bg_easternspirit Mukoku (2017)

[lazeto]

 

Off Topic

 

Mukoku (武曲 MUKOKU)

Страна: Япония

Също така известен като: Mukoku

По новелата на: Shu Fujisawa - "Mukoku"

Премиера: 03 Юни 2017

Времетраене: 125 мин.

Жанр: Спортна драма

Режисьор: Kazuyoshi Kumakiri

Субтитри: Български,  Английски

           

Участват:

Gou Ayano като Kengo Yatabe

Nijiro Murakami като Tooru Haneda

Maeda Atsuko като Kazuno

Fubuki Jun като Mitsuko Ono

Kaoru Kobayashi като Shozo Yatabe

Emoto Akira като Seppo Mitsumura

 

Резюме: Kengo Yatabe (Gou Ayano) е надарен състезател по „Кендо“ (японско изкуство за фехтоване), но се отказва след трагичен инцидент в който майка му умира а баща му остава в кома. Сега работи като охранител и прекарва дните си в пиене. Докато един ден не среща Tooru Haneda (Nijiro Murakami), ученик от гимназията обичащ рап-музиката, който има естествена способност в „Кендо“. Така Tooru съживява духа на спорта в Kengo, който отново започва да практикува...

 

„Кендо“

 

 

 

Свали с български субтитри  

Онлайн с български субтитри     

Свали с английски субтитри           

[cucyta]

Спортна драма е малко неточно казано за този филм. Това, което видях беше филм за вината и последствията, които предизвиква тя. Филм за моралните устои, етиката, катарзиса и какво е да се "въздигнеш от пепелта" и да намериш центъра си. Доста неща ми бяха странни и неразбираеми, най-вече отношенията в семейството: студенина и загриженост, приемане и противоборство. Не го разбрах докрай този филм, само го усещах. Може би това се дължи на беглите ми познания за Кендо и неговата философия. Но не можах да го спра преди да го изгледам. Може би от втори прочит, при подходящо настроение по добре ще го разбера. 

[ukio]

Този филм беше една голяма битка - на героите в него. Те трябваше да се преборят не само с опонентите си в залата, но и със себе си. Това второто е най-трудно. 

Почитателите на бойни изкуства вероятно ще го оценят най-добре.

Бях убедена, че този път Кумакири няма да ме разочарова и той наистина ме изненада много приятно с тази лента. Интересно заснета, макар и почти безсюжетна, но въздействаща. Въпреки  битките уникална е природата на Кита Камакура и Офуна (познах статуята, която видяхме от влака, докато пътувахме към Камакура), както и фантастичната игра на артистите, заслужават да им се отдели време. Аяно и Ниджиро бяха изпепеляващи. Може би това е най-силното превъплъщение на Ниджиро до момента, най-въздействащо и експресивно. Правилно Японската академия го беше номинирала за поддържаща мъжка роля. 

Тайфунът в края отразотразява състоянието на героите. Той е символичен образ на бурята, която бушува в човешката душа.

Две думи могат да се обяснят по-подробно, въпреки че се разбират от контекста. Бокуто и шинай. И двата са дървени тренировъчни мечове. Бокуто е бокен и с него трябва да се внимава, тъй като нанася смъртоносни удари. Затова по-често се използва шинай.

[naia]

Има филми, които просто трябва да се гледат. Трудно се описват.

Радост за всеки, който обича бойните изкуства, мъдростта и посланието им.

Очаквах повече мрак, но всъщност съм щастлива.

Благодаря за превода!

[ukio]

Притеснявам се, дали сме се справили с терминологията, която не беше много, но е хубаво и някой кендо експерт да гледа и да си каже мнението.

[naia]

Късно е чАдо за китка, / Както казват по нашия край/ но ще редактираме, ако някой знаещ се обади.И ще се радваме.

За несведущите като мен, е добре.

 

 

 

[asha]

Благодаря за превода!

Обещавам при първа възможност да го дръпна и да го гледам.  Сигурна съм , че сте се справили с терминологията, както съм сигурна , че сте я проверявали, но за всеки случай , в страничката на "Българската федерация  по кендо" , за екипировката дават това. А има и други неща - за етикета, залата, общ речник на термини и т.н.

Може да се погледнат ей така / за обща култура / или просто любопитство.

[Кева]

На 23.05.2018 г. at 23:01, cucyta написа:

Спортна драма е малко неточно казано за този филм. Това, което видях беше филм за вината и последствията, които предизвиква тя. Филм за моралните устои, етиката, катарзиса и какво е да се "въздигнеш от пепелта" и да намериш центъра си. Доста неща ми бяха странни и неразбираеми, най-вече отношенията в семейството: студенина и загриженост, приемане и противоборство. Не го разбрах докрай този филм, само го усещах. Може би това се дължи на беглите ми познания за Кендо и неговата философия. Но не можах да го спра преди да го изгледам. Може би от втори прочит, при подходящо настроение по добре ще го разбера. 

