Отличници

Едно интересно нещо по отношение на фамилиите в Корея. Наистина всичко започва от преди стотици години, когато са били няколко основните фамилии. Корейците имат много стройна система за родословието с цел да може да се проследи с голяма точност кой си, от къде идеш и за какво се бориш. Премирно при сватбите, ако някой с фамилията И реши да се жени за друг с фамилията И се проверяват едва ли не до десето коляно, дали младите, решили да се женят не са някакви близки роднини. Друг пример, ако жена с фамилията И се омъжи за някой с фамилията Бьон, то бащата на женята я отписва от регистъра на фамилията, тогава тя бива записана в регистъра на фамилията на съпруга си, но запазва името си. Най - голямата фамилия в Корея е Ким, оф корс, те са и най силни, разпространени са и И, Парк, Чой и др. Всяка фамилия притежава определини привилегии, разказваха ми, че има специални магазити, в които ползваш отстъпка, ако си със сътветната фамилия.

- Сизифе, кефят ли те "Ролинг Стоунс"? - Едипе, я си ...би майката!

В Marie Claire през октомври... Една ''еднодневна екскурзия" в Канадзава, Япония (местоположението на фотосесията )

Да, не е най-силният от поредицата, но е занимателно сериалче с интересни персонажи и напълно в духа на жанра. Аз го изгледах с удоволствие, още повече, че главният беше едно добро попадение. Който харесва ученически и остави голямата кошница, ще му допадне.

Снощи жена ми ми крещя половин час за това, че никога не съм я бил слушал като ми говори, или нещо подобно.

Свали: Гледай онлайн : Свали чистото видео: | EasternSpirit | SubsSab |

След дълго отсъствие с гледането на на к-драмички , направих супер добър избор с това сериалче . Зареждаме с толкова позитивна енергия , че седя и се хиля кат някъв влюбен полуидиот .Липсваше ми това усещане , определено американските сериали и филми не могат да ми го дадът колкото и да са добри , и касови .Истинската любов ръжда не хваща .Едва на 9 епизод съм по м/у другото, но съм силно очарована и завладяна (надрусах се яко , завладяна от магията на изтока )... като малко дете съм пред сладкарница ,точещо лиги по някой торта ... п.с. Не бих се учудила ако аджумата се окажа омма на момата

Смятах сериала за предвидим,но успя да ме изненада. До 10-ти епизод съм и вече определено ми се струва по-интересен. Явно този път са решили да разчупят сюжета и главната да не се влюби от пръв поглед в главния като през цялото време отрязва второстепенния. Определено ще го следя с интерес. Жалко,че българския превод се бави доста.

Е, с този дълбок глас и интересна физиономия определено прави впечатление. А и факта, че търси различни и често необичайни изяви го прави още по-запомнящ се.

Гоша отлетя за Лондон, а съфорумците, дето ще го гледат там ? Бирмингам- New hair color

Ако не бяха написали, че е АЗТИ- то , нямаше да я позная в новия и ретро клип. Отива и. Песента е римейк на това И сетете се къде сме я чували

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:- Ама те са наобратно!Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:- А това не са моите обувки!Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:- А къде са твоите?- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:- А къде ти са ръкавичките?- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките... -------------- - Какъв ужас! - помисли си Стивън Кинг и изключи българските канали от телевизора си. --------------- 2045 година. Руско-немската война. Руснаците обкръжили Берлин.Един тях се провикнал:- Немецо, предай се!А, в окопите група араби си говорят:- И сега, отде да намерим немец, за да им го предадем? ---------- Тръгнала кризата, вървяла, вървяла, минала планини и морета и стигнала в България, пък седнала да си почине. И си казала: "Да-а-а, от къщи по-хубаво няма!"

