Jump to content

Daible

Потребители
  • Content Count

    46
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

0 тофу

About Daible

  • Rank
    Млад герой
  1. Моите очаквания определедо се оправдават засега. Джун Ги започва доста по-уверено ролята, отколкото предишната, а музиката определено се връзва, а и ме изненада приятно.
  2. За мен това беше поредния недогледан сериал. Защо не могат да правят нещата по-стегнати, тези зли, зли корейци?! Отново след 10 епизода започнаха с разтягане на разни второстепенни сцени, които не развиваха действието кой знае колко, но пък служеха я за фен сървиз, я повтаряха неща, които вече бяха казани/усетени. Всеки път едно и също. И понеже не ми се искаше да зарязвам недогледани сериали, изгледах оставащото по диагонал, въпреки че мразя да гледам по този начин. Наистина мразя! И... щеше ми се да се съглася, че Мин Хо е израстнал като актьор, но ми се стори дървен в моментите, в които очаквах емоционалност. Или очаквам твърде много, или липсата на емоционалност си е търсен ефект, заради детството на героя, който е обучаван от 'баща си' да бъде студен и безстрастен... Иска ми се да мисля, че е второто, а ако случайно наистина е това, то тогава се надявам в бъдеще актьорът да попадне на роля, в която наистина може да изиграе емоция. Иначе е голям красавец, а и е един такъв висок и кльощав... прекрасник. А Минка... простете, Park Min-Young (по-лесно и хубаво е името на героинятя - Ким На На)... не съм съвсем убедена, че това е начинът, по който би изглеждал бодигард. Много фина жена с много фини мускули. Дори и джудото не може да направи така, че някой с абсолютно несъществуващи мускули да метне голям мъж на земята с едно движение. Съжалявам, че съм "Тома неверни', защото подобни неща убиват голяма част от удоволствието ми от гледане на различни екшъни. Бих искала за мен само визията на актьорите да е достатъчна, за да ги прави поне 'гледаеми', но не е така. И мацката от " Alias" беше твъде фина за ролята си (съжалявам, че давам за пример американски сериал), и тя самата ми се струваше леко нелепа да раздава тупаници, с оглед на фината й конструкция, но... тя поне малко от малко има някакъв мускул. На На е само кожа и кокали. Иначе и тя е много красива. Много много красива.
  3. Аз направо ще събирам, за да си го поръчам от Амазон. Няма досега сериал, който толкова да ме е грабнал. Наскоро го изгледах от край до край за 3-ти път и нямаше и сцена, която да изпусна. И ми стана още по-любим. Влюбих се в картината - онази червено-черна драсканица, която в началото не харесах твърде, но ме привличаше по някакъв особен начин. И сега разбрах какво ме привлича в нея и какво вероятно е накарало сценариста (или може би режисьора) да я избере. Всъщност картината ми навява усещане за 'отмъщение'. В началото търсех всякакви неща в нея, свързани с времето на залеза или сумрака... времето на кучето или вълка... но все не откривах точно неизвестност или неопределеност в нея. След поредното гледане най-накрая разбрах какво наистина ме привличаше в нея - точно думичката 'отмъщние', която ако трябва да се изобрази на картина би било ужасно трудно. И това пък на своя страна чудесно би обяснило защо и Со Хьон и Кай толкова се привличаха в нея - тя изобразява чувствата му - не толкова неговата неопределеност, дали е вълка или кучето, колкото това, което се таи в сърцето му - точно отмъщението.
  4. След като прегледах 18-ти епизод по диагонал (с нередактирани субтитри не е за гладко гледане) и аз останах с такова впечатление. На всичкото отгоре това беше най-развлачения епиод на света. Ужаст. И все пак... поставям си личен рекорд за последната година. 17 изгледани епизода на един сериал >.< Това ми напомня, че трябва да си догледам Чуно.