Тягостен филм - векове да минат - ще има твърде много неща с които няма да съм съгласна и ще отказвам да разбера .

[Yamashita]

И от мен едно благодаря за превода на ukio и подкрепата на naia, златни сте

Филмът си го бива, доста тягостен ми дойде, но го изгледах докрай, с малко смесени чувства съм.

Някой моменти останаха някак недоизказани

Off Topic

финалната сцена с храма и пречистването  спасиха цялата история, някак осмислиха действието и развитието на филма.

Статуята на богинята даде  магията на целия филм, много мистично, много силно се получи.

Твърде много наблегнаха на терзанията, алкохолния делириум, нещата, които направи  героя на Го Аяно, беше много тягостна неговата агония, макар, че точно така би се чувствал човек, посегнал на баща си, на мен лично ми дойде ми в повече тази част от разказа

Другото, което ме задържа да догледам освен красивите сцени в доджото по кендо беше играта на  Ниджиро Мураками, витално момче, не му се опря нищо, игра със сърце и красиво.

[ukio]

Преди 1 час, Yamashita написа:

 

Отчайващо беше положението за героя на Го. 

Off Topic

Той от малък беше обучаван да убива, като че ли. Сякаш бащата сам търсеше смъртта. По-скоро неговите подбуди бяха неразбираеми, понеже обработи сина си така, че да го удари смъртоносно. Постоянно повтаряше: "Хвани меча!" "Убий!" На всичко отгоре държеше синът да удря с опасния меч - бокен, който е страшен. Никой не е застраховат от фатален удар. И най-добрият боец. Според мен, бащата не предаде добре основния урок на бойните изкуства - да не се убива. Той не само научи сина си да убива, но му отне и живота по този начин. Съсипа го на психическо ниво. Ако не беше другия учител да му отвори очите, както и съперничеството на Ниджиро, той можеше да се самоунищожи.  

Ниджиро беше превъзходен. Много му пасна ролята.

Off Topic

Между другото, много се чудих за заглавието. Вътрешно го усещах като "Воин", "Битка." Ошина помогна с превода. Дословно е "Ода за воина."

 

[Yamashita]

Всичко е така както си го описала ukio, бащата

Off Topic

моделира сина си  с нагласата за властване над него и искаше чрез спорта той да наказва/убива/ доминира, това му беше заложил и направо го пресира до смърт, това ми беше пределно ясно, обаче нещо друго ми беше непонятно и до края не ми стоеше добре като действие, добрия треньор - монах се включи твърде късно, не знам защо така го бяха решили, имаше силата да помогне по-рано, и буквално половината филм го изчаках кога ще влезе и ще се намеси със своята енигма, разбиране и правилно отношение, така както постъпи с героя на Ниджиро и го вкара в истинското виждане и същността на кендото.

Това самонаказване на героя на Го Аяно ми дойде отвсякъде в повече, без никой да му подаде ръка, не е типично са японския маниер, а за монаха съвсем, то се и видя в последствие, че има силата да го изтегли от злото и самонаказването.

Хубав е филма, силен, даже на моменти  ми заприлича като стил  на лентите на Наоми Кавасе, чува се вятърът, плажа, тази тишина и самотата на героите, начина, по който ги проследява. Единствено ме жегна това, че помощта дойде доста късно, но богинята и визуалната рисунка на  медитацията  поспасиха усещането за крайна безизходност и неспасяемост, в която беше затънала лентата. Нямаше въздух, това е. Имаше малко и той носеше името Ниджиро Мураками...

 

[ukio]

Може би спасението дойде, когато героят на Го беше готов да го приеме. Ако човек сам не пожелае да се промени, никой няма да успее. Най-вероятно точно тук идва ролята на Ниджиро. Минава ми през ума, че старият треньор неслучайно го откри и реши да го тренира. Той видя в него нещо. Вероятно осъзна, че може да бъде полезен за себе си и за героя на Го. Макар че нещата можеха да се развият и по друг начин, старецът пое този риск.

[Yamashita]

Така си е, работата отиваше на пълно самоунищожение, затова младежът влезе като въздух, сблъсъка им беше важен и все пак има едно НО за мен.../това дето ти го написах в дългия ми спойлер ме спира да приема филма на 100 %/

[Кева]

Не ми се искаше да излагам моята версия за нещата от живота за да не натрапвам светоусещането си на бъдещите зрители или да секна ентусиазмът на евентуални такива. Защото прясно преведен филм, заслужава и трябва да бъде гледан. В този ред на мисли, не ме четете хора. Ще е поредното дълго, разпиляно дървено философстване с неподредена мисъл - като всички глупости изписани от мен .