- Здравейте! Пицария "Гордън" ли е?- Не, господине, това е пицария "Google".- Значи съм набрал грешен номер? - Не господине, Google я купи. - ДОБРЕ. Тогава моята поръчка е... - Е, господине, искате ли обичайното? - Обичайното? Познавате ли ме? - Според нашия идентификационен регистър за обаждания, в последните 12 пъти сте поръчали пица със сирена и наденица, с дебела кора? - ДОБРЕ! Това е! - Може ли да ви предложа този път рикота и рукола със сухи домати? - Не, мразя зеленчуците. - Но вашият холестерол е много висок. - Откъде знаете? - Чрез ръководството на абонатите. Резултатът е от кръвните Ви изследвания от последните 7 години. - Добре, но не искам тази пица, вече пия лекарство. - Не сте приемали лекарството редовно, преди 4 месеца сте купили само кутия с 30 таблетки в мрежата на Фармстор. - Купих повече от друга аптека. - Не се показва на кредитната ви карта! - Платих в брой! - Но не сте изтеглил толкова много пари според банковото си извлечение. - Имам друг източник на пари. - Това не показва последната данъчна декларация, освен ако не получавате доходи от недеклариран източник. - КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ? Достатъчно! Омръзна ми от Google, Facebook, Twitter, WhatsApp. Отивам на остров без интернет, където няма мобилни телефони и никой не ме шпионира. - Разбирам, господине, но трябва да си подновите паспорта - изтече преди 5 месеца.

Тя, милата, беше отрудена многодетна майка. Вечер, щом се върнеше утрепана от работа, вкъщи я чакаха три дечица, които я гледаха с ей такива гладни очи! Две от тях си бяха нейни, а другото бе от свекървата..

Най-сетне! С тези коментари и разисквания нямаше как да не ме привлечете. Този мини шедьовър е само за фенове. Дойде ми времето да го изгледам. Малко се забавих с коментара, понеже се разтърсих, откъде Иваи е взел холандското име в заглавието (обяснява го в интервюто), а и ми се искаше да прочета едноименния разказ на Уошингтън Ървинг. Той е за обикновен селянин (на име Рип ван Уинкъл) със странно приключение в планината, където среща няколко човека, играещи на кегли и след това заспива. После се събужда и разбира, че от вчерашния ден са минали 20г., а светът коренно се е променил. Сюжетът тук май няма връзка с тази история, но нищо. Изглежда Иваи обича да използва имена на литературни герои в творбите си. Друго доказателство е името на героя на Го Аяно. И Рамба Рал и Амуро са персонажи, познати от анимето Гъндам. Рамба Рал е известен като голям тактик. Присъединявам се със суперлативи за неговия образ. Остана най-голямата мистерия до финала. Склонна съм да се съглася, че той беше изпечен мошеник в началото (сцената с бонбоните е епична!), но към края дори започна да симпатизира на главната. Според някои, Амуро е олицетворение на Дявола (Танче, уместно го сравняваш със Себастиян). Уникален хамелеон, чиято единствена цел изглеждаха парите. Менеше си образа постоянно. Неуловим. Иваи е изкусен манипулатор, който все още умее да удивлява публиката с любопитни хрумвания, нестандартни решения и персонажи. Уникална е и способността му да открива красотата на невероятни места. Да. Лентата е много дълга (серийната версия е 4ч., но там липсва важна кулминационна сцена от филма), но въпреки това си заслужава - най-малко заради изпълненията и чудесната кинематография, която показва всичко като в реален сън. Дори сюрреален. Такова усещане създава. И с тази увличаща музика+мистериозната обстановка в имението, къдено дори очаквах да видя ковчези на мястото на медузите... Сложен филм. Разковничето е в детайлите и анализирането им. Важното е, че продукцията води към размисъл, следователно Иваи си е свършил работата. Дава ни уроци за живота. Разкрива теми, свързани със самотата, наивността, изолацията, социалните мрежи като бягство от действителността, пренебрежението на обществото към различните, контролът, любовта и приятелството. Добре че ги имаше последните две неща, в противен случай лентата щеше да е много, много тъжна. Щастието не е вечно, но и не изчезва напълно. Може да бъде открито навсякъде. "Светът е пълен с щастие" - казва Маширо и възлага на Нанами мисията да го разпространява. В отношенията им нямаше и капка фалш (Маширо подейства на Нанами като Шуджи и Акира на Нобута. Извади я от черната дупка и й даде причина да живее). Една от най-силините сцени беше тази със събуждането сутринта. Не мога да приема неприлични отношения тип шоунен аи между двете. За мен нямаше такива. Те просто бяха сродни души. Иваи беше достатъчно деликатен в това отношение. Само загатна нещата. Това си беше чисто приятелство. Отбелязвам гостуването на Минами Сакурай, която играеше младото аз на главната на сватбата. Това момиче също е откритие на Иваи. Дебютира в дорамата за Мистериозния преместен ученик, на която Иваи е продуцент и сценарист. Кокко и Хару Куроки - новите музи на режисьора! Ако трябва да ги сравняваме с предходните му любимки, Кокко е почти копие на Чара, която също е певица, а Хару - на Ю Аои. Завършващата песен на Кокко е страхотна! Нарича се Cosmology.