  5. След донякъде отрицателните мнения за момент се замислих дали не съм станала по-малко критична... Не. Не съм, след като все още няма сериал който да успея да изкарам докрай (след Кучето и вълка и още 2-3 други). Така че с този още е рано. Показателното е, че досега не съм гледала излизащ сериал, за който наистина да се разтърся да намеря по-рано излязлата серия и да ползвам съвсем груби субтитри, но засега не успявам да намеря чак толкова големи пробойни на ниво сюжет, игра или развитие на образите (ъм... почти). Ще намеря, спокойно. Прословутите 11 и 12-ти епизод бяха малко по-лирични, така че 'нелепостите' си ги обяснявам с търсен ефект... почти улучен. На мен лично ми въздейства добре, макар да липсваше нещо... Не съм голям разбирач, така че предимно на усещане се осланям. Има нещо, което ме дразни в развитието на някои от главните действащи лица - и по-специално на Донг Су. Малко наивистично напредва момчето (хем бързо, хем внезапно…). Има го типичния "шоненски" похват (от жанра в японската комикс/анимация), където основния двигател за подобно желание за усъвършенстване е желанието да се предпази някого. Има някаква логика, но се случи твърде светкавично на фона на бавното развитие на действието. Иначе, нямам абсолютно нищо против актьорът, играещ ролята. А Ун и изобщо актьорът, който го играе, ми е крайно антипатичен. И самият образ ми е леко недоразвит. Не успявам да вникна в подбудите му. Или не са добре обяснени, или защото ми е антипатичен, дори не се и опитвам да го разбера... Но просто не успява да ме грабне. А аз по принцип обичам антагонистите. Даже много. Останалите герои доста ме радват, а някои от тях направо си обожавам от други сериали. Общо всето, засега ми е много интересно и точно си дърпам 18-ти епизод със субтитри на 5% редакция… и съм безкрайно нещастна, че нищо няма да разбера, но не ми се чака до утре. То е ясно, че серийката ще се гледа отново с нормални субтитри >.<
  6. Мисля, че такава тема би била полезна на феновете на аниме жанра. Откриващите и закриващите мелодии на сериалите често са хубави и дори след като изгледаме някой сериал остават любими и сантиментално напомнящи за емоцията от произведението. Gendou.com е чудесна база данни на опънинги и ендинги на аниме, която съдържа и текстовете на съответните песни на японски, транслитерация на латински и често - превода на английски (частта Lyrics). Всяка от песните (и мелодиите към самия саундтрак) има възможност за сваляне. Ако някой има предложения за други източници, може да заповяда. Реших да споделя тази, защото е много пълна и бързо допълвана - в случай на включване на нов OP/ED много бързо добавят съкратената версия, която присъства в самото аниме, а малко по-късно добавят и пълната версия на песента.
  7. На мен ми седи в списъка на изчакване този сериал, защото ме притеснява наличието на много драма (вмятам пояснението: повече от версията от 2008-ма). На пръв поглед изглежда по-сериозен и актьорския състав е добре подбран. След като така и така се бях сдобила с два епизода, им хвърлих един поглед, за да установя, че силата на емоциите може да ме накара да напълня един леген сълзи, въпреки наличието на клишета в сюжета и начина на поднасяне. При все това ще се гледа. И идея нямам обаче за нуждата да го снимат толкова скоро след излъчването на първата версия. Може би щеше да спечели повече ако беше излъчен след 3-4 години.
  8. Десктопът, но на телефона ми Самоизработено набързо, покрай поредното ми зарибяване по безкрайната боза (но е зарибяваща, не може да й се отрече )
  9. Аз изпускам утрешното. Чак сега се сетих да се логна, а утре няма как да не отида на работа. Това на 18-ти може да успея да не го "проспя".
  10. Включвам се със закъснение в спора, не за да споря и дори отчасти да изразя позиция. Искаше ми се да споделя, че Артлайн са доста умряла работа. Ако имате кредитни карти (или поне един приятел с кредитна карта) можете лесно да поръчвате манга от bookdepository.com. Засега съм адски доволна от bookdepository.com - безплатна доставка и без ДДС. Цената на едно томче примерно на Skip Beat (последно него поръчвах) ми излиза по около 5-6 Евро (тотал) и след около седмица отивам да си го прибера от пощата. Та... наистина, има ли желание има и начин. А след голямата шумотевица си останаха доста пиратски източници. Вярно, OneManga беше удобно като място, но пък и в тази му роля не е лошо. Поддържам си списък с онгоинг заглавията, на които хвърлям око. А нещата, които наистина искам си ги поръчвам. И, което е странното, дори при създалия се шум не видях да са изчезвали от други източници, освен от OneManga. Наличието на достъпни сканирани издания в интернет ми помага главно в едно отношение - да си избера какво наистина искам. И ми е нужно да знам какво искам, защото нямам неограничено пространство (както и неограничени ресурси, разбира се), и не искам да стрелям напосоки. От тази гледна точка съм За наличието им в онлайн пространството. Може би щеше да е по-добре, обаче, да се лимитира качването. Максимум до 3-ти или 4-ти том... Стига колкото да се отсеят нещата, които бихме чели в бъдеще. Нямаме и времето да следим всичко... Но, 10-тина евро си е поносима цена. Не е нужно да се изкупува всичко. Нямам и времето да чета всичко. А удоволствието да четеш манга даже не мисля, че има нужда да се коментира. Който, като мен, се радва на визуалната част - стила, рисунките и всичко, наистина може да ги Види, а не да гледа размазани сканове и криво-ляво преведени реплики. Да не говорим за ограниченията на монитора и нуждата да се скролва ако е по-малък шрифта. Няма никаква база за сравнение. Надявам се, че в бъдеще ще стават още по-достъпни. Във Варна бяха открили някакъв голям магазин, в който имаше доста манга. Ориентировъчна цена за нормалните томове беше около 12-13 лева. Т.е. за колкото си ги поръчвам от Букдепозитори. Прилично. Дано просъществува и поразшири локациите си, защото от Варна ме дели сравнително голямо пространство, време и пътни разходи. Пък и май имаха само по-популярните заглавия, от които харесвам предимно Bleach и D. Gray-Man.