Off Topic

Лесно ми е да опиша лентата с една дума - тягостна. Защото тя наистина е. Липсва светлина, липсва надежда, а и съм съгласна със всичко написано от cucyta . Мога само да добавя няколко щриха, който ме потресоха и никога няма да се съглася с подобен род послание.

Бащата сам си го каза, че тъмната страна на меча го е завладяла (всичко си има тъмна страна) - това като мотив не би могло да не ми легне на сърце. Най-малкото един от любимите ми филми говори за тъмни и светли страни на силата, противопоставя баща срещу син...…..Та бащата съзнава своята слабост, съзнава, че е обрекъл и синът си на нея. Но какво спасение предлага - ще го докарам до убийството ми, че да се пречисти. А стига бе ? Добре признавам - западен човек съм със западно мислене и за мен живота е ценност . Един е твореца, той създава и отнема живот - сътворените нямаме това право - сещате се :). По- лошо балканска кръв тече във вените ми, българско сърце бие в гърдите ми, а тук две убийства са особено ( меко казано) неприемливи : отцеубийството и  затриването на собствената ти челяд . Този, който ти е дал живот и на този на който си дал живот - не може, не бива и не трябва да посягаш на плътта си...………….

Връщам се на историята. През цялото време разказването на тази семейна трагедия ми стоеше нередно .Зрителя е наясно с крайният резултат, а ретроспекцията го потиква да си каже : "да бе, заслужава си го копелето, даже случилото се му е малко". Аз винаги споря с подобни внушения и рядко им подавам, по-скоро разбирах гнева и до какво би могъл да доведе, но това не променя усещането, какво искат да ми натрапят като отношение. Имаше смътен намек, че това дете има хубави спомени със баща си, но и него съсипаха, но за това след малко.

Бащата вегетира , сина е впиянчена развалина - бореща се с вина, съжаление, обич и омраза...……...докато не стигаме до двубоя с хлапето . Никакъв катарзис , той продължава да иска да убие баща си  - за тоя момент си напъвам мозъка, но не мога да го разбера. На всичкото отгоре, леко и лесно си прощава след смъртта му и вече е спасен. Няма катарзис , няма пречистване, както и баща му в писмото обяснява, глупавият му син ще се отърси от тъмната страна, едва след като го убие !?!?!! - Предпочитам да го оставя без коментар. Ей тая част от Азия никога няма да я приема или разбера.

Един от моментите, който най-ми бръкна в здравето е повтарящата, но след всяко повторение допълващата се сцена на семейството на плажа. Признавам всеки нов елемент, допълваше картината, а и ставаше ясно, че извън Кендото садистичният треньор е обичлив баща. Финалното допълване, обаче ме потресе : невръстното дете  цапардосва баща си по-главата и всички са щастливи. Детето се отърсва от страха, бащата отпуска финалните щрихи на сериозната си физиономия и се усмихва гордо и щастливо . Удряйки го малкият търси одобрение, а на всичкото отгоре го получава. Години по-късно това се повтаря, но не с пластмасова пръчка. Ще те убия за да ме обичаш, ще те убия за да не съм като теб, ще те убия за да се освободя, ще те убия за да се спасиш - малко така излиза !?!??????

Филма е тягостен, не защото има тъмна страна, а защото светлата не беше никакъв антипод .

Добрата страна - знаеше и чакаше да стане убийството ! - Егати добрата страна, тури му пепел. Мързи ме вече, а не е да не ми се въртят доста мисли и около добрата страна на меча

 

[cucyta]

Off Topic

"Никакъв катарзис , той продължава да иска да убие баща си ....", написа Кева по-горе.

Е, чак пък никакъв катарзис, нали последния почти смъртоносен удар накара главния да рухне и да му се случи това, което е описано в определението за катарзис, а именно: "Катарзисът е рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване на желанието за живот. "

Все още след толкова време си спомням определени моменти от филма, значи ми е направил достатъчно силно впечатление за да го помня почти половин година по- късно. А това, че поражда полемики е още един показател за въздействието, което оказва.

[ukio]

Интересно и правилно разсъждава Кева, но дори да си е мислил това, бащата няма как да е бил сигурен, че подобен "план" ще проработи. Сложно нещо е човека. Какво мисли, чувства и изразява? Понякога остава непонятно. Това се отнася не само за японците. 

