книга от поредицата The Blood Books. Авторката е канадка, която пише главно фентъзи, а тази й поредица е кримка с вампир, полу сляпа бивша полицайка (понастоящем частен детектив) и бившия й партньор - детектив в полицията. По книгите е направен сериал от два сезона, който явно не е бил чак толкова успешен, защото втория сезон завършва в нищото. Стана ми любопитно как е описана историята в книжките, но не са много сериозни... По-скоро е приятно и лекичко четиво за губене на време Все пак съм доволна. Авторката има приятен стил и диалози, в които има много хумор и стоят много естествено. Изобщо, струваше си и ще е хубаво да се преведат в някакъв момент.

Добре, понеже не запомних цифрите наизуст, говорим си за строеж на цял нов град - туристическа дестинация, съсе небостъргачите!, инфраструктура, и... макар да влиза към инфраструктурата, но ми се ще и това да отбележа - собствено международно летище! Не че не може, ама един такъв проект се замисля с години, а не за около седмица. Проектът се роди почти от нищото и се подготви за отрицателно време. И още при първата презентация, парите заваляха на талази.

Fly, Daddy, Fly Нищо твърде особено, но доста оптимистичен и слънчев филм, който доставя удовлствие. Донякъде подтиква към размисъл, макар че темата не е твърде екзистенциална - как да станеш силен и да защитаващ любимите си хора - не толкова физически, но във всеки един аспект, въпреки че слециално тук е застъпена физическата защита, когато всички останали начини са невъзможни. След корейската драма "Илджиме" вече бях влюбена в осиновителя на главния герой - Се Дол - изигран от Lee Moon Sik. Невероятно излъчване и страшен образ - с две думи, прекрасен актьор. За Джун Ги съм пристрастна, така че няма да обяснявам. Давам му 8/10 (просто защото е добре реализирано "нищо особено").