  11. Орихиме Иноуе просто е твърде скучен персонаж - и за капак - твърде глуповат и наивен. Затова си печели много отрицателна нагласа и не й помага наличието на голям размер гръдна обиколка, защото и Мацумото има какво да покаже в пазвата. Че е и доста по-култова, все пак. Не че мразя Орихиме. По-скоро гледам да пропусна моментите с нея, защото скучнеят. Иначе Блийча го следя редовно от началото на 2007-ма, когато реших да дам шанс на поредния шонен. И ми хареса. И още ми харесва, макар да гледам по диагонал. Чета паралелно и мангата. Напоследък мангаката се поизчерпи откъм идеи, но колкото и силно да се надявах всичко да свърши с Аранкарския арк, той взе че заора в доста дълбоки дъна. Жалко... Най-добри си остават началните 50-60 епизода и първия филм. Много от героите са доста култови, но Ичиго взе да дразни с това негово "маморване". И от Кучики Рукиа можеше да излезе нещо доста по-смислено, но то взе че не излезе нищо интересно. Затова пък Зараки Кенпачи ми остава в Топ 3. И Кучики Бякуя тоже. А мангаката ми е в Топ 1 като стил и рисунка. Невероятен художник. Обожавам го!
  12. Генераторът е малко по-истински, защото поне си избираш пол. Та, според него е Park Soo Ra - Со Ра звучи добре. Другото ми е доста смешно - Sung Dong Ki, защото при първи прочит собственото име, произнесено заедно, звучи като "donkey" (сиреч "магаре"). Ах, магарицата аз! И все пак поне "Ki" обикновено се произнася "Ги". ... И ми звучи като мъжко име, каквото по-всяка вероятност е.
  13. И мен, като dostoevski, не ме грабна. И понеже нямам достатъчно свободно време, го зарязах на 5-ти или 6-ти епизод. Наивен е най-добрата дума, описваща сериала. И освен слабата актьорска игра и сюжета беше много лек - горе долу на ниво непретенциозна шоджо манга (което не е задължително отрицателно), а и героите не ми стояха много реалистични и многопластови, както ги обичам. Та, ако оставим тези, частични дефекти, които биха могли да се оневинят с аудиторията, към която е насочен сериала, се забелязва и един друг дефект. Използваният операторски похват. Изглежда като любителска лента, заснета от обикновена джобна камера за задача по свободно избираем клуб за кинематография. На моменти камерата заставаше в някакви невъзможни позиции, които трудно могат да ме предсразположат. Един момент ми се откроява много силно - в дома на бащата на главния, където дейстието на няколко пъти е заснето почти изпод масата - със супер ниска гледна точка, от която това което се вижда е дюкяна на въпросния татко. И целта не е да се наблегне на дюкяна му, а просто търсене на интересна гледна точка. Хм... търсенето на интересни гледни точки е добро, когато има някаква логика или се търси определено въздействие. Ако е самоцелно, както в случая, само може да подразни. Да погледнем защо: в случая ние сме на гости у въпросния господин и бидейки "гости" би следвало да се настаним сред хората - на седнали на дивана, прави - т.е. гледната точка би трябвало да ни помага да се чустваме като на гости, а не като домашния любимец на домакина - ръфайки кокал под масата. В друг един момент се пречкаше някакъв архитектурен елемент пред камерата, който не успяваше да придаде усещане, че воайорстваме, скрити зад въпросния обект, а изглеждаше като грешка. Не че съм някакъв специалист в тази насока, но гледните точки на оператора ми правят впечатление в два случая - ако са супер оригинални или ако са супер сбъркани. Но главните актьори бяха чаровни, което обяснява голямото количество харесващи сериала. Нищо, че толкова си могат като актьорска игра