Нещата можеха да се развият по съвсем друг начин. Не знам, но той въпреки че е бил уважаван майстор на меча, е имал съвсем човешки слабости, с които изглежда не е могъл да се пребори. 

Сега се сетих, че героят на Ниджиро също имаше да се справя с нещо, което му тежеше от миналото. Може би не наблегнаха много на този момент. Показаха го само като сън, но това очевидно тормозеше хлапето и не му даваше мира. Факт е, че ако погледнем филма цялостно, ще забележим едно бурно море от чувства и действия, което накрая се успокоява и притихва. На мен това ми хареса като идея. Човек, ако пожелае, може да се пребори с демоните и спокойно да продължи напред. Ако се намери и кой да му подаде ръка в подобен момент, още по-добре.

[Кева]

Аз продължавам да си твърдя, че липсва катарзис , защото :

Off Topic

Превръща се в развалина след удара, но реално след убийството се пречиства. След удара бащата е в болница, но е жив. След дуела с хлапето се връща в болницата за да го довърши . Ама че упорито магаре съм

Всичко, което се върти в главата ми - няма как да го кажа. Много е, дълго е, а и ме мързи . Плод е на личното ми възприятие, а до голяма степен и на убеждения .

Off Topic

 Западното ми мозъче отрича убийството като пречистване. И какво като има прераждане, само веднъж ще си Кин Асакура 

Off Topic

Тъмната страна на меча беше добре представена, но това, което й се противопоставя . Вяло, безучастно , не достатъчно вдъхновяващо, пасивно, безчувствено.............Единственият позитив беше, че хлапето някак намери път към облекчение .Как , защо и кога аз лично не мога да си обясня.

Но въпреки страха му от водата след наводнението - момчетата от групата му се подиграваха, че няма смисъл да стой на плажа щом не се забавлява, детето накрая нагази в морето и то през нощта. Травмата - преодоляна.

 

[ukio]

Разбира се, 

Off Topic

всеки човек би отрекъл убийството като пречистване.

Но дали точно това е била идеята? Не ми се вярва да си е мислил, че ще се пречисти като убие баща си или бащата ще пречисти сина си по този начин. Не знам. Поне за героя на Го съм сигурна, че колкото и да е бил ядосан и колкото и да е ненавиждал баща си в момента на удара, не е мислел, че по този начин ще се пречисти. 

 

[cucyta]

Off Topic

Кева, имах предвид след като видя какво е направил на хлапето, тогава започна пътя към промяната. Сцената с бащата, беше преди това. Искаше да го доубие, но го спряха и после му показаха хлапето и тогава беше катарзиса и там започна промяната. Специално сега го гледах отново този момент за да съм сигурна. Поне аз така виждам подредбата на събитията. А погребението на баща му беше доста след като се излекува. Т. е. няма как той да го е доубил щтото от алкохолния делириум не е толкова лесно и бързо излизането. А на погребението той беше вече видимо изчистен

Е, как ме караш да се обяснявам само

А аз продължавам да твърдя обратното . И освен това тъмната страна е по-пОказна. Светлата действа бавно и незабележимо изключвам онова любимо на мнозина кинематографично произведение, споменавано по горе.

Редактирано 26 Септември, 2018 от cucyta
добавих още нещо в спойлера

[Кева]

В момента на удара беше

Off Topic

Чиста проба гняв и не само. Учен беше да нанася смъртоносни удари . През целият му живот са го биели, ако удара му не е достатъчно силен. Всеки път се е спирал, но гневът го подведе. Това го разбирам.

НО

Off Topic

Преди дуела - видя баща си или по-скоро духът му като една зелена светулка. След като го уби, защото реално го убива в болницата, след писмото (вече намерил покой) в градината на храма се появи зелената светулка - двамата бяха "освободени от демоните си".

Това с убийството като пречистване, най-ярко ми се е запечатало след една касапница в Миамото Мусаши  (книгата ).Видите ли не било убийство и то масово, а пречистване. Нямало страшно, защото те всички скоро пак щяли да се родят.  Пусто не си спомням в коя глава беше, че да копирам текста .

На този поглед върху живота съм се натъквала и на други места и затова подчертавам, че западното ми мислене го отрича инстинктивно.

Off Topic

Преди да го спрат изтръгна сондата, пък и за гърлото го стисна :). Това с бавната добра страна и аз го мисля, но тук тя ми беше сива, вяла и безучастна . Но може и да се дължи на принципното различие което аз и изтока имаме към живота и душата

При Лукас нямам принципни разминавания - ей на това му се казва катарзис. Най  си обичам онова с любовта, като сила и слабост.............Обаче това е друг филм, който няма място тук