"Влачитби"? Хаха, Ксе, как ме разсмя! Тая гледна точка никога нямаше да ми изплува без твоя помощ! Наистина само японците могат да имат такива празни моменти като стоене в апратамент на стол и маса и правене на нищо! Аз лично вярвам, че с тях се зареждат, както и със честото поспиване на всякакви места. Ами човек понякога трябва и да "изключи", за да епо-продуктивен след това... Дзен, мамка му... Всъщност фактологията кой какво и защо прави не се явява от никакво значение за сюжета, защото главното беше любовта, и след като тя се появи, всичко друго беше второстепенно и маловажно. Някак всички взаимносвързани герои съществуваха безконфликтно и безгрешни един към друг на платното, което може би отразяваше чистото сърце на главната. Филм - сърце.

TRUE! Значи залагам за систърка на главния....Мен много ме кефи играта на Lee Hyun Woo - силен поглед, без да театралничи, и някак естествено му се получава ролята. Ако не го познавах като актьор, щях да се замисля в реалността кой от двамата всъщност е айдъла. В тялото може да е спагета, но ми е много по - мъжки от онзи лигльо Викса, чиито актьорски напъни продължават безрезултатно...макар че след 3та серия вече му свикнах. Но както знаем ''айдолът'' може, не може - няма значение - играе, пее, танцува - кинтите се въртят и фенове в наличност преди старта. И друга вметка - хич не искам да стане някъв любовен триъгълник, а като гледам натам намирисва манджата...Много ми се щеше айдолчето да се хване с щерката на директора, ама...нъцки! Подължавам да съм keep going щото си имам любимец Пък за сюжета....поживьом у видьем....

И аз гледах Хари Потър когато бях по-малка и безкрайно съжалявам за това сега. Съжалявам, но Хари Потър не е просто глупост, а е нещо ужасно и опасно. Християните знаят защо. Но както и да е, тук не е мястото да говорим за Хари Потър. Аз не съм съгласна, че актьорите в 무림 학교 не играят добре! Напротив.. Какво им е? Прекрасни са!! Бих се радвала ако има повече такива драми, с млади и красиви герои като Со Йе Джи и И Хьон У. Те са супер чаровни и интересни! И Хьон У ми беше направил впечатление още в To The Beautiful You, където не играеше главна роля, но все пак се привързах към неговият герой повече отколкото към главния. А за Со Йе Джи, просто не знам защо няма много драми.. Но се надявам, че ще я гледам в много други драми отсега нататък, защото е прекрасна! ^^ Ако не ви харесва тази драма и играта на актьорите просто не я гледайте! Има други драми за вас! Хехе~

Току що приключих с този филм. Породи различни емоции! Не очаквах точно това, но не мога да кажа, че съм впечатлена или разочарована. Нямах търпение да разбера какво е станало по време на отвличането! Все се надявах накрая да хванат дядото и изобщо не очаквах да му продадат торта. Като цяло ми хареса

Изгубих доста тестостерон докато го гледах този филм, но поне бе забавен. Малко в повече ми дойдоха хомо сцените , но има място за всички под слънцето.