  14. Хаха, невероятен сериал. Много смислен сюжет, много логичен и без пропуски (макар и да не е твърде оригинален). При все че историята не е нещо невиждано, е твърде добре реализирана. Подразни ме само скованата игра на повечето актьори. Изключение правеше само младото японче в ролята на хакерчето Хорнет. Всички други си имаха по 2-3 изражения и само ги редуваха според ситуацията. Колко необичайно е 2-ри сезон да е по-силен от първия! Имаше няколко наистина много покъртителни моменти, а интригите бяха на ниво. И действието не беше предсказуемо. Втрещиха ме още от финала на първи епизод и така до края на всичко изгледано (без последния епизод - но не мога да кажа какво ще стане.) С никой от героите. Което си е много ценно. Сега смятам да прочета и мангата, която е първоизточника и се води доста добра. Интересно е, че втората й част все още излиза и ми е чудно дали действието се движи до някоя точка по мангата, а след това променя посоката. Защо не могат корейците да си правят сюжетите смислено и логично като японците? А?! Баси... заради този сериал си преразгледах цялото отношение към корейските сериали и нямам намерение да се тормозя с някакви "по-сложни" сюжети от комедии, защото явно просто не ги умеят. Жалко, че актьорската им школа е по-добра, когато всичко им отива на кино от недомислен сюжет. Заради такъв спрях насред средата на 3 сериала, които се водеха уж от добрите. Дано не направят римейк и на това, и да окепазят хубавата история! П.П. Забравих да спомена колко ми харесаха героите. Такаши Фуджимаро е супер сладур. Толкова е реалистично да се плаши от вида на насочен пистолет и да яде тупаници и от жени (все пак са терористки - ячки са си един вид). Очевидно е, че не може да развие мускули от натискане на клавиатурата, а кураж не му липсва да се втурне и към екшън, макар че е слаббак и го осъзнава като стане по-напечено. Мая е също страхотен образ. Киришима-сан беше твърде добър, за да е истина... готов да пожертва близките си, но да не отстъпи от позицията, която разбира се намирам за правилна. И точно когато смятах, че може би е прекалено твърд и нечуствителен, той се разплака като малко дете - отчаяно и безутешно. Кано-сан е типичния агент-полицай - праволинеен, логичен... изобщо, добре изграден. Ах, а усмивчицата на Джей е невероятна. Неговия образ не спира да ме озадачава целия сезон. До последния епизод не знам какво да очаквам от него... Актьорът си струва да се гледа и на други места, ако ще и само да си се подсмихва.
  15. От всички, които познавам, май само аз не го харесах. Стори ми се изкуствен, действието се точеше мудно и героите не ми бяха особено интересни (особено Ди Каприо, който и като визия ми е крайно антипатичен) и въпреки оригиналната концепция, непрекъснато ми губеха вниманието. Аз съм разсеян човек - не успеят ли да ме уловят още в началото, след това е много трудно да се получи химия. Та... останала без химия, мислите ми се лутаха в най-различни посоки, свързани със сюжета, но без да го следя особено задълбочено. Филмът е хубав и идеята е разкошна, но при мен не се получи. Горе долу харесах Хари Потър и даровете на смъртта. Всъщност, тази му половина е по-смислената в последната книга. Не ми хареса финала й - при все че е логичен и обяснен, е твърде сладникав. Та, филмът е доста динамичен, приятно мрачен - по тертип с последните 3 от поредицата, и е приятен за окото. Камерата стои добре, Хари е грозничък, но това не пречи. Ралф Файнс в ролята на Волдеморт е все така убедителен, при все че ролята не му позволява да разгърне и 10% от уменията си... Та, получило се е нещо гледаемо и увлекателно, но поради отворения финал, май не е твърде добре да се гледа още сега - поне да наближи излизането и на втората част. Бтв, идеята да го направят в 2 части е добра, защото иначе трябваше да орежат много неща, за да сгънат сюжета в малко повече от 2 часа. Да го бяха направили и с любимата ми 5-та книга, вместо да отрежат някои от най-любимите ми моменти... Или поне да издадат "удължено издание"... Е, ще поживеем и ще видим грандиозния финал догодина. Дано ми хареса повече от финала на книгата
×
×
  • Create New...